№ 2326
гр. Пловдив, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Георги Р. Гетов
като разгледа докладваното от Георги Р. Гетов Административно
наказателно дело № 20225330204057 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. П. С., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез
адв. Д. П. срещу Електронен фиш серия К № 4601240 за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система,
издаден от ОДМВР – Пловдив, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост на атакувания
електронен фиш (ЕФ). Жалбоподателката твърди, че нарушението е
извършено при управление на автомобила от трето лице, което да е отказало
да й предостави копие от свидетелството си за управление на моторно
превозно средство (СУМПС). Поддържа, че по тази причина не може да
представи декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Моли електронният фиш да
бъде отменен. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно призована,
жалбоподателката не се явява, представлява се от адв. Д. П., с пълномощно по
делото, който поддържа жалбата. Пледира в електронния фиш да има
неяснота дали с него е ангажирана отговорността на жалбоподателката като
физическо лице или тази на търговското дружество, което е собственика на
автомобила, с който е извършено нарушението.
Въззиваемата страна с писмено становище от *** Г.Б., приложено на
лист 3-4 от делото, оспорва жалбата и поддържа електронния фиш. Твърди
при издаването му да не са допуснати съществени процесуални нарушения и
същият да съдържа всички задължителни реквизити на съдържанието си.
1
Взема становище ясно да е посочено мястото на извършване на нарушението,
както и правилно да е определен размерът на административното наказание
глоба. Поддържа нарушението да е установено с одобрен тип средство за
измерване, което да е годно за употреба към датата на деянието, както и да е
отчетена максимално допустима грешка от 3 км/ч в полза на водача от
измерената скорост. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а
електронният фиш да бъде потвърден. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, редовно призована,
въззиваемата страна не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбата е подадена от М. П. С., спрямо която е наложено
административното наказание, следователно от лице с надлежна процесуална
легитимация. Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на 29.06.2022
г., установено от приложения по преписката екземпляр от фиша, изпълняващ
функцията на разписка, а жалбата е подадена чрез ОДМВР – Пловдив на
07.07.2022 г., поради което срокът по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП е спазен, а
жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна,
поради което атакуваният електронен фиш следва да бъде потвърден по
следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за установено следното:
Търговско дружество „Маринели 2014“ ООД, ЕИК: ********* било
собственик на лек автомобил „Волво В 70“ с рег. № ***. Жалбоподателката
М. П. С. бил *** на това дружество.
На 13.03.2021 г. в 20:18 часа на републикански път II-64, км 49+800 в
посока от гр. Пловдив към с. Труд лекият автомобил „Волво В 70“ с рег. №
*** бил управляван със скорост на движение от 85 км/ч при разрешена
максимална скорост от 60 км/ч, която била сигнализирана на водачите с
пътен знак В26, разположен на км 49+860 от път II-64. Движението на
автомобила с посочената скорост било заснето и установено с видео-радарна
система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено
разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с №
MD1196. Стойността на измерената скорост от техническото средство била 88
км/ч, като след приспадната максимално допустима грешка от „минус“ 3 км/ч
била установена стойност на скоростта на движение от 85 км/ч, при което
било изчислено, че е налице превишаване на разрешената скорост с 25 км/ч.
За това деяние и на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП
против жалбоподателката С. бил издаден обжалваният Електронен фиш серия
К № 4601240, с който й било наложено административно наказание глоба в
размер на 100 лева.
Жалбоподателката не подала писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП пред ОДМВР – Пловдив с данни за друго лице, което да е извършило
2
нарушението.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните и проверени по делото писмени доказателства:
От извадка от Регистъра на одобрените за използване типове средства за
измерване (лист 19-20 от делото) се установява, че процесното техническо
средство тип Cordon М2 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване под № В-46, като
срокът на валидност на одобряването на типа е до 13.06.2027 г.
От Протокол от проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. се изяснява, че
процесното техническо средство тип Cordon М2 с № MD 1196 е преминало
последваща периодична проверка на 12.02.2021 г. със заключение, че отговаря
на метрологичните изисквания и са налични защитните стикери върху
средството за измерване. Изяснява се още, че максимално допустимата
грешка при измерване на скоростта е +/- 3 км/ч при движение до 100 км/ч.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система с рег. № 1030р-7512/15.03.2021 г. се установява, че на дата 13.03.2021
г. мобилна система за видеоконтрол Cordon М2 с № MD1196 е заснела
статични изображения с начален час на работа 12:40 ч. и краен час на работа
23:40 ч. и с място на контрол републикански път II-64, км 49+800 в посока с.
Труд, където е действало ограничение на скоростта на движение от 60 км/ч,
сигнализирано с пътен знак В26.
От приложената по преписката снимка от радар Cordon-M2 № MD 1196
се изяснява, че е измерена скоростта на движение на лек автомобил с рег. №
***, стойността на измерената скорост е 88 км/ч, а заснемането е извършено
на 13.03.2021 г. в 20:18 часа в посока „приближаване“ спрямо техническото
средство.
От справка за собственост на МПС с рег. № *** се установява, че същото
е собственост на „Маринели 2014“ ООД, ЕИК: *********.
От справка от търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ за актуално
състояние към 13.03.2021 г. по партидата на търговеца „Маринели 2014“
ООД, ЕИК: ********* (лист 13-14 от делото) се изяснява, че *** на
дружеството е М. П. С..
От писмо с вх. № 62262/01.08.2022 г. от директора на Областно пътно
управление – Пловдив (лист 22 от делото) и извадка от Географска-
информационна система (ГИС) на АПИ (лист 23 от делото) се установява, че
пътният участък на км 49+800 от републикански път II-64 в посока от гр.
Пловдив към с. Труд попада в обхвата на действия на пътен знак В26, с който
е сигнализирано ограничение на скоростта от 60 км/ч. Установява се, че този
знак е поставен на км 49+860 и зоната му на действие обхваща участъка до км
49+736 от път II-64, където започва кръстовище. Изяснява се още, че посоката
на нарастване на километража на пътя е от с. Труд към гр. Пловдив.
От писмо с вх. № 66444/18.08.2022 г. от началник на сектор „Пътна
3
полиция“ при ОДМВР – Пловдив (лист 27 от делото) се изяснява, че
жалбоподателката С. не е подавала декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП за
издадения против нея Електронен фиш серия К № 4601240.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за задължителните
реквизити на съдържанието си. В същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението – ОДМВР Пловдив; мястото – републикански път II-
64, км 49+800 в посока с. Труд; датата – 13.03.2021 г.; точният час на
извършване на нарушението – 20:18 часа; регистрационният номер на МПС –
***; законният представител на юридическото лице собственик, на когото е
регистрирано превозното средство – жалбоподателката М. П. С.; описание на
нарушението – управление на лек автомобил с превишена скорост от 85 км/ч
при максимално разрешена скорост от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак
В26; нарушената разпоредба – чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП; размерът на
глобата – 100 лева; срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане
– четиринадесет дневен срок, в БНБ, по указаната банкова сметка.
Използваното за установяване на нарушението техническо средство тип
Cordon M2 е мобилно съгласно § 6, т. 65, б. „б“ от допълнителните
разпоредби на ЗДвП. При служебно извършената проверка съдът намира, че
не са допуснати нарушения на процедурата по установяване на нарушението
посредством използването на мобилно автоматизирано техническо средство.
Съставен е протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.,
приет като писмено доказателство по делото. Същият съдържа всички
задължителни реквизити на съдържанието си, определящи го като документ
от съответния вид. Надлежно е удостоверено в протокола, че АТСС е
разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на
производителя и нормативните предписания. Доказано е, че процесният
случай не попада в приложното поле на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от
Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. Нарушението е установено с мобилно
АТСС, но не във време на движение – в протокола е удостоверено, че
измерването е в стационарен режим, поради което не е имало забрана за
санкциониране на деянието с електронен фиш.
Налице е ясна връзка между процесния ЕФ и изготвеното статично
изображение, заснето от техническото средство. От протокола за използване
на АТСС се установява, че работата с него е започнала на 13.03.2021 г. в 12:40
часа и е приключила в 23:40 часа на същата дата, като контролът е
осъществяван на републикански път II-64, км 49+800 в посока с. Труд, а
посоката за задействане на АТСС е при приближаване спрямо техническото
средство. В този времеви интервал и на посоченото място е заснето и
процесното статично изображение от техническото средство тип Cordon-M2 с
№ MD 1196.
4
С § 1, т. 2, б. „б“ от Закон за изменение на Закона за движението по
пътищата (Обн. ДВ бр. 54 от 05.07.2017 г.) е отменен чл. 165, ал. 2, т. 8 от
ЗДвП, поради което към датата на извършване на нарушението – 13.03.2021
г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде обозначавано с пътен знак
Е24, както и точната му локация не се оповестява чрез средствата за масово
осведомяване или в интернет страницата на МВР. Следователно липсата на
тези обстоятелства не представлява нарушение на процедурата и не засяга
нейната законосъобразност.
По приложението на материалния закон съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установява, че
жалбоподателката С. е извършила административното нарушение по чл. 21,
ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна се доказва, че на 13.03.2021 г. в
20:18 часа на републикански път II-64, км 49+800 в посока с. Труд процесният
лек автомобил „Волво В 70“ с рег. № *** се е движил със скорост от 85 км/ч
при разрешена максимална скорост от 60 км/ч, сигнализирана с пътен знак
В26.
Така направеното описание на нарушението и на мястото на извършване
на деянието еднозначно определят част от земната повърхност, която попада
на територията на страната. Това позволява мястото на деянието да бъде
отграничено от кое да е друго място в обективната действителност, поради
което не възниква съмнение или неяснота къде точно е осъществено
движението на процесния автомобил в нарушение на правилата за движение.
В електронния фиш мястото на деянието е индивидуализирано чрез
посочването на конкретния пътен участък – републикански път II-64, км
49+800 при посока на движение към с. Труд, което според съда отговаря на
изискванията за конкретика във фактическото описание на нарушението и
позволява на жалбоподателя да узнае фактическата рамка на обвинението и
да се защитава адекватно в процеса. В електронния фиш ясно и
непротиворечиво е посочено, че действащото ограничение на скоростта е от
60 км/ч и че то е сигнализирано с поставен пътен знак В26.
В тази връзка доказва се от обективна страна, че за процесния пътен
участък към датата на деянието разрешената максимална скорост за движение
за водачите на МПС е била 60 км/ч. От постъпилата справка от Областно
пътно управление – Пловдив се установява, че на км 49+860 от
републиканския път (Карлово – Пловдив) е поставен пътен знак В26, както и
че указаното с него ограничение на скоростта за водачите на МПС е 60 км/ч.
Действието на пътния знак се изчерпва до началото на следващото
кръстовище, за което се установява да се намира на км 49+736 от същия път.
Тъй като посоката на движение на автомобила е от гр. Пловдив към с. Труд,
то той се е движил по намаляването на километража на пътя. Следователно
мястото на деянието, представляващо км 49+800 от републикански път II-64 в
посока от юг към север, попада в обхвата на пътния знак В26 (60 км/ч),
находящ се на км 49+860 от същия път. Разположението един спрямо друг на
интересуващите делото обекти е нагледно изобразено на схемата, приложена
5
на лист 23 от делото.
Основното възражение на жалбоподателката е за неправилно определяне
на субекта на отговорността за така извършеното нарушение. Възражението е
неоснователно, като съдът приема, че наказанието правилно е наложено на
жалбоподателката С., тъй като тя е санкционирана не в качеството на водач, а
на законен представител на ЮЛ - собственик на автомобила, с който е
извършено нарушението, и без да е посочила друго лице като фактическия
водач съгласно предоставеното й от закона право. В съдържанието на
електронния фиш изрично е разяснено правото на собственика, против когото
изначално се съставя ЕФ, да предостави писмена декларация с данни за
лицето, извършило нарушението, както и срокът за това действие. По този
начин правото на защита на жалбоподателката е охранено в пълнота.
Съгласно чл. 188 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото наказание се налага
на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на което е
предоставил управлението на моторното превозно средство. Следователно
жалбоподателката е могла да обори презумпцията относно авторството по
изрично регламентирания в чл. 189, ал. 5 от ЗДвП ред, в случай че друго лице
е извършило нарушението. Така е създаден механизъм, по който законният
представител на дружеството собственик може да отблъсне понасянето на
отговорност за чуждо поведение. Доказва се от справката на лист 27 по
делото, че жалбоподателката С. не е упражнила правото си да подаде писмена
декларация с данни за друго лице, което да е извършило нарушението. При
тези факти законосъобразно е ангажирана именно нейната отговорност. С
безрезултатното изтичане на срока за подаване на писмена декларация от
собственика с данни за друго лице, което да е извършило нарушението,
предметът на доказване по делото се концентрира около обстоятелството кой
е бил собственик, респ. законен представител на юридическото лице -
собственик на автомобила към датата на деянието, а не кой е бил негов водач.
По тези съображения наведените възражения за пръв път в производството
пред районния съд, което има характер на въззивно, за това друго лице да е
управлявало автомобила към момента на извършване на нарушението са
неотносими към предмета на доказване по делото. Това не означава, че се
поставя преклузия за сочене на доказателства, каквато не съществува на
настоящия етап на административнонаказателния процес, а че предметът на
доказване се измества и въпросът кой е бил действителният водач на
автомобила престава да бъде интерес за делото при неупражнено право по чл.
189, ал. 5 от ЗДвП.
Все в тази връзка дори да се установи за пръв път едва на този етап от
процеса, че действителният водач е различен от собственика на автомобила,
това не представлява годно основание за отмяна на електронния фиш.
Противното би означавало при доказано нарушение, то да остава ненаказано
6
поради бездействието на собственика. Липсва легална опора за подобно
поощряване на бездействието на заинтересованото лице.
Причините, на които се позовава жалбоподателката, за да не изпълни
процедурата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, не се ценят за извинителни от
настоящия състав. На първо място в тежест на жалбоподателката е било да
организира така дейността си, че при предоставянето на служебен автомобил
за чуждо ползване да се снабди с копие от СУМПС на работниците или
служителите, които го управляват, както и на други лица, на които го
предоставя. Съгласно чл. 25г от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД)
администратор или обработващ лични данни може да копира свидетелство за
управление на моторно превозно средство, ако това е предвидено със закон.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП съдържа такова нормативно
предвиждане, в който смисъл е и практиката на Комисията за защита на
личните данни. При всяко положение, предоставяйки на трето лице да полза
автомобил, за който жалбоподателката сама отговаря, в нейна тежест е да
обезпечи с подходящо доказателство установяването на действителния водач,
което в случая С. не е сторила.
Поддържаната в жалбата причина за неизпълнението на процедурата по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не се приема от съда за определяща основание за
отмяна на електронния фиш. В случая жалбоподателката не просто не е
представила копие от СУМПС на водача към своята писмена декларация по
чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, а въобще по никакъв начин не е сигнализирала на
органите на Министерството на вътрешните работи, че друго лице е
извършило нарушението. В тази връзка следва да се отбележи, че има
формирана богата съдебна практика, приемаща че изискването за представяне
на копие от СУМПС не следва всякога да се абсолютизира, включително че
процедурата може надлежно да бъде изпълнена и с представянето на
заместващ свидетелството за управление документ (например договор за
наем). Спазването на 14-дневния срок, считано от връчването на ЕФ, и
подаването на писмена декларация с данни за фактическия водач обаче са
всякога задължителни предпоставки, за да бъде оборена презумптивната
отговорност на собственика/законния представител, ако той е юридическо
лице. В случая жалбоподателката С. нито е спазила преклузивния срок, нито е
подала необходимата писмена декларация, с което процедурата за ангажиране
на отговорността не на собственика, а на водача е опорочена. Подаването на
писмена декларация по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП с данни за друго лице
като извършител на нарушението не е равносилно на изявление в жалба до
съда, че някой друг е управлявал автомобила при извършване на
нарушението. Декларацията се подава под страх от наказателна отговорност
за верността на декларираните данни. В случая жалбоподателката се опитва
да заобиколи този ред, като въведе същото твърдение в процеса, но без
възможността за ангажиране на наказателната отговорност за невярно
деклариране да служи като гаранция за достоверността му.
За да й бъдат признати правата, които претендира с жалбата, С. е
7
следвало да подаде писмена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП пред ОД на
МВР – Пловдив с данни за лицето, което твърди да е извършило
нарушението. Това е следвало да направи в 14-дневен срок от получаването
на екземпляр от електронния фиш. При липса на копие от СУМПС на водача
към декларацията е следвало да приложи всички други доказателства, с които
разполага. В такава хипотеза тя би сезирала директора на Областната
дирекция на МВР, която е издала фиша, което на свой ред да изисква негово
нарочно произнасяне. При евентуално постановен отказ от анулиране на
електронния фиш, то правилността на това произнасяне би могла да бъде
проверена от съда чрез подаване на жалба срещу самия електронен фиш. В
такава хипотеза съдът би могъл да прецени дали при проявена активност от
собственика/законния представител на собственика-ЮЛ неоснователно е
отказано анулиране на електронния фиш и дали е била налице извинителна
причина за непредставяне на копие от СУМПС на водача, доколкото каза се,
че това изискване не се абсолютизира от съдебната практика. Процесната
хипотеза обаче е твърде различна – жалбоподателката сама е избрала да не
подава декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. Така съзнателно се е отказала да
въвежда в процеса твърдения, че друго лице е извършило нарушението или да
възразява по реда на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП. Измежду различните
възможности за защита, които процесуалният закон предоставя на лицето по
чл. 188 от ЗДвП, жалбоподателката е решила да се обърне директно към съда
с подаването на жалба. Това означава, че тя приема в процеса да се изследва
кой е собственикът/законният представител на собственика - юридическо
лице, а не кой е водачът на автомобила. По тези съображения правилно с
електронния фиш е ангажирана именно нейната отговорност за доказаното по
делото административно нарушение. В този смисъл е и съдебната практика -
така Решение № 2357 от 19.11.2019 г. по к.а.н.д. № 2694/2019 г. на XX състав
на Административен съд – Пловдив.
Другото наведено от жалбоподателя възражение е за неяснота относно
санкционирания с ЕФ субект. Твърди се от повереника в хода на съдебните
прения, че от съдържанието на електронния фиш да не става ясно дали
наказано е физическото лице М. П. С. или търговското дружество „Маринели
2014“ ООД, което е юридическо лице. Действително в съдържанието на фиша
след изписването на трите имена на жалбоподателката С. е посочена и
фирмата на дружеството, което е собственик на автомобила. Това не поражда
твърдяната неяснота относно наказаното лице. Ясно е посочено, че
административното наказание, което по вид е глоба, се налага на М. П. С.,
като трите имена на жалбоподателката са изписани на първо място и с главни
букви. Непосредствено след имената й е вписан текстът: „представител на
фирма“, което по недвусмислен начин указва, че наказанието се налага на
жалбоподателката в качеството й на законен представител на определено
юридическо лице, а не за нарушение, което е извършено с неин собствен
автомобил. За да бъде индивидуализацията пълна и несъмнена, след думите
„представител на фирма“ са посочени фирмата и правноорганизационната
8
форма на съответното търговско дружество, което е собственик на процесния
автомобил и чийто законен представител е жалбоподателката. В електронния
фиш е посочен и ЕГН на жалбоподателката С.. При тези факти съдът намира,
че правилно и недвусмислено в обжалвания електронен фиш
жалбоподателката С. е определена като субект на
административнонаказателната отговорност чрез израза М. П. С. –
представител на „МАРИНЕЛИ 2014“ ООД. Неяснота би могла да възникне,
ако на първо място беше посочена фирмата на дружеството и след това
уточнение, че то се представлява от жалбоподателката, но не такава е
процесната хипотеза. Волята в електронния фиш относно субекта на
отговорността, а именно жалбоподателката М. П. С., е ясна и несъмнена,
поради което съдът намира възражението за неоснователно. В този смисъл е
и съдебната практика, в която са разгледани идентични възражения - така
Решение № 1753 от 14.10.2020 г. по к.а.н.д. № 1428/2020 г. на XXVI състав
на Административен съд – Пловдив; Решение № 446 от 02.03.2021 г. по
к.а.н.д. № 3338/2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив;
Решение № 425 от 11.03.2022 г. по к.а.н.д. № 43/2022 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив; Решение № 1217 от 13.07.2020 г. по к.а.н.д.
№ 1026/2020 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение
№ 1833 от 13.10.2021 г. по к.а.н.д. № 1731/2021 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив.
За така извършеното от жалбоподателката административно нарушение
съгласно разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е предвидено
административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Правилно е
определена приложимата санкционна разпоредба. В конкретния случай
превишаването на разрешената максимална скорост е с 25 км/ч, поради което
то попада в приложното поле на цитираната разпоредба, с която се
санкционират случаите на превишаване от 21 до 30 км/ч на разрешената
максимална скорост извън населено място. Правилно е установена и
стойността на скоростта на движение на автомобила, с който е извършено
нарушението, а именно 85 км/ч. В електронния фиш изрично е отбелязано, че
в него е вписана не измерената скорост, а установената стойност на скоростта,
както и че приспаднатият толеранс от измерената скорост е от „минус 3
км/ч“. Следователно установената стойност на скоростта се получава като от
измерената скорост, за която в случая се изясни да е 88 км/ч, се извадят 3 км/ч
максимално допустима грешка (т.нар. толеранс в полза на водача). След
извършване на аритметичната операция се получава и установената стойност
на скоростта, а именно 85 км/ч, каквато стойност е посочена и в електронния
фиш. Стойността на разрешената скорост пък е била 60 км/ч, поради което
превишаването й е с 25 км/ч.
Видът и размерът на наказанието са предвидени от законодателя във
фиксиран размер и в тази връзка наложеното с електронния фиш наказание на
жалбоподателката е правилно определено. По аргумент от чл. 27, ал. 5 от
ЗАНН в случая липсва процесуална възможност за налагане на наказание под
9
предвидения най-нисък размер.
По делото не се установяват никакви обстоятелства, от които да се
приеме, че нарушението представлява маловажен случай, а степента му на
обществена опасност е по-ниска спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид.
По тези съображения съдът приема, че извършването на нарушението е
доказано по категоричен начин и правилно е определено лицето, което носи
отговорност за извършеното съставомерно деяние, обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и обоснован и като такъв трябва да бъде потвърден.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски. С оглед
неоснователността на жалбата право на разноски възниква единствено за
въззиваемата страна, която изрично е направила искане за тяхното
присъждане в писменото становище на лист 3-4 от делото. Съгласно
правилото на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д от ЗАНН, се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. При определяне
на размера на възнаграждението следва да се съблюдава правилото на чл. 63д,
ал. 5 от ЗАНН, съгласно което размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ
бр. 5 от 17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за
защита в производства по ЗАНН е от 80 до 150 лева. Препращането е
единствено към максималния размер, като съдът определя възнаграждението
по справедливост и в рамките на посочената горна граница.
В настоящото съдебно производство административнонаказващият орган
е защитаван от юрисконсулт, който е представил писмено становище. Съдът
намира, че с оглед извършените следствени действия и конкретната
фактическа и правна сложност на делото справедливият размер на
възнаграждението за защита от юрисконсулт е 80 лева, който е съобразен с
правилата за неговото определяне.
За заплащане на присъдените разноски следва да бъде осъдена ответната
страна в процеса – жалбоподателят М. П. С..
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. с ал. 9 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 4601240 за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или
10
система, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на М. П. С., ЕГН: **********,
с адрес: *** на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ – ПЛОВДИВ сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
постановено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
11