РЕШЕНИЕ
№ 797
гр. Кюстендил, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калин К. В.ев
при участието на секретаря ЗОЯ ДР. ТРЕНЕВА
като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело №
20231520100969 по описа за 2023 година
Производството е по реда на глава ХХІХ - чл. 341 ГПК от Граждански
процесуален кодекс (ГПК), във връзка с предявен иск с правно основание чл. 34
ЗС Закон за собствеността (ЗС) - във фазата по допускане на делбата и
определяне квотите на съделителите в делбената маса.
Образувано е по искова молба с вх. №4598/10.05.2023 г., депозирана от
Г. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: с. *****, общ. **********, ул. ***** ******
№** и К. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. ***********, общ. *********, ул.
****** ******* №**, представлявани от адв. Т. П. от АК-Кюстендил, със
съдебен адрес: гр. Кюстендил, ул. “Цар Освободител“ №64, ет. 2, против Д. Б.
Я., ЕГН: ********** с адрес: гр. *********, ул. ***** ***** №* и В. Д. С.,
ЕГН: **********, с адрес за призоваване: с. ********, общ. *********, ул.
***** ******** №**.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са съсобственици на
следния недвижим имот:
Поземлен имот, представляващ урегулиран поземлен имот - УПИ-VIII
(осми) за имот планоснимачен № 157 (сто петдесет и седем), в квартал 18
(осемнадесет) по действащия план на с. **********, общ. Кюстендил,
утвърден със Заповед №2355/25.11.1973 г., състоящ се от празно и застроено
място - с площ общо от 890 кв. м (осемстотин и деветдесет кв. м), с номер по
предходен план УПИ VIII (осем), за имот планоснимачен №120 (сто и
двадесет) в квартал 9 (девет) по отменения план от 1955 г., както и
построената западна страна в същия имот ½ идеална част от двуетажна
масивна жилищна сграда с отделен вход, с разгърната застроена площ от 104
1
(сто и четири) кв. м, както и изградените в западната част на парцела по
границата с УПИ IX-155-156-навес с оградни стени и лятна кухня със
застроена площ от 39 (тридесет и девет) кв. м, ведно със прилежащото мазе
и таван и гараж със застроена площ от 15 кв. м (петнадесет) в западната част
на парцела при съседи: УПИ IX-156; УПИ IV-148; УПИ XIII-158; УПИ VII-158
и улица с осеви точки 36 и 38, всички намиращи се в описания по-горе имот.
Съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх. № ДО000515/10.02.2023 г.
цената на имота е в размер на 4 053, 20 лв.
При следните квоти: 1/3 ид. части за Г. Б. Б.; 1/3 ид. части за К. Б. Г. и 1/3
ид. части за Д. Б. Я..
Сочи се, че собствеността между съделителите произтича от наследство,
а страните се легитимират като собственици на процесния недвижим имот по
силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №11, том II,
дело № 370/1958 г. на Кюстендилски народен съдия. Ищците и ответникът Д.
Я. са наследници по права линия на Б. С. Я. и П. Б. Я., бивши жители на с.
**********, общ. Кюстендил, починали съответно на 10.04.2008 г. и на
05.11.2021 г., като същите владяли процесния недвижим имот до тяхната
смърт.
На база изложеното се иска извършване на делба на посочения
недвижим имот по предложените квоти.
Също така ищците излагат подробни твърдения, че етажите на
построената в процесния недвижим имот масивна жилищна сграда
представляват самостоятелни обекти, чието допълнително обособяване не е
нужно посредством предвидените в разпоредбата на чл. 203 от ЗУТ способи.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. Б. Я. е упражнил правото си
на отговор. В същия срок В. Д. С. не представя писмен отговор.
Д. Я. сочи на недопустимост и неоснователност на предявения иск за
делба, предвид обстоятелството, че ищците не са активно легитимирани.
Ответникът признава, че с ищците са наследници на Б. С. Я. и П. Б. Я.,
но не са съсобственици на процесния имот на основание наследствено
правоприемство и не се легитимират като съсобственици на имота
посредством представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот.
Сочи се, че наследодателят Б. Я. е имал брат близнак Б. С. Я., ЕГН
**********, починал на **.**.****г. и че именно той е купувач по посочения
нотариален акт и неговото име фигурира в документите на имота приложени
по делото.
С оглед на гореизложеното ответникът намира иска за недопустим и
неоснователен. Възразява се и по допускането на исканата от ищците
експертиза.
В следствие на така изложените от ответника възражения съдът е
изпратил на ищците препис от отговора за становище. В предвидения срок
същите са депозирали писмена молба, с която поддържат предявения иск като
допълват същият да се счита предявен на основание покупко-продажба и
2
придобивна давност в условията на евентуалност, вследствие на упражнено
недобросъвестно владение за периода от 1997 г. до 2008 г., като към своето
владение присъединяват и това на наследодателя им Б. Я.. Сочи се, че Б. Я. и
П. Я. са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение да го своят в
продължение на повече от 10 г. непрекъснато, несмущавано, явно и спокойно.
Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №11,
том II, дело 370/1958 г., самоличността на купувачите била удостоверена само
от двама свидетели като липсват други индивидуализиращи данни и предвид
това ищците считат, че е налице техническа грешка в името и действителен
купувач на процесния имот е Б. Я..
Твърди се, че по отношение на ½ ид. част от дворното място,
представляващ урегулиран поземлен имот УПИ-V III (осми) за имот
планоснимачен № 157 (сто петдесет и седем), в квартал 18 (осемнадесет) по
действащия план на с. **********, общ. Кюстендил, утвърден със Заповед
№2355/25.11.1973 г., състоящ се от празно и застроено място - с площ общо от
890 кв. м (осемстотин и деветдесет кв. м), с номер по предходен план УПИ
VIII (осем), за имот планоснимачен №120 (сто и двадесет) в квартал 9 (девет)
по отменения план от 1955 г., както и по отношение на ½ ид. част от
построената в дворното място двуетажна масивна жилищна сграда; ½ ид. част
от изградените навес с оградни стени и прилепена лятна кухня с площ от 104
кв. м, както и от изграден гараж с площ от 15 кв. м, придобивна давност е
текла за периода от 1997 г. до 2008 г., като владението на Б. Я. е преминалото
върху съпругата му П. Я. и се присъединява към владението на наследниците.
С молба от 05.09.2023 г. ответникът Д. Я. поддържа изразеното в
отговора становище за недопустимост и неоснователност на иска. Оспорва
твърдението, че е налице техническа грешка при изписване на името на
купувача. Оспорено е и твърдението, че имотът е придобит посредством
изтекла придобивна давност. Д. Я. сочи, че през 1978 г. се установил в
процесния имот и до днес упражнява фактическа власт върху същия. Твърди
се, че волята на Б. Я. била имотът да остане в собственост на ответника.
Предвид гореизложеното ответната страна счита, че той и съпругата му са
изключителни собственици на процесния имот посредством придобивна
давност.
В проведените съдебни заседания исковата молба се поддържа от
ищците, чрез общия им процесуален представител. Ответникът Д. Я., чрез
пълномощника си, поддържа, че не е налице съсобственост между страните.
Ответникът В. Д. С. се явява лично и заедно с процесуален представител. Иска
отхвърляне на иска и претендира разноски.
По делото бяха събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелите П. Д., Б. В., К. В., Ц. Й. Я., И. Я., А. Г. и К. Г..
Ангажирани са писмени доказателства и са изслушани вещите лица,
изготвили съдебно-почеркови и съдебно-техническа експертиза по делото.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за делба на недвижими имоти с правно основание чл. 34
3
от Закона за собствеността (ЗС) - във фазата по допускане на делбата и
определяне квотите на съделителите в делбената маса.
Производството по съдебната делба е особено исково и има за цел да се
ликвидира съсобствеността между съделителите, като всеки придобие в
изключителна собственост имоти, съобразно квотата си, определена в
делбеното производство. Правото на делба е субективно преобразуващо
материално право, с което се ползва всеки участник в имуществената общност
(чл. 34 от ЗС). То подлежи на проверка и установяване с решението в първата
фаза на производството за съдебна делба, респ. влязлото в сила решение, с
което тя се допуска установява именно правото на делба със сила на
пресъдено нещо.
Видно от удостоверение за наследници с изх. № 80/30.11.2022 г.,
издадено от кметския наместник на с. Долно село, общ. Кюстендил, С. А. Я. е
починал на **.**.****г. и оставил наследници, сред които синовете си Б. С. Я.,
ЕГН ********** и Б. С. Я., ЕГН ********** – братя близнаци.
Видно от Удостоверение за наследници с изх. № 73/01.12.2022 г.,
издадено от кмета на с. **********, Б. С. Я., починал на **.**.****г., е
оставил за свои наследници съпругата си П. Б. Я., починала на **.**.****г.,
сина си Д. Б. Я. и дъщерите си Г. Б. Б. и К. Б. Г.. От Удостоверение за
наследници с изх. № 63/06.12.2021 г. е видно, че П. Б. Я. е починала на
**.**.****г. и е наследена от децата си - Д. Б. Я., Г. Б. Б. и К. Б. Г.. На
основание чл. 5, ал. 1 от Закона за наследството децата на починалия
наследяват по равни части, т. е. Д. Я., Г. Б. и К. Г. имат равни дялове от
наследството на своите родители – по 1/3 идеални части.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот №11, том II, дело 370/1958 г. на Кюстендилски народен
съдия, С. М. А. е продал на Д. Б.ов С. и Б. С. Я. следния свой недвижим имот:
ПАРЦЕЛ VIII-осми, имот пл. № 120-сто и двадесет в кв. 9-девети по плана на
с. **********, Кюстендилска околия, неурегулиран, от 862, 50 – осемстотин
шестдесет и два кв.м и петдесет кв.см, при съседи: улица, от две страни
собственика продавач и Иван Янков.
Видно от скица № 873/13.12.2022 г., изд. от Община Кюстендил УПИ
VIII-157, кв. 18 по действащия план на с. ********** отговаря по
местоположение на УПИ VIII-120, кв. 9 по отменения ПУП от 1955 год. и
описан в нотариален акт №11/1958 г. Като собственици на имота в скицата
фигурират Д. Б. С. и Б. С. Я..
От заключението по допуснатата съдебно-почеркова експертиза,
обективирано в Протокол №18 от 10.01.2025 г. /л. 219 от делото/, изготвено от
вещото лице А. А. А., както и от заключението по допуснатата съдебно-
графическа експертиза, обективирано в Протокол №31 от 05.05.2025 г. /л. 266
от делото/, изготвено от вещото лице В. Д. С., се установява, че подписът
положен срещу №2 за купувач от името на Б. С. Я. върху нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот №11, том II, дело 370/1958 г. е на Б. С.
Я., а не е изпълнен от Б. Я.. Експертите са единодушни в изводите си относно
авторството на подписа и поддържат изготвените заключения при
4
изслушванията им в открито заседание. С оглед на това, съдът кредитира
изцяло заключенията като обективно и компетентно съставени след
изследване на годен сравнителен материал. Ето защо съдът не може да
приеме, че волеизявлението на купувача по сделката, обективирана в
нотариален акт №11 от 1958 г., е извършено от вписания в акта Б. Я..
Съдът счита, че не е настъпил вещнопрехвърлителния ефект на сделката
и правото на собственост не е преминало редовно в патримониума на сочения
като приобретател Б. Я.. Налице е персонална симулация, която влече
нищожност на договора на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 от ЗЗД. Отделно от
това, не може да се приеме, че фактически подписалият Б. Я. е станал
собственик на имота на основание привидната сделка, обективирана в
процесния нотариален акт. Прикритото съглашение поражда действие само
ако отговаря на изискванията за неговата действителност. В случая за
прехвърлянето на недвижим имот е необходима нотариална форма за
действителност на сделката, а няма данни такава да е сключвана между
братята, тоест и Б. Я. не се легитимира като собственик на имота на основание
покупко-продажба.
Следва да се разгледа налице ли е другото, сочено при условията на
евентуалност от ищците придобивно основание, а именно изтичане на срока
на придобивната давност по отношение на процесните имоти и упражнявано
владение от родителите на ищците и ответника Д. Я. в периода 1997 г. – 2008 г.
Съдът счита за установено, че половината от поземления имот, а от
построяването й и ½ ид. част от намиращата се в същия сграда, са били във
владение на Б. Я. и неговата съпруга П. Я. при следните съображения:
Съдът споделя виждането, че ако едно лице е упражнявало фактическа
власт върху недвижим имот явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от
10 години, но приживе не се е позовало на изтеклата придобивна давност, т. е.
не е изразило волята да придобие правото на собственост по реда на чл. 79, ал.
1 ЗС, то към момента на смъртта си това лице не притежава собствеността.
Наследниците на това лице не биха могли да придобият следователно по
наследство правото на собственост, а само правото да владеят вещта като
фактическо състояние. За да бъде придобита собствеността е необходимо
изрично позоваване на този придобивен способ от страна на наследниците на
владелия наследодател, в който случай правото на собственост се придобива
от момента, в който наследниците се позоват на изтеклата давност дори
наследодателят да е упражнявал фактическата власт върху имота повече от 10
години, тъй като придобивната давност има действие ex nunc. Законът
изрично допуска и възможност за присъединяване на владение при условията
на чл. 82 ЗС. Ако наследодателят е владял един имот, но приживе не се е
позовал на давността, както вече беше отбелязано, наследниците му
придобиват по пътя на наследствената трансмисия само фактическата власт
върху имота и биха могли да придобият собствеността, присъединявайки към
своето владение владението на наследодателя и позовавайки се на давността -
Решение № 477/2010 II г.о. ВКС. Такава е и настоящата хипотеза по
отношение на ищците, които се позовават на придобивна давност.
Съдът е длъжен да обсъди всички доказателства по делото в тяхната
5
съвкупност и взаимовръзка, като счита, че от твърденията на страните и
събраните свидетелски показания, се достига до единствен възможен верен
извод относно собствеността на процесния имот, а именно, че към момента на
смъртта на Б. Я. и П. Я. имотът е бил част от техния патримониум и като част
от наследствената маса върху него са възникнали права на наследяване за
наследниците им по закон. Ищците по делото изрично сочат като придобивно
основание изтекла в полза на наследодателите им придобивна давност.
В подкрепа на това са и показанията на разпитаните свидетели, които
сочат следното:
П. Т. Д. заяви, че е запознат с процесния имот, намиращ се на ул. „*****
*****“, в с. **********, на която живее и свидетелят. Твърди, че в имота има
къща на два етажа, лятна кухня и стопанска постройка. Дворното място не се
обработвало. Преди смъртта си майката на ищците П. живеела там. Мъжът й
се казвал Б. и двамата с П. построили къщата, те я стопанисвали и свидетелят
заяви, че не знаел да има спорове относно собствеността й. Понастоящем
къщата била заключена и никой не живеел там. Ответникът Д. Я. и съпругата
му не живеели в тази къща, идвали на гости. Само П. и Б. живеели в къщата, а
след тяхната смърт последната запустяла. В показанията на свидетеля се
откриват неточности относно момента, когато е построена сградата, въпреки
това съдът им дава вяра по отношение ползването й. Не е и спорно между
страните, че жилищната сграда е изградена с усилията на Д. С. и Б. Я..
Бисер Георгиев Велинов сочи, че познава имота, граничел с неговия на
ул. „Христо Ботев“ в село **********, представлявал къща близнак с два
входа и два отделни двора. Спомня си, че П.и Б. Я. живеели в тази къща
заедно се децата си. Д. Я. живеел там с жена си, когато децата им вече били
пораснали и завършили средно образование, но от повече от 5 години не
живеят там, преместили се в град Кюстендил. Не знае никой да е оспорвал
собствеността на къщата. Ответникът Д. Я. и съпругата му насадили градина в
двора, идвали събота и неделя да се грижат за тази градина.
С оглед гореизложеното съдът приема за установено, че ½ от процесния
УПИ и изградените в същия ½ от жилищна сграда и прилежащи постройки са
наследствени за низходящите на Б. и П. Я.и при равни квоти и следва да се
произнесе по възражението на ответника Д. Я., че е придобил собствеността
върху същия по силата на добросъвестно давностно владение.
Владението е дефинирано в чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично
или чрез другиго, като своя. Владението е защитено от закона фактическо
състояние, съдържащо два елемента: обективен (материалното държане на
вещта, т.е. упражняване на фактическа власт) и субективен - намерението да
се държи и използва вещта като собствена. За да е годно владението да породи
правните последици на придобивната давност е необходимо същото да е
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Така и в Решение №
262/1.11.2012 г. по гр. д. № 439/2012, ВКС, ІІ г. о.
В настоящия случай не беше доказано ответникът Я. да е отблъснал
владението на ищците, като им е противопоставил намерение да владее целия
6
имот само за себе си. Евентуалното превръщане на държането на идеалната
част на сънаследника във владение следва да е намерило външна изява по
категоричен и нетърпящ друго тълкуване начин и да е достигнало до знанието
на останалите сънаследници. Това е така, тъй като презумпцията на чл. 69 ЗС
e изначално опровергана в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността произтича от наследяване. В тази хипотеза наследникът е
владелец на своята идеална част и държател на идеалните части на останалите
наследници. За да придобие по давност правото на собственост върху чуждите
идеални части, сънаследникът следва да превърне с едностранни действия
държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с
тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира намерението за своене на
чуждите идеални части. Те трябва да бъдат доведени до знанието на
останалите съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да
предприемат действия за защита на правата си, освен ако това е обективно
невъзможно /решение № 43 от 08.04.2019 г. по гр. д. № 2292/2018 г., І ГО на
ВКС; решение № 60126/21.01.2022 г. по гр. д. № 4044/2020 г., І ГО на ВКС и
др./. Упражняваната от ответника фактическа власт върху имота обаче не
доказва намерение за своене. Фактът, че сънаследственият имот се ползва
само от някой от наследниците без противопоставяне от останалите, сам по
себе си, не доказва нито предаване на владение, нито промяна в намерението
на сънаследника, който ползва имота, независимо от продължителността на
това фактическо състояние, защото с неползването на вещта собствеността не
се губи. Непротивопоставянето на останалите наследници е мълчалив акт,
който не може да служи като доказателство за предаване на владение, освен
ако заинтересованата страна е доказала други факти за постигане на съгласие
за владение /решение № 41/15.06.2022 г., гр. д. № 2728/2021 г., І ГО на ВКС/ .
Така в Определение №3853/01.12.2023 г., к. гр .д. №1279/2023, I ГО, ВКС, в
този смисъл и Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г., ВКС, І г. о.
В подкрепа на горното са и коментираните по-горе показания на
разпитаните по делото свидетели П. Д. и Б. В..
За установяване обстоятелствата около владението на имота е разпитан
и свидетелят К. В., жител на с. **********, който заявява, че дворът му
граничи с процесния имот. Познавал къщата, в която живее ответникът В. С..
Сочи, че ищците и ответникът Д. Я. били родени и израснали там. Ищците
живели в сградата докато се омъжили. Свидетелят възприемал ответника Д. Я.
и съпругата му като собственици, отгледали там децата си. Познавал баща им,
бай Боре, който идвал от време на време, защото бил кмет на друго населено
място и не живеел в с. **********. Преди да почине П. Я. живяла в имота и за
нея се грижела съпругата на ответника. Знае, че бащата на ответника Д. Я.
имал брат близнак, но не го познавал. Заявява, че почти всеки ден вижда Я. в
село **********, но не знае къде живее. В последните години виждал в имота
него, съпругата му и двете им момчета.
Разпитана е и Ц. Й. Я., съпруга на Д. Я., в роднинска връзка по
сватовство с другите страни по делото, чиито показания съдът цени в
светлината на чл. 172 ГПК с оглед възможната й заинтересованост от изхода
на спора и поради тази причина не ги кредитира изцяло. Свидетелката
7
заявява, че познава семейството на съпруга си от 1980 г., когато сключили
брак. Бащата на Д. Я. се казвал Б., бил кмет на район Коприва, Цървендол и
имал брат близнак на име Б.. След сватбата свидетелката заживяла с мъжа си в
къщата в село **********, която била собственост на чичото Б., но дадена да я
ползват свекър й и свекърва й. Б. Я. искал къщата да остане за племенника му
Д., защото той бил единствен наследник от мъжки пол в рода, заявявал това на
всеослушание на родови срещи. След пенсионирането си родителите на
съпруга й дошли да живеят в с. ********** – настанили се на първия етаж, а
Д. и Ценка Я.и ползвали втория етаж и лятната кухня. Те построили и гаража,
когато си купили автомобил през 1981 г. Ищците Г. и К. живели в къщата
докато се оженили през 1982 г., съответно през 1984 г. Твърди, че всичко в
имота е поддържано от нея и съпруга й, а ищците нямали ключ от къщата и не
стопанисвали двора. До 2010 г. съпрузите живели постоянно в село
**********. След 2010 г. не живеели там постоянно, но посещавали имота
ежедневно. Сега живеели в град Кюстендил, но през почивните дни били в с.
**********. Сочи, че свекър й и свекърва й починали в с. **********.
Сестрите на Д. не идвали, не ползвали и не се грижили за имота.
От показанията на свидетелите И. Я., А. Г. и К. Г. – наследници на Б. С.
Я., се установи, че същите не знаят нищо за процесния имот от наследодателя
си. И. Я. твърди, че ищците и ответника Д. Я. живели там като деца, както и че
приживе съпругата на Б. Я. П. била казала, че трябва да даде на майката на
свидетелката „някакви пари за да остане къщата за тях“, но това не се
случило.
Съобразно горепосоченото не се установиха действия, с които
ответникът Я. да е манифестирал пред останалите наследници намерението си
за своене на имота. Показанията на свидетеля Кирил Митов индикират
единствено за оставено впечатление за своене у самия свидетел. Не беше
доказано категорично и упражняването на фактическа власт върху процесния
имот в конкретен десетгодишен период, определен с начало и край.
Приложената справка от НБДН за вписан постоянен адрес на ответника в с.
********** на административния адрес на имота от 2001 г. не доказва
владение. Поради това съдът не може да приеме, че Д. Я. е придобил по
давност идеални части от процесния имот и сградите в същия.
Не е спорно, че 1/2 ид. част от поземления имот е собственост на Д. Б. С.
по силата на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №11, том
II, дело 370/1958 г. на Кюстендилски народен съдия и ведно с построената от
същия ½ ид. част от жилищна сграда принадлежи на наследника му В. С. –
ответник по делото.
Относно характеристиките на делбеното имущество:
По делото е допусната и приета като обективно и компетентно изготвена
съдебно-техническа експертиза, изготвена от арх. С. Ч.. В заключението с вх.
№ 10323/10.09.2024 г. /л. 99 от делото/ вещото лице сочи, че изградената в
УПИ VIII – 157 по плана на с. ********** двуетажна жилищна сграда е
неподеляема на две отделни сгради, а се състои от две жилища на по два етажа
като в едното /югозападното/ няма тоалетна, а се ползва външна такава.
8
Посочено е също така и че УПИ VIII – 157 по плана на с. ********** е
неподеляем на две и повече УПИ, тъй като не могат да бъдат изпълнени
изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4 от ЗУТ дори и при намаляване на размера на
лицето с 1/5, съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗУТ. Възприето е, че двата етажа в
югозападната част на сградата е възможно да бъдат обособени в два
самостоятелни обекта след одобряване на инвестиционен проект и издаване
на разрешение за строеж по реда на ЗУТ. Съдът споделя изводите на експерта
като обосновани и съответстващи на събрания доказателствен материал и
относимата нормативна уредба.
Видно от удостоверение № 94-00-680/15.02.2023 г., издадено от главния
архитект на Община Кюстендил, в Регистъра на утвърдените архитектурни
проекти на Окръжен народен съвет – Кюстендил има регистриран утвърден
арх. Проект № 292/20.05.1963 г. за строеж „2 ет. къща“, находяща се в УПИ
VIII, кв. 9 по отменения план на с. **********. Възложители на проекта са Д.
Б.ов С. и Б. Ст. Я.. Утвърден арх. проект и строително разрешение не се
съхраняват в техническия архив на Община Кюстендил.
В заключението по съдебно-техническата експертиза се сочи още, че
приложените от ищците копия от утвърдения архитектурен план № 292 от
20.05.1963 г. /л. 17 и л. 18 от делото/ не са ясно четими, но е видно, че сградата
в УПИ VIII, кв. 9 е двуетажна с външни стълбища на източната и западната
фасада, водещи до втория етаж на сградата. Покривът е с дървена
конструкция, общ за цялото подпокривно пространство на сградата, без
разделяща стена, с три комина, един от които по оста, разделяща сградата на
източна и западна част. Посочено е, че съгласно одобрения план от 1963 г.
жилищната сграда е една обща за две домакинства, с общ покрив, обща
преградна стена и общ комин. Разделението на сградата е вертикално като е
предвидено всяко домакинство да ползва половината от първия и половината
от втория етаж – къща близнак.
Експертът заявява, че двете половини имат самостоятелно
функционално жилищно предназначение като в югозападната част банята е
без тоалетна и се ползва външна такава. Това жилище не отговаря на
изискванията на чл. 40 от ЗУТ и чл. 110 от Наредба № 7, но според вещото
лице би могло да се направи канал и без прекомерни усилия да се монтира
тоалетна в банята.
Като Приложение № 1 към експертизата е изготвена скица на реално
съществуващите в УПИ VIII-157, кв. 18 сгради. В процесната югозападна част
това са: лятна кухня /13 кв. м/ с тераса и подземно складово помещение;
стопанска постройка /13 кв. м/ - с общ обем и обща покривна конструкция с
лятната кухня; стопанска постройка за отглеждане на домашни животни и за
съхранение на инвентар /25 кв. м/; външна тоалетна /2 кв. м/; гараж /17 кв. м/.
В заключение вх. № 13507/25.11.2024 г. по допуснатия допълнителен
въпрос към вещото лице по съдебно-техническата експертиза, а именно:
„Дали към момента на изграждането, въпросната половина от къщата,
югозападната част от къщата, отговоря на изискванията за „жилище“ и дали
към момента на изграждането, правилата и нормативите са изисквали да има
9
тоалетна вътре в жилището или е било допустимо да бъде външна
тоалетната?“, вещото лице отговаря, че югозападната част на къщата не
отговаря на изискванията за „жилище“ съгласно действащите нормативни
актове към момента на изграждането й през 1963 г. Сочи, че макар чл. 65 от
Строителните правила и норми за изграждане на населени места да допуска
при определени условия временното разполагане на клозет извън сградата,
местоположението на изградения в процесния имот външен клозет не
съответства на условието за минимално разстояние от 3 метра до
регулационната линия спрямо съседния УПИ IX-155, 156, кв. 18 по плана на с.
**********, общ. Кюстендил.
При така установеното относно лицата, които имат права върху
процесните имоти и характеристиките на последните, подлежи на
установяване налице ли са предпоставките за допускането им до делба.
На първо място, искът за делба на идеални части е процесуално
недопустим. Така и в Решение № 127 от 15.10.2015 г. по гр. д. № 6219/2014 г.,
II г. о. на ВКС; Решение № 67 от 14.06.2019 г. по гр. д. № 3429/2018 г., II г. о.
на ВКС. Единственият случай, в който съделителите се легитимират като
съсобственици на идеална част от недвижим имот и е възможно същият да се
допусне до делба е специалната хипотеза на чл. 345 ГПК. Предпоставките за
приложението му са: съсобствеността да произтича от наследяване;
наследодателят да е бил собственик с трето, неучастващо в делбата лице;
освен този имот предмет на делбата да са един или повече изцяло
сънаследствени имоти. В този случай до делба се допуска целият имот, като
съдът определя общия дял, който съделителите притежават в съсобствеността
му, и техните идеални делбени права. Делбата се допуска без участието на
третото лице, но под условието, че съсобствеността с него ще бъде прекратена
преди съставянето на разделителния протокол, т. е. преди приключване на
съдебното дирене във втора фаза на делбата.
Това е относимо към настоящата хипотеза на предявен иск за делба на ½
идеална част от жилищната сграда, която на основание чл. 92 от ЗС
представлява приращение към земята, съсобствена между наследодателя на
ищците и Д. С. – праводател на ответника В. С.. Макар последният да е
конституиран по делото, не е предявен иск за делба на цялата сграда и
произнасяне на съда относно квотите в съсобствеността й би било в
противоречие с принципа на диспозитивното начало. Въпросите за
неделимост на процесния УПИ и изградените в същия сграда и постройки ще
се разглежда във втора фаза на производството. Не е налице етажна
собственост и разпоредбата на чл. 38 ЗС не намира приложение – поземленият
имот не е обща част на сградата, построена в него.
С оглед на изложеното, съдът ще допусне извършване на делба на
посочения УПИ при квоти – по 1/6 ид. ч. за Г. Б., К. Г. и Д. Я. и 3/6 ид. ч. за В.
С..
Половината от намиращата се в имота сграда ще бъде допусната до
делба при равни права на Г. Б., К. Г. и Д. Я. - по 1/3 ид. ч. за всеки от тях. До
приключване на съдебното дирене във втора фаза на делбата следва да
10
бъде прекратена съсобствеността с третото лице (В. С.), притежаващо
северозападната ½ ид. част от сградата.
По разноските и дължимите държавни такси:
На този етап от производството по делба не се следват разноски, като не
се дължат и държавни такси.
На страните следва да бъде съобщено, че на основание чл. 115, ал. 1 вр.
чл. 114, ал. 1, б. „в”, вр. чл. 112, б. „з”, вр. б. „а” от ЗС, настоящото решение,
постановено по вписана искова молба, следва да бъде отбелязано в Служба по
вписванията при Районен съд - гр. Кюстендил.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен съд - Кюстендил в двуседмичен срок
от съобщаването му.
Водим от гореизложените съображения, по реда на чл. 341, ал. 1 от
ГПК, вр. чл. 34 от ЗС, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следния недвижим
имот:
Поземлен имот, представляващ урегулиран поземлен имот - УПИ-VIII
(осми) за имот планоснимачен № 157 (сто петдесет и седем), в квартал 18
(осемнадесет) по действащия план на с. **********, общ. Кюстендил,
утвърден със Заповед №2355/25.11.1973 г., състоящ се от празно и застроено
място - с площ общо от 890 кв. м (осемстотин и деветдесет кв. м.), с номер по
предходен план УПИ VIII (осем), за имот планоснимачен №120 (сто и
двадесет) в квартал 9 (девет) по отменения план от 1955 г., при съседи: УПИ
IX-156; УПИ IV-148; УПИ XIII-158; УПИ VII-158 и улица с осеви точки 36 и
38.
МЕЖДУ съделителите:
1. Г. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: с. *****, общ. **********, ул.
***** ****** №**;
2. К. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. ***********, общ. *********,
ул. ****** ******* №**;
3. Д. Б. Я., ЕГН: ********** с адрес: гр. *********, ул. ***** ***** №*;
4. В. Д. С., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: с. ********, общ.
*********, ул. ***** ******** №**
При права:
1. За Г. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: с. *****, общ. **********, ул.
***** ****** №** – 1/6 ид. ч. (една шеста идеални части);
2. За К. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. ***********, общ.
11
*********, ул. ****** ******* №** - 1/6 ид. ч. (една шеста идеални части);
3. За Д. Б. Я., ЕГН: ********** с адрес: гр. *********, ул. ***** *****
№* - 1/6 ид. ч. (една шеста идеални части);
4. За В. Д. С., ЕГН: **********, с адрес за призоваване: с. ********,
общ. *********, ул. ***** ******** №** - 3/6 ид. ч. (три шести идеални
части)
ДОПУСКА извършване на съдебна делба на следния недвижим
имот:
Построената в западната страна на Поземлен имот, представляващ
урегулиран поземлен имот - УПИ-VIII (осми) за имот планоснимачен № 157
(сто петдесет и седем), в квартал 18 (осемнадесет) по действащия план на с.
**********, общ. Кюстендил, утвърден със Заповед №2355/25.11.1973 г.,
състоящ се от празно и застроено място - с площ общо от 890 кв. м.
(осемстотин и деветдесет кв.м.), с номер по предходен план УПИ VIII (осем),
за имот планоснимачен №120 (сто и двадесет) в квартал 9 (девет) по
отменения план от 1955 г., ½ идеална част от двуетажна масивна жилищна
сграда с отделен вход, с разгърната застроена площ от 104 (сто и четири) кв.
м, както и изградените в западната част на парцела по границата с УПИ IX-
155-156-навес с оградни стени и лятна кухня със застроена площ от 39
(тридесет и девет) кв. м, ведно със прилежащото мазе и таван и гараж със
застроена площ от 15 кв. м (петнадесет) в западната част на парцела при
съседи: УПИ IX-156; УПИ IV-148; УПИ XIII-158; УПИ VII-158 и улица с
осеви точки 36 и 38.
МЕЖДУ съделителите:
1. Г. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: с. *****, общ. **********, ул.
***** ****** №**;
2. К. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. ***********, общ. *********,
ул. ****** ******* №**;
3. Д. Б. Я., ЕГН: ********** с адрес: гр. *********, ул. ***** ***** №*;
При права:
1. За Г. Б. Б., ЕГН: **********, с адрес: с. *****, общ. **********, ул.
***** ****** №** – 1/3 ид. ч. (една трета идеални части);
2. За К. Б. Г., ЕГН: **********, с адрес: с. ***********, общ.
*********, ул. ****** ******* №** - 1/3 ид. ч. (една трета идеални части);
3. За Д. Б. Я., ЕГН: ********** с адрес: гр. *********, ул. ***** *****
№* - 1/3 ид. ч. (една трета идеални части);
СЪОБЩАВА на страните, че на основание чл. 115, ал. 1 вр. чл. 114, ал.
1, б. „в”, вр. чл. 112, б. „з”, вр. б. „а” от Закона за собствеността, настоящото
решение, след влизането му в сила, следва да бъде отбелязано в Служба по
вписванията - гр. Кюстендил.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните – арг. от чл. 7, ал. 2 от
12
ГПК.
След влизането на решението в законна сила делото ДА СЕ ДОКЛАДВА
незабавно за продължаване на процесуалните действия по него във втората
фаза на делбата.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
13