Решение по НАХД №169/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 953
Дата: 16 май 2019 г. (в сила от 27 септември 2019 г.)
Съдия: Радостина Стаматова Методиева
Дело: 20193110200169
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

      ………….…/………………,   гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд – шести състав, в публично заседание проведено на първи април през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА

 

при секретаря Красимира Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 169 по описа на ВРС за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образува по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН по жалба на Т.Д.Ц. ЕГН ********** *** от 12.12.2018год. на директора на РДГ Варна, с което на основание чл.266, ал.1 от ЗГ му е било наложено адм. наказание глоба в размер на 250лв. за нарушаване нормата на 213, ал.1, т.2 от ЗГ.

С жалбата си въззивникът твърди, че АУАН бил съставен при допуснати съществени нарушения на процес. правила, оспорва изобщо да е извършил нарушението за което му наложена санкция с НП и моли последното да бъде отменено. В условията на алтернативност отправя искане за намаляване размера на наложеното наказание до минималния предвиден в закона.

Във фазата по съществото на делото процес. представител на въззивника моли НП да бъде отменено като сочи аргументи както за допуснати съществени нарушения на процес. правила, така и такива за липса на извършено нарушение от страна на неговия подзащитен.

За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява.

Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване, поради което същата е процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.

След като прецени обжалваното НП с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Въззивникът работел като шофьор в „Бяла транс 2“ ЕООД с управител св. Н.Т.. Посочената фирма развивала транспортна дейност основно свързана с извозването на дървесина от сечището до ТИР станцията.

Към месец октомври 2018год. св. Д.Й. работел като „техник горско стопанство“ в ТП ДГС Варна като изпълнявал служебните си задълженията в ІV-ти участък обхващащ територията на община Аврен. Служебните задължения на св.Й. включвали експедиране на дървесина, издаване на превозни билети, както и да контролира товара.

На 08.10.2018год. сутринта св. Н.Т. - управител на фирмата „Бяла транс 2“ ЕООД се свързал по телефона  със св. Д.Й. и го уведомил, че  влизат в сечището находящо се в землището на с.Здравец, общ. Аврен и ще товарят дървесина. Двамата се уговорили Й. да почне да товари на сечището и да пренесе дървесината до ТИР–станцията където Й. щял да издаде превозните билети. Така и станало. Св. Т. и въззивника управлявайки МПС-та – камиони влезли в горския участък, отишли до сечището където камионите били натоварени с дървесина. Последната двамата транспортирали до ТИР-станцията, където ги чакал  Й. и издал превозните билети. След като дървесината била разтоварена свидетелят Т. и въззивника пак се върнали с камионите в сечището да товарят като уговорката със св. Й. била като натоварят там да му се обадят за да ги чака пак на ТИР станцията за издаване на превозните билети защото имал да издава и други камиони. В изпълнение на уговореното когато камионът управляван от св. Т. бил натоварен на сечището последният се обадил по телефона на св. Й. и го уведомил за това. Й. му казал, че в момента е на друго място, но докато се придвижат до ТИР станцията ще успее да дойде там за да издаде билетите. След този разговор св.Т. управлявайки т.а. „Ивеко“ с ДК№ РВ6211АС натоварен с дървесина се отправил към ТИР-станцията, която се намирала в края на гората на асфалтовия път. Малко преди да стигне до ТИР станцията, преди да излезе от горския участък, св.Т. закъсал  с камиона в калта и спрял. Същият бил възприет от свидетелите Г.И. и Д.П. – служители на сектор „ИП“ при ОД на МВР Варна, които изпълнявайки служебните си задължения, докато се движели по пътя с.Аврен – с.Здравец, забелязали ТИР станцията и спрели за да извършат проверка. Свидетелите И. и П. попитали св.Т. за къде е предназначена дървесината в МПС-то и той им казал, че за ТИР станцията. Полицаите поискали от Т. да им представи превозен билет за превозваната дървесина, но същият не представил такъв като заявил, че чака горския. Полицаите разпоредили на св. Т. да го извика и последният го сторил. Свързал се по телефона със св. Й. и го уведомил, че са дошли служители на ИП да извършват проверка. В рамките на няколко минути св. Й. пристигнал на ТИР-станцията. В хода на проверката, от св.Т.,  полицейските служители разбрали, че дърва до ТИР станцията се извършват и с още един камион, който бил в гората и разпоредили на последния да го извика. В изпълнение на горното св.Т. се обадил на въззивника и му казал да дойде на ТИР станцията защото се извършва проверка от икономическа полиция. С камиона който управлявал – ЗИЛ с ДК№ В0316КВ, въззивникът се отправил към ТИР станцията като спрял в близост до нея на територията на гората. Повече от час след неговото пристигане там, около 14:50ч., на място пристигнали свидетелите В.В. и Г.Г. – горски инспектори при РДГ Варна. Последните били изпратени на мястото от Главния горски инспектор след поискано съдействие от страна на полицейските органи. Пристигайки на място и след разговор с полицейските служители, горските инспектори установили въззивника като водач на гореописаното МПС, както и че в същото имало натоварена дърва от дървесен вид цер, които не били маркирани. На място горските инспектори извършили замерване с рулетка и установили, че в камиона управляван от въззивника имало 9 пространствени кубични метра дърва. Установили също така и че превозен билет за тези дърва не е бил издаден. За горните констатации горските инспектори уведомили главния горски инспектор – Г.К.. След известно време последният пристигнал на място и по негови указания били съставени констативни протоколи, както и АУАН на въззивника и на св.Т.. Срещу въззивника св. В. съставил АУАН бл. № 110748/08.10.2018год., в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на чл. 213, ал.1, т.2 от ЗГ, тъй като на същата дата (08.10.2018год) в землището на с.Здравец отдел 396“в“ съхранявал 9 пр.куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „цер“ еднометрови на товарно МПС „ЗИЛ – 157 с рег.№ В03-16КВ не придружени с превозен билет доказващ законния им произход.

Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника срещу подпис.

С постановление на прокурор от ВРП от 23.10.2018год. на същата дата, въз основа на материалите от проверката направена от служителите на ИП по същия случай било образувано д.п. № 2269/2018год. по описа на ІV РУП.

На 12.12.2018год., въз основа на акта, директорът на РДГ Варна издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.213, ал.1, т.2 от ЗГ и на основание чл. 266, ал.1 от ЗГ му наложил адм. наказание глоба в размер на 250лв.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.

 При извършена служебна проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Допуснати съществени нарушения на процес. правила в досъдебната фаза на адм.наказателното производство съдът не констатира.

След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е издадено в нарушение материалния закон по следните съображения:
С НП на въззивника е наложено наказание за нарушаване нормата на чл. 213, ал.1 т.2 от ЗГ. Цитираната норма вменява забрана за  покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване на дървесина, непридружена с превозен билет като в случая повдигнатото обвинение съответно наложената санкция е за съхраняване на дървесина непридружена с превозен билет.
„Съхранението“ като форма на изпълнително деяние на това нарушение се изразява в упражняването на фактическа власт върху дървесината предмет на нарушението по такъв начин, че ограничава достъпа до нея на трети лица като се вземат и мерки за запазване и подобряване на нейните качество. В горния смисъл е значението на думата „съхранявам“ дадено в тълковния речник – „държа на сигурно място, пазя от разхищение или повреда“.
В случая от събраните по делото доказателства не бе установено въззивникът да е пазил дървесината която е била в управляваното от него МПС. Напротив от всички събрани в хода на съдебното следствие гласни доказателства, в това число и показанията на св.Й. (служител на РДГ Варна натоварен със задължението да експедира дървесината, да издава превозните билети и да осъществява контрол върху товара), показанията на  св.Т., показанията на двамата разпитани в хода на съдебното следствие полицейски служители, по категоричен начин се установява, че на въпросната дата въззивникът като водач на МПС е транспортирал дървесината от сечището в гората (временния склад) до ТИР станцията – мястото където се претоварва дървесината на друго МПС  за последващо транспортиране като с тези факти безспорно актосъставителят е бил наясно още в момента на съставяне на акта. В тази връзка следва да се отбележи, че заварването на място на едно МПС пълно с дърва, което е спряло (в покой) не всякога води на извод за съхранение още повече, че в случая видно от показанията на всички разпитани по делото свидетели, а и от събраните писмени доказателства, в това число КП съставен от контролните органи на място, се установява, че МПС-то в което са се намирали дървата е било в горска територия – в отдел 396“в“, а по време на проверката са били представени документи за разрешен достъп до държавната горската територия, както и такива за монтирано джи пи ес устройство съгласно изискванията на ЗГ. Налице е обективна несъставомерност, доколкото въззивникът не е осъществил от обективна страна деянието за което му е наложена санкция ако и по делото да не е спорно, че за дървата в управлявания от него камион не е бил издаден превозен билет.
В случая обаче събраните по делото доказателства сочат на липса и на субективна съставомерност доколкото по категоричен начин от събраните гласни доказателства бе установено на първо място, че въззивникът с натоварения камион е тръгнал от сечището по указания дадени от полицейски служители от ИП. И на следващо място защото още при започването на работата въпросния, именно служителя от ДГС Варна, който е следвало да седи на сечището и да издава превозните билети преди потеглянето от там, е дал указания да се товари и да се тръгва като превозните билети ще се издават на ТИР –станцията, което е било и сторено при предходния курс. Очевидно е, че при наличие на такива указания дадени от служителя на ДГС Варна, който е натоварен с издаването на превозните билите от временния склад (сечището) и маркирането на дървесината, няма как да се приеме, че въззивникът е искал или допускал настъпването на някакви общественоопасни  последици (умисъл), нито пък, че е бил длъжен или е могъл да предвиди настъпването на такива (непредпазливост). Още по-малко пък за вина може да се говори, когато се изпълняват указания на полицейски служители. 
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е издадено в нарушение на материалния закон и като такова следва да бъде отменено.

Водим от горното съдът

 

Р    Е    Ш    И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1033 от 12.12.2018год. на директора на РДГ Варна с което на Т.Д.Ц. ЕГН **********, на основание чл. 266, ал.1 от ЗГ е било наложено адм. наказание глоба в размер на 250лв. за нарушаване нормата на 213, ал.1, т.2 от ЗГ.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.

 

 

                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: