Р Е Ш Е Н И Е № 260000
гр. Сливница, 15.06.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГРАД
СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично съдебно заседание на пети март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
участието на секретаря Мария Иванова,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 146 по описа на съда за 2017
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Л.“ ЕООД е предявил срещу „Е. С.“ ЕООД два кумулативно обективно
съединени положителни установителни иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ за признаване за установявано по отношение на
ответника, че ищецът е носител на паричното
притезание в общ размер на 3460 лв.,
представляващо незаплатената част от задълженията по два договора за търговска
продажба на стоки- дървесина, на обща
стойност 5664 лв., във връзка с които са издадени
фактури с № **********/18.07.2016 г., на стойност 2604,00 лв., с непогасен остатък от 400,00
лв. и № **********/18.07.2016 г., на стойност 3060,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.11.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, което вземане е удостоверено в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 277 от 18.11.2016 г. по ч.гр.д. № 577/2016 г. по описа на РС- гр.
Сливница.
В исковата молба и
уточнителната молба се твърди, че между ищеца и ответника са възникнали
търговски правоотношения, като ищецът се е задължил да достави и предаде
собствеността върху описаното в двете фактури количество технологична
дървесина, което задължение е било изпълнено от страна на ищеца на 17.07.2016
г., като ответникът е приел доставената му дървесина. Твърди се, че цената за
доставената дървесина е дължима от деня на издаване на фактурите- 18.07.2016
г., като на 29.08.2016 г. ответникът е извършил частично плащане по фактура №
**********/18.07.2016 г. в размер на 2204 лв., като останал задължен за
остатъка по посочената фактура в размер на 400 лв. и за цялата сума по фактура
№ **********/18.07.2016 г. в размер на 3060 лв. Твърди се, че процесните
фактури са издадени в съответствие със ЗДДС и ЗСч, като извършената доставка се
установява от представените по делото три броя превозни билети, генерирани и
издадени чрез електронния портал на ИАГ и съдържащи всички реквизити на
товарителница за доставена дървесина, вкл. превозно средство, доставчик и
получател, място на доставка.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът,
чрез процесуалния си представител адв. Т.Т., е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва изцяло предявения иск, като твърди, че между страните не
съществува облигационна връзка, породена от представените по делото фактури,
като удостоверените с процесните фактури стопански операции не са били
осъществени. Оспорват се и представените по делото фактури, доколкото същите на
се подписани от представител на ответника, което оспорване следва да се третира
не като оспорване истинността на документа по реда на чл. 194 ГПК, предвид
липсата на подпис от представител на дружеството ответник, а като оспорване на
доказателствената им сила. Счита, че по делото не се представени доказателства,
че дървесината е била доставена на ответното дружество, като оспорва и
представените по делото превозни билети, дневника за продажбите и банковите
извлечения за извършени транзакции, които намира за неотносими към предмета на
спора. Оспорена е информацията за сметка за процесния период, тъй като същата
представлява вътрешно счетоводна операция, извършена без знанието и съгласието
на ответника. На последно място твърди, че процесните фактури не са заприходени
в счетоводството на дружеството, което е индиция за липса на облигационна
връзка по договор за изработка.
В съдебно
заседание ищецът- редовно призован, не изпраща представител и не взема
становище по указанията, дадени с определението за насрочване на делото от
24.01.2019 г. (след провеждане на откритото съдебно заседание по електронната
поща на РС- гр. Сливница е постъпила молба от управителя на ищцовото дружество,
която като несвоевременно подадена не следва да се взема предвид от съда).
В съдебно
заседание ответникът- редовно призован, се представлява от адв. Т., който
оспорва предявените искове на основанията, подробно посочени в отговора на
исковата молба. Предвид невнасянето от страна на ищеца на депозита за
допуснатата от съда ССЕ, счита че ищецът създава пречки за установяване на
обстоятелство от значение за изхода на делото, поради което моли съдът да отмени
определението си за допускане на ССЕ.
Съдът, като съобрази
събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Установява се от приложеното ч.гр.д. № 577/2016 г. по описа на РС- гр.
Сливница, че същото е образувано по депозирано пред РС- гр. Сливница заявление
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
вх. № 2662/18.11.2016 г., подадено от „Л.“ ЕООД. Съдът е
уважил в цялост депозираното заявление, като на 18.11.2016 г. е издал Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК
№ 277 в полза на „Л.“ ЕООД срещу „Е. С.“ ЕООД за сумата в размер на 3460,00 лв.- главница, дължима по фактура №
96/18.07.2016 г. в размер на 400,00 лв. и неплатена стока по фактура №
97/18.07.2016 г. в размер на 3060,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата
от 16.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и сумата 69,20 лв. разноски
по делото за държавна такса на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Като обстоятелства,
от които произтича вземането заповедният съд е посочил „дължима по фактура №
96/18.07.2016 г. в размер на 400,00 лв. и неплатена стока по фактура №
97/18.07.2016 г. в размер на 3060,00 лв. Заповедта по чл. 410 ГПК
е била връчена на законния представител на длъжника на 28.11.2016 г., като в законоустановения
срок по чл. 414, ал. 1 ГПК е постъпило възражение срещу издадената заповед вх.
№ 2911/09.12.2016 г. по описа на РС- гр. Сливница. Предвид поддаването в срок
на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК, с разпореждане от 23.12.2016 г. съдът е
указал на заявителя, че в едномесечен срок, считано от получаване на препис от
същото, може да предяви иск за установяване на вземането си.
В законоустановения едномесечен срок (съобщението е връчено на длъжника на
14.02.2017 г.) по делото са постъпили доказателства за предявяване на иска-
молба вх. № 897/14.03.2017 г. по описа на РС- гр. Сливница, ведно с искова
молба, подадени по пощата на 12.03.2017 г.
Доколкото с исковата молба е бил предявен и иск с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 100 лв., представляваща
обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение за периода от
18.07.2016 г. до датата на предявяване на иска 12.03.2017 г., съдът с
разпореждане от 24.11.2017 г. е оставил исковата молба без движение, като е дал
на ищца конкретни указания, като в отговор е постъпила молба вх. №
3907/28.12.2017 г. по писа на РС- гр. Сливница, с която ищецът е заявил, че не
поддържа исковата молба в тази й част. Предвид липсата на изрично произнасяне
на съда по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 100 лв., представляваща обезщетение за забавеното
изпълнение на паричното задължение за периода от 18.07.2016 г. до датата на
предявяване на иска 12.03.2017 г., в която част, с оглед заявеното от ищеца, е
налице десезиране съда, производството в тази му част следва да бъде
прекратено.
По делото е представено и
надлежно прието заверено копие на превозен билет № 7283 от 18.07.2016 г., в
който е направен опис на превозваната дървесина, а именно технологична
дървесина от вид бял бор- 1 бр. х 10,07 (L:
2,50 M) и 1
бр. х 3,9 (L:2,00 M), общо 2 бр./13,97 М3 и дърва от
вид бял бор 1 бр. х 6 (L: 1M) коеф: 0.60; общо 1 бр./10 ПР.М3/6М3, всичко 3 бр./10
ПР.М3/19,97 М3. Посочено е, че стоките пътуват до получател А. А. с адрес с. А.,
Стопански двор, с превозно средство рег. № ОВ 9293 ВВ. Превозният билет съдържа
подпис за спедитор, но не и за получател.
По делото е представено и
надлежно прието и заверено копие на превозен билет № 7404/00079/17072016/141001
от 17.07.2016 г., в който е направен опис на превозваната дървесина, а именно
технологична дървесина от вид бял бор- 4 м3/2 м./1 бр. (-/0 бр.пл.),
4 м3/2 м./1 бр. (-/0 бр.пл.), 1,5 м3/2 м./1 бр. (-/0
бр.пл.); пр.куб.м3- 8 м3, 8 м3, 3 м3; коеф
0,5; 0,5, 0,5; общо 3 бр./19 пр.м3/9,5 куб.м3. Като получател в този превозен
билет е посочен ответникът- „Е. С.“ ЕООД. В представения по делото превозен
билет не се съдържат подписи на представители на ищеца или ответника, доколкото
билетът е разпечатан от електронна система.
По делото е представено и
надлежно прието и заверено копие на превозен билет № 7404/00079/17072016/165821
от 17.07.2016 г., в който е направен опис на превозваната дървесина, а именно
технологична дървесина от вид бял бор- 8 м3/2 м./1 бр. (-/0 бр.пл.);
пр.куб.м3- 16 м3; коеф 0,5; общо 1 бр./16 пр.м3/9,5 куб.м3. и
технологична дървесина от вид бял бор- 12 м3/1 м./1 бр. (-/0
бр.пл.); пр.куб.м3- 24 м3; коеф 0,5; общо 1 бр./24 пр.м3/9,5
куб.м3., всичко 2 бр./40 пр.м3/20 куб.м3. Като получател в този превозен билет
е посочен ответникът- „Е. С.“ ЕООД. И в този представен по делото превозен
билет не се съдържат подписи на представители на ищеца или ответника, доколкото
билетът е разпечатан от електронна система.
В представените по делото
заверени преписи от превозни билети не се съдържат данни за стойността на
дървесината, нито за извършената доставка.
По делото е представено и
заверено извлечение от Дневник за продажбите на ищеца BG203790594 за 07/2016
г., видно от
който под № 31 и 32 са вписани фактура № **********/18.07.2016 г. и №
**********/18.07.2016 г., като е представена и Справка- декларация за ДДС,
съставена от ищца за данъчния период 07.2016 г.
По делото е представено и
заверено копие на фактура № **********/18.07.2016 г., издадена доставчика „Л.“
ЕООД за получателя „Е. С.“ ЕООД, в която е отразен видът на доставената стока,
а именно технологична иглолистна дървесина, количеството й, а именно 21,700
тона, единичната й цена- 100 и стойността й- 2170,00 лв. (видно от словесното
изписване), върху която е начислен и ДДС, като сумата за плащане по фактурата
възлиза в размер на 2604,00 лв. Фактурата е подписана от законния представител
на дружеството ищец, но не е подписана от представител на получателя ответник,
а в същата е отразено „по пощата“.
По делото е представено и
заверено копие на фактура № **********/18.07.2016 г., издадена доставчика „Л.“
ЕООД за получателя „Е. С.“ ЕООД, в която е отразен видът на доставената стока,
а именно технологична иглолистна дървесина, количеството й, а именно 25,500 тона,
единичната й цена- 100 и стойността й- 2550,00 лв. (видно от словесното
изписване), върху която е начислен и ДДС, като сумата за плащане по фактурата
възлиза в размер на 3060,00 лв. Фактурата е подписана от законния представител
на дружеството ищец, но не е подписана от представител на получателя ответник,
а в същата е отразено „по пощата“.
По делото е представено и
извлечение от автоматизираната електронна система на „УниКредит Булбанк“ АД,
съдържаща данни за движението по сметката на ищеца, вкл. запис от извършено на
29.08.2016 г. плащане с посочен в записа контрагент „E.-SA E.“ и основание „casticno
plaqae faktura 96 ot 18.07.16”. Представено е и разпечатано от същата система преводно нареждане,
в което няма подпис на наредителя.
Тези преписи от документи
съдът приема, че сами по себе си не представляват доказателства за
удостоверените в тях правнорелевантни обстоятелства, тъй като те представляват
частни свидетелстващи документи по смисъла на чл. 180 ГПК, обективиращи изгодни
за техния издател факти. В този смисъл те притежават само формална
доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат удостоверително изявление,
направено от субекта, сочен като техен издател. Тези частни свидетелстващи
документи биха притежавали доказателствена сила, в случай че бяха подписана от
двете страни. Нещо повече, с отговора на исковата молба ответникът е направил
искане по реда на чл. 183 ГПК ищецът да представи оригинал на представените по
делото заверени преписи от фактури, което съдът е уважил с определението си по чл.
140 ГПК от 24.01.2019 г., като е задължил ищеца да ги представи най-късно в
първото по делото открито съдебно заседание. Това не е било сторено от страна
на ищеца, поради което макар и съдът да не се е произнесъл с изрично
определение в откритото съдебно заседание, с което ги изключва от
доказателствената съвкупност по делото, същите не биха могли да послужат при
изграждане на крайните му изводи, дори и да бяха подписани от страна на
ответника.
Не могат да послужат като
доказателства относно подлежащите на установяване в настоящото производство
правнорелевантни обстоятелства и представените от ищеца пътен лист за
18.07.2016 г. и четири броя GPS маршрути, а също и
извлечения от електронна поща, доколкото същите не представляват доказателства
по смисъла на ГПК, а обстоятелствата, които ищецът е целял да установи с тях е
следвало да бъдат установени посредством допустимите съгласно процесуалния
закон способи за доказване, вкл. чрез назначаване на експертиза или чрез
приобщаване по делото на показанията на свидетел.
По делото са представени
документи, касаещи изпратени до ответника на 11.08.2016 г. пощенски пратки, в
които обаче липсва отразяване какво е било тяхното съдържание, като наред с
това дори и да се касае до процесните фактури, същите не допринасят за
установяване на правнорелевантните обстоятелства.
Видно от представения по
делото заверен препис от товарителница № 016792 от 18.07.2016 г., подписана от
представител на ответника и неоспорена от него, ищецът е доставил на ответника
36520 м3 техническа дървесина, като в същата не е посочено
основанието за извършване на тази доставка, а единствено е отразено, че е
извършена с автомобил с рег. № ОВ 9293 ВВ и че придружител на товара е превозен
билет № 7289.
С определението си от
24.01.2019 г. съдът на основание чл. 190 ГПК е задължил ответника да представи
по делото дневника, в които съгласно Закон за горите ответникът е длъжен да
регистрира получената дървесина, както и копието от дневниците си за покупките
за юли 2016 г., като му е указал на основание чл. 190, ал. 2 ГПК и последиците
от неизпълнението на това указание. В настоящия случай с оглед обстоятелствата
по делото и представените по делото доказателства, непредставянето на тези
документи от страна на ответника не би могло да доведе до приложението на чл.
161 ГПК, доколкото няма обстоятелства, които съдът може да приеме за
установени, още повече, съобразявайки, че макар и ответникът да е имал такова
задължение- да поддържа дневник по ЗГ, в който да регистрира получената
дървесина, по делото няма данни дали същото е било изпълнено, което от своя
страна прегражда възможността ответникът да изпълни указанието на съда.
При така установените
правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция
доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема
следното от правна страна:
Районен съд- гр.
Сливница, трети състав, е бил сезиран с кумулативно обективно съединени
установителен иск с правно основание положителен установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ.
С оглед релевираните в
исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действителни
правоотношения по два договора за търговска продажба, по силата на които продавачът
се е задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да
ги предаде, а купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена с
ДДС и 2) продавачът да е предал стоката на купувача. По силата на чл. 327 ТЗ
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката, освен ако е уговорено
друго. В случай на установяване на посочените по-горе обстоятелства, фактът на
плащане следва да се установи от ответника.
Съгласно Решение № 188 от
13.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5563/2013 г., IV г. о., ГК „Всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията
си и носи доказателствена тежест за фактите, от които извлича изгодни за себе
си правни последици. При липса на такова доказване съдът следва да приеме за
неосъществили се в обективната действителност недоказаните по делото факти.
Тежестта на доказване не е задължение за представяне на доказателства. Въпросът
за доказателствената тежест е въпрос за последиците от недоказването, а
доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да приеме
за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт е недоказан“.
Съдът е определил премета
на делото и обстоятелствата, които подлежат на изясняване, като е указал на
ищеца, че не сочи доказателства, установяващи материалните предпоставки за уважаване
на иска за реално изпълнение. Въпреки това по
делото не бяха ангажирани доказателства относно фактите, които съдът е указал,
че ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, поради
което и при приложението на неблагоприятните последици от
правилата за разпределение на доказателствената тежест, следва да се приеме, че
исковата претенция се явяват неоснователна, поради което същите следва да бъде
отхвърлена.
Следва да се отбележи, че с определението си за насрочване на делото, в
което е бил инкорпориран и проектът на доклад по делото, който е бил приет за
окончателен в проведеното на 05.03.2019 г. открито съдебно заседание (по което
ищецът, макар и редовно призован не изпрати представител), съдът е задължил
ищеца да представи в оригинал представените в заверен препис фактури, в случай
че желае да се ползва от тях, като му е указал, че в противен случай същите ще
бъдат изключени от доказателствата по делото. Фактурите не бяха представени
поради което се явява недопустимо при изграждане на изводите си съдът да се
позовава на представените по делото заверени преписи. Съобразявайки
гореизложеното, съдът намира, че по делото не бе установен първият
правопораждащ притезателното право юридически факт, а именно наличието на действителни правоотношения
по два договора за търговска продажба. Данни за сключване договори не се
съдържат в останалите представени по делото писмени доказателства, като наред с
това, по вече изложените по-горе съображения, представените по делото частни
свидетелстващи документи (част от които са и оспорени- превозни билети,
дневника за продажбите и банковите извлечения за извършени транзакции) не биха
могли да послужат като доказателство за отразените в тях правнорелевантни
факти. Единственият документ, който носи подписа и на представител на ответната
страна и който не е бил оспорен, респ. не е направено искане за представянето
му в оригинал, е товарителница № 016792 от 18.07.2016 г., в която обаче не се сочи основанието за извършената
доставка на стоката, предмет на
договора за превоз.
Същевременно съдът с определението си за насрочване на делото от 24.01.2019
г., съобразявайки
заявеното с исковата молба и представените със същата доказателства, свързани с
извършвани счетоводни записвания и предвид направеното искане съдът да задължи
ответника да представи по делото справка декларация по ДДС за юли 2016 г.,
както и съобразявайки, че ответникът е отрекъл процесните фактури да са
осчетоводявани и по тях да са извършвани плащания, на основание чл. 195, ал. 1 ГПК е допуснал изслушването на заключение по съдебно-счетоводна експертиза на
разноски на ищеца (предвид тежестта на доказване), вещото лице по която, след
проверка в счетоводствата на двете дружества, да отговори на поставените в
същото определение въпроси. По делото не са били
представени доказателства за внасяне на определения от съда депозит, с оглед
което в открито съдебно заседание от 05.03.2019 г. съдът е отменил
определението си. Съобразявайки разпоредбата на чл. 161 ГПК (която е била
разяснена на ищеца), следва да се приеме, че по отношение на допуснатата
експертиза ищецът е създал пречки делото да бъде попълнено с доказателствения
материал, необходим за установяване на фактите, свързани с предмета на
доказване.
За пълнота съдът намира за нужно да аргументира, че дори и по делото да бяха
представени в оригинал представените в заверен препис два броя фактури,
крайните изводи на съда не бих били различни от направените до сега. Това е
така тъй като ищецът не установи, че тези фактури като първични счетоводни документи са
осчетоводени в дружеството и по отношение на тях счетоводните записвания са
водени редовно, тъй като съгласно с чл. 182 ГПК вписванията в счетоводните
книги могат да служат като доказателство и на лицата или организациите, които
са ги водили. Законодателят с тази разпоредба е предвидил едно изключение от
общото правило, че частните свидетелстващи документи се ползват с
доказателствена сила, само ако обективират неблагоприятни за неговия издател
обстоятелства. Но лицето, което би се позовало на тези счетоводни записвания,
трябва да установи по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че те са водени редовно,
тъй като тези записвания не са първични доказателства, а вторични такива и
тяхната доказателствена сила се основава на предпоставката, че са били извършени
въз основа на други писмени доказателства, които
могат да се противопоставят на страната, до която се отнасят. Съгласно с
чл. 4, ал. 1 ЗСч основание за счетоводни записвания са надлежно оформени
стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи. Такива
могат да бъдат приходните и разходните ордери, данъчни и опростени фактури,
разписки, актове и други документи, изхождащи от страната, задължена по тях, които по характера си могат да се противопоставят на същата страна. Счетоводни записвания,
които не са основани на такива документи, не могат да имат доказателствена сила
по спорове между страната, извършила такива записвания, и задължената страна със същите записвания. Наистина, съгласно чл. 6,
ал. 1 ЗСч не се изисква първичният счетоводен документ да е подписан от
получателя на стоката или услугата, но тази правна норма урежда само изискванията за редовност на счетоводните
документи за данъчни цели. В този
смисъл за определяне на данъчната основа
е от значение обективираната от издателя на счетоводния документ цена на
доставката (стока или услуга), което като неизгодно за него обстоятелство
представлява признание. Но понеже в доказателственото гражданско право
редовността на счетоводните записвания е предпоставка за доказателствената сила
на същите, трябва да се приеме, че страната, която се позовава на такива счетоводни
записвания, е длъжна да докаже, че счетоводните записвания са редовни по смисъла на чл. 182 ГПК, т. е. че се
основават на документи, обективиращи обстоятелства, които могат да се противопоставят на противната страна. В този
смисъл са и мотивите към Решение № 413 от 16.08.2005 г. на ВКС по т. д. №
964/2004 г., ТК. и формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна за
първоинстанционните и въззивните съдилище по допуснатия до касация въпрос
практика на ВКС – Решение № 30 от 12.07.2011 г. на ВКС по т. д. № 284/2010 г.,
II т. о., ТК. Доколкото се касае за търговски сделки, предвид
правноорганизационната форма на страните по тях, достатъчно за установяване на
обстоятелствата от значение за изхода на делото и заключението на вещо лице по
ССЕ, в случай че същото установи, че процесните фактури, макар и неподписани,
са били осчетоводени при ответното дружество. Не би се явило достатъчно
установяването от страна на вещото лице, че е извършено частично плащане по
една от фактурите, доколкото със същото се потвърждава извършената доставка,
респ. основанието, а именно- договор за търговска продажба, но не и каква точно
е била договорената между страните цена на стоката.
По изложените аргументи
исковете следва да бъдат изцяло отхвърлени, като на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
в тежест на ищеца следва да бъдат възложени и сторените от длъжника разноски в
производството. В проведеното на 05.03.2019 г. открито съдебно заседание
процесуалният представител на ответника е представил и списък по чл. 80 ГПК, с
който се претендира заплащането на сумата в размер на 600 лв., представляваща
заплатено адвокатско възнаграждение (видно от представеното на л. 21 от делото
пълномощно, съдържащо и договорената и заплатена от ответника цена на
процесуалното представителство), която именно сума следва да бъде присъдена в
полза на ответника.
Така мотивиран, Районен
съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 146/2017 г. по описа на РС-
гр. Сливница, в частта относно предявения осъдителен иск с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер
на 100 лв.,
представляваща обезщетение за забавеното изпълнение на паричното задължение за
периода от 18.07.2016 г. до датата на предявяване на иска 12.03.2017 г.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Л.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х.Б.“ № *, ет. *, оф. *, срещу „Е. С.“ ЕООД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Х. А.“ № **, два кумулативно обективно
съединени положителни установителни иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 327,
ал. 1 ТЗ за признаване за установявано по отношение на
ответника, че ищецът е носител на парично
притезание в общ размер на 3460,00 (три
хиляди четиристотин и шестдесет лева) лева, представляващо незаплатената част от задълженията по два договора за
търговска продажба на стоки- дървесина, от 17.07.2016 г., на обща стойност 5664,00 лв., във връзка с които са издадени
фактури с № **********/18.07.2016 г., на стойност 2604,00 лв., с непогасен остатък от 400,00
лв. и № **********/18.07.2016 г., на стойност 3060,00 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 16.11.2016 г., до окончателното изплащане на задължението, което вземане е удостоверено в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК № 277 от 18.11.2016 г. по ч.гр.д. № 577/2016 г. по описа на РС- гр.
Сливница.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Л.“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати
на „Е. С.“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата в размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляваща сторените от ответника разноски в
производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд- София в двуседмичен срок, а в
частта, имаща характер на определение за прекратяване на делото, в едноседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: