РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. В** 03.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в открито
заседание на петнадесети октомври две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: АН* П*
Членове:
с участието на
секретаря и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П*
гражданско дело № 382 описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Т.Т.Я. чрез адв.К* Н*и адв.М* П* срещу МБАЛ „С* П*“-В* с
правно основание чл.49 ЗЗД .
Излага се в исковата молба, че ищеца е живял
на съпружески начала и е баща на трите деца на починалата вследствие на немарливо отношение и неспазване
на нормативното установените задължения, чрез медицински стандарти Д* П*, като
смъртта е причинена от действия и/или бездействия от страна на медицинския екип
на ответника.
Ищецът и Д*
били във фактическо съжителство, като живеели на семейни начела от 1999 г. През
2010 г. се родила първата им дъщеря – Й*, а през 2012г. се родила втората - Ая.
На
14.10.2014г. Д* постъпила в Акушеро- гинекологично отделение на ответната
болница, за да роди третото си дете. Операцията била планирана за 15.10.2014г.
На тази дата в 9.30 часа д-р Е* пристъпил към провеждане на оперативно
родоразрешение - Sectio Cesarea. В екипа за операцията били също и д-р П* М* Т*, като асистент на д-р В* Е*,
д-р А* П*- анестезиолог, и инструментатор акушерка Н* С* Д*. В хода на
провежданата операция се родило детето П*. Петнадесет минути след началото на
операцията настъпил моментен срив на хемодинамиката, а пациентаката Д*
прокървила повече от обичайното за подобна операция, което било отразено в
Анестезиологичен лист към История на бременността и раждането от анестезиолога
д-р П*. Това състояние наложило включване на втори венозен източник и да се
приложат две ампули Урбазон. Непосредствено след като била изведена от
операционната около 10.30 часа екипът назначил спешно да се направи квърна
картина на пациентката, поради настъпилия срив в хемодинамиката и вероятното
съмнение за кървене и кръвозагуба. Д-р Е* като водещ оператор не бил избрал
подходяща оперативна техника и не бил извършил адекватна за нуждите и
състоянието на пациентката операция.
Поддържа се
, че с огромно закъснение към 13,30 часа лекарите от екипа , след като повикали
д-р С* Л* А* взели решение за осъществяване на повторна животоспасяваща
операция- тотално отстраняване на матката и яйчниците. Операцията била
приключила към 15,30 часа.
Ищецът в
това време бил държан в неведение за случващото се с Д*. Докато чакал в
коридора на болницата, забелязал , че се случва нещо нередно, видял суетенето и
разбрал , че Д* е още в операционната и я оперират. Никой не отговарял на
въпросите му. Около 19.00 часа Д*
починала. Ищецът научил това в коридорите на болницата, като разбрал ,
че е е починала от грешки , допуснати в хода на планова операция- поради остра
кръвозагуба, допусната от страна на екипа на ответната болница, които не били
успели да предприемат адекватни и качествени мерки и с това довели до фаталния
изход.
Излага се,
че поради неправомерните действия и/или бездействия на медицинския екип на
ответника, довели до смъртта на Д* П* на 36 години, ищецът Т.Я. е претърпял и
продължава да търпи съществени неимуществени вреди-болка , страх , страдание ,
мъка, липса на житейски партньор, трудности , свързани със самото родителство и
отглеждането на три деца без майка.
Иска от съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в причинена болки и страдание вследствие
настъпила смърт на житейския му партньор Д* П* Й* при раждане на третото й дете
в МБАЛ „С* П*“-В*. Цената на иска е 80
000лв, ведно със законната лихва считано от датата на смъртта й-15.10.2014г. до окончателното изплащане на сумата, а също
и разноските по делото. Твърди, че елементите от фактическия състав на
непозволеното увреждане са безспорно установени в процеса и ответникът в
качеството си на възложител на работа е станал причина за търпените от ищеца
вреди, а именно смъртта на партньорката му, която е в пряка причинноследствена
връзка с действията и бездействията на медицинския екип.
Ответникът МБАЛ „С* П*“-В* е подал отговор на ИМ като я оспорва по основание и размер. Счита, че не
е налице виновно поведение на
медицинския екип от лечебното заведение, при и по повод изпълнение на
служебните им задължения, което да е довело до смъртта на родилката. Смята, че
от доказателствата по делото не може да се направи извод доколко близки са били
отношенията между ищцата и починалата й дъщеря и каква емоционална връзка са
имали като моли съда ако приеме иска за основателен да намали претендираната
сума по справедливост.
Третото лице помагач „ДЗИ –О* З*“ЕАД-С* оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен
и недоказан. Счита,че не са налице елементите от състава на чл.49 във вр. с
чл.45 ЗЗД. Според тях настъпилите вреди не са причинени по повод изпълнението
на възложената работа от ответника. Твърдят, че не е налице нарушаване на
медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ, не се
установява немарливост или незнание при упражняване на лекарската професия.
От данните по делото съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
Ищецът и Д*
били във фактическо съжителство, като живеели на семейни начела от 1999 г. През
2010 г. се родила първата им дъщеря – Й*, а през 2012г. се родила втората – А*.
Д* П* Й* била бременна с третото си дете и постъпила за раждане на ***г. в
АГ отделение на ответната болница. Бременността е проследявана от д-р Панов, а
раждането било уговорено да извърши д-р Е*, който изродил и първите две деца на
Д* чрез секцио. По време на бременността и при приема в болницата родилката не
е имала здравословни проблеми или оплаквания. На 15.10.2014г. плановото раждане
е извършено и Д* родила здраво момче и около 10,30ч. била оставена в стая за
наблюдение, но едва в 11,45ч. тя успяла да се оплаче на преминаваща акушерка,че
не се чувства добре и усеща болки в корема и задух. Д-р Е* през това време
изпълнявал други манипулации и чак в 12,30 прегледал Д* като установил, че тя е
в тежко увредено състояние. Резултатите показвали, че хемоглобинът е спаднал от
123 на 76, което било известно още към 11ч.от направените изследвания, но до
този момент не били предприети никакви мерки. Започнало кръвопреливане като
преди това се установило, че липсва кръв от нейната кръвна група, липсват и
други необходими за случая медикаменти за разреждане на кръвта, започнало
преливане на кръвна плазма, но състоянието й не се подобрило. Около 13,30ч.
след като извикали д-р С* Л* А*-началник на отделението по АГ извършили
повторна операция за отстраняване на матката. При отваряне на корема се видяло,
че той е пълен с кръв и въпреки повторната оперативна интервенция не успели да
спасят Д* и тя починала.
По този повод е извършена проверка от комисия на ИАМО в МБАЛ „Св.П*“-В*, в
резултат на което са съставени АУАН и НП от 28.04.2015г. срещу д-р Е* и д-р П*
/анестезиолог при раждането/. Наказателните постановления са влезли в сила и
глобите са заплатени от нарушителите. Образувано е и ДП, по което са събрани
доказателства, включително и СМЕ в резултат на което на д-р Еремиев е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.123,ал.1 НК. Образувано е НОХД
№202/2019г. на ОС-М*, приключило с присъда, с която е признат подсъдимия В* Е*
за виновен в това, че на 15.10.2014г. в гр. В* в операционната зала на АГО при
МБАЛ „СВ.П*“-В* при планово „Секцио цезареа“ като опертор, ръководител на
операционен екип причинил смъртта на родилката Д* П* Й*, поради немарливо
изпълнение на правно-регламентирана дейност, представляваща източник на
повишена опасност-упражняване на медицинска професия „лекар“ като нарушил
медицински стандарт „АГ“ и Закона за здравето, подробно описани в присъдата
като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, отложено
при условията на чл.66 НК за срок от три години. Присъдата не е влязла в
законна сила.
По делото е назначена тричленна медицинска експертиза, изпълнена от вещите
лица проф д-р Н.Н.Г., д.м. специалист по
анестезиология и реанимация, д-р И.В.Д. -специалист АГ, Началник ДБК в СБАЛАГ“М*
д*“-Со* и доц. д-р Н.А.С., д.м.-специалист по съдебна медицина. Експертите са
се запознали с медицинската документация и са дали заключение, прието от съда
като обективно и компетентно. Според заключението бременността на Даниела е
проследявана редовно и няма описани патологични състояния, които могат да
доведат до усложнения. Вещите лица са отговорили подробно на поставените
въпроси като са описали предприетите мерки, а също така и какви манипулации е следвало да се предприемат и в
кой момент. Мерките, които е следвало да се предприемат е отстраняване на
матката с цел спиране на кръвозагубата и реанимация – масивни вливания на
биопродукти. Те са предприети, но несвоевременно и в недостатъчен обем. Между
първата и втората операции са минали 3часа, тъй като опериращия лекар д-р Е* е бил
в друга операция. Неправилно е направена оценката от риска от д-р П* като е
отчетено, че риск няма, защото не е отчетено предлежанието на плацентата. По
време на първата операция-секцио не е направена ревизия от д-р Е* и не е
отчетено повишената кръвозагуба още тогава. Час и 45 минути след операцията
родилката изпаднала в шоково състояние - хеморагичен шок и в 13,30 се
пристъпило към втората операция за отстраняване на матката, развил се
ДИК-синдром и въпреки приложената активна терапия и реанимационни мерки в
18,55ч. е настъпил летален изход. Експертизата е заключила, че не са спазени
изискванията на глава ХV Специални изисквания за качество на медицинската помощ при акушерска
спешност. Действията на лекарския екип са били забавени както в диагностика, така
и в адекватна реанимация на родилката, която е могло да бъде спасена при
своевременни и адекватни мерки от страна на лекарския екип.
По делото са събрани и гласни
доказателства като свидетелите установяват,
че след смъэртта на Д* Т. се затворил в себе си, не можел да събере сили да
продължи. Страдал от безсъние, изгубил апетит, отслабнал драстично, занемарил външния
си вид, не виждал смисъл да продължи напред. Споделял само с най-близките си ,
че не може и не иска да си представи живота без Даниела. За него тя била
съпруга, приятел, спътник, голямата му любов , сродната му душа. Нейната загуба
нанесла сериозно отражение върху психиката на ищеца. Свидетелите споделят , че
той събирал сили да ходи на работа
заради трите си деца, но вътре в себе си таял огромна загуба и липса.
Освен огромната загуба, на него изведнъж паднала грижата за трите му деца- на
4, на 2 години и едно новородено. Особено трудно му било да отговаря на
въпросите на децата си защо нямат майка, защо си е отишла, защо е умряла,
никога ли няма да се върне….? Св.Й* Л* , Г.Г* и Г* Й* сочат , че независимо ,
че са изминали 5 години, неговата мъка не е отслабнала, той е предан на децата
си и на Д* и няма друга спътница в живота си.
При така установените по делото обстоятелства ВОС
приема от правна страна следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, е
отговорност за репариране на вреди, причинени от чужди действия или
бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на възложена работа.
Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е обезпечително-гаранционна,
обективна, безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител, чиято
отговорност е с правно основание чл.45 ЗЗД и е виновна, като вината му се
презумира. 3а осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД
е необходимо кумулативно наличие на следните елементи: възлагане на работата от
ответника; противоправно деяние на изпълнителя - пряк причинител; вреди за
ищеца; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е за изпълнение на
възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа и вина на
извършителя. Възложителят отговаря по чл.49 ЗЗД и тогава, когато не е
установено кой конкретно от неговите длъжностни лица при или по повод
възложената работа е причинил вредите, поради което за отговорността по чл.49 ЗЗД не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на увреждането, а е
достатъчно установяване на нарушението на правилата, които обезпечават
безопасното осъществяване на дейността. Отговорността по чл.49 ЗЗД за
възложителя възниква и тогава, когато причинителят на увреждането е нарушил
дадените му указания или правилата за възложената работа. Възложителят носи
отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа. Във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не
е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната
връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи
от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
В конкретния казус:
Налице е противоправно действие-проведеното неправилно оказване на
медицинска помощ на починалата Д*-при раждане чрез секцио, не е спазен
протокола за извършване на ревизия на матката и коремната кухина, което довело
до кръвоизлив и хеморагичен шок на родилката. Не е оказана навременна
медицинска помощ и предприетите
впоследствие действия-повторна операция за отстраняване на матката и
кръвопреливане са много закъснели.
Установени са вреди, причинени на ищеца, изразяващи се в преживените от него
болка и страдание от загубата на житейския му партньор.
Налице е и причинно-следствена връзка между действията на лекарския екип
довели до смъртта на Д* и причинените неимуществени вреди на ищеца.
Налице са също така условията за ангажиране отговорността по чл.49 ЗЗД, тъй
като действията и бездействията са извършени от служители на МБАЛ „Св.П*“ В*.
В този смисъл искът се явява основателен и доказан.
Относно размера на исковата претенция съдът съобрази, че при обезщетяване
на неимуществени вреди следва да се ръководи от разпоредбата на чл.52 ЗЗД и
присъденото обезщетение да бъде справедливо и адекватно на действително
претърпените вреди. При индивидуализирането на
размера на дължимите обезщетения следва да се имат предвид конкретните
обстоятелства, при които е настъпило увреждането и отражението им в
неимуществената сфера на пострадалия. Установените отношения в семейството на
починалата предпоставят значителните негативни последици за съпруга и децата й. Ищеца е бил лишен от своята
спътница в живота и майка на децата му , без нейната подкрепа и грижа на сравнително ранна възраст. Поради това обезщетение от 70 000 лв. отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Безспорно е, че загубата на партньор е тежко събитие и
последиците са трайни и непреодолими. Установено е по делото, че ищеца и починалата Д*, са имали прекрасни отношения
и са се поддържали взаимно. Смъртта й е била шок за Т., защото той е очаквал
едно щастливо събитие-раждането на трето дете и веднага след радостната вест, че
детето се е родило здраво е последвало вестта за влошеното състояние на Д* и
впоследствие и за смъртта й. Това е променило изцяло живота и възприятията на
ищеца Т.Я., той е променен и физически и емоционално, не може е да преживее загубата
на партньора си и страда за нея.
Съдът счита, че за причинените на ищеца неимуществени вреди следва да бъде
присъдена сума в размер на 70 000лв., а иска до пълния размер от 80 000лв.
да бъде отхвърлен.
Върху присъдената сума се дължи и законна лихва от причиняване на
вредата-15.10.2014г.,когато Д* П* е починала, до окончателното изплащане на
сумата.
По изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
посочения размер, ведно със законната лихва от 15.10.2014г. до окончателното
изплащане на сумата. Тъй като ищецът е освободен от заплащане на такси и
разноски по производството на основание чл.83,ал.2 ГПК ответникът следва да
заплати в полза на ОС-В* направените по делото разноски, а именно: 3200лв.-д.
такса и депозит за ВЛ в размер на 300 лева , заплатени от бюджета на съда.
Ответникът следва да заплати на процесуалният представител на ищеца
адв.Мария Петрова дължимото адв. възнаграждение за един адвокат предвид
чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. съразмерно с уважената част от иска, а именно 2630лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА МБАЛ „Св.П*“, ЕИК ***, гр.В**,
ул.“Ц* С* В*“№119, представлявана от председател на съвета на
директорите-Цветан Иванов Василев да
заплати на Т.Т.Я., ЕГН ********** ***
сумата 70 000/седемдесет хиляди/лева-обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от причинена смърт на житейския му партньор Д* П*
Й* на 15.10.2014г., ведно със законната лихва, считано от 15.10.2014г. до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част до пълния предявен размер
от 80 000лв. ОТХВЪРЛЯ иска.
ОСЪЖДА МБАЛ „Св.П*“, ЕИК**, гр.В*, ул.“Ц* С* В*“№*, представлявана от
председател на съвета на директорите-Ц* И* В* да заплати на адв. К* Н*-СТАК и
адв. М* П*-САК със съдебен адрес *** адвокатско възнаграждение съразмерно с
уважената част от иска при условията на чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв. за един адвокат
в размер на 2630 лв.
Присъденото обезщетение и адвокатски хонорар да бъдат преведени по
адвокатска банкова сметка-***: *** с титуляр адв. М* П*.
ОСЪЖДА МБАЛ „Св.П*“,ЕИК **, гр.В**,ул.“Ц*
С* В*“№*, представлявана от председател на съвета на директорите-Ц* И* В* да
заплати по сметка на ОС-В* дължимата д. такса в размер на 3200лв., както и 300
лева за вещи лица.
Решението е постановено при участието
на третото лице помагач „ДЗИ –О* З*“ЕАД-С*.
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :