Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Свиленград, 29.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС
Свиленград, граждански
състав, в
публично заседание на седми ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РАДИНА ХАДЖИКИРЕВА
при
участието на секретаря Т.Т., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 557 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.
48, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД от М.Т.М., действаща като майка и законен
представител на малолетната С.Д.Д., срещу М.Х.Г., в качеството ѝ на
родител на малолетния В.Г.Я., за заплащане на сумата от 2000 лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от сина на
ответницата по отношение на С.Д.Д., вследствие на деяние, осъществено на
02.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.06.2019
г., до окончателното изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 02.06.2019 г., около обяд,
дъщеря ѝ С.Д.Д. отивала към магазина, намиращ се ул. ********, когато
била пресрещната от сина на ответницата В.. Последният ѝ казал „Ще те
убия, ма свиньо”, хванал я за косата и започнал да я дърпа към земята, при
което тя паднала, а той започнал да я рита в областта на кръста, корема и
краката. След като се прибрала вкъщи, С. се оплакала от болки по цялото тяло и
главата, както и от главоболие. През следващите няколко вечери се напикавала,
страдала от главоболие и гадене и повръщала. От този момент станала затворена и
не искала да излиза навън и да се среща с други хора. Твърди, че посетили
съдебен лекар, който констатирал наличието на травматичен оток на лявото коляно
и кръвонасядане в поясната област. Тъй като В. бил малолетен, намира, че за
действията му съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 1 ЗЗД отговорност носела
майка му. Поддържа, че същата имала възможност да предотврати настъпването на
вредните последици, при условие че е полагала необходимите грижи за
възпитанието на сина си. Поради това моли да бъде уважен предявеният иск.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответницата М.Х.Г., в който излага съображения за
неоснователност на исковата претенция. Ответницата не оспорва, че е майка на
малолетното дете В., че упражнява родителски права върху него, както и че то
живее при нея. Твърди, че на 02.06.2019 г. синът ѝ играел с други деца в
близост до павилиона, в който работела. Около 12:30 ч. ищцата дошла при нея в
павилиона заедно с дъщеря си, като казала, че В. бил ударил С.. След като те си
тръгнали, попитала сина си дали е удрял С., като той ѝ казал, че дори не
я е виждал. Поддържа, че същият ден, следобед, синът ѝ заедно с други
деца играели в парка, когато ищцата М.М. и дъщеря ѝ С. отишли там. Тогава
ищцата издърпала В., ударила го по главата и рамото, като се заканила, че ако
говори със С., ще умре и майка му ще ходи на гроба му. Поддържа, че В. бил
изключително разстроен, поради което тя подала жалба в полицията. Тъй като
синът ѝ не бил извършил деликт, намира, че не дължи претендираното
обезщетение за неимуществени вреди. По тези съображения моли да бъде отхвърлен
предявеният иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните
и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, а и от представения
протокол от съдебно заседание по гр. д. № 154/2009 г. по описа на РС Свиленград
се установява, че ответницата М.Х.Г. е майка на малолетния В.Г.Я., както и че
на нея е предоставено упражняването на родителските права по отношение на сина
ѝ.
За установяване на твърдените от страните
обстоятелства по делото са разпитани свидетелите З.Г., Ж.Б.и Я.А.. Свидетелката
З.Г., която работи като инспектор в „Детска педагогическа стая” при РУ – гр.
Свиленград, няма преки впечатления относно подлежащите на доказване в настоящия
процес факти, като единствено е съобщила, че през м. юни 2019 г. провела
разговор с двете деца – С. и В., с цел изясняване на случая, по повод на който
били подадени жалби от ищцата и ответницата.
От показанията на свидетелката Ж.Б., които
съдът намира за логични и безпротиворечиви, се установява, че на 02.06.2019 г.
дошла с автобуса от с. Оряхово, за да пазарува в гр. Любимец. Около 10:30 ч.
посетила ответницата М.Г., която работела в лавка пред поликлиниката. Стояла
доста време при ответницата, като детето В. играело с други деца наоколо. Спомня
си, че разговаряла с него за училище. Разказала е, че била седнала на пейка
срещу лавката и наблюдавала децата, които играели. През цялото това време детето
В. било там и играело с другите деца. След това отишла да пазарува в близкия
хранителен магазин. Когато се върнала, ответницата ѝ разказала, че била дошла
ищцата, която вдигнала скандал и твърдяла, че В. бил ударил дъщеря ѝ. В
12:20 ч. свидетелката си тръгнала и отишла на спирката, за да изчака автобуса
за с. Оряхово.
Съдът даде вяра и на показанията на
свидетелката Я.А., които преценени съгласно разпоредбата на чл. 172 ГПК, намира
за последователни, логични и неопровергани от останалите доказателствени
източници. От разказаното от нея става ясно, че ищцата дала на свидетелката 25
евро, за да свидетелства в полицията, че синът на ответницата В. бил удрял
дъщеря ѝ. Ищцата диктувала на свидетелката какво да напише. Писала, че
била видяла, че В. скубел С., ритал я, блъскал я и влачел по земята.
Първоначално не разбрала, че става въпрос за ответницата, тъй като я знаела
само като „М.”. Впоследствие, когато установила, че ищцата обвинява сина на
ответницата за случилото се, се усъмнила, че това може да е вярно, тъй като
познавала В. и не мислела, че би могъл да набие С.. Затова отново разпитала
ищцата, която ѝ признала, че сама е причинила синините на дъщеря си и
била направила всичко това, за да съди ответницата, защото си били казали някакви
цинични думи. След като разбрала за намеренията на ищцата, свидетелката признала
в полицията какво е сторила и се обадила да се извини на ответницата. Когато
казала на ищцата, че няма да свидетелства в съда, последната поискала да
ѝ върне парите, което свидетелката сторила. Спомня си, че ищцата я
потърсила и за да попита мъжа, с когото живеела на семейни начала, дали би се
съгласил да свидетелства срещу 50 лв., но той отказал. Описва ищцата като
конфликтна личност. Посочила е, че детето С. също било агресивно, дори се биело
с децата в училище.
Съгласно приложеното съдебномедицинско
удостоверение № 196 от 05.06.2019 г. след извършен преглед на малолетната С. Д.съдебният
лекар констатирал наличието на умерено изразен оток в областта на лявото коляно
и петнисто, нехомогенно кръвонасядане с бледоморав цвят и диаметър 2 см в
дясната поясна област.
При
така установените фактически обстоятелства по делото съдът приема от правна
страна следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 48,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, следва да бъде установено наличието
на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия; вредите да са
причинени от рождено дете на ответника, което не е навършило пълнолетие и живее
при него; да е налице причинна връзка между деянието и вредите.
Настоящият съдебен състав, като прецени събраните
доказателства в тяхната съвкупност, намира, че ищцата не е установила при
условията на пълно и главно доказване, че описаните в съдебномедицинското
удостоверение увреждания са причинени на дъщеря ѝ от сина на ответницата.
При нейна доказателствена тежест ищцата, въпреки предоставената ѝ от съда
възможност, не ангажира доказателства, че малолетният В. е хванал за косата
дъщеря ѝ и я е ритал в областта на кръста, корема и краката. Напротив, от
показанията на свидетелката Я.А. се изясни, че ищцата сама е измислила всичко
това, за да може да съди ответницата, като дори признала пред свидетелката, че
тя е причинила синините на дъщеря си. От изложеното от свидетелката Ж.Б.се
установява, че е невъзможно синът на ответницата В. да е ударил малолетната С.,
тъй като през времето, през което ищцата твърди, че това се е случило, той е
играел заедно с другите деца пред лавката, където работила майка му. Поради
това съдът намира, че малолетният В. не е нанесъл побой на дъщерята на ищцата.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че не се установява наличието на проявено
противоправно поведение от страна на малолетното дете на ответницата, което да
е в причинна връзка с причинените неимуществени вреди. От това следва, че не е
осъществен фактическият състав на деликта, което изключва и отговорността на
родителя по чл. 48, ал. 1 ЗЗД. С оглед горното, предявеният иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал.
3 ГПК на ответницата следва да се присъдят своевременно поисканите и заплатени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
Така мотивиран, РС Свиленград
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Т.М.,
ЕГН: **********, адрес: ***, действаща като майка и законен представител на
малолетната С.Д.Д., ЕГН: **********, срещу М.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: ***,
иск с правно основание чл. 48, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата
от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от
малолетния В.Г.Я. по отношение на С.Д.Д., вследствие на деяние, осъществено на
02.06.2019 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 02.06.2019
г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА М.Т.М., ЕГН: **********,
адрес: ***, да заплати на М.Х.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 400
лв., представляваща сторени пред първата инстанция
разноски.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: