ПРОТОКОЛ
№ 348
гр. Девня, 13.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в публично заседание на осми
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря АНТОАНЕТА Д. СТАНЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско
дело № 20253120100072 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 от ГПК.
За ищеца Р. М. А., уведомена чрез адв. Е. И., не се явява, не се представлява.
Съдът докладва постъпила молба от адв. Е. И. с вх. №7679/06.10.2025 г.
За ответника ВИВА КРЕДИТ АД, редовно уведомен, представител не се явява.
Вещото лице Р. С. се явява.
Съдът докладва молба на вещото лице Р. С. с вх. №7634/03.10.2025г.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки и
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпва към изясняване на спора от фактическа страна, като дава
възможност на страните, ако желаят да пояснят и допълнят своите фактически твърдения, да
вземат становище по проекта за доклад и да предприемат съответните процесуални
действия.
Съдът докладва постъпила молба от Вива Кредит АД с вх. №6517/06.08.2025 г, с
приложени документи
Съдът пристъпва към доклад по делото
Доклада по делото е изготвен с Определение №453 / 20.06.2025 г., като съдът се
придържа към него
Производството е образувано по предявени от Р. М. А. с ЕГН **********, против
1
ВИВА КРЕДИТ АД , ЕИК ********* искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД вр. чл.22
ЗПК за прогласяване нищожността на договор за паричен заем №***********/05.10.2024г.
като заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т.
10 и т.11 от ЗПК и в условията на евентуалност за прогласяване нищожността на клаузата на
чл.1, ал.З от договор за кредит ***********/ 05.10.2024г., предвиждаща заплащане на такса
експресно разглеждане в размер на 1101,90 лева, както и на клаузата на чл.4, ал.2 от договор
за кредит № ******/ 05.10.2024г., предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 734,55
лева, като заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
В исковата молба се излага, че ищцата е сключила с ответното дружество договор за
кредит № ************/ 05.10.2024г., по силата на който са й предоставени в собственост
заемни средства в размер на 1600,00 лева. Съгласно договора за заем, същият следва да бъде
обезпечен с поне едно от следните обезпечения: физическо лице - поръчител, което да
отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 г., да представи служебна бележка от
работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му
доход да е в размер над 1000,00 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е
заематели поръчител по друг договор за паричен заем; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или
ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по -
лош от „Редовен" или банкова гаранция. В случай на неизпълнение от страна на
кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка, която той
следва да престира заедно с погасителната вноска, към която се кумулира вноска за
неустойка в размер на 734,55 лева, с която неустойка падежното вземане нараства
значително. Ищцата е усвоила изцяло заемният ресурс, но не е дължала плащания за
неустойка. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован
размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да
се извърши при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. №
1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата
за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката,
поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към
момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните
примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на
задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други
правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на
размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди. Или освен
примерно изброените критерии, съдът може да съобрази и други наведени в производството,
но при всички случаи е задължен да ги разгледа, съобразно всички събрани по делото
доказателства и направени доводи, като ги съогнесе към доводите на ищцата съгласно
разясненията в задължителната тълкувателна практика на ВКС. По силата на чл. 92 от ЗЗД
неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от
неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в
правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.
Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или
представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна
функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни
неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили
единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност
вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този
случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата,
които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер почти равен на
заетата сума е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от
2
вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира
с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по
договора за кредит, тъй като обезщетението не служи за обезпечаване на изпълнение на
задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено
условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски
като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено
предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което
е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на
добрите нрави. На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения,
създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:
• за кредит от 1600,00 лева, заемателят се е задължил да осигури поръчителство на
физическо лице с трудово възнаграждение в размер на най- малко 1000,00 лева.
• Ограничение в процесния договор за заем е налице и по отношение на
изискванията относно лицата, които може да поръчителстват- те могат да бъдат само
физически, не и юридически лица.
• Гарантите трябва да получават минимален осигурителен доход поне 1000,00 лева,
която трябва да произтича само от сключен безсрочен трудов договор. Ограничението
относно получавания трудов доход е необосновано, тъй като физическо лице може да
получава доходи от граждански правоотношения, например като управител или
изпълнителен директор на търговски дружества, а освен това да разполага със движимо и
недвижимо имущество, с което ще отговаря съгласно чл. 133 от ЗЗД.
Така недобросъвестно и в ущърб на потребителя, небанковата финансова
институция е поставила към нея неизпълними изисквания, за да обоснове получаването на
допълнителна печалба в нарушение на ограниченията по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Неустойката е
договорена в нарушение на изискванията на добросъвестността и е излязла извън присъщата
й обезпечителна функция. В добросъвестните отношения, легитимният кредиторов интерес
е да получи обезпечение преди сключването на договора, за да се гарантира срещу
евентуалното пълно или частично неизпълнение от страна на заемополучателя. Няма
житейска и правна логика един кредитор да престира без наличие на обезпечение, т.е. да е
поел риска от евентуалното неизпълнение и да изисква едва след сключването на договора
да му бъде предоставено обезпечение на дълга, тьй като на практика така се лишава от
гаранции срещу неизпълнението. Нормално и логично е след като заемодателят поставя
такива условия на заемателя, за да му отпусне кредит, то при липсата на някои от тях, той да
не отпусне заема. Неустойката по спорния договор има санкционен характер, но
поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на
поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за
изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тьй като
цели да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. По изложените
съображения, неустойката е излязла в разрез с добросъвестността извън присъщите й
функции. Предвидено е тя да се кумулира към погасителните вноски като по този начин
води до скрито оскъпяване на кредита. По същество тя е добавка към възнаградителната
лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно. Нормално, както разходите
на търговеца, така и печалбата му, би следвало да са включени в посочения в договора
фиксиран лихвен процент, чиито стойности в конкретния казус не отговарят на
действителните параметри по договора. Чрез уговореното в договора се въвежда още един
сигурен източник на доход на икономически по- силната страна. От една страна,
неустойката е включена като падежно вземане- обезщетение на кредитора, а от друга -
същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите от неизпълнението, тъй като
е съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин заобикаля ограничението в
чл.19, ал.4 ЗП при определяне ГПР. Съгласно договора за заем, същият дължи такса
3
експресно разглеждане в размер на 1101,90 лева. На първо място и за клаузата в договора
предвиждаща заплащане на такса експресно обслужване /чл. 1, ал. 3 от договора/. Така
предвидената клауза очевидно заобикаля закона и накърнява правата на другата страна по
облигационното отношение. Опциите при сключване на договора за паричен заем са или
избиране приоритетно разглеждане и плащане такса експресно разглеждане при разглеждане
на заявката и получаване на становище до 20 мин, след подаване на предложението за
сключване на договор за заем или обикновена заявка без такса. Обикновената заявка
означава заемодателят да вземе становище в срок от 10 дни. Следователно при необходимост
от разглеждане на заявката в по-кратък срок заемателят е принуден да избере опция
приоритетно разглеждане. Таксата за експресно разглеждане е във фиксиран размер. Липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. В
попълненото от заемателя предложение за сключване на договор за паричен заем не е
посочен размерът на таксата за експресно разглеждане на документи, което означава, че
ответникът не е бил запознат с размера на предвидената такса преди самото сключване на
договора. Съгласно чл. 144, т. 9 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването
на договора. В чл. 146, ал. 1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи за нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи,
изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им. Ответникът е потребител на финансова услуга по смисъла на § 13, т. 1
ЗЗП. Оттук така предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9
ЗЗП, като с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без
реално да е извършена конкретна услуга, тази такса, представлява и скрит разход по
договора за кредит, който привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването
на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно
пар.1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и
всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия. В този смисъл, макар да е предвидена като
такса експресно разглеждане в договора, сумата представлява предварително отчетена в
падежните вноски сума, която не е. Поради невключванего на такса експресно разглеждане и
неустойка в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение, тъй
като реалния лихвен процент не отговаря на реализирания, увеличен със скрития добавък от
неустойката. Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска
практика" по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите. С
преюдициално заключение по дело С-453Д0 е прието, че използването на заблуждаващи
търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния
размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за
неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП.
Нищожността на неравноправната ктауза в договора, сочеща неверен ГПР води до
недействителност на кредитната сделка поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 от ЗПК. Не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК в договорът да бъде
посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден относно
действителния му размер в разрез с изискванията на добросъвестността.
С оглед изложеното се моли за уважаване на исковете.
4
В срока за отговор на исковата молба ответникът излага, че счита, че за ищцата не е
налице правен интерес от предявяване на исковете за нищожност на отделни негови клаузи,
доколкото по процесния договор не са начислявани такса експресно разглеждано и
неустойка (и тези разпоредби не са произвели действие), в удостоверение на което прилага
справка. Неустойката по своята правна същност представлява форма на договорна
отговорност, служеща за обезщетение за вредите, причинени от неизпълнението.
Процесната неустойка е начислена в резултат на неизпълнение на поетите договорни
задължения от страна на заемателя за представяне в срок на обезпечение - поръчител или
банкова гаранция. Предназначението на посочената неустойка е да обезщети евентуалните
вреди от неизпълнението на договора, като обичайните вреди, които причинява
неизпълнението на парично задължение, са пропуснати ползи - от пропуснатата сигурна
възможност за печалба, която кредиторът би реализирал, ако бе получил в срок паричната
престация; претърпени загуби евентуалните допълнителни разходи, които кредиторът би
дължал, ако би си набавил чрез заем същия паричен ресурс на свободния пазар (за банкови
лихви и такси). Ако заемополучателят добросъвестно беше изпълнил поетото договорно
задължение и беше предоставил такава гаранция, то кредиторът щеше да е събрал вземането
си и нямаше да търпи посочените по-горе вреди. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД неустойката
обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Фактическият състав, който следва да се
осъществи, за да възникне основанието за заплащане на неустойка за неизпълнение на
договор, включва следните елементи: наличие на валидно договорно задължение;
неизпълнение на задължението; неустойката да е уговорена. Всичко изброено до тук,
съгласно гореизложеното, е налице, следователно неустоечните задължения са валидно
възникнали. В TP № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г., ОСТК на ВКС приема, че
неустойката следва да е нищожна, само ако единствената цел, за която тя е уговорена излиза
извън присъщата й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. Хипотези, които в
настоящия случай не са налице, тъй като уговорената неустойка има обезщетителна
функция. В горния ред на мисли несъстоятелна е тезата, че процесната неустойка е загубила
присъщата й обезщетителна функция и по никакъв начин не кореспондират с вредите от
неизпълнението, поради което водят до скрито оскъпяване на кредитите в негов ущърб.
Законът не поставя изискване при уговаряне на неустойка да се посочва кои вреди ще бъдат
компенсирани с неустойката. Именно в това се изразява нейният смисъл - отпадането на
необходимостта вредите да бъдат доказвани от изправната страна по договора (чл.92, ал.1 от
ЗЗД). В настоящия случай неизпълнението на задължение за предоставяне на обезпечение
поставя Дружеството в риск от неизпълнение на паричното задължение от страна на
длъжника, който иначе би бил покрит от обезпечението. Не следва да се подценява
значението на обезпечението за заемодателя. Ищцата удобно пропуска, че е получила и
усвоил сумата по Договора без предварително да е дала каквато и да е гаранция за
връщането й. За разлика от много други финансови услуги, които се предлагат на пазара,
тази, която ищцата е избрала, не изисква от него предварителното осигуряване на
обезпечение, което й създава удобството бързо да получи и ползва парични суми в немалък
размер, като рискът е изцяло за сметка на заемодателя. Функцията на неустойката е преди
всичко да обезпечи изпълнението, т. е. да стимулира длъжника да бъде изряден в
съблюдаването на своите договорни задължения. Дружеството действително е поело
значителен риск, че при евентуално неизпълнение от страна на заемателя, то няма да може
да събере дължимите си вземания. С цел опазване на законния си интерес, „Вива Кредит"
АД трябва да направи всичко необходимо, за да осигури връщане на сумите по отпуснатите
от него кредити, като естествено това се постига чрез включването на съответните
договорни. Относно позицията на ищцата, че неустойката е уговорена в нарушение на
добросъвестността, намирам, че и тя е лишена от мотивировка, тъй като липсва конкретика
досежно конкретен морален принцип, който да е бил накърнен. Въпросът за накърняването
5
на добросъвестността по отношение на уговорена неустойка следва да бъде решен чрез
комплексна преценка - не само на съдържанието на договорната клауза, но и при отчитане
на други фактори, като свободата на договаряне, равнопоставеността между страните,
функциите на неустойката, както и възможността неизправният длъжник сам да ограничи
размера на неизпълнението, за да не се превърне неустойката в средство за неоснователно
обогатяване. Дори и се приеме, че неустойката е прекомерна, то това не я прави а priori
нищожна поради накърняване на добрите нрави, а следва да се намали нейният размер.
Констатациите на процесуалния представител на ищцата, че ответното дружество е
поставило неизпълними изисквания по предоставяне на предвидените в Договора
обезпечения, са необосновани и не отговарят на истината. С подписването на договора,
ищцата се е запознала с изискванията, касаещи представяне на обезпечения под формата на
поръчителство или банкова гаранция. Презюмира се, че след като се е съгласил с условията,
същият е бил сигурен, че има необходимото време, за да се подготви и да изпълни поетия
ангажимент. Също така, и ако според индивидуалната преценка на заемателя изискванията
се явяват неизпълними, тъй като действително всеки човек разполага с различни
възможности, то той е свободен да е сключва договор за кредит с конкретното дружество.
Следва да се отбележи, че всеки заемател по договор за потребителски кредит разполага с
гарантираната от чл. 29 от ЗПК възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок, за
която ищцата също е била информирана чрез СЕФ и от текста на самия Договор. В случай
че упражни правото си, тя би дължала връщане единствено на получената в заем главница и
не би дължал начислената й поради непредоставяне на обезпечение неустойка. В този
смисъл, след като е разбрала, че е в невъзможност да изпълни задължението си по чл. 4, ал.
1 от Договора и при положение, че не е желаела да понесе тежестта на неустойката по чл. 4,
ал. 2 от договора, то тя е разполагала с 14 дни да се откаже от договора и по този начин да
избегне неблагоприятните за себе си последици. Ищцата обаче не е сторила това, от което
следва, че тя е решила да ползва кредита и да изплати начислената й неустойка. Няма как да
се сподели и тезата на ищцата, че неустойката, кумулирана към погасителните вноски, води
до скрито оскъпяване на кредита и по същество е „добавка към възнаградителната лихва".
Възнаградителната лихва представлява цената на предоставяната от кредитора услуга -
ползването на парични средства - и поради това той е свободен да определи какъв да е
нейният размер (отново по аргумент на чл.9 от ЗЗД). ЗПК не въвежда лимит на
възнаградителната лихва по договорите за потребителски кредит, а единственото
ограничение, предвидено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, е ГПР да не е по- висок от петкратния размер
на законната лихва, като в настоящия случай ответното дружество е спазило това
ограничение. Ищцата явно не прави разграничение между печалба, каквато неустойката
категорично не е, и обезщетяване на понесения риск и допълнителни разходи, възникнали от
договорно неизпълнение и по-голямото внимание за проследяване живота на един
необезпечен кредит в сравнение с един обезпечен такъв. Следва да се отбележи, че въпреки
че задължението за заплащане на неустойка е дължимо изцяло с изтичането на третия ден,
който е крайният срок за предоставяне на обезпечението, в израз на добросъвестност към
клиента това задължение е разсрочено, така че то да бъде икономически по-поносимо за
него. На следващо място, твърденията, че с поставянето на изискване за предоставяне на
обезпечение се целяло заобикалянето на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК при определяне
на ГПР представлява единствено субективно мнение на ищцовата страна. Съобразно текста
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет на Република България. Законодателят е предвидил
като критерий максимален размер на годишния процент на разходите по кредита и това е
пределът, до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави
общото оскъпяване на кредите. ГПР се формира от общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
6
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. С
оглед на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и при съобразяване Постановление № 426 на МС
от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения и размера на ОЛП на БНБ, към датата на сключване на договора, се налага
заключение, че договореният ГПР в конкретния случай не надвишава 50%, т. е. е в рамките
на допустимата в закона граница. Освен това следва да се има предвид и факта, че
договорите за кредит са възмездни - срещу задължението на кредитора/в случая небанкова
институция/ да отпусне парична сума за опредЕ. цел и при уговорени условия и срок,
заемополучателят се задължава не само да ползва и да върне заетата сума, съобразно
уговореното в договора, но и да заплати уговорената лихва по кредита. С оглед на
прогласената автономия на договаряне в чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят
съдържанието на облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено
от повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора
годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не
надвишава пет пъти законната лихва, както изисква чл. 19, ал. 4 ЗПК. Тоест, няма
нарушаване на цитираната правн Несъстоятелна е ищцовата позиция за липса на
еквивалентност между размера на таксата и извършената услуга. Потребителят е имал
възможност свободно и доброволно да реши, дали да се възползва от услугата за експресно
разглеждане на заявката, или да изчака 10 дни. От друга страна, искането за ползване на
посочената услуга създава за заемодателя допълнително задължение за бърза реакция и
съответно за ангажирането на допълнителни ресурси. Таксата за експресно разглеждане
представлява цената на предоставяната от кредитора услуга по експресно разглеждане на
документите, като в ЗПК не са предвидени лимити за цената на услуги с подобен характер,
поради което приложима е автономията на договаряне, предвидена в чл. 9 от ЗЗД. Тоест,
кредиторът е свободен да определи какъв да е нейният размер, по аргумент на чл. 9 от ЗЗД.
Цената на услугата е резултат от осъществена от ответника насрещна престация, поради
което е неприемливо твърдението, че клаузата, която регламентира тази услуга тя
представлява „скрит разход", уговорен в противоречие със закона. От друга страна, липсата
на законова регламентация на цената на тази услуга не е случайна, тъй като единствено
финансовата институция може да остойности цената на всички ресурси, необходими за
предоставяне на този вид услуга. Не на последно по важност място, следва да се отбележи,
че експресното разглеждане в толкова кратък срок от подаване на заявката изисква бърза
реакция от страна на заемодателя, ангажиране на по-голям административен и човешки
ресурс, което логично оскъпява услугата. Несподелено остава становището на ищцата, че
таксата за експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК. Видно от чл. 1, ал. 2 от Договора за паричен заем, услугата по експресно
разглеждане на документи е за допълнителна услуга, от която клиентът доброволно е избрал
да се възползва от нея, като на основание чл.19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал.
2 от ЗПК стойността на същата не следва да се прибавя при изчисляване на ГПР по
договора. Експресното разглеждане на документи не е действие по усвояване или
управление на кредита, а действие, което предхожда във времево отношение и усвояването и
управлението на кредита. Експресното разглеждане на документи няма задължителен
характер, с което обстоятелството ищцата е бил запозната, но в случая е избрала доброволно
да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в конкретно посочен размер, което се
потвърждава от чл.1, ал.З от Договора. Също така, обстоятелството, че тази такса не е
всбючена в уговорения ГПР само по себе си не обуславя нищожност на целия договор по
смисъла на чл. 22 ЗПК, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в който смисъл е и решение Решение
по възз. гр. дело № 1601/2021 на Апелативен съд - София, 8-ми гр. състав. В сезиращия съда
документ се излага и тезата, че таксата за експресно разглеждане на документи има
неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т. 9 от ЗЗП, но при преглед на съдържанието
7
на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), е видно, че няма разпоредба с посочената
номерация, поради което няма как да се взема отношение по направеното оспорване.
Предвид доброволния характер на услугата по експресно разглеждане, неправилно е ищцата
да се позовава на неравноправност, именно защото оспорваната клауза фигурира в Договора
по изрична негова заявка, а не е едностранно наложена от ответното дружество, без той да
има възможност да избегне ползването на услугата, съответно начисляването на таксата за
нея. Предоставянето на финансови услуги от Дружеството не е обусловено от експресно
разглеждане на заявките, като тази услуга е предоставена единствено и само в интерес на
заемополучателите, сред които е и ищцата. Що се касае отношение на твърденията на
ищцата, че „клаузата е неравноправна, не е уговорена индивидуално и е нищожна, на
основание чл.146 от ЗЗП" - ищцата не навежда никакви доводи в тази връзка, а схематично
маркира само бланкетни теоретични формулировки за неравноправност на клаузи и
приложими законодателна уредба и съдебна практика, поради което не мога да взема
отношение. Вън от това и съгласно разпоредбата на чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя. Неравноправните клаузи не са обвързващи за
потребителя - по арг. от чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО. Съгласно разпоредбата
на чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Следователно, за да се приложи разпоредбата на чл. 146, ал. 1
ЗЗП, което да доведе до нищожност, освен че клаузата трябва да е неравнопоставена, трябва
да не е индивидуално уговорена между страните по договора. По аргумент от противното на
чл. 146, ал. 2 ЗЗП, индивидуално уговорени клаузи са тези, които не са били изготвени
предварително и потребителят е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В
процесния случай, Договорът е сключен по предложение /искане/ направено от
кредитополучателя, от което може да се направи извод, че му е дадена възможност да влияе
върху съдържанието на клаузите на договорите. Същият се е запознал с преддоговорната
информация, попълнил е въпросници за кандидатстване на кредити, въз основа на които са
договорени клаузите от договорите. Ищцата не е била поставена в положение на по- слаба
страна от гледна точка на степента й на информираност и на възможностите, които й се
предоставят да преговаря. Принципът на добросъвестност изисква в договорните отношения
да бъде осигурена защитата на всеки признат от нормите на правото интерес, а не само на
индивидуалния такъв на някой от договарящите страни. В разглеждания този принцип не е
нарушен, тъй като в договора между страните са защитени правата и на двете страни.
Правото на заемополучателя да получи заемната сума, да се откаже от договора, да извърши
предсрочно погасяване са реципрочни на правото на кредитора до получи плащането,
разсрочено на ежемесечни вноски. Волята на страните в договорите е изразена ясно и
недвусмислено при сключване сделките. Договорът не е сключен при първоначално
възприети ОУ, а при индивидуални уговорки между страните. Не се установява волята на
страните при сключване на договорите да е била различна от отразената в съставените
писмени документи. Не е налице и противоречие с добрите нрави на атакуваната клауза, тъй
като същата, както бе отбелязано по-горе, е произвела действие по волята на ищцата,
обективирана изрично в подписания от нея Договор, и който договор съгласно чл. 20а от ЗЗД
има сила на закон за тези, които са го сключили. Също така, „добрите нрави" като понятие за
морални норми на справедливост следва да защитават всеки признат от закона интерес.
„Добрите нрави" не регулират цени на стоки и услуги. Нарушение на добрите нрави би
имало при заблуждение относно цената на опредЕ. стока и други съществени условия на
договора, но когато една цена е ясно посочена, когато една услуга не е задължителна за
ползване и потребителят сам при свободно формирана воля решава. За коректност следва да
се отбележи, че въпреки осъществяването на услугата по експресно разглеждане на
документите, договор за паричен заем може да не бъде подписан и съответно заемното
8
правоотношение по предоставяне на потребителски кредит да не възникне по желание на
която и да е от страните.а норма. В процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен
процент по кредита уговорен е срок на договора съдържа, както и условия за прилагането
му, поради което не е нарушено правилото на чл. 11, ал.1, т. 9 3ПК. По смисъла на § 1, т. 5 от
ДР на ЗПК, фиксиран лихвен процент по кредита е лихвеният процент, предвиден в клауза
на договор за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят уговарят един
постоянен лихвен процент за целия срок на договора, а съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗПК
лихвения процент по кредита е лихвения процент, изразен като фиксиран или като
променлив процент, който се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. В
сключения договор е посочен фиксиран ГЛП, а при положение, че лихвения процент е точно
фиксиран в договора и е ясен за страните, то не може да се приеме, че са нарушени
изискванията на чл. 11, т. 9 ЗПК /в този смисъл Решение № 1285 от 27.10.2017 г. на ОС -
Пловдив по в. гр. д. N9 1764/2017 г./. В Чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК законодателят е предвидил
изискването за посочване на годишния процент на разходите по кредита, както и на общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, което
изискване в случая е спазено. Безспорно от съдържанието на процесния договор е, че са
посочени фиксирания годишен лихвен процент, ГПР и общия размер на всички плащания
по договора /главница и възнаградителна лихва с включена такса експресно разглеждане на
документи/. Несъмнено от договора е и че единственият компонент, който определя ГПР е
възнаградителната лихва, като са посочени и допусканията, при които този ГПР се
изчислява. Тоест ГПР се формира от възнаградителната лихва, уговорена като фиксиран
лихвен процент в договора. Що се касае до твърденията на ищцата, че таксата за експресно
разглеждане следва да се включи при калкулацията на ГПР и че поради невключването й
посоченият в Договора ГПР не бил действителен, при изчисляване на ГПР чл.19, ал.З от
ЗПК изрично изключва плащания, възникващи при неизпълнение на задължения по
договора за потребителски кредит. Тази разпоредба идва да покаже, че освен да защити
потребителя, законодателят е пожелал да насърчи добросъвестното спазване на неговите
задължения и стриктното им изпълнение. Засилената защита на потребителя като по-слаба
страна се простира дотам, докъдето от негова страна също е налице добросъвестност и
своевременно и точно изпълнение. Когато такова липсва, както е в настоящия случай, то той
не следва да се ползва от допълнителна закрила. Уговорената такса за експресно
разглеждане не влиза в противоречие с целта на въведеното ограничение на ГПР, а дори
напротив, цели минимизирането на риска от неизпълнение и осигурява добросъвестно
поведение от страна на длъжника, като го стимулира да спазва стриктно договора, без да
поставя в риск. В настоящия случай, размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се
формира по определения в приложение № 1 към ЗПК начин - чрез посочване на реда и
начина на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. Тоест,
налице е пълна прозрачност по отношение на въпросния коефицент и таксата за експрестно
разглеждане не представлява скрито възнаглажедние. В този смисъл е и практиката на СЕС -
член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102, съгласно която договорът за кредит трябва да
се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които
последният може да бъде променян. В член 1а от тази директива се определят условията за
изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „в
момента, в който кредитният договор е сключен". Така това информиране на потребителите
относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна
математическа формула, има съществено значение. В случая към момента, в който
договорът е сключен, не се установява да се дължи предвидената в договора неустойка,
доколкото нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените задължения в
тридневен срок от сключването на договора. Ето защо несподЕ. остава и позицията на
ищцата, че „записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално
прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика
9
по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 ЗЗП", доколкото няма наведени каквито и да било
доводи в тази връзка, а само схематично маркиране на бланкетни формулировки за
неравноправност.
С огледоженото се моли за отхвърляне на исковете.
ИЩЕЦЪТ следва да установи всички факти и обстоятелства, на които основава
своите възражения за нищожност на процесния договор и неговите клаузи за заплащане на
неустойка и за заплащане на такса за експресно обслужване.
ОТВЕТНИКЪТ носи доказателствената тежест да установи наличието на валидни
уговорки по договорите, съобразени със законовата регламентация за защита на потребителя
и размера на ГПР по договора.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОБЯВЯВА така изготвения доклад по делото за окончателен. Същият да се счита
за неразделна част от съдебния протокол в днешно с.з.
Съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени към материалите по делото
представените писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими към
предмета на спора, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото: заверено „ВО”
копие от Договор за паричен заем №***********/05.10.2024 г., заверено „ВО” копие от
Справка погасителен план по договор за паричен заем ********/05.10.2024 г. на Р. М. А. към
дата 22.04.2025 г., заверено „ВО” копие от Общи условия на Вива Кредит ООД към договор
за потребителски кредит, заверено „ВО” копие от СЕФ за предоставяне на информация за
потребителските кредити.
Съдът докладва експертно заключение на вещото лице Р. С. – Съдебно –
счетоводна експертиза, депозирано с вх. №7478/24.09.2025 г., същото е в срока по чл.199
ГПК.
Съдът, пристъпва към снемане самоличността и изслушване на вещото лице, като
му напомня за наказателната отговорност по чл. 291 НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., неосъждан по чл.291 НК, без родство и дела със страните
по делото
Предупреден за наказателната отговорност по чл.291 НК.
Обещава, че ще даде заключение по съвест и знание.
Представил съм писмено заключение, което поддържам.
Заключението е представено в цялостен вид.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към материалите по делото представеното експертно
заключение.
ОПРЕДЕЛИ окончателно възнаграждение за вещото лице Р. Х. С. в размер на
200.00 лв., които са платими от внесения депозит от ищеца, за което ще ще бъде издаден
разходен касов ордер след с.з.
Съдът
10
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът обяви, че устните състезания са приключили, делото е изяснено от
фактическа и от правна страна и ще се произнесе с решение в предвидения от закона срок.
Съдебното заседание приключи в 10.40 часа.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
Секретар: _______________________
11