Р Е Ш
Е Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 15.12.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на двадесет и пети ноември две хиляди и шестнадесета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: К.Б.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1024 по описа за 2016 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК.
ИЩЕЦЪТ В.Я.В. с ЕГН ********** *** твърди, че с ответницата А.Я.В. сключили граждански брак с акт № .. от ..., съставен в село ... От брака си имали две пълнолетни деца. До ..г. живели в семейното им жилище в с. .. ж.к. „З., №. вх. ет. ап., което придобили по време на брака си в режим на съпружеска имуществена общност. След ..г. отношенията между тях се влошили, започнали да се карат по най-малки поводи и причини, настъпило отчуждаване между тях. С течение на годините това отчуждаване се засилило и установили, че има разминаване - несходство в характерите им. Вследствие на всичко това, през лятото на 20.г. се разделили и оттогава били фактически разделени. Ищецът останал да живее в семейното жилище, а ответницата заживяла в жилище под наем. Никой от тях не се нуждаел от издръжката на другата страна. Поради влошаване на отношенията помежду им от ..г., възникване на кавги по най-малки поводи и причини, настъпване на отчуждаване между тях, разминаване - несходство в характерите им и дългата фактическа раздяла от лятото на 20..г. до настоящия момент, бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския брак, сключен между страните с акт № .. от ..., съставен в село .., като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината; да му предостави ползването на семейното жилище, представляващо апартамент на адрес: село .., ж.к. „З., №. вх. ет. ап.; да постанови след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име С...
ОТВЕТНИЦАТА А.Я.В. с ЕГН ********** *** не взема становище по иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи на основание валидно сключен граждански брак акт № .. от ..., съставен в село ... Не се спори, че от брака си съпрузите имат родени две пълнолетни деца.
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал това. Изложените в исковата молба фактически твърдения, че отношенията между съпрузите са се влошили през ..г. и от 20..г. са трайно прекъснати и изчерпани, не са оспорени от ответника по надлежния ред. За доказване дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изслушана свидетелката Н.. В., дъщеря на страните. Нейните показания установяват, че отношенията между родителите й започнали да се влошават през около ..г., а през 20..г. двамата се разделили. Баща й заминал за И.. и оттогава живеел там, работел като международен шофьор. Майка й се намирала в А... Двамата не правили опити да се съберат и да заживеят като семейство след раздялата си. На адреса в село .., който бил семейното жилище на съпрузите, живеел баща й. Майка й нямала претенции към жилището, когато си идвала от Англия, отсядала в дома на свидетелката. Всеки от родителите й имал самостоятелен живот, свидетелката поддържала отношения и с двамата си родители. При така установените факти, съдът намира, че липсата на физическа и духовна взаимност между страните са лишили от съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. Връзката е изцяло и окончателно разстроена. Разстройството на брака се установява от неоспорените показания на св. В., обсъдени по-горе и не се оспорва от ответницата. Ето защо съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин и съществува само формално, в това си състояние не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото и поради това бракът следва да бъде прекратен като се допусне развод. В конкретния случай не е направено искане за произнасяне по въпроса за вината, ето съдът не обсъжда този въпрос.
ОТНОСНО ползването на семейното жилище:
Претенция за ползване на семейното жилище е направена от ищеца, поради което съдът следва да предостави ползването на семейното жилище на него, доколкото съдът се произнася по този въпрос само при отправено искане от някой от съпрузите.
ОТНОСНО фамилното име:
Относно фамилното име, съдът следва да постанови ответницата да носи брачната си фамилия В., предвид липсата на претенция от нейна страна за промяна във фамилното й име. Съображенията за това са следните: разпоредбата на член 53 от новият СК (ДВ, бр.47/2009 г.) предвижда по-различна уредба в частта относно фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата не е направила искане да възстанови фамилното си име преди брака. При това положение, съпругата след прекратяване на брака следва да носи брачното си фамилно име. При новия Семеен кодекс, отправеното искате от съпруга (ищец по делото) е без правно значение.
ОТНОСНО издръжката между съпрузите:
Такава не е претендирана и не се присъжда.
ОТНОСНО разноските:
На основание член 329 от ГПК във връзка член 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50.00 лева. При образуване на производството молителят е внесъл такава в размер на 25.00 лева. Тъй като съдът прекратява брака без да се произнася по въпроса за вината, то дължимата държавна такса следва да се поеме от двамата съпрузи. Ето защо и предвид предварително заплатената от ищеца държавна такса, следва разликата до окончателно определената да се събере от ответницата. Следва да се осъди ответницата да заплати по сметка на КРС държавна такса в размер на по 25.00 лева по допускане на развода.
Разноски между страните не се претендират, не се дължат и не се присъждат.
Воден от горното и на основание чл. 49, ал. 1 СК съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният с акт № .. от ..г., съставен в град К.., граждански брак между В.Я.В. с ЕГН ********** *** и А.Я.В. с ЕГН ********** *** като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ на съпруга В.Я.В. с ЕГН ********** ползването на семейното жилище, семейното жилище, представляващо апартамент на адрес: село .., ж.к. „З., №. вх. ет. ап..
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име В..
ОСЪЖДА А.Я.В. с ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на КРС държавна такса по допускане на развода в размер на 25.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред Пловдивски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.