№ 309 22.10.2019 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на двадесет и
пети септември две хиляди и деветнадесета година,
в публично
съдебно заседание в състав:
Съдия:Даниела
Николова
секретар: Михаела
Стойчева
прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 981 по
описа на Районен съд - Хасково за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от К.В. ***
срещу Наказателно постановление № 19-1253-000301/ от 23.08.2019 г. на
Началник Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, с което на основание чл. 174,
ал.3, предл. 1 от ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание – „Глоба” в размер на 2000
лева. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца .В подадената жалба се релевират оплаквания за
неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно
постановление, което било издадено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила . Моли съда да постанови решение, с което да отмени
атакуваното наказателно постановление на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,не се явява, като чрез пълномощника си по делото – адв. Любомир
Гочев от АК - Хасково, заявява, че
поддържа подадената жалба и в хода по същество развива аргументи за нейната
основателност.
Административнонаказващият орган -
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 13.06.2019 г. около 01.25 часа Р.Т.Т.и
П.Г.Н.и двамата служители на РУ на МВР - Хасково били на работа и
установени със служебния автомобил в град Хасково ,в района на комплекс 21-ви
век . В около 01.25 часа забелязали лек автомобил марка „БМВ 318 Д”,с рег. № *******,
движещ се по бул.“България “ към бул.“Освобождение “, който спрели за
извършване на проверка. В хода на проверката установили, че автомобилът се управлява от
жалбоподателя К.В.В. и е негова собственост. Контролните органи от състава на
РУ на МВР – Хасково поискали съдействие
от органите на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Хасково за извършване на проверка с
техническо средство за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта. След
пристигане на контролните органи от сектор
ПП към ОД на МВР-Хасково в състав св.Т.И.П.
и Ж.К.И. жалбоподателят бил поканен от свидетеля
П. да бъде тестван с техническо средство за
употреба на алкохол. Жалбоподателят отказал проверка с техническо средство ,но поискал да даде кръвна проба , с оглед на които констатации, на същата дата и в негово присъствие му бил съставен от св. Т.П. Акт
за установяване на административно нарушение, серия Д, № 886072 за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на
административно нарушение, без да впише обяснения или възражения по него, в
съответната за това графа и на същата дата получил екземпляр от него, според
отразеното в приложената разписка. В хода на проверката от св.Т.П. бил издаден
талон за медицинско изследване № 0027038, в който бил отразен отказа на нарушителя да му
бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол и определен
срок за явяване в СО на МБАЛ –
Хасково до 40 минути,считано от
01.30 часа на 13.06.2019г. Жалбоподателят
обаче не се явил в СО при МБАЛ –
Хасково, в определеното време да даде кръвна проба за изследване
концентрацията на алкохол в кръвта, според твърденията на актосъставителя П. в дадените пред съда показания. Възражения срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законоустановения
срок от съставянето му.При издаване на наказателното постановление, административно-наказващият орган
възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП наложил процесните
административни наказания.
Изложената фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитания в хода на делото свидетел .
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т.П. относно обстоятелствата, свързани с
действията, развили се в хода на
полицейската проверка при констатиране
на нарушението, констатациите му относно поведението и действията на
жалбоподателя и тези, свързани със
съставянето на АУАН, като еднопосочни и
непротиворечиви с писмените такива .
При така установените факти
съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм.
и доп., бр. 51 от 2007 г., изм., бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г., водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не изпълни
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000 лв. Следователно,
деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, не са
допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с действията по съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и връчването му на
жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото
съдържание, както и да направи възражения по него, като от последната не се е
възползвал. Процесният акт
за установяване на административно нарушение е съставен в присъствие на
свидетели, пряко участвали в установяване на описаните в него нарушение и
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите
реквизити. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, от компетентен орган, съгласно т.
2.11 от приложената по делото Заповед № 8121з – 515 от 14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи. Спазени са формата и редът за издаването му,
като представлява спорен въпросът дали по съдържанието си отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Актосъставителят, а след него и АНО са квалифицирали деянието, вменено на
жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
която е наказващата норма, но също така
в диспозицията си съдържа
състава на административно нарушение от
гледна точка характеризиращите го от обективна страна признаци. В случая е налице разминаване при описание на
изпълнителното деяние в АУАН и това в НП, а такова разминаване по отношение на
задължителен реквизит е недопустимо. В процесния АУАН е посочено, че водачът "отказва да бъде извършена
проверка за установяване употребата на алкохол
с техническо средство алкотест дрегер..“
-изпълнително деяние по чл. 174, ал. 3
пр.1 ЗДвП,
а в НП като извършено е посочено ,че е извършил "Отказва проверка с техническо
средство за установяване на употреба на алкохол в кръвта и не изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му ", като макар и да е останало в рамките на същата
правна квалификация, изпълнителното деяние в наказателното постановление е
разширено с въвеждане на нови признаци от състава на нарушение, за които липсва
повдигнато надлежно административнонаказателно обвинение. Формалността на
административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на
наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което
изискване е продиктувано от необходимостта за обезпечаване правото на защита на
привлеченото към отговорност лице в пълен предоставен от закона обем да научи за какво деяние се ангажира отговорността му , както и за да се
обезпечи възможността за съдебен контрол при ясни рамки на фактическото
обвинение за преценка на съответствието му
с приложената санкционна разпоредба. Изложеното налага извод за наличие на
допуснато от наказващия орган нарушение на процесуалните правила при издаване
на наказателното постановление. Характерът на процесното нарушение сочи на
ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице, което
го определя като особено съществено и неотстранимо в съдебното производство и
съставлява основание за отмяна на санкционния акт . Следва да бъде изтъкнато,
че обикновеният прочит на санкционната разпоредба чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
сочи на възможен извод, че подлежи на административно наказание онзи водач на
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване в случая на
употребата на алкохол в кръвта или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Т. е.
създава се впечатление, че водачът подлежи на санкциониране при отказ от негова
страна за изпълнение на само едно и което и да е от визираните задължения: да
бъде тестван с техническо средство, респ. да не изпълни предписание за
установяване на употребата на алкохол с
доказателствен анализатор или медицинско изследване , с оглед употребата на
съюза "или" в цитираната разпоредба. Подобно тълкуване обаче,
настоящият съдебен състав счита, че противоречи на смисъла на закона, чиято цел
е да се създадат гаранции за възможността лицата, управляващи моторни превозно
средства да бъдат контролирани за спазване на забраната по чл. 5, ал. 3, т.
1 от ЗДвП
под страх от административно-наказателна отговорност и отчитайки, че и трите способа,
визирани в текста на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
са насочени именно към проверка на употребата от тези лица на алкохол . В
потвърждение е и законовото положение, че възприемането на показанията на
техническото средство/ от наказващия орган, респ. от съда е обусловено от
несъгласието на жалбоподателя да съдейства било за изследване с доказателствен анализатор или да
се подложи на медицинско изследване .
Налага се извода за субсидиарния характер на този подход /чрез
техническо средство / за установяване употребата на алкохол и той следва от анализа на разпоредбите Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието и
от анализа на редакцията на чл. 174, ал. 1 ЗДвП.
Всъщност, редакция на нормата на чл. 3а,
т. 1 от цитираната наредба сочи на извода на така предложеното тълкуване на санкционната
разпоредба, приложена в случая, след като изрично е предвидено, че отказът на
водача за проверка с техническо средство е основание употребата на алкохол да се установява с доказателствен анализатор
или с медицинско изследване. Такова изследване по делото обаче,
също не е изпълнено и то поради неявяване на жалбоподателя да даде кръвна
проба, като последваща проверка е установила, че не се явил в съответния
медицински център, въпреки, че е приел талона, издаден му за медицинско изследване.
Следователно, налице е противоправно поведение на жалбоподателя, изразяващо се
в осъществяване на състава на нарушение по чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
но при липса на твърдения за такова в съставения АУАН и повдигнато съответно
административнонаказателно обвинение. Нещо, което не е съобразено от наказващия
орган, който с оглед събраните в хода на процеса доказателства правилно е преценил, че е налице деяние по чл. 174, ал. 3
от ЗДвП,
но е следвало да разпореди съставянето на нов АУАН, в който да бъде вписано,
освен че е издаден талон за медицинско изследване, връчен на лицето, то се е
отклонило от даденото предписание и така е довършено деянието по чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
В обобщение, допуснато е несъответствие
в описанието на деянието в съставения АУАН и в издаденото НП, като
бездействието на жалбоподателя по повод предписанието за медицинско изследване
е факт, взет предвид от наказващия орган за пръв път едва със санкционния акт,
с оглед изложеното по – горе за характера и последиците от така допуснатото
процесуално нарушение.
Иначе от материалноправна страна, фактическите
обстоятелства, изложени в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление относно нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП
действително се потвърждават от събраните по делото доказателствени източници.
Горното налага атакуваното НП за нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП да бъде отменено,заради допуснати от страна на
АНО нарушения на процесуалните правила.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-000301/23.08.2019
г. на Началник Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.