О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер V - 260278 Година 2020, 01.09 град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ІІ-ро гражданско отделение,V-ти въззивен състав
На първи септември, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с. Александър
Муртев
Секретар
като разгледа въззивно гражданско дело номер 1509 по описа за 2020 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК
В.КАМБУРОВА ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
]Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
вх.13107/18.03.2020г.,
подадена от ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:гр.София, бул,,,Д-р Петър Дертлиев“№25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов
Бончев, чрез юрисконсулт И.Н., срещу Решение №600/14.02.2020г., постановено по
гр.д.№3902/2019г. по описа на Районен съд- Бургас, в отхвърлителната част.
С посоченото решение, Бургаският районен съд е приел
за установено, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът Р.П.П., ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес ***, дължи на
ищцовото дружество, сума в размер от 6000 лева, представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор за потребителски кредит № PLUS-15174068/24.08.2017 год., както и обезщетение в
размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от
05.03.2019 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част
от предмета на Заповед за изпълнение № 1045/06.03.2019 год. по ч. гр. д. №
1912/2019 год. на РС- Бургас.
Съдът е отхвърлил
исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422 ГПК на „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със гр. София, за приемане за
установено, че ответникът Р.П.П., дължи на ищеца следните суми, на основание
Договор за потребителски кредит № PLUS-15174068/24.08.2017 год.: 7442,40 лева – предсрочно изискуема договорна лихва за
периода 20.10.2017-20.09.2022 год., и 1320,24 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата от 6000 лева за периода 21.11.2017-04.03.2019 год., които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение №
1045/06.03.2019 год. по ч. гр. д. № 1912/2019 год. на Районен съд- Бургас; отхвърлени са предявените в условие на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, ЗЗД във вр. с
чл. 9 и сл., ЗПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, за осъждане на ответника Р.П.П., ЕГН **********, с настоящ
и постоянен адрес ***, да му заплати следните суми, на основание Договор за
потребителски кредит № PLUS-15174068/24.08.2017 год.: 7442,40 лева – предсрочно изискуема договорна лихва за
периода 20.10.2017-20.09.2022 год., и 1320,24 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата от 6000 лева за периода 21.11.2017-04.03.2019 год.
Със същото решение, съдът е осъдил ответника да заплати на ищцовото
дружество сторените съдебно- деловодни разноски в заповедното и исковото
производство пред БРС.
С жалбата се изразява недоволство от постановения
съдебен акт в отхвърлителната част, като се излагат доводи за неговата неправилност и
необоснованост. Твърди се, че същият е постановен в противоречие с материалния
закон и процесуалните правила.
Оспорват се изводите на
първоинстанционния съд за недействителност на договора за кредит на основание
чл.22 от ЗПК, поради неспазване на чл.11,ал.1,т.10,12 – договорът да съдържа
ГПР и общата сума, дължима от потребителя.
Излага се становище във
връзка с основните принципи на договорното право, като се акцентира върху предвидените
законови механизми за защита правата на потребителите.
Отбелязва се, че за
процесният договор за кредит, сключен на
24.08.2017г., се прилагали разпоредбите на ЗПК в редакцията му от 29.07.2016г.
Жалбоподателят
твърди, че годишният процент на разходите (44.68%), посочен в договора оставал
непроменен, поради фиксирания размер на лихвата за срока на договора.
Заявява, че в съответствие с изискванията на
чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, в договора за потребителски кредит била отразена и
общата дължима сума (,,обща стойност на плащанията“) в размер на 15256.80 лева
(равна на стойността на броя месечни погасителни вноски). Подчертава, че в погасителния план се
съдържала информация относно размера на погасителните вноски, броят,
периодичността и датите на плащане.
Изразява несъгласие с изложеното в мотивите на съда, че
погасителният план следвало да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска,
отразяваща погасяване на главница и лихва. Позовава се на съдебна практика на
окръжните съдилища.
Развива подробни
съображения във връзка с изводите на съда за нищожност на клаузата за размера
на договорната лихва.
Навежда доводи, че в конкретния случай, никоя
от предвидените договорни клаузи не създавала възможност за облагодетелстване
на кредитора за сметка на длъжника и това да го постави в неравностойно
имуществено отношение. Твърди, че
определеният в договора размер на ГПР от 44.68% не надвишавал пет пъти
размера на законната лихва, лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България(чл.19,ал.4 от ЗПК)..
Иска се отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат уважени установителните искови претенции в цялост. При условията на евентуалност, се претендира уважаване на осъдителните искове. Претендира се присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК- за производството пред заповедния и първоинстанционния съд, както и за настоящата инстанция.
При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Иска се, в случай, че съдът осъди въззивника да заплати разноски, да се извърши прихващане на присъдените такива; евентуално- да бъде указано на въззиваемата страна да посочи банкова сметка, ***е разноски.
При проверката, извършена на осн. чл.267,
ал.1 ГПК се установи следното:
Препис от първоинстанционното решение е
връчено на упълномощено от ищеца лице на 04.03.2020г. Въззивната жалба е
входирана в деловодството на БРС на 18.03.2020г.- следователно е подадена в
законния двуседмичен срок. Жалбоподателят е страна, която има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение
и е допустима за разглеждане по
същество.
Препис от
постъпилата въззивна жалба е връчен на особения представител на ответната
страна - адв.Н.Ч. -БАК на 08.06.2020г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор с който се оспорва въззивната жалба изцяло.
Въззиваемият намира атакуваният съдебен акт за
правилен и законосъобразен. Счита подадената въззивна жалба за неоснователна и се
моли за нейното отхвърляне.
Оспорва наведените от въззивника аргументи във
връзка с изводите на съда за недействителност на договора за потребителски
кредит.Поддържа, че недействителността произтичала от липсата на разбивка в
погасителния план на всяка погасителна вноска.
Излага се становище, че правилно съдът приел, че клаузата за размера на
договорната лихва от 35.57% се явявала
противоречаща на добрите нрави, тъй като надвишала трикратния размер на
обезщетението по чл.86 от ЗЗД
Развива
съображения във връзка с направеното от въззивника доказателствено искане.
Иска се от съда, атакуваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
С
въззивната жалба, подадена от ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД е направено
доказателствено искане за извършване на съдебно- счетоводна експертиза.
Съгласно
разпоредбата на чл.266, ал.1 от ГПК, във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които
са могли да посочат и представят в срок в първоинстанционното производство.
В
първоинстанционото производство не е било нарушено правото на страната на защита- съдът е допуснал събиране на
доказателства, с оглед доказване на исковата претенция, като е оставил без
уважеиие искането за извършване на експертиза, поради липсата на оспорване
размера на претендираните вземания.
Поради
това и доколкото не се твърдят предпоставките на чл.266, ал.2 от ГПК, а съдът
не констатира наличие на такива по чл.266, ал.3 от ГПК, направеното от
въззивника доказателствено искане- за извършване на съдебно- счетоводна
експертиза., следва да бъде оставено без уважение.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, намира, че делото следва да бъде внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
С оглед на гореизложеното и на осн.267, ал.1
ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ в.гр.д.№1509/2020г.
в съдебно заседание за разглеждане и решаване на 14.09.2020.г. от 10,30 ч., за която дата и час на страните са изпратени
призовки.
НЕ ДОПУСКА направеното с въззивна жалба вх.№13107/18.03.2020г., подадена от ,,АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ЕАД,
юрисконсулт И.Н., доказателствено искане за допускане извършването на съдебно-
счетоводна експертиза.
На всяка от страните
да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: