Р Е Ш
Е Н И Е
№........
гр. Ловеч, 30.11.2021 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Светла И., като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 237/2018 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) във връзка с
чл. 203 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК)
Образувано е по иск, предявен от П.С.П. с ЕГН **********,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора Ловеч, XI-та група срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София. Твърдят се вреди от
престой в многопрофилна областна болница за активно
лечение (МОБАЛ) В.Търново за периода от
14.03.2014г. до неуточнена дата, като се претендира обезщетение в размер на
2000 лева за всяко денонощие престой.
Първоначално
иска е бил предявен против Главна дирекция „Охрана“ (ГДО) гр. София заедно с
още два обективно съединени иска против същия ответник за вреди при конвоиране
от гр. Ловеч до гр. В. Търново и обратно. По исковата молба е било образувано адм. дело № 1/2017г. по описа на АС Ловеч.
С
допълнение към исковата молба (ИМ) от 09.02.2018г. П. е
изменил ответника по иска си за вреди при болничен престой, като вместо към ГДО
е насочил иска си срещу ГДИН. В проведеното публично заседание на 02.07.2018 г.
ищецът и служебно назначеният му процесуален представител са поискали този иск
да бъде отделен в отделно производство. В резултат на разделянето на
производството по отделения иск е образувано настоящото административно дело.
Съдът с разпореждане е констатирал нередовности на ИМ,
поради което я е оставил без движение, като е указал на ищеца и назначения му
служебен процесуален представител да отстранят тези нередовности.
В
изпълнение на съдебното разпореждане е постъпила уточняваща молба от адв. Н. с вх. № 2611/17.09.2018 г., както и отговор от
ищеца П.С.П. с вх. № 2653/20.09.2018 г. Уточнено е, че се претендират вреди от престоя на ищеца в
МОБАЛ гр. В. Търново за времето от 14.03.2014 г. до 24.03.2014 г.,т.е. за десет
дни престой, като претенцията е за заплащане на неимуществени вреди в размер на
две хиляди лева за всеки ден на престой в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД гр.
В.Търново или общата претенция е за двадесет хиляди лева. Посочено е, че
конкретните действия на служителите на ответника ГДИН, от които са настъпили
вредите са, че ищецът е бил с метални белезници, приковаващи ръцете му към
леглото, а двата му крака са били завързани за долната метална рамка на
леглото. Не са уважени молбите на ищеца да бъдат поне разхлабени поставените
ремъци и белезници. В резултат на силното стягане на ремъците и белезниците
ищеца е получил отоци на крайниците, поради намаляване на кръвообращението.
Изложени са твърдения, че с тези действия са нанесени неимуществени вреди –
неудобство, болка и страдание от неправилното поставяне на помощните
охранителни средства. Наред с това не му
е предоставяна дори вода, въпреки молбите за това. Искът се основава на
причинените неимуществени вреди, състоящи се в болка, страдание, неудобство,
унизително и нехуманно отношение в резултат на служители на ГДИН – поставяне на
прекалено стегнати белезници и ремъци на лице в тежко здравословно състояние,
приковаването му върху болничното легло без възможност за движение на
крайниците в продължение на дълъг период от време, отказ да му се дава вода,
като в резултат на силното стягане е получил отичане на крайниците и нарушено кръвообръщение.
Ответникът
по делото – ГДИН в писмен отговор на исковата молба чрез пълномощник изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, затова моли
същия да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на триста лева на основание чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез служебно
назначеният му процесуален представител поддържа предявения иск. Представени са
и писмени бележки в тази насока по същество на правния спор.
Ответникът по делото – ГДИН в съдебно заседание чрез
пълномощник изразява становище, че не е доказано по делото да е осъществен
фактическия състав на чл. 284 от ЗИНЗС. Ищецът не е подлаган на жестоко,
нечовешко, унизително отношение, поради което моли да бъде отхвърлен предявения
иск като неоснователен и недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава
мотивирано заключение за неоснователност
и недоказаност на предявения иск. Счита, че не е налице противоправно
действие или бездействие. Не са доказани вредни последици и причинно-следствена
връзка между твърдяните действия и вредните
последици.
Настоящият
съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
В приложената справка от Затвора Ловеч с рег. № ЗД
262/2014 от 31.10.2018 г. е посочено, че ищецът е постъпил в Затвора Ловеч на
13.05.2014 г. съгласно Разпореждане от 07.05.2014 г. на Окръжна прокуратура
В.Търново. Към момента изтърпява наказание доживотен затвор без замяна по
присъда № 111 от 19.11.2015 г. по НОХД № 462/2015 г. на Окръжен съд В.Търново
за престъпление по чл. 116, ал.1, пр.4, чл. 339, ал.1, пр.2 от НК, влязла в
сила на 21.08.2017 г. при специален режим, категория закрит тип. От 11.09.2017
г. е настанен в XI гр. в Затвора Ловеч, в която
съжителстват лица, изтърпяващи наказание доживотен затвор. Начало на наказанието
– 14.03.2014 г. С Определение от 17.03.2014 г. по ЧНД № 122/2014 г. по описа на
ОС В.Търново спрямо П. е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Предвид влошеното му здравословно състояние, считано от 14.03.2014 г.
до 24.03.2014 г. същият се е намирал в МОБАЛ „Д-р Ст.Черкезов“ гр. В. Търново,
като охраната му е била осъществена от служители на Арест – В.Търново. На
24.03.2014 г. по разпореждане на Окръжна прокуратура В.Търново с №
728/24.03.2014 г. П. е приет в СБАЛЛС на Затвора гр. София.
На настоящия съдебен
състав е служебно известно, тъй като е бил съдия-докладчик по образуваното
първоначално адм. дело № 1/2017 г. по предявени три
иска от П.С.П., че в представеното по това дело медицинско становище от Затвора
Ловеч относно неговото здравословно състояние е посочено, че се касае за
пациент, който се води на диспансерен учет като
психично болен. От първоначалния преглед
са установени данни за оперативна интервенция по повод огнестрелна рана в
корема, гръдния кош и ляв глутеус.
Началникът на Сектор „Арести“ при Областна служба
„Изпълнение на наказанията (ОСИН) гр. В.Търново с писмо с вх. № 521/12.02.2019 г. относно
изискана от съдът информация за използване на помощни средства при охраната на П.
през периода 14.03.2014г. – 24.03.2014 г. е посочил, че ищеца е поставен под
охрана чрез разкриване на временен пост в отделение ОАРИЛ на МОБАЛ „Д-р С.
Черкезов“ гр. В.Търново в 17:30 часа на 15.03.2014 г. Според чл. 114, ал.1, т.5
и чл. 115, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС са употребени помощни средства белезници.
Мотивите за това са изложени в писмо на Началника на Сектор „Арести“ при ОС
„ИН“ гр. В.Търново до прокурор Ивайло Иванов – осъществяващ надзор за законност
в арестите. В него е отразено, че П.С.П. е обвиняем по чл. 339, ал.1, чл. 116, ал.2; вр.чл.
115; чл. 93, т.7 от НК, което представлява тежко престъпление против личността.
След задържане на П. от органите на МВР, същият е настанен на лечение в
отделение ОАРИЛ на МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ гр. В.Търново. В 17:30 часа на
15.03.2014 г. обвиняемия П. е поставен под охрана на Сектор „Арести“ при ОС
„ИН“ гр. В.Търново чрез разкриване на временен пост в същото отделение. По
разпореждане № 728/2014 г. на прокурор при Окръжна прокуратура гр. В.Търново на
24.03.2014 г. в 14:30 часа П. е предаден на органите на ОД „Охрана“ гр. В.Търново
за транспортирането му в специализирана болница за активно лечение на лишени от
свобода към Затвора гр. София. Поста за охрана в отделение ОАРИЛ е закрит в
14:30 часа на 24.03.2014 г.
В писмото е посочено също, че поста е бил организиран
съгласно чл. 303, ал.4 от ППЗИНЗС, като е разработена и съответната
документация – Заповед за откриване на пост № 4 в болничното заведение, Заповед
за охрана на поста с график за носене на службата, Инструкция за особеностите
на поста и задълженията на постовия служител, Заповед за закриване на Пост № 4
в болнично заведение. По време на охрана на поста произшествия и инциденти не
са допуснати.
Във връзка с разпореждане на съда Изпълнителният
директор на МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ гр. В.Търново е представил документация,
съдържаща подробна информация относно приемането и проведеното лечение на П.. В
епикризата, изготвена от лекуващия лекар д-р С.М. е
отразена окончателната диагноза – огнестрелно нараняване в областта на корема.
Огнестрелни рани в областта на лява орбита, ляв горен крайник, гръден кош,ляв глутеус.Посочено е, че се касае за мъж, приет с огнестрелни
рани в областта на орбита, гръден кош, лява ръка и корем. Преценен за спешна
оперативна намеса. Отразено е, че на 18.03. е контактен, адекватен, на моменти
агресивен и психомоторно възб. На 21.03 е контактен, адекватен. На 24.03. – контактен, неадекватен. Соматичното му
състояние позволява транспорт, който няма да навреди на продължаващото му
лечение.
По искане на жалбоподателя са допуснати до разпит
свидетели.
Свидетелката С.В.М. е лекар в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“
гр. В.Търново. В съдебно заседание(л. 258 и л. 259) тя заявява, че преди около пет години през
месец март П.П. е бил приет в болницата. Докаран е
бил по обяд или в ранния следобяд в спешното
отделение, където е бил обработен и качен в операционната, защото е имал
огнестрелна рана в областта на корема. След операцията е бил приет в реанимация
за по-нататъшно лечение. Бил е охраняван от полицаи, които са се сменяли. Не е
забелязала да е упражнявано спрямо него насилие от органи на полицията. Бил е
закопчан с белезници за леглото. Пояснява, че
понеже пациентите са целите в кабели, кислород, катетри и сонди, се
случва да им бъдат фиксирани ръцете, защото тези неща, които са по тях са важни
за техния живот и за да не ги извадят. Тя е била в операционната по време на
операцията на П.С.П. и е давала анестезията. Категорична е, че по време на
операцията ищеца не е бил вързан с белезници. Операцията е била само една и е извършена от един екип. Била е
животоспасяваща. П. е бил в задоволително състояние предвид травмата, защото не
е бил в шок. Говорил е, бил е контактен и адекватен. Обяснил е какво се е
случило. Имал е маркуч през носа за кислород, закрепен за носа, както и катетър
за урината.Имал е системи непрекъснато след операцията, защото е бил в
реанимация.
Свидетелят П.М.М. е лекар в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ гр.
В.Търново и е бил Началник на реанимацията, когато са докарали ищеца. В съдебно заседание той заявява (л. 259 и л. 260), че са докарали П. в болницата с огнестрелни рани.
Състоянието му не е било тежко, не помни кръвозагубата да е била голяма.
Куршумите са били малки като сачми или стоп патрони. Те са били скъсали част от
тънките му черва, а засягането на тънкото черво не е съпроводено с масивна
кръвозагуба. Когато са докарали ищеца в болницата, същият е можел да говори.
Свидетелят заявява, че даже го е попитал „Защо го направи?”. Пояснява, че всяка
една огнестрелна рана подлежи на операция, дори и най-малката рана трябва да се
изреже и почисти, защото може да се развие гангрена. Не се е налагало спешно
кръвопреливане. Свидетелят е имал контакт с ищеца на другия ден след
операцията. Видял е, че има белезници на единия крак и на едната ръка. Според
него може да се получи отичане, но ако се дърпа, а П. не се е оплаквал. По
повод на въпрос дали ищецът е можел да избяга от болницата след операцията,
свидетелят заявява, че човек в стрес и шок придобива извънредни сили, зависи от
състоянието, може и да има такава възможност да избяга. Възможно е при различни
болестни състояния човек да събере свръх
сили при стрес и да избяга от болницата.
Свидетелката В.Л.Г. е лекар, анестезиолог-реаниматор
в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ гр. В.Търново. Заявява в съдебно заседание, че П. е
имал коремно нараняване от огнестрелна рана и му е направена операция, след
което е бил настанен в реанимацията. Тя го е посещавала там, защото е давала
дежурство. Няма ясен спомен дали е имал белезници, дали е бил фиксиран. Няма
спомен за оплакване от него. Имал е маркуч в носа. Всички болни в реанимацията
са мониторирани с катетър, ЕКГ, кислородна маска,
назален катетър. Ищеца е бил свързан със системи. В реанимацията хапчета не се
раздават. Няма представа дали е можел да избяга след операцията. Не е
забелязала да са му били отекли ръцете и краката. Посочва, че когато са имали
задържани пациенти затворници се е случвало да бъдат вързани. Според
свидетелката никой не може да каже дали може да избяга или не пациента. Не е
виждала охранители да пушат в коридора.
Свидетелят С.А.К. е работил като санитар в болницата в
Затвора София през 2013 г. В съдебно заседание (л. 431 и 432)
заявява, че когото са докарали ищеца в
болницата в Затвора София той не е можел да ходи, да яде и да ходи до тоалетна.
Свидетелят е бил за много малко време санитар. Твърди, че ищецът не е имал
катетър. Бил е контактен, разговарял е с него. Не помни П. да се е оплаквал от
нещо. Не е споменавал нищо за престоя си във В.Търново.
Назначеният на ищеца процесуален представител е
поискал да бъдат разпитани като свидетели по делото служители на ГДИН от гр.
В.Търново, които са извършвали охрана на ищеца за претендирания
от него период в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ гр. В.Търново, които да отговорят на
следните въпроси:
1.На каква длъжност сте били в периода от 14.03.2014
г. до 24.03.2014 г. и в кое населено място?
2. Тъй като съгласно графици, определени със Заповед №
8/15.05.2014 г. и Заповед № 09/20.03.2014 г. на Началник Сектор „Арести” ОС ИН
гр. В. Търново сте посочени като лице, което е следвало да осъществява охрана
на П.С.П., в какви основни задължения се е състояла охраната на лицето в МОБАЛ
В.Търново?
3.Къде е била поставена фактически охраната (в болничната стая, пред нея, на входа на отделението
или на друго място)?
4.Имахте ли непосредствено наблюдение към охраняваното
лице П.С.П.?
5.Какво е било положението на охраняваното лице П.С.П.
– имал ли е поставени помощни охранителни средства – белезници на ръцете,
белезници или ремъци на краката или на друго място по тялото?
6.Вие имали ли сте нареждане за поставяне на белезници
или ремъци на крайниците на П.? Ако да – какви средства сте приложили?
7.Охраняваното лице можело ли е да извършва
самостоятелно придвижване? Налагало ли се е да придружавате до тоалетна или
извън болничната стая при придвижването му самостоятелно?
8.Единствено в легнало положение ли е било
охраняваното лице П.С.П. в болничната стая?
9.Изпълнявали ли сте указания от медицинския персонал,
свързани с обездвижване на охраняваното лице П.С.П.? Ако да – от кой служител
на лечебното заведение са дадени тези указания?
10.Имало ли е ограничение на достъпа до болничната
стая и съответно на лицата, които имат възможност да комуникират с лицето?
11.Вие имали ли сте комуникация с охраняемото
лице П.С.П. и комуникативен ли е бил същият в периода от 14.03.2014 г. до
24.03.2014 г.?
С Определение от 25.09.2020 г. съдът е делегирал на
Районен съд В. Търново разпита на посочените служители на ГДИН.
Великотърновският районен съд в проведеното публично
заседание на 28.10.2020 г. по образуваното Ч.гр.д. № 2325/20 г. е разпитал в
качеството им на свидетели служителите на ГДИН, които са били призовани – 1. Б.Г.
Б.; 2. И.Т.П.; 3 Р.Р.С.;4. Н.Й. Н.;5. Й.М.Б..
Свидетелят Б.Б. е дал
следните отговори:
1.За посочения период е работил на длъжност
„надзирател” в сектор „Арести” – В.Търново.
2.След вземане на мярка за задържане под стража на
въпросното лице, охраната му е поета от сектор „Арести”, защото има качеството
задържан. След проведената му операция е бил настанен в реанимация на МОБАЛ
В.Търново, където са осъществявали охраната му той и колегите му. Охраната се е
състояла, като са имали постоянно наблюдение върху лицето в болничната стая и
пред стаята. Охранявали са лицето да не се самонарани, да не нарани околните и
съответно да не извърши бягство.
3.В болничната стая е имало охрана, както и пред
нея.Повечето време са били пред стаята, като са имали пряка видимост към
лицето. Понеже е реанимация, е имало и други пациенти вътре, с цел да не пречат
на работата на лекарите, но са имали постоянно наблюдение към П..
4.Имали са постоянно наблюдение и видимост към
охраняваното лице.
5.Охраняваният е бил в легнало положение в болнично
легло с поставени белезници на двете ръце. На всяка от двете ръце е имал
белезници, защото е бил след операция. Имал е и на краката крачни белезници,
защото такъв е бил редът и правилата. Те са работили по правила. Всички
задържани лица и осъдени, които пребивават или са поставени в болнично
заведение са със такива помощни средства с цел да не се самонаранят или да не
извършат бягство. Такива са правилата абсолютно към всички.
6.Когато свидетелят е застъпил на смяна, П. е бил с
поставени такива предпазни средства. Тези помощни средства са били на
полицаите. След това те са си взели своите и служители на ГДИН са поставили
техните. Всеки служител си има такива помощни средства и при застъпване на
смяната си използва неговите помощни средства. Не са си превишили правата.
7.Охраняваното лице не е можело само да се придвижва,
защото е било след операция и е имало поставен катетър и памперс, по тази
причина не се е налагало да го придружават до тоалетната.
8.Само в легнало положение е било охраняваното лице П.П..
9.Не са получавали указания от медицинско лице относно
обездвижването на охраняваното лице.
10.Имало е ограничение на достъпа до болничната стая и
съответно на лицата, които имат възможност да комуникират с П.. Доколкото си
спомня свидетелят никой е нямал право да контактува с П.. Единствено служители
на прокуратурата, понеже те са му връчили постановление за задържане под
стража.
11.Свидетелят докато е бил на смяна е комуникирал с
охраняваното лице с оглед извършване на служебните му задължения. В началото е
излизал от упойка под въздействие на медикаменти и е бил не особено адекватен.
Доколкото си спомня свидетелят по време на дежурството си охраняваният П.П. може би под въздействие на упойката е опитвал да
буйства. Може и да е било под въздействие на упойката, но си е дърпал
ръцете.След няколко дни лечението му е продължило в затворническа болница
София. След отпадане на необходимостта е бил върнат в ареста и там вече не е
имало никакви проблеми с неговото поведение. Относно използваните помощни средства
свидетелят заявява, че такъв е редът за всички задържани.
Свидетелят И.П. е дал в съдебно заседание следните
отговори на поставените въпроси:
1.В периода от в
периода от 14.03.2014 г. до 24.03.2014 г. е бил на длъжност „надзирател” в
„Арести” - В.Търново.
2.В болницата е трябвало да следят за живота и
здравето на П.П. и да не допускат да се среща с други
лица.
3.Охраната му е била отпред в коридора пред болничната
стая, защото лекарите не са разрешавали да се влиза в реанимацията.
4.Имали са непосредствено наблюдение върху
охраняваното лице.
5.Охраняваното лице е имало поставени белезници на
едната ръка от служителите на „Арести” В.Търново и вързан с ремъци към леглото
от сестрите в болницата.Такива са изискванията за извършване на охраната.В
зависимост от това дали стаята е с решетки се преценява дали да бъде с
белезници или не, а болничната стая не е била с решетки и затова П. е бил с
белезници.
6.В инструкцията на поста е пишело охраняваното лице
да бъде с белезници. Свидетелят мисли, че на краката е бил с ремъци, поставени
от служители на болницата, защото е имал системи по него. А на ръката
белезниците са му сложили охраняващите го служители.
7.Във времето, в което свидетелят е бил на пост,
охраняваното лице е било само в леглото, защото е бил в тежко състояние и не е
ходил до тоалетна самостоятелно. Бил е с катетър.
8.П. е бил в легнало положение. Само от време на време
са го изправяли от болницата в полулегнало положение.
9.Охраняващите са изпълнявали указания от страна на
лечебното заведение да откопчаят белезниците, за да могат да го обслужат. Освен
това на два часа охраняващите са влизали и откопчавали П., за да си раздвижи
ръцете.
10.Имало е ограничение на достъпа до болничната стая,
защото П. е бил с мярка задържане и отделно не е можело да се влиза в
реанимацията.
11.Свидетелят е имал комуникация с П., който е бил
комуникативен. В началото не е бил, но след като е излязъл от упойката е можело
да се разговаря с него.
Свидетелят Р.С. е дал следните отговори на поставените
въпроси:
1.За посочения период на длъжност „надзирател първа
степен” в изпълнение на наказанията – В.Търново.
2.Смените са били 12 часови и са били по двама. Сменяли са се на два часа
на пост. Трябвало е да наблюдават П. директно, но там е реанимация и не са ги
допускали вътре, само на определени периоди. Задължението е било да охраняват П..
3.Реанимацията се е състояла от един коридор, в който
е имало няколко врати и охраняващите са били пред вратата, където е бил
задържания П.П..
4.Охраняващите са имали наблюдение върху охраняваното
лице като са отваряли вратата и са го виждали, защото медицинският персонал не
ги е допускал вътре в стаята.
5.П. е бил на легло. На краката е имал каишки, а
ръцете му са били вързани с бинтове. Според инструкциите на охраняващите е имал
белезници на едната ръка, които те му поставяли, но той е имал и връзване с
бинт на същата ръка. Белезниците са били поставени, защото прозорците са нямали
решетки и е имало съседни помещения, където има врати.
6.Свидетелят е заявил, че има инструкция, в която е
посочено в кои случаи се слагат белезници. В случая те са поставени, защото в
стаята не е имало решетки.
7.Охраняваното лице не е могло да извършва
самостоятелно придвижване. Имал е катетър и памперс. Не се е налагало да го
придружават до тоалетната. Бил е неподвижен.
8.Охраняваното лице е било в легнало положение в
болничното легло.
9.Не са изпълнявали указания на медицинския персонал.
Обездвижването, което са били направили си е тяхно. И другите пациенти в
реанимацията са били обездвижени така. Според свидетеля ядно такава е била
практиката и може би са били прави, защото буйстват след упойка.
10.Охраняващите не са допускали външни хора до П..
Мисли, че е идвал адвокат на ищеца, но не е сигурен.Гледана е била мярката на П.,
докато той е бил в болницата. Свидетелят заявява, че не могат да забранят срещи
с адвокати.
11.Доколкото си спомня свидетелят, П. е искал от тях
да помолят сестрите за вода.
Свидетелят Н. Н. е дал в съдебно заседание следните
отговори на поставените въпроси от служебния защитник на ищеца:
1.За посочения период е бил на длъжност „надзирател в
Арести – В.Търново”.
2.Охранявали са П., като смените са нощна смяна 12
часа и дневна смяна 12 часа по график. Охраната се е състояла да стоят пред
стаята на П. в реанимацията. Ако е било в друго отделение охраняващите стоят
вътре до леглото на охраняваното лице. В случая са стояли в коридора пред
стаята, където е било охраняваното лице, понеже казали, че се изисква стерилност,
защото е реанимация, а и вътре е имало други настанени, 5-6 човека.
3.Охраната е била пред вратата на стаята, в която е
бил П..
4.Вратите са били затворени и дори не е имало брави от
външна страна. Персоналът на болницата е казвал на охраняващите да откопчаят
белезниците, че има манипулация и след
това пак са ги закопчавали. Нямало е решетки на прозорците в стаята.
5.На следващия ден след операцията положението на П. е
било легнал по гръб в болничното легло, като охраняващите са били поставили
един брой белезници на едната му ръка към винкела на пружината на леглото.
Краката му са били вързани с ремъци от плат, които охраняващите не са
поставяли. Свидетелят е забелязал, че всички болни в реанимацията са били
вързани по този начин, защото буйстват след упойка.
6.Свидетелят е заявил, че задължително се поставят
белезници щом лицето е с мярка задържане под стража и особено, ако не се намира
в помещение на арестите, а в цивилно заведение.
7.Не се е налагало на охраняващите да придружават П.
до тоалетна. Той е бил на място в леглото. Налагало се е само да откопчават
белезниците, за да се сменят чаршафите или извършват медицински манипулации. На
няколко пъти се е случвало медицинският персонал да повика охраняващите вътре в
стаята, за да откопчаят П.. Той е бил опериран, с превръзки по корема, в
легнало положение и не се е движел.
8.В болничната стая П. е бил в легнало положение.
9.Свидетелят е заявил, че при смяна са влизали вътре в
стаята на П.. Той е стоял с ремъци на краката и белезници на ръката. Единствено
свидетелят е откопчавал белезници, ако медицинският персонал го е помолил да
извъртят П. на една страна. Но указанията са били да е постоянно заключен, защото е бил
задържан под стража. Всеки, който извършва охраната е имал лично зачислени
белезници и когато постъпва на смяна е поставял неговите белезници.
10.Свидетелят е заявил, че не е разрешено никакво
свиждане, никакъв достъп на външни лица, а освен това е било и реанимация.
11.Според свидетеля ищеца е бил комуникативен, защото
при едно влизане за откопчаване го е попитал кой набор е, а П. е отговорил, че
е 61-ви. Бил е контактен.
Свидетелят Й.Б. е дал следните отговори на поставените
въпроси:
1.За процесния период е
работил в сектор „Арести” – В.Търново на длъжност „надзирател втора степен”.
2.Охраната на ищеца се е състояла в наблюдението му,
съответно ако е имало заплаха за сигурността или за здравето му е трябвало да я
предотвратят.
3.Охраната на П. е била пред стаята.
4.Имал е непосредствено наблюдение върху охраняваното
лице, когато е била отворена вратата на стаята, в която е било.
5.П. е бил вързан с колани на краката от медицинския
персонал и на едната ръка е имал белезници, които охраняващите са поставили.
6.Охраняващите не са имали нареждане за ремъци и са
нямали такива. Когато отиват на пост , те трябва да имат заповед и там се
описват особеностите на поста и съответно как трябва да се охранява задържаното
лице.
7.Единствения наряд на свидетеля е бил през нощта. Не
се е налагало да го придружава до тоалетна. Нямало е как да извършва
самостоятелно придвижване, тъй като е имал поставени два маркуча в стомаха.
8.П. е бил единствено в легнало положение. Леко са го
изправяли в самото легло, което е можело да се накланя.
9.Свидетелят не е изпълнявал указания от медицинския
персонал, свързани с обездвижване на П..
10.Свидетелят е заявил, че когато едно лице е
задържано под стража само адвокатът му има право да го посещава, но не са имали
изрични ограничения.
11.Свидетелят не е имал комуникация с П.. Охранявал го
е през нощта и не е видял да е буден.
Показанията на разпитаните свидетели по делегация от
Районен съд В.Търново са приобщени към доказателствения
материал по делото.
По искане на ищеца чрез назначения му служебен
защитник е заличена като свидетелка по делото д-р Т.М.Ш..
С протоколно определение, постановено в публично
заседание на 16.11.2020 г. съдът по искане на ищеца и неговият служебно
назначен процесуален представител е делегирал на Районен съд В.Търново разпита
на адв. Д.Г.Д. от АК В.Търново, както и на
свидетелите Н.И.Й., М.С.Т. и И.Е.И., които да отговорят на конкретно поставени
въпроси от ищецът и неговият процесуален представител.
Тъй като М.С.Т. е с постоянен и настоящ адрес в гр.
Свищов, съдът с Определение, постановено в закрито заседание на 07.12.2020 г. е
делегирал на Районен съд Свищов разпита на този свидетел, който да отговори на
конкретно поставени въпроси от ищецът и неговият процесуален представител.
Великотърновският районен съд в проведеното публично
заседание на 22.01.2021 г. по образуваното ЧГД № 3034/2020 г. е разпитал в
качеството им на свидетели служителите на ГДИН, които са осъществявали охрана
на П. – И.Е.И. и Н.И.Й., както и адв. Д.Г.Д., който
първоначално е бил назначен за служебен защитник на П..
Свидетелят И.И. е дал
следните отговори на поставените въпроси от ищеца и назначеният му процесуален
представител:
1.В посочения период е бил надзирател в Следствен
арест – В.Търново.
2.Задържаното лице е било в ОАРИЛ в болницата във
В.Търново – интензивно отделение. Задълженията на охраняващите са се изразявали
в охрана на задържаното лице, т.е. лицето да не избяга.
3.Охраняващите са стояли пред болничната стая, като в
същата не е могло да се влиза, тъй като е интензивно отделение.
4.Свидетелят е нямал непосредствено наблюдение към П.,
тъй като е бил пред вратата на болничната стая.
5.П. е имал поставени белезници на едната ръка.
6.Свидетелят е посочил, че по правилник е задължително
да се поставят белезници на задържано лице, когато е в болнично заведение. П. е
имал ремъци на ръцете и краката, но това е от болницата, тоест от болницата са
ги поставили.
7.П. не се е движил, докато е бил в болницата. Не се е
налагало да го придружават до тоалетна или извън болничната стая, тъй като е
бил с огнестрелна рана и е бил упоен, не се е движил.
8.П. е бил в легнало положение в болничната стая.
9.Охраняващите не са изпълнявали никакви указания от
медицинския персонал.
10.В болничната стая на П. са влизали единствено
лекарите и медицинските сестри.
11.Свидетелят на практика не е имал контакти с ищеца.
Свидетелят Н. Й. е дал следните отговори в проведеното
публично заседание на поставените въпроси:
1.В процесния период е бил
надзирател в сектор „Арести” гр. В.Търново при ОС ИН В.Търново при ГДИН към МП.
2.П. е имал мярка задържане за 72 часа и затова се е
наложило да го охраняват, за да не избяга.По принцип единият служител стои
вътре в болничната стая, а другият в коридора, непосредствено пред болничната
стая.
3.Свидетелят е давал дежурства вътре в болничната стая
– до леглото.
4.Свидетелят е имал непосредствено наблюдение към П.,
тъй като е бил до него.
5.П. е бил с поставени белезници на ръцете и на
краката и отделно с кожени каишки, които са си приспособени на самото легло.
Въпросните ремъци са за буйстващи пациенти и те са на болницата.
6.Свидетелят е заявил, че по ЗМВР, ППЗМВР и ЗИНЗС
охраняващите са имали задължение да поставят белезници на задържаните лица,
независимо в какво състояние се намират. Ремъците на краката са били поставени
от персонала на болницата.
7.П. не можел да извършва самостоятелно придвижване,
тъй като току що е бил опериран и под въздействие на морфин и болкоуспокояващи.
Не се е налагало да го придружават до тоалетна, нито извън болничната стая. Той
е бил с катетър.
8.П. е бил в легнало положение в болничната стая.
9.Свидетелят не е изпълнявал никакви указания на
медицинския персонал.
10.В болничната стая на П. са влизали единствено
лекарите и медицинските сестри. Майката на П. един път е идвала и е искала да
влезе при него, но това е било извън входа на отделението и не е била
допусната.
11.Свидетелят не е имал комуникация с П., защото той е
бил излязъл току що от упойка и е бил неадекватен.
Свидетелят Д.Г.Д. е адвокат и в проведеното съдебно
заседание е заявил, че съгласно чл. 45, ал.2 от Закона за адвокатурата не може
да участва по това дело, тъй като законът му забранявал да излага факти и
обстоятелства, които са му били поверени като защитник на П.С., а също съгласно
чл. 121, ал.2 от НПК не могат да го разпитват като свидетел за факти, които са
му поверени като служебен защитник. По тези съображения свидетелят е заявил, че
не желае да отговаря на въпросите.
Районен съд Свищов в проведеното публично заседание на
20.01.2021 г. по образуваното Частно гражданско дело № 1175/2020 г. е разпитал
в качеството на свидетел М.С.Т., който е дал следните отговори на поставените
въпроси от ищеца и процесуалния му представител:
1.През процесния период е
работел като надзирател в арест гр. В.Търново.
2.Охранявали са П., който е бил прострелян, лежал е в
реанимацията, а охраняващите са били в коридора.
3.Охраната е била в коридора пред вратата на стаята, в
която е лежал П.. От време на време са отваряли вратата, тъй като сестрата е
искала да я наблюдават. Това е било, когато е преминала упойката на П.. Понеже
той е бил много здрав, свидетелят е помагал на санитарката и медицинската
сестра да го издърпат, когато са го миели и обслужвали. Свидетелят е стоял пред
вратата, като от време на време я отварял, поглеждал е П. и я затварял.
4.Само когато са отваряли вратата охраняващите са
можели да видят П..
5.Първата смяна на свидетеля е била нощна. Когато е
застъпил, П. е имал поставени белезници само на лявата ръка и за винкела на
леглото, за да не се извърти. Той е бил под упойка, но е буйствал от
преживяното, въртял се е докато е бил под упойка. Говорил е несвързани неща,
въртял се е, подритвал е с краката и затова сестрата е била много притеснена.
Когато смяната на свидетеля е свършила, П. все още не е бил излязъл от упойка.
При следващите смени на свидетеля, П. вече е бил излязъл от упойка и не е бил
нито с белезници, нито с някакви други помощни средства. Бил е вързан лекичко с
дълги бинтове, които са позволявали движение. Тези бинтове са били поставени от
персонала в отделението на болницата. Според свидетеля това връзване е било,
защото П. е бил целият в системи, маркучи и не е трябвало да мърда рязко.
6.Свидетелят е заявил, че не е имал нареждане за
поставяне на белезници или ремъци на крайниците на П.. Той дори е помагал на
санитарката и медицинската сестра да издърпат ищеца, за да го измият и
обслужат. Свидетелят е посочил, че ако П. е бил вързан е нямало как да го
издърпа.
7.По време на смените на свидетеля, П. не е ставал от
леглото и не е ходил никъде.
8.По време на смените на свидетеля П. винаги е бил в
легнало положение.
9.Свидетелят не е изпълнявал указания на медицинския
персонал, свързани с обездвижване на П..
10.Никой не е идвал при ищеца по време на смените на
свидетеля. Единствените хора, които са го посещавали са били лекарите,
медицинските сестри и санитарите.
11.Свидетелят е разговарял с П., когато сестрата,
която го е обслужвала е помолила свидетеля за съдействие, докато го обслужва,
защото се страхувала.
В проведеното публично заседание на 01.02.2021 г. са
приети протоколите с показанията на разпитаните свидетели по делегация. По
искане на ищеца и неговият процесуален представител е постановено да се изиска
от Окръжен съд В.Търново информация с приложени заверени копия от протокол от
съдебни заседания по НОХД № 462/2014 г. по описа на ОС В.Търново в случай, че е
налице извършен разпит на адв. Д.Г.Д. в качеството му
на свидетел по делото.
Във връзка с изисканата информация е получено писмо от
Окръжен съд В.Търново с вх. № 429/05.02.2021 г., в което е посочено, че не се е
установил протокол от съдебно заседание по посоченото дело, в който да е
извършен разпит на адв. Д.Г.Д. в качеството му на
свидетел по делото.
В проведеното публично заседание на 15.02.2021 г. по
искане на ищеца и назначеният му процесуален представил е изискана информация от Окръжен съд В.Търново относно
обстоятелството проведен ли е разпит на адв. Д.Г.Д.
по досъдебното производство, по което е образувано НОХД № 462/2014 г. Получено
е писмо от Окръжен съд В.Търново с вх. №724/25.02.2021 г., в което е отразено,
че при извършена проверка по досъдебно производство № 5/2014 г. на ОСлО
при ВТОП, приложено към НОХД № 462/2014 г. по описа на Окръжен съд В.Търново не
е установен протокол за разпит на адв. Д.Г.Д..
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
П.С.П.
изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора гр.Ловеч, наложено
с присъда № 111 от 19.11.2015 г. на Окръжен съд В.Търново по НОХД № 462/2015
г., влязла в сила на 21.08.2017 г. Изтърпява наказанието при специален режим,
категория закрит тип. Постъпил е в Затвора на 24.03.2014 г. Начало на
изтърпяване на наказанието 14.03.2014 г.
Ищецът претендира присъждане на обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия
на служители на ГДИН по време на престоя му от 14.03.2014 г. до
24.03.2014 г. в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД гр. В.Търново. Претенцията е в
размер на общо двадесет хиляди лева – по две хиляди лева за всеки ден престой.
Конкретните незаконосъобразни действия на служителите на ГДИН, от които ищецът
твърди, че е претърпял неимуществени вреди са, че е бил с метални белезници,
приковаващи ръцете му към леглото, а двата му крака са били завързани за
долната метална рамка на леглото. Не са уважени молбите му да бъдат поне
разхлабени поставените ремъци и белезници. В резултат на силното стягане на
ремъците и белезниците той е получил отоци на крайниците, поради намаляване на кръвообръщението. Не му е предоставяна дори вода, въпреки
молбите за това. Според ищеца от тези незаконосъобразни действия на служители
на ГДИН той е претърпял неимуществени вреди – неудобство от унизително и
нехуманно отношение , болка и страдание от неправилно поставяне на помощните
охранителни средства, като в резултат на силното стягане е получил отичане на крайниците и нарушено кръвообръщение.
Тези
обстоятелства се установяват в съдебното производство от съдът, пред който е
предявена исковата молба.
Съгласно
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията
в резултат на нарушения на чл. 3 от този закон.
В
чл. 12 от ЗИНЗС е регламентирано, че прякото ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните
служби се осъществяват от ГДИН, която е юридическо лице към министъра на
правосъдието със седалище София и е на бюджетна издръжка. Затворите и
областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН.
Охраната на ищеца за претендирания от него период в
МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“
АД гр. В.Търново е осъществета от служители на ОСИН
гр.В.Търново, която е териториална служба на ГДИН. Ищецът претендира присъждане
на обезщетение за причинени му неимуществени вреди от незаконосъобразни
действия на служители от ОСИН гр.В.Търново.Според чл. 285 от ЗИНЗС, искът по
чл. 284, ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Искът се
предявява пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия
адрес на увредения срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия
или бездействия са причинени вредите. В случая ищецът е с настоящ адрес ***.
Той е предявил иск за причинени неимуществени вреди срещу ГДИН, която е
юридическо лице и е специализиран орган по изпълнение на наказанията, поради
което е надлежен ответник по иска. С оглед изложеното съдът намира, че исковата
молба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В
съответствие с чл. 2, т.3 от ЗИНЗС,
изпълнението на наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на
осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Основни правни принципи са
регламентирани с разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС, според която осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Тези принципи са заложени в Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, която охранява и регламентира основните човешки права, които
са признати като обект на защита и в случаите на законосъобразно лишаване от
свобода на лицата. Ограничаването на правата на лишените от свобода и
задържаните под стража следва да бъде само в размера и до вида, предвиден в закона и
за целите на конкретното наказание. Няма как обаче лишените от свобода и задържаните под стража да не
търпят ограничения и лишения, свързани със самото наказание, тъй като това е
една от неговите цели. При всеки случай следва конкретно да се преценява, дали
лишенията и ограниченията, които търпят са
адекватни на българското и международното право.
Вредата
представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните
неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и
преживени страдания.
Предметът
на делото се определя от твърденията на
ищеца в исковата молба. Дали те отговарят на обективната действителност се
установява със съдебното решение. Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.154 ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения.
Отговорността
по чл.284 от ЗИНЗС във вр. с чл.203 от АПК е
обективна.
Фактическият състав на обезвредата
включва три кумулативни елемента: 1. Нарушение на чл.3 от ЗИНЗС; 2. Настъпили
вреди за ищеца; 3 Пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и
нарушението. Доказването на първият елемент (фактическите основания, причинили
вредите) е в тежест на ищеца съобразно изискванията на общия исков процес, а за
останалите два съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия,
при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл.284, ал.5 във
вр. с ал.2 от ЗИНЗС. Размера на неимуществените вреди
се определя по справедливост по общото правило на чл.52 от ЗЗД.
В
чл. 114, ал.1 от ЗИНЗС са посочени случаите, в които се допуска употребата на
помощни средства. Белезниците представляват помощни средства съгласно ал.2 на
същия член.
Според
чл. 114, ал.1, т.4 от ЗИНЗС в редакцията на разпоредбата към датата на
употребата на белезници спрямо ищеца (ДВ бр.68 от 02.08.2013 г., в сила от същата дата) употребата на помощни
средства се допуска при конвоиране или задържане на лишен от свобода, а според
т.5 – когато в резултат на психическо разстройство или депресия има опасност
лишеният от свобода да посегне на живота си или на живота и здравето на друго
лице.
Съгласно
чл. 115, ал.1 от ЗИНЗС в редакцията към датата на употреба на белезници спрямо
ищеца, използването на помощни средства се съобразява с конкретната обстановка,
характера на нарушението и личността на нарушителя.
В
ал.2 е регламентирано, че при използване на физическа сила и помощни средства
държавните служители от местата за лишаване от свобода са длъжни по възможност
да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване на живота на лицата,
срещу които са насочени.
По делото не е спорно, че ищеца е бил прострелян в
областта на корема от служители на МВР, поради извършено от него тежко престъпление.
Бил е транспортиран в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД гр.
В.Търново, където е опериран и настанен в реанимацията на болницата за
възстановяване след извършената му операция. Тъй като спрямо П. е взета
постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“ от Окръжен съд
В.Търново, той е поставен под охрана от служители на Сектор „Арести“ при ОСИН гр. В.Търново
чрез разкриване на временен пост в отделение
ОАРИЛ на МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ гр. В.Търново.
Не
е спорно и обстоятелството, че прямо П. са употребени помощни средства
белезници от охраняващите го служители от ОСИН гр. В.Търново във връзка с
осъществяване на постова служба на разкрит временен пост във външно здравно
заведение.
Този
пост е бил организиран съгласно чл. 303, ал.4 от ППЗИНЗС. Изготвени са Заповед
за откриване на поста в болницата, Заповед за охрана на поста с изготвен график
за носене на службата, Инструкция за особеностите на поста и задълженията на
постовия служител, Заповед за закриване на поста.
В представената Инструкция за особеностите на поста и
задълженията на постовия служител от надзорно-охранителния състав на Арест гр.
В.Търново на пост № 4 за охрана на П.С.П.
в точка
IV отнасяща се до Употреба на физическа
сила и помощни средства е регламентирано, че употребата на помощни средства –
белезници се допуска съобразно условията,
когато помещението (болничната стая), където се настанява задържаното лице не отговаря на
изискванията за охрана и изолация и след консултация с лекуващия лекар относно
здравословното му състояния. Те могат да се поставят на едната ръка, двете ръце
и/или на краката на задържания при прояви, предположения, уличаващи го в
подготовка за бягство или нападение, при буйство, тежко психическо разстройство
и когато има опасност да посегне върху живота си или живота и здравето на други
хора. В тези случаи постовите служители от НОС са длъжни по възможност да пазят
живота и здравето на задържаните лица. Белезниците се поставят без да се
притягат и причиняват физическо страдание на задържаните лица. За станали
произшествия и нарушения при употреба на физическа сила и помощни средства,
постовият изготвя писмена докладна записка до Началник Арести при ОС“ИН“ гр. В.
Търново.
Началникът на Сектор „Арести“ при Областна служба
„Изпълнение на наказанията (ОСИН) гр. В.Търново с писмо с вх. № 521/12.02.2019 г. е
посочил, че спрямо ищеца са употребени белезници, имайки предвид
местонахождението на поста, а също така поведението и състоянието на П.. Мотивите
за употреба на белезници спрямо ищеца са, че той е в качеството на задържан по
обвинение в тежко престъпление против личността и се намира извън пределите на
Арест гр.В.Търново; поведението му е застрашаващо както неговото здраве и
живот, така и тези на медицинския персонал, другите пациенти и служителите от
охраната; намира се в септична зала № 2, в която не се допускат немедицински
лица, постовите изпълняват служебните си задължение пред вратата на зала № 2,
като имат непостоянен визуален контакт със задържания; тази зала има два
прозореца без решетки, с безпрепятствен достъп до зала № 1 и зала № 3, и не
отговаря на условията за изолация и охрана на задържаното лице; в зали № 1 и 3
се приемат и лекуват и други болни, някои от които в критично състояние.
В писмото е посочено, че съгласно Инструкцията за
задължения на постовия служител от надзорно-охранителния състав на Пост № 4,
белезниците на П. са поставени без да се притягат и да причиняват физическо
страдание на задържания, като фиксирането им периодично се проверява.
Всички болни в отделение ОАРИЛ на МОБАЛ „Д-р С.
Черкезов“ гр. В.Търново са обездвижени към болничните легла с бинтове или
кожени ремъци, като за П. се отнася същото-поставени са му били кожени ремъци
на долните крайници.
От разпитите в съдебно заседание на служителите на
сектор „Арести“ към ОСИН гр. В.Търново, които са осъществявали охраната на
ищеца се установява, че на П. са били поставени белезници на едната ръка за
болничното легло, а на краката са му
били поставяни кожени ремъци от персонала на болницата. Няма основание да не
бъдат кредитирани техните показания, защото не си противоречат, а освен това не
противоречат и на останалите доказателства по делото. Служителите пресъздават
свои непосредствени впечатления при осъществената от тях охрана на ищеца в болницата.
Съгласно
чл. 112, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на служебните си задължения държавните
служители от местата за лишаване от свобода
могат да използват помощни средства, ако спазването на реда и
дисциплината не може да бъде постигнато по друг начин. Това означава, че
служителите на сектор „Арести“ при ОСИН В.Търново, които са охранявали ищеца са
имали право да ползват помощни средства по своя преценка и при съобразяване с
обстоятелствата по чл. 115, ал.1 от ЗИНЗС – конкретната обстановка, характера на
нарушението и личността на нарушителя.
В
случая разкрития пост е разположен във външно болнично заведение и е изпълнен
съгласно изискванията на чл. 114, ал.1 във връзка с чл. 135, ал.4 от ЗИНЗС и
изискванията на Инструкцията за особеностите на поста и задълженията
на постовия служител от надзорно-охранителния състав на сектор „Арести“ при
ОСИН В.Търново.
Имайки
предвид изложеното, съдът намира, че не са налице незаконосъобразни действия на
служители на сектор „Арести“ при
ОСИН В.Търново към ГДИН. Използването на белезници е по време на болнично
лечение, което е в съответствие с разпоредбите на 114, ал.1 от ЗИНЗС и Инструкцията за особеностите на поста и задълженията
на постовия служител от надзорно-охранителния състав на Арест гр. В.Търново на
пост № 4 за охрана на П.С.П..
Използването
на белезници е предвидено в чл. 115, ал.1 от ЗИНЗС. В случая използването на
белезници по отношение на П. е възможно и необходимо за осъществяване на
непрекъсната охрана в болнично заведение, различно от местата за задържане. С
оглед конкретната обстановка използването
на белезници е било оправдано и наложително. Следва да се има предвид и
обстоятелството, че преценката за употреба на белезници спрямо ищеца се прави
от служителите на сектор „Арести“ при ОСИН В.Търново. Определящото за оценката
е конкретната обстановка и поведението на задържания. В случая преценката е
обвързана с обстоятелствата, че лечението е проведено в болница извън ареста,
болничната стая, в която е бил настанен ищеца не е отговаряла на изискванията
за охрана и изолация, П.С.П. е бил задържан по обвинение в тежко престъпление
против личността, поведението му е застрашавало неговото здраве и живот, както
и тези на медицинския персонал.
Използването
на белезници по отношение на ищеца в случая не е акт на нечовешко отношение към
ищеца, причиняващо му силна физическа болка или страдание, не е израз на
унизително отношение, уронващо човешкото му достойнство, не е действие което
нарушава забраните, регламентирани в чл. 3 от ЗИНЗС или в ЕКПЧОС.
Отговорността
на ответната страна може да бъде ангажирана само при доказано незаконосъобразно
действие от страна на охраняващите служители от сектор „Арести“ при ОСИН
В.Търново към ГДИН. В случая такова незаконосъобразно действие не е налице. При
това положение не може да има настъпили
неимуществени вреди за ищеца, нито пряка и непосредствена причинна връзка между
вреди и незаконосъобразни действия.
Твърденията на ищеца, че не са уважени молбите му да
бъдат поне разхлабените поставените белезници, както и че в резултат на силното
стягане на белезниците е получил отоци на крайниците поради намаляване на кръвообръщението са неоснователни и не се подкрепят от
доказателствата по делото.
Свидетелят И.П. заявява в съдебно заседание, че
охраняващите са изпълнявали указания от страна на лечебното заведение да
откопчаят белезниците на ищеца, за да може да бъде обслужен. Освен това
охраняващите на два часа са влизали и откопчавали белезниците на П., за да си
раздвижи ръцете.
В Инструкцията за особеностите на поста и задълженията
на постовия служител от надзорно-охранителния състав на Арест гр. В.Търново на
пост № 4 за охрана на П.С.П. в точка IV отнасяща се до Употреба на физическа сила и помощни
средства е посочено изрично, че белезниците се поставят без да се притягат и
причиняват физическо страдание на задържаните лица.
Свидетелят П.М., който е лекар в МОБАЛ „Д-р С.
Черкезов“ гр. В.Търново и е бил Началник на реанимацията, когато са докарали
ищеца заявява в съдебно заседание по повод обстоятелството, че ищецът е бил с
белезници, че оток може да се получи при положение, че ищецът се дърпа, а П. не
се е оплаквал.
Свидетелят С.К. заявява в съдебно заседание, че П. не
е споменавал нищо за престоя си във В.Търново.
Свидетелката В.Л.Г., която е лекар, анестезиолог-реаниматор в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ гр.
В.Търново заявява в съдебно заседание, че е посещавала ищеца в реанимацията,
защото е давала дежурство. Няма спомен за оплакване от него. Не е забелязала да
са му били отекли ръцете и краката.
Твърденията на ищеца, че не
му е предоставяна дори вода, въпреки молбите за това са неоснователни. Няма
никакви доказателства, че той е молил да му бъде предоставена вода, нито е
посочил към кого конкретно са били отправени тези молби.
Имайки
предвид изложеното, съдът намира за
неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за незаконосъобразни действия на служители на
ГДИН.
Това означава, че предявения иск е неоснователен и
недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
Изложените доводи от назначеният процесуален
представител на ищеца в представените писмени бележки са неоснователни и не се
подкрепят от доказателствата по делото.
Претенцията на
пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е неоснователно и следва да се остави без уважение. Производството
по делото е по специалния ред,
регламентиран в чл.284 от ЗИНЗС. В ал.2 от същата разпоредба не е предвидено
заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Разпоредбите на чл.286, ал.2 и ал.3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка
се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.78, ал.8 от ГПК във
връзка с чл.144 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда
отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава,
че такова не се дължи.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявения иск от П.С.П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
Ловеч срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ в размер на двадесет
хиляди лв. за претърпени от него неимуществени
вреди – неудобство от унизително и нехуманно отношение,болка и страдание от неправилно поставяне на помощните
охранителни средства, като в резултат на силното стягане е получил отичане на крайниците и нарушено кръвообръщение за времето от 14.03.2014 г. до 24.03.2014 г. по
време на престоя му в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“
АД гр. В.Търново.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ГДИН за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на Административен
съд Ловеч.
Препис от него да се изпрати на страните по
делото и Окръжна прокуратура Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: