Решение по дело №1103/2019 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 260053
Дата: 25 юни 2021 г.
Съдия: Трифон Пенчев Славков
Дело: 20194120101103
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Горна О., 25.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ГОРНООРЯХОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-ми състав, в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: ТРИФОН СЛАВКОВ

при секретаря СИЛВИЯ Д., като разгледа гр.д. № 1103 по описа на ГОРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Производството е по предявен по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Петрол” АД, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч иск за установяване, че ЕТ „Стефмарк- С.М.“ със седалище и адрес на управление в гр. Г. О. му дължи сумата от 10 315,43 лв. по фактура № **********/31.12.2018 г. и фактура № **********/15.01.2019 г. издадени по договор за покупко-продажба на горива и други стоки и услуги, при условията на отложено плащане/ стоков кредит/, с клиентски № 43369/13.12.2018 г., по силата на който му е продал горива и други стоки и услуги при условията на отложено плащане, и чрез използване на кредитни карти „Транскарт флийт“. Претендира задължението, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 206, 31 лв. – мораторна лихва за периода 16.01.2019 г. до 29.03.2019 г., както и сумата от 206,31 лв. – разноски за заповедното производство, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №652/2019г. на ГОРС. Претендира разноски.

Ответникът оспорва иска. Намира, че искът неправилно е насочен към него, т.к. не е получил изгода от сключените договори. Оспорва подписа си под представените договор и касови бележки. Посочва, че не е упълномощавал  лица, които да сключват представения с исковата молба договор, не е упълномощавал лица, които да ползват предоставената кредитна карта, че не е ползвал издадената кредитна карта. Оспорва осчетоводяването на издадените от ищеца фактури.  Оспорва истинността на всички представени с исковата молба писмени доказателства – договор, фактури и касови бонове, както и електронното извлечение.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От приложеното частно гр. д. № 652/2019 г. по описа на ГОРС е видно, че в полза на заявителя - ищец в настоящото производство, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение за сумите предмет на установителните искове против длъжника ЕТ „Стефмарк – С.М.“. Заповедта за изпълнение № 741/02.04.2019 г. е връчена на длъжника, който в срок е възразил срещу дължимостта на сумите, поради което на заявителя са дадени указания за предявяване на иск. Исковата молба е депозирана пред ГОРС в законоустановения едномесечен срок, видно от електронна справка на „Еконт Експрес“ ЕООД – 10. 06. 2019 г./ стр. 42 от ч. гр. д. №652/2019 г./.

Видно от справка НБД/стр. 59/ е, че С.Л.М. е починал на 24.11.2019 г.  С определение от 16.12.2019 г. съдът служебно е конституирал наследниците му А.Ц.М. – съпруга, и Л.С.М. и Н.С.М. – синове, на основание чл. 227 ГПК за ответници по делото.

В съдебно заседание проведено на 10.01.2020 г. ответницата А.Ц.М. е заявила, че приема наследството оставено от покойния ѝ съпруг, което е вписано в особената за това книга при ГОРС под № 94/14.09.2020 г., определение №1418/14.09.2020 г.

От служебно изискана справка е видно, че Л.С.М. е направил отказ от наследството оставено от баща му С.М., вписано в особената книга на ГОРС под №34/27.04.2020 г. по гр. д. № 470/2020 г.

От служебно изисканата справка е видно, че Н.С.М. е направил отказ от наследството оставено му от баща му С.М., вписано в особената книга на ГОРС под № 8/14.01.2020 г. по гр. д. № 43/2020 г.

С определение № 2051/09.12.2020 г. производството по делото било прекратено по отношение на ответниците Л. и С. М.. На тяхно място и на основание чл. 9, ал. 2, вр. чл. 53 от ЗН е конституирана тяхната леля и сестра на наследодателя им М.Л.А..

С молба от 05.03.2021 г. А. е уведомила съда, че е направила отказ от наследството оставено от брат ѝ С.М., вписано в особената за това книга на ГОРС под №30/04.03.2021 г. по гр. д. № 439/2021 г.

Със становище от 15.03.2021 г. ищецът е оттеглил исковете си спрямо ответницата М. Л.А. и е поискал изменение на същия, като е насочил цялото вземане спрямо А.Ц.М..

С определение вписано в съдебния протокол  от 09.04.2021 г. производството спрямо М.Л.А. е прекратено и е допуснато изменение на иска по чл. 214 ГПК, съгласно което исковата претенция е предявена изцяло срещу А.Ц.М..

В обобщение на гореизложеното, следва да се приеме, че С.Л.М., действал като ЕТ "Стефмарк - С.М.", е оставил като наследници съпругата си - А.Ц.М., двама синове - Л.С.М. и Н.С.М., които са се отказали от наследството му. След изчерпване на наследници и от други редове /сестра му М.А., която също се отказа от наследството му/, които да заявят приемане на наследството, като единствен наследник на физическото лице, действало като едноличен търговец, остава неговата съпруга, конституирана като ответна страна по делото.

А.М. е надлежна страна в производството, защото е пасивно легитимирана като наследник на починалия ѝ съпруг, приела неговото наследство с нарочно изявление. Доколкото едноличният търговец при осъществяване на търговската си дейност отговаря с цялото свое имущество, за задължения, възникнали от тази дейност, не може да бъде споделено виждането на ответната страна, че предприятието на едноличния търговец е нещо различно от имуществото на физическото лице. Смъртта на физическо лице, което е осъществявало търговска дейност като едноличен търговец води до възникване на наследствено правоприемство. Наследството се придобива с приемането му от момента на откриване на наследството - смъртта на наследодателя. Предмет на наследствено правоприемство са всички имуществени права и задължения на наследодателя, включително и тези, които са обособени в търговското му предприятие като едноличен търговец. Имуществото на физическото лице и на едноличния търговец са едно цяло, а правата и отговорността му не са ограничени от имуществото на „фирмата“.

Съдът намира, че приемайки наследството на съпруга си, ответницата е приела, както правата, така и задълженията му, в това число и тези, които са възникнали от дейността му като едноличен търговец и за които той е отговарял с имуществото си. След смъртта на С.М. в наследствената маса влизат и правата и задълженията, които са възникнали от търговската му дейност, доколкото не може да се отдели от имуществото му само и единствено предприятието на търговеца.

По отношение на възраженията на ответната страна за процесния договор, съдът намира следното:

Не е спорно, че приживе С.Л.М. е осъществявал търговска дейност като ЕТ "Стефмарк - С.М." с ЕИК *********. На 13.12.2018 г. между „Петрол" АД, като продавач, от една страна и ЕТ „Стефмарк - С.М.", като купувач, от друга страна, е сключен Договор за стоков кредит № 43369(SAP) (стр. 9), по силата на който продавачът продава на купувача горива и други стоки и услуги при условията на отложено плащане и чрез използване на кредитни карти „Транскарт флийт". От показанията на свидетеля Стоян Драгостинов – регионален представител на ищеца за гр. В. Търново, се установява, че от страна на купувача като негов представител с него се е свързал Н.М.. Представил се за син на С.М.. При водените преговори помежду им, Н.М. заявил, че баща му е болен и че ще му даде да подпише договора за стоков кредит, след което ще му го донесе и предаде в бензиностанция № 4228. Впоследствие оформили останалите документи. След представяне на договора от ищцовото дружество били издадени карти с „ПИН“ кодове, които били предадени на Н.М., за което бил съставен съответния приемо-предавателен протокол.

От допуснатата по делото съдебно - графическа експертиза, се установи, че подписите, положени на договора и заявлението за придобиване право на ползване на кредитна карта „Transscard Fleet“ не са на С.М.. Вещото лице е изказало предположение, че подписите най - вероятно са положени от Н.С.М.. Посочва, че приемо - предавателен протокол от 17.12.2018г. за предаване на издадените за ЕТ "Стефмарк - С.М." три броя транскарт флийт /карти/ е подписан от Н.С.М. като представител на купувача. 14 от общо 21 броя финансови служебни бонове, с номера, както следва: № 178 / 19.12.2018г., 169 / 19.12.2018г., 85 / 18.12.2018г., 149 / 18.12.2018г., 141 / 18.12.2018г., 142 / 18.12.2018г., 140 / 18.12.2018г„ 125 /05.01.2019г., 123 / 05.01.2019г„ 89/04.01.2019г., 79/ 04.01.2019г., 78 /04.01.2019г., 122/03.01.2019г., 106 / 05.01.2019г., приети като доказателства по делото, са подписани от Н.М.. Ето защо, съдът намира, за доказано по безспорен начин, че картите посредством които се е зареждало закупеното гориво, са били в държане и са ползвани от Н.М., като представител на ЕТ "Стефмарк - С.М.".

По делото като доказателства са представени и приети разпечатки от електронна кореспонденция, проведена между „Българска агенция за експортно застраховане" ЕАД и С.М.. От документите се установява, че към 12.04.2019г. на С.М. е известен фактът, че между "Петрол" АД и ЕТ "Стефмарк - С.М." е сключен договор за покупко - продажба на горива и други стоки при условията на отложено плащане, по който договор има продадени стоки, издадени фактури, които обаче не са заплатени. Няма доказателства С.М. своевременно да е оспорил пред ищцовото дружество извършените покупки. От съдържанието на е - mail, изпратен до Антон Чолаков от електронната поща на А.М. /стр.373/, става ясно, че както С.М., така и съпругата му - ответница по делото, са осъществили контакт с представители на застрахователната компания. С писмото от 12.04.2019г. се установява, че към тази дата за купувача е известно, че съществува договор, има издадени карти, с които са оторизирани покупки на горива и стоки.

От друга страна ответникът не ангажира доказателства, че съгласно чл. 301 ТЗ е направил възражение за извършените покупки на стоки. Не се установява да е имало противопоставяне на извършените действия от името на търговеца незабавно след узнаването на извършени действия от негово име без представителна власт. Изразеното пред застрахователя, както и заявяване, че не е упълномощавано лице, което да води преговори с "Петрол" АД, че не знае за действията на сина си, не може да се приеме за противопоставяне срещу действия на лице без представителна власт. Н.М. е бил конституиран като ответник по настоящото дело, което е довело и до сливане на двете качества.  Всички тези обстоятелства, преценени в съвкупност, дават основание на съда да приеме, че търговеца, от чието име е сключен договора за продажба на стоки с отложено плащане, е бил наясно с действията на сина си и своевременно не се е противопоставил на същите. По делото не са ангажирани доказателства, че такова противопоставяне е извършено веднага след узнаването (12.04.2019г.) и то пред другата страна по договора - "Петрол" АД. Този факт не е установен нито с писмени, нито с гласни доказателства. От това се налага извод, че по отношение на всички действия, извършени от Н.М. следва да се приложи разпоредбата на чл. 301 ТЗ, доколкото и двете страни в настоящия правен спор притежават качеството „търговец" към датата на узнаването на тези действия и към датата на подаване на заявленето за издаване на заповед за изпълнение.

След като не е установено да има противопоставяне по отношение на извършените от страна на Н.М. действия, следва да се приеме, че те обвързват ЕТ „Стефмарк - С.М.", а в последствие и правоприемниците му, и е налице валидно сключен договор.

В договора от 13.12.2018г. изчерпателно са уредени отношенията между двете страни. При условията на така сключения договор за стоков кредит, ищцовото дружество продава на ответната страна горива и други стоки в своите търговски обекти - бензиностанции с търговската марка „Petrol" на територията на страната, а купувачът закупува и заплаща същите при условията на отложено плащане чрез използване на карти „Транскарт флийт“ за регистрация и ауторизация на покупките.

В чл. 5.4.2. от договора е предвидено, че продавачът не носи отговорност за вреди и пропуснати ползи, независимо от вредоносното събитие, ако е въведен валиден „ПИН“ код.

В чл. 5.6 е предвидено, че купувачът отговаря за действията на оправомощените от него лица, като за такива упълномощени се считат лицата, които разполагат с карта и „ПИН‘ код за нея.

Ето защо и на основание чл. 301 ТЗ съдът намира, че оспорения от ответника договор обвързва купувача. От това следва, че за всички транзакции, осъществени с издадените и предадени на Н.М. карти с валиден ПИН код отговорност следва да носи ответната страна.

От изслушаната по делото съдебно - счетоводна експертиза се установи, че претенциите на ищеца за главница и лихви за забава са доказани и по размер. Установи се, че незаплатените от ответната страна главници по процесиите фактури са общо в размер на 10 131,05 лв., а задълженията за лихви към 29.03.2019г. са в общ размер от 184,38 лв. При изготвяне на заключението вещото лице е установило коректно водене на счетоводството от страна на ищеца съобразно изискванията на Закона за счетоводството и Закона за данък добавена стойност. От заключението се установява, че процесните фактури не са осчетоводени от ответната страна, но от друга страна счетоводството му не е водено редовно, поради което отразяванията в него са непротивопоставими.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да уважи изцяло предявените искове.

По разноските:

С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК И уважаване на исковете в полза на ищцовото дружество следва да се присъдят разноски в размер на 206,31 лв. за заплатена държавна такса, 200 лв. депозит за ССчЕ, 30 лв. за такси, 100 лв. депозит за СГЕ, или общо в размер на 536,13 лв.

Съобразно разрешението дадено в т. 11 от ТР по тълк. дело № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство следва да се произнесе и по направените в заповедното производство разноски. Направените от ищеца разноски в заповедното производство са в размер на 206,31 лева за заплатена държавна такса.

Мотивиран от горното, Горнооряховският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК в отношенията между страните, че А.Ц.М., ЕГН ********** като наследник на С.Л.М., действал като  ЕТ „Стефмарк – С.М.“, ЕИК ********* ДЪЛЖИ на „ПЕТРОЛ” АД, ЕИК: *********, следните суми:

- СУМАТА от 5073,73 лв. (пет хиляди седемдесет и три лева и седемдесет и три стотинки), представляваща главница по Договор за продажба на горива и други стоки № 43369 (SAP) от 13.12.2018 г. с отложено плащане, съобразно фактура № ********** от 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г., до окончателното изплащане на главницата;

- СУМАТА от 102,89 лв. (сто и два лева и осемдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5073,73 лв. за периода от 16.01.2019 г. до 29.03.2019 г.;

- СУМАТА от 5057,32 лв. (пет хиляди петдесет и седем лева и тридесет и две стотинки), представляваща главница по Договор за продажба на горива и други стоки № 43369 (SAP) от 13.12.2018 г. с отложено плащане, съобразно фактура № ********** от 15.01.2019 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.04.2019 г., до окончателното изплащане на главницата;

- СУМАТА от 81,49 лв. (осемдесет и един лева и четиридесет и девет стотинки), представляваща законна лихва за забава върху сумата от 5057,32 лв. за периода от 31.01.2019 г. до 29.03.2019 г.

ОСЪЖДА А.Ц.М., ЕГН ********** като наследник на С.Л.М., действал като  ЕТ „Стефмарк – С.М.“, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на „ПЕТРОЛ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Ловеч, ул. „Търговска” № 12, сумата от 206,31 лв. (двеста и шест лева и тридесет и една стотинки) съдебно-деловодни разноски по ч.гр.д. № 652/2019 г. по описа на ГОРС и сумата от 536,13 лв. (петстотин тридесет и шест лева и 13 ст. ), представляваща сторени в исковото производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно гражданско дело № 652/2019 г. по описа на ГОРС.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: