№ 63572
гр. София, 16.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. И.А
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. И.А Частно гражданско дело №
20241110176483 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление, подадено от [фирма], с ЕИК: [ЕИК], чрез пълномощника си
адв. П. с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу В. Ю. И., с ЕГН: ********** за сумата
от 777,90 лева, представляваща непогасена главница по запис на заповед от 06.10.2022 г.,
издаден от В. Ю. И. за сума в общ размер от 1074,90 лева, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и за сторените по делото разноски в размер на
сумата от 25 лева за държавна такса и в размер на сумата от 400 лева за адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като разгледа заявлението, намира, че са налице основания за частичното
му отхвърляне, като съображенията за това са следните:
В настоящия случай съдът е сезиран с искане за издаване на заповед за незабавно
изпълнение /заповед, съдържаща разпореждане за незабавно изпълнение/ и изпълнителен
лист за вземане по запис на заповед.
Последният попада в предметния обхват на чл. 417, т. 10, предл. 1-во ГПК, което
обуславя проверката на основателността на искането.
С оглед размера на претендираното вземане, при съобразяване с данните, следващи от
приложените към заявлението документи, както и изричното уточнение от заявителя,
направено в депозирана по делото писмена молба от 24.01.2025 г., съдът приема, че
процесният запис на заповед обезпечава вземания в общ размер на сумата от 1074,90 лева
по индивидуален договор за заем № 76367/06.10.2022 г. (приложен в заверен препис към
заявлението), сключен между [фирма] и В. Ю. И., включваща: главница в размер от 600
лева, договорна (възнаградителна) лихва в размер от 76,50 лева и неустойка по чл. 12, ал. 4
от договора в размер от 398,40 (с оглед уточнителната молба от 24.01.2025 г.), като след
извършени погасявания на суми от кредитополучателя и длъжник в настоящото
производство останалата непогасена сума по твърдения на заявителя възлиза на 777,90 лева,
претендирана в настоящото производство, от която 502,69 лева главница, 45,98 лева лихва и
229,23 лева неустойка.
Съгласно разпоредбата на чл. чл. 417, т. 10, изр. 2 ГПК в случаите, при които ценната
книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението
се прилагат договорът, заедно с всички негови приложения, включително приложимите
1
общи условия.
Това законово изискване е свързано със задължението на съда в заповедното
производство служебно да следи за наличието на неравноправна клауза в договора, сключен
с потребител, на която се основава искането или за обоснована вероятност за това – чл. 410,
ал. 2, т. 3 ГПК.
В случая, процесният договор за заем е сключен на 06.10.2022 г., като с оглед неговите
предмет – предоставяне на паричен заем в размер от 306,78 евро или тяхната левова
равностойност съгласно валутния курс и страни, в т.ч., в качеството си на заемополучател по
процесната двустранна сделка – физическо лице, за което няма данни и не се твърди да е
действало в рамките на своя професионална или търговска дейност, съдът намира, че
договорната обвързаност между страните попада в обхвата на дефинитивната норма на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК (обн. в ДВ бр.18 от 05.03.2010 г. в сила от 12.05.2010 г.) и спрямо същата са
приложими специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски
кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в Закона за
защита на потребителите (обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) – арг. §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
В клаузата на чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок
от три дни след сключване на договора да осигури: 1). действието на трето физическо или
юридическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя
за връщане на всички дължими погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки; 2).
надлежно издадена банкова гаранция или надлежно учредена ипотека на недвижимо
имущество, собственост на длъжника, като обезпечения на задължението. Предвидено е, че
третото лице – поръчител следва да отговора кумулативно на следните условия: да бъде
дееспосдобно физическо лице; с навършени 25 години; да има минимален осигурителен
доход през последните шест месеца от 1500 лева/месец; да има валидно трудово
правоотношение от поне 6 календарни месеца преди сключване на договора за заем;
стабилна кредитна история; да не е активен потребител на заемните продукти на
дружеството и/или да не е поръчител по друг активен паричен заем, предоставен от
заемодателя; респ. когато е юридическо лице - да е регистрирано съгласно ЗТР; да е с изцяло
внесен капитал; да има минимална печалба от 10 000 лева за последните 3 години, съгласно
ГФО; да не е обявено в несъстоятелност и ликвидация; да няма задължения към държавата
и/или общината. Изяснява се, че съгласно клаузата на чл. 12, ал. 3 от договора при
неизпълнение на задължението на заемателя за предоставяне на съответното обезпечение, то
същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 203,70 евро (398,40 лева), чието
заплащане е разсрочено чрез включването й в месечните погасителни вноски по договора за
заем.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е необходимо
те да се доказват. Правната норма определя неустойката като форма на договорна
отговорност за причинените вреди от неизпълнение на договорно задължение, чийто размер
е предварително уговорен от страните, като наред с това очертава и специфичните функции
на неустоечното вземане – обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от
неизпълнението в тежест на неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване
изпълнението на задължението и наказателна – в случаите, при които размерът на
неустойката е по – голям от причинените вреди. В рамките на един от основните принципи в
гражданското право – свободата на договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9
ЗЗД страните по една двустранна правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от
неизпълнение на договорно задължение. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да
има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за
неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
2
служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора и включването в
неговото съдържание – арг. т. 3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело №
1/2009 г.на ОСТК на ВКС.
В конкретната хипотеза се касае за неустойка, дължима поради неизпълнение на едно
акцесорно по характера си задължение – за представяне на обезпечение, а с това и насочена
към обезпечаване на вреди, които не са преки такива – вредите, чието обезщетение се търси
с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Предвид това, съобразявайки и
конкретния й размер съдът намира, че тази клауза от договора за кредит създава
предпоставки за обогатяване на едната страна – заемателя без правно основание, доколкото
неустойката, дължима заради неизпълнение не на главното, а не акцесорното задължение
излиза извън присъщите си функции по чл. 92, ал. 1 ЗЗД и нарушава принципа за
справедливост, поради което същата е нищожна, като противоречаща на добрите нрави –
арг. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и като израз на неравноправна клауза – арг. чл. 146, ал. 1, вр. чл.
143, т. 5 ЗЗП.
С оглед изложеното, съдът намира, че искането на заявителя следва да бъде отхвърлено
за сумата от 229,23 лева, представляваща част от останалата непогасена чрез плащане
главница по записа на заповед в размер от 777,90 лева и равняваща се на стойността на
незаплатената неустойка по чл. 12, ал. 4 от договора за заем, както и за съответната й част от
разноските по делото, възлизаща на сумата от 125,25 лева – за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя [фирма], с ЕИК: [ЕИК], чрез пълномощника си адв.
П. за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК и изпълнителен лист срещу В. Ю. И., с ЕГН: ********** за сумата от 229,23
лева, представляваща част от сумата от 777,90 лева - непогасена главница по запис на
заповед от 06.10.2022 г., издаден от В. Ю. И. за сума в общ размер от 1074,90 лева, ведно със
законната лихва върху тази част от главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 20.12.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за сумата от 125,25
лева – разноски по настоящото дело, съразмерни на отхвърлената част от искането.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски
съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя.
ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3