РЕШЕНИЕ
№
838/27.11.2019г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито
заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия: Хайгухи Бодикян
при секретаря Ангелина Латунова......…………………..и
в присъствието на прокурор…………………………………………...............………………..........като
разгледа докладваното от съдия Бодикян
адм. дело № 401 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на
територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба
на М.Е.А. ***, против Заповед №210/13.02.2019 г., издадена от Кмет на Община Хасково.
Жалбоподателят твърди,
че заповедта била постановена при нарушаване на материалноправните и
административнопроцесуални предпоставки за издаването на същата. Сочи, че била издадена
при изцяло неизяснена фактическа обстановка. Липсвало каквото и да е описание
на обекта „Млекопункт“, за да се прецени дали този обект попада съгласно §5,
т.38 от ЗУТ в категорията „строеж“, т.е. касаело се за едно спорно
обстоятелство, което при горната липса на описание нямало как да бъде изяснено
за пръв път в процеса или да се стигне до него по тълкувателен път. При липсата
на каквито и да било характеристики на процесния обект, административният орган
приел, че се касаело за строеж V категория по смисъла
на чл.137, ал.1, т.5, б.“б“ от ЗУТ, в която буква се описвали няколко хипотези.
Нарушена била разпоредбата на чл.35 от АПК – административният орган не изяснил
фактите и обстоятелствата от значение за случая, което водело до
незаконосъобразност на издадената заповед по чл.178, ал.6, вр. чл.178, ал.1 от ЗУТ. По този начин не можело да се направи преценка дали не е приложимо в
конкретния случай изключението от общото правило, въведено с разпоредбата на
чл.178, ал.2 от ЗУТ. Твърди се, че при постановяване на акта административният
орган не спазил разпоредбата на чл.59, ал.1 от АПК. Липсвали мотиви на
административния акт, които да бъдат предмет на проверка. Същото
възпрепятствало и правото на защита на оспорващия. Процесната заповед била
връчена на жалбоподателя на 11.03.2019г., т.е. две седмици след определения в
нея срок за доброволно изпълнение (28.02.2019г.). Това обстоятелство го
поставяло допълнително в неблагоприятно положение. По изложените съображения
счита, че били налице допуснати множество съществени нарушения на изискванията
за законосъобразност на административния акт по смисъла на АПК, които пряко
рефлектирали върху съдържанието на оспорената заповед, тъй като се отразили
върху истинността на правнорелевантните факти. Моли се за отмяна на оспорената
заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание
процесуалният представител на оспорващия заявява, че поддържа жалбата. Моли за
отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, Кмет на
Община Хасково, чрез процесуалния си представител моли да бъде потвърдена
издадената заповед като законосъобразна. Претендира присъждане на направените
по делото разноски.
Административен съд –
Хасково, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка
от главни специалисти в отдел „Контрол по ЗУТ“, Дирекция „АГСИ“ към Община
Хасково на строеж „Млекопункт“, намиращ се в общински път, източно от УПИ III-326
по плана на с. Елена, Община Хасково, е съставен Констативен акт
№2/24.01.2019г. В констативния акт е посочено, че собственик и ползвател на
строежа е М.Е.А. ***. Отбелязано е, че строежът е завършен и в момента се
ползва като „Млекопункт“. Посочено е също, че строежът е V
категория, съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „б“ от ЗУТ и чл.10, ал.2 от
Наредба №1 от 30.07.2003г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи и се
ползва без да е въведен в експлоатация, в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ.
На 30.01.2019г. М.Е.А.
е получил препис от констативния акт.
Видно от Констативен
протокол от 07.02.2019г. на Община Хасково, след извършена проверка в
деловодството на Община Хасково е установено, че относно Констативен акт
№2/24.01.2019г., съставен на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ, с който е
констатирано ползването на строеж: „Млекопункт“, намиращ се в общински път,
източно от УПИ III-326 по плана на с. Елена, Община Хасково, без
да е въведен в експлоатация, в законоустановения срок не е постъпило
възражение.
Въз основа на
съставения Констативен акт №2 от 24.01.2019г. е издадена обжалваната Заповед №210/13.02.2019
г. на Кмета на Община Хасково, с която, на основание чл.178, ал.6 от ЗУТ, се
забранява ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред
строеж: „Млекопункт“, намиращ се в общински път, източно от УПИ III-326
по плана на с. Елена, Община Хасково, собственост на М.Е.А. ***, като се
определя срок до 28.02.2019г. собственика доброволно да преустанови ползването
на строежа. При неспазване на посочения в т.2 срок за доброволно изпълнение на
заповедта е определен 7-дневен срок за принудително изпълнение на същата, като
доставчиците на електрическа енергия и вода прекъснат захранването.
Заповедта е връчена на
адресата си на 11.03.2019г., видно от разписката към същата.
Жалбата срещу
заповедта е подадена чрез Община Хасково на 20.03.2019 г.
За пълното изясняване
на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза.
Видно от заключението на вещото лице, експертизата дава отговори на поставените
въпроси, така, както са описани в констативната част на заключението, а именно:
1. Процесната сграда е построена в периода 1998-1999 година. Представлява
едноетажна постройка с размери 5,35м/3,30 м. и средна височина 2,85 м. Сградата
е изградена от тухлени стени, измазани отвън и отвътре, гредоред и едноскатен
покрив от дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Съдържа две
помещения с вътрешна врата между тях и две външни врати за подход към всяко
помещение. Едното представлява преддверие с монолитно изградена мивка и място
за съблекалня, другото е млекопункт с инсталация и цистерна за млякото.
Сградата е функционално свързана и долепена до помещение за отглеждане на крави.
Стаите са с настилка от теракот и облицовка от фаянс по стени. Таванът е с
гипсокартон. 2. Съгласно чл.137, ал.1, т.5, буква „б“ и Наредба №1/30.07.2003г.
за номенклатурата на видовете строежи, чл.10, ал.1, т.5, строежът е от пета
категория. 3. Строежът е построен в източната част на имот УПИ III-326
по плана на с. Елена, като част от него с ширина 1,20 м. и дължина 5,35м попада
извън имота – в общински път без трайна настилка. 4. Строителството на сградата
е извършено без одобрени проекти. 5. Няма издадено разрешение за строеж. По
време на строителството не са съставяни необходимите документи за тази категория
обекти. 6. Поради обстоятелството, част от сградата попада в общински път,
същият е недопустим по действащите подробни градоустройствени планове и не може
да се определи като търпим строеж по смисъла на §16 от ПР на ЗУТ. 7. В Община
Хасково не е постъпвало заявление от собственика на строежа за изследване
възможността за узаконяване по смисъла на §184, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, във
връзка с §127 от същите разпоредби.
В съдебно заседание
вещото лице посочи, че поддържа представеното заключение. Заяви, че по данни на
жалбоподателя установила, че процесната сграда е построена в периода 1998г. –
1999г. и при огледа на място се констатирало, че това бил периода на
изграждането ѝ. Тази сграда засягала частично общински път, около 1/3 от
строежа попадал в общински път.
Жалбата е процесуално
допустима, подадена е в срока за обжалване на годен за оспорване
административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от
търсената защита.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Съгласно чл.178, ал.1
от ЗУТ, не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са
въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177, а в ал.6 е предвидено,
че при нарушения на ал.1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на
общината или упълномощено от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен
акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното
освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия,
с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задължително за доставчиците и
се изпълнява незабавно.
Заповедта е издадена
от компетентен орган, с оглед разпоредбата на чл.178, ал.6 от ЗУТ – кмет на съответната
община. По делото е установено, че строежът е V категория, а заповедта е
издадена и подписана от Кмет на Община Хасково, поради което не е налице
отменително основание по чл.146, т.1 от АПК.
Заповедта съдържа
наименование, подпис на издателя, адресат на акта, разпоредителна част, с която
са определени задълженията, начина и срока за изпълнението им, посочени са
фактическите и правните основания за издаването ѝ, като така са спазени
изискванията за форма съгласно чл.59 от АПК. Указан е както редът, така и
срокът за обжалване на акта, поради което не е налице и отменителното основание
по чл.146, т.2 от АПК.
В проведеното
административно производство не са допуснати процесуални нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са съществени и да водят до
отмяна на оспорения акт. Констативният акт, с който е сложено началото на
административното производство, е връчен на жалбоподателя на 30.01.2019г., като
видно от Констативен протокол от 07.02.2019г. на Община Хасково, не е постъпило
възражение в законоустановения срок. Неоснователни са и оплакванията за
неизясняване на всички обстоятелства, които са от значение за спора съгласно чл.35
от АПК.
Оспореният акт е
постановен в съответствие с материалния закон. С разпоредбата на чл.178, ал.1
от ЗУТ е въведена забрана да се ползват строежи или части от тях, преди да са
въведени в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ. Изключение от
забраната за ползване на невъведените в експлоатация строежи е предвидено с
разпоредбата на чл.178, ал.2 от ЗУТ, която предвижда, че не подлежат на
въвеждане в експлоатация строежите от шеста категория.
В случая това
изключение не е налице, защото строежът е пета категория, а относно тези
строежи законът изисква въвеждане в експлоатация.
В хода на
административното производство, както и в хода на съдебното производство, не се
представи удостоверение за въвеждане в експлоатация, както и не се твърди да е
издадено. Така в настоящия случай е осъществен фактическия състав на чл.178,
ал.6 от ЗУТ за издаване на заповед за забрана ползването на процесния строеж,
тъй като същият подлежи на въвеждане в експлоатация и не е въведен в
експлоатация, както и не е спорно между страните, че строежът се ползва при
съставянето на констативния акт като млекопункт. Така следва да бъде направен
извод, че установеното в проведеното административно производство, че строежът
се ползва преди да е въведен в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ и в нарушение на чл.178, ал.1 от ЗУТ, т.е. без да е издадено удостоверение
за въвеждане в експлоатация, не се обориха. Строежът е бил захранен с
електрическа енергия и вода, което жалбоподателят не оспорва. Захранването с електрическа
енергия и вода е следвало да се извърши след въвеждане на строежа в
експлоатация. Поради това следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена
в съответствие на целта на закона, тъй като забраната за ползване се
постановява за строеж, който не е въведен в експлоатация, но се ползва. В този
смисъл съдът намира, че постановената забрана за ползване е законосъобразна с
оглед категорията на строежа – пета категория, с оглед на това, че се ползва,
както и с оглед на това, че не е въведен в експлоатация по съответния ред –
няма издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.
Дали строежът е
законен или не е обстоятелство, което е ирелевантно за настоящия спор, въпреки
данните по делото за издадена Заповед №244 от 10.02.2014г., с която е наредено
премахване на незаконен строеж. Липсват доказателства тази заповед да е
оспорвана, което дава основание на съда да приеме, че спорът относно
законността на строежа вече е решен с влязъл в сила административен акт, от
което произтича извод за липса на законова възможност този строеж да бъде
въведен в експлоатация.
В тази връзка по
делото не са представени и липсват каквито и да е доказателства, че процесният
строеж е въведен в експлоатация по реда на ЗУТ към датата на извършване на
проверката и съставяне на констативния акт, както и към датата на постановяване
на оспорения административен акт. В тази връзка следва да се има предвид, че
достатъчно основание за издаването на заповед по чл.178, ал.6 от ЗУТ е строежът
да се ползва не по предназначение и без да е въведен в експлоатация по
установения ред от компетентните органи по чл.177 от ЗУТ и то към момента на
нейното издаване, което в процесния случай е доказано по безспорен начин.
По изложените
съображения съдът приема, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а
така подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед крайния извод
на съда, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната страна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 лева, определено на основание чл.24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК,
във връзка с чл.144 от АПК.
Мотивиран така и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Е.А. ***, против Заповед №210/13.02.2019 г., издадена от
Кмет на Община Хасково.
ОСЪЖДА М.Е.А. ЕГН ********** *** да заплати на Община Хасково сумата от 150.00
(сто и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия: