Определение по дело №176/2020 на Административен съд - Габрово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 август 2020 г. (в сила от 3 септември 2020 г.)
Съдия: Емилия Кирилова Кирова Тодорова
Дело: 20207090700176
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 748

гр. Габрово, 10.08.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД– ГР. ГАБРОВО в открито съдебно заседание от двадесет и четвърти юли, две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ КИРОВА-ТОДОРОВА

секретар: Радина Церовска, като разгледа материалите по адм. дело № 176 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на Административен съд Габрово /АСГ/ Жалба с вх. № СДА-01-859 от 26.05.2020 г., подадена от С.Т.С., от гр. София, ЕГН: **********, чрез адв. П.П.С. от САК, против „Мълчалив отказ за произнасяне по молба за припознаване“, без да е посочено в жалбата кой е административният орган, формирал мълчаливият отказ, обект на настоящото оспорване. Съдът е отчел, че жалбоподателят е страната, която следва да уточни в жалбата си оспорения от него ИАА, вкл. като посочи, наименование на акта и орган, който го е издал /или формирал мълчалив отказ, респективно реализирал неправомерно поведение/.

С Молба от 3.04.2020 г. С. представил на „ответника“ Декларация за припознаване на детето Стилиян Христов за свой син. Декларацията била нотариално заверена от нотариус Пламен Димитров, с рег. № 543 на Нотариална Колегия. В Молбата е отправено искане  въз основа на така направеното припознаване да бъде отразено в Акта за раждане на детето този факт, като жалбоподателят бъде вписан в него като баща и имената на дете да бъдат Стилиян С.С.. До настоящия момент жалбоподателят не е получил отговор, поради което той намира, че е формиран мълчалив отказ по подадената от него молба за извършване на административна услуга. По тази причина той моли съда да постанови решение, с което да отмени отказа на общината и да й даде задължителни указания да впише в актовите книги него, като баща на това дете и да издаде ново удостоверение за раждане на същото, след вписване на припознаването.

Кметът на Община Севлиево е депозирал писмено становище, в което сочи, че по образуваната въз основа на подадената от жалбоподателя Молба за припознаване е осъществена процедура по чл. 65, ал. 2 от СК в законовоустановения срок, като е уведомена Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево на 8.04.2020 г. До момента в Община Севлиево не е постъпило писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние, с което се оспорва припознаването, но предвид, че срокът по чл. 66, ал. 1 от СК не е изтекъл, не е извършено вписване на припознаването и, съответно, по тази причина не е издаден и акт за раждане на детето.

С Молба от 19.06.2020 г. жалбоподателят С. е конкретизирал, че оспорва мълчалив отказ на кмета на Община Севлиево, който административен орган, съгласно чл. 35 от ЗГР, е длъжностно лице по гражданското състояние, с оглед на което се явява компетентен да извърши поисканата от него административна услуга. Обжалваният административен акт е мълчалив отказ на този административен орган да впише жалбоподателя в акта за раждане на детето като негов баща, с оглед на което съдът намира, че обект на обжалване е отказ от извършване на административна услуга от страна на този административен орган. 

Делото е било насрочено и гледано в открито съдебно заседание с конституиране, призоваване и участие на страните и обявено за решаване на 24.07.2020 г.

Преди постановяване на съдебно решение по делото е постъпила Молба от жалбоподателя С. на 7.08.2020 г., в която  същият сочи, че кметът на Община Севлиево е уважил молбата му. На 27.07.2020 г. е издадено Удостоверение за раждане въз основа на Акт за раждане № 0245 от 7.09.2017 г., в което е отразено, че С.Т.С. е баща на детето Стелиян С.С.. Предвид така изложеното процесуалният представител на С. заявява, че оттегля оспорването и депозираната жалба против мълчалив отказ на кмета на Община Севлиево поради отпаднал правен интерес и уважаване на молбата на доверителя му. На основание чл. 143, ал. 2 от АПК претендира за възстановяване на направените от доверителя му разноски в размер на платената ДТ от 10.00 лв., поради наличие на повод от страна на ответника за депозиране на процесната жалба.

В случая е налице предпоставка за прекратяване на делото на основание чл. 159, т.4 и т. 8 от АПК - поради отпаднал правен интерес и изявено изрично желание за оттегляне на оспорването.

По отношение направеното искане за присъждане направените от жалбоподателя разноски в размер на платената от него ДТ от 10.00 лв. съдът взе предвид, че такива се дължат от ответната страна при положение, че с поведението си тя е станала причина за завеждане на делото – в случая не е осъществила исканото от нея поведение в законния срок. За да установи, дали това е така, съдът взе предвид следното:

Жалбоподателят С. ***020 г., към която е приложил Декларация за припознаване на детето Стелиян Христов  за негово собствено, като е поискал припознаването му да бъде отразено в Акт за раждане, като той бъде вписан като негов баща, а детето да носи неговите имена – Стелиян С.С.. Иска се издаване на ново Удостоверение за раждане след вписване на припознаването. Към молбата си той е приложил нотариално заверена декларация за припознаването на детето.

На 8.04.2020 г., на основание чл. 66, ал. 5 от СК, секретарят на Община Севлиево е изпратил до Окръжна прокуратура Габрово информация за подадената декларация в едно със заверено копие от Акт за раждане № 0245 от 7.09.2017 г. на Стелиян Христов. На същата дата такова уведомление е изпратено и до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Севлиево. Уведомленията до тях са получени на 10.04.2020 г. На 15.04.2020 г. общината е уведомила Галя Иванова Радева и Красимир Христов Георгиев, за които се сочи, че са баба и дядо на детето, родители на майката, вписана в акта му за раждане, получили уведомлението на 24.04.2020 г.

Жалбата против мълчаливия отказ на ДЛГС да издаде нов Акт за раждане на детето, в което то да бъде вписано с бащино и фамилно име, съответстващи на направеното припознаване, е депозирана в съда на 26.05.2020 г.

Съгласно чл. 64, ал. 1 от СК всеки родител може да припознае своето дете. От приложения по делото първоначално издаден Акт за раждане на детето е видно, че същото е без установен произход от бащата, поради което предходно оспорване на произход от бащата не е необходимо. В АР е вписана само майката на детето – Иванка Красимирова Христова, починала на 9.03.2020 г., видно от приложено препис-извлечение от Акт за смърт на Община Севлиево. Съгласно чл. 65 от СК припознаването се извършва лично с писмено заявление пред длъжностното лице по гражданското състояние или с декларация с нотариално заверен подпис, подадена до длъжностното лице по гражданското състояние. Формата и процедурата в случая са спазени – припознаването е направено с нотариално заверена декларация, изпратена до ДЛГС в Община Севлиево. Длъжностното лице по гражданското състояние е следвало да съобщи припознаването в 7-дневен срок от извършването му на другия родител, ако той е известен, на детето, ако то е навършило четиринадесет години, както и на Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. В случая известният родител е починал, детето няма навършени 14 години, а припознаването е съобщено на ДСП по настоящ адрес на детето. Няма данни бабата и дядото на детето да са назначени за негови настойници. А и като такива на тях не е признато правото да оспорят припознаването. Съгласно чл. 66, ал. 1 от СК родителят или навършилото четиринадесет години дете може да оспори припознаването с писмено заявление до длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението и ако припознаването не бъде оспорено, то се вписва в акта за раждане. В случая нито родителят, нито детето са можели да оспорят припознаването.

АСГ намира жалбата за процесуално недопустима поради следното:

На първо място самият жалбоподател няма правен интерес от продължаване на делото, т. к. към момента, преди произнасяне на съдебното решение, искането му е удовлетворено. Освен това той сам оттегля жалбата си. Оттеглянето е едностранно волеизявление, което не зависи от наличието на конкретно друго условие или основание, вкл. отпаднал правен интерес, то е отделно основание за недопустимост на жалбата и производството по нея. Основанията по чл. 159, т. 4 и т. 8 от АПК са налице и са независими едно от друго. При оттегляне на жалбата ДТ, под формата на присъдени разноски, не се дължи. Разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от Кодекса е приложима само когато е налице прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения административен акт /респективно – издаване на акта или извършване на административната услуга, която се иска/, но не и при оттегляне на жалбата, което е самостоятелно основание за недопустимост на същата и на образуваното въз основа на нея производство.

Освен това съдът взе предвид, че кметът на общината е длъжностно лице по гражданско състояние на територията на общината. По определението на чл. 2, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, актовете за гражданско състояние са официални писмени документи. Поисканото с молба от жалбоподателя до кмета на Община Севлиево вписване в акта за раждане на детето Стелиян Христов, според което той е баща на детето, не представлява искане за издаване на индивидуален административен акт от вида на уредените в чл. 21 АПК. Следователно неудовлетворяването на това искане не съставлява формиране на мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на АПК, а именно такъв се обжалва от страна на С., съгласно Молба от 19.06.2020 г. /л. 32 от делото/: „…уточнявам, че автор на оспорения административен акт, чийто мълчалив отказ обжалвам, е Кметът на Община Севлиево…“. Длъжностното лице по гражданското състояние не издава актове, по силата на които за лицата възникват права или задължения, а съставя официални свидетелстващи документи, с които регистрира събитията раждане, брак и смърт или извършва промени в данните, съдържащи се в документите, в предвидените от закона случаи. С оглед тези белези следва да се направи извод, че удостоверителното изявление на длъжностното лице, респективно отказът да се направи, не представлява властническо волеизявление, с което се издава индивидуален административен акт. Затова отказът на длъжностното лице по гражданско състояние да извърши промяна в данните, съдържащи се в документите за гражданско състояние, не може да се обжалва по реда на АПК. В този смисъл са и изложените мотиви в Тълкувателно решение № 5 от 30.05.2017 г. по тълкувателно дело № 1/2016 г. на Общото събрание на първа и втора колегия на Върховния административен съд, според което "актовете за гражданско състояние, съставени по реда на Закона за гражданската регистрация, не подлежат на оспорване по реда на чл. 128, ал. 1 АПК“. Истинността на акта за гражданско състояние, законово определен като официален документ, подлежи на установяване чрез предявяването на иск по чл. 124, ал. 4, изр. първо ГПК, а не чрез оспорване на съдържащото се в него удостоверително изявление на длъжностното лице по гражданското състояние или по пътя на исковата защита по реда на чл. 128, ал. 1, т. 9 АПК, касаеща установяване на неистинността на административни актове по Административнопроцесуалния кодекс. "

След като актът за раждане е официален документ, не може да се провежда оспорване по реда на АПК на отказа на кмета на съответната община, бил той изричен или мълчалив, да впише в документа като баща припознаващото лице, тъй като този ред е предвиден за оспорване на административни актове. Искането на С. е насочено към установяването на произход по баща на детето Стелиян Христов, поради което при отказ на длъжностното лице да впише припознаването, не е допустимо това длъжностно лице да бъде задължено чрез оспорването на отказа му пред административния съд. „Семейният кодекс /чл. 66 - чл. 69/ съдържа специални правила, които легитимират като носители на права за установяване на произход ограничен кръг лица и уреждат упражняването на тези права само по исков ред, не и по административен такъв.“-  Решение № 10937 от 18.09.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1617/2018 г., III о.

С оглед на така изложеното освен горепосочените две предпоставки за прекратяване на делото е налице и още една, също самостоятелна такава, по чл. 159, т. 1 от АПК – актът /мълчалив отказ за отразяване на вписване в Акт за раждане на жалбоподателя като баща на детето Ст. Христов/ не подлежи на обжалване по реда на АПК.

Също така следва да се вземе предвид и разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК, според която лълчаливият отказ може да се оспори в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. В случай, че се приеме, че кметът на Община Севлиево е формирал такъв отказ, то сроковете за оспорване са изтекли преди 22.05.2020 г., когато жалбата до АСГ е подадена по пощата, видно от клеймото на пощенския плик. Молбата на С. до общината е подадена на 6.04.2020 г., срокът за произнасяне изтича на 20.04.2020 г. – понеделник, присъствен ден. Следователно и срокът за оспорване на мълчалив отказ, доколкото може да се приеме, че е формиран такъв, изтича на 20.05.2020 г. – сряда, присъствен ден. С подаването на жалбата на 22.05.2020 г. същата се явява просрочена – още едно основание за нейната недопустимост – чл. 159, т. 5 от АПК.

По тази причина и тъй като жалбата се явява недопустима на няколко основания, а не само поради оттегляне на акта, АСГ не следва да присъжда разноски по настоящото дело.

 

С оглед на така изложеното и на горепосочените нормативни основания Административен съд Габрово

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Жалба с вх. № СДА-01-859 от 26.05.2020 г., подадена от С.Т.С., от гр. София, ЕГН: **********, чрез адв. П.П.С. от САК, против „Мълчалив отказ за произнасяне по молба за припознаване“ на кмета на Община Севлиево, като недопустима и

ПРЕКРАТЯВА производството по настоящото административно дело.

 

На страните да се изпрати препис от настоящия съдебен акт в едно с призовките.

 

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаването му, с частна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховен административен съд.              

  

 

 

                                                                                      СЪДИЯ:    

                                                                        /ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА