ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 748
гр. Габрово, 10.08.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от двадесет и четвърти юли, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА
секретар: Радина Церовска, като
разгледа материалите по адм. дело № 176 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-859 от 26.05.2020 г.,
подадена от С.Т.С., от гр. София, ЕГН: **********, чрез адв. П.П.С. от САК,
против „Мълчалив отказ за произнасяне по молба за припознаване“, без да е
посочено в жалбата кой е административният орган, формирал мълчаливият отказ,
обект на настоящото оспорване. Съдът е отчел, че жалбоподателят е страната,
която следва да уточни в жалбата си оспорения от него ИАА, вкл. като посочи,
наименование на акта и орган, който го е издал /или формирал мълчалив отказ,
респективно реализирал неправомерно поведение/.
С Молба от
3.04.2020 г. С. представил на „ответника“ Декларация за припознаване на детето
Стилиян Христов за свой син. Декларацията била нотариално заверена от нотариус
Пламен Димитров, с рег. № 543 на Нотариална Колегия. В Молбата е отправено
искане въз основа на така направеното
припознаване да бъде отразено в Акта за раждане на детето този факт, като
жалбоподателят бъде вписан в него като баща и имената на дете да бъдат Стилиян С.С..
До настоящия момент жалбоподателят не е получил отговор, поради което той
намира, че е формиран мълчалив отказ по подадената от него молба за извършване
на административна услуга. По тази причина той моли съда да постанови решение,
с което да отмени отказа на общината и да й даде задължителни указания да впише
в актовите книги него, като баща на това дете и да издаде ново удостоверение за
раждане на същото, след вписване на припознаването.
Кметът на Община
Севлиево е депозирал писмено становище, в което сочи, че по образуваната въз
основа на подадената от жалбоподателя Молба за припознаване е осъществена
процедура по чл. 65, ал. 2 от СК в законовоустановения срок, като е уведомена
Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево на 8.04.2020 г. До момента в Община
Севлиево не е постъпило писмено заявление до длъжностното лице по гражданското
състояние, с което се оспорва припознаването, но предвид, че срокът по чл. 66,
ал. 1 от СК не е изтекъл, не е извършено вписване на припознаването и,
съответно, по тази причина не е издаден и акт за раждане на детето.
С Молба от 19.06.2020
г. жалбоподателят С. е конкретизирал, че оспорва мълчалив отказ на кмета на
Община Севлиево, който административен орган, съгласно чл. 35 от ЗГР, е
длъжностно лице по гражданското състояние, с оглед на което се явява
компетентен да извърши поисканата от него административна услуга. Обжалваният
административен акт е мълчалив отказ на този административен орган да впише
жалбоподателя в акта за раждане на детето като негов баща, с оглед на което
съдът намира, че обект на обжалване е отказ от извършване на административна
услуга от страна на този административен орган.
Делото е било
насрочено и гледано в открито съдебно заседание с конституиране, призоваване и
участие на страните и обявено за решаване на 24.07.2020 г.
Преди
постановяване на съдебно решение по делото е постъпила Молба от жалбоподателя С.
на 7.08.2020 г., в която същият сочи, че
кметът на Община Севлиево е уважил молбата му. На 27.07.2020 г. е издадено
Удостоверение за раждане въз основа на Акт за раждане № 0245 от 7.09.2017 г., в
което е отразено, че С.Т.С. е баща на детето Стелиян С.С.. Предвид така
изложеното процесуалният представител на С. заявява, че оттегля оспорването и
депозираната жалба против мълчалив отказ на кмета на Община Севлиево поради
отпаднал правен интерес и уважаване на молбата на доверителя му. На основание
чл. 143, ал. 2 от АПК претендира за възстановяване на направените от доверителя
му разноски в размер на платената ДТ от 10.00 лв., поради наличие на повод от
страна на ответника за депозиране на процесната жалба.
В случая е
налице предпоставка за прекратяване на делото на основание чл. 159, т.4 и т. 8
от АПК - поради отпаднал правен интерес и изявено изрично желание за оттегляне
на оспорването.
По отношение
направеното искане за присъждане направените от жалбоподателя разноски в размер
на платената от него ДТ от 10.00 лв. съдът взе предвид, че такива се дължат от
ответната страна при положение, че с поведението си тя е станала причина за
завеждане на делото – в случая не е осъществила исканото от нея поведение в законния
срок. За да установи, дали това е така, съдът взе предвид следното:
Жалбоподателят
С. ***020 г., към която е приложил Декларация за припознаване на детето Стелиян
Христов за негово собствено, като е
поискал припознаването му да бъде отразено в Акт за раждане, като той бъде
вписан като негов баща, а детето да носи неговите имена – Стелиян С.С.. Иска се
издаване на ново Удостоверение за раждане след вписване на припознаването. Към
молбата си той е приложил нотариално заверена декларация за припознаването на
детето.
На 8.04.2020
г., на основание чл. 66, ал. 5 от СК, секретарят на Община Севлиево е изпратил
до Окръжна прокуратура Габрово информация за подадената декларация в едно със
заверено копие от Акт за раждане № 0245 от 7.09.2017 г. на Стелиян Христов. На
същата дата такова уведомление е изпратено и до директора на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Севлиево. Уведомленията до тях са получени на 10.04.2020 г. На
15.04.2020 г. общината е уведомила Галя Иванова Радева и Красимир Христов
Георгиев, за които се сочи, че са баба и дядо на детето, родители на майката,
вписана в акта му за раждане, получили уведомлението на 24.04.2020 г.
Жалбата против
мълчаливия отказ на ДЛГС да издаде нов Акт за раждане на детето, в което то да
бъде вписано с бащино и фамилно име, съответстващи на направеното припознаване,
е депозирана в съда на 26.05.2020 г.
Съгласно чл.
64, ал. 1 от СК всеки родител може да припознае своето
дете. От приложения по делото първоначално
издаден Акт за раждане на детето е видно, че същото е без установен произход от
бащата, поради което предходно оспорване на произход от бащата не е необходимо.
В АР е вписана само майката на детето – Иванка Красимирова Христова, починала
на 9.03.2020 г., видно от приложено препис-извлечение от Акт за смърт на Община
Севлиево. Съгласно чл. 65 от СК припознаването се
извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското
състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до
длъжностното лице по гражданското състояние. Формата и процедурата в случая са спазени –
припознаването е направено с нотариално заверена декларация, изпратена до ДЛГС
в Община Севлиево. Длъжностното лице по гражданското
състояние е следвало да съобщи припознаването в 7-дневен срок от
извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е
навършило четиринадесет години, както и на Дирекция "Социално
подпомагане" по настоящия адрес на детето. В случая известният родител е починал, детето няма
навършени 14 години, а припознаването е съобщено на ДСП по настоящ адрес на
детето. Няма данни бабата и дядото на детето да са назначени за негови
настойници. А и като такива на тях не е признато правото да оспорят
припознаването. Съгласно чл. 66, ал. 1 от СК родителят или
навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено
заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от
съобщението и ако
припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. В случая нито родителят, нито детето са можели да
оспорят припознаването.
АСГ намира
жалбата за процесуално недопустима поради следното:
На първо място
самият жалбоподател няма правен интерес от продължаване на делото, т. к. към
момента, преди произнасяне на съдебното решение, искането му е удовлетворено.
Освен това той сам оттегля жалбата си. Оттеглянето е едностранно волеизявление,
което не зависи от наличието на конкретно друго условие или основание, вкл.
отпаднал правен интерес, то е отделно основание за недопустимост на жалбата и
производството по нея. Основанията по чл. 159, т. 4 и т. 8 от АПК са налице и
са независими едно от друго. При оттегляне на жалбата ДТ, под формата на
присъдени разноски, не се дължи. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от Кодекса е
приложима само когато е налице прекратяване на делото поради
оттегляне на оспорения административен акт /респективно – издаване на акта или извършване на
административната услуга, която се иска/, но не и при оттегляне на жалбата,
което е самостоятелно основание за недопустимост на същата и на образуваното
въз основа на нея производство.
Освен това
съдът взе предвид, че кметът на общината е длъжностно лице по гражданско
състояние на територията на общината. По определението на чл. 2, ал. 2 от
Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, актовете за гражданско състояние са
официални писмени документи. Поисканото с молба от жалбоподателя до кмета на Община
Севлиево вписване в акта за раждане на детето Стелиян Христов, според което той
е баща на детето, не представлява искане за издаване на индивидуален
административен акт от вида на уредените в чл. 21 АПК. Следователно
неудовлетворяването на това искане не съставлява формиране на мълчалив отказ за
издаване на индивидуален административен акт по смисъла на АПК, а именно такъв
се обжалва от страна на С., съгласно Молба от 19.06.2020 г. /л. 32 от делото/:
„…уточнявам, че автор на оспорения административен акт, чийто мълчалив отказ
обжалвам, е Кметът на Община Севлиево…“. Длъжностното лице по гражданското
състояние не издава актове, по силата на които за лицата възникват права или
задължения, а съставя официални свидетелстващи документи, с които регистрира
събитията раждане, брак и смърт или извършва промени в данните, съдържащи се в
документите, в предвидените от закона случаи. С оглед тези белези следва да се
направи извод, че удостоверителното изявление на длъжностното лице, респективно
отказът да се направи, не представлява властническо волеизявление, с което се
издава индивидуален административен акт. Затова отказът на длъжностното лице по
гражданско състояние да извърши промяна в данните, съдържащи се в документите
за гражданско състояние, не може да се обжалва по реда на АПК. В този смисъл са
и изложените мотиви в Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2017 г. по тълкувателно
дело № 1/2016 г. на Общото събрание на първа и втора колегия на Върховния
административен съд, според което "актовете за гражданско състояние,
съставени по реда на Закона за гражданската регистрация, не подлежат на оспорване
по реда на чл. 128, ал. 1 АПК“. Истинността на акта за гражданско състояние,
законово определен като официален документ, подлежи на установяване чрез
предявяването на иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, а не чрез оспорване на
съдържащото се в него удостоверително изявление на длъжностното лице по
гражданското състояние или по пътя на исковата защита по реда на чл. 128, ал.
1, т. 9 АПК, касаеща установяване на неистинността на административни актове по
Административнопроцесуалния кодекс. "
След като актът
за раждане е официален документ, не може да се провежда оспорване по реда на АПК
на отказа на кмета на съответната община, бил той изричен или мълчалив, да
впише в документа като баща припознаващото лице, тъй като този ред е предвиден
за оспорване на административни актове. Искането на С. е насочено към
установяването на произход по баща на детето Стелиян Христов, поради което при
отказ на длъжностното лице да впише припознаването, не е допустимо това
длъжностно лице да бъде задължено чрез оспорването на отказа му пред административния
съд. „Семейният кодекс /чл. 66 - чл. 69/ съдържа специални правила, които
легитимират като носители на права за установяване на произход ограничен кръг
лица и уреждат упражняването на тези права само по исков ред, не и по
административен такъв.“- Решение
№ 10937 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2018 г., III о.
С оглед на
така изложеното освен горепосочените две предпоставки за прекратяване на делото
е налице и още една, също самостоятелна такава, по чл. 159, т. 1 от АПК – актът
/мълчалив отказ за отразяване на вписване в Акт за раждане на жалбоподателя
като баща на детето Ст. Христов/ не подлежи на обжалване по реда на АПК.
Също така
следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК, според
която лълчаливият
отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който
административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случай, че се приеме, че кметът на Община Севлиево е
формирал такъв отказ, то сроковете за оспорване са изтекли преди 22.05.2020 г.,
когато жалбата до АСГ е подадена по пощата, видно от клеймото на пощенския
плик. Молбата на С. до общината е подадена на 6.04.2020 г., срокът за
произнасяне изтича на 20.04.2020 г. – понеделник, присъствен ден. Следователно
и срокът за оспорване на мълчалив отказ, доколкото може да се приеме, че е
формиран такъв, изтича на 20.05.2020 г. – сряда, присъствен ден. С подаването
на жалбата на 22.05.2020 г. същата се явява просрочена – още едно основание за
нейната недопустимост – чл. 159, т. 5 от АПК.
По тази
причина и тъй като жалбата се явява недопустима на няколко основания, а не само
поради оттегляне на акта, АСГ не следва да присъжда разноски по настоящото
дело.
С оглед на
така изложеното и на горепосочените нормативни основания Административен съд
Габрово
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. № СДА-01-859 от 26.05.2020 г., подадена от С.Т.С., от
гр. София, ЕГН: **********, чрез адв. П.П.С. от САК, против „Мълчалив отказ за
произнасяне по молба за припознаване“ на кмета на Община Севлиево, като недопустима
и
ПРЕКРАТЯВА производството
по настоящото административно дело.
На страните да
се изпрати препис от настоящия съдебен акт в едно с призовките.
Определението
подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаването му, с частна жалба, подадена
чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.
СЪДИЯ:
/ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА