СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI "Е" въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и втори февруари през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
при участието на
секретаря Елеонора Георгиева, разгледа докладваното от мл. съдия Миразчийска въззивно
гражданско дело № 12938 по описа на съда
за 2018 г. и взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 379745 от 05.04.2018 г., постановено по
гр.д. № 26136/2016 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, е отхвърлен предявеният
от З. „Б.В.И.Г.” АД срещу ЗК „У.” АД иск по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати суми, представляващи обезщетение за
имуществени вреди, претърпени в резултат от бездействие на служители на ЗК „У.” АД да върнат на З. „Б.В.И.Г.” АД документи,
приложени по щета № 470510111106656 и по щета № 470310111105657 (двете щети
образувани за ПТП, реализирано на 13.04.2011г. в Румъния), както следва:
4580,54 лева (относно документи по щета № 470510111106656) и 1088,50 лева
(относно документи по щета № 470310111105657), ведно със законната лихва върху
тези суми от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Срещу решението е подадена въззивна
жалба в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от ищеца З. „Б.В.И.Г.” АД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди
се, че неправилно СРС е приел, че няма противоправно поведение. Релевират се
доводи, че не е спазен законоустановения тримесечен срок за произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”. Обосновава се
противоправно поведение на ответното дружество, което е изчакало да изтече
давностния срок и тогава е върнало оригиналите на документите по две щети, с
което е възпрепятствало възможността ищеца да реализира регресните си права
срещу застрахователя по застраховка „Граждаснка отговорност” на автомобилистите.
Обръща се внимание, че в регресната покана са изброени документите, приложени
към нея, като същата не е оспорена от другата страна.
В
законоустановения срок ответникът по
жалбата ЗК „У.” АД е
депозирал отговор, с който оспорва въззивната жалба.
Софийски градски съд,
след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Предявен е за
разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД. В исковата молба се твърди, че
ответникът не е върнал предоставените му от ищеца оригинали на документи по две
щети в тригодишния давностен срок, като е твърдял, че същите се обработват и с
противоправното си поведение е възпрепятствал ищецът да реализира регресните си
права срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ЗК „У.” АД, която я оспорва изцяло. Излага подробни
съображения, че с поведението си не е препятствал предявяването на иска срещу
SC UNIQA Asigurari SA.
Не се спори между страните и от
доказателствта по делото се установява, че между „Д.” ООД и ищеца е имало сключен застрахователен договор
„Бонус Каско“ за товарен автомобил Scania, с рег. № ******, със застрахователно
покритие за периода от 29.06.2010 г. до 28.06.2011 г., като по посоченото
застрахователно правоотношение е образувана щета № 470510111106656 по повод
претърпени от застрахованото дружество вреди от ПТП, реализирано на 13.04.2011 г.
в Румъния.
От приложеното по делото като писмено
доказателство платежно нареждане се установява, че по гореописаната щева
застрахователят ищец е изплатил обезщетение в полза на „Д.” ООД в размер на
4555,54 лева.
Не се спори по делото и се установява от
приетите писмени доказателства, че между „Д.” ООД и ищцовото дружество е има
сключен застрахователен договор „Бонус Каско“ за полуремарке Kogel, с рег. № ******със
застрахователно порктитие за периода от 29.06.2010 г. до 29.06.2011 г., по
посоченото застрахователно правоотношение е образувана щета № 470310111105657
по повод претърпени от застрахованото дружество вреди от ПТП, реализирано на
13.04.2011 г. в Румъния.
От приложеното по делото като писмено
доказателство платежно нареждане се установява, че по гореописаната щева
застрахователят ищец е изплатил обезщетение в полза на „Д.” ООД в размер на
1018,50 лева.
Видно от приложеното по делото писмо с
изх. № 04568 на 25.07.2011 г. ищецът е изпратил на ответника окомплектовани
регресни щети, сред които и двете процесни щети.
От приетото като писмено доказателство
по делото писмо с вх. № 5807 се установава, че на 22.06.2015 г. ищецът е
получил от ответника писмо, с което го уведомява, че претенцията по процесните
две щети е закрита поради изтичане на тригодишния давностен срок.
От приетата по делото
съдебно-автотехническа експертиза се установява, че уврежданията, отразени от
застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие, както и размерът на имуществените вреди.
По делото са събрани
гласни доказателствени средства от разпита на свидетелите В.Г., участник в
процесното ПТП и Ц.К., служител при ищеца. От показанията на свидетеля Г.се
установява механизмът на процесното ПТП. От показанията на свидетеля К.се
установява, че документите по процесните две щети са изпратени в оригинал на
ответното дружество. Свидетелят дава показания, че служителите на ищеца са
поискали връщане на оригиналите с оглед търсене на претенциите им по друг начин
и че са си намерили адвоката в Румъния. Не си спомня кога точно е поискано
връщане на документите, но заявява, че е било преди изтичане на тригодишния
давностен срок за Румъния, а същите са били върнати след изтичане на този срок.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално
допустима.
СРС
е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД.
Когато
вредоносните последици настъпват от действие или бездействие на лице, на когото
е възложено да извършва определена работа, то правният субект, който е възложил
тази работа, следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД
гаранционно-обезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или
бездействие). Когато при изпълнение на така възложената работа е допуснато
нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са задължителните за съда тълкувателни
разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2
от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.
Отговорността
на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за
вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и
виновни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна
функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица.
Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите,
не могат да правят възражения, че са невиновни в подбора на лицата и да се
позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
За
да е основателен искът по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД трябва в обективната
действителност да бъдат осъществени следните материални предпоставки
(юридически факти): противоправно
деяние - бездействеие, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и виновното лице да е причинило вредите при или при повод на
изпълнение на възложената работа чрез своето бездействие. На основание чл. 45,
ал. 2 ЗЗД вината се предполага.
Софийски градски съд споделя изводите на
първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал наличието на законоизускуемите
предпоставки за уважаване на предявения иск.
Въззивният съд счита, че доколкото ответникът не оспорва
да са му представени оригиналните документи по процесните две щети и от
свидетелските показания на Кадисйки, които съдът кредитира като последователни
логични и вътрешно непротиворечиви и които не се опровергават от никое друго
доказателство по делото и съвкупната им преценка с регресната покана, в която
се сочи, че са представени оригинали на щетите и която не е оспорена, следва да
приеме за установено, че с регресната покана са изпратени на ответното
дружество оригинални документи. От показанията на свидетеля се установява, че
ищецът е поискал ответника да му върне оригиналните документи преди изтичане на
тригодишния срок от настъпване на процесното ПТП, като е безспорно по делото,
че същите са върнати след изтичане на този срок. Това бездействие на
служителите на ответното дружество обаче не може да обоснове извод за
основателност на предявените искове, доколкото не се установява
причинно-следствена връзка между него и претърпени от ищеца вреди.
Липсата на оригинални документи не възпрепятства възможността
едно лице да предяви претенцията си по съдебен ред. В случай, че са необходими
оригиналите, които се държат от трето за спора лице, страната има право да
поиска съдействие от съда, същите да бъдат приобщени като доказателствен
материал по делото. От показанията на свидетеля К., които съдът изцяло
кредитира като достоверни бе установено, че ищецът е разполагал с препис от
предоставените оригинални документи и е потърсил румънски адвокат. Следователно
бездействието от страна на служителите на ЗК „У.” АД да върнат оригиналите в
тригодишния срок по никакъв начин не се установява да е възпрепятствала
ищцовото дружество да защити правата си и да предяви исковата си претенция пред
съд.
Не се установява и размера на претърпени вреди,
доколкото съдебният процес е със състезателен характер и няма как категорично
да установим дали регресният иск на ищеца би бил уважен и в какъв размер.
Съобразно
обстоятелството, че правните съждения, до които въззивната инстанция е
достигнала, изцяло съответстват на крайните правни изводи на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК да бъде потвърдено, а въззивната жалба – оставена без уважение.
По
разноските:
При този изход на правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
разноски се дължат на ответника за въззивното
производство в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на цената на иска въззивното
решение подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
379745 от 05.04.2018 г., постановено по гр.д. № 26136/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 63 състав.
ОСЪЖДА З. „Б.В.И.Г.” АД, ЕИК ******да
заплати на ЗК „У.” АД, ЕИК ******на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от
100 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.