Мотиви по НОХД № 38/2010г. по описа на
Пловдивския окръжен съд, наказателно
отделение
Срещу подсъдимия Д.В.К. *** е
повдигнала обвинение за престъпление по
чл.343, ал.1, б.”В” вр. чл.342, ал.1 от НК за това, че на
04.10.2009г. на главен път І-8, км 212
между гр.П. и гр.П. при управляване на МПС – лек автомобил „Хюндай Лантра” с
рег. *** е нарушил правилата за движение
– чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1 и ал.2, чл.25,
ал.1 от ЗДвП и чл.77, ал.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на
И. П. К., ЕГН **********.
Представителят на Окръжна
прокуратура гр.Пловдив поддържа изцяло
така повдигнатото обвинение срещу подсъдимия. Счита, че на същия следва да бъде
наложено наказание при условията на
чл.55 от НК – пробация с всички
пробационни мерки с максимален срок, както и лишаване от право да управлява МПС също в максимален
размер. По отношение на гражданските искове
намира, че този за причинените имуществени вреди трябва да се уважи изцяло,
а за неимуществените, като завишен, да се уважи
по справедливост.
Защитникът на подсъдимия К. изразява становище, че въпреки приложената
процедура по глава 27 от НПК следва да се преценят всички обстоятелства,
свързани с виновността на подсъдимия, като се отчете съпричиняването от страна
на пострадалия водач. Намира, че с
наказание пробация, само двете задължителни пробационни мерки, в минималния
размер от шест месеца, ще се постигнат целите на генералната и специалната
превенции, както и с лишаване от правоуправление също в минимален размер. По отношение на гражданските искове счита, че този за имуществени вреди е
доказан, а този за неимуществените е завишен и следва да се уважи по справедливост.
Подсъдимият К. се възползва от
процедурата по глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие. Признава вината
си, както и изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съжалява за
извършеното и се присъединява към казаното от
защитника си. Моли за снизхождение и минимална присъда.
За съвместно разглеждане в
наказателното производство са приети предявени граждански искове от един от наследниците
на пострадалия И. П. К. – неговата майка Н.И.К. в размер на 120 000 лв. за
неимуществени вреди и в размер на 2 200 лв., представляващи обезщетение за
причинените й от деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 04.10.2009г. до окончателното им изплащане. Същата е конституирана като
граждански ищец и частен обвинител по делото.
Чрез повереника си изразява
становище, че подсъдимият К. следва да бъде признат за виновен по обвинението,
за което е предаден на съд, като му се наложи наказание при условията на чл.55
от НК – пробация, не само задължителните пробационни мерки, както и лишаване от
право да управлява МПС, определено по размер към максималния. Гражданските
искове като основателни и доказани да бъдат уважени в пълния предявен за всеки
един от тях размер.
Съдът, въз основа на събраните и
приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намира и приема за установено, от фактическа и правна страна, следното:
Подсъдимият Д.В.К. е роден на ***г***.
Живее в същия град, ул.”***” № *. Той е българин,
български гражданин. Със средно образование е. Семеен, с две пълнолетни деца. Работи
като шофьор при ЕТ „***”. Осъждан е четири пъти за престъпления по чл.343б от НК, чл.252 от НК, чл.256 от НК,
чл.197 от НК.
Притежава свидетелство за
управление на МПС категория АВСDЕМТ от 1979г. Многократно е наказван като водач
за нарушения на правилата за движение по пътищата по административен ред /виж
справка на л.132 от досъдебното производство, л.16 от съдебното дело/.
На 04.10.2009г. около 15,15 часа
пострадалият И. К. и няколко негови приятели потеглили с леките си автомобили „БМВ”
от гр.П.. за гр.П. Тръгнали по главен път І-8 в посока от изток на запад.
Времето било облачно, пътят - сух, видимостта - добра. Всеки от тях пътувал сам
в колата си. Движели се в колона, начело на която бил пострадалия със собственото
си „БМВ 318” с рег. № ***. Шофирал със скорост 130 км/ч. След като излезли от
гр.Пловдив били настигнати от лек автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № ***,
управляван от свидетеля Ю.Т.. С него пътували свидетелите Д.А., на предна дясна
седалка, и Л.Ч., на задната седалка отдясно. Свидетелят Т. предприел няколко
маневри изпреварване и се вмъкнал в колоната непосредствено зад колата на И. К.
и преди тази на свидетеля Б.Г..
Около 15,55 часа на път І-8, км 212
лек автомобил „Хюндай Лантра” с рег. № ***, с водач подсъдимия К., бил спрял на десния банкет. Последният
решил да потегли. Навлязъл в платното за движение отдясно в момент, в който към
него приближавали движещите се от гр.П. за гр.П. МПС „БМВ 318”, управлявано от пострадалия, следвано
от „Фолксваген Голф” с шофьор свидетеля Т.. След като забелязал приближаващите
с висока скорост автомобили, подсъдимият спрял колата си перпендикулярно на
пътя пред автомобила „БМВ 318” на И. К.. За да избегне удара с „Хюндай Лантра” последният
предприел рязка маневра наляво като навлязъл в насрещната лента за движение. В
резултат на това действие автомобилът му „БМВ 318” загубил устойчивостта си,
напуснал платното за движение отдясно и се ударил в крайпътно дърво. В резултат
на удара, който настъпил в предната лява
страна на колата на пострадалия, той починал.
В момента, в който последният предприел
маневра наляво, водачът на движещия се зад него „Фолксваген Голф”, свидетелят Т.
задействал спирачната система и отклонил автомобила си също наляво. Въпреки
това последвал удар в неподвижния „Хюндай Лантра” на подсъдимия К.. Ударът настъпил
в предната дясна част на „Фолксваген Голф” и в предната лява част на ”Хюндай
Лантра”. В резултат на съприкосновението „Хюндай Лантра” се завъртял на 180
градуса и се установил в дясната лента за движение. „Фолксваген Голф” продължил
движението си, отклонявайки се надясно и спрял в банкета от дясната страна на
пътя.
На мястото на произшествието пристигнали
полицейски служители от РУ на МВР гр.С. Подсъдимият К. и свидетелят Т. били изпробвани
за наличие на алкохол. Пробите и на двамата били отрицателни. Дошлият екип на
ЦСМП гр.Пловдив констатирал смъртта на пострадалия И. К..
От заключението на
съдебномедицинската експертиза на труп /л.120-124 от досъдебното производство/
се установява, че при изследване на трупа на пострадалия И. К. е констатирано контузия
на главния мозък, наличие на кръв под паяжиновидната обвивка, счупване на
черепа, изкълчване на атлантоокципиталната става на шията, контузия на белите
дробове, счупване на лявата мишнична кост, на костите на двете подбедрици над
глезенните стави, охлузване в лявата половина на шията, лявата раменна става, в
областта на лявата хълбочна кост и по дясната подбедрица. Причината за смъртта
е тежката черепно-мозъчна травма, довела до разстройство на жизненоважни
функции в главния мозък. Горепосочените травматични увреждания са причинени от
действието на твърд, тъп предмет с голяма кинетична енергия и добре отговарят
да са се получили при възникнало ПТП, при което И. К. се е намирал на
шофьорската седалка.
Съгласно протокола за
химическа експертиза /л.127 от досъдебното производство/ пострадалият И.К.
не е бил алкохолно повлиян.
Според заключението на тройната
автотехническа експертиза /л.45-74 от досъдебното производство/ ударът между леките
автомобили „Фолксваген Голф” и „Хюндай Лантра” е настъпил върху дясната /северна/
лента на платното за движение в конфликтна точка от пресичане на траектории,
която приблизително се намира по дължина около или срещу табелата с надпис „Спортен
риболов”, а по широчина - на около 0,2-0,7 м вдясно (северно) от разделителната
линия на платното за движение. „БМВ 318” е загубил устойчивост, когато е „заобиколил”
„Хюндай Лантра”. Скоростта на движение на „Фолксваген Голф” в момента на удара
е била около 115 км/ч, а непосредствено преди задействане на спирачната му
система - около 130 км/ч. Скоростта на движение на „БМВ 318” преди
произшествието е била около 140 км/ч. „Хюндай Лантра” в момента на удара е бил
неподвижен. В анализираната пътна ситуация, водачът на „Фолксваген Голф” е
нямал техническа възможност да установи автомобила преди да се удари в „Хюндай
Лантра” и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той би
имал тази възможност, ако в момента, в който е реагирал се е движел със скорост
по-малка от 100 км/ч. В анализираната пътна ситуация водачът на „БМВ 318” е
нямал техническа възможност да установи автомобила преди да достигне „Хюндай
Лантра” и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той би
имал тази възможност, ако се е движел със скорост по-малка от 86 км/ч. Маневрата
за отклоняване наляво с цел заобикаляне на „Хюндай Лантра” е довела до
дестабилизация на автомобила и последвалото му напускане на платното за движение.
Водачът на „БМВ 318” би имал техническа възможност да избегне удара в дървото
чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 108
км/ч. След като е навлязъл в платното за движение, водачът на „Хюндай Лантра” е
нямал техническа възможност да избегне произшествието. Той би имал тази
възможност, ако бе отложил навлизането в платното за движение докато „БМВ 318”
и „Фолксваген Голф” преминат покрай него. Основните причини за ПТП от
техническа гледна точка са следните: Водачът на „Хюндай Лантра” е
навлязъл в платното за движение в момент, когато мястото на удара е било вътре
в опасните зони на „БМВ 318” и „Фолксваген Голф”, при движение на последните с
установените им скорости. Водачът на „БМВ 318” се е движел със скорост, която
го е лишила от възможността при своевременна реакция да избегне произшествието
като спре или заобиколи безопасно „Хюндай Лантра”, както и да спре преди да се
удари в дървото. Водачът на „Фолксваген Голф” се е движел със скорост, която го
е лишила от възможността при своевременна реакция да избегне произшествието
като спре или заобиколи безопасно „Хюндай Лантра”.
Видно от заключението на допълнителната
тройна автотехническа експертиза /л.79-110 от досъдебното производство/
скоростта на движение на „БМВ 318” преди произшествието е била около 130 км/ч. Водачът
му е нямал техническа възможност да установи автомобила преди да достигне „Хюндай
Лантра” и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Той би
имал тази възможност, ако се е движел със скорост по-малка от 78 км/ч. След
като е навлязъл в платното за движение, водачът на „Хюндай Лантра” е нямал
техническа възможност да избегне произшествието. Той би имал тази възможност,
ако бе отложил навлизането в платното за движение с около 5 секунди, докато „БМВ
318” и „Фолксваген Голф” преминат покрай него.
Според заключението на автооценъчната
експертиза /л.115-117 от досъдебното производство/ стойността на нанесените
материални щети по лекия автомобил „Фолксваген Голф” с рег. № *** към датата на
ПТП 04.10.2009г. е 2 078 лв.
Съдът кредитира заключенията на
вещите лица, тъй като са изготвени
компетентно, професионално, с необходимите познания и опит в съответните
области със следното уточнение: относно заключенията на двете автотехнически експертизи за скоростта
на движение на „БМВ 318” преди произшествието и при каква скорост би го избегнал
съдът възприема заключението на допълнителната експертиза. Съгласно нея скоростта на движение
на „БМВ 318” преди произшествието е била около 130 км/ч и водачът му би имал техническа
възможност да установи автомобила преди да достигне „Хюндай Лантра” и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със
скорост по-малка от 78 км/ч. Вещите лица са стигнали до тези изводи въз основа
на всички доказателства, събрани в хода на разследването.
Описаната фактическа обстановка
се установява по безспорен и категоричен начин от самопризнанията на подсъдимия К., показанията на свидетелите Б.Г., Ю.Т., Д.А., Л.Ч.,
П.К., Г.К., Т. П., от заключенията на съдебномедицинската, тройните
автотехнически и автооценъчната експертизи, протокола за оглед на
местопроизшествие /л.3-4 от дп/, фотоалбума /л.5-14 от дп/, от приложените по
делото писмени доказателства - протокола за химическа експертиза, справка за
съдимост /л.18-19 от дп/, справки от
сектор “ ПП и КАТ” при ОД на МВР гр.П. /л.132 от дп, л.16 от съд.дело/, удостоверение
за наследници /л.135 от дп/, препис-извлечени
от акт за смърт /л.136 от дп/, характеристична справка /л.149 от дп/, заявка
за погребение, фактура № ********** от 05.10.2009г., сметка ***.10.2009г., справка
за телефонни разговори от номер *** /л.38-44 от съд.дело/.
Съдът кредитира
показанията на свидетелите, тъй като са обективни, логични и последователни. Не са противоречиви
по-между си и с останалите доказателства по делото.
Съдът
дава вяра на самопризнанията на подсъдимия К., тъй като се подкрепят от
гласните и писмените доказателства, от заключенията на вещите лица.
При така установената по делото
безспорна фактическа обстановка, съдът счита, че подсъдимият К. е осъществил от обективна страна състава на
престъпление по чл.343, ал.1, б”В” вр.
чл.342, ал.1 от НК за това, че на 04.10.2009г. на главен път І-8, км 212 между
гр.П. и гр.П. при управляване на МПС – лек автомобил „Хюндай Лантра” с рег. *** е нарушил правилата за движение – чл.5, ал.1,
т.1, чл.25, ал.1 от ЗДвП и чл.77, ал.1 от
ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на И. П. К., ЕГН **********.
Съдът намира, че подсъдимият, при
управление на МПС, е нарушил
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗДвП,
тъй като навлизайки в платното за движение не се е съобразил с пътната
обстановка, с останалите участници в движението – водачите на леките автомобили
„БМВ 318” и „Фолксваген Голф”, с тяхната посока и скорост на движение.
Подсъдимият
К. не е спазил и разпоредбата на чл.77, ал.1 от ППЗДвП, тъй като извършвайки маневрата включване
в движението е бил длъжен да се убеди, че няма да застраши останалите участници
в движението, не се е съобразил, че има
задължение да ги пропусне.
Потегляйки и не изпълнявайки това
свое задължение, и след това спирайки на платното, подсъдимият е създал
опасност и пречка за движението, поставил е в опасност живота и здравето на
други участници в движението. С това си поведение е нарушил разпоредбата на чл.5,
ал.1, т.1 от ЗДвП.
Съдът счита, че посочените нарушения са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат.
Подсъдимият К. не е нарушил
разпоредбите на чл.20, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, поради което следва да бъде
оправдан за тези норми. В момента на удара неговият лек автомобил е бил
неподвижен и в случая не е налице нарушение относно режима на скоростта.
Съдът намира, че в случая следва да се отчете и поведението на пострадалия
И. К., който също не е спазил правилата за движение. Той се е движел със
скорост около 130 км/ч, която е доста над разрешената извън населено място съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП. Не е изпълнил задължението
си по чл.20, ал.2 от ЗДвП да намали скоростта и в случай на необходимост да спре
при опасност за движението каквато е възникнала с излизането на колата на подсъдимия
на платното за движение и спирането й. Според вещите лица пострадалият би имал техническа възможност да
избегне удара в дървото чрез безопасно екстрено спиране, ако се е движел със
скорост по-малка от 108 км/ч. Неговата скорост на движение го е лишила от
възможността при своевременна реакция да избегне произшествието като спре или
заобиколи безопасно „Хюндай Лантра”, както и да спре преди да се удари в
дървото.
Съдът счита, че подсъдимият К. не следва да се ползва от привилегирования
текст на чл.343а от НК, тъй като не може да се приеме, че е налице оказана помощ на пострадалия И. К.. За да е налице намалена отговорност според
практиката на ВКС е необходимо помощта да е необходима, да е оказана на жив
човек и да е насочена обективно и субективно към спасяване живота и запазване
здравето на пострадалия. В случая не са
налице горните предпоставки, тъй като последният е починал на място. С оглед обстоятелствата,
при които е настъпил удара в дървото и получените травматични увреждания не е имало възможност да му се помогне. Дори
да се приеме, че подсъдимият е звънял на Бърза помощ, това не е достатъчно да
се запълни съдържанието на състава на
чл.343а от НК. Не може да се направи и безспорен извод за подобни позвънявания,
тъй като приложената справка за телефонни обаждания не съдържа данни за
титуляра на телефонния номер. Единствените такива, че това е телефонен номер на
подсъдимия К. и той го ползва произлизат от него, но не са подкрепени от
писмени доказателства.
От субективна страна престъплението е извършено по непредпазливост.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването
на общественоопасните последици на
деянието, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
При
определяне на наказанието задължително следва да се приложи разпоредбата на
чл.55 от НК, тъй като подсъдимият К. се ползва от процедурата на съкратено
съдебно следствие. Призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за
тези факти.
При
така установената правна квалификация на извършеното и приложената процедура по
глава 27 от НПК, съдът счита, че за постигане целите на наказанието, на
подсъдимия К. следва да бъде наложено наказание, определено при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.”Б” от НК –
пробация.
При
неговата индивидуализация следва да се имат предвид съжалението за извършеното като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Отегчаващи такива са предишните му осъждания и наказването му по
административен ред за извършени нарушения на ЗДвП. При така отчетените
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съдът счита, че
най-справедливо е на подсъдимия К. да се наложат следните пробационни мерки по
вид и размер:
1. ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС – гр.П.,
ул.”***” № * с продължителност ТРИ ГОДИНИ и с периодичност два пъти
седмично
2. ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ с продължителност ТРИ ГОДИНИ,
3.
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО 320 часа годишно в продължение
на три поредни години.
Съдът
намира, че с първите две пробационни мерки, които имат задължителен характер,
както и с третата, ще се постигне необходимото превъзпитателно и поправително
въздействие върху подсъдимия.
Съдът
не споделя виждането на представителя на обвинението, че на последния
следва да се наложат всички пробационни мерки. Като се има предвид, че с
деянието му са засегнати обществени отношения свързани с транспорта, останалите
пробационни мерки не биха имали нужното
въздействие.
Не
може да се приеме и становището на защитата, че на подсъдимия К. трябва да се
наложат само задължителните пробационни мерки и то в минимален размер. Подобно
виждане би означавало да се игнорират предишните му осъждания и наказания като
водач на МПС.
Отчитайки
и тези обстоятелства съдът намира, че не следва да се приложи разпоредбата на
чл.55, ал.3 от НК относно по-лекото предвидено наказание. За постигане целите
на специалната и генералната превенции
на наказанието, на подсъдимия К. следва да се наложи и ЛИШАВАНЕ
ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила.
Гражданските
искове са с правно основание чл.45 от ЗЗД.
Пострадалият И. П. К. има наследници – това са
неговите родители. Майка му Н.И.К. е конституирана като граждански ищец по
делото.
Гражданските
искове са доказани по основание. От събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че е изпълнен фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, вина под формата на
непредпазливост, вреди и причинна връзка между деянието на подсъдимия и
причинените на гражданския ищец вреди.
Налице е противоправно действие от страна на подсъдимия
К., изразило се в нарушаване на норми на ЗДвП и ППЗДвП, довели до настъпване на
ПТП. Тези действия той е извършил виновно под формата на непредпазливост. В
резултат на неговото виновно деяние е настъпил вредоносен резултат, изразил се
в смъртта на И. К.. Установена е причинна връзка между деянието на подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът счита, че определяйки размера на обезщетенията по
справедливост, най-справедливо е подсъдимият К. да бъде осъден да заплати
на гражданския ищец Н.И.К. сумата от 80 000 лв. /осемдесет хиляди
лева/, представляващи обезщетение за
причинените й от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 04.10.2009г. до окончателното им изплащане, и сумата от 2 200 лв.
/две хиляди и двеста лева/, представляващи обезщетение за причинените й от
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.10.2009г.
до окончателното им изплащане, като предявеният граждански иск до 120 000
лв. за неимуществени вреди следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съдът
намира, че присъдените суми, като обезщетение за неимуществени вреди,
справедливо ще репарират претърпените болки и страдания от майката на пострадалия. Видно от показанията
на свидетелката Т.
П. неговата неочаквана смърт е била шок за
нея, покрусила я е за цял живот. Той е бил единствено дете. Със смъртта му е
загубила моралната опора в живота си. При определяне на размера на
неимуществените вреди следва да се отчете и съпричиняването към вредоносния резултат от
страна на И. К..
Присъдените суми като обезщетение
за имуществени вреди на гражданския ищец ще възстановят направените разходи за
погребение, свързаните с него религиозни ритуали. В духа на българския морал и
установените традиции е да се положат грижи за отдаване почит на напусналия
живота близък. Налице са писмени доказателства за горното по делото.
Подсъдимият К. следва да бъде осъден да заплати в полза
на бюджета на съдебната власт по сметка ***., направени разноски по делото, както и ДТ в размер на 3 288 лв.
върху уважения размер на гражданските искове.
Причини за извършване на престъплението от
подсъдимия К. са ниската му правна
култура, нарушаване правилата за движение.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата
си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:/п/