Р Е Ш Е Н И Е
№260055
гр.Ботевград, 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, шести състав, в публичното заседание на шести април две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: *****
при секретаря *****, като разгледа докладваното от
съдия П. НАД № 49 по описа за 2021 година
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и следв. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, вр.
чл. 189, ал. 4 и следв. от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
С електронен фиш серия К № *****от
28.12.2020г. на ОДМВР-София, на Г.Й.П., с ЕГН **********,***, на основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182,
ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание “глоба” в размер 600.00
/шестстотин/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във
вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.12.2020г. в 18:20ч.
в общ. Ботевград, обл.Софийска Пътен възел/ПВ/ Ботевград на АМ „Хемус” с посока
на движение от ПВII-17 към АМ „Хемус”, при
въведено ограничение с пътен знак В26-40км., с автоматизирано техническо
средство ARH CAM S1, насочено към гр. Ботевград била засечена скоростта на
движение на МПС –лек автомобил, марка „БМВ“, модел „318“, с рег.№СВ *** РА,
собственост на Г.Й.П..
Срещу така издадения електронен
фиш е подадена жалба от наказаното лице, чрез упълномощения от него адв. В.Б. от САК, в която са релевирани
доводи за неговата незаконосъобразност и неправилност. Изложени са твърдения,
на първо място, че на посоченото в процесния ЕФ място и време, жалбоподателят
не е се е намирал там, а на АМ Хемус и се
е движел в обратна посока на посочената в ЕФ. С оглед на изложеното от съда се
иска да отмени обжалвания електронен фиш като неправилен и незаконосъобразен,
издаден в нарушение на материалния и процесуалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и с адв. Б. от САК.
Поддържат жалбата и молят съда да отмени обжалвания ЕФ като незаконосъообразен
и неправилен.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН
наказващият орган е изложил съображения за законосъобразност на ЕФ и прекомерност на разноските в съдебното производство.
От фактическа страна:
На 28.12.2020 г. в 18:20ч. в общ. Ботевград, обл.Софийска Пътен възел/ПВ/
Ботевград на АМ „Хемус” с посока на движение от ПВII-17 към АМ „Хемус”при
въведено ограничение на скоростта за автомагистрала от 40 km/h МПС лек
автомобил марка „БМВ“, модел „318“, с рег.№СВ *** РА се е движил със
скорост от 94 km/h, като е
превишил максимално допустимата с 40 km/h и това е установено с автоматизирано техническо
средство и система /АТСС/ ARH CAM S1. Собственик на регистрираното МПС е жалбоподателят Г.Й.П.. Отчетен е толеранс
от минус 3% от заснетата скорост, като е установена скорост от 91 km/h и
превишение от 51 km/h. За
установеното нарушение е издаден електронен фиш серия К № *****за нарушение на Пътен възел/ПВ/ Ботевград на АМ „Хемус” с посока на движение от ПВII-17 към АМ „Хемус” и е наложена глоба в размер на 600 лв.
След преустановяване на извършвания в периода от 15:45 часа до 18:30 часа видеоконтрол на скоростния режим на движещите
се МПС на посочената дата и място полицейският служител Б.Борисов изготвил протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение, който бил регистриран на 30.12.2020 г. с рег. № 120400р-8272.
При направена справка по регистрация на моторни превозни средства било
установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е
собственост на Г.Й.П., срещу който е
издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била редуцирана на 91 км/ч, т. е.
превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 51 км/ч.
Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл.
182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП
административно наказание глоба в размер на 600 лв за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.
1 от същия закон. Г.Й.П. не се възползвал от правото си на възражения по чл.
189, ал. 5 и 6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от
писмените доказателства по делото – заповед №
8121з-172/29.02.2016г. и заповед №8121з-931 от 30.08.2016г., и двете на
Министъра на МВР, бланка на електронен фиш; снимковия материал от АТСС снимка № 11743с1, удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№ 17.09.5126 на Български
институт по метрология /БИМ/, протокол № 63-С-ИСИС от 28.09.2020г. от проверка на мобилна система за видeоконтрол ARH CAM S1, протокол за
използване на АТСС, разпечатка на фиш серия К № *****с глоба 600 лв., разпечатка от електронен портал за електронни административни
услуги към МВР, писмо изх. № 1100-120 от 16.02.2021 г., на Директора на
Областно пътно управление, ведно с
приложена към него схема за временна организация
на движението на ПВ Ботевград, писмо рег.№ 120400-5369 от 19.03.2021г. на
Началник отдле Охранителна полиция към ОДМВР-СОФИЯ, ведно с писмена справка от
ОПУ на кой км от АМ Хемус се намира ПВ-Ботевград и локация по зададане ДжиПиЕс
координати от снимковия материал и др.
Съдът кредитира изцяло
приложените по делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл.
84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК. Същите са оригинали на документи или заверени копия
на такива, които са пряко относими към предмета на доказване по делото.
От правна страна:
Жалбата е подадена от надлежна страна – от лице срещу което е издаден обжалвания ЕФ, при наличие на правен интерес от обжалване, пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/ и в срок.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е
основателна по следните съображения:
От приложената справка за собствеността на лек автомобил „БМВ“, модел
„318“, с рег.№СВ *** РА е видно, че
същият е собственост на жалбоподателя. Нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е категорична, че
собственикът или този, на когото е предоставено моторното превозно средство
отговаря за извършеното от него нарушение, т. е. отговорността за такова
нарушение може да бъде ангажирана или на собственика или на този, на когото е
предоставен автомобила. Съдът прие за безспорно установено, че въпросния
автомобил е собственост на
жалбоподателя, поради което и при неговата регистрацията е направено вписването
в централна база–КАТ, че собственик на същия е посоченото физическо лице, поради което и
правилно процедурата е била насочена срещу него. Ето защо и правилно в съответствие с разпоредбата
на чл. 189, ал. 5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя. От страна на жалбоподателя не се
навеждат и възражения, че друго лице е извършило нарушението, както и не са
налице доказателства за евентуално упражняване, в законовия 14-дневен срок от
получаване на фиша, на правото по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП. Съдът прие
като довод, че не са налице последно посочените хипотези, и самия факт, че
подадената жалба е именно срещу процесния ЕФ.
По делото не се спори, че процесното нарушението е заснето с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с
автоматизирано техническо средство № 11743с1. Същата е одобрен на 07.09.2017 г. тип средство за
измерване съгласно приетото като писмено доказателство удостоверение №
17.09.5126, издадено от Българския институт по метрология, като същевременно е
отговаряло на съответните технически изисквания, предвид приобщения към
доказателствения материал протокол за проверка № 63-С-ИСИС от 28.09.2020 г. на отдел "Изпитване на средства за
измерване" към Българския институт по метрология, удостоверяващ последваща
проверка за нейната годност съгласно чл. 38 от Закона за измерванията.
Предвид изложеното съдът приема,
че използването на заснемащото автоматизирано техническо средство е станало при
спазване на изискванията за техническата изправност на измервателния уред.
По категоричен начин се доказа,
че процесната преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства работи в автоматичен и автономен режим, без участие и намеса на
служител, който само разполага техническото средство, въвежда необходимите
параметри за контрол и изключва същото при приключване на работа. Самата
система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само тези,
движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер
на моторното превозно средство. В приложението, което е неразделна част към
удостоверението за одобрен тип като средство за измерване на процесната система
подробно е описана процедурата по обработване на данните, които са получени от
лазерния модул, като събраните данни не могат да бъдат променени от човешки
фактор, поради което и изложените съображения в жалбата, че нарушението е
установено и заснето с техническо средство, което не е автоматизирано са
некоректни.
На снетия от паметта на системата
снимков материал № 11743с1/0285825, който е веществено доказателствено средство се
наблюдава именно автомобила посочен в ЕФ, тъй като превозното средство и
регистрационният му номер са видими по ясен и категоричен начин. Същевременно
пресечната точка от пресичането на маркерите на четирите страни на снимката е
именно на този с рег. № СВ *** РА, поради което и съгласно приетото приложение към
удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на БИМ негова е измерената скорост.
За използване на системата за
видеоконтрол на процесното място, за което е издаден обжалвания ЕФ по
административнонаказателната преписка е представен протокол съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Законодателят е въвел този
задължителен документ, тъй като в неговото съдържание е предвидил възможност за
удостоверяване чрез попълване в нарочни графи на съответните факти и
обстоятелства при които е било извършено заснемането, т. е. същият следва да
съдържа информация за точното местонахождение на мястото за контрол, датата на
използване на автоматизираното техническо средство, разположението на
автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на
контролираните моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са
налице такива, разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и
край на работата с автоматизирано техническо средство и др., чието
удостоверяване се извършва чрез посочване на имената на удостоверилото ги лице,
което и декларира, че автоматизираното техническо средство е използвано
съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията за
неговата експлоатация. Този протокол е официален документ, тъй като се съставя
от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с обвързваща доказателствена
сила.
Настоящият състав обаче намира, че са основателни наведените от процесуалния
представител на жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения свързани с описанието на нарушението и съответната нарушена правна
норма, което от своя страна е довело до невъзможност да се формира по несъмнен
начин извод досежно правилността на дадената квалификация на нарушението и да
се направи извод законосъобразно ли е посочена приложимата санкционна норма.
Съображенията са следните:
На първо място направеното описание на нарушението в ЕФ е както
непълно, така и неточно, с което е допуснато съществено процесуално нарушение
при издаването на обжалвания документ, свързано с императивните реквизити,
предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във връзка с посочване
мястото на извършване на нарушението, което е ограничило правото на защита на
наказаното лице и е основание за отмяна на ЕФ. В ЕФ като фактическо описание на
мястото на което е било извършено нарушението е записано, че нарушението е
извършено на ПВ Ботевград на АМ „Хемус” с посока на движение от ПВII-17 към АМ „Хемус”.
Същевременно от снимков материал № 11743с1/0285825, който е веществено доказателствено средство, се установява, че мястото на поставяне, съответно на установяване на
нарушения е съвсем друго – км 35+400 на Автомагистрала Хемус посока гр. Варна. Става дума за разминаване от 12 км, което пряко рефлектира върху възможността да се провери
достоверността на издадения електронен фиш. От една страна въведеното с него
твърдение за извършване на нарушение на определено място не се установява от
доказателствата, именно заради това разминаване. От друга, това разминаване е
нарушение от такъв порядък за законосъобразността на фиша, че възпрепятства
възможността на контролната инстанция по проверка на правилното установяване на
нарушение чрез използването на АТСС. Съдът не може да приеме за установен
факта, който е визиран в обжалвания фиш, че скоростта е била измерена на ПВ Ботевград, което
е обективен елемент на нарушението, тъй като и от приобщеното по делото като писмено доказателство
писмо рег.№ 120400-5369 от 19.03.2021г. на Началник отдел
Охранителна полиция към ОДМВР-СОФИЯ, ведно с писмена справка от ОПУ на кой км
от АМ Хемус се намира ПВ-Ботевград и локация по зададане ДжиПиЕс координати от
снимковия материал, се установява, че жалбоподателят на посочената дата и час в процесния ЕФ е
управлявал лек автомобил с рег. № СВ *** РА, не на ПВБотевград, а на разстояние от 12 км от това
място – АМ Хемус км 35+400 и то в обратна на посочената в ЕФ посока – а именно
към гр. Варна и то с разрешена скорост от 95 км/ч.
С оглед изложеното съдът намира, че обжалвания ЕФ следва да бъде
отменен като издаден в нарушение на процесуалния и материален закон.
По разноските:
В производството по обжалване на наказателните постановления, съгласно
чл. 63, ал. 3 ЗАНН разноски на страните се присъждат по реда на АПК.
Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания акт, на жалбоподателя се дължат сторените в
производството разноски, включително за процесуално представителство. В случая
претенцията за разноски е заявена своевременно в хода на съдебните прения. Съгласно
указанията в т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на
ВКС, предпоставка за основателността на претенцията за разноски е те
действително да са заплатени и заплащането да е удостоверено по съответния
начин. Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато
по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин - например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които
е договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението
е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер
на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и
заплатила адвокатското възнаграждение.
Видно от приложения на л. 5 по делото
договор за Правна защита и съдействия между жалбоподателя Г.Й.П. и адв. В.Б.-САК не е договорено каквото и да
възнаграждение за процесуално представителство по
делото пред Районен съд Ботевград. Не са представени и
доказателства за превеждане на сума било по банкова сметка ***, че някакво възнаграждение е заплатено
в брой, който факт е следвало да бъде
отразен в договора за правна помощ,.
Поради гореизложеното, съдът
счита, че претенцията за разноски е недоказана и не следва да бъде уважена.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63
ал.1 изр.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ изцяло електронен фиш за налагане на глоба серия К
*****от 28.12.2020г. на ОДМВР-София, на Г.Й.П.,
с ЕГН **********,***, на
основание чл. 189, ал.4, във вр. с чл. 182, ал.2, т.6 от ЗДвП му е наложено
административно наказание “глоба” в размер 600.00 /шестстотин/ лева, за
извършено административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1
от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 28.12.2020г. в 18:20ч. в общ. Ботевград,
обл.Софийска Пътен възел/ПВ/ Ботевград на АМ „Хемус” с посока на движение от ПВII-17 към АМ „Хемус”, при въведено ограничение с пътен
знак В26-40км., с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, насочено към гр. Ботевград била засечена скоростта на
движение на МПС –лек автомобил, марка „БМВ“, модел „318“, с рег.№СВ *** РА,
собственост на Г.Й.П..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията на Г.Й.П., с ЕГН **********,*** за заплащане на разноски за процесуално
представителство по а. н. дело 49/2021 г. по описа на Районен съд Ботевград.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
– СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :