№ 77
гр. Бургас, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Даниел Н. Марков
Яница С. Събева Ченалова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
в присъствието на прокурора Л. Г. П.
като разгледа докладваното от Яница С. Събева Ченалова Въззивно частно
наказателно дело № 20232000600194 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК, образувано по жалбата
на осъдения И. Р. Т. чрез служебния му защитник, против Определение №
323/11.08.2023 г., постановено по ЧНД № 430/2023 г. по описа на Окръжен
съд - Сливен.
С обжалвания съдебен акт на основание чл.25, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК
е определено общо наказание на осъдения Т. по осъжданията му с влезли в
сила съдебни актове по НОХД № 678/2023 г. по описа на Районен съд –
Сливен, НОХД № 734/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, НОХД №
309/2023 г. по описа на Окръжен съд Сливен и НОХД № 421/2023 г. по описа
на Окръжен съд - Сливен, в размер на най-тежкото, а именно „лишаване от
свобода” за срок от една година и шест месеца.
На основание чл.24 от НК определеното общо наказание лишаване от
свобода е увеличено с шест месеца, като определеното и увеличено наказание
от две години „лишаване от свобода“ е постановено да се изтърпи при
първоначален строг режим.
На основание чл.23, ал.3 от НК към така определеното и увеличено
общо наказание „лишаване от свобода“ е присъединено наказанието „глоба“ в
размер на 1000 лв., наложена по НОХД № 678/2023 г. по описа на Районен
съд – Сливен.
На основание чл.25, ал.2 от НК от определеното общо най-тежко и
увеличено наказание „лишаване от свобода“ е приспадната изтърпяната част
1
по всяка от присъдите, включени в съвкупността.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е приспаднал времето, през което
осъденият Т. е бил задържан или по отношение на него е била взета мярка за
неотклонение „домашен арест“, по което и да е от делата, включени в
съвкупността.
Постановеното определение е обжалвано от осъденото лице чрез
неговия защитник само в частта относно приложението на разпоредбата на
чл.24 от НК. Претендира се увеличеното наказание, и то търпимо при строг
режим, да не е съобразено с обществената опасност на деянията, нито с
хронологията на тяхното извършване, тъй като три от тях са в
последователни дни. Иска отмяна на определението в обжалваната му част.
В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на Апелативна
прокуратура – Бургас взема становище за неоснователност на въззивната
жалба. Съдът правилно е приложил разпоредбите на чл.25 вр. 23 от НК, както
и обосновано е увеличил размера на определеното общо най-тежко наказание
при условията на чл.24 от НК. Т. е осъден за общо шест престъпления по
четирите дела, налице са множество предходни осъждания, а три от
престъпленията, включени в настоящата съвкупност са извършени в
условията на опасен рецидив. Налице са утвърдени престъпни навици, като
множеството осъждания с ефективни наказания не са довели до поправянето
на лицето и увеличаването на общото наказание е необходимо за постигане
целите на индивидуалната превенция по чл.36, ал.1 предл.2 от НК.
Прокурорът констатира, че дори с приложението на чл.24 от НК крайният
размер на определеното общо най-тежко и увеличено наказание е под
минималния размер на предвиденото за трите кражби наказание, извършени в
условията на опасен рецидив. Правилно съдът е приложил разпоредбите на
чл.59, ал.1 от НК и чл.25 ал.2 от НК, както и е присъединил наказанието
глоба.
Служебният защитник на осъденото лице в настоящата инстанция – адв.
А. М. – АК Бургас, не оспорва определението на първата съдебна инстанция в
частта, с която е определено общо наказание по четирите присъди, включени
в съвкупността. Поддържа жалбата за неправилно приложение на чл.24 от
НК, като изразява несъгласие с доводите на съда за завишаване размера на
общото наказание, тъй като без това увеличение осъденият би останал
ненаказан за останалите престъпни деяния, извън това, по което е наложено
наказанието една година и шест месеца „лишаване от свобода“. Счита, че
този институт следва да се използва само когато общото наказание би било
несправедливо и несъответно на обхванатите в съвкупността престъпни
деяния. Моли за отмяна на обжалваното определение в тази му част.
В личната си защита осъденото лице се присъединява към становището
за защитника си.
В последната си дума моли да се отмени определението в обжалваната
му част относно приложението на разпоредбата на чл.24 от НК.
2
Бургаският апелативен съд, проверявайки обосноваността и
законосъобразността на атакуваното определение, във връзка с изложените в
жалбата оплаквания и доводите на страните в съдебно заседание, намира
следното:
Жалбата, като подадена от лице с правен интерес от оспорване на
първоинстанционния съдебен акт и в срока за това, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
По приетата от решаващия съд фактическа обстановка няма спор, а тя
се установява несъмнено от приложените по делото писмени доказателства:
С протоколно определение № 149/29.05.2023 г., постановено по НОХД
№ 678/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, влязло в сила на 29.05.2023
г. И. Т. е осъден за извършено на 09.03.2023 г. престъпление по чл.354а, ал.5,
вр. ал.3, т.1, предл.1 от НК на наказание глоба в размер на 1000 лв.
С протоколно определение № 166/09.06.2023 г., постановено по НОХД
№ 734/23 г. по описа на Районен съд - Сливен, влязло в сила на 09.06.2023 г.
И. Т. е осъден за извършено на 05/06.03.2023 г. престъпление по чл.196, ал.1,
т.1 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ от НК на наказание 1 година лишаване
от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С протоколно определение № 19/14.06.2023 г., постановено по НОХД
№ 309/23 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, влязло в сила на 14.06.2023 г.
И. Т. е осъден за извършено на 07.03.2023 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2
вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“ от НК и по
чл.249, ал.1 от НК на общо наказание 1 година и 5 месеца лишаване от
свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.
С протоколно определение № 29/31.07.2023 г., постановено по НОХД
№ 421/23 г. по описа на Окръжен съд - Сливен, влязло в сила на 31.07.2023 г.
И. Т. е осъден за извършено на 04.03.2023 г. престъпление по чл.196, ал.1, т.1
вр. чл.194, ал.1 вр.чл.29, ал.1 б.“а“ и „б“ от НК и за извършено на 05.03.2023 г.
престъпление по чл.249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК на общо
наказание 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при
първоначален строг режим.
Т. е осъден с още 6 /шест/ влезли в сила съдебни актове, които не са
предмет на настоящото производство, но касаят извършени от него
множество престъпления основно против собствеността, както и
престъпления против паричната и кредитната система.
Видно от отбелязването в графа „допълнителни сведения“ по т.8 от
справката за съдимост, Т. е изтърпял определено по предходна съвкупност
общо наказание в размер на една година и четири месеца „лишаване от
свобода“ и е освободен от Затвора – Стара Загора на 30.11.2022г.
При горната фактическа обстановка първостепенният съд правилно е
приел наличието на законовите основания по чл.25, ал.1 вр.чл.23, ал.1 от НК
за определяне на едно общо наказание по наложените наказания със
3
съдебните актове, постановени по НОХД № 678/23 г. по описа на Районен съд
- Сливен, НОХД № 734/23 г. по описа на Районен съд – Сливен, НОХД №
309/23 г. по описа на Окръжен съд – Сливен и НОХД № 421/2023 г. по описа
на Окръжен съд – Сливен. Те се намират в отношение на съвкупност помежду
си, тъй като деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда,
за което и да е от тях. Вярно е при тази констатация заключението за
приложимост по отношение на тези деяния на разпоредбите на чл.23 ал.1 и
чл.25 ал.1 от НК, респ. законосъобразно на осъденото лице Т. е определено
едно общо наказание по тези наказателни дела, а именно най-тежкото от
всички наказания – една година и шест месеца лишаване от свобода.
Преценката на съда за приложение на разпоредбата на чл.24 от НК е
правилна.
Решаването на въпроса за увеличаване на определеното общо наказание
и на конкретния размер на увеличаването се определя от общите принципи за
индивидуализацията на наказанието по чл. 54 от НК и чл. 36 от НК.
Преценката, която съдът следва да направи, е дали общото най-тежко
наказание, което се определя по императивни правила, е несправедливо и
несъответно с оглед именно съвкупността от престъпни деяния и дали точно с
това наказание могат да се постигнат целите на наказателната репресия. При
разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК
съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото
към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този
контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността
деяния, тяхната последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за
извършването им, вида на засегнатите обекти и настъпилите
общественоопасни последици.
Законът не въвежда ограничения за увеличаване на определеното общо
наказания в случаите, в които се констатират санкциите, подлежащи на
групиране, наложени на дееца с одобрени от съда споразумения за решаване
на делата. Одобреното от съда споразумение има последиците на влязла в
сила присъда - чл. 383, ал. 1 от НК, обстоятелство обосноваващо
приложимост на чл.23-25 от НК. Разрешаването на релевантните въпроси
обхваща преценка на съда дали най-тежкото измежду наложените наказания е
достатъчно за санкциониране на общата престъпна деятелност или за
постигане на целите по чл. 36 от НК е наложително неговото увеличаване до
позволените в чл. 24 от НК параметри.
В разглеждания случай действително се установява, че при одобряване
на три от четирите описани по-горе споразумения, имащи за предмет
престъпленията, включени в съвкупността, решаващите съдилища са приели,
че уговореното при условията на чл. 55 от НК наказание ще осъществи своето
поправително и превъзпитателно въздействие спрямо последния. В рамките
на производството по чл. 382 от НПК обаче, съдът ангажира позицията си за
справедливост и адекватност на санкцията с оглед на конкретното
4
престъпление/престъпления, предмет на споразумението. При решаване на
въпроса за групиране на наказанията по правилата на чл. 25 вр. чл. 23 от НК,
съдът, съобразно цялостната престъпна деятелност на осъденото лице, прави
нова преценка за степента на обществена опасност на извършените деяния и
на дееца, което на свой ред налага ново съобразяване с всички законови
изисквания в общата част на НК /Решение № 680 /82, III н. о.; Решение № 102
/90, II н. о.; Решение № 500/93, I н. о. и др. /. Приложението на чл.24 от НК не
се препятства от определените за преобладаващата част от престъпленията,
включени в съвкупността, наказания при условията на чл.55 от НК /Решение
№ 411 от 7.11.2008 г. на ВКС по н. д. № 404/2008 г., II н. о., НК/.
При съобразяване данните по делото за общата престъпна деятелност на
осъдения, предмет на съдебните актове, включени в групата, характера и
тежестта на отделните престъпления, както и предишните осъждания на
дееца, първата инстанция законосъобразно е преценила наличието на
предпоставки за приложение на чл. 24 от НК. Действително по-строгото
санкциониране по този ред е само правна възможност и не е задължително за
съда, но спрямо осъдения Т. неговото приложение се явява необходимо и
справедливо с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от
НК.
Видно от отразените в приложената по делото справка за съдимост
данни, деятелността на осъдения, обхваната от съвкупността, включва
престъпления против собствеността – кражби, извършени в условията на
опасен рецидив, престъпление против народното здраве – държане на
наркотични вещества, както и престъпления против паричната и кредитна
система – използване на чужд платежен инструмент без съгласието на
титуляря. Касае се за многобройни деяния, които разкриват висока степен на
обществена опасност и завишена обществена нетърпимост. Този извод не
търпи промяна от изтъкнатото в жалбата обстоятелство за извършване на част
от тези деяния в последователни дни. С оглед характеристиките на
престъпните прояви и застрашените с тях обществени отношения е несъмнено
демонстрирано от осъденото лице нежелание да съблюдава установения
правен ред в страната. Вярно също така първостепенният съд е констатирал
наличието на допълнителни осъждания за престъпления от общ характер,
извън деянията, включени в съвкупността. При това престъпната дейност
датира от 2016 г. и обхваща предимно престъпления насочени срещу
собствеността на различни лица. Характерът и интензитетът на цялостната
престъпна дейност на осъдения, която понастоящем се установява като
засягаща различни сфери на обществените отношения, охранявани от закона,
сочи на завидна престъпна упоритост. Очевидно наложените до момента
санкции от решаващите съдилища, включително последно изтърпяното
ефективно наказание 1 г. и 4 м. лишаване от свобода, не са способствали
поправянето и превъзпитанието на осъдения. Пребиваването на последния в
местата за лишаване от свобода до 30.11.2022 г., във връзка с наложени му
ефективни наказания „лишаване от свобода“, също не е въздействало
5
коригиращо върху нагласите му и не го е мотивирало към законосъобразен
начин на живот. Едва няколко месеца след напускането на затвора, още през
март 2023 г., той е продължил с престъпните прояви. Тези факти
недвусмислено сочат на утвърдени престъпни навици и мотивират извод за
висока степен на лична опасност на осъдения, изискващи ефективно и по-
продължително корекционно въздействие.
Предвид завишената обществена опасност на осъдения, изведена като
характеристика от престъпните му прояви, правилно първоинстанционният
съд е възприел необходимостта от засилена наказателна репресия спрямо
последния чрез приложението на чл. 24 от НК. Тя се явява законосъобразен и
оправдан подход за постигане на ефективен резултат.
Определеното общо най-тежко наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода и според настоящата инстанция не би осъществило
целите на наказанието така, както са посочени в чл. 36 НК, поради което и
същото обосновано е увеличено с шест месеца. Това увеличение е адекватно
на характеристиките на всяко от престъпленията, предмет на съдебните
актове, включени в групата и на основание изведената от данните за съдимост
степен на обществена опасност на личността на осъдения, съдът правилно е
заключил, че определеното общо най-тежко наказание от една година и шест
месеца лишаване от свобода следва да бъде завишено с шест месеца до общ
размер от две години лишаване от свобода.
В този смисъл оплакването във въззивната жалба за неправилно
приложение на разпоредбата на чл.24 от НК и незаконосъобразно
увеличаване на общото наказание с шест месеца е неоснователно.
Съобразявайки данните от съдимостта на Т., първостепенният съд
законосъобразно на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС е определил
първоначален строг режим на изтърпяване на така увеличеното общо
наказание лишаване от свобода, тъй като от предходно търпяното ефективно
наказание лишаване от свобода не са изтекли повече от 5 години.
Правилно решаващият съд е приложил разпоредбата на чл.25, ал.2 от
НК, като от определеното общо най-тежко и увеличено наказание лишаване
от свобода е приспаднал изтърпяната част по всяка от присъдите, включени в
горната съвкупност. Приложен е и чл.59, ал.1 от НК по отношение на
времето, през което осъденият е бил задържан и по отношение на него е била
взета мярка за неотклонение „Домашен арест“ по което и да е от делата,
включени в съвкупността.
Правилно и в съответствие на разпоредбата на чл.23, ал.3 от НК
решаващият съд е присъединил изцяло към определеното общо най-тежко и
увеличено наказание „лишаване от свобода“ наказанието „глоба“ в размер на
1000 лева, наложено по НОХД № 678/2023 г. по описа на Районен съд -
Сливен.
Цялостната проверка на обжалваното определение не сочи при
произнасянето на първоинстанционния съд да са допуснати твърдените в
6
сезиращия процесуален документ нарушения. Ето защо, жалбата на
осъденото лице се явява неоснователна, а оспореният съдебен акт като
обоснован и законосъобразен, следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.306, ал.3 вр. чл.334, т.6 от НПК,
Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 323/11.08.2023 г., постановено по
ЧНД № 430/2023 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7