РЕШЕНИЕ
№ 1432
гр. Плевен, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20214430103129 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК.
Постъпила е искова молба от ***, чрез ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***. с ЕГН **********, в която се
твърди, че вземането на ищеца се основава на договор за потребителски
паричен кредит № *** посредством, който страните постигнали съгласие
кредиторът да отпусне на кредитополучателя заем в общ размер на 12000,00
лева за срок от 60 месеца, обхващащ периода от подписване на договора до
05.06.2022г., съгласно погасителен план, включващ падежните дати на
месечените погасителни вноски, техния размер и размерът на оставащата
главница. Договорено било паричният кредит да бъде изплатен на 60 броя
равни месечни вноски, всяка в размер на 342,58 лева, като в договорът била
посочена и общата стойност на плащанията по кредита.
Сочи се, че въз основа на индивидуалния кредитен профил на ответника
бил определен годишен процент на разходите. Кредитополучателят заплащал
и такса ангажимент, срещу което кредиторът сключвал договора при
1
фиксиран лихвен процент по смисъла на § 1, т. 5 от ЗПК, при съдържащите се
в договора условия, размери и срокове. Таксата се заплащала от
кредитополучателя при усвояване на кредита, като кредиторът удържал
сумата посочена в поле „Такса ангажимент" от общия размер на кредита.“
Лихвеният процент по кредита бил фиксиран за срока на договора, като
началната дата за изичисляване на ГПР била датата на подписване на
договора при допускането, че годината има 365 дни, независимо дали е
високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват
точно задълженията си по него.
Излага се, че сумата, предмет на договора била преведена по личната
банкова сметка на ответника, декларирана от същия и посочена в договора за
кредит.
Сочи се, че на основание на чл. 3, във връзка с чл. 4 от договора, за
ответника възниквало задължението да погаси заема на 60 месечни вноски,
всяка по 342,58лв., като в чл. 5 от договора било предвидено, че при забава на
една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължал
обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата.
Пояснява се, че обезщетението за забава било равно на ОЛП, обявен от
Българската народна банка, в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на
текущата година плюс 10%. Лихвените проценти в сила от 1 януари на
текущата година били приложими за първото полугодие на съответната
година, а лихвените проценти в сила от 1 юли съответно приложими за
второто полугодие. Обезщетението за забава се изчислява на дневна база,
като дневният й размер за просрочени задължения бил равен на 1/360 част от
годишния размер, определен в предходното изречение.
Твърди се, че ответника преустановил плащането на вноските по
кредита на 05.09.2017 година, като към тази дата били погасени две вноски.
Навеждат се доводи, че на основание чл. 5 от договора, вземането на ***
ставало изискуемо в пълен размер, ако кредитополучателят просрочел две
или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората пропусната
месечна вноска, която в настоящия случай била 05.10.2017г., от която дата
вземането станало ликвидно и изискуемо в целия му размер, за което от
страна на кредитора било изпратено изрично уведомление до длъжника.
2
Сочи се, че кредитора претендирал вземанията си по реда на чл.410 от
ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.***. по описа на ПлРС била
издадена Заповед за изпълнение, но при условията на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК
били дадени указания на ищеца за предявяване на иск. С изложените
обстоятелства се мотивира и правния интерес на ищеца да предяви
установителен иск за съществуване на процесните вземания.
Като следствие от изложеното се претендира постановяване на
решение, с което да се за признаване за установено спрямо ответника, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение: 12010,17 лева - главница по договора за
кредит, 5518,63 лева възнаградителна лихва, начислена върху главницата за
периода от 05.09.2017г. до 05.06.2022 г., 3851,93 лева - мораторна лихва,
начислена върху главницата за периода от 05.10.2017г. до 15.01.2021г. , ведно
със законната лихва, считано от постъпване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното изплащане на вземането.
При условията на евентуалност, в случай че така предявеният
установителен иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ищецът предявява осъдителен иск за
горните суми.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ответникът Г. СТР. ОГН., чрез особения представител адв.П.А. е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който исковите
претенции се оспорват по основание и размер. Оспорва се, че е била
предоставена от кредитодателя главницата по договора; надлежното
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита преди настъпване на
крайната дата на падеж; размера на търсените вземания.
Съдът като прецени събраните в хода на производството доказателства
и обсъди доводите на страните намира за установено следното от фактическа
страна :
Исковете са предявени в законоустановения едномесечен срок от
връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№***/2021г по описа на
3
ПлРС, поради което са допустими.
От представения препис на Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта *** сключен между страните в настоящото производство, се
установява, че по силата на същия е било постигнато съгласие за
предоставяне на потребителски паричен кредит от ищцовата банка в полза на
ответника в размер на 12 000лв. при посочени в съглашението елементи на
правоотношението. Лихвеният процент е бил определен на 16.89%, а ГПР на
20.22%.
Видно е, че е бил уговорена дължима застрахователна премия в размер
на 2 700лв., както и е била определена дължима такса ангажимент в размер на
420лв.
Според обективирания в договора погасителен план длъжника е
следвало да върне кредита на 60 месечни вноски с дати на падеж от
05.07.2017г. до 05.06.2022г. и всяка в размер на 342,58лв.
Видно е от обективираното в чл.5 от съглашението, че при забава на
погасителна вноска кредитора дължи обезщетение в размер на действащата
законна лихва за периода на забавата. В същия текст е предвидено още, че
при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, без да е необходимо изпращане на съобщение
от кредитора за настъпването на предсрочната изискуемост.
В о.с.з. на 17.11.2021г. е изслушано заключението по допусната
съдебно-счетоводна експертиза. От него се установяват следните
обстоятелства: Установява се, че на 05.06.2017 г. по банковата сметка на
кредитополучателя е била преведена сумата от 10 204,01 лв., след като е била
удържана уговорената такса ангажимент в размер на 420,00 лв. и сума в
размер на 1 375,99 лв. е била отнесена за погасяване на други два кредита на
ответника и съответно задължението по тях е било погасено с нея. Установява
се от експертното заключение, а това е видно и от приложения към исковата
молба погасителен план, че всяка ежемесечна вноска е включвала част от
главницата и договорната лихва – в променливи размери, както и сума за
застрахователна премия в размер на по 45лв. Установява се също така, че
длъжника е заплатил на 07.07.2017г. сума в размер на 345лв. и на 07.08.2017г.
4
сема в размер на 341лв., като с тях са били погасени първите две вноски, в
това число главница в размер на 259,83лв., договорна лихва в размер на
336,17лв. и застрахователна премия в размер на 90лв.
Видно е от заключението на ВЛ, че кредита е осчетоводен от кредитора
като предсрочно изискуем на 05.10.2017г., поради наплащане на две
последователни вноски. При това непогасената главница се изчислява на
11 740,17лв., а законната лихва за забава върху нея за периода от 05.10.2017г.
до 15.01.2021г. се изчислява на 3 910,07лв. Кредиторът е начислил и
застрахователни премии за периода от 05.09.2017г. до 05.02.2018г. в размер
на 270лв. (по 45лв. месечно), като за последващия период са били анулирани.
Вещото лице е посочило, а е видно и от погасителния план към процесния
договор, че уговорената възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017г. до
05.06.2022г. се изчислява на 5 518,63лв., а размерът на дължимата такава до
обявената от кредитора дата на предсрочна изискуемост – 05.10.2017г.
възлиза на 328,82лв.
Обсъденото експертно заключение не е оспорено от страните и се
възприема от съда като обективно и компетентно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Съдът намира, че се установи от обсъдените доказателства, че между
ответника, в качеството на кредитополучател и ищцовото дружество, в
качеството на кредитодател, е възникнало облигационно правоотношение по
сключен между тях Договор за кредит от 05.06.2017г.
Ирелевантно е възражението на ответната страна за липса на
представителна власт на лицето, подписало процесния договор от името на
кредитора. В съответствие с правилото на чл.301 от ТЗ когато едно лице
действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че
търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след
узнаването. По смисъла на тази законодателна уредба, единствено
представлявания търговец може да се позове на липсата на представителна
власт на представлявалото го по сделка лице и съответно да се
противопостави на действията. На липса на представителна власт не може да
се позовава противната страна по сделката, опитвайки се да избегне
изпълнение.
5
Установи се от обсъденото експертно заключение, че кредитора е
изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение, като е
предоставил на ответника уговорената заемна сума от 12 000лв., превеждайки
10 204,01лв. по негова сметка, прихващайки сума в размер на 420лв. с
насрещно задължение на заемополучателя за плащане на уговорена такса
ангажимент и отнасяйки сума в размер на 1 375,99лв. за погасяване на два
други кредита на длъжника.
Установи се също така, че кредитополучателя е погасил единствено
първите две уговорени погасителни вноски с последно плащане на
07.08.2017г.
Съдът счита, че в случая следва да се приеме настъпила предсрочна
изискуемост на кредита на обявената и осчетоводена от кредитора дата
05.10.2017г., с оглед изрично уговореното в чл.5, изр.2 от договора. За да
приеме това, съдът съобрази следното: От една страна кредитора не е банка и
не стои на обсъждане въпроса за приложимостта на чл.60, ал.2 от ЗКИ, а е и
налице съдебна практика, обективирана в решение №99 от 01.02.2013 г. на
ВКС по т.д. №610/2011 г., I т.о., приемаща, че „при уговорена в договор за
заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на
заетата парична сума, настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите
към този момент анюитетни вноски, вкл. в частта им за възнаградителни
лихви и такси“.
От друга страна, съдът намира, че факта на настъпила предсрочна
изискуемост на приетата от кредитора дата предпоставя по-благоприятни
последици за длъжника, поради което за него не е налице правен интерес от
оспорване на този факт. Това е така, т.к. в случая на настъпила предсрочна
изискуемост на 05.10.2017г. кредитополучателя не дължи възнаградителна
лихва след тази дата до края на срока на договора – 05.06.2022г. В този
смисъл са задължителните разяснения на ВКС, дадени с Тълкувателно
решение № 3 от 27.03.2019г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017г., ОСГТК , в което
е прието, че „Предсрочната изискуемост има гаранционно - обезпечителна
функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа и елемент на санкция.
Изменението на договора поради неизправност на заемополучателя има за
последица загуба на преимуществото на срока при погасяване на
задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор от
6
кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок
поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване
на паричната сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период -след настъпване на предсрочната
изискуемост, не се дължи.“
С оглед горното, съдът намира, че ответника дължи на кредитодателя
непогасена част от предоставената му главница в размер на 11 740,17лв.
Дължи и две от вноските по застрахователна премия до датата на обявяване
на предсрочната изискуемост или общо 90лв. – падежи 05.09. и 05.10.2017г.
Останалите начислени вноски за застрахователна премия след настъпване на
предсрочната изискуемост не са дължими. Така общо дължимата главница се
изчислява на 11 830,17лв.
Съдът намира също така, че дължима се явява уговорената
възнаградителна лихва за периода до датата на обявяване на предсрочна
изискуемост – 05.10.2017г., в размер на 328,82лв. Претендираната
възнаградителна лихва до пълния търсен размер от 5 518,63лв. и за периода
от 05.10.2017г. до 05.06.2022г. не е дължима, при съобразяване на цитираната
по-горе задължителна съдебна практика.
За периода след датата на обявяване на предсрочна изискуемост –
05.10.2017г. до датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК –
15.01.2021г., ответника дължи претендираната законна лихва върху
непогасената главница, в размер на 3 851,93лв. (при установен от вещото
лице по-голям размер от 3 910,07лв.)
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да се признае за
установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищеца
следните суми : сумата от 11 830,17лв., представляваща непогасена главница
по процесния договор; сумата от 328,82лв., представляваща договорна лихва,
дължима за периода от 05.09.2017г. до 05.10.2017г. и сумата от 3 851,93лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 05.10.2017г.
до 15.01.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
15.01.2021г. до окончателното изплащане.
Исковата претенция в останалата част до пълния претендиран размер на
главницата от 12 010,17лв. и до пълния претендиран размер на
възнаградителна лихва от 5 518,63лв. и за периода от 05.10.2017г. до
7
05.06.2022г. следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
По въпроса за разноските: В заповедното производство са били сторени
разноски за държавна такса в размер на 427,61 лв. и за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50лв. или общо разноски в размер на 477,61лв.
Съразмерно частта от вземанията, за които се установи, че са съществували
към момента на депозиране на заявлението, ответника дължи част от
направените в заповедното производство разноски – в размер на 358,21лв.
В исковото производство ищеца е направил разноски за държавна такса
в размер на 427,62лв., за особен представител в размер на 1 171лв., за вещо
лице в размер на 240в. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв., определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от
НПП или общо 1 938,62лв. Съразмерно уважената част от исковите
претенции, ответника дължи част от тези разноски - в размер на 1 453,97лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Г. СТР. ОГН. с ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес: ***, ДЪЛЖИ
на ***, чрез ***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми :
сумата от 11 830,17лв., представляваща главница, сумата от 328,82лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 05.09.2017г. до
05.10.2017г. и сумата от 3 851,93лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 05.10.2017г. до 15.01.2021г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението –
15.01.2021г. до окончателното изплащане, които представляват част от
вземанията, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК от 28.01.2021г. по ч.гр.д.***. по описа на ПлРС,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над сумата от 11 830,17лв. до
пълния претендиран размер от 12 010,17лв. и за възнаградителна лихва за
разликата над сумата от 328,82лв. до пълния претендиран размер от
5 518,63лв. и за периода от 05.10.2017г. до 05.06.2022г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Г. СТР. ОГН. с ЕГН
8
**********, с настоящ и постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ***, чрез
***, със седалище и адрес на управление: ***, следните суми: сумата от
358,21лв., представляваща разноски за заповедното производство по
ч.гр.д.***. по описа на ПлРС и сумата от 1 453,97лв., представляваща
разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
9