№ 2026
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100514687 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20166145 от 01.08.2021г., постановено по гр. дело № 47459/
2018г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 87 състав, “Специализирана болница за
рехабилитация- Н.к.” ЕАД е осъден да плати на “А..н.” ЕООД сумата 17594.46 лева,
представляваща задължение по договор за изработка за извършени натурални видове
строителни и монтажни работи във връзка с ремонт и облицовка на душове и тоалетни
на обект на ответника в гр. Поморие, включени в Акт № 1/ 31.7.2013г. и количествено-
стойностна сметка.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1
ГПК въззивна жалба от ответника. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е допуснал нарушения на процесуалния и материалния
закон. Доводът за нарушение на процесуалния закон е аргументиран с доводи, че
първоинстанционният съд в разрез с разпоредбата на чл. 164, т. 3 ГПК е допуснал
събиране на гласни доказателствени средства- свидетелски показания, за установяване
на договори на стойност над 5 000 лева. В тази връзка излага доводи, че сключеният
между страните договор № РД- 05- 29/ 15.05.2013г. е изпълнен, като страните не са
постигали съгласие за възлагане и изпълнение на строителни работи, описани в Акт
(образец 19) от 31.07.2013г. И в случая се касае за възлагане на работи извън предмета
на договора от 15.05.2013г. Навежда доводи, че първоинстанционният съд неправилно
1
е кредитирал показанията на св. А.А. и св. Д.Р., като не е отчел търговските отношения
между тях и ищеца. Твърди, че назаконосъобразно първоинстанционният съд не е
обсъдил представения от ответника договор от 19.08.2013г. Релевират се доводи, че в
противоречие със закона първоинстанционният съд е приел, че има възлагане на
строително- ремонтни работи, тъй като възлагането на допълнителни работи може да
стане единствено чрез сключване на договор по реда на ЗОП.
В срока и реда по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в
който се изразява становище за неоснователност на същата.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правно основание
чл. 266 ЗЗД.
Ищецът “А..н.” ЕООД твърди, че между него и ответника е налице
облигационно отношение, възникнало по силата на договор за изработка, сключен след
процедура по възлагане на обществена поръчка, по който страните са престирали
съобразно договореното. В последствие ответникът му възложил извършването на
допълнителни работи, за което бил сключен допълнителен договор. За извършените
работи съставяли протокол (образец 19). След актуване на извършените работи ищецът
съставял проформа фактури, след което възложителят плащал по банков път. Сочи, че
ответникът приел и платил две от общо трите допълнителни дейности, като не платил
третата такава, изразяваща се в облицовка на душове и тоалетни, за които бил съставен
акт (образец 19) от 31.07.2013г. С оглед изложеното претендира сумата 17594,46 лева,
представляваща възнаграждение за извършените допълнителни работи.
Ответникът “Специализирани болници за рехабилитация- Н.к.” ЕАД
оспорва исковете, като поддържа, че работите, предмет на акта от 31.07.2013г. не са
възлагани и относно тях не е постигнато съгласие. Сочи, че процесните строително-
ремонтни работи са извършени от трето лице
Предявеният иск е за реално изпълнение на задължението за заплащане на
дължимото възнаграждение по договор за изработка. В тежест на ищеца е да докаже че
между страните е сключен договор за изработка, по който ответникът е възложил, а
ищецът е изработил точно посочените в договора вещи, че ответникът е приел работата
2
и в негова тежест е възникнало задължение за плащане на възнаграждение в
претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
От представеният акт № 1 (образец 19) за установяване завършването и
плащането на натурални видове строително- монтажни работи към 31.07.2013г. се
установява, че в същият са подробно описано строително- монтажни работи, касаещи
облицовка на душове и тоалетни. Същият е подписан единствено от извършителя, но
не носи подпис на възложителя. За посочените работи е съставена проформа фактура
№ 232/ 31.07.2013г.
От представеното рамково споразумение за изпълнение на аварийни, както
и спешни и неотложни ремонти по предписание на контролните органи на сгради и
филиали на “СБР- НК” ЕАД № РД- 05- 45/ 19.07.2013г., сключено между ответника и
Консорциум “ТСС- Варна”, ДЗЗД “Консорциум Европайпхидро”, с предмет аварийни,
спешни и неотложни ремонти по предписания на контролни органи на сгради и
съоръжения на филиалите на “СБР- НК” ЕАД, възлагани с отделни договори. Съгласно
договор № РД- 05- 452/ 19.08.2013г., сключен между ответника и Консорциум “ТСС-
Варна”, с предмет строително- ремонтни работи в закрит басейн, съблекални
коридори, тоалетни и душ кабини, реконструкция входен портал, кална пералня,
битовка в калолечение, перално стопанство, сушилня за кални чаршафи, зала 1 в
калолечение в обект филиал Поморие. От представения приемо- предавателен
протокол се установява, че договорените работи са изпълнени.
Не е спорно между страните, че между тях е сключен договор № РД- 05-
29/ 15.05.2013г., като строително- ремонтните работи, предмет на същия са изпълнени.
Процесният договор е сключен при действието на Закона за обществените
поръчки от 2004г. (отм.).
Като възложители на обществени поръчки в Закона за обществените
поръчки (от 2004г.- отм.) са посочени публичноправните организации. В конкретния
случай ответникът, като държавно лечебно заведение по чл. 3, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения, попада в категорията публичноправна организация. Разпоредбата
на § 1, т. 21 от ДР на ЗОП предвижда, че публичноправна организация е лечебно
заведение- търговско дружество, на което повече от 30 на сто от приходите за
предходната година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет и/или
бюджета на Националната здравноосигурителна каса. На практика законът посочва два
критерия, които определят лечебното заведение като публичноправна организация: 1.
Да бъде търговско дружество; и 2. Повече от 30 на сто от приходите за предходната
година са за сметка на държавния и/или общинския бюджет и/или бюджета на
Националната здравноосигурителна каса. С оглед социалната значимост и спецификата
на предоставяните от лечебните заведения услуги, те се явяват по- особен вид
3
възложители и затова са посочени изрично в закона.
В случая ищецът претендира възнаграждение за допълнителни строително-
монтажни работи, извършени в допълнение на ремонтните работи, предмет на
договора от 15.05.2013г., който е сключен след процедура по възлагане на обществена
поръчка.
С разпоредбата на чл. 43 ЗОП от 2004 г. (отм.), която е императивна и за
чието приложение съдът следи служебно, е въведена забрана за изменение на
основните предмети на договора, подлежащи на сключване по реда на този закон.
Съгласно константната практика на ВКС, недопустимо е изменение на договорите,
извън изключенията, предвидени в закона, които следва да се тълкуват стеснително.
Недопустимо е предоговаряне на вече възложената изработка относно съществените й
елементи, предмет и цена, така както е посочено в чл. 43 ЗОП (отм). Забранено е също
и възлагане на допълнителни дейности, които не са обслужващи изпълнението на
договора. Съгласно разясненията в практиката на ВКС решение № 60 от 25.03.2013
г. по т.д. 475/2012г., II ТО на ВКС, решение № 219 от 04.2.2014г. по т.д. 871/2012 г.
ВКС, I ТО, решение № 117 от 28.10.2020г. по т.д. № 1034/2019г., II ТО на ВКС,
rешение № 60078 от 30.08.2021 г. на ВКС по т. д. № 802/2020 г., II т. о., ТК, Решение №
241 от 9.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2799/2015 г., I т. о., ТК, решение № 241 от
9.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 2799/2015 г., I т. о., ТК, която настоящият съдебен
състав споделя изцяло, е прието, че страните по договор за изработка, сключен по реда
на ЗОП от 2004 г., не могат да изменят същия и да договарят дейности над дейностите,
за които е налице влязъл в сила административен акт за провеждане на обществената
поръчка и договорът е сключен въз основа на нея. Договор за дейности или работи,
извън определените със сключения договор за изработка, сключен по реда на ЗОП, е
нищожен.
Конкретиката на случая сочи, че договорът от 15.05.2013г. е сключен след
влязъл в сила административен акт за провеждане на обществена поръчка и договорът
е сключен въз основа на нея. Предвид това, съобразявайки, че не се касае до
обслужващи изпълнението договора работи, договорът не може да бъде изменян, като
в предмета му се включват нови работи, без провеждане на обществена поръчка, то
договорът за извършване на допълнителните работи е нищожен.
За пълнота и предвид оплакванията във въззивната жалба, следва да се
посочи, че действително свидетелските показания са винаги допустими, когато
страните ги сочат за установяване на обстоятелствата около сключване на договора,
респ. за мотивите им да се обвържат с определена сделка. В случая обаче не се касае до
установяване на такива обстоятелства, а със свидетелските показания се иска да се
установи договор, чиято стойност е над 5 000 лева. Предвид изложеното и с оглед
изричното противопоставяне от ответника, събирането на гласни доказателствени
4
средства за тези обстоятелства е недопустимо.
Първоинстанционният съд е достигнал до друг извод, което налага отмяна
на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде
отхвърлен.
По разноските:
При при този изход на делото на въззивника- ответник следва да бъдат
присъдени разноски за първоинстанционното и въззивното производство.
Относно направеното от въззивницата възражение за прекомерност:
Основният критерии при преценката за това дали размерът на
адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна
сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от
наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на
доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните
обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното
се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от
приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения.
Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в
законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната
сложност на делото. Последната може да бъде обусловена и от други фактори, като
наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на
специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство
представлява фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението
на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални
действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна,
съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция
от правна страна. Съдът, като съобрази, фактическата и правна сложност на делото,
осъществената защита от страна на адвоката, събраните доказателства,
обстоятелството, че пред първоинстанционният съд са проведени повече от две
заседания, а пред въззивната инстанция е приключило в едно заседание, без събиране
на доказателства, счита, че договореният размер на възнаграждението за защита пред
първоинстанционния съд в размер на 2940 лева следва да бъде намален на 1500 лева, а
договореният размер на възнаграждението за защита пред въззивния съд в размер на
2400 лева следва да бъде намален на 1057 лев .
Мотивиран от изложеното, съдът
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20166145 от 01.08.2021г., постановено по гр. дело №
47459/ 2018г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 87 състав, като вместо него
постановява
ОТХВЪРЛЯ предявеният от “А..н.” ЕООД, с ЕИК **** срещу
“Специализирана болница за рехабилитация- Н.к.” ЕАД, с ЕИК **** иск за сумата
17594.46 лева, представляваща задължение по договор за изработка за извършени
натурални видове строителни и монтажни работи във връзка с ремонт и облицовка на
душове и тоалетни на обект на ответника в гр. Поморие, включени в Акт № 1/
31.7.2013г. и количествено- стойностна сметка за ремонт и облицовка на душове и
тоалетни към него, на основание чл. 266 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА А..н.” ЕООД, с ЕИК **** да плати на “Специализирана
болница за рехабилитация- Н.к.” ЕАД, с ЕИК **** сумата 1500 лева, представляваща
направени в производството по гр. дело 47459/ 2018г. по описа на Софийския районен
съд, ГО, 87 състав, разноски за адвокатско възнаграждение и сумата 1408,89 лева,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6