Решение по дело №221/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 23
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 12 февруари 2020 г.)
Съдия: Мария Кирилова Божкова
Дело: 20197120700221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Кърджали, 12.02.2020г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Кърджали, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

                                                                ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                                                       МАРИЯ БОЖКОВА

 

при секретаря Мелиха Халил

и с участието на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали

като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 221 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН,  във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Р.Х.И. от ***, подадена чрез пълномощник, срещу Решение № 134/ 02.10.2019 г., постановено по а.н.д. №203/ 2019 г. по описа на РС – Момчилград. Развити са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на закона и допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Конкретно са изложени съображения, че Районният съд не е взел предвид, че в АУАН нарушението е описано като „ съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни своите задължения по охрана на обществения ред“. Никъде в АУАН и НП не било посочено, че не е изпълнил разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, за да бъде наложена глоба на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР. Сочи се, че с така описаното нарушение, в обстоятелствената част на атакуваното пред РС – Момчилград наказателно постановление, по същество се е стигнало до смесване фактическите състави на две отделни нарушения по смисъла на ЗМВР – неизпълнение разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му и противозаконно пречене на орган на МВР да изпълнява функциите си, за които в санкционните разпоредби на чл.257, ал.1 от ЗМВР и чл.264, ал.1 от ЗМВР са предвидени две различни наказания. Иска се да се отмени обжалвания съдебен акт и се отмени наказателното постановление. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът, чрез пълномощник поддържа жалбата си по изложените в същата съображения.

Ответникът – Началник РУ – Джебел, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.

 Представителят на ОП – Кърджали дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение на РС – Момчилград.

Касационният съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:

          Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 203/2019 г. по описа на РС – Момчилград, за която оспореното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, е основателна по следните съображения:

          С оспореното решение РС – Момчилград е изменил НП № 27/ 08.07.2019 г., издадено от началник РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, с което на Р.Х.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, във вр. с ал.1 от същия закон, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв., като е намалил размера на наложеното наказание от 500 лв. на 250 лв.

РС – Момчилград е направил извод за законосъобразност на наказателното постановление поради доказаност на извършеното нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР, във връзка с ал.1 от ЗМВР. Позовал се е на свидетелските показания и е приел, че при съставяне на друг АУАН за друго административно нарушение Р. И. е отправял непристойни думи към служителите на РУ Джебел, за което му е съставено разпореждане на полицейски орган да не пречи на полицейски служител да изпълни своите задължения. Съдът е посочил в мотивите на решението си, че след като му е било връчено разпореждане на полицейски орган да не пречи на същия да изпълни своите задължения, жалбоподателят (касатор в настоящиото производство) е продължил да прави това, за което му е съставен АУАН. Относно определения размер на наказанието „глоба“ съдът е посочил, че административнонаказващият орган не е представил  доказателства за определянето му в максималния, предвиден в санкционната разпоредба. При тези мотиви е изменил размера на наложеното наказание, като го е определил към средния такъв.

АС – Кърджали, в настоящия касационен състав, не споделя мотивите в оспореното решение за правилно ангажиране отговорността на касатора поради следните съображения:

От събраните в производството по а.н.д. № 203/ 2019 г. на РС – Момчилград доказателства се установява, че административно-наказателната отговорност на касатора е била ангажирана за нарушение разпоредбата на чл.64, ал.4, във връзка с ал.1 от ЗМВР, като на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР е наложено административно наказание в максималния предвиден в санкционната разпоредба размер.

От заверено копие на Разпореждане с дата 23.06.2019 г. се установява, че в 00.10 часа полицейски служител М. М., на основание чл.64, ал.1 от ЗМВР, е разпоредил на Р.И. да не пречи на полицейски орган да изпълнява своите задължения. Този акт е бил връчен  на лицето на същата дата.

Същевременно, в АУАН и издаденото въз основа на него НП, е посочено, че се издават за това, че на 23.06.2019 г., около *** часа, в сградата на РУ – Джебел Р.И. съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни своите задължения по охрана на обществения ред. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, във връзка с ал.1 от същия закон. Съгласно чл.64, ал.4 от ЗМВР, Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му. А в ал.1 на чл.64 от ЗМВР е посочено, че полицейските органи могат да издават разпореждания, в писмена форма, до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

От съдържанието на цитираните разпоредби, става ясно, че за да се ангажира административнонаказателна отговорност е необходимо да се установи неизпълнение на полицейско разпореждане, което е адресирано до определено лице. В случая нарушението е описано като съзнателно пречене на полицейски орган да изпълни своите задължения по охрана на обществения ред. Действително с Разпореждане от 23.06.2019 г. до Р.И. същият е задължен да не пречи на полицейски орган да изпълнява своите задължения. Фактически съществува известно припокриване в отправеното с разпореждането задължение и описаното в наказателното постановление и АУАН нарушение. В АУАН и НП е възпроизведено даденото с разпореждането предписание до лицето, като е добавено, че съзнателно пречи на полицейски орган. От този начин на описание на нарушението не става ясно, че не е изпълнено разпореждане на полицейски орган, както е приел административнонаказващият орган като е посочил за нарушена разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, във връзка с ал.1 от ЗМВР. При това описание на нарушението съществува несъответствие с посочената нарушена материалноправна разпоредба от една страна и с приетата за приложима санкционна такава, от друга страна.

Описанието на нарушението покрива състава на чл.264, ал.1 от ЗМВР, която разпоредба включва както материално-правна норма – „Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си“, така и санкционна.

От изложеното следва извод, че административнонаказателната отговорност на касатора в настоящия процес е ангажирана за това, че съзнателно пречи на полицейски орган, а не за неизпълнение на разпореждане, отправено от полицейски служител, както е приел административнонаказващият орган, посочвайки за нарушена разпоредбата на чл.64, ал.4 от ЗМВР, във вр. с ал.1 от същия закон. Както беше посочено по-горе в решението така описаното нарушение поради несъответствие с материалноправната и санкционната разпоредба е довело до незаконосъобразност на наказателното постановление. Като не е взел предвид наличието на посочените пороци на издадения санкционен акт  РС – Момчилград е постановил неправилно решение. То следва да се отмени и спорът да се реши по същество с отмяна на наказателното постановление.

Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.2-ро от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, Административният съд

 

 

Р    Е    Ш    И  :

 

Отменя Решение № 134/02.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 203/ 2019 г. по описа на РС – Момчилград, вместо което постановява:

          Отменя НП № 27/ 08.07.2019 г., издадено от началник РУ – Джебел към ОДМВР – Кърджали, с което на Р.Х.И. с ЕГН ********** и адрес: ***, за нарушение на чл.64, ал.3 от ЗМВР, във вр. с ал.1 от същия закон, на основание чл.257, ал.1 от ЗМВР, е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 500 лв.

          Решението е окончателно.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             1.

 

                                                                                                    2.