Р Е Ш Е Н И Е № 22
гр.Кюстендил, 08.02.2021год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Кюстендил, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми януари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретаря Антоанета Масларска и с участието на прокурора Йордан Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Стойчева
КАНД № 300 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда
на чл.63 ЗАНН във вр. с чл.208 и сл. АПК
Областна
дирекция по безопасност на храните – Кюстендил, представлявана по пълномощие от
адв. К.П., обжалва решение № 260072 от 23.10.2020г. на Районен съд – Дупница по
АНД № 199/2020г. в частта, с която е отменено Наказателно постановление №
44/12.11.2019г., издадено от директора на ОДБХ- Кюстендил. Релевира
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона се обосновава с
твърдения за безспорна доказаност на административното нарушение по чл. 47,
ал.2 вр. с чл.31, ал.1, т.1 от Закона за храните, с оглед на което издаденото
НП се счита за законосъобразно. Прави се искане за отмяна на решение в оспорената му част и за
потвърждаване на НП изцяло.
В
съдебно заседание адв. П. поддържа изложените в касационната жалба доводи и
искания, като заявява претенция за присъждане на деловодни разноски.
„Ученическо
хранене – Дупница“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
чрез процесуалния си представител адв. И. Г., обжалва решение № 260072 от
23.10.2020г. на Районен съд – Дупница по
АНД № 199/2020г. в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление № 44/12.11.2019г.,
издадено от директора на ОДБХ- Кюстендил. Изложени са касационните основания по
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Нарушението
на закона се свързва с недоказаност на
административното нарушение по чл. 44, ал.2 от ЗХ във връзка с чл.21,ал.2, т.1
от Наредба № 8/04.12.2018г., а процесуалното нарушение - поради бездействие на
съда във връзка със задължението за събиране на всички относими за правния спор
доказателства и конкретно за събиране на веществени доказателствени средства,
каквито са етикетите или опакованите храни. Прави се искане за отмяна на решение в оспорената му част и за отмяна
на НП изцяло.
В
съдебно заседание адв. П. като пълномощник на ОДБХ – Кюстендил заявява
становище за оспорване на касационната жалба на дружеството.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кюстендил дава заключение за неоснователност на жалбите
като счита оспореното решение за правилно.
Административният съд, извършвайки преценка
на доказателствата по делото, на касационните основания
и на доводите на страните, както и след
служебна проверка на оспорения съдебен акт на
осн. чл.218, ал.2 от АПК, приема следното:
Касационните жалби са подадени от страни с право на касационно
оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на чл.208 от АПК, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и отговарят на изискванията за форма и
съдържание по чл.212 от АПК, поради което са процесуално допустими.
Разгледани по същество, касационните жалба се приемат за неоснователни.
Предмет
на въззивно обжалване е Наказателно постановление № 44/12.11.2019г. на директора на ОДБХ –
Кюстендил, с което на „Ученическо хранене – Дупница“ ЕООД, за нарушение на чл.31, ал.1,т.1 от Закона за
храните, на основание чл.47, ал.2 от ЗХ е наложена имуществена санкция в размер
на 1000,00лв., а за нарушение на чл. 21, ал.2, т.1 от Наредба № 8/04.12.2018г.
за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните,
предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на
дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни,
предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици /Наредбата/, на основание чл.44, ал.2 от ЗХ е наложена
имуществена санкция в размер на 2000,00лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 18.10.2019г. служители от
ОДБХ – Кюстендил са извършили проверка в
обект – павилион в СОУ „Паисий Хилендарски“
- гр. Дупница, стопанисван от „Ученическо хранене – Дупница“ ЕООД, при която е установено съхраняване и предлагане за продажба на храни, които нарушават
изискванията за безопасност и качество по чл.4, чл.21, ал.2 и чл.43 от Наредба
№ 8/2018г. , като храните са надлежно описани в доклад за извършена инспекция в
обект за производство и търговия с храни от 18.10.2019г., изготвен от
проверяващите инспектори. Във връзка с
констатираните нарушения е издадено
Предписание № 9/18.10.2019г., с което на осн. чл.30а, ал.1 и ал.2 от ЗХ вр. с чл.30, ал.1, т.11 от ЗХ е предписана забрана за търговия с описаните храни, като отговорността за
изпълнение на предписанието е възложена на Диана Александрова Борисова на
длъжност управител на „Ученическо хранене – Дупница“ ЕООД и е предоставен срок за
изпълнение до 18.10.2019г., т.е. незабавно. Предписанието е връчено на Ж.А.Б.–
продавач на 18.10.2019г. На 29.10.2019г. е извършена проверка в обекта от
инспектори при ОДБХ-Кюстендил във връзка с предписание № 9/18.10.2019г., при
която е установено, че част от храните – предмет на предписаната забрана, се предлагат за продажба, т.е. че
предписанието не е изпълнено. Извън горното, проверяващите инспектори
констатират, че в обекта се съхраняват и предлагат за продажба храни, които не
съответстват на изискванията на чл.21, ал.2, т.1 от Наредба № 8/2018г., тъй
като съдържат мазнини, различни от посочените в ал.1 на чл.21 от Наредбата, а
именно: съдържат палмово масло (олио), памукови семена и рапично масло, вместо
нормативно разрешените краве масло, слънчогледово масло и зехтин.
За
деянията е съставен АУАН № 01793/04.11.2019г., който е връчен на управителя на
дружеството.
В
съдебното производство са разпитани длъжностите лица при АНО, които
потвърждават описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства, като сочат, че
констатациите относно съдържанието на процесните храни са въз основа на данните, отразен на
етикетите на същите. На страната на
нарушителя е разпитана свид. Б., която
твърди, че е предоставили изготвеното предписание на касиера на дружеството,
тъй като управителя е бил в отпуск.
При
събраните доказателства, от правна
страна съдът е приел, че АУАН и НП са
издадени от компетентни длъжностни лица без допуснати съществени нарушения в
процедурата по административно наказване. По съществото на спора са формирани изводи за незаконосъобразност на НП в частта относно
нарушението по чл.31, ал.1,т.1 вр. с чл.47, ал.2 от ЗХ, тъй като не е налице
идентичност между адресата на предписанието и субекта на нарушението, съотв. на
наказанието, както и за законосъобразност на НП в частта относно нарушението по
чл. 21, ал.2, т.1 от Наредба № 8/04.12.2018г. във вр. с чл.44, ал.2 от ЗХ,
което се счита за доказано, а наложената имуществена санкция в минимален размер
- за справедлива. Отречено е наличието на
характеристики на деянието чл.44, ал.2 от ЗХ като маловажен случай по чл.28 от ЗАНН. По
посочените правни доводи съдът е постановил оспорения съдебен акт, като в една
част е отменил НП, а в друга част го е потвърдил.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираните в жалбите касационни основания съдът намира, че решението на
районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в
предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за
съответствие с материалния закон, решението е правилно. Съображенията за това
са следните:
При
разглеждане на спора районният съд е спазил принципа по чл.13 от НПК във вр. с
чл.84 от ЗАНН за разкриване на обективната истина по реда и със средствата на
закона. От събраните относими, допустими и достоверни доказателства е извел
правилни изводи по съществото на
релевираните нарушения, както следва:
По първото нарушение: фактическият състав на
санкционната норма по чл.47, ал.2 вр. с
ал.1 от ЗХ включва установено лице,
произвеждащо или търгуващо с храни, което не е изпълнило предписание на
компетентните органи, осъществяващи контрол на храните, което съгласно
правилото на чл.31, ал.1, т.1 от ЗХ е задължително. В случая по делото от анализа на представените документи и от показанията на разпитаните
свидетели, съдът правилно е установил, че няма идентичност между адресата на
предписанието, респ. на предписаното задължение, и субекта на нарушението, което съставлява
отрицателна предпоставка за приложимост на административнонаказателния състав
по чл.47, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.31, ал.1, т.1 от ЗХ и за незаконосъобразност
на издаденото НП в тази му част. Допълнително
в подкрепа на горния извод, следва да се посочи, че АНО не е
доказал надлежно съобщаване на предписанието на задължения субект. Видно от данните в него, които се
потвърждават от показанията на свид. Б., същото е връчено на последната и не е
достигнало до адресата си, който е управителя на търговското дружество. Към
преписката и по делото няма доказателства за съобщаване на предписанието, което
има характер на индивидуален административен акт, по реда и със средствата,
посочени в чл.61 от АПК. Следва, че за
адресата не е възникнало задължение да изпълнява предписаната от компетентните
органи забрана и бездействието му във
връзка със същата, не е съставомерно
административно нарушение по чл.47, ал.2 от ЗХ. Доводите на АНО в обратен смисъл са неоснователни и в
противоречие със събраните доказателствени средства. Оспореното НП в тази част
е незаконосъобразно и решението на районния съд за отмяната му е правилно,
поради което касационната инстанция го оставя в сила.
По
второто нарушение: имуществената отговорност на търговското дружество е
ангажирана на осн. чл. 44, ал.2 от ЗХ за това, че търгува с храни, които не
отговарят на изискванията на този закон или на подзаконовите актове по
прилагането му, като предявеното обвинение по общия състав е конкретизирано
чрез посочване на разпоредбата на чл.21,
ал.2, т.1 от Наредба № 8/2018г. Същата въвежда забрана в обекти за търговия на дребно на територията
на училищата да се предлагат храни, които съдържат мазнини извън разрешените
краве масло, слънчогледово масло и зехтин.
В случая, от проверката на събраните писмени и гласни доказателствени
средства, районният съд е обосновал единствено възможният извод за осъществено
съставомерно деяние. По несъмнен и категоричен начин е установено, че храните в стопанисвания
от дружеството обект, описани в АУАН и НП по вид, количество и състав от
компетентните инспектори при АНО, се
предлагат за продажба, което съставлява търговия по см. на § 1, т.60 от ДР на
ЗХ. От друга страна, съставът на същите
и конкретно видът на съдържащите се в тях мазнини, различни от разрешените, контролните
органи са установили от данните върху етикетите на продуктите, което е видно от
показанията им пред въззивния съд. Доказани
са признаците от обективната
страна на административното нарушение, с оглед на което законосъобразно е
ангажирана отговорността на нарушителя с издаденото НП. Следва, че оспореното
решение в частта за потвърждаването му е правилно и настоящата инстанция го
оставя в сила.
Релевираните от нарушителя доводи, с които
отрича наличието на съставомерно деяние са във връзка със източника на данни за
вида на мазнините в процесните храни. Както се посочи, последните са установени от контролните
органи въз основа на отразеното на етикетите на продуктите. Настоящата инстанция
счита за достоверна информацията за неразрешените мазнини в състава на храните, вписана
в етикетите на същите, а възраженията на нарушителя в обратен смисъл се приемат за неоснователни. Доколкото е
безспорно, че обект на проверка са
пакетирани храни, то задължителните данни на етикетите са нормативно регламентирани в чл.10, ал.1 от ЗХ, както и в чл.12, параграф
2
във вр. с чл.9, параграф 1 от Регламент (ЕС) №
1169/2011
на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 г., към който препраща
разпоредбата на чл.2 от Наредбата за
изискванията за етикетирането и представянето на храните. Изложените правила за
етикетирането и съдържанието на етикетите на пакетираните храни са изцяло
приложими и за продуктите предлагани в детските заведения, училищните столове и
обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските
заведения съгласно чл.6, ал.2 от Наредба
№ 8/2018г. Предвид горните изискванията
към данните на етикетите и доколкото при проверката не е констатирана нарушена
цялост на опаковката, респ. на етикета на продуктите, то за контролните органи
не е възникнало задължение да вземат проби за анализ на мазнините в
съдържанието им. Същите разполагат с
право на избор на подходящите методи и техники при провеждане на официален
контрол върху храните /арг. чл.29а от
ЗХ/. От друга страна, в съдебното производство са събрани
всички необходими доказателства за установяване на релевантните факти за
нарушението на чл.21, ал.2, т.1 от Наредба № 8/2018г. и проверката
за съставомерност на деянието на търговеца не изисква приемане на веществени
доказателства средства, каквито са етикетите или опаковките на процесните
храни. Освен че същите не са иззети при проверката, т.е. останали са на
съхранение при нарушителя, който е разполагал с възможност да ги представи
пред съда, но и достоверна информация за мазнините в продуктите се съдържа в съставените
в хода на производството доклад и предписание на контролните органи,
които са официални свидетелстващи документи, ползващи се с материална доказателствена сила.
Крайният решаващ извод на
касационната инстанция е, че не са осъществени сочените от касаторите касационни
основания за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт и същият следва да се остави в сила.
Независимо от изхода по спора, на ОДБХ - Кюстендил не следва да се присъждат претендираните разноски за адвокатско възнагражение, доколкото липсват доказателства такива реално да са направени до приключване на производството пред настоящата инстанция. От представения договор за правна защита, е видно, че договореното възнаграждение на адв. П. в размер на 360,00лв. следва да се заплати по банков път, но документ удостоверяващ плащането на сумата страната не е приложила.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА решение
№ 260072 от 23.10.2020г. на Районен съд
– Дупница, постановено по АНД №
199/2020г.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
Председател:
Членове: 1.
2.