№ 76
гр. Търговище, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на трети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:БОНКА В. ЯНКОВА
Членове:АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ
ЙОРДАН П. ИВАНОВ
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
в присъствието на прокурора Дилянка Константинова Стоянова (ОП-
Търговище)
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Г. ПАВЛОВ Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213500600250 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК
Постъпила е жалба от Д. В. М. и ПЛ. В. М. и двамата от с.В.
общ.Попово ЕГН-********** против Присъда №15/08.09.2021година,
постановена по НОХД № 195/2021г. на Поповския районен съд с която
съдът ги е признал за виновни по повдигнатите обвинения както следва: Д.М.
за извършено престъпление по чл. чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2,
чл.36,чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК, П.М. за извършено престъпление по чл.129,
ал.2, във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2, чл.36, чл.54 и чл.58а,ал.1 от НК, като им е
наложил и съответни на извършените деяния наказания. Двата подсъдими са
били признати за виновни и в това, че са извършили престъпление по чл.216,
ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, чл.36,чл.54 и чл.58а,ал.1 от НК, като ПРС им е
наложил и съответни на извършените деяния наказания. На осн.чл.23-25 от
НК за всеки един от двамата е определено общо наказание, като по
отношение подс.Д.М. на осн.чл.68,ал.1 НК е привел в изпълнение за
ефективно изтърпяване наказание в размер на 8 месеца „лишаване от
свобода“ наложено му по НОХД № 258/2019 г. на ПРС, което е било
отложено по реда на чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от 3 г., считано от
19.12.2019 г., което да изтърпи при първоначален „строг“ режим на
осн.чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от ЗИНЗС.
С обжалваната присъда, на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК ПРС е
1
отнел в полза на държавата веществените доказателства - алуминиева
бухалка, част от дървен сап, част от тачка с гвоздеи и и е постановил да бъдат
унищожени като вещи на незначителна стойност, както и е осъдил двамата
подсъдими да заплатят на Самуил В. Г. от с.В., обл.Търговище, ул. „С.К.“№4,
ЕГН- **********, действащ чрез повереник адв.Р.И. Т. от АК-Разград,
адвокатска кантора гр.Бяла, обл.Русе, сумата 10 000 лв. представляваща
обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и страдания от
престъплението по чл.129 ал.2, вр. с ал.1 НК, ведно със законната лихва от
деня на увреждането - 12.07.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и да му заплатят сумата 1607.80 лв. представляваща
обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъплението по
чл.216, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на увреждането -
12.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Всеки един от подсъдимите е осъден да заплати на пострадалия С.Г. ЕГН-
**********, , сумата от по 300 лв. за адвокатски хонорар, както и са осъдени
да заплатят, всеки един от тях за разноски по делото общо сумата в размер от
по на 345.55 лв., в т.ч. по 113,40 лева възнаграждение за вещи лица по
съдебно-медицинска и оценъчна експертизи в полза на ОД на МВР
Търговище, и сумата от по 232.15 лв. представляваща 4 % д.т. върху уважения
размер на гражданския иск - по бюджета на съдебната власт, по сметка на РС
Попово.
В постъпилата жалба се твърди,че присъдата е неправилна, и явно
несправедлива, постановена в противоречие със събраните по делото
доказателства. Изразява се становище, че наложените наказания би могло да
бъдат определени под минимума предвиден в закона, с приложение на чл.55
от НК.
Моли се присъдата да бъде отменена, и да бъде постановено решение с
което да бъде намален размера на наложените наказания към минимума
предвиден от законодателя. В съдебно заседание въззивникът Д.М. изразява
становище, че наложеното му наказание е в твърде голям размер, моли за
неговото намаляване. По отношение въззивникът П.М., съдът прие, че
същият е редовно призован чрез защитник по реда на чл.180 ал.3 от НПК,
„знае за делото, казал съм му, в момента е извън България“, с оглед
изявлението на брат му е уведомен, и не се явява по неуважителни причини.
В депозиран писмен отговор на въззивна жалба от С.Г., се изразява
становище, че жалбата е необоснована и неоснователна, тъй като в същата не
се съдържат конкретни доводи и факти които да не са били обсъдени от съда,
респ., не се сочат доказателства, от които съдът да е направил неправилни
изводи и мотиви, за да бъде изведен извод, че присъдата е неправилна и
несправедлива. Моли се за присъждане на разноски за заплатено адвокатско
2
възнаграждение на С.Г. за въззивната съдебна инстанция.
Представителя на Окръжна Прокуратура изразява становище,че жалбата е
неоснователна, а наложеното наказание е правилно.
Съдът, като провери жалбата на двамата подсъдими, и изцяло
правилността на Присъдата прие за установено следното:
Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Пред първоинстанционният съд производството е проведено по реда на чл.
370 вр. чл.371 т.2 и сл. от НПК.
Съдът е одобрил изразеното от подсъдимите съгласие да не се събират
доказателства в с.з. и разяснил, че ще ползва признанията им, без да събира
доказателства за фактите изложени в обвинителния акт при постановяване на
присъдата. След като отчел и обстоятелството, че действията по проведеното
досъдебно производство не страдат от пороци и са извършени по реда
предвиден в НПК, съдът постановил процесния съдебен акт.
Видно от приложените по делото доказателства, подсъдимите са били
признати за виновни по повдигнатите им обвинения,и им са наложени
наказания за това, че на 12.07.2020 г., около 01.00 часа, в с.В., община
Попово, обл.Търговище, в съучастие помежду си, като съизвършители, са
причинили средна телесна повреда на С. В. Г., изразяваща се в разкъсно-
контузна рана в тилната област на главата с подлежащо счупване на
черепните кости, представляващо „проникващо нараняване на черепната
кухина“, и контузия на мозъка, причинило му „разстройство на здравето,
временно опасно за живота“, поради което ги е осъдил, както следва: на
основание чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2, чл.36,чл.54 и чл.58а,
ал.1 от НК на подсъдимия Д.М. му е наложил наказание от две години
„лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „СТРОГ“ режим
на осн.чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от ЗИНЗС, а на подсъдимия П.М. на основание
чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2, чл.36, чл.54 и чл.58а,ал.1 от НК е
наложил две години „лишаване от свобода“, като на осн. чл.66 ал.1 от НК е
отложил ефективното изтърпяване на наложеното наказание за изпитателен
срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата
присъда ПРС е признал за виновни двамата подсъдими, за това, че на
12.07.2020 г., около 01.00 часа, в с.В., община Попово, обл.Търговище, в
съучастие помежду си, като съизвършители, противозаконно за унищожили
3
чужди движими и недвижими вещи на обща стойност 1607.80 лева,
собственост на С. В. Г., както следва: 1. 3,2 кв.м. керемиди „Камбана“ от
двускатен покрив на ограда с дължина на оградата 4 метра на стойност 13,44
лв., 2. 16 броя капаци за покрив „Камбана“ от двускатен покрив на ограда с
дължина на оградата 4 метра на стойност 8 лв., 3. 3,2 кв.м. дървена
конструкция от двускатен покрив на ограда с дължина на оградата 4 метра,
върху която са сложени керемидите на стойност 32,45 лв., 4. 2 бр. ПВЦ
прозорци две отваряеми крила, двоен стъклопакет с размери 1,10 на 1,30 м. на
стойност 440 лв., 5. Обикновен прозорец с дървена дограма с размери 1,15 на
1,10 м. с три крила на стойност 68,80 лв., 6. Стъкла на прозорците на врата с
метална дограма, на тераса с размер на стъклата 10/42, 30/40, 40/90 см. на
обща стойност 4,18 лв., 7. Стъкла на цялото остъкление метално самоделно с
размер на остъклението 4,20/1,36 м на стойност 45,69 лв., 8. Стъкла на
прозорец на спалня с размери 113/140 см на стойност 12,65 лв., 9. Прозорци
на врата на кухня с размери два броя с размери 18/90 см на стойност 2,59 лв.,
10. Огнеупорно стъкло на камина „Прити“ на стойност 30 лв., 11. Готварска
печка на ток и газ „Горение“ на стойност 200 лв., 12. Хладилник с горна
камера „Горение“ на стойност 250 лв., 13. Микровълнова печка „Горение“ на
стойност 120 лв., 14. Пералня „Горение“ на стойност 250 лв., 15. Прожектор с
„Лед“ осветително тяло с фотоклетка на стойност 25 лв., 16. Кухненска маса
за хранене с размери 60/100 см, на стойност 60 лв., 17. Закачалка за дрехи
вертикална кръгла тип салонна на стойност 30 лв., 18. Счупени 10 бр. чинии
на стойност 10 лв., 19. Стол дървен обикновен на стойност 5 лв., поради
което ги е признал за виновни и ги е осъдил, както следва: на основание
чл.216, ал.1, във връзка с чл.20, ал.2, чл.36,чл.54 и чл.58а,ал.1 от НК на
подсъдимия Д.М. е наложил наказание една година „лиш5аване от свобода“,
което да изтърпи при първоначален „строг“ режим на осн.чл.57,ал.1,т.2,б.“в“
от ЗИНЗС, а подсъдимия П.М. на основание чл.216, ал.1, във връзка с чл.20,
ал.2, чл.36, чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК е осъден на една година „лишаване от
свобода“, като на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложил ефективното изтърпяване
на наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години, считано от влизане
на присъдата в сила.
На осн.чл.23-25 от НК е наложил налага на подсъдимия Д.М. едно общо
наказание между наложените по-горе, а именно най- тежкото от тях –две
години „лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален „строг“
4
режим на осн.чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от ЗИНЗС, като на осн.чл.68,ал.1 НК е
привел в изпълнение за ефективно изтърпяване наказание в размер на 8
месеца „лишаване от свобода“ наложено му по НОХД № 258/2019 г. на ПРС,
което е било отложено по реда на чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от 3 г.,
считано от 19.12.2019 г., което да изтърпи при първоначален „строг“ режим
на осн.чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от ЗИНЗС.
На осн.чл.23-25 от НК, съдът е наложил на подсъдимия П.М. едно
общо наказание между наложените по-горе, а именно най- тежкото от тях-
две години „лишаване от свобода“, като на осн. чл.66 ал.1 от НК е отложил
ефективното изтърпяване на наложеното наказание за изпитателен срок от 4
години, считано от влизане на присъдата в сила.
С обжалваната присъда на основание чл.53, ал.1, б.“а“ от НК ПРС е
отнел в полза на държавата веществените доказателства - алуминиева
бухалка, част от дървен сап, част от тачка с гвоздеи и и е постановил да бъдат
унищожени като вещи на незначителна стойност.
Съдът е осъдил двамата подсъдими солидарно да заплатят на
пострадалия Самуил В. Г. от с.В., обл.Търговище, ул. „С.К.“№4, ЕГН-
**********, действащ чрез повереник адв.Р.И. Т. от АК-Разград, адвокатска
кантора гр.Бяла, обл.Русе, сумата 10 000 лв. /десет хиляди лева/
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания от престъплението по чл.129 ал.2, вр. с ал.1 НК, ведно със
законната лихва от деня на увреждането - 12.07.2020 г. до окончателното
изплащане на задължението, както и да му заплатят сумата 1607.80 лв.
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди от
престъплението по чл.216, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 12.07.2020 г. до окончателното изплащане на задължението.
Всеки един от подсъдимите е осъден да заплати на пострадалия С.Г. ЕГН-
**********, действащ чрез повереник адв.Р.И. Т. от АК- Разград, , сумата от
по 300 лв. за адвокатски хонорар, както и са осъдени да заплатят, всеки един
от тях за разноски по делото общо сумата в размер от по на 345.55 лв., в т.ч.
по 113,40 лева възнаграждение за вещи лица по съдебно-медицинска и
оценъчна експертизи в полза на ОД на МВР Търговище, и сумата от по 232.15
лв. представляваща 4 % д.т. върху уважения размер на гражданския иск - по
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Попово.
Възприетата от ПРС фактическа обстановка е изцяло идентична с
описаната такава в обвинителния акт. Подсъдимите са признали
фактите и обстоятелствата по обвинителния акт, като съдът е възприел
следната фактическа обстановка:
Двамата подсъдими: Д. В. М. и ПЛ. В. М. са братя, живеели в с.В.,
община Попово, били с начално образование, без професия, трайно
безработни и без доходи. Подс.Д.М. бил осъждан с присъда по нохд №
258/2019 г. на ПпРС, с която за престъпление по чл.197,т.3,вр. с чл.195,ал.1
НК му било наложено наказание 8 м. ЛОС отложено по реда на чл.66,ал.1 НК
5
за изпитателен срок от 3 г., считано от 18.12.2019 г. Подс.П.М. не бил
осъждан, бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а НК
с решение по анд № 276/ 2018 г. на ПпРС за престъпление по чл.345,ал.2,вр. с
чл.63,ал.1 НК за което му било наложено наказание обществено порицание, в
сила от 13.12.2018 г., което било изтърпяно.
Пострадалият С.Г. и св.А.А. живеели на семейни начала в къща с
дворно място находяща се на ул.“С.К.“№4 в с.В., общ.Попово, обл.
Търговище. Собствеността върху имота не била прехвърлена по нотариален
ред, но не се спори,че всички движими вещи в нея били собственост на
пострадалия.
На 11.07.2020 г. вечерта подсъдимите, заедно с други техни приятели се
били събрали в дома на св.Гьокхан Иризов,където употребили значително
количество алкохол. В разговор компанията коментирала поведението на
свидетелите Г. и А., като било споменато, че св.А. управлявал автомобил
много бързо из селото, както и че дължал пари на св.Иризов. Под влияние на
алкохола, вече в явно нетрезво състояние, част от свидетелите решили да
отидат и да се саморазправят със св.А., на което желание друга част от
компанията се противопоставила.
След полунощ /във времето от 0.30-1.00 ч. вече на 12.07.2020 г./ към
дома на свидетелите Г. и А. се отправили свидетелите Я.М. ЕвлоГ., З.З.Ц.,
К.И.Н. и Т.Й.Т. а малко след тях свидетелите Г.М.И., Тома ЕвлоГ. Томов и
подсъдимия П.М.. Последни на там се насочили подсъдимия Д.М., заедно със
свидетелите М. ЕвлоГ. К. и И.К.Д.. Пред дома на св.Г. и св.А., част от
дошлите започнали да викат обидни думи по техен адрес, впоследствие
св.Янко ЕвлоГ. ритнал колата на св.А. няколко пъти, а св.Томо Томов
съборил няколко керемиди от оградата. Предизвикани от поведението на
хората пред дома им, от там излезли свидетелите А. и Г., като св.А. държал в
ръцете си взета от автомобила алуминиева бухалка, а св.Г. дървена бухалка.
На улицата започнало словесно пререкание, били отправени псувни и закани,
като в един момент се стигнало до физически сблъсък - св.А. ударил с
бухалката подс.П.М. по гърба, а св. Г. с неговата бухалка ударил св.Кристиян
Николов пак по гърба. След това свидетелите Г. и А. се прибрали у дома си,
докато от останалата отвън компания хвърлили няколко камъка по къщата
им.
След като обстановката се успокоила, свидетелите А. и Г. се качили в
6
автомобила си и тръгнали да търсят помощ от брата на А., но тъй като не
могли да го открият се върнали обратно като св.Г. вървял по улицата, а св.А.
минал напряко през градината. На пътната врата на дома си св.А. се сблъскал
със свидетеля М. К., при което уплашен и все още под влияние на случилото
се по- рано св.А. взел случайно намиращия се до него радиатор от кола, и с
него изненадващо ударил в главата св.К., след което го изблъскал навън,
удряйки го още няколко пъти. По същото време и при вида на св.К. /който
бил разкървавен/, св. Илия Д. решил да се саморазправи със св.А.. Прескочил
оградата и го нападнал с юмруци, при което св.А. избягал в градината.
При така развилата се ситуация, ядосани от причинените от св.А. на
св.М. К. увреждания, през вече отворената врата на къщата вътре влезли и
подсъдимите, които държали в ръцете си случайно попаднали им дървен сап
и алуминиева бухалка, с които започнали да чупят чуждото имущество -
прозорци, врати, други движими вещи. В този момент в къщата се прибрал и
пострадалия Г., който веднага бил нападнат от двамата подсъдими. Последвал
изключително жесток побой от подсъдимите спрямо пострадалия - с
множество удари по главата и тялото му, които били нанесени както с
юмруци и ритници, така и със сапа и алуминиевата палка. Подсъдимият
отстъпвал назад до мивка в кухнята/снимки л.42 от извършен оглед/,където
бил съборен от подсъдимите, но побоят продължил. В този момент
свидетелите Кр.Н. И.Д. и М.К. се опитали да отделят двамата подсъдими от
пострадалия, но не успели, като с малки прекъсвания /в които обаче
подсъдимите продължавали да чупят имуществото в къщата/ побоят над Г.
продължавал въпреки беззащитното положение, в което вече бил изпаднал.
Подс. Д.М. нанесъл силен удар с алуминиевата бухалка по главата на Г.,
последвали и множество удари от подс.П.М. с дръжка от закачалка и тачка с
гвоздеи от дюшеме по посока тялото на Г., който вече бил в безпомощно
състояние, негоден за съпротива. В този момент св.М. К. защитил с тялото си
Г. като макар и понасяйки няколко удара от подсъдимите успял да го спаси от
по-тежко увреждане. Едва тогава двамата подсъдими преустановили побоя и
си заминали.
Междувременно, след обаждане на св.А. на тел.112, в с.В. пристигнал
полицейски екип от РУ Попово. На място, до идването на полицаите били
останали, освен св.А., и свидетелите Кристиян Н. Илия Д. и М. К..
Пристигнал и екип на Спешна помощ, който оказал помощ на място на
7
пострадалия Г.. Тъй като състоянието му бързо се влошавало на сутринта той
бил откаран в Спешна помощ Търговище, а впоследствие и настанен за
лечение в клиниката по неврохирургия на МБАЛ „Света Ана“ Варна, където
престоял от 12.07. до 17.07.2020 г. и бил изписан с подобрение /епикриза л.51
от ДП/. В хода на образуваното ДП била назначена СМЕ, в заключението
/л.46 от ДП/ към която в.л. Горанов приема, че в резултат на нанесения му на
12.07.2020 г. побой пострадалия е получил „Разкъсно-контузна рана в тилната
област на главата с подлежащо счупване на черепните кости. Контузия на
мозъка в областта на счупването на черепа. Разкъсно-контузни рани по лявата
подколенница“. Разкъсно-контузната рана в тилната област на главата с
подлежащо многофрагментарно счупване в ляво теменно тилно на черепните
кости представлява „проникващо нараняване на черепната кухина“.
Мозъчната контузия в областта на импресионното счупване на черепа е
причинило на пострадалия Г. „разстройство на здравето, временно опасно за
живота“. Отделно /извън състава на престъплението по чл.129 НК/ при
нанесените му удари пострадалия получил и разкъсно- контузна рана по
лявата подколенница.
Наред с причинените телесни увреждания на пострадалия, двамата
подсъдими в съизвършителство помежду си унищожили и множество негови
движими и недвижими вещи, на обща стойност 1607,80 лева /заключение по
оценъчна експертиза, л.55 от ДП/, както следва: 1. 3,2 кв.м. керемиди
„Камбана“ от двускатен покрив на ограда с дължина на оградата 4 метра на
стойност 13,44 лв., 2. 16 броя капаци за покрив „Камбана“ от двускатен
покрив на ограда с дължина на оградата 4 метра на стойност 8 лв., 3. 3,2 кв.м.
дървена конструкция от двускатен покрив на ограда с дължина на оградата 4
метра, върху която са сложени керемидите на стойност 32,45 лв., 4. 2 бр. ПВЦ
прозорци две отваряеми крила, двоен стъклопакет с размери 1,10 на 1,30 м. на
стойност 440 лв., 5. Обикновен прозорец с дървена дограма с размери 1,15 на
1,10 м. с три крила на стойност 68,80 лв., 6. Стъкла на прозорците на врата с
метална дограма, на тераса с размер на стъклата 10/42, 30/40, 40/90 см. на
обща стойност 4,18 лв., 7. Стъкла на цялото остъкление метално самоделно с
размер на остъклението 4,20/1,36 м на стойност 45,69 лв., 8. Стъкла на
прозорец на спалня с размери 113/140 см на стойност 12,65 лв., 9. Прозорци
на врата на кухня с размери два броя с размери 18/90 см на стойност 2,59 лв.,
10. Огнеупорно стъкло на камина „Прити“ на стойност 30 лв., 11. Готварска
8
печка на ток и газ „Горение“ на стойност 200 лв., 12. Хладилник с горна
камера „Горение“ на стойност 250 лв., 13. Микровълнова печка „Горение“ на
стойност 120 лв., 14. Пералня „Горение“ на стойност 250 лв., 15. Прожектор с
„Лед“ осветително тяло с фотоклетка на стойност 25 лв., 16. Кухненска маса
за хранене с размери 60/100 см, на стойност 60 лв., 17. Закачалка за дрехи
вертикална кръгла тип салонна на стойност 30 лв., 18. Счупени 10 бр. чинии
на стойност 10 лв., 19. Стол дървен обикновен на стойност 5 лв.
Така възприе ефективното изтърпяване на което е било отложено на
осн. чл.66ал.,1 оат НК за срок от 4 години тата фактическа обстановка е
безспорно доказана от събраните в проведеното от ПРС с.з. доказателства,
посредством приложените по ДП № 250/2020 г. по описа на РУ Попово
писмени доказателствени средства, както и чрез показанията на свидетелите и
заключението на вещите лица по извършените оценъчна и СМЕ, приобщени
към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 НПК.
Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се
подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти от страна на
подсъдимите в с.з., одобрено от съда по реда на чл.372,ал.4, във вр. с
чл.371,т.2 от НПК. При така установеното от фактическа страна, при
отчитане на заложеното в чл.373,ал.3 НПК съдът правилно е приел за
доказано по безспорен и несъмнен начин, че подсъдимите П.М. и Д.М. в
съучастие помежду си като съизвършители по смисъла на чл.20,ал.2 НК са
осъществили в условията на идеална съвкупност съставите на
престъпленията, за които са предадени на съд, което е довело и до ангажиране
на наказателната им отговорност.
Възражението, че присъдата е неправилна, тъй като е постановена в
противоречие със събраните по делото доказателства, с оглед вида на
производството – по глава 27 от НПК поначало е недопустимо. Допустимо е
да се оспори процедурата по даване на съгласие делото да бъде разгледано по
реда на съкратеното съдебно следствие, но и в този смисъл оплакването за
незаконосъобразност е неоснователно, тъй като не се подкрепя от конкретни
доказателства за това. В тази насока следва да се отбележи, че след даване
ход на съдебното следствие в ПРС, подсъдимите по отделно са дали
обяснения, в протокола/на л.28 от делото на ПРС/,и са заявили, че разбират
обвинението, признават се за виновни по повдигнатите им обвинения, че
9
признават изцяло ,че описаното в обвинителния акт напълно отговаря на
действителното положение , и не желаят да се призовават и разпитват
свидетели и изслушват вещи лица. Със свое определение ПРС е обявил в
присъствието на двамата подсъдими, на осн. чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от
НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от
подсъдимите самопризнания, без да събира доказателства за фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Възприетата от ПРС фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото доказателства по категоричен начин, които подкрепят изцяло
направените признания.
По отношение възраженията за несправедливост на присъдата, че
наложените наказания са завишени и явно несправедливи, и предложението
същите да бъдат определение след приложение на разпоредбата на чл.55 от
НК, съдът намира същите за неоснователни.
Възраженията са неоснователни, тъй като при определяне на вида и
размера на наказанието, ПРС е извършил пълна оценка на събраните по
делото доказателства, както и е взел предвид , че вследствие нанесения му
побой, пострадалия е получил увреждания на здравето изразяващи се в
„Разкъсно-контузна рана в тилната област на главата с подлежащо
счупване на черепните кости. Контузия на мозъка в областта на
счупването на черепа. Разкъсно-контузни рани по лявата подколенница “.
Разкъсно-контузната рана в тилната област на главата с подлежащо
многофрагментарно счупване в ляво теменно тилно на черепните кости
представлява „проникващо нараняване на черепната кухина“. Мозъчната
контузия в областта на импресионното счупване на черепа е причинило на
пострадалия Г. „разстройство на здравето, временно опасно за живота “,
т.е. били са причинени две еднакви по степен увреждания на здравето.
Правилно съдът е анализирал, че макар и да са причинени две отделни
телесни увреждания на пострадалия, задължителната за съдилищата съдебна
практика е категорична, че се касае до „ причиняване на една телесна
повреда, защото в резултат на посегателството се осъществява от
обективна и субективна страна изпълнителното деяние на едно и също
престъпление” (изрично т.18 от ППВС № 3/1979 г.) -, че се касае за т.нар.
„привидна идеална съвкупност”, при която квалификацията на деянието
10
следва да се определи с оглед на едното от тях, защото броят на уврежданията
не причинява по-тежък правен резултат, е от значение само за определяне на
наказанието на подсъдимите.В тази връзка, ПРС е разгледал и анализирал
поотделно всяко от еднаквите по степен увреждания, включени в състава на
привидната идеална съвкупност и е направил правните изводи относно тях,
като е обсъдил детайлно по горе описаните наранявания в експертизата от
вещо лице.
При индивидуализацията на наказанията на подсъдимите за всяко едно
от престъпленията, при спазване на императивните изисквания на чл.373,ал.2
от НПК, без да обсъжда наличието или липсата на многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, правилно ПРС е решил, че наказанието следва да се
определи при условията и по правилата на чл.58а,ал.1 НК. Следва да се
отбележи, че в актуалната си редакция този текст предвижда две отделни
възможности при индивидуализация на наказанието - първата е по ал.1, а
втората по ал.4 - вариант, който в случая би бил по-благоприятен за дееца
предвид възможността за приложение на чл.55 НК, за което обаче е
необходимо съдът да констатира наличие на многобройни, респ.
изключително смекчаващо вината обстоятелство. При определяне на вида и
размера на наказанието по обжалваната присъда, ПРС правилно е приел, че
следва да се определи в хипотезата на чл.58а, ал.1 от НК,тъй като от фактите
и обстоятелствата по делото не се установява да са налице нито многобройни,
нито изключително смекчаващо вината обстоятелство, което да мотивира
приложение на чл.55 от НК нито за един от двамата подсъдими. При
определяне на вида и размера на наказанието, ПРС правилно е отчел като
смегчаващи вината обстоятелства за подсъдимия П.М. чистото му съдебно
минало, и като цяло добрите характеристични данни за него, а по отношение
подс.Д.М. липсват смегчаващи вината обстоятелства, а като отегчаващи
вината следва да се отчетат- предходното му осъждане- „Споразумение по
НОХД№258/2019Г. ПРС в сила- 19.12.2019г.с което му е наложено наказание
„лишаване от свобода „ за срок от 8 месеца,което на осн. чл.66 ал.1 е
отложено за срок от три години“. И за двамата подсъдими отегчаващи вината
обстоятелства са значителния размер на причинените и невъзстановени
имуществени вреди, наличието и на други по-леки увреждания на здравето на
пострадалия извън тези послужили за обосноваване на правната
квалификация на обвинението.
Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира, че ПРС
правилно и законосъобразно с присъдата си е признал за виновни и двамата
подсъдими, като на подс. Д.М. за извършено престъпление по чл. чл.129, ал.2,
във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2, чл.36,чл.54 и чл.58а, ал.1 от НК, му е наложил
наказание две години „ЛОС“, което да изтърпи при „строг“ режим, подс.П.М.
за извършено престъпление по чл.129, ал.2, във връзка с ал.1 и чл.20, ал.2,
чл.36, чл.54 и чл.58а,ал.1 от НК, му е наложил наказание две години „ЛОС“,
11
ефективното изтърпяване на което е било отложено на осн. чл.66ал.,1 оат НК
за срок от 4 години. По отношение обвинението и на двамата по чл.216 ал.1
във вр. с чл.20 ал.2, във вр. с чл.36 и на осн. чл.58а ал.1 от НК, съдът е
определи и наложил на подс. Д.М. наказание от 1 год. „лишаване от свобода“,
което да изтърпи при „строг“ режим на осн. чл.57 ал. т.2 б.“в“ от ЗИНЗС, а на
подс. П.М. една година „лишаване от свобода“ ефективното изтърпяване на
което е било отложено на осн. чл.66 ал.,1 от НК за срок от 3 години.
Правилно и законосъобразно, на осн.чл.23-25 от НК за всеки един от двамата
подсъдими е определено общо наказание, като по отношение подс.Д.М. ,ПРС
е определил общо наказание от две години „лишаване от свобода“, което да
изтърпи при „строг“ режим на изпълнение, на осн.чл.68,ал.1 НК е привел в
изпълнение за ефективно изтърпяване наказание в размер на 8 месеца
„лишаване от свобода“ наложено му по НОХД № 258/2019 г. на ПРС, което е
било отложено по реда на чл.66,ал.1 НК с изпитателен срок от 3 г., считано от
19.12.2019 г., което да изтърпи при първоначален „строг“ режим на
осн.чл.57,ал.1,т.2,б.“в“ от ЗИНЗС. По отношение подс.П.М., ПРС на осн.
чл.23-25 от НК е определил общо наказание между наложените по-горе , а
именно най-тежкото от тях- две години „лишаване от свода“, ефективното
изтърпяване на което е било отложено на осн. чл.66ал.,1 оат НК за срок от 4
години, считано от влизане на присъдата в законна сила
Видът, размерът режима на изтърпяване на наложените наказания са
правилно определени, а в тази връзка ПРС е изложил обстойни и убедителни
мотиви за своето решение в тази насока, които мотиви настоящата инстанция
подкрепя изцяло.
С оглед на изложеното въззивната инстанция намира депозираната от
двамата подсъдими жалба с наведените в нея доводи за НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Целите на наказанието по чл. 36 от НК спрямо подс. Д.М. ще бъдат
осъществени единствено с отстраняването му от обществото,като изтърпи
наложеното му наказание реално,и му се отнеме възможността да върши нови
престъпления. В този си вид наказанието ще осъществи и генералната си
превенция – въздействие върху останалите членове на обществото.
По отношение на предявения граждански иск, ПРС е приел същият за
изцяло основателен и го е уважил- в неговия пълен размер от 10 000 лв. Това
решение на съда е напълно законосъобразно имайки предвид, както е и
споделил, че съгласно раздел ІІ от ППВС №4/23.12.1968 г. понятието
„справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се имат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване на здравето, причиняването на морални страдания, осакатявания,
загрозявания и т.н. Отичайки доказаното по несъмнен начин увреждане на
здравето на пострадалия Г. и при отчитане степента на засягане на телесната
12
неприкосновеност; болничният престой и обстоятелството, че същото
безспорно е довело до временни ограничения във възможността да извършва
обичайната си дейност, съдът правилно е приел че може да бъде успешно
възмезден чрез заплащане на сумата 10 000 лв. обезщетение от подсъдимия,
ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното
изплащане на задължението. Налице са категорични доказателства, че
вследствие извършеното от подсъдимия престъпление и нанесени
наранявания на пострадалия,на същия е било проведено дългосрочно
медицинско лечение. ПРС е съобразил и се е произнесъл и по предявеният
граждански иск за причинени имуществени вреди в размер на 1607.80лв.,
като е приел същият за изцяло основателен и го е уважил- в неговия пълен
размер. Това решение на съда е напълно законосъобразно имайки предвид,
като се има предвид, че оценката от вещо лице в изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, на противозаконно унищожените от двамата
подсъдими вещи собственост на пострадалия Г. са на обща стойност -
1 607.80лв. Отичайки доказаното по несъмнен начин като вид, брой и размер
на унищожени вещи на пострадалия Г. и при отчитане на установената им
стойност , съдът правилно е приел че Г. може да бъде успешно възмезден
чрез заплащане на сумата 1607.80лв. представляваща понесени имуществени
вреди от извършеното от двамата престъпление по чл.216 ал.1 вр. с чл.20 ал.2
от НК, която сума е присъдена ведно със законната лихва от деня на
увреждането -12.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението. С
оглед на горното, и в тази и част присъдата се явява правилна и
законосъобразна, поради което и следва да бъде потвърдена.
С оглед изхода на делото и предвид разпоредбата на чл.190 ал.1 НПК,
разноските, направени от пострадалия за защитник пред въззивната
инстанция, след като е направено изрично искане за това, следва да бъдат
присъдени в тежест на въззивниците П.М. и Д.М. , които следва да бъдат
осъдени да му ги заплатят. При преценката за размера на претендираната
сума - 1000лв., отразени в приложеното пълномощно като реално заплатени,
съдът, съобрази от една страна разпоредбата на чл.13, ал. т.2 от Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения, съгласно която, с оглед
престъплението, предмет на делото минималния адвокатски хонорар е 600лв.
От друга страна с нормата на 36,ал.2 от Закона за адвокатурата, е предвидено,
че адвокатското възнаграждение се определя с договор между клиента и
адвоката, но размерът му следва да бъде ''справедлив и обоснован'' и не може
да е по-малък от посочения в Наредбата. С решение 14820 на ВАС, в сила от
5.02.2016г., § 2 цитираната Наредба, очертаваща възможност за преценка на
горната граница до размера на три пъти минималното адвокатско
възнаграждение бе отменена, но отделно от това не са налице и
предпоставките й доколкото платените 1000 лв. са по-малко от допустимия
трикратен размер на минималното възнаграждение, равняващо се на 1800лв.
Ето защо, предвид изложените съображения съдът намира, че липсват
основания за корекция на посоченото в пълномощното възнаграждение за
13
защитник във въззивната инстанция, поради което и следва да бъде присъдена
цялата сума, реално заплатена, посочена в приложеното по делото(л.39 от
ВНОХД) пълномощно.
При цялостната проверка на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313
ал.1 от НПК, въззивната инстанция не установи други основания за отмяна на
обжалваната присъда, поради което и на основание чл. 338 от НПК , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда № 15 от 08.09. 2021 год. постановена
по НОХД № 195 / 2021 год. на Районен съд гр. Попово като ПРАВИЛНА и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Д. В. М. ЕГН-********** и ПЛ. В. М. и двамата от с.В. общ.Попово
ЕГН-********** , солидарно да заплатят на пострадалия С. В. Г. от с.В. обл.Търговище
ЕГН-********** направените разноски за защитник пред въззивната инстанция в размер на
1000лв.
РЕШЕНИЕТО е изключено от актовете по чл.346 от НПК и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14