№106
гр. Силистра,12.09.2019 г.
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение в
откритото заседание
проведено на дванадесети септември през
две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при участието на съдебния секретар и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от председателя гр.д. № 236/2019 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Производството е по чл. 435. ал.2,
т.6 ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, предявена от К.Р.Ш. против постановление от 22.07.2019 г. на ЧСИ с рег. №767 по регистъра
на КЧСИ и район на действие Силистренски окръжен съд по изпълнително дело № 20197670400611, с
което помощник частния съдебен изпълнител М.Г. , е отказал да намали вземането
на длъжника , настоящ жалбоподател до размера на дължимите от дружеството МДТ и
ТБО само за изминалите пет години, поискано с молба вх. № 15230/04.07.2019 г.
Жалбоподателят моли съда да отмени горепосоченото
постановление и да разпореди на ЧСИ да намали размера на дълга със сумата 2542,96 лв
МД МПС, със сумата 4921,03 лв МД недв.имот
и със сумата 16 273Д4 лв ТБО.
Ответникът по
жалбата, кредитор в изпълнителното производство – Община Тутракан, обл.
Силистренска, не е депозирала възражение
по реда на чл. 436, ал.3 ГПК, въпреки предоставената и от ЧСИ
възможност.
ЧСИ с per. № 767 е представил мотиви по обжалваните
действия по смисъла па чл. 436. ал.З ГПК,
съгласно които счита жалбата за недопустима и неоснователна.
ОС, като съобрази доводите на страните, мотивите на ЧСИ и данните по
делото, прие за установено следното:
Не са налице основания за прекратяване на производството поради
просрочие на жалбата. О допълнително събраните доказателства от СсОС по повод
възражението на банката в този смисъл, се установява, че жалбата е подадена
своевременно след връчване на Постановлението, със съответно платена ДТ, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Изпълнителното производство е образувано въз основа
на молба /възлагателно писмо/ от Община
Тутракан, въз основа на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК
0 1789-1/13.11.2018 г., за сумата от 32 923,64 лв., включваща неолихвяеми
вземания / мораторни лихви, обезщетения и др./, както и 2 706,49 лв. такси
по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 07.06.2019 г.
Жалбоподателят е получил покана за доброволно
изпъленние, в която вписаните суми напълно съвпадат с Акта , посочен по – горе.
По отношение на довода на жалбоподателя, че
автомобилите, за чийто МД е задължен в изпълнителното производство са негова
собственост като физическо лице, а не на дружеството, срещу което е образувано
изпълнителното произвоство , следва да се посочи, че в делото няма данни да е
задължен за данъци върху автомобили нито като ФЛ, нито като ЮЛ, нито пък има данни кои и чия собственост
са те. Не е ясно защо същият сочи в жалбата си като първо перо от задълженията
си по изпълнителното производство-МД за МПСФиат
Типо" за периода 2012-2014 г., общо в размер на 166,79 лв; МД за МПС "Тойота" за периода
2011-2914 г., общо в размер на 403,83
лв. и МД
за МПС "Кпайслер" за периода 2012-2014 г., общо в размер на 1972,34
лв. По тази част от жалбата няма
коментар и в мотивите на ЧСИ. Ето защо, съдът счита, че по отношение на тези
задължения жалбата е неоснователна, тъй като няма данни те да са предмет на
настоящото изпълнително производство.
Жалбоподателят счита, че от дължимите за МД върху недвижим имот, собственост на фирма
"Булганел "ЕООД с ЕИК *********, за периода-2009-2014 г. суми общо в размер на 4 921,03 лв. и за ТБО, за недвижим имот, собственост на
"Булганел" ЕООД, за периода 2009-2014 г., общо в размер на 16 373,14
лв. са погасени по давност към 2014 г.
МД
върху недвижим имот в размер на 618,03 лв и ТБО в размер на 2 240,88 лв. Въпреки, че същият, в молбата си от 04.07.2019 г. е
поискал да бъде намален дългът му, на практика това е искане за прекратяване на
изпълнителното производство частично, поради което и жалбата срещу
постановлението, с което му е отказано е основана на чл. 435, ал.2, т.6 ГПК.
В случая неправилно се смесват от жалбоподателя
предпоставките за перемпция и възраженията за изтекла давност. В разпоредбата
на чл. 433, ал. 1 от ГПК са изброени изчерпателно основанията за прекратяване
на изпълнителното производство, като института на погасителната давност не е
визиран измежду тях като основание за прекратяване на изпълнителното
производство. Предвидена е възможността за съдебния изпълнител да прекрати с
постановление изпълнителното производство, тогава когато в продължение на две
години взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия, с
изключение на делата за издръжка и това основание съставлява своеобразна
санкция за бездействието на кредитора по изпълнителното дело. Твърдението за
наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт -
погасителната давност, не може да бъде обсъждано и проверявано от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния процес респ. в производството по чл. 435
и сл. от ГПК. Съдебният изпълнител не може да решава дали притезателното право,
което е материализирано в изпълнителния титул, съществува или не и дали същото
е погасено по давност. Той може да прекрати изпълнителното дело, на основание
чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, ако му бъде представено влязло в сила решение, с
което е уважен иск по чл. 439 ГПК и длъжникът успешно е оспорил съществуването
на вземането в отделно исково производство, въз основа на факти настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, в т. ч. и изтекла погасителна давност. Ето защо
давността може и следва да бъде навеждана като довод само в рамките на
нарочното съдебно състезателно производство, при участието на двете страни,
което законодателят е предоставил на длъжника чрез предявяване на иск с правно
основание чл. 439 от ГПК, но не и в производството по чл. 435 от ГПК, тъй като
в производството по чл. 435 от ГПК не могат да се оспорват материалните
предпоставки на принудителното изпълнение. Наличието на изтекла давност е нов факт, който следва
да бъде установен в исково производство по чл. 439 ГПК. В този смисъл вж. Определение
№ 205 от 30.04.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1034/2018 г., I т. о., ТК.
Неправилно ЧСИ счита, че жалбата е недопустима, тъй
като той няма правомощия да преценява наличие на погасителна давност за
задължението, предмет на изпълнителното производство. Въпреки наличието на тези
предпоставки, жалбата е неоснователна, а не недопустима, поради което следва да
бъде потвърдено обжалваното постановление.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 22.07.2019 г. на помощника на ЧСИ с рег. №767 по регистъра на КЧСИ и район на действие Силистренски окръжен съд по изпълнително дело № 20197670400611, с което помощник частния съдебен изпълнител М.Г. , е отказал да намали вземането на длъжника , настоящ жалбоподател до размера на дължимите от дружеството МДТ и ТБО само за изминалите пет години, поискано с молба вх. № 15230/04.07.2019 г.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.