№ 925
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело №
20251000501215 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по на
Прокуратурата на Република България срещу осъдителната част на решение № 1010 от
19.02.2025 г. по гр.д. 10841/2022 г. на СГС, Първо ГО 29 състав, с което на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 12000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл. 201, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от
НК, по което е оправдан с влязла в сила на 27.07.2020 г. присъда по н.о.х.д. №
2684/2015 г. по описа на СГС, образувано по внесен обвинителен акт по ДП № 22/2014
г. по описа на НСлС, пр. пр. № 4108/2013 г. по описа на СГП, заедно със законната
лихва върху тази сума от 27.07.2020 г. до окончателното й изплащане; - на основание
чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ сумата 16200 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на претърпени загуби за заплатено адвокатско
възнаграждение за защита в наказателното производство по посоченото незаконно
обвинение, заедно със законната лихва върху тази сума от 27.07.2020 г. до
окончателното й изплащане, и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ сумата
1805.55 лева – разноски по производството, като е отхвърлен искът по чл. 2, ал. 1, т. 3
от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер
от 12000 лева до пълния предявен размер от 30000 лева.
В жалбата се съдържа искане за отмяна на решението чрез намаляване на
размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди и коригиране в частта
за разноските. Твърди се необоснованост, нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като от мотивите не
става ясно как е определен размерът от 12 000 лева.
1
Няма подаден отговор от страна на ищеца.
Жалбата е подадена в срок. Съдът е установил неяснота в искането към
въззивната инстанция и е дал възможност на Прокуратурата да я отстрани, като в
разпореждането за насрочване е посочил какво ще приеме за предмет на разглеждане
при липса на уточнение.
Страните не са направили доказателствени искания и въззивният съд не е
събирал нови доказателства.
В открито съдебно заседание от 19.06.2025 г. Прокуратурата поддържа
въззивната жалба и моли за намаляване на обезщетението за неимуществени вреди.
Процесуалният представител на ищеца адв. В. подчертава, че ищецът е бил обвиняем
за тежко престъпление и е бил сериозно ангажиран с процеса, присъствайки в 30
съдебни заседания по това дело. В писмено становище от 17.06.2025 г. адв А. от името
на ищеца обобщава факторите, които следва да бъдат съобразени при определяне на
обезщетението, както е направил първоинстанционният съд.
Софийският апелативен съд, след като съобрази твърденията и възраженията на
страните и направи самостоятелна преценка на представените по делото доказателства,
приема следното:
Атакуваното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционното производство е образувано по иск на А. А. И. за
присъждане на обезщетение за претърпени вреди от повдигане на обвинение срещу
него за извършени престъпления от общ характер. Наказателното производство е
приключило с оправдателна присъда, което е основание да бъде ангажирана
отговорността на съответния правозащитен орган – Прокуратурата на Република
България. Съобразно общите разпоредби за разпределение на доказателствената
тежест ищецът по иск за неимуществени вреди следва да установи основанието на
иска си, а размерът на претърпените вреди следва да бъде определен от съда по
справедливост.
В исковата молба се твърди, че на 19.10.2012 г. Е образувано досъдебно
производство, по което е разпитван като свидетел, а на 11.05.2015 г. срещу него и
други двама повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 203, ал. 1 вр.
чл. 202, ал. 1, т. 2 вр. чл. 201, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла
в сила на 27.07.2020 г. присъда по наказателно производство, продължило през
посочения продължителен период от време; преживени напрежение, дискомфорт,
унижение, стрес, отчуждение на близки и приятели и уронване на честта и доброто му
име и извършване на разходи и за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство.
От събраните от първата инстанция доказателства се установява следното:
С постановление от 19.10.2012 г. на Прокуратурата на Република България е
образувано ДП № 5483/2012 г. по описа на СДВР – МВР срещу С. Б., ищецът е
разпитван като свидетел, а през 2014 г. досъдебното производство е присъединено към
прокурорска преписка № 4108/2013 г. по описа на СГП и разследването е възложено
на НСлС по ДП № 22/2014 г. С постановление от 11.05.2015 г. по ДП № 22/2014 г.,
връчено на ищеца на 11.05.2015 г., той е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2, вр. чл. 201, пр. 1-во, вр. чл. 26, ал. 1 НК, затова че в
периода от 05.11.2007 г. до 20.08.2010 г. в адрес ***, при условията на продължавано
престъпление, сговорил се предварително със С. Н. Б. и П. Т. М., в качеството си на
длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б“ от НК, на което е възложено да
изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество в юридическо лице, а
именно като “заместник-главен счетоводител“ на дружество “Бесттехника“ ЕООД – гр.
2
София, по силата на трудов договор № 21 от 01.05.2004 г., присвоил чужди пари –
сума в общ размер на 1860000 лева, собственост на “Бесттехника“ ЕООД – гр. София,
връчени му в това качество, като присвояването е в особено големи размери,
представляващо особено тежък случай. С постановлението спрямо ищеца А. И. е взета
мярка за неотклонение “подписка“, отменена с протоколно определение на СГС от
16.05.2019 г., на основание чл. 309, ал. 4 от НПК. Установява се и че привличането на
ищеца А. И. е извършено след изтичане на срока по разследването с постановление от
30.12.2014 г., съгласно което срокът за извършване на разследването по досъдебното
производство е бил удължен с 4 месеца, считано от 29.12.2014 г. Разследването срещу
ищеца А. И. е приключило с внасянето на обвинителен акт от 03.07.2015 г., по който е
образувано н.о.х.д № 2684/2015 г. по описа на СГС. В така образуваното съдебно
производство са осъществени общо 24 открити съдебни заседания за периода
12.11.2015 г. – 16.05.2019 г. за провеждане на съдебното следствие, свързано със
събирането на доказателства – свидетелски показания чрез разпит на свидетели,
експертизи и документи, на които заседания ищецът А. И. е присъствал. Съдебното
производство пред първата инстанция е приключило с оправдателна присъда от
16.05.2019 г., с която на основание чл. 309, ал. 4 от НПК взетата спрямо ищеца мярка
за неотклонение “подписка“ е отменена. По въззивен протест е образувано по в.н.о.х.д.
№ 1236/2019 г. по описа на Софийски апелативен съд, който след едно открито съдебно
заседание на 12 декември 2019 г. с решение от 14.01.2020 г. Е потвърдил
оправдателната присъда. По касационен протест от Прокуратурата е образувано к.н.д.
№ 210/2020 г., където е проведено едно открито съдебно заседание на 10.07.2020 г. и с
решение от 27.07.2020 г. ВКС е потвърдил решението на въззивния съд.
При тези факти първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице
фактическият състав на отговорността на държавата по чл. 2, ал.1, т. 3, предложение
първо от ЗОДОВ. решението не е обжалвано в частта, с която е уважен искът за
заплащане на понесените от ищеца имуществени вреди във връзка с наказателното
преследване. Спорно пред настоящата инстанция е какъв е справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди в рамките на определения от СГС 12 000 лева.
От значение за определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди е естеството на повдигнатото обвинение срещу пострадалото лице. На ищеца е
повдигнато обвинение за за престъпление по чл. 203, ал. 1, вр. чл. 202, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 201, пр. 1-во, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като предвиденото наказание е лишаване от
свобода от десет до двадесет години, както и кумулативно налагане на наказанието
конфискация на цялото или на част от имуществото и лишаване от права по чл. 37, ал.
1, т. 6 и 7 от НК. Това предполага и претърпени значителни страдания от страна на
ищеца.
Съгласно установената практика на ВКС е нормално е да се приеме, че по време
на цялото наказателно производство лицето, незаконно обвинено в извършване на
престъпление, изпитва неудобства, чувства се унизено, а също така е притеснено и
несигурно; накърняват се моралните и нравствените ценности у личността, както и
социалното му общуване (решение № 388 от 2.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2012
г., IV г. о., ГК, решение № 480 от 23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о.,
ГК). Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания.
Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето
основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка. (решение
№ 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., ГК).
Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия
критерий за справедливост се определя на първо място според вида и характера на
упражнената процесуална принуда - колко и какви процесуални действия са
3
извършени с участието на пострадалия, как са извършени действията, в продължение
на колко време, проведено ли е ефективно разследване в разумен срок и др. В случая
делото е продължило от 11.05.2015 г. до 27.07.2020 г. или пет години и два месеца.
Въззивният съд не се произнася поради липсата на доводи срещу приетото от СГС, че
тази продължителност не надвишава критериите на чл.6 от ЕКЗПЧОС, тълкуван в
светлината на практиката на Европейския Съд по правата на човека (ЕСПЧ) предвид
наличието на три лица, срещу които е водено производството, възможността за
тяхното редовно призоваване и необходимост от събиране на различни
доказателствени средства и провеждането на съдебно производство на три инстанции.
На ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“. Макар и да е бил
с най-леката мярка за неотклонение, ищецът е бил обект на процесуална принуда,
което следва да бъде съобразено. По делото няма доказателства по какъв начин взетата
мярка се е отразила на правото на свободно придвижване, поради което следва да се
съобрази обичаен психологически дискомфорт. Установява се от приложените
протоколи, че ищецът е присъствал на откритите заседания, които са значителен брой.
На следващо място, размерът на обезщетението се определя според вида и
тежестта на причинените телесни и психични увреждания, страдания и неудобства,
стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно
- медицинската прогноза за развитието на заболяването. По делото няма доказано
трайно психическо или физическо заболяване във връзка с воденото наказателно
производство, а такова не се е и твърди.
От показанията на свидетелите Е. К. и П. Т., приятели на ищеца, разпитани в с.з.
на 16.11.2023 г. и 22.02.2024 г., става ясно, че воденото наказателно производство го
променило: бил много притеснен и когато излизал в компания или с един-двама
приятели, основна тема на разговор била наказателното дело. Това станало причина
хората да го избягват, тъй като не желаят да се ангажират с този проблем. Воденето
наказателно производство създавало несигурност в ищеца относно възможността да се
грижи за детето си, което към този момент било в тийнейджърска възраст. Съдът
преценява свидетелските показания като достоверни, житейски логични и
добросъвестно дадени без хиперболизиране на претърпените вреди, за които са
доведени да разкажат.
Факторите, които настоящият съд отчита при определяне на справедливия
размер на обезщетението, са следните: провеждането на досъдебно производство и
съдебно производство на три инстанции, множеството съдебни заседания, на които е
присъствал, мярката за неотклонение „подписка“, стреса от евентуалната
невъзможност да издържа сина си.
В същото време, като база за паричния еквивалент на причинената
неимуществена вреда служи икономическият растеж и средностатистическите
показатели за доходите и покупателните възможности в страната към датата на
деликта. В случая датата, към която следва да се отчетат тези показатели съгласно
приетото с ТР № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК (т.4), е
27.07.2020 г. – влизане в сила на оправдателната присъда. Отчитането на социално-
икономическото развитие при определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди е възприето в трайната практика на ВКС, отразена в решения № 1207 от
4.11.2008 г. по гр. д. № 5502/2007 г. на IV ГО, № 95 от 24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011
г на I ТО, № 141 от 19.08.2013 г. по т. д. № 453/2012 г. на II ТО, № 60 от 29.04.2014 г.
по т. д. № 3049/2013 г. на II ТО, № 23 от 25.03.2014 г. по т. д. № 1154/2013 г., № 157 от
28.11.2014 г по т. д. № 3040/2013 г на II ТО и много други.
С оглед изложеното, САС намира, че чл. 52 ЗЗД е приложен правилно.
Неоснователни са оплакванията на Прокуратурата за завишен размер на
4
обезщетението предвид дългия срок, в който е протекло производството, факта, че
обвинението е било в сферата на професионалното му развитие, предвиденото тежко
кумулативно наказание, всичките проведени открити съдебни заседания, които до
голяма степен са определяли ежедневието на ищеца в продължение на пет години и
доминирали възприятията му за себе си и света.
Предвид оставянето на въззивната жалба на Прокуратурата без уважение, на
ответника по жалбата се дължат разноски за платен адвокатски хонорар в размер на
600 лева.
С тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 6038 от 24.11.2023 г. на СГС по гр.д. 2591/2022 г.,
I ГО, 9 състав в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на основание чл.
78, ал.1 от ГПК 600 (шестстотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5