№ 406
гр. Пазарджик, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Снежана Стоянова
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Снежана Стоянова Административно
наказателно дело № 20225220200990 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „БАМЗИ -1” ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр.Х. против Електронен фиш серия Г, № 0044216 на ОД МВР-Пазарджик, с
който на основание чл.638 ал.4, вр. с чл.638 ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение
на чл.483 ал.1, т.1 от КЗ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2
000 лв. /две хиляди лева/.
Релевираните в подадената жалба оплаквания се свеждат до наличие на материална и
процесуална незаконосъобразност на ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Постъпили са писмени
бележки от надлежно упълномощен защитник, видно от които жалбата се поддържа, като се
сочат следните възражения:
Твърди се, че не било ясно кое е административно наказателно отговорното лице. Не
било ясно дали АТСС, с което било извършено заснемането притежавало удостоверение за
одобрен тип, тъй като имало разминаване в наименованието, така както било записано в
протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. и в публичния регистър на БИМ.
Удостоверението било издадено за m*SpeeDet 2D“, докато нарушението било заснето с
TWIN*CAM. Санкционирането с ЕФ било незаконосъобразно, тъй като управлението на
автомобила било заснето по време на движение на автомобила, в което било монтирано
АТСС, поради което санкционирането е следвало да бъде посредством АУАН и НП.
Претендират се разноски.
За ответника по жалбата - ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява
1
представител. Постъпило е писмено становище от пълномощник на директора на ОДМВР-
Пазарджик, в което се излагат съображения за потвърждаване на ЕФ, прави се възражение за
прекомерност на разноските на другата страна и на свой ред се иска присъждане на такива.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата
на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и след като обсъди събраните
по делото доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законовия 14-дневен срок и от лице с
правен интерес.
С обжалвания ЕФ е наложена горепосочената имуществена санкция на търговското
дружество „БАМЗИ -1” ООД,, в качеството му на собственик на МПС – л.а. „Рено Еспейс“ с
рег. №******, за това, че на 14.09.2020 г., в 17,51 часа, на АМ „Тракия”, км.89, в посока на
движение към град Пловдив, било заснето горепосоченото МПС по време на движение.
Заснемането станало с АТСС – ТWIN*CAM с № SD2D0027, като било установено
нарушение на Кодекса за застраховането, доколкото от името на жалбоподателя, като
юридическо лице и собственик на горепосоченото МПС, което било регистрирано в
България, респ. не било спряно от движение, не била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите /ЗЗГО/.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото
писмени доказателства, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е неоснователна.
Обжалваният ЕФ е процесуално изправен, тъй като има пълно съответствие между
описателната и санкционна част, като описателната съдържа достатъчно и ясни
обстоятелства по извършване на нарушението. При описанието му се сочи, че има движение
на МПС, чиято посока и място на движение са отразени, т.е. несъмнено е дори при липсата
на отразено „управление“, с който термин борави нормата на чл.638, ал.4 от КЗ, че се касае
именно за такова по отношение на автомобил, собственост на посоченото юридическо лице,
който е без сключен договор за ЗЗГО, което пък е нарушение именно по посочените в ЕФ
правни норми.
От приложената по делото извадка от паметта на процесното АТСС /л.15 в делото/ –
„Справка по критерии mOffice“ с данните за заснетите МПС без сключена ЗЗГО се
установява, че същата съдържа информация за локация, снимка и номер на процесното
МПС, съгласно приложените по делото методическите указания за работа с този вид АТСС.
Системата е работила по заложен приоритет – „застраховка“, за която е маркиран
удивителен знак. Това означава, че проверка е била към момента. Дали обаче тя е
извършвана само тогава или само след това или и в двата случая е напълно без значение, тъй
като изискването за издаването на ЕФ на основание чл. 638, ал.4 от КЗ е само управлението
да е установено с АТСС. Тук е мястото да се посочи некоректността на възражението за
2
липсата на статично изображение, приложено към АНП.
Издаването на обжалвания в настоящото производство ЕФ е на посоченото законово
основание. С Тълкувателно решение 1/14г. ВАС призна възможността за поставяне на
технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, като
изрично указа необходимостта да се извършва по „определена процедура и с оглед
спазването на определени изисквания“ (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Процесният ЕФ
е издаден на основание чл. 647, ал.3 от КЗ за нарушение по чл.638, ал.4 от КЗ, като и двете
норми в своето изр. първо предвиждат състав на едно и също нарушение: „когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда,
предвидени в Закона за движение по пътищата“. Така е въведен напълно самостоятелен и
независим от въведените с ал. 1 и ал.3 на чл. 638 състави на нарушения (съответно за
собственик и водач), като препратката в ал.4 на чл. 638 към чл. 638, ал.1 от КЗ е само
досежно наказанието, което е различно за физически и юридически лица. Законодателното
решение е разграничението на чл.638, ал.1 и на чл. 638, ал.4 КЗ, доколкото в двата случая
се понася отговорност от собственика за неизпълнение на задължението за сключване на
договор за ЗЗГО за притежаван автомобил да е относно предвидения различен ред за
реализиране на отговорността. В чл. 647, ал.1 и 2 от КЗ е предвиден общия ред за търсене на
административно наказателна отговорност - издаване на АУАН и НП при установено
нарушение по чл. 638, ал.1 и ал.3 от КЗ. За нарушението обаче по ал.4 на чл. 638 редът е
различен. Той е регламентиран с чл.647, ал.4 от КЗ - издаване на ЕФ на основание
въведеното с нея изискване - да е установено управление (за разлика от ал.1, където е
достатъчно само притежаването на МПС без договор за ЗЗГО) по специален начин – с АТСС
на МПС, за което не е сключен задължителен договор за ЗЗГО. Чл. 638, ал.1 от КЗ
предвижда отговорност чрез съставяне на АУАН и издаване НП за собственика.
Отговорността на собственика по ал.1 на чл. 638 е абсолютна (без значение дали МПС е
било управлявано или не) , а по ал.3 - само по отношение на лице, което е водач
несобственик. Нормата на чл.638, ал.4 от КЗ предвижда ясно и категорично отговорност
само за собственика, но при установено по посочения специален начин - чрез АТСС
управление на МПС. Целта на законодателя е ясна: Съставите по чл. 638, ал.1 и ал.3 КЗ
освен, че се осъществяват от субекти, притежаващи различни качества: по ал. 1 -
собственика (чл. 438, ал.1 т.1), а по ал. 3 - водачът – несобственик , имат и различни
изпълнители деяния: по ал. 1– несключване на договор за ЗЗГО на притежаван автомобил, а
по ал.3- управление на МПС от несобственик, за което не е сключен договор за ЗЗГО. В
единия случай се санкционира неправомерно действие, а в другия - неправомерно
бездействие. Затова, ако се управлява МПС, за което не е сключен задължителния
застрахователен договор, отговорност може да се търси от водача по чл. 638, ал.3 от КЗ, а
собственикът ще отговаря по ал.1– за неизпълнение на задължението си сключване на
договора, а ако собственикът управлява МПС – по ал.1, защото субект на нарушението по
3
ал.3 на чл. 638 е водач-несобственик. Казано с други думи, отговорността на собственика по
ал.1 на чл. 638 КЗ е абсолютна и във всички случаи, дори при неуправление на автомобила,
достатъчно е да притежава правото на собственост върху него и да не е сключил
застрахователния договор. Редът за реализиране на отговорността е чрез съставяне на
АУАН и НП.
Собственикът ще носи отговорност и когато се управлява от друго лице собственото
му МПС, но това управление следва да е установено с АТСС – чл. 647, ал.3 и чл. 638, ал.4 от
КЗ.
Тези норми (втората санкционна) въвеждат самостоятелен състав на нарушение
(спрямо коментираните по-горе два други), като отговорността е за собственика за
несключване на договор по отношение на собствено МПС, за което е установено управление
на посочената дата.
Неправилно е тълкуването, че щом се касае за управление на МПС, отговорност
следва да носи само водачът и нормата на чл.638 ал.4 от КЗ е във вр. с ал.3. Първо – както се
посочи вече препращането от чл.638, ал.4 към ал.1 е само досежно размера на предвиденото
в двете точки на ал.1 наказание (глоба или имуществена санкция), т.е. досежно наказанието,
но не и досежно основанието за реализиране на отговорността. Съвсем ясно и
недвусмислено е било решението на законодателя да въведе този самостоятелен състав, за
който той е препратил само към реда и условията на чл. 189, ал.4 от ЗДвП, но не и към
основанията за издаване на ЕФ. Мотив, че законодателната воля е именно такава са
изричните решения да се санкционира на това основание само собственика (чиято
отговорност е абсолютна) и в тази връзка да не се прилага ал.5 на чл.189 ЗДвП - деклариране
на обстоятелството кое лице е управлявало МПС, за да понесе то отговорността за
нарушението. С тези законови норми и максимата, че незнанието на закона не извинява
следва неоснователността на възражението на жалбоподателя за неяснота кое е
административно наказателно отговорното лице. Ясно е кой е субекта на отговорността –
жалбоподателя като собственик на МПС без ЗЗГО.
Доколкото чл.647, ал.3 от КЗ препраща само и единствено към реда и условията на
ЗДвП, но не и основанията за издаване на ЕФ, а в случая ползваната АТСС е мобилна,
следва неизменна проверка и дали са спазени нормативните изисквания при ползването й.
В процесния случай движението е било заснето от мобилна система за контрол на
скоростта на МПС с дефиниция по §6 от ДР на ЗДвП - т. 65. Същата е функционирала
напълно независимо от оператор. Съгласно чл.4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, за осъществяване на контрол на
участниците в движението по пътищата се използват АТСС, пуснати на пазара и/или в
действие по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и
вписани в регистъра на Българския институт по метрология. Възможността с такъв вид
средство за измерване да се установява нарушение, за което може да се издаде електронен
4
фиш е законодателно призната с чл.189, ал.4 от ЗДвП (ДВ 19/15г). Същата, както и
Наредбата 8121з-532/12.05.15г. са били в сила и са действащи нормативни източници към
момента на установяване нарушението.
Принадлежността на процесното устройство към точно този вид средство за
измерване е призната на база на установената дефиниция и данните в документа от БИМ на
л.9 в делото за „съответствие с одобрения тип…“. Действително в приложеният протокол от
проверка за техническа изправност наименованието на АТСС е ,,m*SpeeDet 2D“, докато в
ЕФ и протокола по чл.10 от Наредбата то е наименовано „TWIN*CAM“ /в този смисъл е
едно от възраженията на жалбоподателя/, но не може да не направи впечатление, че
фабричният му номер е един и същ - № SD2D0027, което според съда гарантира
идентичността на процесното АТСС. Установява се, че въпросното АТСС може да се
използва, както за контрол на скорост, така и като „Система за автоматично
разпознаване/идентификация на регистрационни номера“ на МПС /САИРН/, като в този
случай системата е наименована АИС „Трафик“.
Фактът, че според протокола от БИМ, системата е сертифицирана да заснема
движение на автомобили при осъществяване и на контрол за скорост, на още по-голямо
основание показва, че е сертифицирана и само да заснема движение на автомобили, с цел
проверка за наличие на ЗЗГО.
В случая достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй като данните в
ЕФ са възпроизведени от приложения като веществено доказателствено средство фотос,
ведно с отразени конкретни параметри от приложената извадка от паметта на процесното
АТСС – „Справка по критерии mOffice“ с приоритет „застраховка“. Самото изображение
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и конкретно
посоката, в която се сочи, че е станало заснемането, обективира дори разпознат рег. номер
на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
В самия ЕФ е посочено конкретно мястото на извършване, респ. заснемане на
нарушението – АМ „Тракия“, км.89, с посока на движение на автомобила към гр.Пловдив.
Действително това не е обективирано на горекоментираната извадка от паметта на АТСС.
Това обаче е без значение като се има предвид застрахователният предмет по договора за
ЗЗГО - чл. 477, ал.1 КЗ (гражданската отговорност на застрахованите физически и
юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства).
Няма намеса в работата на системата и липсва субективен фактор към момента на
установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани всички отчетени и
записани данни, за да се материализира информацията на хартиен носител.
Несъмнено е, че заснемането е станало със автоматизирано техническо средство.
Налице е попълнен от служителя на сектор „ПП“ при ОДМВР Пазарджик /оператор със
системата/ протокол по чл.10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( виж на л.7 от делото) .
Протоколът е от датата на нарушението, чиито час попада в периода от време, през който
5
автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим (виж в протокола).
Същият отразява и патрулния автомобил, в който е било поставено АТСС с неговия
регистрационен номер и местонахождение. Посочено е мястото на контрол – АМ „Тракия“
– обл.Пазарджик, път I-8, ІІ-37, както и началото и края на контролираният участък –С „ПП“
– С „ПП“ . От съпроводителното писмо на л.2 в делото става ясно, че АТСС се активира при
стартиране на двигателя на МПС, в което е монтирано – патрулен автомобил с peг. №
СВ1624КК, като се деактивира 20 минути след неговото изключване, като всяко едно
превозно средство, което е навлязло в обхвата на камерата на техническото средство, бива
заснето автоматично, посредством регистрационния номер на автомобила. На екрана на
компютърната конфигурация, оборудвана в купето на автомобила, се показва информация
по различни критерии в това число и ЗЗГО. Цялата тази информация се прехвърля
автоматично в модул "Справка по критерии" в АИС "Трафик" файлове съдържащи данни за
заснети нарушения от тип "застраховка" (без сключена валидна застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите"), съгласно методическите указания за работа с
автоматизирано техническо средство и система Twin*CAM с № SD2D0027 - АИС Трафик.
След което информацията, касаеща заснетите МПС без ЗЗГО, се проверява допълнително от
служител, в информационната система на МВР и Гаранционния фонд и ако се потвърди, че
в действителност има налице управление на МПС без ЗЗГО, чак тогава се пристъпва към
издаване на електрон фиш по КЗ.
Не е спазено изискването на чл. 10 от Наредбата за фотос, който да онагледява
начина на разположение на система за контрол, но това не е било необходимо, т.к.
въпросната система е мобилна, но не и преносима, т.е. не може да се разполага извън
полицейския автомобил, съответно за неговата експлоатация не се изисква направата на
снимка, каквото е изискването към преносимите АТСС за контрол на скоростта, при
временното им разполагане на пътен участък, съгласно чл.10 ал.3 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г.
Предвид нормата на чл.1 от Наредба 8121 з-532/2015 г., тя урежда изцяло реда и
условията за ползване на мобилни АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата,
а не само за контрол за скоростта. Спазването на този ред и условия е гаранция за
възможността по този облекчен ред да се издаде този вид санкционен документ – ЕФ и това
изискване е в посоченото ТР 1/ 2014на ВАС: „ Поставянето на технически средства, които
автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена
процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от
Конституцията). „ Във връзка с използването на мобилни технически средства правилата
трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание
за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.
Нито ЗДвП обаче, нито който и да е друг закон регламентира процедура, регулираща
действията на контролните органи при използването на мобилни технически средства …“ .
В резултат на този безусловен упрек на ВАС е приета и цитираната горе Наредбата 8121 з-
532 на 12 май 2015г. – за условията и реда за използване на автоматизирани технически
6
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Ако е спазен реда и
условията по нея – законосъобразността на ЕФ от гледна точка на процедурата по
установяване на нарушението чрез заснемане с АТСС е гарантирана. И обратното –
нарушението в условията и реда по Наредбата водят до незаконосъобразност на издадения
при опорочена процедура ЕФ.
Цитираното горе ТР обаче е от 2014г., Наредбата е приета на 12.05.2015г., а КЗ е в
сила от 01.01.2016г., т.е. както се посочи вече - Наредбата е приета предвид критиките в ТР,
прието по повод противоречива съдебна практика по обжалвани ЕФ за превишена скорост.
Затова и част от процедурата по Наредбата касае основно контрола на скоростта, а поради
това и реквизитите в протокола за ползване на АТСС по чл. 10 от Наредбата детайлно
отразяват обстоятелства, които имат за цел да гарантират точното й установяване. Според
чл.10 от Наредбата следва да се попълни протокола по утвърден в приложения към нея
образец и такъв е бил попълнен за процесната проверка – виж на л.7. Протоколът отразява
всички важни обстоятелства, които са от решаващо значение за нормативната възможност да
се издаде фиша. От чл.11 на Наредбата, а и от писмото на л.2 става ясно, че мобилната
АТСС се ползва със служебен автомобил, който очевидно може да е позициониран
стационарно и системата ще е „работеща на място на контрол“ или автомобилът да се
движи, при което системата ще заснема автомобили в процес на движение. Точно такова е
нормативното предвиждане на чл.11 от Наредбата.
Според ал.2 на чл.11: „В случаите на осъществяване на контрол с мобилно АТСС във
време на движение нарушителите се спират на място и се предприемат действия за
реализиране на административно-наказателната отговорност за извършеното нарушение. За
нарушения, установени с мобилни АТСС във време на движение, електронни фишове не се
издават“. Нормата на ал.2 следва да се тълкува в систематиката на ал.1, която определя
двата вида мобилно АТСС – (стационарно и в движещ се служебен автомобил) и
изрично посочва, че те се ползват за „измерване скоростта на пътя“ . Затова и напълно
логично е предписаното с ал.2 – че когато такъв контрол се осъществява с АТСС във време
на движение, нарушителите се спират на място и се предприемат действия по реализиране
на административно-наказателна отговорност, като фишове не се съставят. Това обаче
няма никакво отношение към нарушението, установено по реда на чл.647, ал.3 от КЗ,
тъй като, за да е осъществено е достатъчно да има управление на МПС без застраховка,
което да е заснето с АТСС. Ето защо изискването за спиране на място касае само
случаите на засичане на скорост.
В протокола по чл.10 това обстоятелство (дали мобилната АТСС е в стационарен
режим или е във движение) следва да се отрази задължително при контрол на скоростта и то
е предвидено по образеца: „режим на измерване“ (виж образеца по приложението) и следва
да се отрази какъв вид е : „С - стационарен„ или „Д – в движение“. Това е така, защото
фактът дали заснемането се прави с мобилна АТСС в стационарен режим или в движение е
от значение, но само при ползване на АТСС за контрол на скоростта. Това обстоятелство не
е релевантно за контрола на изпълнението на задължение по КЗ за сключване на ЗЗГО, тъй
7
като при него е от значение само дали е заснето управление на МПС (така изисква съставът
на чл.683, ал.4/чл.647,ал.3) , по отношение на което се проверява наличие на договор за
такъв вид застраховка. В същия смисъл следва да се дискутират и възприемат липсите на
други реквизити по протокола – място на пътния знак за въвеждане ограничение на
скоростта, отстояние до АТСС в метри, точно местонахождение на мястото на контрол и
др., които са изключително от значение във връзка с установяване на конкретна стойност на
скоростта на конкретно място.
Поради това и процесния протокол следва да се приеме, че съдържа всички необходими
реквизити, предвид целта, за която е ползвана АТСС в случая. В него е посочено достатъчно
ясно, че мястото на контрол е на територията на ОДМВР – Пазарджик, А-1 /Тракия/ -
обл.Пазарджик, път I-8, ІІ-37, посочен е времевия диапазон на работа с АТСС – от 07,00 до
19,00 ч., поставен е и подпис срещу името на пътния полицай, който е позиционирал уреда,
а протоколът е бил предаден за съхранение ведно с наличните записи от процесния контрол
в деловодството на сектора и е надлежно регистриран, макар и на следващия ден – виж горе
дясно.
При всичко това и като се има предвид изложеното горе, за целите, за които е
ползвано АТСС – заснемане управление на МПС (за да се провери дали към този момент
има договор за него за ЗЗГО), протоколът е надлежно попълнен с необходимите реквизити,
за да бъде гаранция за достоверност на отразените в него обстоятелства по ползване на
АТСС.
С оглед казаното е несъмнено, че използването на заснемащото техническо средство,
регистриращо извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно определена
процедура, при спазване на поставените изисквания и технически инструкции на
производителя на измервателния уред.
Не е спорно и е установено, че собственик на процесното МПС е жалбоподателя
(виж справка на л.16 в делото), както и неизпълнението на задължението на собственика по
чл.483, ал.1, т.1 от КЗ за сключване на договор за ЗЗГО за този автомобил, който факт не е
спорен, а установим и чрез елементарна онлайн справка в Гаранционен фонд на Р България
по рег. № на МПС.
Както вече бе посочено, съвсем ясно става, че субект на нарушението е собственика
на автомобила, който в случая е посоченото ясно и достатъчно индивидуализирано
юридическо лице .
Нарушението правилно е квалифицирано като такова по чл. 638, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр
с чл. 461, т.1, вр. чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ, доколкото първата чл.638, ал.4 препраща към ал. 1,
т.2, който препраща към чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ, а чл. 461, т.1 въвежда задължителния
характер на процесния вид застраховка.
Наложената глоба е в твърд размер и не подлежи на изменение.
По изложените съображения, даващи отговор на възраженията на жалбоподателя, ЕФ
следва да бъде потвърден.
8
При този изход на делото в полза на ОДМВР Пазарджик следва да се присъди
претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съда определя на 80 лева, вземайки
предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл.63 ал.2, т.5 от ЗАНН, РС - Пазарджик,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия Г, № 0044216 на ОДМВР-Пазарджик, с
който на „БАМЗИ -1” ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр.Х., на
основание чл.638 ал.4, вр. с чл.638 ал.1, т.2, вр. с чл.461, т.1 от КЗ и за нарушение на чл.483
ал.1, т.1 от КЗ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв. /две хиляди лева/,
като законосъобразен.
ОСЪЖДА „БАМЗИ -1” ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Х., да заплати на ОДМВР-Пазарджик, представлявана от директор, с административен
адрес гр.Пазарджик, пл. „Съединение“ № 3 юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
(осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Пазарджишкия административен съд.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
9