О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 260123/21.8.2020г.

гр. Варна,21.08.2020 год.

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав, в закрито разпоредително заседание, проведено на двадесет и първи август през две хиляди и двадесета година в състав :

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2239 / 2020  година по описа на ВРС ,ХLII –ри състав и констатира следното :

 

Производството е по реда на чл.248 ГПК .

 

По делото е постановено Решение №3451/27.7.2020г.с което ВРС е уважил предявения от ищцата против ответното дружество Eнерго Про Продажби АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ГПК  и е присъдил разноски в полза на ищцата на основание чл.78, ал.1 ГПК.

Решението е обжалвано от ответната страна и към момента не е депозиран отговор .

Отделно от въззивната жалба, с нарочна писмена молба от дата 06.08.2020 г. , ответното дружество - „Енерго- Про ПРОДАЖБИ“ АД ,чрез адв. Н.Бе депозирало писмена молба с правно основание чл.248 ГПК.Молбата съдържа искане до РС Варна за изменяване на постановеното Решение в частта за разноските, заведена е в срока за обжалване на Решението,процесуално допустима и приложена на л. 87 – 90.

По същество от подробното изложение на процесуалния представител на ответната страна в Молбата по чл.248 ГПК са наведени правни доводи затова, че на ответника се дължат съдебно -деловодни разноски за прекратената част от исковото производство, за която ВРС не е присъдил разноски с крайния си акт съгласно чл. 78, ал.4 ГПК.С Разпореждане от 7.8.2020 г. ВРС е разпоредил връчване на преписа от молбата на насрещната страна, като ищцата в срок - на 20.08.2020 г. е депозирала чрез адв.С. отговор.В отговора се застъпва становище за неоснователност на молбата а в условията на евентуалност искане за определяне на разноски под минимума на адвокатското възнаграждение .

За да се произнесе по молбата с правно основание чл.248 ГПК съдът съобрази следното:

Исковата молба е предявена на дата 17.02.2020г. и е с цена на отрицателния установителен иск от 543,38 лв.В откритото съдебно заседание на 26.06.2020 г. ВРС е допуснал изменение на  цената на  предявения иск от 543,38 лв. на 503,94 лева,съгласно чл.214 ГПК / л. 69 –ти,гръб/ а за оттеглената част от иска за разликата от 503,94 лева до 543,38 лева е прекратил производството на осн.чл.232 ГПК.При точа частично прекратяване съдът е обявил на страните, че по въпроса за отговорността за разноските ще се произнесе с акта си по същество на спора.

Действително спор между страните няма,че ответното дружество е издало към ищцата данъчна фактура на стойност 543,38 лева – претендирана цена на потребена ел.енергия, като след извършено сторниране, същото това дружество претендира за плащане от ищцата вече сумата от 503,94 лв. Твърденията на ответника са, че за това сторниране на 5.2.2020 г. на ищцата са били изпратени с уведомително писмо и фактурата и Кредитното известие, като и двата счетоводни документа носели датата 4.2.2020 г. а ищцата депозирала исковата си молба на 17.2.2020 г. Позовавайки се на факта,че в срока по чл.131 ГПК ответникът е упражнил правото си на отговор, навел  твърденията за липсата на правен интерес от водене на ОУИ за сумата, която е сторнирана, прилагане на списък по чл.80 ГПК вкл. и цитирайки не само правните норми относими към въпроса за отговорността за разноските, процесуалният представител на ответното дружество извежда извод,че на „Е. П. П.“ АД се дължат разноски за прекратената част на исковото производство вкл.и за адвокатско възнаграждение ,съобразно прекратената част .

При прочит на материалите по делото ще бъде установено ,че при завеждане на иска - 17.2.2020 г.ищцата е приложила само фактурата към исковата молба – фактура, която носи дата 4.2.2020 г.и дължима сума за ел.енергия от 543,38 лв.Отговора на искова молба е депозиран на 19.3.2020 г.и на листи 27 и 29 по делото , като ответникът надлежно е приложил копия на същата фактура от 4.2.2020 г. но и на КИ от дата 04.02.2020 г.От кредитното известие е видно,че е била сторнирана сума от 39,44 лв. Приложено е на л. 31-ви по делото и уведомително писмо от ответника до ищцата, с което са били изпратени на ищцата и фактурата и КИ.

Логично е твърдението на процесуалния представител на ответното дружество, че след като ищцата е получила фактурата, то следва да е получила и кредитното известие и от там и извода на ответника,че за прекратената част от исковото производство ответникът не е станал причина за водене на иска.Ето защо и ВРС следва, макар и да няма точни данни по делото на коя дата ищцата е получила КИ , да ревизира акта си по същество на спора като определи дължимите се за прекратената част на иска разноски в полза на ответната страна.

Разноските следва да бъдат определени като съответен процент от реално сторените от ответника съобразно прекратената част на исковото производство .В случая при първоначално заявен материален интерес от 543,38 лева, намален на 503,94 лв.,съразмерно на прекратената част на исковото производство,разноските съдът изчислява по следния начин : 503,94 / 543,38 = 0,93 % . Т.е. за разликата от 1 до 0,93 = 0,07 % се дължат на основание чл. 78, ал.4 ГПК съдебно - деловодни разноски в полза на ответника.Спор не може да има, че материалния интерес по делото не е значителен и че делото не се отличава с фактическа и правна сложност  като действително сторените разноски от ответника са точно вписани на л. 64 –ти и доказани по размер : 120 лева за депозит за СТЕ и 360 лв. с ДДС платено по Бпът адвокатско възнаграждение.

От своя страна ищцата е претендирала адвокатски хонорар от 300,00 лева,като и двете страни са представили доказателства за заплатен адвокатски хонорар съобразен с минимума по Наредба № 1/ 2004 г.,преди измененията в Наредбата от 15-ти май 2020 г.

Съдът счита, че е справедливо минимума на адвокатски хонорар да не се намаля, т.к.подобно намаляване противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в гражданския процес.Двете страни са били защитавани от надлежно упълномощени адвокати,като процесуалното представителство на двете страни следва да бъде на една и съща стойност или близка а в случая разликата в платените адвокатски хонорари се изразява само в начисления ДДС върху адвокатското възнаграждение платено по Бпът в полза на процесуалния представител на ответното дружество.

Ето защо от общата сума съдебно деловодни - разноски 480 лева, съдът пресмята 0,07 % ДЪЛЖИМИ се съдебно –деловодни разноски в полза на ответника като получава сумата от точно 33,60 лева .Този размер на разноски съгласно чл.248 ГПК и чл. 78, ал.4 ГПК съдът присъжда с настоящия си акт в полза на ответното дружество за прекратената част на исковото производство .

 

Водим от горното съдът,

 

О П Р Е Д Е Л И  :

 

ИЗМЕНЯВА Решение № 3451/27.7.2020г. постановено по гр.дело № 2239/2020 г. по описа на ВРС, XLII – ри състав, в частта за разноските като :

 

ОСЪЖДА Ф.Н.С., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Е. П. П.” АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:*** СУМАТА от общо 33,60 лева (тридесет и три лева и шестдесет стотинки )- сторените от ответната страна съдебно - деловодни разноски, пред настоящата инстанция, съобразно прекратената част на исковото производство, на основание чл. 78, ал.4 ГПК.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с Въззивна жалба пред ОС Варна в ДВУСЕДМИЧЕН срок, считано от дата на получаване на преписа (чл. 248, ал.3 ГПК ).

 

 

РАЗПОРЕЖДА ПРИЕМАНЕ И ПРИЛАГАНЕ към материалите по делото на депозирания отговор на молба с вх.№ 26 1545/ 20.08.2020 г.в първия екземпляр и връчване на преписа на ответната страна –за сведение ведно с преписа на Определението .

Разпореждането не подлежи на обжалване .

 

ПРЕПИС от Определението да се връчи на страните по делото.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :