№ 108
гр. Русе, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520202089 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Г. М., депозирана против наказателно
постановление № 22-1085-002530/30.09.2022г. на Началник група към Сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Русе, издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН, с което на жалбоподателя, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са
наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
С жалбата се ангажират твърдения, че наказателното постановление
е незаконосъобразно, поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, нарушения на материалния
закон и явна несправедливост на наложеното наказание и се моли за неговата
отмяна. Във връзка с тези твърдения се инвокират доводи, че в НП липсват,
каквито и да било мотиви относно това, защо нарушението не представлява
маловажен случай по чл. 28 ЗАНН, което съставлява съществено процесуално
нарушение, тъй като жалбоподателят е лишен от възможността да разбере,
въз основа на какви доказателства административнонаказващия орган
основава своето решение. На следващо място, относно твърденията за
1
нарушение на материалния закон, се релевират доводи, че прекратяването на
регистрацията е сложен фактически състав и следва да бъде уведомен
собственикът, че няма сключен договор „Гражданска отговорност“ и да му
бъде предоставен 14 дневен срок, за сключване на такъв от страна на
Гаранционния фонд, а в случая, жалбоподателят не е получавал такова писмо,
поради и което не е знаел, че регистрацията на управляването от него МПС е
била прекратена и не е осъществил състава на нарушението от субективна
страна. Развиват се съображения, че мястото, където е управляван автомобила
не представлява „път отворен за обществено ползване“, тъй като районът е
частна собственост и има изискване за заплащане на такса за влизане на леки
и товарни автомобили. Във връзка с твърденията за явна несправедливост на
наложеното наказание се развиват съображения, касаещи приложението на
чл. 28 ЗАНН.
В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител, поддържа депозираната от него жалба. В хода и по реда на
съдебните прения, в представени писмени бележки, развива допълнителни
съображения, във връзка с възведените с жалбата фактически и правни
доводи.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща
представител и не заема становище досежно подадената жалба..
Районна прокуратура - Русе, редовно призована не изпраща
представител.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата изхожда от активно процесуално легитимирано лице, по
отношение на което е ангажирана административнонаказателна отговорност.
Депозирана е в преклузивния срок за обжалване, касае подлежащо на
обжалване наказателно постановление, поради и което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество досежно нейната
основателност.
Съдът‚ след като обсъди ангажираните от жалбоподателя
фактически и правни доводи, прецени събраните по делото доказателства, и
извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление,
2
съгласно изискванията на чл. 314 НПК, вр. чл. 84 ЗАНН, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С наказателно постановление № 22-1085-002530 от 30.09.2022г.,
издадено от Началник група към Сектор „Пътна полиция“, на основание чл.
36, ал. 2 ЗАНН, с оглед Постановление на Районна прокуратура – Русе по пр.
пр. № 3697/22 от 01.08.2022 г., с което е отказано да бъде образувано
досъдебно производство срещу жалбоподателя за извършено от него
престъпление по чл. 345, ал. 2 НК и на същия, на основание чл. 175, ал. 3, пр.
1 ЗДвП са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 200
лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, а именно за това, че на 24.06.2022 г., около
08,40 часа, в град Русе, бул. „Тутракан“ № 100, в района на КТМ, е
управлявал товарен автомобил Ивеко Стралис АС 440 С, с рег. № ....,
собственост на „...“ ЕООД, което МПС не е било регистрирано по надлежния
ред, тъй като регистрацията на моторното превозно средство е била служебно
прекратена, на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП на 22.03.2022г.
Не са налице противоречия в приобщените доказателствени
източници, които да налагат, съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК,
приложима на основание чл. 84 ЗАНН, съдът да излага подробни мотиви,
които доказателства приема и кои отхвърля, доколкото всички доказателства
се намират в корелативно единство по между си и безспорно установяват
изложените в наказателното постановление факти от обективната
действителност.
Въз основа на така приетите за осъществили се факти и извършената
оценка на доказателствената съвкупност по делото, съдът намира, че следва
да бъдат изведени следните правни изводи:
Наказателното постановление е издадено на основание чл. 36, ал. 2
ЗАНН при спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същото съдържа
всички необходими за неговата редовност от формална страна реквизити,
визирани в чл. 57, ал. 1 ЗАНН. В оспореното наказателно постановление, са
отразени датата, мястото и часа на нарушението, за което е ангажирана
отговорността на нарушителя. Нарушението, описано в наказателно
постановление, съдържа всички обективни признаци на конкретния състав на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на привлеченото към
3
административнонаказателна отговорност лице, а така също и конкретната
законова разпоредба, под която са субсумирани фактите, установени от
наказващия орган и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под която
същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е
ангажирана отговорността на дееца.
По изложените мотиви, съдът намира за неоснователни твърденията
в жалбата за допуснати в хода на административнонаказателното
производство нарушенията на процесуалните правила, които да имат за своя
последица отмяна на оспореното наказателно постановление.
Съгласно разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, която разпоредба е в сила
от 23.12.2021г., за нарушения на Закона за движението по пътищата не се
прилага чл. 28 ЗАНН, поради и което като не е излагал мотиви в тази насока,
наказващия орган не е допуснал процесуално нарушение, доколкото неговото
приложение е изключено по силата на закона. Принципно положение, във
връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН е, че обсъждането дали са налице
предпоставките за приложението на тази разпоредба е задължително, но
обективирането им в НП не е, доколкото липсва такова изискване в
разпоредбата на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 10 ЗДвП и чл. 18б, ал. 1, т. 8,
вр. чл. 18, т. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, регистрацията на превозните средства се
прекратява служебно, след уведомление на Гаранционния фонд. Съгласно
разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства при
прекратяване регистрацията по ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява
собственикът на ПС, посочен в регистъра. От цитираните разпоредби се
установява, че при наличие на така описаната хипотеза, службата по
4
регистрация на превозни средства е необходимо да уведоми собственикът на
превозното средство, посочен в регистъра за прекратената регистрация на
пътното превозно средство.
По делото не са представени и не се съдържат, каквито и да било
доказателства, от които да бъде изведен и най-общ извод, че жалбоподателят,
в качеството му управляващ и представляващ дружеството собственик на
посоченото МПС да е бил уведомен, че управляваното от него моторно
превозно средство е било със служебно прекратена регистрация, както
изисква разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на
моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за
предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради
получено уведомление от Гаранционния фонд във връзка с липса на валиден
застраховател договор „Гражданска отговорност“ по чл. 574, ал. 11 КЗ и не
може да бъде изведен и най-общ извод, че в съзнанието на жалбоподателя са
намерили отражение представи, че управляваното от него моторно
превозното средство е било с прекратена регистрация. Такива доказателства
не се съдържат и в приобщената преписка от РсРП.
По делото са изискани и представени Уведомление по чл. 574, ал. 10
от КЗ № 010575 изпратено до жалбоподателя от Гаранционния фонд, но
видно от представеното писмо от Български пощи ЕАД не може да бъде
установено и доказано, че това уведомление е било връчено на
жалбоподателя.
Съгласно чл. 6 ЗАНН, административно нарушение е това деяние
(действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното
управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. В настоящия
случай, нито в хода на протеклото административнонаказателно
производство, нито в производството по обжалване на наказателното
постановление са ангажирани доказателства от страна на
административнонаказващия орган, който именно носи доказателствената
тежест, които да установяват и доказват, субективната страна на деянието, а
именно, че същото е извършено от наказаното лице, след като в съзнанието
му са намерили отражение представи, относно факта от обективната
5
действителност, че управляваното от него моторно превозно средство е с
прекратена регистрация и въпреки тези представи във волево отношение
лицето да е привело в движение и управлявало посоченото моторното
превозно средство. Недопустимо е административнонаказателна отговорност
да се реализира на базата на предположения, а е необходимо, както изисква
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, административнонаказателното
обвинение да е доказано по безспорен и несъмнен начин, което в настоящия
случай не е сторено от страна на административнонаказващия орган, който
носи доказателствената тежест във връзка с административнонаказателното
обвинение. Именно поради липсата на субективна съставомерност на
деянието е била причината да бъде отказано образуването на досъдебно
производство за престъпление по чл. 345, ал. 2 НК
В същия смисъл е и Решение от 06.02.2019г. на Административен
съд – Русе, постановено по КАНД № 304 по описа на съда за 2018г.
Нито в ЗДвП, нито в Наредбата е предвидено задължение на
наказаното лице да извършва проверка, дали управляваното от него МПС е с
прекратена регистрация, а задължение да бъде уведомен собственикът е
вменено именно на службите за контрол. Да се възприеме обратната теза би
означало преди всяко управление на МПС, водачът да извършва справка в
сектор „Пътна полиция“, дали управляваното от него МПС не е с прекратена
регистрация, а такова задължение липсва в нормативната уредба. Щом по
делото не е доказано да е налице изпълнение на задължението по чл. 143, ал.
10, изр. 1, предложение последно от ЗДвП и чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45
от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от
движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда
за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства от
страна на службата за контрол и за прекратената регистрация да е бил
уведомен собственикът, следва да бъде обоснован единственият възможен
извод, а именно че липсва виновно поведение от страна на наказаното лице,
поради и което не е осъществен съставът на нарушението от субективна
страна. Вината следва да бъде доказана, а не може да бъде презумирана.
В този смисъл е и Решение от 29.12.2020 г. на Административен съд
– Русе, постановено по КАНД № 434/2020 г.
Управлението на МПС, за което няма сключен договор за
6
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, представлява
самостоятелен състав на административно нарушение и едновременно с това
само по себе си липсата на такава застраховка не води автоматично до
прекратяване на регистрацията по силата на закона, а за да е прекратена
същата е необходимо да са се проявили допълнителни факти от обективната
действителност, а именно Гаранционния фонд да уведоми собственикът и
службата за контрол и едва след което се прекратява регистрацията на
моторното превозно средство, за което се уведомява собственикът на същото,
вписан в регистъра. Осъществяването на всички тези факти, преставлява
фактически състав, който е от съществено значение за субективната страна на
нарушението по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. В случая по делото липсват
доказателства, жалбоподателят, в качеството му управляващ и представляващ
дружеството собственик да е бил уведомен, за прекратената регистрация на
същото и жалбоподателят да е привел в движение моторното превозно
средство, след като в съзнанието му са намерили представи досежно този
факт от обективната действителност.
В този смисъл е Решение от 13.07.2020 г. на Административен съд -
Русе по КАНД № 97/2020 г. по описа на съда.
По гореизложените мотиви наказателното постановление се явява
незаконосъобразно като издадено в нарушение на материалния закон, при
липса на осъществен състав на административно нарушение от субективна
страна и като такова следва да бъде отменено.
С оглед пълнота на изложението следва да бъде посочено, че
приложението на чл. 28 ЗАНН, за нарушения на ЗДвП е изключено, с оглед
изричната разпоредба на чл. 189з ЗДвП и предвид това, че деянието е
извършено на 24.06.2022г., т. е. след влизане в сила на цитираната
разпоредба, поради и което чл. 3, ал. 2 ЗАНН е неприложим.
Неоснователни и без опора в закона за доводите на жалбоподателя,
че управлението не е извършено на път отворен за обществено ползване.
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗДвП Отворен за обществено ползване е всеки
път, условията за използване на който са еднакви за всички участници в
движението. Лицата, стопанисващи пътища, които не са отворени за
обществено ползване, са длъжни да ги обозначат.
По делото не са представени доказателства, да е налице
7
обозначение, че пътят не е отворен за обществено ползване от една страна. От
друга страна само по себе си изискването на такса, за ползването на същия,
която е дължима за всички МПСта, не обосновава извод, че условията за
неговото ползване не са еднакви за всички участници.
Разноски не са претендирани от страна на жалбоподателя и не са
били представени доказателства за извършването на такива, поради и което
разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал. 3, т. 1,
вр. чл.58д, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-1085-
002530/30.09.2022г., на Началник група към Сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Русе, с което на А. Г. М., ЕГН: **********, с адрес град ..., ул. „....“
№ 4, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП са наложени административно
наказание „ГЛОБА“ в размер на 200 (двеста) лева и „ЛИШАВАНЕ ОТ
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, за
нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Русе
в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8