Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 21.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на шести
март две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: П.
САНТИРОВ
мл. с. КОНСТАНТИНА
ХРИСТОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка И. гр. д. № 5924 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 71224 от 21.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 53975/2018 г. на СРС, I ГО, 51 състав, са отхвърлени
предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу П.И.К.,
искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.200, ал.1 ЗЗД, вр.
с чл.150 ЗЕ, чл.422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД и чл.422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.86, ал. 1 ЗЗД
за сумите от 335, 31 лв., представляваща стойност на топлинна енергия,
доставяна в периода от м.05.2014 г. до м.12.2014 г. в топлоснабден
имот – апартамент 35, находящ се в гр. София, ул. „********, абонатен № 205047;
147, 46 лв. – обезщетение за забава върху стойността на топлинната енергия за
периода от 15.11.2015 г. до 06.06.2018 г.; 12, 60 лв.
– възнаграждение за дялово разпределение на топлинната енергия за периода от
м.05.2014 г. до м.12.2014 г. и 3, 72 лв. - обезщетение за забава върху сумата
12, 60 лв. за периода от 15.11.2015 г. до 06.06.2018 г., за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 39535/2018 г., по описа на СРС,
51 състав. На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът е осъден да заплати на
ответницата, сумата от 350 лв. – съдебни разноски. Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач „Н.“ ЕАД.
Срещу постановеното съдебно
решение е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, с която го обжалва
изцяло. Излага доводи, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон. Сочи, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на
топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие са осъществява при публично известни Общи условия, които се изготвят
от „Т.С.“ ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към
Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването
им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителите. Поддържа,
че ответницата не е упражнила правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо нея са
влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребителите за битови нужди в гр. София. Твърди, че в раздел ІХ от Общите
условия - „Заплащане на ТЕ“, чл.32, ал.1 са определени редът и срокът за
заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 30-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, срокът на
задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
издаването. При постановяване на решението си първоинстанционният съд е приел,
че всички дължими суми по Обща фактура № **********/30.09.2015 г. за периода 01.05.2014
г. – 31.12.2014 г. са погасени по давност. В раздел IX от Общите условия -
„Заплащане на топлинна енергия“, чл.33, ал.1 е определен редът и срокът за
заплащане месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно: в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл срокът на
задължението за заплащане на дължимите суми в размера, посочен в ежемесечно
получаваните фактури, е най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия. Счита, че първоинстанционният
съд не се е съобразил с обстоятелството, че сумите по общата фактура за периода
м.05.2014 г. – м.12.2014 г., издадена м.09.2015 г., става изискуема едва на
15.11.2015 г. След изтичане срока за плащане е започнала да тече давността,
която е била прекъсната на 14.06.2018 г. с подаденото заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Моли съда да отмени обжалваното решение,
като уважи изцяло предявените искове и му присъди направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата П.И.К.,
с който оспорва същата изцяло. Излага съображения, че е неоснователен довода на
жалбоподателя, че сумите по общата фактура от 30.09.2015 г. стават изискуеми едва
през м.11.2015 г. и съответно, че давността по нея не била изтекла към момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Съгласно
представеното съобщение към процесната фактура същата
касае суми за предходен отоплителен сезон, а именно от 01.05.2014 г. до
30.04.2015 г. С оглед датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение - 14.06.2018 г., правилно решаващият
съд е приел, че процесните суми за периода м.05.2014г. – м.12.2014 г. са
погасени по давност. Съгласно Общите
условия на „Т.С.“ ЕАД месечните дължими суми са изискуеми след покана, а именно
30 дни след публикуване на сметките на сайта на жалбоподателя. Поради това приложение
намира разпоредбата на чл. 114, ал.2 ЗЗД, според която, ако е уговорено, че
вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в
който задължението е възникнало. В случая задълженията за процесния период са
възникнали от деня, следващ изтичането на съответния месец. С оглед датата на
подаване на заявлението -14.06.2018 г. вземанията за процесния период са
погасени по давност, тъй като последното вземане за м.12.2014 г. е възникнало
на 01.01.2015 г. Излага съображения, че съгласно Общите условия на самия жалбоподателя,
клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение за забава върху стойността върху месечните прогнозни сметки, а само върху
сумите, начислени след извършване на изравняването, поради което правилно
първоинстанционният съд е приел, че същият няма право на такова обезщетение. На
основание чл. 119 ЗЗД вземането за лихва за забава също се явява погасено по
давност. Правилно СРС е отхвърлил и иска по отношение на претендираните
главница и лихва за услугата дялово разпределение не само поради липса на
доказателства за техния размер, за вида на извършваните услуги в рамките на
процесния период, но и поради факта, че същите също са погасени по давност. Независимо
от това към датата, на която процесните суми са станали изискуеми - м.11.2015 г.,
не е била собственик или ползвател на процесния имот, тъй като се е разпоредила
с него още на 12.01.2015 г. Моли съда да потвърдите обжалваното съдебно решение.
Претендира сторените по делото разноски съобразно списък на разноските по чл.80 ГПК.
Третото лице – помагач на ищеца „Н.“
ЕАД, не е депозирало в срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната
жалба.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният
съд е сезиран с обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът
твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла
на чл.153, ал.1 ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент
35, находящ се в гр. София, ул. „********, като му дължи сумата от общо 499, 09
лв., от която: 335, 31 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2014 г. – м.12.2014 г. отразена в обща фактура
№ **********/30.09.2015 г.; 147, 46 лв. – законна лихва за забава за периода 15.11.2015 г. – 06.06.2018
г., както и сумата от 12, 60 лв. - стойността на услугата дялово разпределение
за периода м.05.2014 г. – м.12.2014 г. и сумата от 3, 72 лв. - законна лихва за забава върху нея за периода 15.11.2015
г. – 06.06.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното
изплащане на вземането. Във връзка с подадено на 14.06.2018 г. заявление, по ч.
гр. д. № 39535/2018 г. на СРС, 51 състав, е постановена заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК за дължимите суми, срещу която в срока по чл.414 ГПК ответницата
е депозирала възражение. Ищецът претендира установяване на вземанията му,
предмет на издадената заповед за изпълнение, както и сторените по делото
разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявените искове.
Излага съображения, че между нея и ищцовото дружество
не са налице валидни облигационни отношения по договор за доставка на топлинна
енергия, тъй като към момента на издаване на общата фактура от 30.09.2015 г. и
на тази за дяловото разпределение от 31.05.2015 г., вече не е била собственик или
ползвател на процесния имот. Отделно от това, прави възражение, че
претендираните вземания са погасени по давност с изтичането на тригодишен давностен срок. Моли съда да постанови решение, с което да
отхвърли предявените искове, като й присъди сторените по делото разноски.
На 14.06.2018
г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК срещу П.И. З.за сумата от 347, 91 лв. – главница,
както и 151,18 лв. – мораторна лихва за периода 15.11.2015 г. – 06.06.2018 г. В
т.12 от заявлението е пояснено, че длъжникът дължи суми за доставена от ищеца
топлинна енергия през периода м.05.2014 г. – м.12.2014 г., който период включва
дължимата сума за действително потребена топлинна
енергия отразена в Обща фактура с № **********/30.09.2015 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, общ. Възраждане,
бул. „********, ап. 35, абонатен № 205047. Посочено е, че същата не е заплатила
дължимите месечни суми за топлинна енергия, стойността на изравнителните сметки,
както и сумата за дялово разпределение за процесния период. Дължимите суми са, както следва: за доставена,
но незаплатена топлинна енергия: 335,31 лв. - главница и 147,46 лв. лихва, а за дялово разпределение: 12,60 лв. -
главница и 3,72 лв. - лихва.
С
разпореждане от 26.06.2018 г. по ч. гр. д. № 39535/2018 г. на СРС, 51 състав,
съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя
и сторените в заповедното производство разноски в размер на 25 лв. -държавна
така и 50 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по
чл.414, ал.2 ГПК е депозирано възражение от длъжника, с което оспорва
вземанията по издадената заповед за изпълнение.
В срока по
чл.415, ал.4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по
исков ред.
От
представен нотариален акт за дарение на недвижим имот № 200, том XXXXVІІІ, дело
8620/ 1990 г. от 16.11.1990 г. се установява, че П.И. З.е дарила на сина си И.Л.З.следния
собствен недвижим имот, а именно Апартамент № 35, находящ се в гр. София, в
сградата на бул. „********, със застроена площ от 52, 33 кв.м., състоящ се от
една стая, дневна, кухня и сервизни помещения, при съседи на апартамента:
коридор, стълбище, улица, двор , асансьор, М.В., отгоре – тавански помещения и
отдолу – Г.Г., заедно с избено помещение, с площ 2,
59 кв. метра, при съседи: общо помещение, коридор, М.В. и коридор, заедно със
съответните 1, 57 % ид.части от общите части на
сградата и толкова идеални части от правото на строеж върху държавна земя на
стойност 1 364 лв.
С нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 89, том I, рег. № 3082, дело 78/ 2007 г. от 26.11.2007
г., Н.Т.З., Л.И.З.и Ц.И. З.даряват на П.И. З., всеки собствената си 1/4 ид.част от описания по-горе недвижим имот.
От нотариален
акт за покупко - продажба на недвижим имот № 1, том
I, рег.№ 173, дело 1/ 2015 г. се установява, че на 12.01.2015 г. процесният недвижим имот, находящ се в гр.
София, бул. „********, е продаден от П.И. З.на И.П.К..
Видно от
представения протокол от проведеното Общо събрание на собствениците на етажна
собственост, находяща се в гр. София, бул. „*******от 12.09.2002 г., етажните
собственици са взели решение да се сключи договор с „Н. инженеринг“ ООД, което
дружество да извършва дялово разпределение на топлинната енергия в сградата в
режим на етажна собственост. В този протокол е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
На 26.09.2002
г. е сключен договор между „Н. инженеринг“ ООД и етажната собственост с адрес в
гр. София, бул. „*******, по силата на който дружеството се е задължило да
достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията
на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща
и индивидуални изравнителни сметки за консумираната топлинна енергия в срок до
45 дни след предоставяне на информация от „Т.С.“ ЕАД за показанията на
топломера за отчетния период.
Пред СРС е
ангажиран договор № УN295/20.06.2011 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител
и „Н.“ ЕАД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
От протокол
от 24.10.2012 г. на Общото събрание на собствениците на етажна собственост,
находяща се в гр. София, бул. „*******е видно, че етажните собственици са взели
решение за смяна на топлинния счетоводител и преминаване към топлинно
счетоводство на „Т.С.“ ЕАД, като е съставен и списък на етажните
собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.
От
заключението на вещото лице инж. М.Т.по изслушаната пред СРС съдебно -
техническата експертиза по делото, се установява, че абонатната станция на
процесната сграда е нова, автоматична, с пластинчати
топлообменници, монтирана на 27.03.2009 г. Общият топломер се отчита по
електронен път в 0:00 часа на първо число на месеца, като е преминал
първоначална и последваща метрологична проверка и технологичните разходи са
приспаднати за сметка на ищцовото дружество. Според
главните отчети и изравнителните сметки на фирмата за дялово разпределение за исковия
период в процесния имот радиаторите са демонтирани
като абоната не е заплащал суми за отопление на имота. Същият заплаща
стойността на топлинна енергия, отделена от сградната инсталация, която се
разпределя от фирмата за дялово разпределение между всички абонати
пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по проект. В имота има 1
брой водомер за топла вода. Съгласно заключението размерът на сумите за потребена топлинна енергия през процесния период м.05.2014
г. - м.12.2014 г. възлиза на обща стойност
468, 40 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна,
като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При
извършената служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното
решение е валидно и процесуално допустимо.
В предмета
на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, при
направено възражение от длъжника в срока по чл.414, ал.2 ГПК, в рамките на
установения в чл.415, ал.4 ГПК срок. Целта на ищеца е да се установи със сила
на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на
издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно
нормата на чл.153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т.1, са дадени
задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият
имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто
обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата,
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са
подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Собственикът
или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост,
по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация
и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната
мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата
топлинна енергия.
Ангажираните доказателства установяват,
че за разглеждания период м.05.2014 г. - м.12.2014 г. ответницата е собственик
на процесния недвижим имот и в това си качество е клиент на топлинна енергия. С
оглед на това между страните по делото е съществувало валидно облигационно
отношение и същите са били обвързани от облигационна връзка, с предмет –
доставка на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на
дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредба №16-334
от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 год.).
В случая
измерването на индивидуалното потребление на топлинна енергия и вътрешното
разпределение на разходите за отопление и топла вода между топлоснабдения
имот в сградата в режим на етажна собственост за исковия период е възложено от
етажните собственици на „Т.С.“ ЕАД за исковия период.
В нормата на
чл.156 ЗЕ е регламентирано уреждане на отношенията между топлопреносното
предприятие и потребителите на топлина енергия в сгради – етажна собственост,
въз основа на принципа за реално доставената на границата на собствеността
топлинна енергия, като всеки потребител дължи заплащането на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна
енергия от средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела
в жилището и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация.
В изпълнение
на доказателствената си тежест ищецът е поискал и съответно е допуснато
изслушването на съдебно - техническа експертиза, която е изготвена въз основа
на приложените по делото и допълнително изискани документи, въз основа на които вещото лице е дало
заключение относно реално потребената от ответницата
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване през процесния период, в
съответствие с разпоредбите на раздел VІ от глава Х на ЗЕ. Вещото лице е установило,
че дяловото разпределение на топлинната енергия за имота през процесния период
е извършено правилно, съобразно изискванията на действащата през периода
нормативна уредба. Вещото лице е установило, че стойността на потребената от ответницата топлинната енергия за периода от
м.05.2014г. до м.12.2014 г. за сградна инсталация, общи части и битово горещо
водоснабдяване възлиза на сумата от общо 468, 40 лв.
Ответницата
своевременно е релевирала по делото – с депозирания
писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност.
Същото е разгледано от решаващия съд. Като е приложил института на
погасителната давност, първоинстанционният съд е приел, че вземанията на ищеца
за исковия период са изцяло погасени.
С ТР № 3 от
18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК,
вземанията на топлоснабдителните дружества са
периодични по смисъла на чл.111, б.„в“ ЗЗД, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност. Задълженията на потребителите на
предоставяните от тези дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ
факт – договор, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер.
Съгласно
нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давностния срок започва
да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо.
В случая относно
вземанията на „Т.С.“ ЕАД за периода м.05.2014 г. – м.12.2014 г. приложение
намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото
дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение №
ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „24 часа“ – броя от
10.02.2014 г. и вестник „19 минути“, в сила от 12.03.2014 г. Съгласно чл.33,
ал.1 от Общите условия от 2014 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на продавача. Ищецът не е ангажирал по делото
доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за исковия
период на интернет страницата си, а и липсват признания за това от насрещната
страна, поради което и на основание чл.114, ал.2 ЗЗД, следва да се приеме, че
давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Предвид
обстоятелството, че искът се счита предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - 14.06.2018 г., към този момент е изтекла погасителната давност за
вземания, станали изискуеми преди 14.06.2015 г., каквито в случая се явяват
вземанията за стойността на топлинна енергия за исковия период от м.05.2014 г.
– м.12.2014 г.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че не са погасени по давност вземанията по общата
фактура № **********/30.09.2015 г., тъй като релевантен в случая е периодът на
потребление на топлинната енергия, за който се отнася посочената фактура, а не
датата на издаването на същата и посочения в нея срок за плащане. Издаването на
общата фактура и изравнителната сметка не установява нововъзникнало задължение
на клиента на топлинна енергия, а съставлява способ за определяне окончателния
размер на консумираната топлинна енергия. Ето защо се налага извода, че
периодът на потребление на топлинна енергия, за който фактурата е издадена:
м.05.2014 г. – м.12.2014 г., е покрит от изтеклата погасителна давност. За този
период е погасено по давност и вземането за дялово разпределение.
Съгласно
заключението на вещото лице по изслушаната съдебно -техническата експертиза
вземанията на ищеца за процесния период са в размер на 468, 40 лв. Доколкото обаче
същите са погасени по давност, предявените искове са изцяло неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции за неоснователност на предявените искове съвпадат, то обжалваното решение
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК на ответницата по жалбата следва да се присъдят
сторените
във въззивното производство разноски.
Техният размер възлиза на 350 лв. - заплатеното адвокатско възнаграждение по договор
за правна защита и съдействие от 23.04.2019 г.
Воден от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 71224 от 21.03.2019 г.,
постановено по гр. д. № 53975/2018
г. на СРС, I ГО, 51 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, с адрес: ***
Б, да заплати на П.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 350 ( триста и
петдесет лева) лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществяване на процесуално представителство на страната във въззивното производство.
Решението
е постановено при участието на трето лице - помагач на ищеца: „Н.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***-17.
Решението
не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.