Р Е Ш
Е Н И Е №
86
гр.Пазарджик, 02.07.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в
публично заседание на втори юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
при секретаря Г.М., като разгледа докладваното
от съдията Пенчева т.д.№120 по описа за 2013г., за да се
произнесе, прие следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.287 във вр. с чл.288 ТЗ във вр.
с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.258 ЗЗД и чл.294, ал.1 ТЗ във вр.
с чл.86, ал.1 ЗЗД.
В предявената искова молба
от „РАЙКОМЕРС
КОНСТРУКШЪН“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 129, представлявано от изпълнителния директор И. Х.. М., против ОБЩИНА РАКИТОВО, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.Ракитово, ул.“Иван Клинчаров“
№57, представлявана от кмета Л. Д. П., са изложени следните
фактически обстоятелства:
След
проведена процедура по ЗОП, на 12.07.2007г., между „Райкомерс Конструкшън“ ЕАД, като изпълнител и Община Ракитово, като
възложител, е сключен договор за
възлагане на обществена поръчка № HQ-00048/3/3/268 с
предмет: „Допълнително водоснабдяване на Община Ракитово – V етап,
водоснабдяване от Тупаров чарк“ (наричан накратко договора).
При сключването на договора общината била осигурила финансирането на обекта
чрез договор, сключен между нея и Министерство на земеделието и горите, Агенция
САПАРД, а последният утвърдил сключения между общината и ищеца договор на
02.08.2007г.
На 26.03.2008г.
между страните бил подписан анекс, с който била договорена сумата за заплащане
от страна на САПАРД на сума в размер на 3 182
441,90лв. без ДДС.
За обекта било издадено разрешение за строеж №СТ-12-508/09.08.2008г., а строителният надзор
на строежа бил извършван от „Пловдивинвест“ АД.
На 15.08.2007г.бил подписан протокол обр.2 за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура на
обекта.Строителството било изпълнено съгласно всички изисквания, качествено и в
срок, за което е издадена Референция №08-00-81/9.06.2008г. Стойността на
обекта, съгласно сключения договор за обществена поръчка възлизала на 3 818 930,28лв. с ДДС.
На 27.11.2007г.
ищецът получил авансово плащане по договора в размер на 1 909 464лв. с ДДС, за което била издадена фактура № **********/9.11.2007г.
Обектът бил приет от комисия, съставена от служители
на Община Ракитово, проектантите, строителя и строителния надзор с Констативен
акт за установяване годността на обекта за приемане на строежа /акт обр.15/. Комисията констатирала, че извършеното
строителство е съгласно одобрените инвестиционни проекти и в срок.
На 28.05.2008г. бил подписан Протокол 1 /обр.19/ за заплащане на
извършените СМР на стойност 3 030 897,05лв.
без ДДС и Протокол 2 /обр.19/ за сумата 151 453,60лв.
без ДДС. На същата дата била подписана и окончателна сметка 22 за изплащане на СМР в размер 1 909 356,79лв. с ДДС.
На 03.06.2008г.
Държавната приемателна комисия подписала Протокол за установяване годността и
ползване на строежа /акт обр.16/, а на 09.08.2008г.
Дирекция строителен контрол издала Разрешение за ползване на строежа №СТ-12-508.
На 27.04.2009г. ищецът издал фактура №********** на
стойност 1 909 356,79лв., която възложителят – ответник в настоящето
производство, следвало да заплати в срок от 60 дни. При забава изпълнителят имал
право на лихва, изчислена пропорционално на базата на броя просрочени дни в
определения в Специалните условия на договора размер, като се ограничава от
максимален период. Шестдесетдневният срок изтекъл на 28.07.2008г., а плащане не
било извършено.
По искане на ДФ „Земеделие” и на общината, ищецът
твърди, че заменил издадената вече фактура №**********
на стойност 1 909 356,79лв. с
ДДС с фактура №**********/09.07.2013г.
за сума, отговаряща на размера, одобрен за плащане от ДФ „Земеделие”– 1 809 458,69 лв. с ДДС, при
което по първата фактура ответникът останал да дължи 99 898,21 лв. с ДДС, но плащане и до момента не било
извършено. По този повод и съгласно изричното изискване в писмото, и по желание
на общината, ищецът издал кредитно известие №**********/09.07.2013г.
за намаляване на данъчната основа на фактура №********** от 27.04.2009г.
В чл.70.3
от Специалните условия на договора било записано, че плащането по същия ще се
извършва чрез ползването на безлихвен заем от централния бюджет, съгласно МПС №40/12.03.2005г.
за условията и реда за отпускане на временни безлихвени заеми на общините от
централния бюджет за финансиране на разходи по одобрени проекти по САПАРД и
възстановяването им. Ищецът твърди, че тълкуването на тази разпоредба би
трябвало да е такова, че да не води до невъзможност на изпълнителя по договора
да получи възнаграждение за извършената работа. Клаузата би следвало да се
тълкува единствено като пожелателна относно
средствата, с които общината ще заплати дължимото възнаграждение, без да
освобождава длъжника от задължението за плащане. Ако се тълкува в смисъл, че
изпълнителят ще получи плащане само ако общината получи безлихвен заем, то
тогава възнаграждението ще бъде поставено изключително във властта на друга
страна и трето лице, което би противоречало на добрите нрави. Договорът между
страните бил сключен при условията на ЗОП и не можело да се променя. Включването
в него на подобна клауза, даваща възможност да не се плати уговореното
възнаграждение водела до краен резултат, несъвместим с общоприетите житейски
норми за справедливост и добросъвестност. Цитира и практика в тази насока. Тази
клауза би била нищожна на основание чл.26 ал.1 предл.
трето от ЗЗД, поради което моли съдът
инцидентно да прогласи нейната нищожност. В тази връзка с определението по
чл.374 от ГПК е приет за разглеждане инцидентен установителен
иск за обявяване нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.трето от ЗЗД на клаузата
на чл.70.3 от Специалните условия на договора от 12.07.2007г.
Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което Община
Ракитово да бъде осъдена да му заплати сумите от 1 909 356,79лв.,
представляваща дължимо възнаграждение по Договор за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Допълнително водоснабдяване на Община Ракитово – V етап,
водоснабдяване от „Тупаров чарк”, законната лихва
върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 25.07.2013г. до
окончателното й плащане, както и лихва за забава в размер 589 973,23 лв.
за периода 26.07.2010г. до 25.07.2013г. съгласно Справка по чл.366 ГПК /стр.152
от делото/. Претендира разноски по делото и възнаграждение в размер 50 436
лв.
В срока по чл.367 ал.1 от ГПК
е постъпил и писмен отговор от Община
Ракитово, с който се оспорват
заявените от ищеца претенции. Не се оспорват фактическите твърдения на ищеца за
наличието договорна връзка между страните, произтичаща от договора от 12.07.2007г. Възраженията по основателността на иска се
свеждат до твърдения за недължимост на претендираното възнаграждение по договора и законната
лихва, по следните съображения:
На 15.08.2013г.
общината била извършила плащане на ищеца в размер на 1 809 458,69лв. за извършените и одобрени СМР.
Освен това възразява, че всъщност не се дължи цялата
сума, тъй като ДФ „Земеделие“ е уведомил ответника с писмо за некачествено и
неточно извършени видове СМР на обекта, които подробно били описани по видове и
стойност в писмения отговор.
Окончателният размер за изплащане бил този по фактура № **********/09.07.2013г.
Оспорва истинността на Протокол №1 /обр.19/ и Протокол №2/28.05.2008г. по отношение поставените
подписи на инвеститора, като по-скоро оспорването се свежда до оспорване
представителната власт на лицето, подписало протоколите за инвеститора.Твърди
се, че това лице не е било оторизирано да извършва приемане на СМР. Оспорва
съдържанието на двата протокола, като се твърди, че отразената там работа по
количество и стойност не била извършена – като се позовава на писмо, изпратено
от ДФ„Земеделие”, заведено в общината с вх.№04-00-321/29.08.2013г.
Позовава се и на некачествено и неточно изпълнение на
възложената работа, като отговорът съдържа описание на неизпълнени работи, като
в тази насока ответникът се позовава на горепосоченото писмо от ДФ„Земеделие” с
вх.№04-00-321 от 29.08.2013г. /като описаните работи съвпадат с тези в
писмото/.
Освен,
че бил неизправна страна по договора, ищецът не можел да търси плащане по
съдебен ред, тъй като в сключения договор за изработка между него и общината
изрично било отразено, че плащане се извършва само след издаване на окончателно
извлечение по сметките, което не трябва да съдържа спорни суми. Следователно,
вземането му не било изискуемо и ликвидно, защото не било издадено окончателно
извлечение по сметките и иска бил преждевременно предявен.
Ответникът
се позовава на издаденото от ищеца на 09.07.2013г.
кредитно известие №********** за
намаляване данъчната основа по фактура №**********/29.04.2009г.,
чиято стойност била 1 909 356,79лв.,
т.е. това била цената на главния иск.Тази фактура била заменена с фактура №**********/9.07.2013г., която
отговаряла на размера, приет от ДФ „Земеделие“ и тази сума била платена от
ответника на 15.08.2013г.
Според
ответника, издаването на кредитното известие означавало, че ищецът фактически
се е отказал на 09.07.2013г. от отразената в предишния финансов документ сума,
поради което не се дължи и лихва за забава. Характер на окончателно извлечение
по сметките имало становището на финансиращия орган, който одобрявал
извършената работа, като индивидуализира крайното и дължимо на изпълнителя
възнаграждение.
Ищецът
бил неизправна страна по договора, тъй като липсвало проекто-окончателно
извлечение по сметката, което е следвало да представи, за да обоснове цената на
иска. В тази връзка се оспорва възражението на ищеца за нищожност на клаузата
на чл.70.3, уреждаща административните и технически условия за плащане на
възнаграждението, което щяло да се извърши чрез ползване на безлихвен заем от
централния бюджет, съгласно ПМС №40/2005г. Не била отправяна и покана от ищеца
до общината за заплащане сумата по главния иск, което било още един аргумент,
че претендиранато възнаграждение не се дължало. Излага
съображения и моли съда да отхвърли този инцидентен установителен
иск.
Твърди,
че изискуемостта на вземането била настъпила едва през 2013г., тъй като по вина
на изпълнителя, поради неверни данни в съставените протоколи 1 и 2 било
образувано ДП №314/2009г. на ГДКП на МВР /преписка №43274/2009г. на Районна
прокуратура София/, което приключило с акт на Върховна касационна прокуратура
през 2013г. По тази причина била неоснователна и претенцията за заплащане на мораторна лихва, тъй като забавеното изпълнение не било по вина
на общината. Формулирано е искане да се отхвърлят предявените искове.
Претендира сторените съдебно-деловодин разноски.
С
определение № 681/13.11.2013г., на основание чл.219 ал.1 от ГПК, е
конституирано трето лице-помагач на страната на ответника - ДФ „Земеделие”.
Третото лице – помагач ДФ „Земеделие” е депозирало писмен отговор вх.№9734/27.12.2013г. В отговора са изложени съображения за липсата
на правен интерес от страна на Община Ракитово да го привлича като трето
лице-помагач, тъй като изпълнението по договора, сключен между тях не било преюдициално по отношение плащанията по договора между
ищеца и общината. След като страните по делото са се договорили да бъде
извършена от ищеца определен вид дейност, то ответникът дължал заплащане на услугата,
независимо от това дали договорът и извършените дейности в негово изпълнение са
допустим разход и дали отговарят на проекта, с който общината е кандидатствала
за получаване на финансова помощ по програма САПАРД. Сключеният договор между
общината и фонда позволявал финансиране на 100% от одобрените и извършени разходи
по проекта, но условие за одобряване и плащане било направените разходи да са
приемливи и доказани с валидни разходоправдателни
документи – фактури, договори и др. Другите задължителни условия били проектът
да бъде изпълнен в срок, точно, да бъде извършен в съответствие с приложимото
национално и общностно законодателство. При
изчисляване на финансовата помощ за обекта били установени несъответствия със
зададените параметри – количество, модел, вид, размер – на стойност
83 337,76лв. Определен бил окончателният размер на допустимата финансова
помощ на 3 718 922,69лв. с включено ДДС, от които
3 099 102,24лв. размер на одобрени инвестиционни разходи и
619 820,45лв. ДДС за тях. Тази сума била платена от фонда на 07.08.2013г. В
подкрепа на твърденията си ДФ „Земеделие” на стр.230 от делото е цитирало в
отговора си вида и размера на неодобрените за финансиране разходи.
В представената по реда на
чл.372 ГПК допълнителната искова молба ищецът поддържа доводите и
съображенията, изложени в исковата молба. Оспорва фактическите твърдения и
правни доводи на ответника за недължимост на претендираното възнаграждение по договора. Счита, че преценката на ДФ „Земеделие” относно това
какво е извършено или не е извършено, няма никакво правно значение относно
договора за изработка, сключен между него и общината, а относими
са приетите от общината протоколи 1 и 2 и окончателната сметка 22 за изплащане
на СМР. Освен това, становището на финансиращия орган не представлявало окончателно извлечение по сметките, тъй като
той не бил страна по договора за изработка. Оспорва се твърдението на
ответника, че строителните книжа били подписани от лице без представителна
власт. Твърди се, че те са подписани от лицето С.А., който бил определен с
писмо от общината като ръководител на обекта. Възразява, че кредитното
известие, което е счетоводен документ за счетоводна корекция, представлявало отказ
от дължима сума. Твърди, че заменената фактура отговаряла на размера, одобрен
за плащане от ДФ „Земеделие“, но по старата фактура оставал неплатен остатък от
99 898,21лв., който бил дължим. Възразява, че изискуемостта на вземането
по договора за изработка настъпва съгласно клаузите на договора и нямало
законов текст, според който изискуемостта да не настъпва, ако по договора
започнела проверка. Оспорва верността /съдържанието/ на изходящото от ДФ
„Земеделие” писмо с вх.№ на общината 04-00-321/29.08.2013г. и съдържанието на
изходящото от ДФ „Земеделие” Приложение №1 към КЛ СИМ 4 М 07, Заявка №
3290804100547 в частите му, в които се констатира несъответствие на
изпълнението с договора за възлагане на обществена поръчка. В представената писмена
се поддържа иска за главница до размера на сумата от 99 898,10лв. /поради
извършено частично плащане след предявяване на исковата молба/, като се поддържа
искането за присъждане на сторените по делото разноски в пълен размер.
На основание чл.373, ал.1 ГПК допълнителната искова молба
е връчена на ответника и третото лице-помагач ДФ „Земеделие“.
В депозирания по реда на чл.373 ал.1 от ГПК отговор на
допълнителната искова молба ответникът поддържа възражението си за некачествено
и неточно изпълнение на СМР по проекта. Поддържа и твърдението, че към момента
на предявяване на исковете, падежът на главното вземане не е настъпил. Поддържа
възражението, че окончателната сума претендирана от
ищеца, е тази по фактура № **********/09.07.2013г. на стойност 1 809 458,69лв.
Поддържа всички аргументи, посочени в първоначалния си отговор.
Писмен отговор на допълнителната искова молба е
представило и третото лице-помагач ДФ„Земеделие”, в който изцяло поддържа
възраженията си, направени в първоначалния отговор.
Като се запозна с данните по делото и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
От събраните по делото доказателства се установява
следното от фактическа страна:
Между страните са възникнали облигационни отношения
по търговски договор със сложен
фактически състав, сключен при специалните условия на Закона за обществените
поръчки.
По силата на Договор от 12.07.2007г. ответникът – в качеството на възложител
е възложил на ищеца – в качеството на изпълнител да изпълни обществена поръчка
с предмет: „Допълнително водоснабдяване на Община Ракитово – V етап,
водоснабдяване от Тупаров чарк“.
Съгласно т.4, секция 1, общата
цена на договора възлиза на 3 818 930,28лв., която е с включен ДДС, като е
посочено „финансиране по САПАРД“ – 1 627 156,71лв. /съгласно договор
№2389/06.11.2006г., сключен между ДФ „Земеделие“ и Община Ракитово/.
В секция 3 – „Специални условия“,
чл.32 от сключения договор е определен срок за изпълнение на проекта – до
31.03.2008г. Обемът на строително-монтажните работи е определен в количествено
– стойностна сметка, неразделна част от договора. Съгласно чл.70.1 от
Специалните условия на договора, приемането и изпълнението се извършва съгласно
Наредба №3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителства.
Към Договор №2389/06.11.2006г.
между Община Ракитово и Държавен фонд „Земеделие” е съставен и подписан Анекс
от 17.01.2008г. за стойността на непредвидените с първоначалния договор
разходи.
Към договор №HQ-00048/3/3/268 от 12.07.2007г., сключен между ищеца и ответната
община, е подписан Анекс от 27.03.2008г. за стойността на непредвидените с
първоначалния договор разходи, като техният максимален размер е определен на
151 544,85лв. без ДДС, като е отразено и пълно финансиране по САПАРТ –
3 182 441,90лв. без ДДС, 3 818 930,28лв. с ДДС.
Така очертаните облигационни отношения притежават правните
характеристики на договор за изработка по смисъла на чл.258 и следващи от ЗЗД,
с който изпълнителят поема задължение да изработи нещо, съгласно поръчката на
възложителя, а последният се задължава да заплати уговореното възнаграждение.
Изпълнението на възложената работа, според клаузите, сроковете
и другите условия по договора, е установимо от
следните доказателства:
Относно етапите на строителството, съответно –
изпълнението на възложената работа за строежа са издадени следните документи:
1.
Разрешение за
строеж №СТ-12-508/09.08.2008г.
2.
Протокол за
откриване на строителна площадка от 15.08.2007г.
3.
Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (акт обр.15) от 28.03.2008г. Същият
е подписан от десет членна комисия от представители на Възложителя - Община Ракитово,
представители на проектантите, строителя и дружеството, упражняващо строителен надзор на обекта и по
силата на този акт, и съгласно Наредба 3/2003г., строежът е предаден от строителя на възложителя, като
в същия е обективирана констатацията на Комисията, че извършеното строителство е
съгласно одобрените инвестиционни проекти, с дребни недостатъци, за което е
даден срок за отстраняването им – до 30.04.2008г.
4.
Протокол на Държавна приемателна комисия за
установяване годността за ползване на строежа от 03.06.2008г., съгласно който
неизвършени и недовършени видове СМР по договора за строителство не са
констатирани.
5.
Разрешение за ползване №СТ-12-208/09.08.2008г. на
строеж „допълнително водоснабдяване на Община Ракитово – V етап, Водоснабдяване
от Тупаров чарк“.
Представени
са два Протокола за установяване завършването и заплащането на натурални видове
строителни и монтажни работи: протокол №1/28.05.2008г. /обр.19/
на обща стойност 3 030 897,05 лв. без ДДС и Протокол №2/28.05.2008г. /обр.19/ на
обща стойност 151 453,60 лв. без ДДС, както и окончателна
сметка 22 за изплащане на СМР в размер 1 909 356,79лв.
с ДДС /като от стойността на извършените работи, по протоколи №1 и №2 е
приспаднат платеният аванс/.
Във
връзка с предявеното оспорване истинността
на Протокол №1 и Протокол №2/28.05.2008г., както и окончателна сметка 22 за
изплащане на СМР по отношение поставените подписи на инвеститора, по реда на
чл.193 ал.2 от ГПК е постановено извършване проверка на истинността на тези
документи.
От страна на възложителя /инвеститора/, тези документи
са подписани от инж. С.А.. Разпитан като свидетел по делото, същият потвърждава
подписа си. Освен това депозира обстоятелствени обяснения, че именно на него е
било възложено от община Ракитово да упражнява контрол при изпълнение на
възложената работа от страна на изпълнителя по процесния
договор и за процесния обект. Показанията на
свидетеля А., като непосредствени и убедителни, се кредитират изцяло. От една
страна тези гласни доказателства обосновават необорената автентичност на
оспорените документи, а от друга – опровергават твърденията на ответната страна
за наличие на действия без представителна власт от страна на възложителя при
подписване на документите, удостоверяващи извършване, съответно – приемане на
възложената работа. По отношение на последните възражения на ответната страна –
за наличие на действия без представителна власт, следва да се отбележи и че
доколкото сделката е търговска, макар и едностранна такава, според разпоредбата
на чл.287 от ТЗ правилата за търговска сделка се прилагат и за страната –
нетърговец по тази сделка. При това положение - при липсата на противопоставяне
по смисъла на чл.301 от ТЗ следва да се приеме, че е налице потвърждаване на
извършените действия. А липсата на противопоставяне се извежда, както от
наличната кореспонденция между страните /писмо от 02.02.2012г.
изпратено от Общ. Ракитово до ищцовото дружество –
л.150, в което се сочи, че в счетоводните регистри на общината задължението към
„Райкомерс Констукшън“ АД
към 31.12.2011г. е в размер на 1 909 356,90лв./, така и от
заключението от допуснатата по делото съдебноикономическа
експертиза, съдържаща данни за осчетоводяване на процесното
задължение в счетоводството на община Ракитово.
Гореизброените писмени
доказателства – Констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа (акт обр.15) от 28.03.2008г.; Протокол
на Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на
строежа от 03.06.2008г., съгласно който неизвършени и недовършени видове СМР по
договора за строителство не са констатирани; Разрешение за ползване
№СТ-12-208/09.08.2008г.; Протоколи за установяване завършването и заплащането
на натурални видове строителни и монтажни работи: протокол №1/28.05.2008г. /обр.19/ на обща стойност 3 030 897,05 лв. без ДДС и Протокол №2/28.05.2008г. /обр.19/ на обща стойност 151 453,60 лв. без ДДС - установяват
пълно изпълнение от страна на изпълнителя на възложената му с Договора за
обществена поръчка от 12.07.2007г. работа. Основен елемент от договора за изработка е приемането на
извършената работа, условията, редът и правните последици на това фактическо и
правно действие са регламентирани в чл.264 от ЗЗД. С нормата на чл. 264 ал.1 от ЗЗД за поръчващия е
създадено законово задължение да приеме извършената съгласно договора работа. Приемането
на извършената работа обхваща както едно фактическо действие - разместване на
фактическата власт върху изработеното, чрез реалното му получаване от
възложителя, така и правно действие - признание, че то напълно съответства на
възложеното с договора, което всъщност е израз на одобряването му – ал.2.
Следователно релевантно за приемането по смисъла на чл.264 от ЗЗД е: или онова
изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното предаване на готовия
трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора, или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване
на изработеното, от които недвусмислено следва, че е налице мълчаливо изразено
съгласие от последния за такова одобрение. В случая, съгласно клаузите на
договора - чл.70 от Специалните условия, Протоколите за установяване и
заплащане на изпълнените СМР, ведно с гореизброените актове за строителство,
съставени и оформени съгласно изискванията на нормативната уредба и имащи доказателствена сила при установяване на обстоятелствата,
свързани със започване, изпълнение и въвеждане в експлоатация /приемане/ на
строежа – съгласно чл.1 ал.4 от Наредба №3 от 31.07.2003г., удостоверяват
по безспорен и категоричен начин факта на изпълнение от страна на изпълнителя,
факта на приемане на извършената работа от страна на възложителя, без
възражения, при което и при необорената презумпция на чл. 264
ал.3 от ЗЗД, за възложителя е преклудирана
възможността да реализира отговорността на изпълнителя, като едновременно с
това поражда задължението му за заплащане на уговореното възнаграждение. В този
смисъл възраженията на ответната страна за некачествено и неточно изпълнение на
възложената работа се явяват неоснователни /като по отношение на съдържащото се
описание на неизпълнени работи в отговора на ИМ във връзка с писмо от
ДФ„Земеделие” с вх.№04-00-321 от 29.08.2013г. ще бъдат изложени съображения
впоследствие/.
Протоколите
за установяване завършването и заплащането на натурални видове строителни и
монтажни работи - №1 и №2 от 28.05.2008г. – обикновено наименован
в практиката „Обр. 19“, представляват частен
свидетелстващ документ и имат характер на писмено съглашение, установяващо по
отношение на самите страни по договора констатации за извършени СМР и дължимите
за тях плащания. Характерът на тези писмени съглашения, наименовани
в практиката „обр.19“ на окончателни актове,
удостоверяващи извършено строителство /едновременно с това и приемане на
възложената работа/ е ноторно известен според
обичаите и практиката в областта на строителствата, като този им характер е
установен и от допуснатите по делото гласни доказателства – показанията на
свидетеля Г.Г.. Тези актове /писмено съглашение - обр.19 нямат
законодателна уредба и не са измежду актовете по чл.7 от Наредба №3/2003г. за установяване на технологичния порядък на
обстоятелствата при подготовката, започването и изпълнението на строителството
и съответно по отношение на тях не е приложимо правилото по чл.4 от Наредба
№3/2003г. /преди изм. ДВ бр.98/2012г. и след изменението/ за съставянето им
„непосредствено след извършените проверки“. Същият характер притежава и окончателна
сметка 22 за изплащане на СМР. Следва да се отбележи, че определение на
тези понятия се съдържа и в самия договор – чл.70.2 от Специалните условия.
Съгласно чл.70.2.3 „Сертификат за окончателно приемане“ е Протокол за
окончателно приемане, подписан между
възложителя и изпълнителя – какъвто характер имат Протокол №1 и №2 от
28.05.2008г. Съгласно чл.70.2.2 „Окончателно извлечение по сметка“ е Акт за
окончателно разплащане за всички видове работи, включително неразплатени
такива, към момента на съставянето на акта – какъвто характер има окончателна
сметка 22. В този смисъл и в систематичната връзка на чл.70.2.2 и чл.70.2.3 с
клаузите на чл.49.1 – 50.1 от Общите условия, възраженията на ответната страна,
за неизискуемост на претендираното вземане са изцяло
неоснователни. По смисъла на чл.49 и чл.50.1 от ОУ окончателното извлечение от
сметка е този документ, посочващ окончателната сума, на която изпълнителят има
право по договора. Чрез подписването му от страните по договора /възложител –
изпълнител/ окончателното извлечение от сметка представлява „признание за
цялостната и окончателната стойност на извършената по договора работа“
/чл.49.3/. Или подписвайки окончателна сметка 22, възложителят е „признал“
цялостната и окончателната стойност на извършената по договора работа и от този
момент, според клаузите на договора – чл.50 от ОУ са започнали да текат
сроковете, определящи възникване на задължението на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение /60 дни след издаване на сертификат или извлечение
от сметка и доставянето му на възложителя/. Вярно е, че чл.49.3 , пр. последно
от ОУ гласи: „Все пак окончателното извлечение по сметка не трябва да включва
спорни суми, които са предмет на договаряне, помирение, арбитраж или жалба“.
Окончателната сметка 22 обаче не съдържа данни за „спорни суми“, а напротив –
подписвайки я и според смисъла на горецитираните
клаузи, страните са се съгласили, че спорни суми липсват.
Изцяло несъстоятелен е и доводът за липсата на
изискуемост на вземането, основаващ се на факта на образувано ДП №314/2009г. на
ГДКП на МВР /преписка №43274/2009г. на Районна прокуратура София/, което
приключило с акт на Върховна касационна прокуратура през 2013г., от който момент
се твърди, че е настъпила изискуемостта на вземането. Образуваното досъдебно
производство не може да бъде препятствие за изпълнение на задълженията,
възникнали в рамките на гражданско/търговско правоотношение. Видно от
приложените като доказателство по делото актове от цитираното ДП, то същото
касае Протокол на
Държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване на строежа
от 03.06.2008г. – съставен след протоколите за установяване завършването и
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи - №1 и №2 от
28.05.2008г.
Съдържанието на Протоколите за установяване завършването и
заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи: протокол
№1/28.05.2008г. /обр.19/ на обща стойност
3 030 897,05 лв. без ДДС и Протокол
№2/28.05.2008г. /обр.19/ на обща стойност
151 453,60 лв. без ДДС, както и окончателна сметка 22 за изплащане
на СМР в размер 1 909 356,79лв. с ДДС – оспорено от ответната страна,
се потвърждава, не само от депозираните по делото гласни доказателства – показанията
на свидетеля С.А., който установява, че актуваните в протоколите строителни
работи са били действително извършени, но и от допуснатите по делото съдебнотехническа и съдебноикономическа
експертиза, които, като компетентно изготвени и неоспорени, съдът кредитира
изцяло.
Съгласно заключението от съдебнотехническата
експертиза, при съпоставка на актувани СМР (предявените за плащане с Протокол №1
и Протокол №2 от 28.05.2008г.) със
заложени в Договор № 2389 от 07.11.2006г. и извършен анализ на данните
по двата протокола, по Актове обр. 12 и по КСС, на
базата на която е подписан договорът с анекса към него, вещото лице е
констатирало /като е изготвило сравнителни таблици 1 и 2/ следното: с Протокол №1/28.05.2008г. са установени за
заплащане работи, които по количество и стойност отговарят на КСС към основния
договор; с Протокол №2/28.05.2008г. са установени за заплащане непредвидените с
първоначалния проект СМР; включени са изцяло работите по изграждане на
допълнителните 70 м тръбопровод и частично за работата „засипване с пясък 30 см
над теме тръба”; като редуцирането на непредвидените разходи при подписване на
анекса не е по позиции и поради това съставителите
на Протокол №2 са включили част от извършената работа (установена с Акт обр.12), така че да бъде постигната сумата от
151 453,60лв., почти равна на тази на допуснатите непредвидени разходи от
151 544,85лв. В таблица, приложена към заключението вещото лице е посочило
извършените по-малко или неизпълнени СМР по основната КСС /на стойност 1 064лв.
и 1 545,70лв./, но тези работи не са актувани в Протоколи №1 и №2. Съгласно
допълнителното заключение съпоставката на данните от КСС по Договор за
възлагане на обществена поръчка №HQ-00048/3/3/268 от
12.07.2007г. между „РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН” АД и Община гр. Ракитово, с данните
от КСС по Договор №2389/07.11.2006г. между Община Ракитово и Държавен фонд
„Земеделие”, както и на данните по КСС към Анексите към договорите, съответно
от 27.03.2008г. и 17.01.2008г., показват че количествено-стойностните сметки са
идентични; договорените суми са формирани от еднакви по количество работи на
една и съща цена за единица показател.
Преди всичко обаче и освен гореизложеното, възраженията
на ответната страна, касаещи дължимостта и
изискуемостта на цялото вземане се опровергават от факта на извършеното плащане
след предявяване на исковата молба. В подкрепа на твърденията, съдържащи се в
отговора на ИМ, че на 15.08.2013г.
общината е извършила плащане на ищеца в размер на 1 809 458,69лв. за извършените и одобрени СМР, към
отговора е представено преводно нареждане от същата дата. Фактът на извършено
пращане след предявяване на исковата молба не се оспорва от ищцовата
страна.
Този факт се потвърждава и от заключението от съдебноикономическата експертиза, съдържащо цялостни данни
за извършените разплащания между страните и относно начина на осчетоводяването
им. Съгласно заключението от СИЕ - в счетоводните регистри на ищцовото дружество – по счетоводна сметка 411 „Клиенти“ - аналитична
партида „Община Ракитово“ са отразени следните, възникнали при изпълнението на процесния договор, разчети: на 09.11.2007г. – аванс по
договор №HQ-00048/3/3/268, фактуриран с данъчна
фактура №********** от 09.11.2007г. в
размер 1 909 464лв. с ДДС. Сумата е платена на 04.10.2007г. от Община
Ракитово с целеви заем. На 27.04.2009г.
– извършените СМР по процесния договор,
съгласно Протокол обр.19 № №1,2 и Сметка обр. 22 за изплащане на СМР от 28.05.2008г., са фактурирани
с данъчна фактура № **********/27.04.2009
г. на обща стойност
1 909 356,90лв. с ДДС. В същата фактура от общата стойност на
изпълнените и актувани СМР в размер на 3 818 820,90лв./с ДДС/ са
приспаднати авансово платените 1 909 464,00лв. /с ДДС/.
С кредитно известие №**********/09.07.2013г. към
данъчна фактура № **********/27.04.2009г. е намалена данъчната й основа с
1 809 458,69 лв. с ДДС, като окончателният размер на дължимата сума
по фактура №**********/27.04.2009г. е
99 898,21лв. с ДДС. На 09.07.2013г.
е издадена данъчна фактура №********** за същата сума, за която е
издадено кредитно известие - 1 809 458,69лв., с
основание „извършените СМР по договор
№HQ-00048/3/3/268, съгласно Протокол обр.19 № №1,2 и Сметка обр. 22 за
изплащане на СМР от 28.05.2008г.“. Към датата на предявяване на исковата молба
/25.07.2013г./ вземанията от Община Ракитово по процесния
договор общо в размер на 1 909 356,90лв. са осчетоводени по сметка
„Вземания по съдебни спорове“. На 15.08.2013г. Община Ракитово е извършила
плащане в размер на 1 809 458,69лв. Към датата на изготвяне на
експертизата в счетоводните регистри на ищцовото
дружество са осчетоводени по сметка „Вземания по съдебни спорове“ вземания от
Община Ракитово по договор № HQ-00048/3/3/268 общо в размер на 200 291,41лв., от които 99 898,21лв. - остатък по
фактура №**********/27.04.2009г. /и
100 393,20лв. платени съдебни такси и разноски/.
В счетоводните
регистри на Община Ракитово по
счетоводна сметка 401„Доставчици“ е
отразено задължение по процесния договор в размер на 99 898,21лв. - остатък по
фактура № **********/27.04.2009г.
С оглед на така посочените данни за извършено плащане
след предявяване на исковата молба и с оглед разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК, спорно се явява вземането в размер на 99
898,21лв.
Както се сочи в исковата молба, в отговора на исковата
молба и съгласно данните от съдебноикономическата
експертиза, с кредитно известие №**********/09.07.2013г. към данъчна фактура №
**********/27.04.2009г. е намалена данъчната й основа с 1 809 458,69 лв.
с ДДС /който е размерът на извършеното плащане след датата на предявяване на исковата
молба/, като окончателният размер на дължимата сума по фактура №**********/27.04.2009г.
е 99 898,21лв. с ДДС /спорният
размер/.
Няма спор, че предпоставка за съставяне на кредитно
известие №**********/09.07.2013г. е уведомително писмо от ДФ „Земеделие“ до
община Ракитово с изх. №011100/324 от 09.07.2013г. /л.154/. В т.5 от същото,
като необходим документ е посочено данъчна фактура за удостоверяване на
извършена сделка по договор № HQ-00048/3/3/268 с „Райкомерс Констукшън“ АД на
стойност 1 809 458,69лв. с ДДС,
представляваща окончателно плащане. Няма спор, че разликата, между
одобрената и преведена от ДФ „Земеделие“ сума като „окончателни разходи“ 1 809 458,69лв. и
фактурираната и осчетоводена от страните по главния договор за изработка сума в
размер на 1 909 356,79лв., е вследствие приети за недопустими за
финансиране разходи от страна на ДФ „Земеделие“ на стойност 83 337,76лв., обективирани в уведомително писмо за извършени плащания –
изх.№01-0800/327 от 27.08.2013г. от ДФЗ и входящ №04-00-321 от 29.08.2013г. при
община Ракитово /като описаните работи съвпадат с тези в отговора на ИМ/. В
писмото е посочено, че при изчисляване на финансовата помощ разходи на стойност
83 337,76лв. са определени като недопустими за финансиране, на основание
резултатите от проверките на заложените към договора за изпълнение на проекта
количества и параметри, редуцирани с коефициент на база съотношение между
максимална и одобрена стойност. Видовете дейности са посочени в табличен вид,
като основания за недопустимост е посочено че на проверка на място от Експерти
на отдел „Европейско финансиране“ е установено, че е изпълнено по-малко количество спрямо договореното или,
че утвърдената с договор с ДФ „Земеделие“
позиция не е изпълнена. Т.е. – съпоставката е извършена на база договорените
КСС /както се посочи по-горе, е налице идентичност между КСС по Договор за
възлагане на обществена поръчка и по Договор №2389/07.11.2006г. между Община
Ракитово и Държавен фонд „Земеделие”/. Съгласно заключението от съдебнотехническата експертиза и табличното изражение на
количествата извършени и приети работи с Протоколи №1 и №2 от 28.05.2008г.,
количествата работи, несъответстващи с първоначалните количествено-стойностни
сметки не са включени в Протокол №1 и №2.
А доколкото заключението от СТЕ съдържа констатации и за извършени СМР, които
се различават от предвидените в договора между община Ракитово и ДФЗ, то тези
дейности са действително извършени и приети от възложителя. Или меродавни
стойности за страните по договора за изработка са тези по Протокол №1 и №2 от
28.05.2008г. и окончателна сметка 22. Фактът, че ДФ „Земеделие“ не е
предоставил първоначално предвидените средства /независимо от това дали
основателно или неоснователно е приел като недопустими за финансиране разходи/,
не променя този извод. Освен че договорът от
12.07.2007г., по правната си същност – представляващ договор за изработка, е
сключен при специалните условия на ЗОП, същият е и за изпълнение на специфични
цели по програма САПАРД, касаещи предприсъединителния период към ЕС – с оглед
предвиденото в същия финансиране по посочената програма. В тази връзка между ответника и третото лице ДФ „Земеделие“ е сключен договор №2389/03.11.2006г., за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната пред присъединителна
програма на европейския съюз за развитие
на земеделието и селските райони на Република България (САПАРД). Този договор е с правните характеристики на договор в полза на
трето лице по смисъла на чл.22 от ЗЗД. Фактът обаче, дали е изпълнено
или не е изпълнено задължението на бенифициера по
договора в полза на трето лице, както и причините за непревеждане на финансова
помощ в пълен размер, са ирелевантни за настоящия
спор, тъй като този факт е от значение за правоотношенията между страните по Договор №2389/03.11.2006г.
Дори и при неоснователно непредоставяне на средства за финансиране
/безвъзмездна финансова помощ/ от страна на бенифициера,
то това не освобождава длъжника – възложителя по договора за изработка,
сключен при условията на ЗОП, от задължението за заплащане на уговореното
възнаграждение и според приетата от възложителя работа. В този смисъл наведените от ответника твърдения и възражения за недължимост на претендираните
суми, поради непредоставянето им от ДФ „Земеделие“, са неотносими
към правоотношенията, възникнали въз основа на валидно сключения договор от 12.07.2007г.,
пораждащ права и задължения само между страните по този договор, а не и
задължения на трето лице, тъй като страна по договора за обществена поръчка и
носител на поетите със същия задължения на възложител е ответникът – община
Ракитово.
Що се отнася до издаденото кредитно известие №**********/09.07.2013г. към данъчна фактура №
**********/27.04.2009г., то по смисъла на чл.115 от ЗДДС същото е изменение -
намаление на данъчната основа на доставка или при развалянето на доставка, за
която е издадена фактура. Издадената данъчна фактура №**********/09.07.2013г. за същата сума, за която е издадено кредитно
известие - 1 809 458,69лв. е за целите на договора в полза на трето лице – №2389/03.11.2006г., сключен между ответника и ДФ
„Земеделие“ и с оглед изискванията на бенефициера. В
тази насока са и депозираните по делото гласни доказателства – показанията на
свидетелката Е. П.. В. – заемаща
длъжността „финансов директор“ при ищцовото дружество. Същата установява, че кредитното
известие е издадено за целите на предвиденото финансиране на общината по
програма САПАРД. Факт е, че по отношение на регистрираната за пръв път
стопанска операция по фактура №**********/09.07.2013г., след извършеното
намаление на данъчната основа, остава окончателен размер на дължимата сума по тази
фактура - е 99 898,10лв. с ДДС. Тази
сума е осчетоводена, както в
счетоводните регистри на ищцовото дружество като
вземане /по сметка „Вземания по съдебни спорове“ вземания от Община Ракитово
по договор № HQ-00048/3/3/268, като остатък по фактура №**********/27.04.2009г., така и в счетоводните регистри на Община Ракитово
като задължение /по счетоводна сметка 401 „Доставчици“ задължение по процесния договор в
размер на 99 898,10лв. - остатък по фактура
№**********/27.04.2009г./- съгласно заключението от съдебноикономическата експертиза. Освен това, съгласно
същото заключение, в счетоводните регистри на ищцовото
дружество коректно са отразени издадените данъчни фактури, кредитното известие и извършените плащания в изпълнение
на процесния договор. Издадените данъчни фактури и
кредитно известие са включени в дневниците за продажби по ДДС за съответните
месеци, в които са издадени, и дружеството
е извършило разчитането си с републиканския бюджет по ДДС в съответствие
с конкретния за текущия период резултат. Същото се отнася и за счетоводните
регистри на ответника. В счетоводните регистри на Община Ракитово също коректно
са отразени получените данъчни фактури, кредитното известие и извършените плащания, в това число
полученото финансиране от републиканския бюджет и финансиращия орган.
Получените данъчни фактури и кредитно известие са включени в дневниците за
покупки по ДДС за съответните месеци, в които са издадени фактурите, и Общината
е извършило разчитането си с републиканския бюджет по ДДС в съответствие с
конкретния за текущия период резултат.
Ето защо претендираното с
исковата молба възнаграждение по договора за обществена поръчка и с оглед
разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК се явява основателно до размера на сумата от
99 898,10лв., а за разликата до
1 909 356,79лв., искът следва да бъде отхвърлен.
В този смисъл наведените от страните съображения
относно действителността или нищожността на клаузата на чл.70.3 от Специалните
условия към договора, предвиждаща плащането да се извърши чрез ползването на безлихвени
заеми на общината от централния бюджет за финансиране на разходи по одобрени
проекти по САПАРД, са дори и неотносими към спора,
тъй като същата изобщо не може да се тълкува в смисъл на отпадане на
отговорността на възложителя за заплащане на уговореното възнаграждение. Именно
поради тази причина – че клаузата на чл.70.3 от Специалните условия, която
регламентира единствено източникът на финансиране, изобщо не може да се тълкува
в смисъл на отпадане на отговорността на възложителя за заплащане на
уговореното възнаграждение, предявеният и приет за съвместно разглеждане
инцидентен установителен иск за обявяване нищожност на основание чл.26 ал.1 пр.трето от ЗЗД, се явява неоснователен.
/Доколкото по този иск обаче не е събрана дължимата се ДТ, то същата следва да
се присъди с настоящето решение/.
По акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава до
датата на предявяване на исковата молба:
По смисъла на чл.50.1 от Общите условия плащането към
изпълнителя по окончателно извлечение от сметката се прави в рамките на 60 дни,
след като това извлечение се достави на възложителя. Съгласно същата
разпоредба, в случай, че се просрочи установеният за плащане период,
изпълнителят има право на лихва, изчислена пропорционално на базата на броя
просрочени дни в определения в Специалните условия размер, като се ограничава
от максимален период, също определен в Специалните условия. В Специалните
условия липсват клаузи относно размер и период на дължимата лихва, поради което
са приложими общите законови правила. Протокол №1 и №2 са съставени на
28.05.2008г. и както се посочи по-горе, същите заедно със сметка 22
представляват „Сертификат за окончателно приемане“ и „Окончателно извлечение по
сметка“. При това положение, предвиденият в чл.50.1 от ОУ 60-дневен срок е
изтекъл към 28.07.2008г. Претенцията на ищеца е за лихва за забава върху сумата
от 1 909 356,79лв. - размер на 589 973,23 лв. за периода
26.07.2010г. до 25.07.2013г. - т.е. за тригодишен период преди датата на
предявяване на исковата молба. Доколкото частично плащане е извършено след
датата на предявяване на исковата молба, то искът за присъждане на обезщетение
за забава върху главницата от 1 909 356,79лв., за визирания в
исковата молба период - 26.07.2010г. до 25.07.2013г. се явява основателен и
доказан. А съгласно Справка по чл.366 от ГПК /стр.152 от делото/ размерът на
тази лихва е претендираният с исковата молба - 589 973,23
лв.
Следва да се присъди и законната лихва върху
неизплатената и дължима сума към датата на предявяване на исковата молба -1 909 356,79лв.,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.07.2013г. до
15.08.2013г. /датата на извършено плащане на сумата от 1 809 458,69лв./,
както и законната лихва върху сумата от 99 898,10лв., считано от
16.08.2013г. до окончателното изплащане.
По отношение
на сторените по делото разноски:
Независимо
от изхода от спора и тъй като частичната неоснователност на иска, е преценена с оглед
разпоредбата на чл.235 ал.3 от ГПК ответникът, който с поведението си е дал
повод за завеждане на делото си, следва да понесе последиците за заплащане на
сторените от ищеца разноски в производството в пълен размер, които съгласно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК са в размер на 99 973,20лв.
– ДТ; депозит за ВЛ - 400лв., юрисконсултско
възнаграждение в размер на 75 509,90лв. – на основание чл.7 ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Възражението
на ответната страна по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на претендираното
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Възражението се основава на съображения, че процесуалното представителство е
възникнало преди изменението на Наредба №1/09.07.2004г. – ДВ бр.28 от 28.03.2014.
Исковата молба е предявена действително преди посочената дата, но същата, както
и допълнителната искова молба е предявена от ИД на ищцовото
дружество, а не от пълномощник – юрисконсулт. Договорът за правна помощ в полза
на юрисконсулт А. е представен с молба вх.№3990 от 31.05.2014г. /справка –
деловодната програма/ – т.е. след изменението на Наредба №1/09.07.2004г. – ДВ
бр.28 от 28.03.2014. и датата 31.05.2014г. следва да се приеме за дата на
възникване на процесуалното представителство.
Водим от изложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ОБЩИНА РАКИТОВО, БУСТАТ
*********, с адрес: гр.Ракитово, п.к.4640, ул.
„Иван Клинчаров“ №57, представлявана от кмета Л. Д. П., да
заплати на „РАЙКОМЕРС
КОНСТРУКШЪН“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
129, представлявано от изпълнителния директор И. Х. М., сумата от 99 898,10лв.,
/деветдесет и девет хиляди осемстотин деветдесет и осем лева и 10ст./, представляваща
задължение по Договор от 12.07.2007г.
за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Допълнително
водоснабдяване на Община Ракитово – V етап, водоснабдяване от Тупаров чарк“; сумата от 589 973,23 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 1 909 356,79лв.,
за периода - 26.07.2010г. до 25.07.2013г.; законната лихва върху сумата от 1 909 356,79лв.,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 25.07.2013г. до
15.08.2013г. /датата на извършено плащане на сумата от 1 809 458,69лв./,
както и законната лихва върху сумата от 99 898,10лв., считано от
16.08.2013г. до окончателното изплащане, като
искът за претендираната главница за разликата от 99
898,10лв. до 1 909 356,79лв. – като неоснователен – отхвърля.
ОСЪЖДА ОБЩИНА РАКИТОВО, БУСТАТ
*********, с адрес: гр.Ракитово, п.к.4640,
ул. „Иван Клинчаров“ №57, представлявана от кмета Л.
Д.П., да заплати на „РАЙКОМЕРС
КОНСТРУКШЪН“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“
129, представлявано от изпълнителния директор И. Х. М., направените по делото разноски, както
следва: 99 973,20лв. – ДТ;
депозит за ВЛ - 400лв., юрисконсултско възнаграждение
в размер на 75 509,90лв.
ОТХВЪРЛЯ предявения от
„РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 129, представлявано от изпълнителния директор И. Х. М., против ОБЩИНА РАКИТОВО,
БУСТАТ *********, с адрес: гр.Ракитово,
п.к.4640, ул. „Иван Клинчаров“ №57, представлявана от
кмета Л.Д. П., инцидентен установителен иск за прогласяване нищожност на клаузата на чл.70.3 от Специалните условия към договор от 12.07.2007г. – като неоснователен.
Осъжда „РАЙКОМЕРС КОНСТРУКШЪН“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ 129, представлявано от изпълнителния директор И. Х.М., да заплати ДТ
по предявения инцидентен установителен иск в размер на
80лв. по сметка на ПзОС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския Апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: