О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
07.01.2021г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито съдебно заседание на горепосочената дата, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
като
разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 625
по
описа на ВнАпС за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 274 и сл. от ГПК, образувано по частна жалба на адв. Ж. Я. от ВАК като
пълномощник на „Америкън Стиймшип
Оунърс Мютюъл Протекшън Енд Индемнити Асоусиейшън Инк.“ – гр. Ню Йорк, САЩ,
срещу определение № 260405/17.08.2020г.
постановено по т. д. № 1893/2020г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е
оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподетел за овластяването му да
упражнява процесуалните права на ответника “Амсел Навигейшън Ко.
Лимитед“ със седалище гр. Валета, Република Малта, по реда на чл. 134 ЗЗД.
С доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт се
претендира неговата отмяна. Основните съображения се свеждащи до това, че решението
по делото е постановено при процесуална пречка по смисъла на чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК, респ. при подадена молба за овластяване по чл. 134 ГПК, както и че с
отказът да се разгледа молбата е препятствано правото на кредитора да подаде
молба за допълване или тълкуване на неприсъственото решение.
Частната жалба е подадена в срок, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването.
Съставът на ВнАпС намира, че адв. Ж. Я. следва да се
приеме за формално процесуално легитимиран да подаде частна жалба, с която да
инициира въззивно частно производство за инстанционен контрол по същество на
преграждащото определение на ВОС, тъй като спорният въпрос е именно дали неговият
доверител, в качеството му на кредитор на “Амсел Навигейшън Ко. Лимитед“ със
седалище гр. Валета, Република Малта, разполага с право да поиска упражняване
на процесуалните права на ответника във висящия процес.
Съставът на АпС - Варна, като обсъди доводите на
жалбоподателя във връзка с изложените оплаквания и съобрази данните по делото,
намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:
По силата на чл. 134 ЗЗД кредиторът
може да упражнява само имуществени материални права на своя длъжник / вземания,
вещни права, преобразуващи права /чл. 87, чл. 19 ЗЗД/, по два начина:
Първият от тях е чрез предявяване на
иск. В тези случаи кредиторът - ищец действа не като представител на длъжника,
а като главна страна в процеса - процесуален субституент, който е титуляр на
правото на иск, но не и на спорното материално право.
Имуществените материални права на
длъжника могат да се упражняват от кредитора и извън исковия процес - например
правото на прихващане, разваляне на двустранен договор, събиране на вземане на
длъжника, след снабдяване с изпълнителен лист в полза на длъжника или използване
на вече издаден в полза на длъжника изпълнителен лист, и т. н. Във всички
случаи на извънсъдебно упражняване на материални права кредиторът трябва да
бъде овластен от съда чрез обезпечителна заповед - чл. 134, ал. З ЗЗД, по реда
на обезпечителното производство.
Разпоредбата на чл. 134 ЗЗД не дава
право на кредитора да поиска упражняване на процесуални права на длъжника.
Молбата на адв. Ж. Я. от ВАК като пълномощник на „Америкън Стиймшип Оунърс Мютюъл Протекшън Енд Индемнити Асоусиейшън Инк.“
– гр. Ню Йорк, САЩ, за овластяването му да упражнява процесуалните права на
ответника, чрез изразяване на становище и депозиране на доказателствени
искания, по реда на чл. 134 ЗЗД, е недопустима и правилно е оставена без разглеждане
с обжалвания съдебен акт.
Без значение за правилността на определението е
обстоятелството, че при постъпване на молбата по т. д. № 1893/2020г. по описа на ВОС, с разпореждане на съдията докладчик
същата е изпратена за образуване в отделно обезпечително производство, по което
е постановено определение за връщането й по компетентност на исковия съд.
За овластяването на
кредитора, по реда на чл. 134, ал. 3 ЗЗД, да упражни извънсъдебно материални
права на длъжника, във всички случаи се образува обезпечително производство, в
което по същество се разпорежда издаване или се отказва обезпечителна заповед.
Тъй като в случая искането е за овластяване за упражняване на процесуални права
на ответник във висящ процес, каквото право не е предвидено от закона, логично
няма как да бъде отнесено към някакъв задължителен процесуален ред за
разглеждане от предвидените в ГПК, т. е. недопустимостта на искането може да
бъде преценено както в образуваното по молбата отделно обезпечително
производство, така и в рамките на делото, по което е подадена.
По изложените съображения, поради съвпадение на
крайните правни изводи на двете инстанция относно недопустимостта на оставената
без разглеждане молба, обжалваното определение следва да се потвърди.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №
260405/17.08.2020г. постановено по т. д. № 1893/2020г. по описа на Варненски
окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.