№ 235
гр. Варна , 18.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на осемнадесети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Елина П. Карагьозова
Ралица Ц. Костадинова
като разгледа докладваното от Марин Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503697 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК.
Подадена е частна жалба от „ФОРДИА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление град Варна, ул. „Петър Скорчев“, № 19, ет.2, ап.2, представлявано от
управителя Игор Александрович Дербин, против определение № 262503/27.10.2020 г. на
ВРС по гр.д.№ 13359/2020 г., с което е прекратено производството по делото и е изпратено
по подсъдност на ВОС.
В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на определението, като се
твърди, че предявеният иск за установяване погасяването на ипотечното право и заличаване
на процесната договорна ипотека, с оглед твърдяното основание за това, е неоценяем,
поради което неправилно ВРС прекратил производството пред себе си и изпратил делото по
подсъдност на ВОС. Изложените доводи касаят разграничението на две отделни основания
за заличаване на ипотеката, които обуславят и приложението на различни правила при
определяне цената на иска. Твърди се, че при претенция за заличаване на ипотека, поради
погасяване на обезпеченото с нея вземане, цената на иска се определя според неговия
размер. В случай обаче, че основанието за заличаване касае погасяване на самото ипотечно
право, каквото е налице и по настоящото дело, с оглед сливането на качествата кредитор и
собственик на имота, то искът няма цена. За аргументиране на тезата си жалбоподателят се
позовава на аналогия с постановките на т.1 от Тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по
тълк. д.№ 4/2015 г. на ОСГТК на ВКС относно определяне на цената на негаторния иск,
респ. квалифицирането му като неоценяем според конкретния му предмет. Моли да бъде
отменено постановеното определение и производството да се разгледа от родово
1
компетентния РС - Варна.
Насрещната страна не се конституира, с оглед едностранния характер на
производството до даване ход на исковата молба (арг. от чл.129 и 130 ГПК).
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „ФОРДИА“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление град Варна, ул. „Петър Скорчев“, № 19, ет.2,
ап.2, представлявано от управителя Игор Александрович Дербин, срещу „ИНТЕРКОМ
ГРУП“ ООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, с искане да се признае за установено
в отношенията между страните, че ипотечното право върху Апартамент с идентификатор
10135.2563.759.1.11, с адрес: град Варна, жк „Бриз“, учредено с Нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 191, том № IV, рег. № 8676,
дело № 777/01.12.2010 г. и вписано в полза на ответника въз основа на Договор за цесия от
16.05.2017 г., вписан с Акт № 148, том I, вх. рег. № 2716/07.02.2018 г., дв. вх. рег. №
2687/07.02.2018 г. по описа на Служба по вписванията – Варна, е погасено и не съществува,
като се иска постановяване от съда на заличаване на посочената ипотека.
С обжалваното определение № 262503/27.10.2020 г. на ВРС по гр.д.№ 13359/2020 г., е
прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на ВОС. В мотивите към
определението съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 179, ал. 1 от ЗЗД за установяване погасяване на ипотечното право по съдебен ред,
цената на който се определя от засегнатия с ипотечното право интерес на ищеца или
съобразно сумата, за която е учредена договорната ипотека. Като съобразява общия размер
на вземането, за което е учредена, който възлиза на 500 000 лева, видно от представения по
делото договор и на осн. чл. 104, т.4, районният съд преценява, че не е компетентен и
изпраща делото на ВОС.
Настоящият състав не споделя изложените в жалбата доводи във връзка с
определянето на така предявения иск като неоценяем. Касае се за иск за заличаване на
договорна ипотека, представляваща неделимо вещно право, на основание различно от
погасяване на обезпеченото вземане, а именно погасяване на ипотечното право, поради
сливане качествата на кредитор и собственик на имота. Цената на иска в случая следва да се
определи в съответствие с константната съдебна практика, която приема, че при иск за
прогласяване недействителността на договор за учредяване на ипотека цената на иска се
определя от данъчната оценка на ипотекирания имот, тъй като предмет на предявения иск е
валидността на ипотечното правоотношение /Определение № 44/15.01.2010 г. по ч. т. д. №
725/2009 г./. Последователна е практиката на ВКС, в която се застъпва становището, че
2
даденото с посоченото определение разрешение е приложимо не само спрямо искове за
установяване недействителност на договор за ипотека, но и към всички други искове, с
които се цели установяване несъществуването на ипотечното право с източник договор за
ипотека, независимо от съществуването на обезпеченото с ипотеката вземане /така
Определение № 379/24.07.2017 г. по ч.т.д. № 1470/2017 г. на ВКС, I-во т.о., както и
цитираните в него определения, също Определение № 570/03.11.2020 г. по т.д.№ 524/2020 на
ВКС, II-ро т.о./ Неоценяеми са само исковете за защита на неимуществени права, както и
исковете за факти, които следва да са изрично предвидени в закон съгласно чл. 124, ал.4 от
ГПК. В случая искането за установяване погасяването на ипотечното право и заличаване на
ипотеката не попада в нито една от двете групи, тъй като е насочено към защита на права на
страните по имуществено правоотношение.
Така, съдът намира за правилни изводите на ВРС относно вида на предявения иск
като оценяем, но не и относно определянето цената на иска в размер на сумата, за която е
учредена договорната ипотека. Цитираното в обжалваното определение на ВРС разрешение
на ВКС, дадено в Определение № 270/10.04.2012 г. по ч.гр.д.№ 187/2012 г. касае различна
хипотеза на заличаване на ипотеката, чието основание е свързано с погасяването на
обезпеченото вземане. Именно поради липсата на идентичност в двата случая, съдът е
следвало да съобрази, че претенцията на ищеца за установяване погасяването на ипотечното
право и заличаване на ипотеката почива на факт, извън удовлетворяването на вземането, за
което е учредена. С оглед изложеното и като се съобрази посочената по-горе приложима в
случая практика, цената на иска е следвало да се определи според данъчната оценка на
ипотекирания имот.
По делото не са били представени доказателства за размера на данъчната оценка на
ипотекирания имот, тъй като в исковата молба е посочено, че претенцията е неоценяема, но
този извод се основава на неправилното квалифициране от страна на ищеца на предмета на
спора като установяване на факт. Като е приела, че цената на иска следва да се определи
според размера на обезпеченото вземане, първата инстанция също не е изискала
доказателства в тази насока. Прецизирането на предмета на иска, както и на неговата цена е
задължение на съда, сезиран с исковата молба.
При липсата на данни, по които да се определи цената на иска определението за
прекратяване се явява преждевременно постановено, поради което следва да бъде отменено.
Едва след даване на указание за отстраняване на нередовностите по исковата молба чрез
посочване на цена на иска, респ. представяне на съответните доказателства за това, би могъл
да се обоснове и извод за родовата подсъдност на предявения иск по чл. 104, т.4 от ГПК.
Въз основа на горното, съдът
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 262503/27.10.2020г. на ВРС, с което е прекратено производството
по гр.д.№ 13359/2020г. и е изпратено по подсъдност на ВОС.
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по отстраняване на нередовности на искова молба и
определяне на цената на иска, съобразно указанията, дадени в мотивната част на настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по арг. на противното от
чл. 274, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4