Определение по дело №222/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 139
Дата: 26 май 2021 г. (в сила от 26 май 2021 г.)
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20213000500222
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 12 май 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 139
гр. Варна , 25.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева

Росица С. Станчева
като разгледа докладваното от Росица С. Станчева Въззивно частно
гражданско дело № 20213000500222 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. М. В., чрез адв. А. против определение №
260221/26.03.2021г., постановено по в.гр.д. № 16/2021г. на ОС – Добрич, с което е оставено
без уважение искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело
решение в частта му за разноските.
Твърди се в жалбата, че така обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Излагат се доводи, че присъдените с въззивното решение адвокатски
възнаграждения са прекомерни, поради което и неправилно въззивният съд не е уважил
искането му за тяхното намаляване. Отправеното до настоящата инстанция искане е за
отмяна на съдебния акт и уважаване на молбата по чл.248 ГПК.
В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Община
Крушари, в който се излага становище за неоснователност на жалбата.
Частната жалба е депозирана в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. С оглед на това същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
С обжалваното определение ОС – Добрич се е произнесъл по своевременно
предявена от жалбоподателя молба за изменение на постановеното по в.гр.д. № 16/2021г.
въззивно решение в частта му за разноските. Искането на сезиралата го страна е обосновано
с твърдения, че присъдените в полза на ответната страна адвокатски възнаграждения за
двете инстанции са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на спора и същите
следва да бъдат намалени до минималните размери по Наредба № 1/2004г.
Видно от постановеното по делото решение е, че със същото въззивният съд е
обезсилил обжалваното пред него решение на РС – Добрич, постановено по реда на чл.247
1
ГПК в частта относно допуснатата поправка в диспозитива на решение №
260114/05.10.2020г. досежно исковете по чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ; потвърдил е същото
решение в частта, в която е допусната поправка вр. иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ; отменил е
изцяло основното първоинстанционно решение от 05.10.2020г. и е постановил решение по
същество, с което предявените от частния жалбоподател В.В. против Община Крушари
искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са отхвърлени. С оглед изхода от
спора с въззивното решение ищецът В. е осъден да заплати на ответника направените
разноски в двете инстанции – 1 220 лева адвокатско възнаграждение за производството пред
районния съд, 2 500 лева заплатено адвокатско възнаграждение за втората инстанция и
149.02 лева заплатена държавна такса за обжлването.
Настоящият състав изцяло споделя правните доводи за неоснователност на искането
за изменение на така присъдените разноски, изложени в обжалваното определение.
Съгласно разясненията по т.11 ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС и константната
съдебна практика крайният срок за предявяване на исканията за разноски, за представянето
на доказателства за тяхното реално извършване, както и за възражения срещу същите, в т.ч.
и по чл.78 ал.5 ГПК е именно съдебното заседание в което е даден ход по същество на
спора. В случая възражение за прекомерност е направено едва с молбата по чл.248 ГПК,
поради което и същото се явява преклудирано. Процесуалният представител е присъствал на
всяко едно от съдебните заседания по същество, проведени пред съответната инстанция, в
които заседания ответната страна е представила списъците си по чл.80 ГПК, ведно с
доказателства за заплатените адвокатски възнаграждения и възражения за прекомерност на
същите не са направени.
По изложените съображения и доколкото искането за изменение по чл.248 ГПК е
основано единствено на възражението по чл.78 ал.5 ГПК, обжалваното определение е
правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260221/26.03.2021г., постановено по в.гр.д. № 16/2021г.
на ОС – Добрич, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за изменение
на постановеното по същото дело решение в частта му за разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2