Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  262541            25.11.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На десети май през две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 2775 по описа за 2020 година.

 

Предявени е иск с правно осн. чл.55, ал.1 ЗЗД.

Ищцата М.А.Н. твърди, че е сключила с ответника договор за заем за сумата 1600 лева, която е следвало да върне на 27 седмични погасителни вноски. Поддържа, че неправилно е формиран годишният процент на разходите с включване размера на уговорената неустойка. Самата клауза за неустойка, предвидена в договора, чийто размер бил определен на 1053,27 лева, била нищожна поради противоречие с чл.92 ЗЗД, както и с чл.33 ЗПК. Поддържа се, че с нея се създавало допълнително задължение, поради това средствата, изплатени по договора за кредит като неустойка, се явявали  платени без основание. Искането е да бъде осъден ответникът да върне на ищцата сумата 1053,27 лева, получена без основание.

Ответното дружество „Сити кеш” ООД не оспорва сключването на договора, както и предаваното на сумите по него. Отрича твърдението, че посочената в иска неустойка е била заплатена. Счита, че договорът съответства на изискванията на ЗПК поради което искът се явява неоснователен.

Съдът намери за установено следното:

На ******* между ищцата и ответното дружество сключен договор за кредит № *****. По силата на същия ищцата получила от банката заем в размер на 1600 лева, която сума следвало да бъде върната на двадесет и седем вноски от по 65,85 лв. в срок до ******* /лист 6/. Определен бил месечен лихвен процент от 3,34 пункта и годишен процент на разходите - 49,272 пункта. Уговорено било, че кредитополучателят ще предостави един от видовете обезпечения предвидени в чл.9 от общите условия – банкова гаранция или поръчител /чл.6 на договора/. В чл.9 от общите условия било посочено, че страните могат да уговорят обезпечаване на изпълнението по някой от следните начини: 1. чрез запис на заповед; 2.поръчителство от едно или две физически лица, които да отговарят на следните изисквания: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко седем пъти минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители – осигурителният им доход следвало да бъде най-малко четири пъти минималната работна заплата; да не са заематели или поръчители по друг договор за заем със „Сити кеш“ ООД; да нямат задължения към други банкови или финансови институции;  да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания доход. Другите форми на обезпечение са определени така: 1. първа по ред ипотека; залог върху движима вещ, чиято пазарна стойност надвишава два пъти стойността на главницата и лихвата; 2.банкова гаранция. В случай че заемодателят поиска, а заемателят не предостави годно обезпечение по чл.9, ал.2 от общите условия, в срок от три дни, считано от подписването на договора за заем, заемателят дължи неустойка, която следва да е индивидуализирана в договора за заем. В конкретния случай неустойката е определена в чл.8 от договора  - 1053,27лв., като е включена в приложения погасителен план / лист 7/.           Страните не оспорват сключването на договора, както и предаването на заемната сума. Спорен е въпросът дали ищцата е извършила погасителни плащания. В тази връзка възложената експертиза сочи, че съгласно данните получени от ответното дружество няма информация за осъществявани от ищцата погасителни плащания по договора – допълнително заключение / лист 61 и 62 от делото/. Съдът не възприема заключението в тази му част, тъй като изводите на вещото лице са базирани само на декларираното от ответното дружество в изпратеното писмо / лист 62/. Тази информация обаче, противоречи както на издаденото от представител на самото дружество ответник удостоверение, представено от ищцата, в което се сочи, че към ***** Н. няма непогасени задължения / лист 35/, така и на писмото издадено от Централния кредитен регистър при БНБ. От последното е видно, че процесният договор за кредит № ***** от *****. е заявен като издължен на ****** /лист 81/.

С оглед горното съдът приема, че по делото е доказано, че ищцата заплатила всички суми по кредита, включително и начислената по него неустойка.

 При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД този който е получил нещо без основание, с оглед отпаднало или неосъществено основание, следва да го върне.

            Между страните сключен договор за предоставяне на потребителски кредит, сумата по който е била усвоена.

Неоснователни са доводите свързни с нищожност на целия договор за кредит, поради нарушаване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и 11 от ЗПК. Договорът възпроизвежда ясно размера на годишния лихвен процент, годишния процент на разходите, както и размера и датите на които следва да се плащат погасителните вноски. Към него е приложен погасителен план.

            Основателни са доводите на ищцата  относно недействителност на клаузата уреждаща неустойката.

Според чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-големите вреди. Уговорената в договора неустойка е дължима не при забава в изпълнението на основното задължение, а при неизпълнение на акцесорното задължение да се предостави обезпечение на кредитодателя по реда на чл.4 ал.1 от договора. От начина по който е уредено това задължение може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, то не определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения кратък срок информация. Такива са например изискванията свързани с предоставяне на бележка от работодател и кредитната история на поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити. Тази информация заемателят би могъл да получи много по-трудно от заемодателя, който предоставя кредитни услуги по занятие и има необходимите знания и умения за да извърши и сам проверка на сочените обстоятелства. Прехвърлянето на тези задължения на заемополучателя, съчетано с определянето на кратък срок за изпълнението им води до извод, че клаузата е предвидена по начин, който да възпрепятства длъжника да я изпълни. Така се цели да се създаде предпоставка за начисляване на неустойката предвидена в чл.8 от договора. Съдът намира, че поради тези особености на договора, клаузата за неустойка е уговорена в отклонение от функциите й предвидени в чл. 92 ЗЗД, което я преви нищожна поради противоречие с добрите нрави, по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД / в този смисъл Тълкувателно решение №1/2009г. ОСТК/. Следва да се посочи още, че клаузата уреждаща неустойката е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед изложеното съдът счита, че сумата 1053,27лв. е платена при начална липса на основание и следва да бъде върната на ищцата. Искът е основателен и следва да се уважи изцяло.

По разноските:

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищцата деловодни разноски в размер на 200 лв. от които 50 лв. държавна такса и 150 лв. разходи за експертиза.

Процесуалният представител на ответника е предоставил безплатна правна помощ съобразно чл.38 от ЗАдв. Предвид изхода от делото и съобразно чл.38, ал.2 ЗАдв следва да бъде осъден ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата 604,80 лв. представляваща адв. хонорар с включен ДДС.

            Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Славянска“№ 29, ет.7 да заплати, на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на М.А.Н. ЕГН ********** с адрес *** сумата 1053,27лв. /хиляда петдесет и три лева и 27ст./ платена без основание от ищцата по нищожна клауза за неустойка по чл.8 от договор за кредит № *****/*****, ведно със законната лихва върху сумата считано от ******* до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД да заплати на М.А.Н., на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 200 лв. /двеста лева / деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА „Сити кеш” ООД да заплати на Адвокатско дружество „******“, БУЛСТАТ ******* с адрес: гр.********, на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв и чл.78, ал.1 ГПК, сумата 604,80лв. с ДДС /шестстотин и четири лева и 80 ст./ представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

С.Г.