№ 1332
гр. Варна, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно
наказателно дело № 20223110201215 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от
ЗАНН.
Подадена е жалба от М. Т. Н. от гр. Балчик срещу Наказателно
постановление № 21-0442-000376/28.07.2021г. на началник сектор към
ОДМВР-Варна, Четвърто РУ, с което на лицето били наложени
административни наказания глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.3 от
ЗДвП.
Жалбоподателят счита наказателното постановление за необосновано,
незаконосъобразно и постановено при наличие на съществени процесуални
нарушения. Намира за нарушена нормата на чл.34, ал.1, пр.2 от ЗАНН, като
поддържа, че актът е съставен повече от три месеца от откриването на
нарушителя. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло
наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява
лично и с адв.К. С. от АК-Добрич, който поддържа жалбата на изложените в
нея основания. Привежда допълнителни доводи за недоказаност на
административнонаказателното обвинение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.
Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност
на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде
1
уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от надлежна страна– наказаното физическо лице,
в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу акт, подлежащ
на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на
претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна, по следните съображения:
Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи
от фактическа страна следното: Жалбоподателят ползвал лек автомобил
марка „Шкода Фабия“ с ДК № ТХ 6342 АТ, собственост на неговия брат. На
10.06.2020г. той закупил годишна електронна винетка, но погрешно посочил
различна националност на превозното средство, поради което издадената
винетка не била валидна за процесния автомобил. Поради това при движение
на автомобила контролните единици на Национално ТОЛ управление
отчитали и предавали по вътрешна електронна система наличието на
административно нарушение. В тази връзка жалбоподателят водел
интензивна кореспонденция с Агенция „Пътна инфраструктура“, като
настоявал да не бъде санкциониран и издадената винетка да бъде коригирана.
На 12.02.2021г. жалбоподателят управлявал процесния лек автомобил
по главен път I-9 в посока гр.Варна. Около 14,30 часа той се движел в района
при км.121-702, където инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане“-
Варна към Национално ТОЛ управление осъществявали контрол по
изпълнение на задължението на водачите за заплащане на винетна такса.
Ползваната от инспекторите електронна система подала сигнал за
приближаване на нарушител, при което единият от проверяващите-св.Б. В.
излязъл от служебния автомобил и подал на жалбоподателя сигнал да спре.
Последният спрял и свалил стъклото на прозореца, при което свидетелят се
легитимирал и започнал да обяснява защо е подал сигнал за спиране. В този
момент Н. му подал копие на молба, адресирана от него до Агенция „Пътна
инфраструктура“, обективираща наличието на спор относно издадената
винетка. Свидетелят започнал да се запознава с документа, при което
жалбоподателят, без да изчака указания или разрешение да потегли,
отпътувал и напуснал мястото на извършване на проверката.
От Агенция „Пътна инфраструктура“ било изпратено уведомление за
случая до началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Варна и
след установяване на самоличността на жалбоподателя, на 28.06.2021г. му бил
съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че при
подаден сигнал за спиране от контролните органи на Национално ТОЛ
управление е отказал да предаде исканите му документи. Актът бил съставен
в присъствието на нарушителя, бил предявен и подписан с общи възражения.
Писмени такива били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, но след
извършена проверка на обстоятелствата около съставянето на акта били
2
счетени за неоснователни от наказващия орган. Въз основа на съставения акт
на 28.07.2021г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с
което на М. Н. били наложени наказания глоба в размер на 50 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец за извършено нарушение на чл.103 от
ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
събраните по делото доказателства: от разпита на свидетелите Б. В. В., Д. Г.
А. и В. М. Н., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства. С най-голямо значение за изясняването на делото са
показанията на св.В., който лично и непосредствено е възприел действията на
жалбоподателя. Показанията на посочения свидетел следва да бъдат
кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като съдът
не констатира наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност.
Същите съответстват и на показанията на св.А., което позволява изложената
фактическа обстановка да бъде счетена за безспорно установена.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от
правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да
извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно
постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени
процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и
обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от
административнонаказващия орган санкционна норма.
По приложението на материалния закон съдът установи следното:
Процесното деяние е квалифицирано от наказващия орган като
нарушение на чл.103 от ЗДвП, задължаващ водачите на пътни превозни
средства, при подаден сигнал за спиране от контролните органи, да спрат
плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълняват неговите
указания. От своя страна нормата на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда
санкция за водач, който откаже да предаде документите си на органите за
контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от
органите за контрол. По силата на чл.167а, ал.2 от ЗДвП и Заповед № РД-11-
54/05.06.2020г. на директора на Националното ТОЛ управление св.В. се е
явявал надлежен контролен орган. От събраните по делото доказателства се
установява, че жалбоподателят без разрешение е потеглил преди
приключването на проверката, с което на практика е осуетил извършването й.
В практиката си ВАдмС приема, че когато действията на водача са насочени
3
към осуетяване на проверка от контролните органи, той осъществява състава
на нарушение по чл.103 от ЗДвП, подлежащо на санкциониране по реда на чл.
175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Касационната инстанция приема също, че нормата на
чл.103 от ЗДвП се съдържа имплицитно в тази на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП,
тъй като след като е осуетено извършването на проверка, то очевидно е
налице и неизпълнение на дадените от контролните органи указания. (В този
смисъл са напр. Решение № 357 от 28.02.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д.
№ 118/2020 г. Решение № 893 от 10.07.2020 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
1128/2020 г.)
Следователно Н. действително е извършил вмененото му нарушение, а
именно- осуетил е извършването на проверка. За наличието на нарушението е
без значение обстоятелството, че той е подал на инспектора, извършващ
проверката, документ, удостоверяващ наличие на спор с АПИ по повод
издадената винетка. Същият е бил длъжен да изчака на указаното му място и
да изпълнява дадените му указания до приключването на проверката. Като е
потеглил самоволно, с което е лишил проверяващия от възможността да
извърши проверката, Н. е осъществил състава на процесното нарушение.
Макар и правилно да е констатирано наличието на административно
нарушение, при извършената цялостна служебна проверка, с оглед
задължението си по чл.314, ал.1 НПК, съдът установи, че при издаването на
обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН реквизити, като при връчването им не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган (видно от приложеното
копие на Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи). Съдът не намира основания да се съгласи с твърденията, че не е
спазен законоустановеният срок за съставянето на акта, тъй като
самоличността на нарушителя била известна още при проверката. В
действителност жалбоподателят е бил непознат за проверяващите и не им е
представил личен документ, за да установят неговата самоличност. От
обстоятелството, че е представена молба от определено лице не следва
непременно, че водачът е именно авторът на молбата. При това положение е
било необходимо извършването на определени действия за установяването на
4
самоличността на лицето и следователно не може да се приеме, че не е спазен
срокът по чл.34 от ЗАНН. В практиката си ВАдмС подчертава, че
законодателят не е използвал израз „от момента, в който установяването на
нарушителя е станало възможно“, а е използвал израза „от откриване на
нарушителя“. Съдебната практика по приложението на чл.34 ал.1 от ЗАНН
приема безпротиворечиво, че това е моментът, в който нарушението с
всичките му обективни признаци е установено с надлежен протокол от
проверка, или акт, или друго доказателство, събрано, проверено и докладвано
от проверяващите на компетентния да задейства АНП орган. (КАНД № 1619
по описа на съда за 2021 година).
Независимо от изложеното съдът констатира, че жалбоподателят е
санкциониран за деяние, за което на практика не е съставен акт. Според
разпоредбата на чл.36, ал.1 и ал.2 от ЗАНН административнонаказателното
производство се образува със съставяне на АУАН. Без приложен акт
административнонаказателна преписка не се образува. Следва също така
актът да е съставен за същото нарушение, за което се издава и НП.
Нормата на чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП предвижда две форми на
изпълнително деяние- водачът да откаже да предаде документите си на
органите за контрол или по какъвто и да е начин да осуети извършването на
проверка от органите за контрол. В разглеждания случай в акта е отразена
само първата хипотеза, като се твърди, че жалбоподателят е отказал да
предаде документите си. От показанията на св.В. обаче се установява, че той
не е успял да покани жалбоподателя да представи каквито и да било
документи. Следователно не може да се приеме, че Н. е обективирал изричен
или мълчалив отказ да предаде документите си на проверяващите. При това
положение наказателното постановление в частта, в която се приема, че
водачът е осъществил тази форма на изпълнително деяние, се явява
необосновано и недоказано.
В НП се приема също, че водачът е осуетил извършването на
проверка, каквото поведение се установява, че той действително е проявил.
Подобни фактически твърдения обаче липсват в съставения акт. В случая не
се касае за несъществена нередовност на акта, която може да бъде отстранена
по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН, тъй като несъответствието се отнася за самото
деяние, за което е реализирана административнонаказателната отговорност на
5
водача. Следователно жалбоподателят е наказан за деяние, за което не му е
бил съставен акт, а това обуславя цялостната незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление, което поради това подлежи на
отмяна. Издаването на наказателно постановление за деяние, което не се
твърди да е извършено в съставения акт, накърнява особено сериозно
процесуалните права на санкционираното лице и предимно правото му да
разбере извършването на какво нарушение му е вменено, т.е. касае се за
процесуално нарушение от категорията на съществените.
Предвид всичко изложено съдът приема, че въпреки безспорно
установеното нарушение, жалбата се явява основателна и като такава следва
да бъде уважена, а наказателното постановление- да бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на
жалбоподателя преди края на съдебното заседание съответно искане, на
основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от
АПК вр.чл. 78, ал.1 от ГПК на жалбоподателя следва да се присъдят
направените по делото разноски. Същите се изразяват в заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 лв. за процесуално представителство,
видно от приложения договор за правна защита и съдействие. В случая
възнаграждението е над минимума, определен по реда на чл. 18, ал.2, вр. чл.
7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Доколкото случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност и с оглед направеното от въззиваемата
страна писмено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение, съдът намира, че следва да се присъди такова в минималния
предвиден размер, а именно-300 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 21-0442-
000376/28.07.2021г. на началник сектор към ОДМВР-Варна, Четвърто РУ, с
което на М. Т. Н. от гр. Балчик, ЕГН:**********, на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.175, ал.1, т.3 от ЗДвП, са наложени административни наказания
глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за един
месец за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на М. Т. Н. от гр. Балчик,
ЕГН:********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд –
6
Варна.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7