РЕШЕНИЕ
№ 10663
гр. София, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.ОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20241110147417 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, срещу И. А. А., с която
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в
отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 21.12.2023 г.
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № ***** г. по
описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ********, аб. №
******** за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава
върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му от съда по реда на чл. 47 ГПК особен
представител адв. К., оспорва исковете при доводи за неоснователност и недоказаност
на претенциите вкл. и по размер. Позовава се на изтекла кратка погасителна давност.
Обръща внимание, че ищецът не доказва между страните да е възникнало
облигационно правоотношение по договор за продажба на ТЕ на каквото и да е
1
основание. Счита, че в производството не е необходимо да се допускат експертизи.
Позовава се на забава на кредитора. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца („Т.С.“ ЕООД) не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им. В тежест на ищеца с оглед възражението за
давност е да установи, че са настъпили обстоятелства, обуславящи спиране, респ.
прекъсване на погасителната давност за вземанията.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, от значение е обстоятелството с
кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия,
2
респ. кои са страни по договорното правоотношение през исковия период.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи (писмо, рег. № ******** г., подписано от кмета на
Р********, молба ******** за вписване на законна ипотека, удостоверение за съпруг и
родствени връзки на ответника, договор за продажба на ндържавен недвижим имот по
реда на НДИ от 1991 г. с предмет процесния недвижим имот), , изх. №******** г. за
идентичност на адреси, договор за продажба на държавен недвижим имот от ********
г. и др.), които анализирани в съвкупност водят до извода, че майката на ответника е
придобила ******** през 1991 г., като след смъртта през 2001 г. имотът е придобит
от нейните наследници низходящи от първи ред – Т. Р. Б. Д., Ц. Р. Б. и И. А. А.. По
изложените съображения съдът приема, че в периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г.
между страните е съществувало облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, с оглед
притежаваната от ответника 1/3 част от право на собственост върху недвижимия имот.
Ищецът е доказал материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему
ответникът дължи 1/3 част от цената на потребената през периода в имота топлинна
енергия.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, а и това не се оспорва от ответеника, че сградата, в която се намира
жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно
същото е било топлофицирано. Установено е, че на проведено общо събрание на
етажните собственици е взето решение да бъде сключен договор за услугата топлинно
счетоводство с „Т.С.“ ЕООД, като в изпълнение на взетото решение е сключен и
представеният по делото договор № ******** г.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка
ответникът е обвързан от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата, изслушана и
приета в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза,
настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия
за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира
топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение
е осъществявано от третото лице помагач. В списъците за разпределение на кубатурата
в процесния блок апартаментът фигурирал с кубатура 130,50 куб.м., а с общите части
144 куб.м. През исковия период в съсобствения на на ответника имот е имало четири
отоплителни тела с ИРРО и един водомер за отчитане на разхода на топла вода. За
отоплителен сезон 2019 г. – 2020 г. не е бил подсигурен достъп за отчет на уредите в
имота (факт, който се потвърждава и от представените от третото лице помагач
протоколи). Количеството ТЕ е начислявано по нормативен път, като разходът за
топлинна енергия за подгряване на вода е начисляван на база 140 л. на денонощие за 1
потребител. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, също е
3
начислявана въз основа на нормативно установената формула и отопляемия обем на
жилището. Вещото лице е посочило, че през целия исков период са отчислявани за
сметка на ищеца технологични разходи. Съгласно заключението на СТЕ в частта по
поставената от съда служебно задача дължимите суми за ТЕ за периода 01.08.2019 г. –
30.04.2021 г. е в размер на 2400,27 лева. В посочената сума не са включени суми по
изравнявания, корекции и просрочени задължения за предходни периоди, не са
включени стойностите по фактури за цена на услугата за дялово разпределение.
Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за
начисляване на ТЕ за периода. Общият топломер е преминавал редовни метрологични
проверки, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същият е бил годно
средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
ОСГТК на ВКС).
Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в ******** г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача.
Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на
периода за който се отнасят. При действието на общите условия на ищеца от 2016 г.,
изискуемостта на вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на
всеки съответен месец на начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1,
предл. първо ЗЗД, длъжникът изпада в забава от деня, следващ падежа на
задължението, от който момент и на основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и
погасителната давност.
В случая заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на
30.11.2022 г., от когато и искът се счита предявен. Погасени по давност при
съобразяване периода на извънредното положение, през който погасителната давност
не е текла, както и приложимите клаузи от ОУ, съдът установява, че погасени поради
изтекла давност са вземанията за периода до м.07.2019 г. вкл., доколкото последното е
станало изискуемо на 15.09.2019 г. и при добаване на периода, през който давност не е
текла (още два месеца и 7 дни), то и това вземане се е погасило по давност на
22.11.2022 г. Следователно и непогасени по давност са вземанията за периода
01.08.2019 г. – 30.04.2021 г., които съгласно заключението на СТЕ възлизат на сумата
2400,27 лева. От посочената сума и съобразно притежаваното от ответника право на
собственост последният дължи сумата 800,09 лева (една трета част). За посочената
сума искът за главница срещу ответника следва да се уважи и да се отхвърли до
пълния предявен размер от 2619,01 лева като неоснователен и погасен по давност.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от „Т.С.“ ЕООД.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
4
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според същите условия редът и начинът на
заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача, съгласувано
с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ
услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца, а ответникът се явява задължен за 1/3 част от нея. Ето защо и този иск е
доказан по основание. На основание чл. 162 ГПК и като взе предвид представените в
производството писмени доказателства съдът намира този иск за основателен за
сумата 16,13 лева
, като за разликата до пълния размер от 48,38 лева следва да се отхвърли като
неоснователен. Възражението на ответника за погасяване по давност на това вземане е
неоснователно, като се вземе предвид, че ищецът претендира цена на тази услуга за
периода от 01.10.2019 г. насетне и при съобразяване факта на спиране течението на
погасителната давност за периода на извънредното положение по силата на
императивна материално правна норма.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 800,09 лева и за периода 15.09.2020 г. – 10.11.2022 г. следва да се
уважи за сумата 152,81 лева, която съдът, съобразявайки основателната част от иска за
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителните сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание
на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 513,55 лева този иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
5
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата 10,43 лева
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 276,65 лева от общо 913,83 лева /за държавна
такса, депозити за вещо лице и особен представител и юрисконсултско
възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер от 100 лева/.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски, но
доколкото е представляван от особен представител, то и не е извършил такива в
производството.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата 34,46 лева от общо 113,83 лева съгласно
заповедта за изпълнение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление: гр.********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И.
А. А., ЕГН ********, с адрес по делото: гр. ********, дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата
800,09 лева, представляваща припадащата се на ответника част от цената на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. за
топлоснабден имот на адрес: гр. ********, ********, аб. № ********, ведно със
законна лихва за период от 30.11.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 152,81
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 10.11.2022 г.,
сумата 16,13 лева, представляваща припадащата се на ответника част от цената на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г.
за същия топлоснабден имот, ведно със законна лихва за период от 30.11.2022 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № ******** г. по ч.гр.д. № ***** г. по описа на СРС, ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление: гр.********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за
установено, че И. А. А., ЕГН ********, с адрес по делото: гр. ********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата над 800,09 лева до сумата 2619,01 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.
за топлоснабден имот на адрес: гр.********, ********, аб. № ********, сумата над
152,81 лева до сумата 513,55 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 10.11.2022 г., сумата 48,38 лева, представляваща цена на извършена
6
услуга за дялово разпределение за период от 01.10.2019 г. до 30.04.2021 г. за същия
топлоснабден имот, и сумата 10,43 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за цена на услугата за дялово разпределение, начислена за периода
01.12.2019 г. – 10.11.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 36897/21.12.2022 г. по ч.гр.д. № ***** г. по описа на СРС, ГО,
41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК И. А. А., ЕГН ********, с
адрес по делото: гр. ********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. ********, сумата 276,65 лева - разноски в
първоинстанционното производство (гр.д. № 47417/2024 г. по описа на СРС, ГО, 41 с-
в) и сумата 34,46 лева - разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № ***** г. по
описа на СРС, ГО, 41 с-в).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7