МОТИВИ
към Присъда 101/ 23.04.2013г, постановена по Н.О.Х.Д. № 2886/2012 г. по описа на БРС,
ХХ наказателен състав
Бургаска районна прокуратура
е внесла обвинителен акт по обвинението на В.С.К. с ЕГН ********** за това, че
на неустановена дата през периода от 01.01.2012г. до 13.03.2012г. в гр.Бургас,
на ул.”О.”, в района на МОЛ „Г.”, при условията на опасен рецидив в съучастие
като съизвършител с К.К.Б., ЕГН ********** и Д.В.К.,
ЕГН **********, чрез използване на техническо средство-ножовка, отнел чужди
движими вещи - електрически кабел тип NYY 5x25 кв.мм, с дължина 100 метра
- на стойност 366.80 /триста шестдесет и
шест лева и осемдесет стотинки/ лева, собственост на „Е М и Е" ЕООД гр.С.,
от владението на Кр. Й. М.-Д., ЕГН **********, без нейното съгласие с
намерението противозаконно да го присвои-престъпление по чл.196, ал.1 т.2, вр. с чл.195,
ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с чл.29, ал.1,
б.”а”. Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение и срещу Д.В.К. с
ЕГН **********
за това, че на неустановена дата през
периода от 01.01.2012г., до 13.03.2012г. в гр.Бургас, на ул.”О.” в района на
МОЛ „Г.”, в съучастие като съизвършител с К.К.Б., ЕГН ********** и В.С.К., ЕГН **********,
чрез използване на техническо средство-ножовка, отнел чужди движими вещи -
електрически кабел тип NYY 5x25 кв.мм, с дължина 100 метра, на стойност 366.80
/триста шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева, собственост на „Е М и
Е” ЕООД гр.С., от владението на Кр. Й. М.-Д., ЕГН **********, без нейното
съгласие с намерението противозаконно да го присвои- престъпление по чл.195, ал.1, т.4,
вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2 НК. Повдигнато е и обвинение и срещу К.К.Б. с ЕГН ********** за това, че на неустановена дата през периода от 01.01.2012г.
до 13.03.2012г. в гр.Бургас, на ул.”О.” в района на МОЛ „Г.”, при условията на
опасен рецидив, в съучастие като съизвършител с Д.В.К., ЕГН ********** и В.С.К.,
ЕГН **********, чрез използване на техническо средство-ножовка, отнел чужди
движими вещи - електрически кабел тип NYY 5x25 кв.мм, с дължина 100 метра, на
стойност 366.80 /триста шестдесет и шест лева и осемдесет стотинки/ лева,
собственост на „Е М и Е” ЕООД гр.С., от владението на Кр. Й. М.-Д., ЕГН **********,
без нейното съгласие с намерението противозаконно да го присвои-престъпление по
чл.196, ал.1 т.2, вр. с чл.195, ал.1,
т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с чл.29, ал.1,
б.”а”
В съдебно заседание
представителят на прокуратурата поддържа изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка и правна квалификация на деянието. Счита, че по несъмнен
начин по делото се доказва, че именно подсъдимите са извършили
инкриминираното деяние. Относно индивидуализацията на
наказателната отговорност предлага на съда да постанови присъда, с която да признае подсъдимите за
виновни, като им
наложи наказание „лишаване от свобода” в минимален размер, което на основание чл.58а НК бъде редуцирана с една трета.
Служебно
назначеният защитник на подсъдимите пледира при индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимите съдът да отчете факта, че те е
съдействали за разкриване на обективната истина, и са имали критично отношение
към извършеното от тях деяние. Моли съда при индивидуализация на наказанието да
отчете факта, че производството е по реда на съкратеното съдебно следствие и
съгласно чл. 58а определеното наказание следва да бъде намалено с 1/3.
Подсъдимите
признават посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти.
В последната си
дума подсъдимият Б. моли съда да му определи наказание лишаване от свобода
по-малко от година и половина, тъй като понастоящем изтърпява такова наказание.
В последната си
дума подсъдимият Д.К. моли съда да му определи наказание лишаване, изпълнението
на което да бъде отложено.
В последната си
дума подсъдимият В.К. моли съда да му определи минимално наказание, тъй като
има болна жена и няма кой да се грижи за нея.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда
на чл.14 и чл.18 НПК, намира за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА
На основание
чл.373, ал.3, вр. чл.372, ал.4 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласно направеното от
подсъдимия самопризнание, а именно:
В.С.К. е роден на ***г***,
с адрес на местоживеене ***, понастоящем в Затвора-Бургас, ***
Д.В.К. е роден на ***г***,
с адрес на местоживеене ***, ***
К.К.Б. е роден на ***г***,
понастоящем в Затвора-Бургас, ***
През месец януари 2012г., работници на фирма „Е М и Е" ЕООД,със седалище гр.С. изпълняват
строително монтажни работи по изграждане на електрическата инсталация на
строителен обект, съставляващ сградата на МОЛ "Г.", находящ се на ул.”О.” в гр.Бургас. До строителния обект от страната на ул.”О.” те оставят макара /барабан/, на която е навит меден кабел с изолация тип NYY 5х25кв.мм. с
обща дължина 500метра. Свидетелката Кр. М.-Д. в качеството си на материалноотговорно лице отговаря за строителните материали, които са оставени на строителния обект.
На неустановена дата през
периода от 01.01.2012г. до 13.03.2012г. подсъдимите В.К., Д.К. и К.Б., преминават покрай
новостроящата се сграда на търговския център, при което виждат навития меден проводник. И тъй като носят със себе си ножовка, с
която могат да срежат кабела
на парчета, решават да откраднат част от него.
В изпълнение на взетото
решение подсъдимите Д.К. и К.Б. развиват 100 метра от кабела тип NYY 5х25кв.мм., който е навит на макарата. Подс. К.Б. нарязва
развития кабел на три парчета
с ножовката, която носи със себе си, след
което тримата подсъдими вземат по
едно парче от проводника. Подсъдимите занасят отнетия кабел в местност, намираща се зад жп.линията в Северна промишлена зона,
където обгарят изолацията на проводника и отделят само медната сърцевина.
На следващия ден подс.К.Б. моли сестра си св.Н.К., да го придружи до пункт
за изкупуване на вторични суровини, собственост на фирма „Металс плюс"
ЕООД, за да продадат медната сърцевина на отнетия кабел. Свидетелката Н. Р. се съгласява и в пункта за изкупуване на вторични суровини е вписана като продавач на медта.До пункта за изкупуване
на вторични суровини, заедно със св.Рашева отиват
и тримата подсъдими. След като продава медта, св.Рашева предава
на подсъдимите получените пари, а те ги разделят помежду си.
През месец март 2012г., св. Г. Г., провежда
беседа с подсъдимите, в хода на която му разказват за осъщественото престъпно деяние, като депозират обяснения пред него. За съобщената кражба е уведомена св. Кр. М.-Д., която прави проверка на
наличните строителни материали и установява
липсата на 100мерта кабел тип NYY 5х25кв.мм, който е оставен в
близост до ул.”О.”.
В хода на досъдебното
производство е назначена и изготвена съдебно-оценъчна експертиза, съобразно
заключението на която общата стойност на отнетия електрически кабел тип NYY
5x25 кв.мм, с дължина от сто метра, който подсъдимите
отнемат от владението на Кр. М.-Д., възлизала на
обща стойност 366.80лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Така описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена въз основа на обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт, по отношение на които подсъдимият е направил самопризнание по
смисъла на чл.371, т.2 от НПК, и се подкрепя от събраните в досъдебното
производство доказателства протоколи за разпит на свидетели,
свидетелство за съдимост.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА
Подсъдимият В.С.К. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението чл.196, ал.1 т.2, вр. с чл.195,
ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с чл.29, ал.1,
б.”а” НК. От
обективна страна подсъдимият К.
е отнел от владението на Кр. М.-Д. движими вещи, а именно електрически кабел тип NYY
5x25 кв.мм, с дължина 100 метра, на стойност 366.80лв., без съгласието на владелеца с намерение противозаконно да ги присвои. Предвид
съвместното участие на
подсъдимия К. и
подсъдимите Д.К. и Б. в изпълнителното деяние, а именно отнемането на вещта, се налага същото да се квалифицира и като извършено в съучастие.
Деянието подсъдимият е
осъществил при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, буква “а” от НК. Този извод е верен поради следните
съображения: Видно от справката за съдимост преди извършване на
настоящото деяние същият е осъждан с влезли в сила присъди, като следва: с
Определение от 14.01.2011г., по ЧНД на РС-Бургас, добило законна сила на
31.01.2011г., на обвиняемия е наложено едно общо наказание по НОХД
№1867/2005г., на РС-Сливен, по НОХД 1539/2004г., на РС-С., НОХД №2406/2006г., на РС-Бургас, НОХД 1237/2007 на
РС-Сливен, НОХД №58/20Юг., на РС-Поморие, а именно лишаване от свобода за срок
от три години. На осн.чл.24 от НК така определеното общо
наказание е увеличено с шест месеца. Определението е влязло в сила на
14.01.2011г., поради което срокът по чл.30 от НК не е
изтекъл, поради което настоящото деяние следва да се квалифицира като
извършено при условията на опасен рецидив.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина “пряк” умисъл, като подсъдимият е
съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, като след
деянието е желаел да се разпорежда с тях в свой интерес, видно от
разпореждането му с вещите след деянието.
Подсъдимият К.К.Б. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението чл.196, ал.1 т.2, вр. с чл.195,
ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с чл.29, ал.1,
б.”а”. От
обективна страна подсъдимият К.
е отнел от владението на Кр. М.-Д. движими вещи, а именно електрически кабел тип NYY
5x25 кв.мм, с дължина 100 метра, на стойност 366.80лв., без съгласието на владелеца с намерение противозаконно да ги присвои. Предвид
съвместното участие на
подсъдимия Б. и
подсъдимите Д.К. и В.К. в изпълнителното деяние, а именно отнемането на вещта, се налага същото да се
квалифицира и като извършено в съучастие.
Деянието подсъдимият е
осъществил при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, буква “а” от НК. Този извод е верен поради следните
съображения: Видно от справката за съдимост преди извършване на
настоящото деяние същият е осъждан с влезли в сила присъди, като следва: с
определение по НОХД
68/2011г. по описа на Районен съд Царево е одобрено споразумение, съгласно
което подс.Б. е осъден на лишаване от свобода за срок от шест месеца. С
определение от 08.07.2011г. по същото е определено едно общо наказание между
това наказание и наказания, наложени по други дела, в размер на най-тежкото
измежду тях в размер четири години лишаване от свобода. На осн.чл.24 от НК така определеното общо
наказание е увеличено една година и шест месец. В процесния случай срокът по чл.30 от НК не е
изтекъл, поради което настоящото деяние следва да се квалифицира като
извършено при условията на опасен рецидив.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина “пряк” умисъл, като подсъдимият е
съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, като след
деянието е желаел да се разпорежда с тях в свой интерес, видно от
разпореждането му с вещите след деянието.
Подсъдимият Д.К. е
осъществил от обективна и субективна страна престъплението чл.195, ал.1,
т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК. От обективна страна
подсъдимият Д.К. е отнел от владението
на Кр. М.-Д. движими вещи, а именно електрически кабел тип NYY 5x25
кв.мм, с дължина 100 метра, на стойност 366.80лв., без съгласието на владелеца с намерение противозаконно да ги присвои. Предвид
съвместното участие на
подсъдимия Д.К. и
подсъдимите Б. и В.К. в изпълнителното деяние, а именно отнемането на вещите, налага същото да се квалифицира и като извършено в съучастие.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вина “пряк” умисъл, като подсъдимият е
съзнавал, че лишава от фактическа власт владелеца на чужди вещи, като след
деянието е желаел да се разпорежда с тях в свой интерес, видно от
разпореждането му с вещите след деянието.
ПО НАКАЗАНИЕТО
За престъплението чл.196, ал.1, т.2, вр.чл.194, ал.1, вр.чл.29, ал.1, буква “а” от НК законът предвижда наказание “лишаване от свобода” от три
до петнадесет години, а за деяние по чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.194, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 НК- от една до десет години
лишаване от свобода. Нормата на чл.373, ал.2 от НПК обаче задължава съда да
определи на подсъдимия наказание при условията на чл.58а от НК в случаите,
когато е направил самопризнание на обстоятелствата по обвинението по реда на
чл.371, т.2 от НПК, които съдът е одобрил с определение.
Съгласно чл. 58а,ал.1 НК, при постановяване на
осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета, като алинея 4 на с.н. посочва, че в случаите, когато едновременно са налице условията по
ал. 1 и условията на чл. 55, съдът прилага само чл. 55, ако е по-благоприятен
за дееца. В
процесния случай съдът приема, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК, а
именно - изключителни или
многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона
наказание се окаже несъразмерно тежко. Действително налице е направено самопризнание от страна
на подсъдимите, но то не може да се квалифицира нито като изключително, нито
като многобройно смекчаващо обстоятелство, а и за направеното споразумение
съдът следва да намали определеното наказание с една трета. Предвид което
наказанието следва да бъде определено по реда на чл. 58а,ал.1 НК.
При определяне
размера на наказанието съдът взе предвид, че подсъдимите В.К. и Б. са склонни
да засягат обществените отношения, свързани със собствеността, че към момента
на извършване на деянието, същите са били наказвани с наказание „лишаване от
свобода”, което не е оказало предупредително-възпиращо и възпитателно
въздействие върху тях. От друга страна, съдът съобрази сравнително ниската
стойност на отнетото, решението на
подсъдимите да направят самопризнание, процесуалното поведение на досъдебното
производство и намери, че следва да бъде наложено наказание “лишаване от
свобода” към минимума за това престъпление. По отношение на подс.Д.К. съдът взе
предвид ниската възраст на подсъдимия, фактът, че същият е трудово ангажиран,
както и чистото му съдебно минало .
Наказание “лишаване
от свобода” за срок от 3 години, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален “строг” режим по отношение на подс.В.К. и подс.Б., е от естество
да осъществи в пълнота генералната и специалната превенция – да отдели за срока
на присъдата подсъдимите от средата им, играеща негативна роля спрямо тях, и
същевременно за същия срок да ги лиши от възможността да вършат други
престъпления, като им даде възможност да преосмислят и коригират поведението
си. По реда на чл. 58а НК така определеното наказание следва да бъде намалено с
1/3 или подсъдимите В.К. и Б. следва да изтърпят реално 2 години лишаване от
свобода при първоначален “строг” в затвор.Съдът намери, че за целите на
наказанието, не следва да налага наказание конфискация до една втора от
имуществото на виновния.
По отношение на
подс. Д.К. съдът намери, че наказание лишаване от свобода за срок от една
година е в състояние по постигне целите на генералната и специалната превенция,
като на основание чл. 58а НК така определеното наказание следва да бъде
намалено с 1/3, или наложеното наказание следва да бъде осем месеца лишаване от
свобода.
На основание
чл.66,ал.1 НК изпълнението на това наказание следва да се отложи за период от
три година, тъй като посочените цели биха могли да бъдат постигнати и без
ефективното изтърпяване на наказанието.
ПО РАЗНОСКИТЕ
С оглед
постановената осъдителна присъда и на основание чл. 189, ал.3 от НПК,
подсъдимите следва да заплатят в полза на държавата по сметка на Бургаски районен
съд направените разноски по делото в размер на 6.67 лева.
По изложените
съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
Вярно с оригинала!
А.Р.