№ 390
гр. Варна, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мила Й. Колева
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря М. Д. Манолова
като разгледа докладваното от Мила Й. Колева Въззивно гражданско дело №
20253100500087 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 99674/09.12.2024 г. от М. В.
А., гр. Варна, чрез адв. М. Н., срещу Решение № 4143/20.11.2024 г.,
постановено по гр.д. № 4274/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 26
състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу
„ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД искове с правно основание чл.
422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 232 ЗЗД за приемане за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищцата сумата от 1119, 58 лева,
представляваща общо дължими разходи за ползвани В и К - услуги, за периода
м. август 2021 г. - м. ноември 2021 г., съгласно т. 5.3.2 от договор за наем на
недвижим имот от 09.02.2017 г., заплатени от кредитора, както следва: сумата
от 493, 23 лв. - за м. август 2021 г., дължима по фактура №**********; сумата
от 291, 44 лв. - за м. септември 2021 г., дължима по фактура №**********;
сумата от 250, 64 лв. - за м. октомври 2021 г., дължима по фактура
№**********, сумата от 84, 27 лв. - за м. ноември 2021 г., дължима по фактура
№**********, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
31.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за което задължение е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 633 от 10.02.2023 г.
по ч.гр.д. №1177/2023 г. по описа на ВРС.
1
По делото е постъпила и въззивна жалба с вх. № 100106/10.12.2024 г.
от „ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Янко Славчев“ № 36, чрез адв.
М. Н., срещу Решение № 4143/20.11.2024 г., постановено по гр. д. №
4274/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав, в частите, с които:
1. ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „ХОСПИС - СВЕТИ
ПАНТЕЛЕЙМОН" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Оборище" 36, ет. 5, представлявано от И. Н. Н.,
ДЪЛЖИ на М. В. А., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от 5326, 84 евро
/пет хиляди триста двадесет и шест евро и осемдесет и четири евроцента/,
представляваща сбор от дължима главница за неплатена наемна цена, съгласно
т. 3.1 от анекс от 28.02.2018 г. към договор за наем на недвижим имот от
09.02.2017 г. за помещения в обект, представляващ вилна сграда, находяща се
в гр. Варна, местност „Св. Никола" 1-968, както следва: сумата от 250, 43 евро
- част от незаплатен наем за м. май 2020 г.; сумата от 250, 43 евро - част от
незаплатен наем за м. юни 2020 г.; сумата от 599, 65 евро - част от незаплатен
наем за м. август 2020 г.; сумата от 272, 93 евро - част от незаплатен наем за м.
ноември 2020 г.; сумата от 233, 05 евро - част от незаплатен наем за м. м.
април 2021 г.; сумата от 272, 42 евро - част от незаплатен наем за м. юни 2021
г.; сумата от 98, 57 евро - част от незаплатен наем за м. август 2021 г.; сумата
от 897, 74 евро - част от незаплатен наем за м. септември 2021 г.; сумата от
1000 евро - незаплатен наем за м. октомври 2021 г.; сумата от 1000 евро -
незаплатен наем за м. ноември 2021 г.; сумата от 451, 61 евро - незаплатен
наем за периода от 01.12.2021 г. до 14.12.2021 г., ведно със законната лихва,
считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане, за което задължение е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 633 от 10.02.2023 г.
по ч.гр.д. №1177/2023 г. по описа на ВРС.
2. ОТХВЪРЛЯ предявените от „ХОСПИС - СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Оборище" 36, ет.5, представлявано от И. Н. Н., против М. В. А., ЕГН
**********, с адрес: ***** насрещни искове с правно основание по чл. 59, ал.
1 от ЗЗД, с цена на иска от 1713,39 лв., представляваща внесен в полза на М.
В. А. авансов данък за 2020 г.; и с цена на иска от 1447,02 лв., представляваща
внесен в полза на М. В. А. авансов данък за 2021 г.
3. ОТХВЪРЛЯ предявения от „ХОСПИС - СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Оборище" 36, ет. 5, представлявано от И. Н. Н., против М. В. А., ЕГН
**********, с адрес: ***** насрещен иск с правно основание по чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, с цена на иска 3000 лв., представляваща платен и подлежащ на
връщане депозит по т. 3.2. от договора за наем от 09.02.2017 г. и анекса към
договора от 28.02.2018 г.
4. ОТХВЪРЛЯ предявеното от „ХОСПИС - СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
2
„Оборище" 36, ет. 5, представлявано от И. Н. Н., против М. В. А., ЕГН
**********, с адрес: ***** възражение за прихващане със сума в размер на
2136 лв., с твърдение, че е погрешно внесена на 05.01.2018 г. по сметка,
посочена от ищцата М. В. А..
Във въззивната жалба с вх. № 99674/09.12.2024 г. от М. В. А. са
изложени основания за неправилност на решението в обжалваната му част.
Въззивникът изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд
досежно ползваните в процесния недвижим имот ВиК услуги за периода от м.
08.2021 г. до 11.2021 г., че същите не са платени от ищцата. Излага, че в
обжалваното решение е прието, че за цитирания период недвижимият имот е
бил ползван от ответното дружество. Сочи, че от представените по делото
доказателства се установявало неизпълнение на задължението на ответника да
заплати консумативите във връзка с ползването на наетия имот на основание
т. 5.3.2. от процесния договор за наем и сключения към него анекс за сумата от
1119.58 лева. Излага се съгласно представените 4 броя разписки, които се
намирали у ищцата, че сумите по същите били заплатени именно от нея. Моли
съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което
да бъдат уважени изцяло предявените искове. Отправя доказателствени
искания. Претендира разноски за исково и за заповедно производство.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна – „ХОСПИС –
СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД депозира писмен отговор на въззивната
жалба, в който излага становище за правилност на решението в обжалваната
от насрещната страна част. Аргументира позицията си за неоснователност на
изложеното във въззивната жалба с липсата на достатъчно убедителни
доказателства в подкрепа ищцовите твърдения. Моли за потвърждаване на
първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на
направените разноски.
Във въззивна жалба с вх. № 100106/10.12.2024 г. от „ХОСПИС –
СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД се излага, че първоинстанционното
решение е неправилно и необосновано в обжалваните части като постановено
при неправилна преценка на събраните доказателства и при нарушение на
материалния закон, както и при допуснати съществени процесуални
нарушения. Посочва се в жалбата, че не били доказани по безспорен и
несъмнен начин процесните вземания по размер и изискуемост. Сочи липсата
на подробни мотиви по отношение размерите на присъдените на насрещната
страна суми, с което аргументира наличието на нарушение на чл. 236, ал. 2
ГПК и константната съдебна практика. Въззивникът твърди, че в Анекс от
28.02.2018 г. била допусната грешка при изписването на наемната сума, като
счита, че изписаната сума с букви следвало да бъде зачетена, а не цифровия
израз на същата.
По отношение на насрещния иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД
въззивникът сочи, че първоинстанционният съд неправилно възприел извод,
че не са представени доказателства, от които с категоричност да се направи
3
извод, че дружеството е платило на ищцата сумите от 1447.02 лева и 1713.39
лева, като твърди, че от представените по делото доказателства се
установявало, че дружеството е изплатило /а не само декларирало за плащане/
на ищцата доход от наем на недвижим имот в размер на 22450.39 лева през
2020 г. и 16078 лева през 2021 г. Посочва, че в обжалваното решение не били
обсъдени всички представени доказателства. Представя и моли да бъде
прието като нововъзникнало доказателство по делото Декларация от
09.12.2024 г. от управителя на ответното дружество, с която твърди
представянето на три броя декларации по чл. 55 ЗДДФЛ и справки по чл. 73
ЗДДФЛ за 2020 г. и 2021 г., доказващи плащания към ищцата за доход върху
наем на недвижим имот в твърдените размери. По отношение на отхвърления
с обжалваното решение иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от
3000.00 лева, въззивникът излага, че първоинстанционният състав не
съобразил правилно всички приложени по делото доказателства, с което
неправилно отхвърлил насрещния иск.
Във връзка с релевираното от ответното дружество възражение за
прихващане с насрещно вземане на стойност от 2136 лева, въззивникът
излага, че сумата била погрешно преведена на ищцата, с което обуславя извод
за липса на основание за превеждането й. Твърди наличието на процесуално
нарушение на решаващия състав, изразяващо се в недопускане събирането на
гласни доказателства. Аргументира необходимостта от разпита на заявените от
ответника свидетели с обстоятелството, че към датата на превеждане на
сумата от 2136.00 лева на ищцата, а именно – 05.01.2018 г., страните по делото
не се намирали в договорни отношения.
На изложените във въззивната жалба доводи и твърдения е отправено
искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и
постановяване на ново, с което искът на ищцата бъде отхвърлен изцяло, а при
условията на евентуалност, да постанови решение, с което насрещните искове
на ответника бъдат уважени, както и релевираното от дружеството
възражение за прихващане. Претендира разноски за две съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът по тази въззивна жалба
депозира писмен отговор вх. № 3014/13.01.2025 г., с който изразява становище
за неоснователност на наведените с жалбата твърдения. Отправя искане за
потвърждаване на решението в обжалваните части. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивникът М. В. А., чрез процесуалните си
представители адв. М. Н. и дъщеря й Д. А., моли съда да уважи подадената от
нея въззивна жалба, като отмени решение на Варненския районен съд в
обжалваната му част по съображенията, изложени във въззивната жалба,
както и да отхвърли подадената от насрещната страна въззивна жалба. Прави
искане за присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание и с писмени бележки въззиваемата страна
„ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД, чрез процесуалния си
представител адв. М. Н., моли съда да отмени първоинстанционното решение
4
в обжалваните от него части, съответно да остави без уважение подадената от
насрещната страна въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски по
делото.
За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявена искова молба по
реда на чл. 422, във вр. с чл. 415 от ГПК, с обективно съединени искове на
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и евентуално съединен осъдителен иск на
основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД, от М. В. А., ЕГН **********, с адрес: *****
срещу „Хоспис - Свети Пантелеймон" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, ул. „Оборище" 36, ет. 5.
Ищцата е предявила исковата молба за установяване на вземането,
предмет на Заповед № 633/10.02.2023 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1177/2023 г. по описа на ВРС за
следните суми: сумата от 5326.84 евро, представляваща сбор от дължима
главница за неплатена наемна цена, съгласно т. 3.1 от анекс от 28.02.2018 г.
към договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г. за обект,
представляващ вилна сграда, с площ от 130 кв.м., както следва: сумата от
250.43 евро - част от незаплатен наем за м. май 2020 г.; сумата от 250.43 евро -
част от незаплатен наем за м. юни 2020 г.; сумата от 599.65 евро - част от
незаплатен наем за м. август 2020 г.; сумата от 272.93 евро - част от
незаплатен наем за м. ноември 2020 г.; сумата от 233.05 евро - част от
незаплатен наем за м. м. април 2021 г.; сумата от 272.42 евро - част от
незаплатен наем за м. юни 2021 г.; сумата от 98,57 евро - част от незаплатен
наем за м. август 2021 г.; сумата от 897.74 евро - част от незаплатен наем за м.
септември 2021 г.; сумата от 1000 евро - незаплатен наем за м. октомври 2021
г.; сумата от 1000 евро - незаплатен наем за м. ноември 2021 г.; сумата от
451.61 евро - незаплатен наем за периода от 01.12.2021 г. до 14.12.2021 г.;
сумата от 1119.58 лева, представляваща общо дължими разходи за ползвани В
и К - услуги от абонатен №1718332, за периода м. август 2021 г. - м. ноември
2021 г., съгласно т. 5.3.2 от договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г.,
заплатени от кредитора, както следва: сумата от 493.23 лв. - за м. август 2021
г., дължима по фактура №**********; сумата от 291.44 лв. - за м. септември
2021 г., дължима по фактура №**********; сумата от 250.64 лв. - за м.
октомври 2021 г., дължима по фактура №**********, сумата от 84.27 лв. - за
м. ноември 2021 г., дължима по фактура №**********, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението -
31.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. В условията на
евентуалност ищцата предявява осъдителен иск по чл.236, ал.2 от ЗЗД за
заплащане на обезщетение за ползване на процесния имот след прекратяване
на договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г., въпреки
противопоставянето на наемодателя в размер /с допуснато изменение в хода на
делото/, както следва: сумата общо от 4734, 43 евро, представляваща: сума от
337.96 евро - част от незаплатено обезщетение за м. ноември 2020 г.; сумата от
5
298.08 евро - част от незаплатено обезщетение за м. април 2021 г.; сумата от
337.45 евро - част от незаплатено обезщетение за м. юни 2021 г.; сумата от
166,17 евро - част от незаплатено обезщетение за м. август 2021 г.; сумата от
967.77 евро - част от незаплатено обезщетение за м. септември 2021 г.; сумата
от 1065 евро - незаплатено обезщетение за м. октомври 2021 г.; сумата от 1065
евро - незаплатено обезщетение за м. ноември 2021 г.; сумата от 497 евро -
незаплатено обезщетение за периода от 01.12.2021 г. до 14.12.2021 г.
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата, в
качеството на наемодател и ответника, в качеството на наемател, е сключен
Анекс от 28.02.2018 г. към договор за наем недвижим имот от 09.02.2017 г., по
силата на който ищцата е предоставила на ответника ползването на недвижим
имот, представляващ вилна сграда, състояща се от сутерен - санитарен възел,
кухня, трапезария, офис и котелно; втори етаж - стълбищна клетка, антре, два
коридора, четири стаи, два балкона и сервизни помещения, трети етаж -
таванско помещение със санитарен възел и тераса, представляващ ателие, с
обща площ на имота от 130 кв.м., срещу наемна цена от 1000 евро месечно,
платими всеки месец авансово до 20-то число на месеца, предхождащ наемния
период по посочена в договора банкова сметка, при срок на договора - една
година, считано от 01.12.2018 г. Твърди се, че след изтичане на една година,
договорът е станал безсрочен. Излага се, че съгласно чл. 6, т. 3 от договора
същият може да бъде прекратен при неплащане на наемната цена при забава,
продължила повече от десет дни. Тъй като ответникът не плащал дължимия
наем и консумативи, договорът бил прекратен едностранно от наемодателя.
На 06.10.2020 г. ищцата изпратила на ответното дружество нотариална покана
за прекратяване на договора, която била получена на същата дата. Независимо
от това ответникът продължил да ползва имота до 14.12.2021 г., когато го
предал с приемо-предавателен протокол. Твърди се, че ответникът не е
изпълнил задълженията си за плащане на наемната цена в размер на 5326.84
евро за периода от м. май 2020 г. до 14.12.2021 г., както и не е заплатил
консумативи за имота - разходи за ползвана вода на обща стойност 1119,58
лева за периода от м. август 2021 г. до м. ноември 2021 г., вкл. В условията на
евентуалност, в случай че съдът не приеме, че сумите за наем от м. ноември
2020 г. до 14.12.2021 г. не се дължат по силата на действащ анекс към договор
за наем, то ищцата твърди, че след получаване на нотариалната покана от
ответната страна, дружеството е продължило да ползва имота, въпреки
противопоставянето на ищцата, поради това дължи обезщетение за ползване
на процесния имот, след прекратяване на договор за наем за времето от м.
ноември 2020 г. до 14.12.2021 г. в размер на горепосочените суми. По
същество моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
разноски.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от насрещната страна,
с който оспорва исковата претенция. Ответната страна заявява, че от
представения по делото анекс от 28.02.2018 г. към договора от 09.02.2017 г., се
установява, че са били променени ид. части от отдавания под наем имот,
6
срокът на договора, наемната цена и размера на договорена неустойка.
Съгласно т.3.1 от представения по делото анекс от 28.02.2018 г. към договор от
09.02.2017г., договореният месечен наем бил в размер на 1000 евро, като
съгласно т. 3.2 било договорено, че наемната цена ще се плаща „авансово до
20 -то число на месеца предхождащ наемния период: триста евро,
представляваща наемната цена за следващия месец". Въз основа на това
ответната страна посочва, че страните са договорили, че дължимата месечна
наемна цена за всеки следващ месец, след първия месец от подписване на
Анекса от 28.02.2018 г., е в размер на триста евро месечно. Съгласно I /първо
римско/ от Анекса наемателят приел да изпълнява договора от 09.02.2017 г.
заедно с всички права по него, т.е. към дата 28.02.2018 г. Предвид това
страните били приели, че договорът не е прекратен. Този факт настъпил към
датата на съставянето на приемо-предавателния протокол от 14.12.2021 г.,
алтернативно посочва, че следва да се приеме, че е налице устен договор за
наем за ползването на процесния имот в периода от 01.03.2019 г. до 14.12.2021
г.
Ответната страна твърди, че А. Т. /съпруг на Ю. Т./ платил, в
изпълнение на анекса към договора, суми на 10.06.2019 г. - в размер на 300 лв.
и на 11.06.2019 г. - в размер на 200 лв. Излага също така, че в периода от
01.03.2018 г. до 14.12.2021 г. ответникът заплатил в полза на наемодателя в
сума в общ размер на 76 203,50 лв., вместо договорените за първия месец от
подписване на анекса хиляда евро и за всеки следващ по триста евро или общо
четиринадесет хиляди и петстотин евро, които калкулирани по фиксинг
представлявали сума в размер на 28 359,54 лв. Тези плащания били
осъществени по искане на упълномощения представител на ищеца, тъй като
били нужни парични средства, вкл. за ремонтни действия по отдаваната под
наем сграда, които да бъдат приспадани от последващи задължения,
произтичащи от договора за наем и анекса. Предвид това ответникът
обосновава, че е заплатил авансово договорения процесен наем и не дължи
процесните суми.
В срока за отговор са постъпили насрещни искове от ответника
срещу първоначалния ищец с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с които
се иска от съда да постанови съдебен акт по силата на който, да осъди М. В. А.
да заплати в полза на „Хоспис - Свети Пантелеймон" ЕООД, с ЕИК *********
сума в размер на 1713,39 лв., представляваща удържана, декларирана и
внесена сума от ответника, а именно авансов данък дължим в полза на
наемодателя М. В. А. за 2020 г.; насрещен иск с правно основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД от ответника срещу първоначалния ищец за осъждане на М. В. А. да
заплати в полза на „Хоспис - Свети Пантелеймон" ЕООД, с ЕИК *********,
сума в размер на 1447,02 лв. представляваща удържана, декларирана и внесена
сума от ответника, а именно авансов данък дължим в полза на наемодателя М.
В. А. за 2021 г.; както и насрещен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3
ЗЗД за сумата в размер на 3000 лв., представляваща платен и подлежащ на
връщане депозит по т. 3.2. от договора за наем от 09.02.2017 г. и анекса към
7
договора от 28.02.2018 г.
В срока за отговор също така ответникът е релевирал и възражение за
прихващане на сумата в размер на 2136 лв., за която твърди, че е погрешно
внесена на 05.01.2018 г. по сметката, по която са плащани сумите по наема,
като се излага, че между ответника и наемодателя е имало уговорка вместо да
се върне погрешно преведената сума, същата да остане като предварително
платена сума, която да послужи за погасяване на последващи дължими наеми
в изпълнение на анекса към договора.
Ответната страна оспорва и предявените искове в условията на
евентуалност тъй като счита, че процесният договор не е прекратен, а е
трансформиран в безсрочен такъв до 14.12.2021 г. Излага, че договорът никога
не е бил и развалян поради неизпълнение на същия, не е даван и срок за
изпълнение на евентуални неудовлетворени престации. На ответника не било
връчвано уведомление, което да съдържа волеизявление, съставляващо
възражение относно продължаването на срока на договора за наем.
Нотариалната покана, представена по делото, била връчена на 06.10.2020 г. на
Ю. Т. и то не в качеството на представител на ответното дружеството, поради
което каквито и да било изявления от ищеца никога не били достигали до
търговско дружество с фирмено наименование „Хоспис - Свети Пантелеймон"
ЕООД. Освен изложеното посочената нотариална покана била предоставена за
връчване на Нотариус Ж. К. от М. А., чрез пълномощник Д. А., по силата на
пълномощно с рег. №3143 и рег. №3144/04.07.2013 г., заверено от нотариус с
рег. №149. В тази връзка се оспорва представителната власт на Д. А..
Ответната страна оспорва предявения установителен иск, с който
ищеца претендира да бъде установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи в полза на ищеца М. А. сума в размер на 1119,58 лв. Излага
се, че същата не е заплатена от ищеца и не представлява такава за потребявани
самостоятелно от ответника ВИК услуги в процесния имот. Посочва се, че
търговско дружество „Ва сие К" ЕООД, с ЕИК *********, е съсобственик на
процесния имот и е ползвало същия в процесния период.
В отговора на насрещните искове ответницата по насрещните искове
М. А. оспорва същите, както и възражението за прихващане. Заявява, че
сумата от 3000 лв., представляваща депозит е използвана от наемодателя за
покриване на щети, нанесени в имота, вследствие ползването му от наемателя,
които били установени с подписан приемо-предавателен протокол от
14.12.2021 г. Заплатените суми били следните: на 07.03.2022 г. - заплатена
сума от 743 лв. за ремонт в три от баните в имота; на 30.09.2022 г. - заплатена
сума от 1800 лв. - смяна на три боря алуминиеви врати в сутерена и тавански
етаж; на 10.03.2022 г. - заплатена сума от 1014, 30 лв. - смяна на повреден
подов бойлер и сума от 270 лв. за монтажа; на 27.01.2022 г. - заплатена сума от
772 лв. - ремонт на котелно на дърва и въглища; на 22.02.2022 г. - заплатена
сума от 660 лв. за ремонт на котел. Твърди се също, че наемодателката платила
сума от 996 лв. за ново ел. табло, както и сума от 1553,02 лв. за отпушване на
8
комин, ремонтни дейности и закупуване на нов аспиратор.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи
предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона,
предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. При
изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл. 269 и чл. 270
ГПК, въззивният съд намира, че произнасянето на съда съответства на
заявената за разглеждане претенция и е постановено от родово компетентен
съд, поради което решението е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт,
съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр.второ от ГПК, въззивният съд
е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК са предявени в рамките на предвидения в
разпоредбата на чл. 415 от ГПК преклузивен едномесечен срок от получаване
на указанията по чл. 414 от ГПК от заповедния съд и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 1177/2023 г.
по описа на ВРС, 26 състав.
Правоотношенията между страните са възникнали въз основа на анекс
от 28.02.2018 г. към договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г. Със
същия М. В. А., като наемодател, е отдала под наем на „ХОСПИС – СВЕТИ
ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД, като наемател, недвижим имот, представляващ
вилна сграда, находяща се в гр. Варна, местност „Св. Никола" I-968, състояща
се от: 3/4 сутерен - санитарен възел, кухня, трапезария, офис и котелно, втори
етаж - стълбищна клетка, входно антре, два коридора, четири стаи, два
балкона и сервизни помещения; трети етаж - таванско помещение със
санитарен възел и тераса, представляващо ателие с площ 130 кв.м. С този
анекс на практика се продължава действието на сключения между М. В. А.,
като наемодател, и Ю. К.а Т., като наемател, договор за наем на недвижим
имот от 09.02.2017 г., който е бил със срок до 28.02.2018 г., като наемната цена
по този договор е била уговорена на 1200 евро на месец. С анекса основните
клаузи на договора от 09.02.2017 г. се запазват, като обаче е уговорено, че
наемната цена е 1000 евро на месец. Неоснователно е твърдението на
„ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД, че съгласно т.3.2 от анекса
наемната цена е в размер на 300 евро месечно. Действително такава сума
фигурира като изписана с думи в посочената уговорка от анекса. Навсякъде
обаче в същия, когато става дума за наемната цена, тя е посочена като 1000
9
евро както с цифри, така и словом – т.3.1, т.7.4. При това следва да се има
предвид и обстоятелството, че в т.3.2 дължимият се размер на наема е посочен
цифром като 1000 евро, а и такава сума е заплащана от самия наемател по
договора в изпълнение на задължението му по него. С оглед на това е налице
допусната от страните техническа грешка при словесното изписване на
размера на дължимия се наем в т.3.1 от анекса. Съгласно т. 2 от анекса, срокът
на договора е удължен от 01.02.2018 г. до 28.02.2019 г. Безспорно е обаче, че
след последната дата наемателят е продължил да ползва имота до датата на
предаването му - 14.12.2021 г., поради което на основание чл. 236, ал. 1 от ЗЗД
договорът за наем се е трансформирал от срочен такъв в договор за наем за
неопределен срок. Този договор е продължил да съществува и след
нотариалната покана от 06.10.2020 г., с която ищцата е заявила договора за
наем за прекратен и е поискала от ответното дружество да освободи имота.
Тази нотариална покана е връчена на Ю. К.а Т. на 06.10.2020 г. като по делото
няма данни към тази дата Т. да е била едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството, а освен това и двете страни по наемното
правоотношение са продължили да изпълняват същото и след тази дата,
поради което трябва да бъде прието, че те са били съгласни със
съществуването на договора.
Наемната цена е следвало да се заплаща чрез превод по банкова
сметка, чийто титуляр е била Д. В. А.. От представеното по делото извлечение
от тази сметка за периода 01.01.2018 г. - 02.12.2021 г. се установява, че от
месец март 2018 г. ответната страна е заплащала наем ежемесечно, като за
времето, касаещо исковите претенции ответната страна е превеждала по
сметката сумите, както следва: за м.май 2020 г. - 1466 лв.; за м.юни 2020 г. -
1466 лв.; за м.юли 2020 г. - 1950 лв.; м.август 2020 г. - 783 лв.; за месеците
септември и октомври 2020 г. - по 1950 лв.; за м.ноември 2020 г. - 1422 лв.; за
м.декември 2020 г. - 1950 лв.; за месеците януари, февруари и март 2021 г. - по
1950 лв.; м.април 2021 г. - 1500 лв.; за м. май 2021 г. - 1950 лв.; м.юни 2021 г. -
1423 лв.; за м.юли 2021 г. - 1950 лв.; за м.август 2021 г. - 1758 лв.; и за
м.септември 2021 г. - 200 лв., като основание за тези плащания е посочен
договора за наем. От сравнението между тези плащания и действително
дължимия се наем е видно, че така извършените плащания не покриват
пълния размер на наема за процесния период, като неплатената сума съвпада с
претендираната от ищеца с исковата молба. Действително, по делото се
установява, че на 10.06.2019 г. и на 11.06.2019 г. са били платени сумите от 300
лв. и 200 лв., но същите са част от дължимия се наем за м.юни 2019 г. и не се
отразяват на размера на спорното задължение.
Що се отнася до искането за прихващане със сумата от 2136 лв.,
преведена от ответното дружество на наемодателя на 05.01.2018 г.,
действително като основание за плащането на сумата е посочено: „наем за
м.януари 2018 г.“, за който месец дружеството не е било наемател. За този
месец е бил в сила договора за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г., по
който наемател и била Ю. Т.. Със сключването на анекса от 28.02.2018 г. се
10
запазва изискването отдадения под наем имот да бъде използван за същата
дейност, която е предвидена и по договора за наем от 09.02.2017 г. Касае се за
смяна на наемателя в наемното правоотношение, която се е налагала с оглед
въведените нормативни изисквания за дейността. При това, тази сума
съответства на предвидения в договора от 09.02.2017 г. наем в размер на 1200
евро месечно. Поради това следва да бъде прието, че това плащане е
извършено с оглед уреждането на отношенията между всички страни,
свързани с наемното правоотношение и с него е платено именно
задължението за наем за м.01.2018 г. Затова същото не се явява подлежащо на
връщане и не може да бъде прихващано с дължимата се от ответното
дружество наемна цена. Поради това решението на първоинстанционния съд в
частта му относно претендирания наем е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Същото обаче следва да бъде отменено в частта му, с която е
отхвърлен предявения от М. В. А. срещу „ХОСПИС – СВЕТИ
ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД иск за сумата от 1119,58 лева, представляваща
общо дължими разходи за ползвани В и К - услуги, за периода м. август 2021 г.
- м. ноември 2021 г., съгласно т. 5.3.2 от договор за наем на недвижим имот от
09.02.2017 г. Съгласно анекса от 28.02.2018 г., уговорката по т.5.3.2 от
договора за наем от 09.02.2017 г. запазва действието си в отношенията между
страните. Съгласно същата, наемателят се е задължил да заплаща ползваните
за наетия имот В и К - услуги по конкретен клиентски номер във В и К –
Варна. Без значение е обстоятелството, че тази партида е била на името на
трето лице „ВА сие К“ ЕООД, а не на името на ищцата, доколкото с оглед на
изричната уговорка в договора плащането на ползваните услуги по този
клиентски номер води до освобождаването от задължението му да плати тези
консумативни разноски, каквото задължение той има към наемодателя. От
представените четири броя разписки се установява, че тази сума е платена,
като разписките се намират в държане на ищцата и са представени с исковата
молба. Съгласно чл. 77, ал. 1 от ЗЗД, при изпълнение длъжникът може да
поиска от кредитора разписка за извършеното плащане, а от тълкуването на
тази разпоредба във вр. с чл. 109 от ЗЗД, може да бъде направен извод, че след
като разписките са в държане на ищцата, именно тя е лицето, изпълнило
задължението за заплащане на ползваните В и К – услуги в ползвания имот.
Поради това, ответното дружество дължи възстановяването на тези суми на
ищцата. С оглед на изложеното, изводите на първоинстанционния съд в тази
му част не се споделят от настоящия съдебен състав, което налага
обжалваното решение да бъде отменено за посочената сума от 1119,58 лева и
да бъде постановено друго, с което искът за същата да бъде уважен.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта му, с която е
отхвърлен предявения от „ХОСПИС - СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН" ЕООД
против М. В. А., насрещен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД, за сумата от 3000 лв., представляваща платен и подлежащ на връщане
депозит по т. 3.2. от договора за наем от 09.02.2017 г. и анекса към договора от
11
28.02.2018 г. Не се спори, че тази сума е заплатена от наемателя въз основа на
задължението му по т.3.2. от договора за наем от 09.02.2017 г., по който
договор наемател е била Ю. К.а Т.. Целта на този депозит е да обезщети
наемодателя за вредите, претърпени от наемодателя в следствие на
неизпълнение на задължения по него от страна на наемателя. Посочената
клауза от договор за наем от 09.02.2017 г. е запазила силата си и в
отношенията между М. В. А. и „ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“
ЕООД, възникнали въз основа на анекса от 28.02.2018 г., съгласно който
дружеството встъпва в правата и задълженията на наемателя по договора за
наем на недвижим имот от 09.02.2017 г., което е посочено в т. I от анекса, като
в същия са конкретизирани само онези уговорки между страните, които се
различават от уговорките по предшестващия договор за наем. С оглед на това,
вече внесеният депозит от 3000 лв. ще служи за обезпечение на претърпените
от наемодателя поради неизпълнението на задълженията на наемателя вреди,
съответно – при прекратяването на договора този депозит подлежи на
възстановяване на новия наемател, ако не са налице основанията за
задържането му. В конкретния случай по делото са ангажирани доказателства,
че през 2018 г. в имота, който е предмет на договора за наем, е възникнал
пожар, който е наложил извършването на ремонтни дейности, а от
представения с исковата молба приемо-предавателен протокол от 14.12.2021 г.
се установява, че в имота са констатирани неизправности, които са довели до
вреди. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели В. К. Ф. и Х.
Д. Н., именно тези повреди са наложили извършването на цялостен ремонт на
сградата, за което са представени многобройни писмени доказателства. От
показанията на свидетелите обаче, а и от останалите събрани по делото
доказателства не може да бъде направен извода, че посочените в приемо-
предавателния протокол повреди на имота се дължат на виновно поведение на
служители на наемателя, а не произтичат от амортизацията и обичайното
ползване на имота. В последния случай наемателят няма да носи отговорност
и наемодателят няма да може да задържи внесения от първия депозит от 3000
лв. Наред с това, следва да се посочи, че съгласно т.4.4. от договор за наем на
недвижим имот от 09.02.2017 г., наемодателят е длъжен да заплаща всички
основи ремонти, отнасящи се до повреди на конструкцията на сградата /стени,
подове, покриви, тавани, врати, прозорци/ и всички инсталации /ВиК,
електроинсталация/ , с изключение на случаите, когато повредите са
причинени от виновното поведение на наемателя. Доколкото такова не е
доказано както за вредите, описани в приемо-предавателния протокол от
14.12.2021 г., така и за тези, възникнали в следствие на пожара през 2018 г., то
за наемодателя не е възникнало основание за задържане на внесения депозит
от 3000 лв. Поради това, предявеният от „ХОСПИС – СВЕТИ
ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД насрещен иск за заплащане на тази сума следва да
бъде уважен, в какъвто смисъл следва да бъде постановено и въззивното
решение.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в частта
12
му, с която са отхвърлени предявените от „ХОСПИС - СВЕТИ
ПАНТЕЛЕЙМОН" ЕООД против М. В. А. насрещни искове с правно
основание по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, за сумата от 1713,39 лв., представляваща
внесен в полза на М. В. А. авансов данък за 2020 г. и сумата от 1447,02 лв.,
представляваща внесен в полза на М. В. А. авансов данък за 2021 г. От
представените доказателства може само да се установи, че дружеството е
декларирало дължимите се на наемодателката по договор за наем на
недвижим имот от 09.02.2017 г. суми, представляващи дължима наемна цена,
като е посочило, че удържа авансово дължимия се данък. Това деклариране
обаче означава твърдение за евентуална дължимост на сумата, но не и за
нейното плащане. Последното следва да се установи с писмени доказателства,
установяващи превода на сумите на данъчните органи, каквито по делото не са
представени. Наред с това, представените доказателства по воденото срещу
дружеството изпълнително производство на публичен съдебен изпълнител не
удостоверяват, че именно такива суми са били събрани от дружеството.
Обжалваното решение следва да бъде обезсилено в частта му, с която е
отхвърлено предявеното от „ХОСПИС - СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН" ЕООД
против М. В. А. възражение за прихващане със сума в размер на 2136 лв., с
твърдение, че е погрешно внесена на 05.01.2018 г. по сметка, посочена от
ищцата М. В. А., доколкото съгласно ТР № 2/18.03.2022 г., постановено по
тълк.дело № 2/2020 г. на ОСГТК на ВКС, в случаите, когато възражението е
неоснователно, както е прието по-горе, не се постановява изричен диспозитив
в решението.
По отношение на разноските.
Съдът намира, че обжалваното първоинстанционно решение следва да
бъде отменено изцяло в частта за разноските, като отговорността за същите
бъде определена в настоящото производство и с оглед резултата от него.
По отношение на разноските на ищеца:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на поискани и
доказани разноски съразмерно с уважената част от иска. Представен е списък
по чл. 80 от ГПК /л. 314 от делото на ВРС/, съобразно който реализираните
такива в първоинстанционното производство са в общ размер на 1569,54 лв.,
които му се дължат изцяло с оглед изхода на делото.
В съответствие с разрешенията, дадени в т.12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК, в исковото производство следва да
се разреши и въпроса за разноските, сторени от ищеца – кредитор в рамките
на заповедното производство. Както за исковото, така и за заповедното
производство отговорността за разноските следва да се разпредели именно
съобразно изхода от спора.
От списъка по чл. 80 ГПК, приложен към заявлението, се установява,
че сторените от заявителя разноски за заповедното производство са в размер
на 731,00 лв., които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени в
13
пълен размер.
За въззивното производство въззивникът – ищец в
първоинстанционното производство претендира разноски в общ размер на
1025,00 лв., от които 25 лв. – внесена държавна такса и 1000,00 лв. - платено
адвокатско възнаграждение, за което е представен списък на разноските по чл.
80 от ГПК и доказателства за извършването им /л. 60 от делото на ВОС/. С
оглед на това и тъй като въззивната жалба му жалба е уважена изцяло, на
същия следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в
пълен размер.
Следователно общият размер на разноските за производство по делото
/в т.ч. заповедно и исково пред двете инстанции/, които ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца с оглед изхода на делото е 3325,54 лв.
По отношение на разноските на ответника:
В случая настоящия състав намира, че не следва да бъдат присъждани
разноски на ответника „ХОСПИС - СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН" ЕООД за
заповедното производство, тъй като не е представен списък на разноските по
чл. 80 от ГПК, като липсват доказателства и за евентуалното им извършване.
В исковото производство пред първата инстанция ответникът е
направил искане за присъждане на разноски и е представил списъци по чл. 80
от ГПК /л. 315 и л. 338 от делото на ВРС/, съобразно който реализираните
такива в първоинстанционното производство са в общ размер на 3980,00 лв.
От тях съобразно уважената част на предявените от него насрещни искове
следва да му бъдат присъдени разноски в размер на 119,80 лв.
За въззивното производство същият е претендирал разноски в размер
на 2574,74 лв., за което е представил доказателства за извършването им и
списък на разноските по чл. 80 от ГПК /л. 62 от делото на ВОС/. С оглед на
това и предвид уважената част от въззивната му жалба, следва да му бъдат
присъдени разноски за въззивното производство в размер на 465,91 лв.
Следователно общият размер на разноските за производство по делото
/в т.ч. заповедно и исково пред двете инстанции/, които ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника с оглед изхода на делото е 585,71 лв.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
съдебният състав на Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 4143/20.11.2024 г., постановено по гр.д. №
4274/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав, в частта му, с която
са отхвърлени предявените от М. В. А., ЕГН **********, с адрес: *****,
срещу „ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Янко Славчев“ № 36, искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 232 ЗЗД за приемане за
14
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцата
сумата от 1119,58 лв., представляваща общо дължими разходи за ползвани В
и К - услуги, за периода м. август 2021 г. - м. ноември 2021 г., съгласно т. 5.3.2
от договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г., заплатени от кредитора,
както следва: сумата от 493, 23 лв. - за м. август 2021 г., дължима по фактура
№**********; сумата от 291, 44 лв. - за м. септември 2021 г., дължима по
фактура №**********; сумата от 250, 64 лв. - за м. октомври 2021 г., дължима
по фактура №**********, сумата от 84, 27 лв. - за м. ноември 2021 г., дължима
по фактура №**********, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за което
задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 633
от 10.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1177/2023 г. по описа на ВРС, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ХОСПИС –
СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Янко Славчев“ № 36, че дължи на М. В. А., ЕГН
**********, с адрес: *****, на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл.
232 ЗЗД, сумата от 1119,58 лв. /хиляда сто и деветнадесет лева и петдесет и
осем стотинки/, представляваща общо дължими разходи за ползвани В и К -
услуги, за периода м. август 2021 г. - м. ноември 2021 г., съгласно т. 5.3.2 от
договор за наем на недвижим имот от 09.02.2017 г., заплатени от кредитора,
както следва: сумата от 493, 23 лв. - за м. август 2021 г., дължима по фактура
№**********; сумата от 291, 44 лв. - за м. септември 2021 г., дължима по
фактура №**********; сумата от 250, 64 лв. - за м. октомври 2021 г., дължима
по фактура №**********, сумата от 84, 27 лв. - за м. ноември 2021 г., дължима
по фактура №**********, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 31.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за което
задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 633
от 10.02.2023 г. по ч.гр.д. № 1177/2023 г. по описа на ВРС.
ОТМЕНЯ Решение № 4143/20.11.2024 г., постановено по гр.д. №
4274/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав, в частта му, с която
е отхвърлен предявения от „ХОСПИС - СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Оборище" 36, ет. 5, представлявано от И. Н. Н., против М. В. А., ЕГН
**********, с адрес: ***** насрещен иск с правно основание по чл. 55, ал.
1, пр. 3 от ЗЗД, за сумата от 3000 лв., представляваща платен и подлежащ на
връщане депозит по т. 3.2. от договора за наем от 09.02.2017 г. и анекса към
договора от 28.02.2018 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М. В. А., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Янко Славчев“ № 36, на основание чл.
55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, сумата от 3000 лв. /три хиляди лева/, представляваща
платен и подлежащ на връщане депозит по т. 3.2. от договора за наем от
09.02.2017 г. и анекса към договора от 28.02.2018 г.
15
ОБЕЗСИЛВА Решение № 4143/20.11.2024 г., постановено по гр.д. №
4274/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав, в частта му, с която
е отхвърлено предявеното от „ХОСПИС - СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН" ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул.
„Оборище" 36, ет. 5, представлявано от И. Н. Н., против М. В. А., ЕГН
**********, с адрес: ***** възражение за прихващане със сума в размер на
2136 лв. /две хиляди сто тридесет и шест лева/, с твърдение, че е погрешно
внесена на 05.01.2018 г. по сметка, посочена от ищцата М. В. А..
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4143/20.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 4274/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, 26 състав, в останалата му
обжалвана част.
ОСЪЖДА „ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Янко Славчев“
№ 36, да заплати на М. В. А., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от
3325,54 лв. /три хиляди триста двадесет и пет лева и петдесет и четири
стотинки/, представляваща общият размер на сторените разноски за
производството по делото /в т.ч. заповедно и исково пред двете инстанции/, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. В. А., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
„ХОСПИС – СВЕТИ ПАНТЕЛЕЙМОН“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Янко Славчев“ № 36, сумата от 585,71
лв. /петстотин осемдесет и пет лева и седемдесет и една стотинки/,
представляваща общият размер на сторените разноски за производството по
делото /в т.ч. заповедно и исково пред двете инстанции/, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване по аргумент от
чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16