Решение по дело №2961/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ

 

              

     

Р Е Ш Е Н И Е

№ 390

Гр. Пловдив, 22.02.2021 год.  

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд – Пловдив, XIX касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:

                                                      

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:                 МАРИАНА МИХАЙЛОВА

                                                                                                      ТАТЯНА ПЕТРОВА

 

           при секретаря БЛАГОВЕСТКА КАРАКАШЕВА и с участието на прокурора ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от член съдия Мариана Михайлова КАНД № 2961 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл.63 ал.1 пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба, предявена от Р.Н.Т., ЕГН **********,***, представлявана от адв. н.  Т., срещу Решение № 260333 от 06.10.2020 г. на Пловдивския районен съд, XVII н.с., постановено по АНД № 1344 по описа на същия съд за 2020 г., с което е потвърдено наказателно постановление № 19-0329-001499/08.01.2020 г., издадено от началник РУ – Раковски при ОД на МВР - Пловдив, с което Т., на основание чл.174 ал.3 т.1 от ЗДвП, е санкционирана с административно наказание глоба в размер на  2000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Релевираните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие със закона - касационно основание по чл.348 ал.1 т.1 от НПК  във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН. Твърденията са, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, накърняващи правото на защита на санкционираното лице, тъй като от събраните по делото гласни и писмени доказателства не се установява по безсъмнен начин, че от страна на касатора е осъществен съставът на визираното в АУАН и НП административно нарушение, предвид факта, че на лицето е отказано да бъде представен запис от видеокамери, намиращи се в болничното заведение, където Т. е заведена да даде проба за употреба на наркотични вещества и/или техните аналози. Твърди се също така, че липсата на талон за изследване по делото, както и, че в НП не е вписана нарушената Наредба,  съществено ограничават правото на защита на лицето. Иска се отмяна на оспореното решение и потвърденото с него НП.  Претендират се разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – началник РУ – Раковски при ОД на МВР – Пловдив, редовно призован, не изпращане представител.

Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, дава заключение, че жалбата е неоснователна и, като такава, следва да бъде отхвърлена.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Пловдивският районен съд е бил сезиран с жалба, предявена от Р.Н.Т., против наказателно постановление № 19-0329-001499/08.01.2020 г., издадено от ВПД началник РУ – Раковски при ОД на МВР - Пловдив, с което Т., на основание чл.174 ал.3 т.1 от ЗДвП, е санкционирана с административно наказание глоба в размер на  2000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН АА № 372095/24.12.2019 г., съставен от Г. Т. Т.  - младши автоконтрольор, РУ - Раковски към ОД на МВР гр.Пловдив.

Първоинстанционният съд е възприел изцяло обективираните в АУАН констатации, като е приел за установена следната фактическа обстановка:

На 24.12.2019 г. около 20:35 часа в град Раковски, на ул. "Христо Смирненски", при извършена проверка от служители на РУ – Раковски, е установено, че Р.Н.Т. управлява лек автомобил „Шевролет Авео“, с рег. № ***, собственост на З.  Н.Т., ЕГН **********, и при проверката отказва да бъде тествана с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнила предписание за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози. Талонът за медицинско изследване с номер 0062143 не е връчен на Т., тъй като същата, освен, че отказва да даде проба, така и откозва, да получи талонът, за което има подпис на свид. Кольо Неделев Кръстев.

За така констатираното нарушение е съставен АУАН, в който деянието е квалифицирано по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Впоследствие е издадено обжалваното НП, с което Т. е санкционирана с административно наказание "глоба" в размер на  2000.00 лева и лишаване от право на управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП. В НП е посочено, че с влизане в сила на наказателното постановление на водача се отнемат общо 12 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение.

Процесното административно наказание е наложено при тази фактическа и правна обстановка, която е възприета в пълнота и възпроизведена и в спорното наказателно постановление.

За да потвърди НП изцяло районният съд е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са нарушили правото на защита на оспорващия, а от събраните по делото доказателства безспорно се установява изложената в АУАН и в издаденото въз ос­нова на него НП фактическа  обстановка, т.е. установен е фактът на нарушенията на правилата за движение по пътищата, формулирани в чл.174 ал.3 от ЗДвП и извър­шването им е виновно от страна на Т.. В решението на ПРС е посочено също, че правилно е приложена разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП предвид категорично установения отказ на лицето да бъде изпробван за наличието на наркотични вещества или техните аналози и по всеки един от предвидените в нормативната уредба начини, а по от­ношение на размера на наложените наказания – че същите са правилно индивидуали­зирани, с оглед дееца и обществената опасност на деянията.

Районният съд е спазил принципите на служебно начало и дирене на обектив­ната истина, като е допуснал поисканите доказателства, приел е писмените такива, и въз осно­ва на така събраните доказателства е изложил подробни и задълбочени мотиви по ре­левантните за спора факти и обстоятелства, включително е изложил съображения и по всяко едно от повдигнатите от процесуалния представител на оспорващия възра­жения, формулирани в жалбата с която е бил сезиран. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота, както писмените доказа­телства, така и събраните гласни доказателства по делото.

Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесу­алния закон.

Както фактическите констатации, така правните изводи формирани от районния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното пов­таряне.

Що се касае до конкретните възражения в касационната жалба, следва да се посочи, че не се констатираха нарушения при извършване преценката на събрания доказателствен материал и установяване въз основа на него на фактическата обста­новка по случая и формиране на правните изводи на съда.

Всъщност доказателствата по делото разкриват по категоричен начин установе­ната фактическа обстановка.

Възражението, че е нарушена разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН, тъй като актът е съставен в присъствието само на един свидетел, а съгласно закона, когато няма свидетели на нарушението, актът трябва да бъде съставен в присъствието на други двама свидетели и това изрично трябва да е отбелязано в него, съдът намира за неоснователно. Това е така, тъй като не представлява съществено нарушение на процесуалните правила обстоятелството, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел. Систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3 от ЗАНН, както и на нормата на чл.43 ал.1 от ЗАНН налага извода, че изискването актът да е съставен в присъствието на двама свидетели, е предвидено единствено за хипотезата, в която липсват свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението или е невъзможно актът да бъде съставен в тяхно присъствие. Единствено в тази хипотеза ЗАНН въвежда изискването актът да е съставен в присъствието на "двама други свидетели". В останалите случаи акта следва да се състави в присъствието на лицата, присъствали при извършване или установяване на нарушението, като е достатъчно да бъде подписан от съставителя и един от посочените в него свидетели /чл.43 ал.1 ЗАНН/. Извън това, действително с арг. от текста на чл.40 ал.3 от ЗАНН може да се поддържа нарушение, но то не е съществено, тъй като преценката за същественост се основава на критерий – нарушено право на защита /в хипотезите на ограничени или отречени права/. АУАН е подписан от самото лице-нарушител, както и в присъствието на свидетел, очевидец на нарушението, като последното изрично е посочено в АУАН. Освен това, допуснатата нередовност в АУАН не е съществена, тъй като не се е отразила на законосъобразността на НП, предвид, че не е препятствала разкриването на обективната истина. В разглеждания случай е приложима и нормата на чл.53 ал.2 от ЗАНН: "Наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. ".

В този смисъл съдът намира за необходимо да отбележи, че в случай на несъгласие в констатациите в АУАН, съгласно чл.44 ал.1 от ЗАНН, Т. е имала правото и възможността да отрази това обстоятелство, което тя обаче не е сторила, а единствено е възразила, че отказва да даде проба за техническо средство за употреба на наркотични вещества.

Тук е мястото да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с техни­ческо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или не изпълни пред­писанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установява­не на концентрацията на алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да уп­равлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2 000 лева.

По същество, нарушението въведено с разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП е едно, и то се изразява в отказ на водача да бъде проверен по съответния ред за упот­реба на алкохол или упойващи вещества, който ред, съобразно чл.174 ал.4 от ЗДвП е уреден с Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на нарко­тични вещества или техни аналози (Загл. изм. - ДВ, бр. 81 от 2018 г.), наричана по-долу само Наредбата.

Съгласно чл.1 ал.3 от цитираната наредба, концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания, като разпоредбите на чл.3а от Наредбата конкретизират основанията за допустимост на изследването с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните ди­хателни пътища (доказателствен анализатор), или с химическо лабораторно изслед­ване – лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; лицето не приема показанията на техническото средство или теста; извършената проба с тех­ническо средство или тест е некачествена или невалидна; физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. Пред­вид това, водачът на МПС извършва нарушение на чл.174 ал.3 от ЗДвП само тогава, когато откаже да бъде изследван с техническо средство за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество и едновременно с това, при наличие на ос­нованията на чл.3а от Наредбата, не изпълни издаде­ното му предписание за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Безспорно установено е от събраните доказателства, че Т. е отказала да й бъде извършена проверка за наличието на алкохол в кръвта с техническо средст­во. Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, каза се по-горе. Безспорно е, че й е бил издаден талон за медицинско изследване, който същата е отказала да получи, видно от положения от свидетеля Кольо Кръстев подпис.

Или в обобщение, касационната инстанция напълно споделя изводите, че при съставяне на АУАН в пълнота е спазено изискването на правната норма за описание на нарушението, с всички негови съставомерни признаци, вкл. и посредством нару­шената правна норма, както и правилно е приложена санкционна такава.

По идентичен начин е описано констатираното нарушение и в самото НП.

В този смисъл, неоснователно е възражението на касатора, че по делото липсва талонът за медицинско изследване. Същият е приложен по административната преписка, която е надлежно подвързана за корицата на делото.

Неоснователно е възражението и в насока, че в НП не е вписано наименованието на нарушената наредба – Наредба № 1 за реда за установяване на употребата на алкохол или наркотични вещества. Нарушената разпоредба е правилно посочена от АНО и тя е именно тази - чл.174 ал.4 от ЗДвП, както се посочи по-горе в настоящото изложение. Посочената от касатора наредба определя само и единствено начина за установяване употребата на алкохол и наркотични вещества, който в случая е напълно спазен.

Като ирелевантно следва да се констатира възражението на касатора и в насока недопускане на запис от видео камерите на болничното заведение.

По отношение на АУАН № 0062143/24.12.2019 г., съставен от служител на РУ - Раковски, съдът счита същият за годно писмено доказателство – като редовно съставен АУАН, ползващ се с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП, чиито констатации не са били оспорени нито при предявяване на акта, нито чрез възражения в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН, нито пък в съдебната фаза пред настоящата инстанция се ангажираха от страната жалбоподател доказателства, опровергаващи или поне внасящи съмнение в достоверността на вписаните в АУАН обстоятелства на процесните нарушения.

Отделно от това, на първо място, в самия АУАН, Т. саморъчно е написала, че възразява да даде проба с техническо средство за употреба на наркотични вещества, тъй като на работното място била предупредена от работодателя за такава ситуация. На второ място, отказът й да даде проба изрично е вписан саморъчно от Т. и то в талона за изследване, който същата е отказала да получи, което е надлежно удостоверено. Предвид изложеното по-горе, това само, е достатъчно, за да бъде санкционирано лицето за нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Това нарушение според настоящата инстанция е подведено правилно към съответната правна норма, както в акта от актосъставителя, така и в наказателното постановление от административно – наказващият орган.

За да приеме съдът, че е налице такъв отказ на Т. за изпробване с техническо средство, се ползва от обективните и кредитирани показания на свидетеля Русев, неоспорени от страната жалбоподателя чрез процесуалния представител, от писмените доказателства по делото – АУАН – ползващ се и с доказателствената си сила съобразно чл.189 ал.2 от ЗДВП като редовно съставен и с неоспорени чрез съответни доказателства констатации, както и талон за изследване. Следва да се отбележи, че от страна на наказаното лице не са ангажирани каквито и да било доказателства, внасящи съмнение в обстоятелствата, които са описани в АУАН и в НП и, които съдът приема за осъщетвени се в обективната действителност. Напротив и гласните, и писмените доказателства са категорични, че Р.Т. е била водач на процесния лек автомобил и, като такъв, е отказала изпробване за наркотични вещества и техни аналози с техническо средство. Представените по делото медицински документи, съдът намира, че нямат отношение към конкретния казус, с оглед на обстоятелството, че: 1./ болничен лист № Е2020011934 е за период един месец след датата на извършване на нарушението, и 2./ Т. е постъпила в УМБАЛ „Пълмед“ ООД на 23.02.2020 г., т. е. два месеца след датата на нарушението и псочените в епикризата лекарства са за периода след 23.02.2020 г., но не и преди това.

Обстоятелството дали лицето е било употребило наркотични вещества или техни аналози или не, е без значение за съставомерността на административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП, така, както е без значение и това, че на отказалия пробата с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества водач, е бил издаден талон за медицинско изследване. При всички случаи на отказ от извършване на проверка с техническо средство съответното длъжностно лице от службата за контрол /в случая това е служителят на РУ – Раковски при ОД на МВР – Пловдив – младши автоконтрольор Г.  Т./ е длъжно да издаде талон за медицинско изследване с оглед извършване на лабораторни изследвания за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества и техните аналози у водача на моторното превозно средство /чл.3 ал.2 т.1 вр. ал.1 от Наредба № 1/19.07.2017 г./. С издаването на талон за медицинско изследване не се елиминира възможността за осъществяване на състав на административно нарушение по смисъла на чл.174 ал.3 от ЗДВП, изразяващо се в отказ на водач на моторно превозно средство да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол или наркотични вещества и техните аналози.

Административното нарушение по чл.174 ал.3 от ЗДВП е пълно и коректно изписано не само словесно, но и цифрово както от актосъставителя, така и от административно – наказващият орган. Нарушителят е бил наясно още от самото начало на административното производство за вмененото му за извършено нарушение.

В съответствие с изискванията на Наредба № Із–2539/2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, на водача Р.Т. е постановено да се отнемат 12 контролни точки за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДВП.

Правилно районният съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното производ­ство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до единствения правилен извод, а именно, че са установени безспорен начин факта на извършеното нарушение и неговия автор.

Правилно са определени и размерите на наложените санкции - в законоустановения за това и то фиксиран размер.

При това положение, не са налице касационните основания по чл.348 ал.1 НПК, а атакуваното решение на Районния съд е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и във връзка с чл. 221, ал. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила.

  При този изход на спора и предвид претенциите на касатора за присъждане на разноски по делото, съдът намира, ,че такива не се следват.

   Водим от горното, Административен съд – Пловдив, XIХ състав,

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260333 от 06.10.2020 г. на Пловдивския районен съд, XVII н.с., постановено по АНД № 1344 по описа на същия съд за 2020 г.,

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

 

 

                                                                                                                                 2.