О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………..../….........10.2020г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и
втори октомври през две хиляди и двадесета година в състав :
СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ
като
разгледа докладваното от съдията,
търговско дело №785 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба
предявена от Д.П., с ЕГН **********, с адрес: ***,
действащ чрез адв.В.Н., със съдебен адрес:***, против
“ЗАД “Алианц България““
АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз
Александър Дондуков“ №59, представлявано от Пламен Й. Ялъмов, Орлин Ценков
Пенев и Андрей Бойков Александров, със съдебен адрес:***,
чрез адв.Розалина Градинарова, с която са предявени обективно, кумулативно
съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226, ал.1 и
чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от
100000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болка и страдание от смъртта на дядо му А. Я Х, починал в
следствие от ПТП настъпило на 03.12.2015г. около 17.15 часа по пътя от
с.Дъбравино, в посока към разклона за с.Гроздьово и с.Горен Чифлик, обл.Варна,
по вина на водача на т.а.“***“, с рег.№***, който е застрахован при ответника
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите“, със
Застрахователна полица №BG/01/115002640963 от 24.10.2015г. със срок на
валидност от 05.11.2015г. до 04.11.2016г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането-03.12.2015г. до окончателното
ѝ изплащане.
Исковата молба отговаря на изискванията за
редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е
постановил връчване на преписи от същата на ответника.
В срока по чл.367,
ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който поддържа становище за
неоснователност на иска.
В срока по
чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват
релевираните с отговора възражения за неоснователност на претенцията.
В срока по чл.373 от ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор, с който оспорва изложените доводи в допълнителната искова молба.
По допустимостта на предявените искове:
Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което
производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. в тази връзка съдът
намира за неоснователни доводите на ответника, че исковата молба е нередовна по
смисъла на чл.127,
ал.1, т.4 от ГПК, тъй като същата не страда от твърдените от страната
пороци.
По предварителните въпроси:
С оглед предмета на предявения иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство
по търговски спорове“.
По доказателствените искания на страните:
Представените от ищецът, писмени
доказателства, с изключение на заключението на назначената в досъдебното
производство Съдебно медицинска експертиза, се явяват допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да
бъдат допуснати до събиране по делото. Посоченото две заключение се явява
недопустимо доказателство, до колкото е изготвено в границите на друго
производство и за целите на друг процес, поради което не следва да се приобщава
към доказателствената съвкупност по настоящото делото.
Искането ищецът за събирането на гласни
доказателства посредством разпит на двама свидетели, следва да се уважи, тъй
като със същите ще се установяват относими за спора обстоятелства и по
конкретно наличието на близост между страната и починалия, както и обема на
търпените неимуществени вреди.
С оглед оспорването на предпоставките за
присъждане на обезщетение, следва да се издадат поисканите от ответника съдебни
удостоверения, тъй като със същите ще се установяват релевантни за спора факти.
В тази връзка следва да се уважи и искането за задължаване на ищеца да се яви в
о.с.з и да даде обяснения по реда на чл.176 от ГПК.
Предвид липсата спор по делото относно
наличието на застрахователно правоотношение с ответника по отношение на т.а.“***“,
с рег.№***, искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
Застрахователна полица №BG/01/115002640963 от 24.10.2015г., се явява
неотносимо, поради което следва да се остави без уважение.
На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните
следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че
приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното
производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като
същевременно ще намали размера на разноските в производството.
Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава
ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.
СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по
делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:
Постъпила е искова
молба от Д.П., против “ЗАД “Алианц България““ АД, с която са предявени обективно,
кумулативно съединени искове с правно основание чл.223 от КЗ /отм./ вр. чл.226,
ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 100000лв., представляващи обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болка и страдание от смъртта
на дядо му А. Я Х, починал в следствие от ПТП настъпило на 03.12.2015г. около
17.15 часа по пътя от с.Дъбравино, в посока към разклона за с.Гроздьово и
с.Горен Чифлик, обл.Варна, по вина на водача на т.а.“***“, с рег.№***, който е
застрахован при ответника по задължителна застраховка “Гражданска отговорност
на автомобилистите“, със Застрахователна полица №BG/01/115002640963 от
24.10.2015г. със срок на валидност от 05.11.2015г. до 04.11.2016г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането-03.12.2015г.
до окончателното ѝ изплащане.
В исковата молба се твърди, че на
03.12.2015г. по пътя от с.Дъбравино, с посока разклона за с.Гроздьово и с.Горен
Чифлик, обл.Варна, е настъпило ПТП с участието на т.а.“***“, с рег.№***, и ППС
с животинска тяга, управлявано от А. Я Х, вследствие на което по
непредпазливост била причинена смъртта на последния. Твърди се, че във връзка с
настъпилия инцидент е образувано ДП №2369/2015г. на IV РУ на ОД, МВР-Варна,
съответно е водено НОХД №431/2016г. по описа на ОС Варна, като последното е
приключило с влязла в законна сила Присъда №53/04.05.2016г., с която водача на
т.а.“***“, е признат за виновен за настъпването на процесното ПТП. Поддържа се,
че внезапната смърт на А. Х е довела до множество страдания и огромни затруднения
в семейство му, тъй като същият е бил в изключително добро здравословно
състояние и напълно активен до момента на катастрофата. Сочи се, че ищеца е
внук на починалия, като двамата до момента на смъртта на прародителя, са
поддържали почти ежедневно изключително близки и топли отношения. Поддържа се,
че загубата на дядо му, е един от най-тежките моменти в живота на ищеца, както
и че не минава и ден, през който той да не тъжат за него. Поддържа се още, че
скръбта на ищеца е несравнима и неутешима, и няма сила, която да намали неговата
тъга. Твърди се, че привързаността между ищеца и починалия, е била много силна,
поради което смъртта на дядо му, е причинила морални болки и страдания, които
неимуществени вреди, е справедливо да се обезщетят по смисъла на ТР №1/2016г.
по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че съгласно чл.2, § 1, б.“а“,
т.“ii“ от Директива 2012/29/EU на ЕП и на Съвета от 25.10.2012г. за
установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на
жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение (2001/220/ПВР) на
Съвета, понятието “жертва“ включва и членовете на семейството на лице, чиято
смърт е пряка последица от престъпление и които са претърпели вреда в резултат
на смъртта на това лице. Сочи се още, че според чл.2, § 1, б.“б“, като “членове
на семейството“ са посочени съпругът/та, лицето, което живее с жертвата в
ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, роднините
по права линия, братята и сестрите и издържаните от жертвата лица. Поддържа се,
че въпреки невъзможността човешкият живот да бъде измерен в пари, то на
репарация подлежат всички претърпени вреди от увредените лица, включително
неимуществените, като обезщетението следва да е съотносимо с болките и
страданията, като се вземе предвид принципът на чл.52 от ЗЗД. Поддържа се още,
че при определяне на обезщетение следва да се отчете, икономическата и
обществена конюнктура към настоящия момент и лимитите на отговорността на
застрахователите. Твърди се, че абсолютно ирационално и в разрез със смисъла и
духа на закона, и по конкретно в КЗ, Директива 2009/103/ЕО на ЕП и на Съвета от
16.09.2009г. и Директива /ЕС/ 2016/97 на ЕП и на Съвета от 20.01.2016г., с § 76
вр. § 96 от ЗИДКЗ, с които е създаден чл.493а от КЗ, е въведен изкуствен лимит на
отговорността на застрахователите в размер до 5000лв. за обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ. Поддържа се,
че въпросният текст, е не само несправедлив, но и противоречи пряко на
европейското и българското законодателство, включително на чл.52 от ЗЗД, според
който обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Ето защо се поддържа, че едно справедливо обезщетение няма как
да бъде ограничавано с изкуствено създадена норма. Твърди се, че разпоредба на
чл.493а, ал.4 от КЗ освен, че противоречи на основни принципи на правото и на
конкретни текстове в закона, тя поражда и дискриминация, тъй като въвежда
различна практика по отношение на увредени лица, търпящи негативните последици
от различни видове престъпления. Твърди се още, че въпросната правна норма
противоречи пряко на разпоредбите на Директива 2012/29/EU на ВП и на Съвета от
25.10.2012г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и
защитата на жертвите на престъпления и за замяна на Рамковото решение
(2001/220/ПВР) на Съвета, съгласно която националните законодателства трябва да
осигурят най-благоприятния режим за обезвреда на пострадалия. Сочи се, че освен
значението си на акт, задължаващ законодателния орган да въведе предвидените в
него принципни положения и правила в наказателното нормотворчество, чрез
тяхното транспониране, Директивата има значение при тълкуването, и прилагането
на действащите наказателни норми от правораздавателните органи относно
положението на пострадалото лице в наказателния процес. В тази връзка се сочи,
че предвид времевата отдалеченост на Постановление №4 от 25.05.1961г. на
Пленума на ВС и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, същите са
загубили значение понастоящем, което е наложило и постановяване на ТР №1/2016г.
по т.д.№1/2016г. на ОСНГТК на ВКС. Сочи се, че е налице е и практика на Съда на
ЕС, съгласно която не се допуска в националната правна система на
държава-членка, отговорността на застраховател по застраховка “ГО“ за изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди на близките членове на семейството на
лице, чиято смърт е настъпила вследствие на ПТП, да бъде ограничавана до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл.1, § 2 от Втора
директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30.12.1983г. относно сближаването на
законодателствата на държавите членки, свързани със застраховките “ГО“ при
използването на МПС. В заключение се поддържа, че приетите изменения със ЗИДКЗ
/в сила от 07.12.2018г./, с които се въвежда ограничение на отговорността на
застрахователите за обезщетение в размер до 5000лв., относно претърпени
неимуществени вреди от лицата по чл.493а, ал.4 от КЗ са “мъртво родени“ и
противоречат на редица директиви на ЕС, вследствие от което не биха могли да
породят действие. Поддържа се още, че планираното с чл.493а, ал.2 от КЗ
приемане на наредба за утвърждаването на методика за определяне размера на
обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно
увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за
имуществени и неимуществени вреди на увредено лице, вследствие смъртта на
пострадало лице, е изцяло незаконосъобразно, неправилно и в противоречие с
морала, справедливостта и юриспруденцията. Позовава се на практика на европейския
и българските съдилища, като се твърди, че са налице всички предпоставки за
възникване и ангажиране отговорността на ответният застраховател за заплащане
на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в пълния им
претендиран размер, без да се прилага ограничаването на отговорността на
застрахователя до сумата от 5000лв. за всяко увредено лице. На последно място
се поддържа се, че претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение е
формирана при отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на А.
Я Х в размер на 30 %. Сочи се банкова сметка, ***езщетение-IBAN: ***, BIC: ***.
С депозирания от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен
отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенциите. Не се оспорва наличието на договор за
застраховка “ГО“ на автомобилистите, обективиран в Полица №BG/01/115002640963,
сключен между ответника и собственика на т.а.“***“, с рег.№***, който е бил
валиден към 03.12.2015г.-датата на настъпване на процесното ПТП.
Поддържа се обаче, че ищеца
не попада в установения кръг от лица, имащи право да получават обезщетение за
неимуществени вреди от деликт, съгласно Постановление №4 от 25.05.1961г. на
Пленума на ВС и Постановление №5 от 24.11.1969г. на Пленума на ВС, чиито
постановки са потвърдени с TP №1/2016г. на ОСГНК на ВКС. Поддържа се още, че
позоваването от ищеца на TP №1/2016г. по т.д.№1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС, е неправилно,
тъй като същото е приложимо за случаи настъпили, след постановяването на
тълкувателният акта и не обхваща събития, настъпили преди това. На следващо
място се поддържа, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността
на ответника, тъй като твърденията на ищеца за наличието на изключението
визирано в горецитираното тълкувателно решение, а именно особено близката
житейска връзка с починалия, не са подкрепени с доказателства и защото размерът
на претенцията е необосновано и многократно завишен. Сочи се, че според
представените от ищеца писмени доказателства,
не са налице близки отношения между дядо и внук, доколкото е очевидно,
че ищеца, който роден на ***г. в С, Я не владее български език и вероятно
никога не е живял в България. На следващо място се релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Твърди се, че управляваното
от починалият при инцидента, ППС с животинска тяга, не е било оборудвано със
задължителните светлини и светлоотразители съгласно чл.71 от ЗДвП и без да е
облечен със задължителната по смисъла чл.106, ал.2 от ЗДвП светлоотразители а
жилетка. Твърди се, че управляваната от загиналия каруца е била практически
неразпознаваема на пътя за водачите на МПС в тъмната част от денонощието на
неосветен пътен участък, респективно че водачът ѝ не е проявил никаква
грижа към себе си, към запазване на живота и здравето си. Сочи се, че
употребата на алкохол в стойност от 3.9‰, което съответства на тежка степен на
алкохолно опиване, съществено е допринесло за невъзможността на постадалия да
оцени правилно ситуацията и да не предприема движение с необорудвана самоделна
каруца в тъмната част от денонощието по път с интензивен трафик. В заключение
се поддържа, е това бездействие на починалия е обусловило настъпване на
вредоносния резултат и е спомогнало за собственото му увреждане. Оспорва се
претенцията за лихва за забава върху претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, считано от датата на смъртта-03.12.2015г., като се
поддържа, че в случая е приложим чл.271, ал. 5 от КЗ /отм./ вр. с §22 ПЗР на
КЗ, съответно че увреденото лице има право на законната лихва за забава върху
размера на обезщетението от датата на изтичането на срока по чл.271, ал.1 от КЗ
/отм./, т.е. от изтичането на тримесечния срок, в рамките на който
застрахователят следва да се произнесе по извънсъдебно предявената пред него
претенция. Твърди се, че тъй като в процесния случай извънсъдебна претенция не
е предявявана пред застрахователя, то лихвата за забава се дължи най-рано от
датата на предявяване на исковата молба в съда.
С подадената от ищеца допълнителна искова
молба, се оспорват доводите и възраженията и на ответника, изложени в отговора
на исковата молба. Не се оспорва, че е налице е съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, като се сочи, че исковата претенция, е
формирана след отчитане на съпричиняване на вредоносния резултат, от страна на А.
Я Х в размер на 30 %. Сочи се, че постановките на TP №1/2016г. по т.д.№1/2016г. по описа на ОСНГТК на ВКС, са приложими към
разглеждания казус, тъй като тълкуването на дадена нормата е неразделна част от
самата норма и затова то произвежда действие към момента на влизане в сила на
съответната норма, а не от момента на постановяване на тълкувателното
решение. Поддържа се, че ищеца попада в
кръга на лицата имащи право на обезщетение, както и че размерът на
претендираното такова е адекватен и съответства на претърпените ми
неимуществени вреди, вследствие от загубата на праводателя му. Твърди се, че
търсеното обезщетение е значително по ниско от нормативно въведените
застрахователни лимити, както и че увеличението на застрахователните суми по
застраховка ГО на автомобилистите, е с цел унифициране на европейското
законодателство в областта на застраховането и въвеждането на редица европейски
директиви.
С отговора на допълнителната искова молба,
ответника поддържа оспорванията си изложени в отговора на исковата молба. По
конкретно се оспорва посоченият от ищеца размер на съпричиняване, като се
поддържа, че процента съпричиняване е 50 %. Във връзка с оспорването на началната дата на лихвата забава, в
условията на евентуално се релевира възражение за погасяването и по давност на
основани чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
Предявените претенции намират правното си основание
в
чл.223 от КЗ /отм./ вр.
чл.226, ал.1 и чл.267, ал.1, т.2 от КЗ /отм./, и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
С оглед становищата на страните, съдът приема за безспорно и ненуждаещо се
от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП-03.12.2015г.,
т.а.“***“, с рег.№***, е бил застрахован по договор “Гражданска отговорност на
автомобилистите“ в ответното дружество, което застрахователно правоотношение, е
обективирано в Застрахователна полица №BG/01/115002640963 от 24.10.2015г. със
срок на валидност от 05.11.2015г. до 04.11.2016г., както и че е налице
съпричиняване на вредоносният резултат от страна на починалото лице-А. Я Х.
Съгласно общия принцип за разпределение на
доказателствената тежест всяка от страните, следва да ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. В конкретния
случай ищеца, следва да установи, че смъртта на родственикът /дядо/ му, е
резултат от противоправно поведение на застрахованият-водача на автомобила,
станал причина за ПТП, при наличие на валидна застраховка с ответника и какъв е
размера на претърпените вреди. Следва да установи също така, че попада сред
лицата които са легитимирани да претендират, респективно получат обезщетение,
поради наличието на трайно установена и дълбока емоционална връзка с починалото
лице. Ответникът следва да установи обстоятелства изключващи отговорността на
водача, причинил процесното ПТП, т.е. че поведението му не е виновно и
противоправно, както обстоятелства редуциращи размера на отговорността-наличие
на съпричиняване и получаването от пострадалия на плащане обезщетяващо същите
вреди.
ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от ищеца писмени
доказателства, с иключение на изгответно по ДП №2369/2015г. заключение на съдебномедицинска експертиза.
ДАВА
възможност на ищеца да се
ползва от показанията на двама свидетели, при режим на водене, за установяване
на емоционалната връзка с починалото лице и за търпените неимуществени вреди.
ДА
се издадат поисканите от
ответника, с отговора на исковата молба, съдебни удостоверения, които да
послужат пред Община Долни Чифлик и пред Регионално управление на образованието
Област Варна, след представяне на доказателства за внесена ДТ в размер на по
5лв., или общ 10лв.
ЗАДЪЛЖАВА
ищецът Д.П., с ЕГН **********,
с адрес: ***, да се яви лично в о.с.з.
за да даде обяснения по реда на чл.176 от ГПК, чрез отговор на въпросите:
”Вярно ли е, че не владее писмено и говоримо български език?” и ”Вярно ли е, че
не е могъл да разговаря с дядо си А. Я Х, тъй като не владее български език?”.
УКАЗВА на ищецът, че съдът може да приеме за доказани
обстоятелствата, за изясняването, на които са зададени въпросите, в случай, че
страната не е яви или е откаже да отговори без основателна причина, както и ако
са дадени уклончиви или неясни отговори.
Да
се съобщи на ищецът за задължението му да се яви и
да даде обяснения по реда на чл.176 от ГПК, както и за негативните последици
при отказ или неявяване, като наред с настоящото определение, което ще се
изпрати на посочения съдебен адрес, ДА
СЕ ИЗПРАТИ съобщение за това задължение и на горепосоченият личен адрес на
страната.
ОСТАВЯ
без уважение искането на
ищецът за задължаване на ответника на основание чл.190 от ГПК да представи
Застрахователна полица №BG/01/115002640963 от 24.10.2015г.
НАСРОЧВА производството по т.д.№758/20г. на ОС Варна за разглеждане в открито
съдебно заседание на 10.12.2020г. от 14.30
часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис
от настоящото определение.
НАСОЧВА страните към процедура по медиация,
която могат да заявят и осъществят безплатно
в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната
служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за
контакт Нора Великова - ет.4, стая 419 в
сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62, както и на
e-mail: *********@***.**.
Указва на страните, че решаването на спора,
чрез медиация ще съкрати продължителността на производството, като разреши
спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще намали разноските им.
Приканва
страните към спогодба, като
им разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати продължителността
на делото и ще доведе до окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като
същевременно ще намали размера на разноските.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: