РЕШЕНИЕ

      

Номер    1031/                     11.03.2014   Година           Град  Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                                                            І брачен състав

На единадесети март две хиляди и четиринадесета година

В публично заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

 

                                                  Председател: ТАТЯНА МАСЛИНКОВА

 

Секретар: Свобода Александрова

като разгледа докладваното от  съдията

дело номер  19188                                                    по описа за   2013 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 127а от СК вр. чл.76 от ЗБЛД, предявен от А.А.И. ЕГН ********** против И.Б.Б. ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че с ответника И.Б. живели на съпружески начала, имат дете – малолетният Б. Б. Поради възникнало между страните неразбирателство на *** г. ищцата твърди, че е напуснала жилището заедно с детето и се установила да живее в село Г. Ч. Родителите на ищцата живеели в К., град П. Моли се съдът да разреши малолетното дете да напуска страната за срок от една година, считано от влизане на решението в сила като пътува до град П., К. Представени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Твърди се, че исковата молба не се оспорва относно фактическото съжителство между страните и роденото дете. В останалата част исковата молба се оспорва. Ответникът твърди, че ако бъде уважено направеното искане и бъде разрешено пътуване извън страната, това сериозно ще застраши физическото и психическото развитие на детето, както и ответникът ще бъде лишен от възможността да упражнява родителските си права.

 

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, Съдът намира за установено следното:

         От приложеното на л. 5 от делото Удостоверение за раждане се установява, че страните са родители на малолетното дете Б. И. Б. ЕГН **********.

         От събраните в хода на настоящото производство гласни доказателства, посредством показанията на свидетелката М. Д. се установява, че ищцата и ответникът живеят във фактическа раздяла. И. живее с и отглежда детето им, като поради финансови затруднения, както и нужда от помощ във връзка с грижите за детето иска да пътува до К., където пребивават родителите й. Ответникът не дава съгласие за пътуването на детето извън страната.

         Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са обективни, логични и последователни и в тях пресъздава собствените си впечатления от отношенията между страните по делото и детето им.

         Съдът не споделя възраженията на ответника, изложени в отговора по чл.131 от ГПК, не се събраха и доказателства, които да ги подкрепят. Твърди се от ответника, че родителите на ищцата нямат финансова възможност да издържат детето. Това твърдение е в противоречие с гласните доказателства по делото – показанията на разпитания свидетел, който разказва, че родителите на ищцата работят и съответно и получават доходи от това. Не се доказа и твърдението на ответника, че би било застрашено физическото, психическото развитие и възпитанието на детето. Липсва и едно доказателство, че контактът с роднините по майчина линия или престоят в Р. К. би въздействал по някакъв начин отрицателно на детето.

         При така установените факти и обстоятелства, видно и от приложените от страните писмени доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се доказаха няколко факта, а именно относно това, че въпреки положените усилия, е невъзможно ищцата да получи съгласието на ответника сина им да пътува в чужбина. Не е спорно и това, че в момента родителите на ищцата са в К., желаят да я подпомагат във връзка с грижите и разходите по детето. И. сама се грижи за детето. Ищцата и роднините й желаят да контактуват с детето, но са лишени от възможността да осъществява такива контакти поради липсата на съгласие на единия родител. При извършване на преценката дали следва да се разреши на детето да пътува извън граница следва да се изходи преди всичко от интереса на детето. След преценка на събраните в хода на настоящото производство гласни и писмени доказателства съдът стигна до извод, че следва да бъде дадено разрешение на детето Б. Б. да пътува извън границите на страната с майка си А.И. до Р. К. за период от една година, считано от влизане на настоящото решение в сила, както и да му бъде издаден международен паспорт. За да достигне до този извод съдът отчете и факта, че при липсата на съгласие от страна на бащата, респективно - от разрешение на съда детето да пътува без да е необходимо съгласие на този родител, реално биха се накърнили основни права на детето като пълноправен гражданин на страната. В тази връзка следва преди всичко да се посочи уреденото в основното законодателство на страна изконно право на всеки български гражданин да се придвижва свободно, без да бъде ограничаван в това, освен ако по-висши интереси не налагат корекция на тази с. На следващо място съгласно чл.3 и чл. 10 от Конвенцията за правата на детето висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, а детето, чиито родители живеят в различни държави има право да поддържа лични отношения и преки контакти и с двамата си родители редовно, освен при изключителни обстоятелства. Необходимо е да се изтъкне и още, че обстоятелството относно местоживеенето на роднини на детето по майчина линия в К. е от съществено значение, тъй като при всички случаи поддържането на контакти с тях е винаги в интерес на детето, формирането му като пълноценна личност, запазване на родовото му самосъзнание. Положителен е ефектът за детето с оглед поставянето му в семейна среда, в обкръжението на неговите баба и дядо. Именно с оглед интересите на детето Б. Б. и следва да му бъде дадено необходимото разрешение за пътуване, както и за издаване на международен паспорт.

Страните не претендират разноски.

Предвид изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 50 лева по сметка на ВСС.

           По изложените съображения, Съдът

                                                   Р    Е    Ш    И   :

 

РАЗРЕШАВА на малолетното дете Б. И. Б. ЕГН ********** да пътува извън пределите на Р. България с майка си А.А.И. ЕГН ********** до Р. К. за период от една година, считано от влизане на настоящото решение в сила, без да е необходимо за целта съгласие на бащата И.Б.Б. ЕГН **********, като в тази връзка разрешава ОД на МВР гр. П. да издаде паспорт на детето.

         ОСЪЖДА И.Б.Б. ЕГН ********** да заплати по сметка на ВСС сумата от 50,00 лева /петдесет лева/, представляваща държавна такса за настоящото производство.

На основание чл.127а ал.4 СК съдът допуска предварително  изпълнение на решението.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните  пред Пловдивския Окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : п/ Т. Маслинкова

 

Вярно с оригинала.

С.А.