№ 3419
гр. Варна, 19.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20253100501562 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 47186/28.05.2025 г. от „НОВО
ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, чрез адв. Д. Т., срещу Решение №
1303/14.04.2025 г., постановено по гр.д. № 4251/2024 г. по описа на Районен
съд – Варна, с която въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна –
„КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Стара Загора, бул. „Княз Александър Батенберг“ № 28, ет. 3,
ап. 23, следните суми: 651.11 лева, представляваща недължимо платени суми
по Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 г.; 4762.50 лева – недължимо
платени суми по Договор за заем № 982/ПВ-08.06.2021 г.; 403.32 лева –
недължимо платени суми по Договор за заем № 1095-ПВ-08.02.2022 г. и
1706.68 лева – недължимо платени суми по Договор за заем № 1098-ПВ-
09.02.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и
незаконосъобразност на оспореното решение като постановено при
нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Изразява несъгласие с възприетия извод от решаващия състав досежно
размера на ГПР и начина на неговото формиране в представеното експертно
заключение. Сочи, че сключените договори за заем отговаряли на законовите
изисквания. Поддържа, че други разходи и разходи за заличаване на ипотека,
извън възнаградителната лихва, не били включени във формулата за
изчисляване на ГПР. Счита, че лихвеният процент оставал непроменен в
размер на 20% до издължаването на кредитополучателя. Твърди, че лихвеният
процент не надхвърлял максимално допустимия размер по чл. 29, ал. 9
ЗКНИП. Посочва съдебна практика в подкрепа на позицията си. Оспорва
1
извода на решаващия състав, че гаранционната вноска следвало да бъде
включена в ГПР, тъй като същата била пряко свързана с отпускането на
кредита и липсата на изрично посочване дали тази вноска е включена в ГПР,
или не, представлявало нарушение на чл. 24, ал. 1, т. 9 ЗКНИП. Твърди, че
гаранционната вноска целяла да обезпечи погасяването на кредита през
първите 12 месеца от сключването на договора. Сочи, че кредитодателят
снабдил потребителя с необходимата информация за финансовия продукт
касателно погасяването на кредита, размер на вноските и т. н. Моли съдът да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което бъдат
отхвърлени предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „КРЕДИТ
СОЛЮШЪНС“ ЕООД депозира писмен отговор на въззивната жалба, в който
излага становище правилност на решението. Оспорва всички наведени от
въззивника твърдения и доводи. Счита, че предоставената на потребителя
информация за параметрите на кредита не била възприета напълно от
последния, като според заключението на вещото лице на кредитополучателя
не бил предоставен и пълният размер на отпуснатите суми по четирите
договора, но начисляваната лихва била върху пълния размер на главницата по
кредита. Посочва реален размер на възнаградителната лихва от 25%, а не
твърдените от въззивника 20%, а като действителна стойност на ГПР излага
28.07%. Посочва съдебна практика в подкрепа на становището си. Счита, че
поради незаконосъобразността на договорите кредитополучателят следвало да
върне единствено чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи
по него. Въззиваемият твърди, че от експертизата се установявали различни
размери на ГПР по четирите договора, които надхвърляли твърдените от
жалбоподателя 20%. Поддържа, че гаранционната вноска излизала извън
обезпечителната си функция за покриване на лихви. Сочи нищожност на
договорите на основание чл. 39 ЗКНИП. Твърди, че гаранционната вноска
била пряко свързана с отпускането на кредита. Излага, че кредитодателят
следвало да извърши обстойна оценка на кредитоспособността на
потребителя. На изложените в отговора мотиви отправя искане за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
Не се констатират от въззивния съд процесуални пропуски от първата
инстанция, които да налагат повторно указания.
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирани лица, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустими са и отговарят на съдържателните изисквания по чл. 260 и чл. 261
ГПК.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. №
2
47186/28.05.2025 г. от „НОВО ФИНАНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Иван Страцимир“ № 2, чрез адв. Д. Т.,
срещу Решение № 1303/14.04.2025 г., постановено по гр. д. № 4251/2024 г. по
описа на Районен съд – Варна, с която въззивникът е осъден да заплати на
насрещната страна – „КРЕДИТ СОЛЮШЪНС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, бул. „Княз Александър
Батенберг“ № 28, ет. 3, ап. 23, следните суми: 651.11 лева, представляваща
недължимо платени суми по Договор за заем № 981-ПВ-07.06.2021 г.; 4762.50
лева – недължимо платени суми по Договор за заем № 982/ПВ-08.06.2021 г.;
403.32 лева – недължимо платени суми по Договор за заем № 1095-ПВ-
08.02.2022 г. и 1706.68 лева – недължимо платени суми по Договор за заем №
1098-ПВ-09.02.2022 г., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.09.2025 г., от 13,30 часа, за които дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да
уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото
със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен
съд – Варна. Центърът е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се
помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд - Варна на адрес:
гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на Центъра
към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните
могат да получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод
за решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно
споразумение. Процедурата по медиация е неформална и поверителна.
Ръководи се от медиатор - трето неутрално, безпристрастно и независимо
лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да способства за
постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3