РЕШЕНИЕ
№ 784
гр. Плевен, 31.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20234430101270 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от Б.
Б. П., ЕГН ********** от гр. П., жк. „Д.“, ***, против ПГПСС „П.И.И.“,
гр.Д.Д., обл. П., ул. „В.С. ***, представлявано от директора Ж.Т., с посочено
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
Твърди се, че със заповед № ***г. на Директора на ПГСС „П.И.И.“ е
прекратено трудовото правоотношение на ищеца на основание чл.328, ал.1,
т.10Б от Кодекса на труда. Излагат се доводи, че издадената заповед е
незаконосъобразна. Сочи се, че трудовото правоотношение на работника било
прекратено, тъй като същият е имал статут на пенсионер, придобил и
упражнил (считано от ***г.) правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Нормата по която било прекратено правоотношението му, а именно
по чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ изисквала придобиването на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст да настъпи по време на действие на трудовото
правоотношение, а не преди него, както е в случая на служителя.
Излагат се твърдения, че придобиването на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст като юридически факт трябва да е настъпило
след сключване на трудовия договор. Посочва се, че нормата на чл. 328, ал. 1,
1
т. 10 КТ изисква придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст от 64.г. и 5 м, каквато ищецът не е навършил.
На следващо място се сочни, че не е преодоляна закрилата при
уволнение по чл. 333 КТ, тъй като работникът е председател на синдикална
секция „***“.
В този смисъл и липсва предварителното разрешение за уволнение
означава даване на съгласие или отказ да се разреши извършването на
уволнението от компетентен държавен или синдикален орган
Въз основа на горното моли за съдът да признае уволнението му за
незаконно и да отмени заповед № ***г.
В открито съдебно заседание, ищецът поддържа така предявената
искова молба. Моли съдът да признае уволнението му за незаконно и да
отмени заповед № ***г. на основанията посочени в исковата молба. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, чрез адв. А. Д. от АК-П., който счита исковата молба за недопустима,
доколкото претенцията е насочена към директора на училището, в което в
полагал труд работникът. В случай, че се приеме молбата за допустима,
същата се твърди, че е неоснователна.
Изложени са доводи, че нормата на чл. 328, ал.1, т.10 КТ съдържа
четири различни хипотези. Една от тях е била именно т. 10 Б, която сочела че
работодателят едностранно имал възможност да прекрати трудовото
правоотношение на работника, когато трудовото правоотношение е
възникнало след като лицето е упражнило правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, каквато всъщност била и настоящата хипотеза.
В този смисъл се твърди, че правилно и законосъобразно работодателят
прекратил трудовото правоотношение с работника.
По отношение на твърдението за наличие на предварителна закрила по
чл. 333, ал.3 и ал.4 КТ, ответникът въвежда твърдения за липса на такава, тъй
като основанието на чл. 328, ал.1, т. 10Б КТ не фигурира, сред изброените в
чл. 333 КТ основания за уволнение.
Въз основа на горното моли за съдът да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан. Претендират се разноски по делото.
2
В съдебно заседание възраженията се поддържат от процесуалния
представител на ответника адв. А. Д. от АК-П., която поддържа възраженията
и пледира за отхвърлянето на иска, претендира разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото и като съобрази
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа
страна следното:
Не се спори между страните по делото за това, че между ищеца и
ответника е било налице трудово правоотношение, възникнало със
сключването на трудов договор №***г., по силата на който ищеца е бил
назначена на длъжност "***" към ПГСС „П.И.И.“. С допълнително
споразумение №*** от ***г. на ищеца били възложени да изпълнява
допълнителни задължения в към ПГСС „П.И.И.“, а именно да съвместява
изпълнението на трудовите си задължения с длъжността „длъжностно лице по
защита на личните данни“. С допълнително споразумение РД ***г. е
извършено изменение на трудовия договор в частта относно заеманата от
работника длъжност „***“ в „** бр.-длъжностно лице за защита на личните
данни с ръководни функции-код НКПД ***“ и „** бр. – учител по физическо
възпитание и спорт – код по НКПД ***“. Със Заповед № РД ***г. на
работодателя, трудовото правоотношение е прекратено на осн. чл. 328, ал. 1,
т. 10б от КТ и същата е връчена на ищеца на *** г.
Не е спорно и обстоятелството, че посоченият трудов договор е
сключен между страните, след като ищецът е придобил право на пенсия.
Видно от съдържанието на процесната Заповед № РД ***г. на работодателя,
същата е подписана от директора на училището, като в нея е отразено, че на
осн. чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, сключеният трудов договор с ищеца се
прекратява, поради това, че „трудовото правоотношение е възникнало след
като служителят е имал статут на пенсионер, придобил и упражнил (считано
от ***г.) правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. Разпоредено
е на служителя да се изплати обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ в размер на
две брутни трудови възнаграждение и обезщетение по чл. 224 от КТ за
неползван платен годишен отпуск за ** дни.
Не е спорен фактът, че ищецът е придобил право на лична пенсия, която
е отпусната на основание чл. 69, ал.2 КСО, считано от ***г., което е видно и
3
от писмо от НОИ с изх.******г.
От приложеното по делото удостоверение № **, издаден от синдикална
организация КТ „***“ се установява, че синдиканлната секция на КТ „*“ в
ПГСС**„П.И.И.“ се председателства от ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
По предявения иск с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:
Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е с конститутивен
характер и доказателствената тежест за установяване законността на
уволнението е на работодателя.
Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на
посоченото основание възниква при следните кумулативно дадени
предпоставки: придобито и упражнено от работника или служителя право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст и трудовото правоотношение да е
възникнало, след като работникът или служителят е придобил и упражнил
това право. В настоящия случай правният спор между страните се свежда до
наличието или липсата на предпоставки за прекратяване на трудовото
правоотношение с предизвестие от работодателя до работника/служителя на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ
Предвид това, съдът намира за необходимо да изследва
законосъобразността на уволнението, съгласно посоченото в предизвестието
основание, а именно чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ.
Съгласно разясненията, дадени в Решение № * от** * г. на ВКС** по гр.
д. № *** г., IV г. о., ГК, упражняването на правото на пенсия следва да се
свърже с момента, от който дадено лице придобива правното положение на
пенсионер, т. е. когато с насрещното волеизявление на НОИ е признато и
установено съществуването на правото и пенсията е отпусната от конкретната
дата, посочена в разпореждането на осигурителния орган. Релевантният
момент за преценка на условието по /сегашна т. 10б КТ/ дали трудовото
правоотношение е възникнало, след като лицето е упражнило правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, е датата, от която осигурителният
орган е отпуснал пенсията в съответния размер. Ако тази дата предхожда
датата на сключване на трудовия договор, работодателят може да упражни
4
потестативното си право да го прекрати в хипотезата на /сегашна т. 10б КТ/;
ако датата на отпускане на пенсията е по-късната в сравнение с тази на
сключване на трудовия договор, не е налице фактическият състав на
прекратителното основание по.
В настоящия случай от приложените писмени доказателства по делото
се установява, че тези предпоставка е налице, доколкото ищецът е придобил
право на пенсия на основание чл. 69, ал.2 КСО, считано от ***г., а трудовото
правоотношение е възникнало след тази дата, а именно на *** г.
По въпроса дали следва да намери приложение основанието по чл. 328,
ал. 1, т. 10 б КТ при прекратяване на трудовото правоотношение с лице, коeто
е придобило право на пенсия по чл. 69, ал.2 КСО, но не е навършило пределна
възраст за пенсиониране – 64г. и 5 м. съгласно чл. 68, ал.1, т.1 КСО, е даден
положителен отговор /определение № *** от * г. на ВКС*** по гр. д. № ***
г., ** г. о. на ВКС, което препраща към решение № ***от *** г. по гр. д. № *г.
на** IV г. о. на ВКС. В последното е прието, че с разпоредбата на чл. 328, ал.
1, т. 10 б КТ, правото на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с работник или служител, който е придобил и упражнил
правото си на пенсия се разпростира и по отношение на работниците и
служителите, придобили и упражнили правото си на пенсия по чл. 69 и чл.
69а КСО, независимо от това дали правото е придобито поради наличието на
определена възраст, или без оглед на това, като по този начин законодателят
изравнява статута на работещите пенсионери-придобилите и упражнили
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и придобилите и
упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на
възрастта.
Предвид изложеното, съдът намира, че и тази предпоставка за
законосъобразност на уволнението на посоченото основание е налице, с оглед
приложеното по делото писмо от НОИ с изх.******г., от което се установява,
че ищецът е придобил право на лична пенсия, отпусната на основание чл. 69,
ал.2 КСО, считано от ***г.
Във връзка с наведеното възражение в исковата молба за липса на
съгласие за уволнение от синдикалната организация, същото е ирелевантно,
тъй като не е налице уволнение, за което се прилага защитата по чл. 333, ал.3
5
от КТ.
С оглед на изложеното настоящия съдебен съставът намира, че
работодателят правилно е прекратил трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ.
По отношение на разноските.
Предвид направеното възражение за прекомерност от ищцовата страна
Б. П., настоящият съдебен състав счита последното за основателно поради
следните съображения.
По делото са представени доказателства, от които е видно, че
заплатеният адвокатски хонорар от ответната страна „ПГСС „П.И.И.“ възлиза
в размер на *** лв. При направено искане по чл.78, ал.5 ГПК от ищцовата
страна, съдът трябва да вземе предвид всички обстоятелствата, от значение за
преценката за фактическа и правна сложност на делото, като броя на
предявените искове, извършените от страните процесуални действия в хода
на процеса, правната сложност на казуса и доколко по него има установена
задължителна съдебна практика, на колко инстанции е гледано делото и дали
във следващите инстанции са събирани нови доказателства и др. В настоящия
случай се установява, че са е предявен един иск, като производството е
приключило в едно съдебно заседание. По делото не са събирани нови
доказателства и не са установявани нови обстоятелства.
Настоящият съдебен състав, съобрази доказателствените факти и
доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на
повдигнатите правни въпроси и счита че делото не се характеризира с
относително висока правна сложност.
Като отчете конкретната фактическа и правна сложност на делото,
настоящият състав намира, че действително претендираното от ответната
страна адвокатско възнаграждение от *** лв. е прекомерно и следва да бъде
намалено до размера на минималното такова, определено в разпоредбата на
чл. 7, ал.1, т.1 от Наредба № * от * *** г. за МРАВ. Разпоредбата предвижда,
че размерът на възнаграждението по дела за отмяна на уволнение и
възстановяване на работа не следва да е по-малко от размера на минималната
месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора
6
за правна помощ, която съгласно ПМС № ***г. възлиза на *** лв. С оглед
изложеното претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение
следва да бъде намалено до размера от *** лв.
В този смисъл, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден
да заплати ответника, направените разноски пред настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение в размер на ***лв., както и сумата от ** лв.
държавна такса, съгласно чл. 78, ал.6 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Б. Б. П., ЕГН ********** от гр. П., жк.
„Д.“, ***, против ПГПСС „П.И.И.“, гр.Д.Д., обл. П., ул. „В.С. ***,
представлявано от директора Ж.Т., за признаване за незаконно и отменяне на
основание чл. 344, ал.1, т. 1 КТ уволнението на Б. Б. П., ЕГН **********,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. ** КТ, със заповед № ***г. на
директора на ПГСС „П.И.И.“, гр.Д.Д.
ОСЪЖДА ищеца Б. Б. П., ЕГН ********** от гр. П., жк. „Д.“, ***, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, да заплати на ответника П.И.И.“, гр.Д.Д.,
обл. П., ул. „В.С. ***, представлявано от директора Ж.Т., сумата от *** лв.
(*** лв.) лева, представляваща разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Б. Б. П., ЕГН ********** от
гр. П., жк. „Д.“, ***, ДА ЗАПЛАТИ заплати по сметка на Районен съд – П.
сумата от ** /***/ лева съставляваща държавна такса за разглеждане на
делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд - П..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
7