Определение по дело №125/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 302
Дата: 6 март 2019 г.
Съдия: Симеон Симеонов Михов
Дело: 20182100900125
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 6 март 2018 г.

Съдържание на акта

 О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

  302                                                       06.03.2019г.                                           гр.Бургас

 

Бургаският окръжен съд                                                                      гражданска колегия

в закрито заседание на шести март

през две хиляди и деветнадесета година                                                               в състав:

                                                                                        Председател: Симеон Михов                                                                                                                                                                                                 

като разгледа докладваното от

            съдия Михов                        търговско дело         125   по описа

за   2018   година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                     Производството по делото е образувано по повод искова молба с правно основание чл.79 и чл.86 от ЗЗД, вр.чл.430 от ТЗ от „Юробанк България” АД, ЕИК ********* против Х.С.Г. - Г. с ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати сумата от 75 393.02 швейцарски франка с левова равностойност към 28.02.2018г. 128 000 лв.  представляваща част от главница в размер на 87 526.67 швейцарски франка по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 34833/ 19.03.2008 г., 19 053.46 евро за периода 01.03.2013 – 28.02.2018г., 266 лв. разноски за нотариални покани, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, както и да заплати направените по делото разноски. Приложени са писмени доказателства. Направени са нарочни искания.

В срока по чл. 367 от ГПК, постъпи писмен отговор от процесуалния представител на ответницата, в който беше направено възражение за изтекла погасителна давност за упражняване на правото на иск от банката. По същество оспори основателността и доказаността на предявените искове. Приложи писмени доказателства.

В срока по чл.372 от ГПК ищцовата страна подаде допълнителна искова молба, съдържаща доводи за основателност на претенциите, както и становище по направените възражения. Не бяха приложени нови доказателства.

В срока по чл. 373 от ГПК, ответницата Г. чрез своя пълномощник подаде писмен отговор, в който твърди, че страните са дерогирали чл.60 ал.2 от ЗКИ, т.е. ответницата се е отказала от правото да бъде предварително уведомена за настъпила предсрочна изискуемост. Приложени бяха допълнителни писмени доказателства.

Освен това беше подаден и „към писмен отговор на допълнителна искова молба“ с дата 19.09.2018г., т.е. след изтичане на установения двуседмичен срок, поради което не следва да бъде взет под внимание от съда.

 

Предвид извършените от страните процесуални действия, представените доказателства и като съобрази закона, съдът приема следното.

Приложени са от ищеца писмени доказателства по опис – л.4-5, вкл. адвокатско пълномощно; квитанция за внесена държавна такса.

От ответницата Г. също бяха приложени писмени доказателства по опис – л.84 от отговора на исковата молба и л.108 от отговора на допълнителната искова молба.

При проверка на редовността на разменените книжа съгласно предл. 1 на ал.1 на чл.374 от ГПК, съдът констатира следното: За разглеждането на настоящите искове с оглед предмета им, е въведено нарочно особено исково производство в глава 32 на Част ІІІ от ГПК и следователно те следва да се разглеждат по правилата на този особен исков процес. Исковата молба, подчинена на общите изисквания на ГПК към нея за предявяването й, е редовна. На основание чл. 367 от ГПК, са изпратени преписи от исковата молба, заедно с приложенията към нея на ответницата, на която е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. По делото в срок е постъпил отговор на исковата молба, препис от който е изпратен на ищеца, като му е указана възможността за подаване на допълнителна искова молба. Такава постъпи в съда в указания срок. Последва допълнителен отговор от ответницата. При това положение книжата по настоящото дело до настоящия момент са съставени и разменени редовно съобразно разпоредбите на особеното исково производство по търговски спорове.

При проверка на допустимостта на предявения иск съгласно предл. 2 на ал. 1 на чл. 374 от ГПК, съдът констатира следното: Искът, предмет на настоящото дело е подсъден на съдилищата, като е налице правен интерес от предявяването му, тъй като се твърди, че в полза на ищеца е възникнало изискуемо вземане по повод неизпълнение на договорно задължение за връщане на дължими суми. Исковете са предявени съобразно правилата за родова и местна подсъдност на чл. 104 т.4 и чл. 105 от ГПК, а именно пред Бургаски окръжен съд като първа инстанция, с оглед размера на цената на исковата претенция, който е и съд по адреса на ответницата. С постановените определение № 939/ 12.10.2018 г. на ОС-Бургас и определение № 382/ 18.12.2018г. по ч.т.д.№ 293/2018г. по описа на Апелативен съд - Бургас, ответната страна е освободена от внасянето на държавна такса и разноски в производството.

До настоящия момент не са станали служебно известни на съда факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки, водещи до недопустимост на предявените искове. При това положение предявените искове са допустими.

С оглед на горните констатации по отношение на редовността и допустимостта на предявените искове, съдът счита, че на основание чл. 374 ал. 2 от ГПК, следва да пристъпи към насрочване на делото в открито съдебно заседание. В настоящото определение съдът следва да включи и проекта си за доклад по делото и след него да се произнесе по допускането на доказателствата, заявени от страните.

 

Проект за доклад:

Твърди се в исковата молба, че с договор за кредит за покупка на недвижим имот № NL 34833 от 19.03.2008г., „Юробанк И Еф Джи България” АД (сегашно наименование „Юробанк България” АД) е разрешила банков кредит в размер на равностойността в швейцарски франкове на общо 107 570 лв. с краен срок на погасяване 240 месеца, считано от датата на усвояване на кредита – 31.03.2008г. Сключените 2 договора за цесия на процесното вземане на банката, са довели до придобиването му от „Юробанк България” АД. Поради неплащане от страна на ответницата на задълженията й по договора, Хр.Г. е била уведомена с нотариална покана, че кредита е обявен за предсрочно изискуем на основани чл.19 ал.1 от договора. Другият кредитополучател Драгомир Росенов Ганчев е починал на 24.03.2012г.

Ответницата Г. направи възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.110 ЗЗД, вр.чл.288 от ТЗ по отношение правото на банката да предяви настоящия иск, предвид чл.18 ал.2 от договора, според който при неиздължаване кредитът е станал предсрочно изискуем без да е необходимо изявление на страните, най-късно към м.юни 2012г. При неуважаването на това възражение, се твърди изтичане на давността по отношение на всички вноски за главницата с падеж преди 06.03.2013г. и за начислени лихви преди 06.03.2015г.  Договорът за кредит бил редовно обслужван от починалия съпруг на ответницата до 24.03.2012г. Г. не дължи връщане по договора, тъй като същия е бил сключен с починалия й съпруг, който е преговарял и е отговарял на условията на банката. Ответницата не знаела нищо за клаузите по договора, подписала го без да се запознае със съдържанието и да разполага с доходи за погасяването му. Не е била уведомявана и за извършените цесии. Г. е направил отказ от наследство и е предоставила документите на банката. Никога не е искала да подписва договора, но била заставена, тъй като иначе нямало да уважат искането за кредит. Счита договора за нищожен на основание чл.26 от ЗЗД – липса на съгласие.  Имало и накърняване на добрите нрави (чл.26 ал.1, предл.3 от ЗЗД) и заблуда, че ставало дума за доходите на ответницата, а не за договор за кредит. Клаузите били наложени от банката (чл.289 от ТЗ), без ответницата да е могла да се запознае с тях – нарушение на чл.146 ал.1 от ЗЗП. На добрите нрави противоречат и договорените лихви, които са непосилни за Г.. За 2012, 2013 и 2014г. лихвата била 7.76 % или 93.12 % годишно, а за 2016 и 2017г. 17.76 % или 213.12 % годишно. След промяната в курса на швейцарския франк – от 1 швейц.фр. = 1.25 лв. е станал 1.63 лв. понастоящем, лихвата е станала стопански непоносима – нараснала е с 30 %, а това е било наложено от банката на съпруга на Г.. Банката не е застраховала кредита. Това е довело до увеличаване на лихвата с 50 % повече от първоначално договорената. Прави се искане на основание чл.307 от ТЗ договора да се прекрати от съда.  

В допълнителната си искова молба, банката се позовава на тълк.реш. № 4/ 18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. ОСГТК на ВКС, относно задължението на кредитора да отправи недвусмислено изявление до длъжника, че обявява кредита за предсрочно изискуем. Това банката е сторила с нотариална покана, получена от Г. – Г. лично на 03.10.2017г. Самата искова претенция е за част от главницата и разноски за нотариални покани. Възражението е за погасяване по давност на лихви, каквито ищцовата страна не претендира. Ответницата е признала, че е подписала договора, което не се нуждае от доказване.

В отговора на допълнителната искова молба вх.№ 11 731/ 15.08.2018г., Г. твърди, че цит.тълкувателно решение № 4/ 18.06.2014г. на ВКС не намира приложение в настоящия казус, тъй като с чл.18 ал.2 от договора за кредит кредитополучателя се бил отказал от правото си да бъде уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост (чл.60 ал.2 от ЗКИ). Прави се извод, че предсрочната изискуемост е настъпила м.юни 2012г. Ответницата била подписала някакви книжа, но не знаела дали договора за кредит бил сред тях, тъй като не ги е чела. Банката не е изпълнила задължението си да застрахова кредита. Направено е искане за прогласяване на договора за кредит за нищожен на основание чл.26 от ЗЗД – поради липса на съгласие и накърняване на добрите нрави, липса на предпоставки за отпускане на кредита, подписването му от ответницата без да е била запозната със съдържанието му, подписала го е поради заблуда че ставало въпрос за документи за ипотека на имота, за който се отпуска кредита, Г. била подставена в неравностойно положение, като е била задължена да заплаща невъзможни за нея суми.     

 

Предявените искове са с правно основание чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Представените писмени доказателства са допустими и относими за изясняване обстоятелствата по делото и следва да бъдат приети.

Направеното искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо и следва да бъде уважено, като вещото лице отговори на поставените от ищцовата страна задачи - л.4.

Искането на ответниците да бъде задължена банката да приложи: приложимите към договора към м.март 2008г. Правила и условия на банката за отпускане на ипотечен кредит и Общи условия на банката; документи от кредитното досие; решение на банката за отпускане на процесния кредит и мотивите към него; извлечение от сметката на кредитополучателя за получената сума, от момента на сключване на процесния договор досега; застрахователни полици Застраховка „Живот“ и други застраховки според договора и Общи условия, на основание чл.190 от ГПК е допустимо и следа да бъде уважено.

С оглед заявеното в допълнителната искова молба, че ищцовата страна ще се ползва от оспорените документи, на основание чл.183 от ГПК следва да бъде уважено искането на Г. да бъде задължена „Юробанк България“ АД да представи по делото в двуседмичен срок документите в оригинал.

Съобразно чл.154 ал.1 от ГПК, съдът указва на страните за доказателствената тежест, като ищеца следва да докаже, че разполага с изискуеми и ликвидни вземания спрямо ответницата, в претендираните размери. Ответницата следва да докаже, че тя или основния длъжник са платили дължимите суми или е налице друго основание, освобождаващо ги от това задължение. По отношение на оспорените относно авторството на ответницата документи, важи правилото на чл.193 ал.3 от ГПК, като ищцовата страна носи доказателствената тежест да го докаже.

                     Мотивиран от горното и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд  

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И:

 

 

ПРИЕМА представените от страните по опис приложения, като доказателства по делото.

ДОПУСКА извършването на съдебно-счетоводна експертиза от вещото лице Жечко Костенски, която да отговори на поставените от ищцовата страна задачи в исковата молба - л.4, след внасяне на предварителен депозит от ищцовата страна по депозитна сметка на ОС-Бургас в размер на 200 лв., в седмичен срок.

ЗАДЪЛЖАВА „Юробанк България“ АД в двуседмичен срок да приложи в оригинал договора за ипотечен кредит, като и всички документи, за които твърди, че са били подписани от Х.Г..

ЗАДЪЛЖАВА „Юробанк България“ АД в двуседмичен срок да приложи: приложимите към договора към м.март 2008г. Правила и условия на банката за отпускане на ипотечен кредит и Общи условия на банката; документи от кредитното досие, предоставени от кредитополучателя относно това, дали отговаря на условията за кредит, вкл.относно доходите му; решение на банката/ кредитния съвет за отпускане на процесния кредит и мотивите към него; извлечение от сметката на кредитополучателя за получената сума, от момента на сключване на процесния договор досега; застрахователни полици Застраховка „Живот“ и други застраховки според договора и Общи условия.

УКАЗВА на  „Юробанк България“ АД за доказателствената тежест съобразно чл.193 ал.3 от ГПК относно авторството на оспорените документи. 

ПРИКАНВА страните към сключване на споразумение.

НАСРОЧВА делото за 25.04.2019г. от 13.30 ч., за която дата да се призоват страните.

На страните да се съобщи за настоящото определение, както и за проекта за доклад по делото. На ищцовата страна да се връчат и преписи от отговора на допълнителната искова молба. Вещото лице да се уведоми след внасяне на определения предварителен депозит.             

 

 

 

                                                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: