РЕШЕНИЕ
№ 2586
гр. София, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20241110203228 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: , със
седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Д Б“ №, представлявано от С С П
и К Д К, чрез адв.М. Г. от САК, против наказателно постановление №Р-10-
44/14.02.2024 г., издадено от заместник-председател на КФН, ръководещ
управление „Застрахователен надзор“, с което е наложена на основание
чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена
санкция в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.412, ал.2 от КЗ.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното НП е неправилно и
незаконосъобразно издадено, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и за нарушение, което не е извършено от
дружеството.
Оспорва твърдяното нарушение да е извършено при условията на
повторност. Твръди, че налагането на санкция по реда на чл.644, ал.2 от КЗ за
нарушение на чл.108 от КЗ, поради наличие на преходно нарушение по чл.107
от КЗ /отм./, представлява правоприлагане вследствие тълкуване на закона по
1
аналогия, което е недопустимо в това производство. Сочи, че процесният
АУАН съдържа констатации само за факти по отношение на нарушение на
чл.412, ал.2 от КЗ, но липсват данни да е налице предишно нарушение от
същия вид, както и че с процесното НП се навеждат фактически твърдения за
повторност, поради което е наложена санкция по квалифицирания състав на
чл.644, ал.2 от КЗ. С оглед на горното, навежда доводи, че процесното НП не
съответства на описаната фактическа обстановка в АУАН, поради което
счита, че е наложено наказание за нарушение, което не е било предявено по
установение ред в ЗАНН, а релевирането на твърдения за повторност едва с
НП е довело до грубо нарушаване правото на защита на жалбоподателя.
Навежда доводи, че процесното НП противоречи и на принципа „reformation
in peius“, доколкото с него е наложена санкция за по-тежко деяние от
първоначално установено, като освен това жалбоподателят е поставен в по-
неблагоприятно положение от извършителите на престъпни деяния,
отличаващи се с много по-голяма степен на обществена опасност от
административните нарушения.
Навежда доводи за неправилна правна калификация на вмененото
нарушение, неправилно определена дата на нарушението, както и за
несъответствие на наложеното наказание на предвидените цели по чл.12 от
ЗАНН, на тежеста и характера на извършеното нарушение. Позовава се и на
липсата на отегчаващи вината обстоятелства и липсата на доказателства за
такива, доколкото не е възможно нарушението да е извършено при
отегчаващи вината обстоятелства, предвид факта, че жалбоподателят е
юридическо лице и субективната страна на деянието не подлежи на
изследване.
На самостоятелно основание твърди, че извършеното административно
нарушение се явява маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и АНО не е
следвало да налага наказание, доколкото от евентуалното деяние не са
произтекли общественоопасни последици, а към момента на съставяне на
АУАН застрахованият изцяло е получил определеното му застрахователно
обезщетение.
Моли съда да отмени на посочените основания обжалваното НП.
Алтернативно иска да бъде преквалифицирана наложената санкция от такава
по чл.644, ал.2 от КЗ на такава по чл.644, ал.1, т.1 от КЗ, с налагане на
2
минималната законова санкция.
Жалбоподателят не се представлява в съдебно заседание и не взема
допълнително становище по същество на правния спор.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО – заместник-
председател на КФН, чрез надлежно упълномощения си процесуален
представител – юрк.С Л, след приключване на съдебното следствие, моли
съда да потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно. Навежда
доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява
извършено от жалбоподателя нарушение, доколкото е изискало доказателства
по предявената регресна претенция, извън посочения срок в разпоредбата на
чл.412, ал.2 от КЗ.
Оспорва релевираното в жалбата възражение относно наличие на
основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, доколкото са налице и други
съставени против жалбоподателя АУАН и издадени НП, както и други
административни актове, макар и не от същия вид.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните доказателства и становищата на
страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва санкционния акт,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
На основание постъпила в КФН жалба с вх.№91-02-798/11.09.2023 г. от
М А Ч, упълномощен представител на застраховател „HDI Sigora“, Република
Турция, в която се възразява срещу забавеното произнасяне по предявена
пред „Бул Инс“ АД регресна претенция на основание договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, е
изискано с писмо на КФН изх.№91-02-798 от 12.09.2023 г. и от 27.09.2023 г.
от ЗД „Бул Инс“ АД да представи писмено становище по случая, както и
3
заверени преписи от всички документи по регресната претенция. Отговорът
на жалбоподателя, ведно с изисканите доказателства, постъпил в КФН с
писма вх.№91-02-798 от 26.09.2023 г. и от 10.10.2023 г.
Длъжностното лице при КФН – свидетелят М. В. С., заемаща
длъжността „главен експерт“, извършила проверка и анализ на представената
документация от жалбоподателя. В хода на проверката, свидетелят С.
установила, че на 11.06.2022 г. на територията на РБългария е настъпило
ПТП, при което водачът на лек автомобил „Мерцедес“, с рег.№ е причинил
вреди на друг водач на лек автомобил с турски рег.№, като по отношение на
увредения автомобил е имало сключен договор за имуществена застраховка
„Каско“ с „HDI Sigora“, Република Турция, и застрахователят е възстановил
вредите по същия. По този повод, на 26.09.2022 г. „HDI Sigora“, Република
Турция, чрез упълномощения си представител М А Ч, предявило регресна
претенция към жалбоподателя на основание договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в
застрахователна полица №BG/02/1210029931526, но въпреки датата на
предявяване и неколкоратно изпратените напомнителни съобщения от
турския застраховател за предявената претенция, съответно за липсата на
произнасяне по същата /на 31.12.2022 г. и 17.05.2023 г./, ЗД „Бул Инс“ АД я
регистрирал с №********** на 11.09.2023 г., т.е. почти една година по-късно.
В хода на извършената проверка, свидетелят С. установила още, че
жалбоподателят е изискал допълнителни доказателства по предявената
претенция с писмо по електронен път от 11.09.2023 г., т.е. след изтичане на
законоустановения 45-дневен срок по чл.412, ал.2 от КЗ, считано от датата на
завеждане на претенцията – 26.09.2022 г. и най-късно до 10.11.2022 г.
включително, които били представени пред него на 12.09.2023 г. и на
21.09.2023 г., както и че на 27.09.2023 г. с платежно нареждане се е
произнесъл по регресната претенция с изплащане на своето задължение на
стойност 5130,09 евро по банкова сметка на упълномощения от турския
застраховател представител.
За така направените констатации в хода на извършената проверка,
главен експерт при КФН - М. В. С., в присъствието на двама свидетели при
съставяне на акта, съставила АУАН №Р-06-380 на 28.11.2023 г., против ЗД
„Бул Инс“ АД за това, че застрахователното дружество не е изпълнило
4
задължението си по чл.412, ал.2 от КЗ, да изиска в срок до 45 дни от датата на
завеждане на регресната претенция, а именно, считано от 26.09.2022 г. и най-
късно до 10.11.2022 г. включително, допълнителни доказателства за
установяване на основанието или размера на вредата, като е изискало такива с
писмо по електронен път на 11.09.2023 г., т.е. извън законоустановения срок
за това.
Актосъставителят посочил като нарушена разпоредбата на чл.412, ал.2
от КЗ, дата на извършване на нарушението – на 11.09.2023 г., и място – в
гр.София.
АУАН е надлежно предявен и връчен на упълномощено от дружеството
лице – Н Б, срещу подпис, на датата на неговото съставяне, без възражения по
направените констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по
чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил пред АНО писмени възражения в
законоустановения 7-дневен срок, считано от датата на връчване на АУАН.
На основание така съставения АУАН, заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, издал обжалваното НП
№Р-10-44 на 14.02.2024 г., с което след като възпроизвел описаната в акта
фактическа обстановка, изложил мотиви относно липсата на основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН, и след като отчел при определяне размера на
имуществената санкция, че установеното с АУАН нарушение е извършено в
едногодишен срок от влизане в сила на НП №Р-10-915/14.12.2021 г. /влязло в
законна сила на 12.12.2022 г./, с което застрахователното дружество е
наказано за извършен друг вид нарушение на КЗ, както и срока на
закъснението за изискване на необходими документи по регресната претенция
- от около десет месеца и един ден, наложил на ЗД „Бул Инс“ АД на
основание чл.647, ал.2 и чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ,
имуществена санкция над минималния размер, предвиден в санкционната
разпоредба на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ от 1000 лева, а именно: в размер на 3000
лева, за нарушение на чл.412, ал.2 от КЗ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от
събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на
свидетеля С.; от приобщените по делото писмени доказателства: процесните
АУАН и НП; нотариално заверено пълномощно за упълномощаване на
Николай Неделчев Бъчваров да представлява дружеството пред държавни
5
органи, включително КФН, както и да получава АУАН; жалба до КФН с вх.
№91-02-798 от 11.09.2023 г., ведно със всички цялата преписка по
предявената регресна претенция; известия за доставяне; НП №Р-10-
915/14.12.2021 г., ведно с решение по АНД №93/2022 г. по описа на СРС и
решение по КАНД №8348/2022 г. по описа на АССГ; Заповед №3-
141/31.05.2023 г. на заместник-председател на КФН.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С., като логични и
непротиворечиви, изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото по време на изпълнение на служебните задължения, без наличие
на данни за възможна заинтересованост от изхода на делото. Показанията на
свидетеля С. са обективни, последователни и кореспондиращи на събраните в
хода на съдебното следствие писмени доказателства, които съдът кредира
изцяло с доверие, доколкото са пряко относими към предмета на доказване по
делото и не се оборват от други доказателствени източници.
При така установената фактическа обстановка, въз основа на
събрания по делото доказателствен материал, съдът прави следните
правни изводи:
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от териториално и
материално компетентни органи, в изпълнение на делегираните им
правомощия по закон, в кръга на техните функции и по предвидения в закона
ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН. АУАН е съставен на
28.11.2023 г., в тримесечния срок от откриване на нарушителя, което е
станало в хода на извършената проверка по подадената жалба на 11.09.2023 г.
Процесното НП е издадено на 14.12.2024 г., т.е. в предвидения в закона
шестмесечен давностен срок, считано датата на съставяне на АУАН.
Съдът не констатира в хода на административно-наказателното
производство да са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя да научи за какво точно нарушение е санкциониран.
Фактическите обстоятелства правилно са отразени в обстоятелствената част
на АУАН и НП, като съдът не констатира проворечия, както между
направеното словесно описание в двата акта на нарушението и на
обстоятелсвата, при които е извършено, така и между действително
установената фактическа обстановка от събраните по делото доказателства.
6
Правилно е приложен материалния закон. От всички събрани
доказателства по делото се установява по безспорен и несъмнен начин, че
предявената на 26.09.2022 г. регресната претенция е заведена от
жалбоподателя почти една година по-късно - на 11.09.2023 г., и въпреки, че е
бил надлежно информиран за нейното постъпване, не я регистрирал на
26.09.2022 г., както и че е изискало представянето на допълнителни
доказателства по претенцията, след като е изтекъл срокът от 45 дни от датата
на завеждане на претенцията, считано от 26.09.2022 г. /датата на която е
следвало да я заведе, но е бездействал и не е направил това в
законоустановения срок/, най-късно до 10.11.2022 г. включително.
Видно от представеното платежно нареждане, жалбоподателят се е
произнесъл по претенцията, като е изплатил застрахователно обезщетение на
27.09.2023 г. в размер на 5130,09 евро по банкова сметка на Мехмет Али
Чакър.
Безспорно установеното нарушение е ясно и подробно описано в АУАН
и НП, като съдът намира, че между словесното описание на нарушението и
дадената му правна квалификация е налице пълно съответствие. Разпоредбата
на чл.412, ал.2 от КЗ предвижда право на застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ да поиска в срок до 45 дни от датата на завеждане
на претенцията, всички доказателства или когато са необходими
допълнителни доказателства за установяване основанието или размера на
вредата, необходимостта от които не е могла да бъде предвидена към датата
на завеждане на претенцията, когато застрахователят по имуществената
застраховка не е представил всички такива. В конкретния случай е безспорно
установено, че жалбоподателят е изискал представяне на допълнителни
доказателства по регресната претенция, но след изтичане на срока от 45 дни
от датата на завеждане на претенцията. Нарушението е формално и се е
изразило в противоправно бездействие на застрахователя. Извършено е на
11.09.2023 г. с изискване на допълнителни доказателства, но след изтичане на
срока от 45 дни за изискване на такива, считано от датата на завеждане на
претенцията - 26.09.2022 г., и най-късно до 10.11.2022 г. включително, т.е.
след десет месеца и един ден, поради което съдът приема, че както в АУАН,
така и в НП правилно е определена датата на извършване на нарушението.
Описаното в АУАН и НП нарушение е правилно квалифицирано,
7
доколкото нормата на чл.412, ал.2 от КЗ предвижда краен срок за изискване
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ на допълнителни доказателства в случаите, в които
застрахователят по имуществената застраховка не е представило всички
изискуеми документи за установяване на основанието и размера на щетата.
Събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за
безспорно установено, че жалбоподателят е осъществил от обективна страна
състава на административно нарушение по чл.412, ал.2 от КЗ, тъй като е
изискало допълнителни доказателства, след изтичане на предвидения в закона
срок за това.
ЗД „Бул Инс“ АД е юридическо лице и като такова носи обективна,
безвиновна отговорност, поради което е безпредметно да се обсъжда
субективната страна на извършеното нарушение. АНО правилно е наложил
санкцията за извършено нарушение на юридическо лице, съобразно
разпоредбата на чл.644, ал.1, т.2 от КЗ, която предвижда на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение на разпоредбите на този
кодекс, на актовете по прилагането му или на пряко приложимото право на
Европейския съюз, извън случаите по чл.635-643, на разпореждане или на
заповед на комисията, на нейния председател или на заместник-председателя
й, да се налага имуществена санкция от 1000 до 20 000 лева – за юридическо
лице или едноличен търговец. На жалбоподателя е наложена имуществена
санкция над минимално предвидения размер от 1000 лева, а именно в размер
на 3000 лева. В случая, АНО е обосновал размера на наложената санкция с
това, че жалбоподателят вече е бил санкциониран с влязло в законна сила НП
за друго нарушение на КЗ, за което са представени доказателства, както и с
прекомерно дългия период на бездействие. Никъде в НП не се сочи, че
имуществената санкция се налага за извършване на нарушението при
условията на „повторност“ по смисъла на параграф 1, т.52 от ДР на КЗ,
поради което релевираните в жалбата възражения, касаещи ангажиране на
отговорността му за по-тежко квалифицирано нарушение, са напълно
несъстоятелни. Факта на наложена санкция на жалбоподателя с влязъл в
законна сила санкционен акт, макар и за друг вид нарушение на КЗ,
обосновават извод за системност в неспазване на предвидените в този кодекс
срокове от застрахователя, а прекомерно дългия срок на неговото бездействие
в конкретния случай – десет месеца и един ден, без да са налице каквито и
8
данни по преписката за необходимост от забавяне, обоснова извода, че
наложената на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 3000 лева,
т.е. малко над предвидения минимален размер от 1000 лева, но в размер по-
близък до минимума, отколкото до максимума, изцяло съответства на тежеста
на извършеното нарушение, поради което релевираните възражения в
жалбата, че наложеното наказание не съответства на целите по чл.12 от
ЗАНН, се явява неоснователно.
Съдът не намира основание и за квалифициране на случая като
„маловажен“ по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е
формално и за съставомерността му не се изисква настъпването на
вредоносен резултат, поради което и наведените доводи от жалбоподателя за
липса на настъпили вредни последици, се явяват неирелевантни в настоящия
случай. Процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други административни нарушения от същия вид.
Нарушението е извършено чрез бездействие и с извършването му са
поставени под заплаха интересите на застрахователите по имуществени
застраховки, които не могат да получат своевременно плащане, тъй като
самото закъснение за изискване на допълнителни доказателства, неминуемо
води до закъснение на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ да изплати пълния размер на
дължимата сума по предявената регресна претенция. Защитата интересите на
увредените лица е поставена над интересите на застрахователя /чл.2, ал.1 от
КЗ/ и предвиждането на кратък срок от 45 дни за изискване на допълнителни
доказателства относно основанието или размера на вредата, считано от датата
на давеждане на претенцията, е именно с цел да бъдат защитени интересите
на ползвателите на застрахователни услуги, в случая – застрахователят по
имуществената застраховка. Ето защо, неспазването на този срок, с
извършване на дължимото действие след изтичането му, особено със
продължителна забава, няма как да бъде подведено под нормата на маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил и АНО.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно издадено.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д от ЗАНН, следва на
9
ответната страна по жалбата – КФН, да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен в чл.37 от ЗПП, съгласно препращата
разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. В
случая за защита по дело по реда на ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80
до 150 лева. Производството е приключило в едно съдебно заседание с разпит
на един свидетел и приобщаване на писмени доказателства, делото не
представлява фактическа и правна сложност, поради което следва да се
присъди в полза на КФН, юрисконсултско възнаграждение към минималния
размер от 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№Р-10-44/14.02.2024 г., издадено от заместник-председател на КФН,
ръководещ управление „Застрахователен надзор“, с което ЗД „БУЛ ИНС“
АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Д Б“ №,
представлявано от С С П и К Д К, е наложена на основание чл.647, ал.2 и
чл.644, ал.1, т.2, във вр. с чл.648, ал.1 от КЗ, имуществена санкция в размер на
3000 лева, за нарушение на чл.412, ал.2 от КЗ, като ПРАВИЛНО и
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, ЕИК: , със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Д Б“ №,
представлявано от С С П и К Д К, ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯ ЗА
ФИНАНСОВ НАДЗОР, със седалище гр.София, сумата от 80 лева
/осемдесет лева/, представляваща направени разноски в настоящото
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд
София-град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава 12 от
10
АПК, в 14 – дневен срок, считано от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11