О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….02.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.02.2019 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 635 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по реда на глава 32 от ГПК.
Постъпила е ИСКОВА МОЛБА от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, с която е предявен иск на
заявител-кредитор за установяване по отношение на оспорващ длъжник А.П.Х. *** дължимост на вземания по издадена заповед за
незабавно изпълнение, произтичащи от договор за банков кредит, предсрочно
обявен в просрочие.
По размяната на книжата:
Исковата молба вх.№
2816/30.04.2018 г., уточнена с молба вх.№ 17629/ 13.06.2018 г. е редовна, съдържа изискуемите по чл.127 и 128 ГПК
реквизити и приложения. Посочени са
фактите, на които ищеца основава
претенцията си и са направени доказателствени искания. С допълнителна искова
молба вх.№ 33461/16.11.2018 г. ищецът е взел становище по възраженията на
ответницата.
Книжата са връчени
надлежно на ответницата, която предприема в срок защита чрез пълномощник с
отговор вх.№ 28070/01.10.2018 г. Допълнително
становище с уточнени твърдения и доказателствени искания е депозирано с
вх. № 36274/10.12.2018 г.
Страните са
предупредени насрещно за последиците по чл. 40 и 41 от ГПК.
По допустимостта на претенциите: Установено
е служебно провеждането на заповедно производство, чрез което кредиторът
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД гр. София се е снабдил с изпълнително основание заповед
за незабавно изпълнение, въз основа на документи по 417 ГПК, идентични с
представените по настоящото дело доказателства за съществуване на дълга срещу
ответницата – кредитополучател по договор за кредит. При служебната справка по
ч.гр.д.№ 14973/2017 г. на ВРС 25 с-в, е видно, че длъжникът е оспорил
вземанията по реда на чл. 414 ГПК с бланково възражение, депозирано надлежно в
срок (при отчитане на датата на получена покана за доброволно изпълнение за
сумите по образуваното на основание заповедта и издадения въз основа на нея
изпълнителен лист изпълнително дело № 151/2018 г. по описа на ЧСИ Р Т с рег.№
717 при КЧСИ) и прието от съответния
заповеден съд като пречка за стабилизирането на заповедта. Не е установено
обезсилване на вече издаденото изпълнително основание.
Предметът на установяване е очертан от ищеца в размери, съответни на
поправената по реда на чл. 247 ГПК заповед. Кредиторът изрично е заявил, че
търси установяване само за сумите, съответни на периоди, непокрити от
тригодишна давност, но това не представлява частично сезиране, тъй като се
претендира целия сбор от вземания, начислени за съответните периоди, а
остатъците, извън тези периоди изобщо не са предявявани. Претенцията би била
частична само ако вземанията, описани в искането бяха индивидуализирани като
части от сбора, начислен за целите периоди, вкл. за времето извън параметрите,
посочени в искането. При съвпадение както на размерите, така и на периодите на
формиране на сборните вземания, не остава размер, който да не е предмет както
на заповедното производство, така и на установителния иск.
Твърденията за легитимация на страните съответстват на описаното спорно
правоотношение по породена от договорно неизпълнение изискуемост на цялата
главница, настъпила след обявяване на кредита за предсрочно изискуем, ведно със
съответно уговорени просрочени ежемесечно дължими лихви за ползването на
кредита, наказателни лихви, както и дължими такси.
Установителната
претенция на заявителя е предявена в срока, указан от съда, издал заповедта по
поща с клеймо на подаване от 26.04.2018 г. Легитимацията на страните по
настоящото производство съответства на качествата им заявител и оспорващ
длъжник по заповедно основание. Ищецът е регистриран търговец по реда на ЗТР,
като правния му статут се установява чрез публичен достъп в ТР, воден от АВ.
Актуалната
легитимация на ищеца кореспондира с изложеното относно осъщественото
прехвърляне на вземанията по процесния договор на трето спрямо него лице
„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и впоследствие обратното им прехвърляне на
ищеца.
Съдът дължи произнасяне по въведеното с отговора възражение за липса на
процесуална легитимация на ищеца, макар същото да е изградено на доводи за
липса на материална такава, поради това, че процесното вземане е било
прехвърлено от банка на лице, което не попада в кръга на посочените в чл. 417,
т. 2 от ГПК и впоследствие обратно прехвърлено на банката-ищец, респ. заявител
в заповедното производство. Доколкото интересът от установяване на заявени по
реда на чл. 417 ГПК вземания е обусловен от допустимост на самото заповедно
производство, това възражение на ответника може да се квалифицира като
позоваване на липса на положителна процесуална предпоставка за упражняване на
правото на иск. Съдът намира, че с оглед
задължителното тълкуване, дадено в т.4г на ТРОСГТК 4/2013 на ВКС, е спазено
изискването за особено качество на кредитора, като в случая е налице идентитет
на качествата първи цедент и последен цесионер в лицето на банката след
последователността от цесии. Притежанието на правата върху вземането само
временно е легитимирало небанкова институция, за която реда по чл. 417 ал.2 е
недостъпен. Самото прехвърляне не променя основанието на възникване на дълга от
банковата сделка, а само обосновава правата на новия титуляр. Съответно и
поредицата от цесии съхранява вида на прехвърления дълг, като след обратното
придобиване на процесното вземане като кредитор отново се легитимира
ищеца-заявител. Тъй като този заявител има не само качеството „банка“, но е и страната,
договаряла първоначално с длъжника, то и съставения от него документ
представлява именно годен документ по смисъла на чл. 417 ГПК (извлечение от счетоводни книги), без това да може да
се възприеме като форма на заобикаляне на закона. Изложените от пълномощник на ответницата
аргументи се основават на съдебна практика, чието значение е отпаднало след
тълкувателния акт. Възражението е неоснователно и като такова следва да бъде
оставено без уважение. Останалите доводи във връзка с действието на договорите
за цесия и възражението за нищожността им
касаят спора по същество.
Представителната
власт на пълномощниците адв. М. и адв. Ж.
е надлежно учредена (л.9-12 от
делото и л. 99 от ч.гр.д.№ 14973/2017 г. на ВРС). Ответницата е посочила като
свой пълномощник и адв. В., но мандатът на този представител е бил изтекъл на
22.12.2017г(преди упражняване на права от името на страната в молба вх.№
26290/14.09.18г), поради което това действие не е било зачетено от съда. Представителството
на адв. Ж. също е било ограничено със срок до 1.12.2018г, изтекъл преди
подаване на допълнителния отговор, което налага изричното му потвърждаване, за
да бъде отчитано и занапред.
По предварителните въпроси:
С влязло в сила определение № 2092/14.06.2018г. (л.140) съдът е
прекратил отчасти производството по нередовното си сезиране за установяване на
вземане за банкови такси над 80.13 евро до 438.88евро. За този размер от
вземането се налага изрично обезсилване на издадената заповед и изпълнителен
лист( т.13 от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС).
Акцесорните последици от предявяването на заявлението (законна лихва от
сезиране и разноски по заявлението) не се включват в предмета на
установяване. Дължимите държавни такси, след приспадане на внесените
при образуване на заповедното производство, определени съразмерно на цената от всяка от установителните
претенции са внесени. Предметът на делото определя
разглеждането му като ТЪРГОВСКИ СПОР
(чл. 365 т.1 вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ). Направеното от ответницата
с отговора на исковата молба възражение по реда на чл. 369 ГПК за разглеждане
на спора по общия ред съдът е разгледал и оставил без уважение с определение от
02.10.2018 г.(л.158).
По доказателствените искания:
Извън поисканите
от страните доказателства, с оглед изложените по-горе съображения по
допустимостта, съдът е изискал служебно преписката по заповедното производство.
В исковата молба
са формулирани доказателствени искания за събиране на писмени доказателства,
идентични с приложените към заявлението, по което е образувано заповедното
производство. Документите по чл. 417 ГПК представляват относими и допустими
доказателства и следва да се приемат. Документите са представени в преписи, заверени от страна,
но автентичността им не е оспорена. Счетоводните справки за движение по
сметката на кредитополучателя са относими и допустими.
С отговора на
исковата молба ответницата се е противопоставила на допускането като
доказателство на подробната справка по чл. 366 ГПК в частта относно
претендирани застраховки. Макар, че претенцията не включва застрахователни
премии, начисляването на задължения на това основание е формирало общия дълг,
погасяван с вноските на длъжника, поради което и тази част от счетоводните
записвания има пряко отношение към предмета на делото. По тези съображения се
налага и събирането на посочените от ответника доказателства за основанията и
размерите на премиите, дължими по застрахователни полици.
Поисканата счетоводна експертиза за проверка
на надлежното отразяване на размерите на задълженията по процесния договор
(обобщени в извлечението от сметка, послужило за издаването за спорната
заповед) е допустима, а събирането на това доказателство е наложително, с оглед
оспорването на претендираните размери. След служебното им преформулиране за
целите на доказването и с оглед правомощията на съда да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи, за да обезпечи правилното приложение на
императивните правни норми, предвидени в Закона за защита на потребителите,
съдът намира за относими към предмета на спора поставените с исковата молба,
отговора и допълнителната искова молба въпроси. Само въпрос № 5 от допълнително
поставените с отговора на ответницата въпроси съдът счита, че се отклонява от
предмета на експертизата, доколкото цели установяване на факти, свързани с
вътрешните отношения след прехвърлянето на вземанията между ищеца и третото
лице „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, които съгласно чл. 24, ал. 2 от
представения договор не се отразяват върху дотогавашния способ за погасяване на
задълженията(чрез осигуряване на наличности по същата сметка в банката).
Същевременно длъжникът не се позовава на неотчетени плащания от
кредитополучателя към цесионера и последващ цедент - „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ
СЪРВИСИЗ“ АД, а единствено твърди, че същите са постъпвали през целия период на
обслужване на кредита по сметка на ищеца, поради което проверка на
счетоводството на това трето, неучастващо по делото лице не е необходима.
Като относимо и
допустимо съдът преценява въведеното с отговора искане за задължаване на ищеца
да представи подписан от страните погасителен план към Договора за кредит, във
връзка с направените от ответницата оспорвания на факта на изпадането й в
забава, поради което същото следва да бъде уважено.
Съдът намира за
необходимо и установяването на обстоятелства по сключването на първоначалния
договора и двете допълнителни споразумения по повод възражението за
неравноправно договаряне. Дали и доколко всяко от споразуменията е било
индивидуално договорено, респективно чия е била инициативата и повода за
изменение на установените вече клаузи налагат изследване на преддоговорната
информация по сключения договор, затова и направеното с допълнителния отговор
искане за задължаване на ищеца да представи заверено копие на цялото кредитно
досие, включително и изменията с анексите следва да се уважи.
На страните следва да се укаже и необходимостта от представяне на списък на разноските, на осн. чл. 80 от ГПК.
За събиране на становище на страните и допуснатите доказателства делото
следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и
окончателен устен доклад на съдията.
По тези съображения, на осн. чл.
374 ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № 8154/04.10.2017г, поправена с разпореждане №52016/23.11.2017г, и
изпълнителният лист по нея, издадени по ч.гр.д. № 14973/2017 г. на ВРС, 25-ти
състав САМО В ЧАСТТА, с която е разпоредено плащане на сборно вземане над 80,13 евро до 438,88евро претендирани
като начислени за периода 19.10.2014 – 27.09.2017г банкови такси, в която част производството по чл. 422 ГПК е прекратено с
влязло в сила определение № 2092/14.06.2018г., на осн. чл. 415 ал.5 ГПК ( т.13
от ТРОСГТК 4/2013 на ВКС).
ПРИЕМА ЗА разглеждане
по реда на ТЪРГОВСКИТЕ СПОРОВЕ (гл. 32 от ГПК) предявени обективно
съединени искове на заявител-кредитор за установяване на дължимост на вземания по
издадена заповед за незабавно изпълнение, удостоверяваща просрочена след
обявена предсрочна изискуемост главница по договор за банков кредит в размер на
15 532,43 евро, възнаградителна лихва в размер на 2 831,72 евро, лихва за
забавата в размер на 1 997,22 евро и
банкови такси в размер на 80,13 евро,
които са били оспорени с възражение от длъжника.
ДОПУСКА като доказателства
по делото писмените документи
(идентични с приложени към ч.гр.д. № 14973/2017 г. на ВРС, 25-ти състав)
заверени по реда на чл. 183 ГПК като преписи към искова молба: извлечение от
счетоводните книги на ищеца, ведно със справка по чл.366 ГПК и лихвени листи по
сметка на кредитополучателя (л. 26-39); извлечения за движение на средства по
разплащателна сметка на кредитополучателя (л. 40-58); договор за потребителски
кредит № НL 23757/19.06.2007 г. с приложение от 19.06.2007 г. (л.59-64);
допълнително споразумение към договора за потребителски кредит от 23.03.2009
г., ведно с погасителен план към него (л. 65-71); допълнително споразумение към
договора за потребителски кредит от 14.06.2010 г., ведно с погасителен план към
него (л. 72-79); Договори за
цесия от 12.09.2007 г. и от 26.11.2009 г., ведно с приложени справки и
уведомление до кредитополучателя с обратна разписка към него (л. 80-95);
нотариална покана за изпълнение до кредитополучател с разписка за връчване (л.
96-99).
ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл.190 ГПК ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД да представи в едноседмичен
срок с препис за насрещната страна цялото копие от кредитно досие( с изключение
на книжата от него, представляващи договора и анексите към него с погасителните
планове, вече допуснати като доказателства по делото), включително налични
документи съставени при запознаване на потребителя с преддоговорната информация
по сключения потребителски кредит № НL **** г., подписания от страните първоначален
погасителен план към този договор и всички застрахователни полици, сключени във
връзка с чл.14 от този договор.
Предупреждава
страната, че при пропускане на така указания срок и представяне на
доказателствата едва в съдебното заседание може да причини отлагане на делото
поради осуетена защита на насрещната страна и съдът може да й наложи глоба по
реда на чл. 92а ГПК, а при непредставяне на документите до края на съдебното
дирене съдът ще приложи чл. 161 ГПК, като приеме за доказани твърденията на
насрещната страна за липса на такива съставени документи.
ДОПУСКА на осн. чл. 195 ал.1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза с
вещо лице, което след като се запознае с материалите по делото и след като
извърши проверка на място по документи от кредитно досие и в счетоводната
система на „ЮРОБАНК БЪРГАРИЯ“ АД да даде отговор на следните въпроси:
1. Предоставена ли
е по разплащателната сметка, указана в договора за кредит, главницата по
кредита в срока за усвояване
2. Съответстват ли
периодично начисляваните като задължения на кредитополучателя суми на дължимите
вноски за главница и лихви по първоначални или евентуално променени едностранно
от кредитора погасителни планове (към договора за кредит и сключените
допълнителни споразумения) и уговорените ежемесечни такси за администриране на
просрочен кредит и годишна такса за управление и допълнително заплатени за
сметка на собственика просрочени годишни застрахователни премии по
застраховката на имота, служещ за обезпечение.
3. Променян ли е
едностранно (с увеличаване или намаляване)
първоначално уговорения лихвен процент и ГПР и ако такава промяна се
установи, вещото лице да посочи кога е извършена промяната и как е формиран
приложимия към договора лихвен процент: само с промяна на Базовия лихвен
процент (като в този случай посочи дали промяната е съобразена с оповестена от
банката промяна на този процент и съответно решение на компетентен орган на
банката за промяна на размера за този вид кредитиране) или с промяна на
надбавката или с промяна и на двата компонента? Спазена ли е била приложимата от
банката методология и установените в нея формули за изчисление на ГПР и лихвен
процент? Отразена ли е всяка от промените в нов погасителен план и как се е
отразила на дължимата лихва и съответно дължимата анюитетна вноска?
4. В случай, че се
установи промяна на БЛП, вещото лице да посочи кои от компонентите, включени в
методиката, ползвана от банката за негово определяне са общоизвестни и
промените в показателите им се оповестяват публично и има ли компонент, който
да не е свързан с външни за банката фактори и може да се определя по
целесъобразност? Какво е относителното значение на всеки фактор/индекс,
участващ във формулата за изчисление на БЛП и променяно ли е било то?
5. По какъв начин е
определяно съотношението между главница и лихва по първоначално договорените вноски и тези по
погасителни планове към допълнителните споразумения? Променяно ли е било това
съотношение, по какъв начин и в кой момент?
6. Какъв е общия
размер на внесените за погасяване на задълженията по кредита суми? Съответства
ли осчетоводяването на погасените с плащанията задължения на уговорките за
размера и падежа на вноските, уговорени по съответните актуални размери според
евентуални промени в погасителните планове при съобразяване действието на
сключените допълнителни споразумения при отчитане на поредността по чл. 17 от
първоначалния договор? Кога е направена последната погасителна вноска по
договора за кредит?
7. Какъв е размерът
на просрочените вноски за главница, за възнаградителни лихви, за наказателни
лихви и такси по кредита, капитализирани към главницата по всяко от
допълнителните споразумения (т. IV от
допълнителното споразумение от 23.03.2009 г. и чл. 2, ал. 2, чл.3, ал.1 и чл.
5, ал. 1 от допълнителното споразумение от 14.06.2010 г.) ? С колко общо е
нараснала главницата, вследствие на всички допълнителни споразумения спрямо
първоначално договорения размер от 15 000 евро? Нарастнала ли е общата
сума, подлежаща на заплащане ( главници и договорна възнаградителна лихва)
вследствие на всички допълнителни споразумения спрямо първоначално договорения
размер като сбор от анюитетните вноски по първия план?
8. Вещото лице да
състави ТРИ варианта на заключение за размера на дължимите изискуеми вземания
като съобрази различни дати като момент на предсрочна изискуемост 21.06.2014
г. (вариант 1 според посочена от ответница предсрочна изискуемост); 17.08.2016 г. (вариант 2 според дата на
връчване на изявлението на банката на длъжницата) и трети вариант само за
падежиралите неплатени вноски към 28.09.2017 г. (датата на извлечението към подаване
на заявлението), както следва:
А. главница по
погасителен план (съответно с посочване на пропуснатите вноски от последен
актуален погасителен план, отделно от предсрочно изискуем остатък от редовна
главница);
Б. възнаградителна
лихва, начислена от банката като възнаграждение за ползване на кредита до
редовен падеж преди изискуемост;
В. наказателна
лихва, уговорена по чл.3.3 за целия период от първата допусната забава;
Г. законната лихва
само върху просрочени анюитети за целия период от първата допусната забава до
27.09.2017 г.;
Д. начислени по чл.
4, т. 2 от договора такси за администриране на
кредит и за управление на кредит (с посочване на периода, за който са били начислени, методът
им на изчисляване и евентуални промени в него преди и след сключените
допълнителни споразумения);
9. Вещото лице да
състави АЛТЕРНАТИВНИ ТРИ варианта на заключение за задължения към същите при
отчитане на всички усвоени наличности за погасяване САМО на общия първоначален
размер на главницата(без уговорка за погасителен план на месечни вноски и без
начисляване на лихви и такси)
10. Вещото лице да
състави АЛТЕРНАТИВНИ ТРИ варианта на заключение при отчитане при текущо
формиране на размера на задълженията САМО на първоначалното съдържание на
договора, респективно първия погасителен план уговорен в чл. 6 съответен на
фиксиран ГЛП от 10.95 % и приспадане на вноските на платеца по реда в чл. 17 от
договора, без съобразяване на каквито и да са изменения на лихвени проценти или
действие на анекси, като посочи размера
на същите дължимите изискуеми вземания:
при момент на предсрочна изискуемост съвпадащ с падежа на последната от
три поредни непогасени изцяло или частично месечни вноски (вариант 1); към датата на връчване на
изявлението на банката на длъжницата - 17.08.2016 г. (вариант 2); към
28.09.2017 г. без отчитане на предсрочна изискуемост (вариант 3)
11. Вещото лице да състави допълнително
АЛТЕРНАТИВНИ погасителни планове за всеки от периодите между анексите и да
определи задълженията при същите три варианта с приспадане на вноските на
платеца по реда в чл. 17 от договора, но
при отчитане на следните обстоятелства:
А. в първи период
от отпускане на кредита до 23.03.2009 г. действа първия погасителен план,
уговорен в чл. 6 съответен на фиксиран ГЛП от 10.95% с падежна дата съвпадаща с
дата на захранване на кредитна сметка и въз основа на приспадане на плащанията
по този план да се определи алтернативен размер на просрочена главница,
просрочена лихва, редовна лихва и редовна главница, с които да се заместят
сумите по т.I т.1,2,3 и 4 от анекс от 23.03.2009 г.
Б. във втория период от 23.03.2009 г. до 14.06.2010 г.
установените по б. А размери на кредита да се преоформят съответно на
уговорката в т.IV като се отнесат към редовна главница и съответно и новия общ
размер се отчете за формиране на алтернативен погасителен план за период от 12
месеца на облекчено погасяване с вноска от 67.24 евро, а за останалия срок се
разпредели на равни месечни вноски при прилагане на същия фиксиран ГЛП 10.95 %.
Въз основа на приспадане на плащанията по този алтернативен план да се определи
алтернативен размер на редовна главница, с който да се замести показателя по
чл.2, т. 5 от анекс от 14.06.2010 г.
В. в третия период
от 14.06.2010 г. до съответната предсрочна изискуемост установените по б. Б
размери на кредита да се преоформят съответно на уговорката в чл. 3 към редовна
главница и новия общ размер да се разпредели за период на облекчено ползване 12
месеца на равни месечни вноски от по 73 евро, включващи начислена лихва по
фиксиран ГЛП 10.55% (като в случай че текущо дължимата лихва не се покрива
от фиксирана вноска остатъкът се натрупа
върху главницата след облекчения период), а за останалия период
капитализираната главница се разпредели в алтернативен погасителен план с равни
месечни анюитетни вноски до края на първоначално предвидения по договора срок
включващи и лихва във фиксиран размер от 10.95% без да се отчита и
допълнителната такса по чл. 12 от този анекс
Съответно на алтернативния план да посочи
размера на същите дължимите изискуеми вземания: при момент на предсрочна изискуемост съвпадащ
с падежа на последната от три поредни непогасени изцяло или частично месечни
вноски (вариант 1); към датата на връчване
на изявлението на банката на длъжницата - 17.08.2016 г. (вариант 2); към
28.09.2017 г. без отчитане на предсрочна изискуемост (вариант 3)
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на ответницата за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза със задача, формулирана под № 5 в отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ начален депозит в размер на 1000 лв., вносими поравно от ищеца и
ответника, по 500 лв. всеки (в седмичен срок от връчване на определението) по
сметка на ВОС IBAN***, клон Варна.
НАЗНАЧАВА за вещо лице по допуснатата експертиза П А Е( № 224 от списък на вещи лица за 2019 г. на ВОС).
ОПРЕДЕЛЯ начален срок за изготвяне на заключението от предоставяне на достъп на
вещото лице до счетоводството на банката, след поискване от назначеното вещо
лице и краен срок по чл. 199 ГПК и ЗАДЪЛЖАВА вещото лице, на
основание чл.199 ГПК да представи заключението си в същия срок.
Задължава ищцовото
дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещото
лице, назначено от съда по настоящото дело при извършване на оглед на налична
счетоводна и търговска документация, вкл. банкови разплащания по предоставяне
на заетите средства и насочването им към други банки и първични документи за
направени разходи за сметка на кредитополучателя, като при неизпълнение ще бъде
приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което
да е видно, че приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и
следва да му бъде оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при
поискване за извършване на оглед на налична счетоводна и търговска
документация.
На осн. чл. 145 ал.2 ГПК съдът ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца с писмена молба с препис за
насрещната страна в седмичен срок от съобщението да уточни твърденията си
относно начина на договаряне на анексите, като ПОЯСНИ по чие искане (на клиента
или на съответния цесионер) е предприето
изменението на месечната вноска и как са провеждани преговорите до сключване
на допълнителните споразумения, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че ако пропусне тази възможност, съответно ако
реализира това право едва в първо съдебно заседание( чл. 143 ал.2 ГПК) и с това причини отлагане на делото преди окончателния доклад
на съда, може да понесе последици по чл. 92а ГПК.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА
на ответницата, че процесуални действия от нейно име не може да извършва
пълномощник, чиято представителна власт е ограничена от изтекъл срок, като
ЗАДЪЛЖАВА А.П.Х. най-късно до насроченото първо заседание на съда да потвърди
действията на адв. Ж. по подаване на допълнителния отговор и пълномощията му по
делото занапред.
ПРЕДУПРЕЖДАВА
ответницата, че при неизпълнение на това задължение съдът ще счита
допълнителния отговор за неподаден и няма да го докладва при окончателния устен
доклад.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните да представят справка
за разноските по чл. 80 от ГПК за конкретизиране на точен размер на претенциите
им по признаване на отделните разходи, като при пропускане на крайния срок
(даване ход на устните състезания при насрочване на делото) страните няма да
могат да искат изменение на определените от съда размери.
НАСРОЧВА съдебно
заседание за 11.04.2019 г. от 9.30 часа. Да се призоват страните чрез пълномощниците
им, а вещото лице след представяне на доказателства за внесен депозит.
На осн. чл. 7 ГПК допълнително указва на страните, че при отлагане на
делото в открито заседание, съдът с протокола обявява датата на следващото
заседание, за което РЕДОВНО ПРИЗОВАНИТЕ страни се смятат призовани, независимо
дали са се явили.
Проекта за устен доклад, представляващ приложение към настоящото
определение да се съобщи на страните.
Препис от определение да се изпрати на страните, чрез пълномощници
ведно със съобщение за насрочено открито заседание, представляващо Приложение № 1 към Наредба № 7 на МП.
Към съобщението за ищеца да са приложи преписа от допълнителен отговор вх.36274
от 10.12.2018г.
Съдия в
Окръжен съд:
ПРОЕКТ за устен
ДОКЛАД
търговско дело номер
N635 по описа за 2018 год,
Производството е образувано по реда на гл. 32 от ГПК като ТЪРГОВСКИ
СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 286 ал.2 и чл. 1 ал.1 т.7 ТЗ).
Приети са за
разглеждане искове, предявени от „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул "Околовръстен път“ № 260, представлявано от П Д и Д Ш, действащи чрез
адв. М., служ. адрес *** офис 9, срещу А.П.Х.,
ЕГН *********** ***, чрез адв. Ж., служ. адрес ***, като обективно съединени претенции на
заявител за установяване по отношение на
кредитополучателя на вземания по заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. №
14973/2017 г. на ВРС, 25-ти състав, както следва:
1. за връщане на предсрочно изискуема
главница по договор за банков ипотечен кредит в размер на 15 532,43 евро.
2. за плащане на сборно вземане от 2
831,72 евро за договорни лихви,
претендирани като начислени по същия договор като ежемесечно възнаграждение за
ползване на кредита с падежи само от 21.10.2014 г. до 17.08.2016 г.
3. за заплащане на сборно вземане от 1
997,22 евро за наказателни лихви,
претендирани като ежемесечно начислени по същия договор като обезщетение за
забавено плащане на изискуеми вноски с падежи само от 21.10.2014 г. до
27.09.2017 г.
4. за плащане на сборно вземане от 80,13
евро за банкови такси, претендирани като
начислени за администриране на просрочен кредит с падеж 19.10.2014 г. и
26.10.2016 г. и годишна такса за управление за 2015 г. и 2016 г.
По твърденията на страните(чл. 148 ал.1 т.1 ГПК) и кои
от тях се признават или са безспорни и
не се нуждаят от доказване (чл. 148 ал.1 т.3 и 4 ГПК):
Между страните са безспорни обстоятелствата
относно проведено заповедно производство, в което е било уважено заявление на
ищеца за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на извлечение
от кредитна сметка. Тези обстоятелства обаче определят преценката за
допустимост, поради което са установени и служебно, въпреки липсата на спор, от
съда.
С оглед съдържанието на бланкетното
възражение, основано на общо посочване на наличие на неравноправни клаузи и
оспорването, предприето от ответницата като защита по иска, съдът приема, че не
се оспорва фактическия състав на възникването на правоотношението по банковия
кредит, а само действителността на съглашенията, отделени клаузи, пораждащи
права за кредитора, противопоставянето им на длъжника след последователността
от цесии, изискуемостта и размера на задълженията. Твърденията на ищеца са
потвърдени при формиране на защитната теза на ответницата изрично в тази част,
поради което съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от изрично доказване следните обстоятелства:
Ищецът (търговска
банка) е отпуснал потребителски кредит за текущи нужди в размер на 15 000
евро на А.П.Х., срещу уговорена годишна лихва, начисляване ежемесечно, считано
от усвояване на кредита в променлив размер, формиран от базов лихвен процент за
жилищни кредити в евро (6 % към момента на сключване на договора), действащ за
съответния период, и надбавка от 4,95 пункта, съответно с уговорка за
едностранна промяна на ГЛП от банката с уведомяване на клиента при оповестяване
в банков салон (чл. 3, ал. 5, чл. 6 ал.3). Допълнително страните уговорили
олихвяване на ползвания кредит със завишена лихва за период на забавено плащане
в размер на ГЛП и надбавка 10 пункта
(чл. 3, ал.3), както и годишна такса за управление в размер на 0.1 %
върху размера на непогасената главница към същата дата. С договора страните са
уговорили краен срок на издължаване на кредита – 300 месеца, считано от датата
на откриване на заемна сметка (21.06.2007 г.) и погасяване на равни месечни
вноски от 146,48 евро, включващи главница и лихва, като не са конкретизирали
числото от месеца като падеж, следващ откриване на сметката. Страните са
уговорили и право на кредитора да обяви по своя преценка предсрочна изискуемост
при допуснато просрочие на която и да е вноска отчасти или изцяло за лихва или
за главница, като не се изисква волеизявление
за упражняване на това право, а в случаите на неиздължаване на три
последователни вноски предсрочната изискуемост да настъпва автоматично от
падежа на последната просрочена вноска.
В общите условия, включени в договора е предвидено и право на банката да
прехвърли вземанията си по договора на дружества или институции от групата Eurobank EFG Group,
вкл. на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД при съхраняване на начина на погасяване
на задълженията към новия кредитор с наличностите по същата банкова сметка. ***.09.2007
г. банката прехвърлила всички свои вземания по процесния договор на „БЪЛГЕРИЪН
РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД, а то от своя страна ги прехвърлило обратно на банката с Договор за цесия от
26.11.2009 г. Този цедент е уведомил кредитополучателя
за поредицата цесии с нот. покана, връчена на пълномощник на 17.08.16г.
С допълнително споразумение от 23.03.2009 г.
страните (тогава „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“ АД и кредитополучателката) са уговорили капитализиране на просрочени
задължения чрез служебното преоформяне
на кредита с предоставяне на 12 месечен период на облекчено обслужване на
кредита, с изплащане на намалени вноски, покриващи само лихва, за което е
съставен и нов погасителен план, с уговорка за отпадане на облекчението при
неплащане на две дължими месечни вноски.
На 14.06.2010 г. (вече с банката като
последен цесионер) е подписано ново допълнително споразумение, с което е
договорено ново преоформяне на дълга при липса на просрочени задължения и
отчетена редовна главница в размер 15 614,55 евро. Предвиден е нов
дванадесетмесечен период на облекчено ползване, през който кредитополучателят
заплаща намалени равни месечни вноски в размер на 73 евро (чл.4, ал.2), като начислената, но непогасена лихва се
натрупва след изтичане на периода на облекчено погасяване (чл.5 ), а върху така
формирания общ размер на дълга се начислява годишна лихва в размер съгласно
договора за кредит и/или допълнителните споразумения. След изтичане на
облекчения период е предвидено погасяване на дълга на равни месечни вноски
съгласно нов план. Уговорена е също и месечна такса за администриране на
просрочен кредит, дължима при забава на една/повече месечни погасителни вноски
при запазване действието на вече постигнатите уговорки за такси съгласно
договора и предходното допълнително споразумение. В този анекс отново е
включена декларация за одобрение на извършените от банката счетоводни операции,
вкл. промените в лихвените проценти и погасителните планове и липсата на насрещни претенции (чл. 10).
Не се оспорват
размерите на наличностите, усвоени от средствата по сметките на длъжницата,
доколкото ищецът се позовава на справката за движението по кредита (последно погасяване е отразено на 22.04.2014 г.), а ответникът
счита, че на 21.06.2014 г. е настъпил падеж на трета поредна непогасена вноска.
ОСТАНАЛИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА (относно
размерите, конкретизирани детайлно в справката по чл. 366 ГПК), касаещи изискуемост и размер на останалите
непогасени с плащанията вземания са оспорени
изрично:
Ищецът посочва, че длъжниците
допуснали забава в плащанията като са били пропуснати 42 вноски по главницата и
42 вноски за лихви, с падежи считано от 21.04.2014 г. Тази забава, послужила за
основание за упражняване на договореното в чл. 18, ал.2 от договора право на предсрочна изискуемост
за цялата главница, като банката претендира да е уведомила кредитополучателя за
това свое едностранно действие съответно с нотариална покана, връчена на
17.08.2016 г. От този момент
кредиторът счита за дължима цялата остатъчна главница и преустановил
начисляване на възнаградителни лихви, съответно начислявал мораторна лихва
върху целия непогасен кредит. Спорни са
последиците от тези факти.
На първо място, ответницата сочи, че част от съдържанието на
първоначалния договор не е съобразено с изискванията на специален закон, поради
липса на конкретно уговорен размер на лихвата и падежи на погасителните вноски
в текста на договора или в специално изготвен и приет от страните погасителен
план. Съответно на тези твърдения се оспорва и действието на следващите
изменения на изначално недействително в цялост договаряне, евентуално се
оспорва забавата на длъжника, предвид липсата на уговорен в полза на кредитора
срок по договора преди изтичането на общия 25 годишен срок за ползване на
сумата.
На второ място ответницата оспорва размера на начислените
първоначално от банката задължения като твърди, че уговарянето на отделни
клаузи от ипотечния кредит противоречат на нормативната уредба на потребителско
кредитиране. Сочи, че съдържанието на договора е било изготвено от банката и
предложено на клиента без възможност за обсъждане с кредитора, като това съдържание включва
клаузи, създаващи възможности за кредитора едностранно да променя в тежест на
потребителя условията на кредитната услуга. Възразява срещу прилагане на
уговорките за право на банката да определя без допълнително договаряне лихвен
процент (БЛП), съответно да променя вноска по погасителен план, както и таксите
и комисионните, които банката прилага без предизвестие и по неясно определени
критерии, възприети изцяло по волята и в интерес на кредитора, без потребителя
да може да съобрази поведението си с промяната. Сочи, че това право не е било
обвързано от каквито и да е обявена методика, която да е разяснена на
потребителя по начин, позволяващ му да се ориентира в основанието за промяна.
Оспорва се индивидуалното договаряне на посочените клаузи. Допълнително в
искането по чл. 420 ГПК (към което пълномощникът препраща в отговора си като
предходно обосноваване на възражението за неравноправни клаузи) се сочат и
уговорки, които обаче не съответстват на съдържанието на процесния договор, тъй
като това кредитиране не е обвързано с превалутиране на швейцарски франкове.
Доводите за уговорка, прехвърляща валутен риск са неотносими към този процес и
не следва да се докладват като предмет на делото.
Въз основа на тези
възражения се оспорват и размерите, начислени като задължения от банката, като
се твърди, че внесените от ответницата суми са формирали наличност достатъчна
да възстанови главницата по нищожното договаряне, евентуално да погаси
размерите само на дължимите вноски без е допускана забава.
Спорни са последиците и от поредицата цесии, завършващи с обратно прехвърляне на
вземанията на ищеца и първоначален цедент. Ответницата твърди, че поредните прехвърляния
са изцяло привидни, тъй като и след
първата цесия цедентът банка продължил да води счетоводните записвания по
кредитна сметка и да получава плащанията от длъжника. Цесията не била
оповестена по ипотечния акт, нито било потвърдена писмено, като длъжникът не
бил уведомен от първия цедент, а едва след обратната цесия, с която вземането е
върнато на първоначалния кредитор. Твърди се липса на каквото и да е основание
за прехвърляне на редовно обслужван дълг, в отклонение от практиката за
прехвърляне на „лоши“ кредити на специализирана в събиране на просрочени
задължения небанкова институция. Оспорва се противпоставимостта на първата
цесия, останала несъобщена на длъжника и действията на цесионера по
предоговаряне на условията на дълга в първия анекс с лице, което няма качество
кредитор. Оспорва се представителната власт на лицата, действали от името на
цедентите при изпращане на уведомления до длъжника. Не е оспорено обаче
получаването на нотариална покана, отправена от втория цедент, с която на пълномощник на длъжника са
съобщени поредните цесии до връщането на дълга при банката като първоначален
кредитор.
Отделно се оспорва
действието на двете допълнителни споразумения, установили размер на
несъществуващ дълг (при отчитане на действителните размера на задължения) и
предназначени да облекчат кредитополучателя, въпреки че кредитът е бил редовно
обслужван. Сочи се настъпил от това договаряне различен от оповестения като цел
резултат - увеличаването на общата тежест за длъжника в резултат на
предоставените му облекчения.
Ответницата
възразява и за нарушение на законова забрана за капитализиране на
възнаградителни и обезщетителни лихви, поради която анексите, увеличаващи
главницата се оспорват като изцяло недействителни. Евентуално като
неравноправно договорени се сочат клаузите от анексите, уреждащи отлагане на
част от дължимите вноски ( по главница и част от лихвите) за период на
облекчение, непоискано от длъжника, с цел увеличаване на дълга при
капитализирането на отложените задължения като олихвяема главница.
Евентуално,
ответницата се позовава на валидни уговорки в първоначалния договор,
предвиждащи автоматично настъпваща предсрочна изискуемост при продължаваща
забава. Твърди, че след натрупване на три непогасени вноски на 21.06.2014г
главницата е станала предсрочно изискуема, като е отпаднало както правото на
длъжника да ползва целия кредит, така и насрещното право на кредитора за
получава възнаграждение за това ползване и останалите плащания, свързани с
действащ договор ( за такси, застраховки и наказателни лихви).
Възразява и за
уговаряне на обезщетение за забавата в размер, надхвърлящ нормативното ограничение до законната лихва,
приложима при потребителско кредитиране след 12.05.2010г.
По правната квалификация (чл. 148 ал.1 т.2 ГПК):
Така очертаните
фактически обстоятелства обуславят квалификацията на претенцията като специален
установителен иск за съществуването на придобито с обратна цесия вземане, подлежащо
на изпълнение, удостоверено в изпълнително основание. Твърденията за
притезанието на заявителя квалифицират
иска като претенция за изпълнение на договорно задължение, поето от
кредитополучател за връщане на предсрочно изискуема главница, възнаградителна
лихва и обезщетение за забава, уговорено в договора като наказателна лихва с
характер на мораторна неустойка, както и уговорени такси за управление на
разсрочен с погасителен план кредит и за администриране на просрочен дълг.
Приложимото право, уреждащо притезанието на ищеца се съдържа в нормите,
допускащи договорна свобода (вкл. за установяване на съдържание на права и
промяна на съществуващи вече договори),
договаряне при общи условия и уреждащи отговорността за неизпълнение на
договорите (чл. 79 ЗЗД вр. чл. 20а ЗЗД и чл. 298 ТЗ), а извън конкретните
уговорки на страните съответно приложение биха имали общите норми за
валидността на договорите (чл. 26 ал.1, 2 и ал. 4 ЗЗД), както и специалните
диспозитивни (чл. 430 ТЗ, чл. 294 ТЗ) и императивни норми (чл. 58 и 59 от ЗКИ)
за банковия кредит, договаряне на срокове за изпълнение (чл. 70 ЗЗД) и на
предсрочна изискуемост (чл. 432 ал.1 ТЗ и чл.60, ал.2 ЗКИ). Диспозитивно е и
правилото, уреждащо начина на приспадане на изпълнението при непосочено от
длъжника основание за плащане по чл. 76 ЗЗД. Олихвяването на изтекли лихви е предвидено като възможност в чл. 294 ал.2 ТЗ при договаряне между търговци, а за граждани е приложим чл. 10 ал.3 ЗЗД
Потребителския
характер на кредитирането е бил оповестен изрично при договарянето, а и следва
пряко от договорената цел за текущи нужди на физическо лице. Ипотечните кредити
са изключени от специалната уредба на потребителския кредит (чл. 3 ал.5 ЗПК
отм. и чл. 4, ал.1, т.2 от ЗПК), но не и от общата императивна закрила срещу
неравноправно договаряне( пар. 13, т. 12 от ДР на ЗЗП). Затова към процесния договор са приложими
действащите към момента на договарянето правила за защита на кредитополучателя
като потребител и по-специално императивната закрила срещу неравноправно
договаряне съгласно чл. 143, т. 5, 9,
10, 11, 12, както и чл. 144, ал. 2, т. 1
и чл. 146, чл. 147 ЗЗП. Тези норми следва да бъдат съобразени служебно от съда,
независимо от позоваването на страните. При издирване на точното съдържание на
императивните закрилни норми, ще се приложи и тълкуване на тези норми според
духа на общностното право, доколкото ЗЗП е въведен в националното право в
изпълнение на чл. 3 и чл. 6 от Директива 93/13, задължаваща страните-членки да
възприемат уредба, при която включени неравноправни клаузи в договори между
потребители и доставчици няма да са обвързващи за потребителя и че договорът
продължава да действа за страните по останалите условия, когато може да се
изпълнява и без неравноправните клаузи(такива които не са били индивидуално
договорени, и въпреки изискването за добросъвестност, създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията,
произтичащи от договора). Оспорването на валидността на такива клаузи, налага
съобразяване на разясненията относно приложимостта на Директива 93/13/ЕИО за
критериите за значителна неравнопоставеност в задълженията на страните
(C-415/11 и С 226/12), критериите за преценка на интереса на страните от
запазване на договора без евентуално установени неравноправни клаузи(C-453/10 и
C-397/11) и въведената забрана за допускане на изменение на договора от съда
(C-618/10 и C-488/11), закрилата на потребител, който се е договарял без да
познава правата си или се въздържа от позоваване на права поради разноските,
които биха произтекли от едно съдебно производство (C-473/00).
Нормативната обща
уредба за уговаряне на срок в полза на една от страните(чл. 70 ЗЗД), съответно
и отпадане на преимуществото на срока е диспозитивна, съответно за основанията
за предсрочната изискуемост следва да се прилагат уговорките между страните.
Начина на упражняване на това право обаче е уреден императивно, съответно на
указанията по тълкуване на норма на чл.60, ал.2 ЗКИ в т. 18 от ТР 4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Съединената претенция за договорена лихва при
просрочие е основана на твърдения за предварително установени по размер
обезщетения като добавка към редовната възнаградителна лихва, дължими след
допускане на просрочие на вноска по погасителен план. Тези специфични белези
съответстват на характеристиката на обезщетение за забава, уговорено като
мораторна неустойка. Този вид уговорки (допустими според общите правила на чл.
92 ЗЗД) се ограничават както от потребителска закрила срещу неравноправно
наложени на потребителя неоправдано високи обезщетения, така и от общия принцип
на добросъвестно договаряне в съответствие с морала, изключващ свръхпрекомерни
обезщетения, неоправдани с обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция на
неустойката (според възприетите в задължителната практика критерии на ТРОСГТК
1/2009г ВКС).
Възраженията за
недействителност на всяко от съглашенията се основават на пороци, чието наличие
съдът изследва според тежестта им, в поредност, която не зависи от волята на
страната: от най-тежкия - противоречие
на закона, през по-леките - липса на основание, липса на съгласие, привидност,
невъзможен предмет и противоречие на морала, до най-лекия - липсата на форма.
Ако съдът приеме, че сделката е валидна, съдът следва да приложи и служебно
закрилата на потребителя, доколкото правата му изобщо не биха могли да бъдат
накърнени при нищожно договаряне(Решение 141 от 14.07.2016г. по гр.д.№
7446/2014г., IV г.о.; Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5252/2014 г., IV г. о., ГК).
Доколкото част от
възраженията се обосновават с действието на цесиите приложими ще са
разпоредбите на чл. 99-100 ЗЗД, уреждащи правилата за прехвърляне на вземания.
Възражението за
липса на представителна власт представлява позоваване на относителна
недействителност, но доколкото това възражение принадлежи само на мнимо
представлявания(т.2 ТРОСГТК 5/2014), предявяването му от трето лице ( в случая
длъжник по цесията) е безпредметно и съдът го изключва от предмета на делото.
По доказателствената тежест(чл. 148 ал.1 т.5 ГПК)
и попълването на делото с доказателства
( чл. 146 ал.2 ГПК):
По отношение на
процесните вземания, ищецът се е позовал на неоспорените писмени доказателства
(договор за кредит, допълнителни споразумения към него, договори за прехвърляне
на вземания), свои счетоводни записвания и е ангажирал счетоводна експертиза за
проверка на редовното им водене. В тежест на кредитора е да докаже
индивидуалното договаряне или добросъвестно предлагане на клаузи както в
първоначалния договор, така и в поискани от потребителя анекси, предоставящи
право на банката да променя едностранно лихвата и таксите по кредита, както и
изпълнението на задълженията му, произтичащи от императивните правила за защита
на потребителите относно предоставяне на необходимата писмена информация за
съдържанието на условия по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на
които разходите могат да се изменят; лихвения процент, изразен като годишен
лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които
може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита и оповестяването на промени на годишния лихвен
процент. За тези обстоятелства кредиторът е представил безспорните по
съдържание писмен договор и поредица от допълнителни споразумения.
Ищецът носи и тежест да установи целия
фактически състав на пораждането на предсрочната изискуемост на дълга(обективно
наличие на факт, договорен между страните като основание за такова право и
субективно изявление на кредитора, достигнало до длъжника с позоваване на този
факт). За допълнителния факт е посочил безспорно автентичен документ с нот.
заверка.
Оспорването на
валидността и обвързването на потребителя е изградено на твърдения, вече
въведени от ищеца като предмет на делото, поради което и ответницата не носи
доказателствена тежест за конкретно посочени факти.
С оглед
необходимостта от прилагане на императивни норми, посочени в настоящия доклад
съдът предприема и събиране на доказателства по служебен почин, доколкото
преценката на счетоводните записвания на банката налагат специални знания ( чл.
195 ал. 1 ГПК).
Служебната преценка
на съда за норми от публичен интерес е изградена на твърдения, вече въведени от
ищеца и ответника като предмет на делото, поради което и на страните не следва
да се указва доказателствена тежест за други конкретни обстоятелства по
служебен почин на съда. Няма наведени релевантни твърдения за които не са
посочени и представени доказателства.
Всяка от страните
следва да докаже размера на направените от нея разноски, като посочи и
представи доказателства за уговорено и заплатено възнаграждение на пълномощника
си.
По възможностите да уреждане на спора ( чл.
145 ал.3 ГПК):
С оглед характера
на спора и процесуалното поведение на страните, съдът намира, че следва да
укаже предварително възможността от доброволно уреждане на спора:
В случаите на
постигната спогодба между страните относно дължимостта и изпълняемостта на
вземането половината от дължимата
държавна такса в исковото производство ще бъде опростена. Съдът може да
одобри и постигнато под условие за одобрение доброволно споразумение, което
освен конкретния предмет на спора, урежда и други отношения, включително и преурежда
занапред отношенията на страните по повод реализация на обезпечение. Одобрената
от съда спогодба се ползва с изпълнителна сила и въз основа на нея може да се
издаде изпълнителен лист.
С оглед предмета на
делото, свързан с обезпечен с ипотека необслужван потребителски кредит, съдът счита, че спорът им е подходящ за
отнасяне за уреждане чрез съдействие на медиатор. Медиацията е доброволна и
поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето
лице – медиатор помага на страните сами да постигнат споразумението. Само някои
от ползите за страните при прилагане на този метод са: по- евтина и по-бърза
процедура, страните контролират резултата и крайното решение е резултат само на
волята на участниците, но не и на медиатора, процедурата е поверителна както по
отношение на документите, така и на крайния резултат и междинните стъпки,
позволява запазването на търговските отношения между страните и не-рядко служи
за основа на бъдещо партньорство, обикновено приключва със споразумение което
страните доброволно изпълняват, тъй като е основано само на техни взаимни
интереси.
Център за медиация
за района на ВОС е разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен
съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12 (http://
vos.bg/bg/court/mediation-centre) и предоставя безвъзмездно
възможност на страните по делата да разрешат правния спор доброволно,
посредством медиация и със съдействието на медиатор, всеки работен ден от 9 до
17 ч.
Списък на
медиаторите по Единния регистър е общо достъпен на интернет-сайта на
Министерство на правосъдието.