Определение по дело №803/2020 на Административен съд - Варна

П Р О Т О К О Л

 

 

Варненският административен съд, ХІХ състав, в публично заседание на двадесет и осми юли две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН

 

 

секретар Румела Михайлова сложи за разглеждане докладваното от съдията-докладчик административно дело № 803 по описа за 2020 година.

         

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА М.П.П., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Г.В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ С.К.С., редовно уведомен от предходно съдебно заседания, не се явява, представлява се от адв. Г.В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

 

ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА В.Й.Д., редовно уведомена от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. Г.В., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

 

 ОТВЕТНАТА СТРАНА ЗАМЕСТНИК-КМЕТА НА ОБЩИНА ВАРНА, редовно уведомена при условията на чл. 138 ал. 2 от АПК, не се явява, не изпраща представител.

Съдът докладва молба от ответника, чрез процесуалния му представител гл. юриск. И. С., със с. с. № 10917/19.07.2021 г., в която заявява, че поради служебна ангажираност ѝ е невъзможно явяването в днешното с.з., но в случай, че не са налице процесуални пречки не възразява да се даде ход на делото в нейно отсъствие. Не възразява да се изслуша вещото лице по допуснатата допълнителна СТЕ. Няма да сочи други доказателства. По отношение на неоснователността на жалбата е изразила становище, като смятат, че заповедта, която е обжалвана е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените по закон правомощия, спазени са изискванията за форма и съдържание, както и административно-производствените правила и се изтъква правилно приложение на материалния закон. Претендират се разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, в минимално предвидения размер от 100 лв., съгласно чл. 24 от НЗПП и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по т.д. № 5/2009 г. на Общото събрание на ВАС. При представяне на списък с разноски от насрещната страна, има искане размера на адвокатския хонорар да бъде съобразен с императивно предвидения минимум.

 

ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА „ЛАНТАН ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, с управител К. Ч., редовно уведомени от предходно с.з. чрез адв. К. и се представляват от адв. К.К.К., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

 

          В залата се явява ВЕЩОТО ЛИЦЕ Г.Ж.Г..

 

Адв. В.: Не са налице пречки, моля да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

 

Предвид редовното уведомяване на страните и с оглед становището на процесуалните представители, съдът счита, че не съществуват пречки по хода, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

 

          Съдът докладва  постъпилата допълнителна съдебно-техническа експертиза със с.д. № 10760/15.07.2021 г., изготвена от вещото лице Г.Ж.Г., която за днешното съдебно заседание се явява в срок.

 

          Адв. В.: Имам екземпляр от експертизата, свалила съм я от електронната папка. Не възразявам да се пристъпи към изслушване на вещото лице, доколкото заключението е представено в срок.

          Адв. К.: Аз също съм си разпечатал експертизата от електронната папка. Да се пристъпи към изслушване на вещото лице.

 

          Съдът пристъпва към изслушване на допълнителната експертиза, като вещото лице е със снета от преди самоличност. Съдът го предупреждава за наказателната отговорност по чл.291 от НК.

Вещо лице: Поддържам представеното заключение.

 

Адв. В.: Можете ли да кажете дали УПИ ІІІ влиза в обжалваната заповед, в графична и текстова част?

Вещо лице: УПИ ІІІ не влиза в разработката на плана. Обжалваната заповед е за УПИ ІІ – 327.

 

Адв. В.: Кой е действащия план за имота на жалбоподателите  след Заповед Г-6, обжалваната заповед?

Адв. К.: Вещото лице няма такава задача и не мисля, че е изследвал това обстоятелство.

Адв. В.: Предвид обстоятелството, че в графичната част се засяга имота на жалбоподателите и за него е отредено УПИ ІІІ, а в текстовата част тя липсва. Практически за имота на жалбоподателите няма действаща заповед. Той вече не е поземлен имот, става УПИ ІІІ, няма заповед и затова не е вярно това, което твърди вещото лице.

 

Съдът дава възможност на адв. В. да преформулира въпроса към вещото лице:

Адв. В.: Кой е действащия план за имота на жалбоподателите?

Вещо лице: Този въпрос го имаше в първата задача към мен като вещо лице. Аз съм отговорил. Експертизата е приета в предишното заседание. Действащия план за УПИ ІІІ е този одобрен със Заповед № Г-17 от 1995 г.

 

Адв. В.: Урегулиран поземлен имот ли е имота на жалбоподателите?

Въпрос от съда: В графичната част на плана, който е на обжалване в това производство, има ли посочени регулационни линии и строителни показатели за УПИ ІІІ?

Вещо лице: Има посочени регулационни линии, доколкото те са част от опорния план, от извадката, която е приложена в първата графика на обжалвания план, която е комбинирана извадка от КК и от плана, одобрен със Заповед № 17-1995 г.

 

Въпрос от съда: Кои са регулационните граници на УПИ ІІІ - тези от плана от 1995 г.  или има нови такива, които да са посочени в обжалвания план?

Вещо лице: Уличните регулационни линии са същите както от 1995 г. Регулационните граници на УПИ ІІІ към ул. „Генерал Столетов“ и ул. „Цар Асен“, както и към ул. „Марин Дринов“ са същите, непроменени, спрямо плана, одобрен със заповед № Г-17 от 1995 г. С обжалвания план се обособява УПИ ІІІ и вече бившата кадастрална граница между ПИ 327 и ПИ 61 и 65 стават вътрешни регулационни граници, но те съвпадат на 100% с кадастралните граници от КК, одобрена с заповед от 2008 г.

 

Адв. В.: Разпоредбата на чл. 31 ал. 2 т. 1 от ЗУТ изразена ли е в графичната част в плана за застрояване към заповед № Г-6? Дали е правилно нанесена, защото нашето твърдение е, че не е правилно нанесена.

Вещо лице: Въпросният текст гласи „до страничната граница на УПИ най-много до 1/3 от височината на сградата“, говорим за отстоянието за застрояване и вътрешни регулационни линии. Предишното заседание обясних доста подробно, графично, с подробно обяснение в какво се изразява същността на този текст. Както още тогава обясних, че обжалваната заповед е за ПРЗ. В плана за застрояване се представят линии на застрояване. Те са задължителни или ограничителни. В случай, че има някакво значение, в процесния план те са ограничителни. Текстът, за който адв. В. задава въпрос по никакъв начин не се представя в плана за застрояване. Няма го като изискване в Наредба № 8. Няма го като практика, бих казал, че донякъде е и невъзможно, да се представи в план за застрояване. За това се представят допълнителни обемно-устройствени и силуетни проучвания. Както казах и в предишното заседание, прилагането на този текст и всички останали на чл. 31 и чл. 35, се доказват с инвестиционен проект за сградата.

 

          Адв. В.: Госпожо Председател, нямам повече въпроси към вещото лице.

         

          Адв. К.: Нямам въпроси към вещото лице.

 

          Адв. В.: Възразявам по приемането на експертизата. Смятам, че вещото лице не е отговорило на поставените въпроси. Не мога да кажа, поради каква причина, но считам, че отговорите не кореспондират с текстовете на закона. Считам, че има лична заинтересованост между вещото лице и заинтересованата страна, видно от държанието им преди заседанието. Считам, че има лична заинтересованост.

 

          Въпрос от съда към адв. В.: Факти за лична заинтересованост ще сочите ли?

          Адв. В.: Факти в тази насока не мога да посоча, единствено комуникацията пред зала и тук в заседанието, как страната насочва отговорите на вещото лице…

 

          Адв. К.: Да бъде приета експертизата. Считам, че вещото лице е отговорило на поставените въпроси.

 

         

          Съдът счита, че субективното становище на която и да е от страните, свързано с нехаресването и неодобрението на отговорите на вещото лице не означава, че то не е отговорило на пълно, ясно и обосновано на поставените въпроси, поради което счита, че няма пречки изслушаната в днешното съдебно заседание допълнителна експертиза да бъде приета по делото, с оглед на което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото съдебно – техническа експертиза  с.д. № 10760/15.07.2021 г., изготвена от вещото лице Г.Ж.Г..

 

В предходно съдебно заседание вещото лице направи искане за увеличаване на първоначално определения депозит от 300 на 780 лв. В рамките на вече определения депозит бе поставена и допълнителната задача към експертизата, като съдът не се е произнесъл по увеличението.

 

Адв. В.: Възразявам срещу евентуалното увеличение на депозита.

Адв. К.: Предоставям на съда.

 

Съдът счита, че следва да бъде увеличен депозита за вещо лице от първоначално определения 300 на 780 лв., така, както е посочен в справката-декларация от вещото лице, поради което

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

 

ОПРЕДЕЛЯ окончателен депозит в размер на 780 лв. (седемстотин и осемдесет) лева за експертизите, изготвени от арх. Г. с вх. №№ 8628/09.06.2021 г. и 10760/15.07.2021 г., като  връчва  РКО на вещото лице за сумата от 300 (триста) лева на вещото лице арх. Г., като за разликата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева указва на жалбоподателите чрез адв.В., че следва да я внесат солидарно в 14-дневен срок от днес по сметка на Административен съд – Варна за вещи лица, УНИКРЕДИТ БУЛБАНК  IBAN: ***, като след представяне на доказателство за внесената разлика от 480 лв. ще бъде издаден РКО на вещото лице, който ще бъде на разположение по делото и връчен при поискване.

 

Адв. В.: Нямам допълнителни доказателствени искания. Представям списък на разноските.

 

Адв. К.: Нямам доказателствени  искания. Представям списък на разноските.

 

Адв. В.: Не правя възражение за разноските, доколкото за всяка една от страните хонорара е в рамките на предвидения минимум в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По скоро правя възражение, че на заинтересованата страна не следва да се присъждат разноски в процеса. Това е моето становище.

 

Адв. К.: Не правя възражение по размера. Действително хонорарите са сходни. По отношение на другия въпрос, той е правен, съдът ще се произнесе по същество. Все пак обжалваният административен акт в случая се явява благоприятстващ. ГПК предвижда, че на трето лице – помагач не се присъждат разноски. В момента ние не сме трето лице – помагач, а заинтересовано лице по АПК. Считам, че тази разпоредба не следва да се прилага по аналогия, защото третото лице помагач в гражданския процес е различен от заинтересовано лице в административния процес.

 

Адв. В.: Считам, че не следва да се присъждат, доколкото нито АПК, нито ГПК могат да се тълкуват разширително. Нормите са императивни и ако законодателят прецени, че се дължат разноски на някои от страните  той изрично го е уредил. Ако липсва такава уредба, не би следвало да се възлагат разноски.

 

СЪДЪТ ПРИЛАГА по делото представения списък с разноските, в едно с доказателства за извършените разходи, на адв. В., процесуален представител на жалбоподателите, както и списъка на разноските на заинт. лице „Лантан Инвестмънт“ ООД, представен от адв. К., ведно с доказателства за направени плащания.

 

 

Производството е образувано във връзка с жалбите на М.П.П. в лично качество, С.К.С. в лично качество и В.Й.Д. в лично качество, тримата представлявани от адв. Г.В. срещу заповед № Г-6/28.01.2020г., издадена от заместник кмета на община Варна, с която е одобрен план за регулация и застрояване на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв. 670 по плана на 2-ри м.р. на гр. Варна, представляващ изменение на ЧИЗРП, одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995г. на кмета на община Варна.

По делото бяха приети няколко съдебно-технически експертизи, чиито заключения съвпадат напълно.

Видно от заключението на съдебно-техническата експертиза с вх. № 12390/09.10.2020г., изготвена от арх. В. С., както и с оглед на уточненията направени от вещото лице арх. С. в съдебно заседание на 27 януари 2021г. става ясно, че: Предвижданията на одобрения със заповед № Г-6/28.01.2020 г., издадена от заместник кмета па община Варна ПРЗ на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв. 670 по плана на 2-ри м.р. не засягат имота на тримата жалбоподатели, същият не влизат в разработката на обжалвания план. Вещото лице уточни, че предвиденото подземно застрояване с възможност за достигане до имотни граници не представлява свързано застрояване, нито е намаляване на отстоянията. Отстоянието на подземното застрояване от регулационните линии  не е предвидено нито в ЗУТ, нито в подзаконовите нормативни актове по прилагането му. В чл. 25 от Закона за устройство на територията е посочено, че застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. Тоест, външните и вътрешните линии на застрояване касаят само надземното и приземното ниво на сградите, но не и подземното такова. В чл. 31 от ЗУТ е регламентирано разстоянието на сградите от регулационните граници в зависимост от височината им, от което следва, че цитираната разпоредба визира границите на надземната част от сградата, респективно същата не намира приложение досежно подземното застрояване. От друга страна, чл. 75, ал.2 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони сочи, че с подробния устройствен план се определят линии на надземното застрояване и линии на подземното застрояване, от което следва извода, че е допустимо линиите на подземното застрояване да не съвпадат с тези на надземното застрояване и да не се определят при едни и същи правила. За подземното строителство извън Столична община няма изисквания за отстояния, като същото може да бъде и на границите на УПИ без това да го превръща в свързано застрояване или да се счита за намалено отстояние. В същия смисъл е следната практика на Върховния административен съд: решение № 7346 от 30.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8228/2012 г., II о., докладчик съдията С Й; решение № 15909 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11861/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията П Н; определение № 13643 от 21.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13886/2013 г., II о., докладчик съдията Д Р/.

С обжалваният план не се променя предназначението на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв. 670 по плана па 2-ри м.р. на гр. Варна, каквото е било по предходния и действащ ПУП-ЗИЗРП, одобрен със заповед №Г-17/18.01.1995 г. на кмета на община Варна. Конкретното предназначението на поземлените имоти е определено в чл. 8 от ЗУТ и то не е свързано с височината на застрояване, затова и промяната на застрояването от средно към високо не представлява промяна на конкретното предназначение на имота по смисъла на чл. 8 от ЗУТ. 

С обжалвания план не се предвижда свързано застрояване между УПИ ІІ-327 „за жилищно застрояване“ в кв. 670 по плана па 2-ри м.р. на гр. Варна и имот с идентификатор 10135.2557.61, свързано застрояване не се предвижда с жилищните сгради  в имот 10135.2557.61, не е предвидено свързано застрояване по отношение на подземното застрояване между тези два имота.  Жалбоподателите не са собственици на имот 10135.2557.61. Те са собственици на самостоятелни обекти в сгради, които са в режим на етажна собственост в имот с идентификатор 10135.2557.61.  С обжалвания план не се допускат намалени отстояния към имот 10135.2557.61 и не се въвеждат ограничения в режима му на застрояване и ползване, като разпоредбите на чл.32, ал.2 и ал.1 от ЗУТ, както и на чл.31, ал.1 и чл.35, ал.1 са неприложими в разглеждания случай.

Архитект В.С. сочи в заключението си, че с обжалвания план, представляващ изменение на действащ застроително-регулационен план, одобрен през 1995г.,  имот с идентификатор 10135.2557.327 от кадастралната карта се урегулира в УПИ ІІ-327. При изслушване на вещото лице арх. С. в съдебното заседание на 27 януари 2021г. два пъти уточнява, че в частта на изменение на регулационния  план, процесния план урегулира поземлен имот 327, като регулационните линии следват имотните граници по кадастралната карта на този имот.

В договора за приватизация на общински нежилищен имот, вписан в Службата по вписвания вх.№11022/04.05.2018г., сключен на 03.05.2018г. между Общински съвет – Варна и „Лантан Инвестмънт“ ООД  /конституирано като заинтересована страна в настоящото производство/ е записано, че поземлен имот с идентификатор 10135.2557.327 с площ от 849 кв.м е самостоятелно обособен и нанесен в кадастралната карта  на район „Приморски“, одобрена със заповед №РД-18-92/14.10.2008г. на изп. директор на АГКК и за него е бил издаден АОС №7034/25.07.2012г.  Имот 10135.2557.327 е представлявал част от УПИ І „за жилищно строителство“ като с обжалваното изменение на действащия застроително-регулационен план,  е урегулиран в УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“. Поземлен имот 10135.2557.327 граничи с поземлени имоти 10135.2557.60, 10135.2557.61 и 10135.2557.62. Жалбоподателите притежават жилища /самостоятелни обекти/ в сгради в режим на етажна собственост, които са разположени в поземлен имот с идентификатор 10135.2557.61, който се намира в обхвата на УПИ ІІІ „за жилищно строителство“, като според уточненията направени от арх.Г. в днешното съдебно заседание УПИ ІІІ не е част от разработката на обжалвания план. Такива уточнения бяха направени и от арх. С. при изслушване на изготвената от него СТЕ.

От графичната част на оспорения план е видно, че в очертанията на стария УПИ І „за жилищно строителство“ са съществували поземлени имот с идентификатор 10135.2557.327, 10135.2557.61 и 10135.2557.62. Същото се подчертава и от вещото лице арх. Г.Г. в изготвената от него съдебно-техническа експертиза с вх. № 8628/09.06.2021 г. При изслушване на заключението в съдебното заседание на 30 юни 2021г. арх. Г. обяснява, че с обжалвания план  УПИ ІІ-327 се отделя от УПИ І и от останалата част е обособен УПИ ІІІ, но  само като номерация без да са предвидени за него нови регулационни линии, като в неговите очертания остават поземлени имоти 10135.2557.61 и 10135.2557.62. Архитект Г. подчертава, че външните регулационни граници на УПИ ІІ-327 и УПИ ІІІ съществуват като кадастрални в кадастралната карта на район „Приморски“ още преди разделянето на УПИ І.

Както от графичните разработки, така и от приетите по делото заключенията на архитектите С. и Г. става ясно, че имоти с идентификатори 10135.2557.61 и 10135.2557.62 остават в условно образувания УПИ ІІІ, който е част от УПИ І, като за УПИ ІІІ обжалвания план не предвижда собствена регулация. Тоест, обжалваният план не урегулира УПИ ІІІ, а единствено УПИ ІІ-327, чийто регулационни граници съвпадат с кадастралните граници на поземлен имот с идентификатор 10135.2557.327. Иначе казано, при отделянето на УПИ ІІ-327 от УПИ І, останалата част от УПИ І, в която се намират имоти с идентификатори 10135.2557.61 и 10135.2557.62 е именована условно в плана като УПИ ІІІ, без в обжалвания план да има регулационни и застроителни показатели за УПИ ІІІ. В съдебното заседание на 30.06.2021г. вещото лице подчертава, че кадастралните граници на имоти с идентификатори 10135.2557.61 и 10135.2557.62 не са променени с обжалвания план чрез нови регулационни граници. Същото беше потвърдено и в днешното съдебно заседание при изслушване на допълнителната СТЕ.

В заключението на арх. Г. с вх.№8628/09.06.2021г. е отбелязано, че с обжалвания план не се предвижда застрояване в УПИ ІІІ /в което се намира имот с идентификатор 10135.2557.61/. Вещото лице сочи, че разстоянията между новопредвиденото застрояване в УПИ ІІ-327 и съществуващите сгради в имот с идентификатор 10135.2557.61 са спазени и няма да е налице засенчване, тъй като засенчване се изследва само през улица и към дъното на парцела, но не и през страничната граница. Вещото лице обяснява, че външните линии на застрояване на УПИ ІІ-327 изчертани в обжалвания план с червена пунктирна линия са ограничителни, а не задължителни и спрямо тях са спазени нормативните отстояния. Бъдещото застрояване може да отстои и по-навътре от ограничителните застроителни линии.

Архитект Г. е категоричен, че разпоредбата на чл.31 от ЗУТ във всичките ѝ алинеи касае фазата на проектиране на сградите и е задължителна за съобразяване при изготвяне на инвестиционните проект, в които се предвиждат нормативите за разстояния на сградите на основното застрояване до регулационните граници /странични и дъно/ на урегулирания имот.  С този извод е съгласен и съдът, тъй като в самата разпоредба на чл. 31 от ЗУТ не случайно са употребено понятието „граница на урегулирания имот“ и за да бъдат спазени отстоянията  границите на урегулирания имот, които по съществото си са  регулационни  линии трябва да са влезли в сила. Т.е. няма как предварително да бъдат съобразени разстоянията по чл. 31 от ЗУТ на основното застрояване към регулационните линии преди тези регулационни линии да бъдат предвидени с план, който да е влязъл в сила. Това означава, че изискванията на чл. 31 от ЗУТ не биха могли да касаят урегулирането на имотите, а касаят инвестиционното проектиране, свързано с тяхното застрояване.  Освен това, вещото лице обясни задълбочено, че разстоянията в чл.31 ал.1  от ЗУТ се отнасят до първите 9 м от височината на сградата, като след тази височина отстоянието се увеличава с по един метър на всеки три метра височина, което обаче се предвижда при изготвянето на инвестиционните проекти. Невъзможно е при урегулирането на поземлен имот в плана за регулация и застрояване да бъдат предвидени всички хипотези и варианти  на застрояване на този имот, т.к. те действително биха могли да бъдат повече от един и всеки   от тях  да е съобразен с правилата и нормативите на урегулиране на ПИ.

При изслушване на заключението в съдебното заседание на 30 юни 2021г. архитект Г. подчертава, че не е открил разлика между графичната и текстовата част на обжалвания план. Сочи, че и по предходния план застрояването е било средно, докато с обжалвания е предвидено високо застрояване, което обаче не е свързано с промяна на предназначението на имота, което си остава за жилищно застрояване. Според вещото лице спорния план е съобразен с предвижданията на ОУП на община Варна, одобрен през 2012г., като доводите, които конкретно е изложил във връзка съобразяването с ОУП се споделят и от настоящия съд.

В съдебно-техническата експертиза с вх.№10760/15.07.2021г., също изготвена от арх. Г., отново става ясно, че имоти с идентификатори 10135.2557.61, 10135.2557.62 и 10135.2557.327 съществуват самостоятелно в кадастралната карта. Вещото лице утвърждава в заключението си, че външните регулационни граници на УПИ ІІ-327 по ЗРП, одобрен със заповед №Г-17/18.01.1995г. съвпадат напълно с кадастралните граници на ПИ 10135.2557.327. Вътрешните регулационни линии на УПИ ІІ-327 по обжалвания план също напълно съвпадат с  кадастралните му граници и с новите регулационни граници не се променят кадастралните граници на  поземлени имоти 10135.2557.61 и 10135.2557.62.

Следователно, със заповед №Г-6/28.01.2020г., издадена от заместник кмета на община Варна, с която е одобрен план за регулация и застрояване на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв.670 по плана на 2-ри м.р. на гр.Варна, представляващ изменение на ЧИЗРП, одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995г. на кмета на община Варна, всъщност по реда на чл.17 ал.1 от ЗУТ е изработен РЗП за поземлен имот 10135.2557.327, при който вътрешните му регулационни линии съвпадат с имотните граници. Тоест, с обжалвания в настоящото производство план по реда на чл.17 ал.2 т.1 от ЗУТ от наличните неурегулирани имоти 10135.2557.327, 10135.2557.61 и 10135.2557.62, находящи се в УПИ І  е урегулиран 10135.2557.327 в  УПИ ІІ-327. Останалите два имота  10135.2557.61 и 10135.2557.62 са неурегулирани с обжалвания план и биха могли да бъдат урегулирани с отделни планове за всеки от тях  с цел образуване на повече на брой самостоятелни урегулирани поземлени имоти.

Освен това, жалбоподателите са собственици единствено върху жилища и идеални части от общите части на сградите, в които се намират, както съсобственици на идеални части от правото на строеж, отговарящи на застроената площ на техните апартаменти. Тоест, жалбоподателите не са собственици на терена, нито имат учредено право на строеж в повече от обема на реализираното в апартаментите, които притежават и не биха могли да пристрояват или надстрояват по силата на правото на строеж, което вече е използвано при изграждането на жилищата им, което опровергава твърдението им, че обжалвания план би възпрепятствал техни бъдещи инвестиционни намерения за ново застрояване на  имот 10135.2557.61.

Доказателствата по делото /текстови и графични/, както и трите съдебно-технически експертизи по делото опровергават становището на Върховния административен съд, дадено в мотивите на определение №4546/08.04.2021г. по адм. дело № 3501/2021г., че с обжалвания план от УПИ І са образувани УПИ ІІ-327 и УПИ ІІІ, в който попада имот 10135.2557.61. Вещите лица архитект С. и архитект Г., които притежават специални знания по урегулиране на територията, са категорични, че с оспорения план не е урегулиран УПИ ІІІ, а единствено и само УПИ ІІ-327 и УПИ ІІІ не е част от разработката нито в текстовата, нито в графичната част. Не на последно място, УПИ ІІІ не е непосредствено  засегнат от предвижданията на обжалвания план по смисъла на чл.131 от ЗУТ. Съгласно приетите по делото съдебно-технически експертизи и текстови и графичен материал, събран в хода на административното и съдебното производство.

Задължителни по смисъла на чл.224 от АПК са тези указания на ВАС, които са по тълкуването и прилагането на закона, т.е. отнасят се до правната преценка на предходната съдебна инстанция. Не могат обаче да се дават, а ако са дадени не са задължителни, указанията по съществуването или несъществуването на факти или по доказателствената сила на конкретни доказателства, доколкото тя не е определена от процесуалния закон. Няма съмнение, че указанията на касационното решение са задължителни за съда, на който делото е върнато за ново разглеждане, но задължителни са само указанията по тълкуване и прилагане на закона, а не и тези по преценка на доказателствата и установяване на факти. Преценката на доказателствата и доводите на страните се извършва от съда по негово вътрешно убеждение /чл.12 от ГПК и чл.14 ал.1 от НПК/. Следователно, указанията на касационната съдебна инстанция относно  преценката на доказателствата не са задължителни при по-нататъшното разглеждане на делото и дори представляват недопустимо вмешателство във вътрешното убеждение на решаващия съд.

Изхождайки от горното, не само, че не са задължителни, но дори са опровергани от целия доказателствен материал,  доводите на ВАС, дадени в определението, с което делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия, че с процесния план УПИ І е разделен на УПИ ІІ-327 и УПИ ІІІ, и че УПИ ІІІ е част от разработката, поради което да се счита за непосредствено засегнат по смисъла на чл.131 ал.1 т.1 от ЗУТ.

Заключителният извод на настоящия съд е, че жалбоподателите нямат правен интерес от обжалване на плана за регулация и застрояване на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв.670 по плана на 2-ри м.р. на гр. Варна, представляващ изменение на ЧИЗРП, одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995г. на кмета на община Варна, тъй като не влизат в нито една от категориите, изброени в чл.131 ал.1 и ал.2 от ЗУТ и с плана не са нарушени или застрашени техни права, свободи или законни интереси по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК.

Изложеното сочи, че е налице  основание за оставяне без разглеждане на трите жалби, които са съединени в една и делото трябва да бъде прекратено.

Съгласно чл. 143 ал. 4 от АПК,  когато съдът прекрати производството право на разноски имат и заинтересованите страни, за които актът е благоприятен. Няма съмнение, че обжалваният акт е благоприятен за заинтересованата страна „Лантан Инвестмънт“ ООД, поради което съдът счита, че на дружеството следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 960 лв. с ДДС. Тази сума е дължима за присъждане, предвид доказателствата представени по делото фактура с начислено ДДС, което се дължи, съгласно Закона за адвокатурата и извлечение от банкова сметка ***, както и договора за правна защита и съдействие.

На основание чл. 143 ал. 3 от АПК, съдът счита, че следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение на ответника, като счита, че тази разпоредба следва да бъде тълкувана и прилагана съгласно принципите на административния процес, които в значителна част се различават от гражданския процес, а именно в административния процес на обжалване винаги е административен акт, действие или бездействие на съответния административен орган. Доколкото в настоящото производство се обжалва положителен административен акт, одобряване на план, съдът счита, че поведението на ответника не може да се счита за такова, което да  е дало повод за завеждане на дело, особено в хипотезата на липса на правен интерес от оспорване. Следователно, разпоредбата на чл.143 ал.3 от АПК в настоящия случай дава право на ответника да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение така, както е поискано от процесуалния представител, което е дължимо съгласно Наредбата за заплащане на правна помощ и е в размер на минималния размер от 100 лв, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. чл. 37 ал. 1 от Закона за правната помощ.

С оглед на изложеното,  на основание чл. 159 т. 4 от АПК и на основание чл.143 ал.3 и ал.4 от АПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбите на М.П.П. в лично качество, С.К.С. в лично качество и В.Й.Д. в лично качество тримата представлявани от адв. Г.В. срещу заповед №Г-6/28.01.2020г., издадена от заместник кмета на община Варна, с която е одобрен план за регулация и застрояване на УПИ ІІ-327 „за жилищно строителство“ в кв.670 по плана на 2-ри м.р. на гр. Варна, представляващ изменение на ЧИЗРП, одобрен със заповед № Г-17/18.01.1995г. на кмета на община Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 803/2020г. по описа на Административен съд гр. Варна.

 

ОСЪЖДА жалбоподателите М.П.П. с ЕГН **********, С.К.С. с ЕГН ********** и В.Й.Д. с ЕГН ********** да заплатят солидарно в полза на „Лантан Инвестмънт“ ООД с ЕИК ********* съдебни разноски в размер на 960 (деветстотин и шестдесет) лева.

ОСЪЖДА жалбоподателите М.П.П. с ЕГН **********, С.К.С. с ЕГН ********** и В.Й.Д. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от днес от жалбоподателите, предвид тяхното процесуално представителство в днешното с.з., в 7-дневен срок от днес от заинт. страна „Лантан Инвестмънт“ ООД, предвид процесуалното представителство  в днешното с.з. и в 7-дневен срок от съобщаването от ответника.

 

Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11.00 ч.

         

                                                         

СЪДИЯ:

 

                                                                       

                                                           СЕКРЕТАР: