№ 535
гр. Варна , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на
седемнадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Жана И. Маркова Въззивно гражданско дело
№ 20213100500061 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 280615/11.11.2020 г. от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ““ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст. Караджа“, № 2 срещу
Решение № 260740/19.10.2020 г., по гр.д. № 16574/2019 г., на ВРС, ХVIII с., с
което е осъдено да заплати на В. В. П., ЕГН **********, с местожителство в
гр. Варна, ул. “13-та“, № 20А, сумата 5000.00 лв., частичен иск от общо
20000.00 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени
вреди – болки, страдания и телесни увреждания, получени в качеството му на
водач на л.а. „Волво С60“, ДК № СВ3169КН, на 27.07.2017 г., около 13.00 ч.,
в резултат на ПТП, в гр. София, на бул. „Симеоновско шосе“, в района на
адм. Номер 93А, по вина на водача на л.а. „Хюндай Санта Фе“, ДК № СВ 5569
АН – Пламен Топалов, ЕГН **********, ведно със законната лихва, считано
от датата на произшествието до окончателното изплащане, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ.
Въззивникът счита обжалваното решение за незаконосъобразно и
1
неправилно. Счита, че в хода на първоинстанционното производство не са
били доказани всички елементи от фактическия състав на деликта, които да
обусловят ангажиране на отговорността му. На второ място, сочи че
присъдената сума не е съобразена със съдебната практика, обстановката в
страната и събраните по делото доказателства. Излага доводи досежно
съдържанието на критерия „справедливост“ и присъденото обезщетение се
явявало завишено. По същество отправя искане за отмяна на атакувания
съдебен акт и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на
разноски за две инстанции. В с.з., не изпраща представител, поддържа
въззивната жалба с писмено становище.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна В.П., депозира
писмен отговор, в който счита постановеното решение за правилно,
законосъобразно и обосновано. Излага подробни доводи по оплакванията във
въззивната жалба, в резултат от което ги счита за неоснователни. По
същество отправя искане за потвърждаване на атакуваното решение.
Претендира разноски за въззивна инстанция. В с.з. чрез процесуален
представител поддържа депозирания отговор на въззивната жалба.
ВОС по предмета на спора, съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ от В.П. за осъждането на "ЗАД „Армеец“" АД да
заплати сумата 5000.00 лв. (размера увеличен по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК),
частичен иск от общо 20000.00 лв., представляваща обезщетение за
претърпяни неимуществени вреди – болки, страдания и телесни увреждания,
получени в резултат на ПТП на 27.07.2017 г., около 13.00 ч., в гр. София,
ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието до
окончателното изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът твърди, че на 27.07.2017 г., около 13.00 ч., Пламен Топалов
управлявал л.а. „Хюндай Санта Фе", ДК № СВ5569АН, по бул. „Симеоновско
шосе", в гр. София, в дясна пътна лента, с посока на движение ул. „Проф. Д-р
Иван Странски" - бул. „Околовръстен път". В района на административен №
93Б нарушил правилата за движение по пътищата като предприел маневра
обратен завой при наличие на двойна непрекъсната линия М2 и отнел
предимството на движещият се в лява пътна лента в същата посока на
2
движение и управляван от ищеца, л.а. „Волво С60", ДК № СВ3149КН, при
което настъпило ПТП. Вследствие на сблъсъка управлявания от ищеца
автомобил се завъртял, преминал в платното за насрещно движение и се
ударил в насрещно движещ се трети автомобил. За произшествието бил
съставен Протокол за ПТП, а на виновния водач Пламен Топалов бил
съставен АУАН № 062277/27.07.2017 г. След произшествието ищецът твърди,
че бил транспортират в лечебно заведение, където му била оказана спешно
помощ и поставена диагноза: Рана на главата. Главоболие. Болки във врата.
На 31.07.2017 г. ищецът бил освидетелстван в Отделение по съдебна
медицина при МБАЛ „Света Анна - Варна" АД. Твърди, че след
произшествието изпитвал силни болки в областта на шията и гръдния кош,
което налагало приемане на болкоуспокояващи, без които не можел да спи.
Впоследствие били установени „Дегенеративни промени на шийния отдел на
гръбнания стълб. Хемангиом на тялото на С5. Дискретни дискови протрузии
на нива СЗ-С4 и С5-С7.“. Твърди, че продължил да изпитва болки в шийната
област, които се разпростряли и към рамото. Твърди, че вследствие на
получените телесни повреди бил лишен от възможността да води нормален
живот, да спортува и да се движи нормално, предприел рехабилитация,
продължаваща и към момента на предявяване на иска. Вследствие на
получените телесни повреди бил лишен от възможността да води нормален
начин на живот, да спортува и да се движи нормално. Наложило се да
посещава рехабилитатор, който да му извършва процедури, като към момента
продължава да се подлага на такива. Излага, че произшествието му се
отразило и в емоционален аспект като станал нервен и раздразнителен,
избягвал срещи с приятели и познати, получавал пристъпи на паника,
отказвал да шофира.
Отговорността на ответника обосновава с наличие на валиден договор
по застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. „Хюндай Санта Фе", ДК №
СВ5569АН. Твърди, че предявил претенция за заплащане на обезщетение за
нанесените му телесни увреждания, но от страна на отвтеника бил постановен
отказ.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира писмен отговор, в
който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Не оспорва, наличието
на застраховка "Гражданска отговорност", обективирана в полица №
3
BG/11/117001810185, между него и собственика на л.а. „Хюндай Санта Фе",
ДК № СВ5569АН, валидна към датата на ПТП. Оспорва причинната връзка
между твърдяните от ищеца панически разстройства, нервност,
раздразнителност, твърдяното психическо разстройство и твърдяното ПТП.
Релевира възражения за съпричиняване от страна на ищеца, изразяващи се в: -
шофиране в нарушение на правилата за движение, заблуждавайки другите
участници в движението за намаренията си за движение и престрояване, с
което е създал предпоставка за настъпването на ПТП и непоставяне на
предпазен колан. Твърди, че поставянето на колан препятства получаването
на увреждания от удари в части от купето на автомобила, каквито са
отразени в представената документация. Считат, че процентът на
съпричиняване следва да бъде определен на 90 %. Оспорва размера на
претендираното обезщетение.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Между страните не е било спорно наличието на валидно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
досежно л.а. „Хюндай Санта Фе", ДК № СВ5569АН, към датата на
произшествието – 27.07.2017 г.
Пред първоистанционния съд е представена застрахователна преписка
по щета № 10017100102793Н, от която се установява, че щетата е образувана
по отправена от ищецът застрахователна претенция на 28.07.2017 г. От
материалите по преписката се установява още, че на 27.10.2017 г. по тази
претенция е постановен отказ от страна на ответника. На 20.11.2017 г. от
страна на ищеца е отправена повторна претенция за заплащане на
неимуществени вреди от ПТП, която е отнесена към образуваната вече щета.
По претенцията е постановен нов отказ от страна на ответника на 02.01.2018
г.
Представен по делото е Протокол за ПТП № 1673349/27.07.2017 г., от
който се установява, че на същата дата., около 13:00 ч., в гр. София, бул.
„Симеоновско шосе“, № 93Б е настъпило ПТП, между л.а. л.а. „Хюндай Санта
Фе", ДК № СВ5569АН, управляван от Пламен Топалов и л.а. „Волво С60“, ДК
4
№ СВ3169КН, управляван от ищеца – В.П..
От страна на ищеца е представена медицинска документация за
установяване на твърдяните телесни увреждания.
В хода на първоинстанционното производство е назначена комплексна
съдебно медицинска и автотехническа експертиза, чието заключение е ценено
от ВРС. Заключението се цени и от въззивния съд като компетентно и
безпристрастно дадено. От автотехническата част от заключението се
установява, че на 27.07.2017 г., около 13:00 ч., в гр. София, л.а. „Хюндай" се е
движел по бул. „Симеоновско шосе“, в дясна пътна лента, на дясното платно,
с посока от ул. „Ив. Странски“ към бул. „Околовръстен път“ като сградата на
№ 93Б е била от лявата му страна. Зад него, на известно разстояние, в лявата
пътна лента, на същото платно, се движел л.а. „Волво". В зоната на
посочената сграда водачът на л.а. „Хюндай" е предприел маневра „обратен
завой“ от дясна лента при наличие на забранителна двойна непрекъсната
разделителна линия М2, при което е настъпил удар между автомобилите в
насрещна лява лента. В резултат на удара с л.а. „Волво" се е завъртял и се е
ударил с трети автомобил, движещ се в насрещното пътно платно. Екпертът
посочва, че причината за настъпването на произшествието е предприемането
на обратен завой от водача на л.а. „Хюндай" без да се намира в кръстовище,
при наличие на двойна непрекъсната разделителна линия, при приближаващ
автомобил в лявата попътна лента – л.а. „Волво“ и приближаващ автомобил в
насрещната дясна пътна лента на бул. „Симеоновско шосе". Установява се
още, че водачът на л.а. „Волво" не е имал техническа възможност да избегне
удара чрез спиране. От медицинската част от заключението се установява, че
в резултат на произшествието и в причинна връзка с него ищецът е получил
разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане в областта на лява
мишница и лява предмишница, ожулвания в областта на втори и трети пръсти
на дясна длан, контузия на шията и гръдния кош, които обичайно отзвучават
в рамките на 3 седмици. Експертът-медик сочи, че дегенеративните
изменения в шийния отдел на гръбначния стълб не са в причинна връзка с
процесното произшествие. Сочи още, че така описаните увреждания могат да
бъдат получени, както с подставен предпазен колан, така и без такъв.
Пред ВРС е изслушано заключение на съдебно-психологична
5
експертиза, което неоспорено от страните е възприето като компетентно и
безпристрастно дадено. Заключението се цени и от въззивната инстанция. От
него се установява, че в резултат на произшествието ищецът е развил
посттравматично стресово състояние, чиито признаци са актуални и към
момента на изследването. Вещото лице сочи, че в конкретния случай
личността на ищеца способства за ескалиране на състоянието като при други
условия травмата би била понесена по-леко. Експертът сочи, че изследваният
е леко напрегнат и емоционално тревожен, но прогнозата за възстановяване е
добра, при адекватна намеса от страна на специалист. В с.з. вещото лице
уточнява, че ищецът е с хипохондрична структура, т.е. нагласата му е, че
здравето и живота му са застрашени и е хистерично акцентуиран, поради
което драматизира и преживява случилото се, което забавя процеса на
възстановяване.
За установяване на претърпяните болки и страдания в хода на делото са
събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля – Стоян Николов
Янев, без родство. Показанията на свидетеля се ценят в частите, в които са
резултат на непосредствени и личния възприятия и не противоречат на
приетите за установени факти. Свидетеля излага, че след произшествието
ищецът бил в неадекватно състояние, бинтован, със синини и подутини, едва
вървял. Бил пребледнял и уплашен. В деня след инцидента, свидетелят го
съпроводил, за да му бъде поставена яка, тъй като изпитвал много силни
болки във врата. Трудно се движел, движенията му били некоординирани, от
болки не можел да спи. Сънувал кошмари. Бил раздразнителен, сприхав със
семейството си, въобще не можело да се говори с него. Не искал да се качва в
автомобила си. Молел свидетеля да шофира и да взема него, дъщеря му, и
жена му. Казвал му да кара по-бавно и да внимава. Самият ищец започнал да
шофира около 2 години след инцидента.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК - въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че
решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност
на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искът черпи
правното си основание от разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ. Той е пряк и е
предоставен на увреденото лице срещу застрахователното дружество, с което
6
причинителят на вредата се намира в облигационно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност”, поради което решението се явява и
допустимо.
По отношение на предпоставките за предявяване иска, установени в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, както бе посочено във фактическата
установеност по делото, ищецът е отправял двукратно застрахователни
претенции към ответника, в качеството му на застраховател на гражданската
отговорност на виновното за произшествието лице. От страна на ответника са
постановени откази на 27.10.2017 г. и на 02.01.2018 г. По изложените
съображения, настоящият състав намира, че е спазена административната
процедура предхождаща предявяването на иска.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния размер.
Както бе посочено, въпросът за наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и водача на л.а. „Хюндай Санта Фе", ДК
№ СВ5569АН, по договор за застраховка "Гражданска отговорност", към
датата на процесното събитие – 27.07.2017 г., не е бил предмет на спор между
страните пред първата, така и пред въззивната инстанция.
В хода на първоинстанционното производство посредством събраните
писмени, гласни доказателства, и събрани специални знания, посредством
изслушаните експертни заключения, безспорно се установява механизма на
произшествието като първоинстанционният съд е приел, че е настъпило ПТП
на дата 27.07.2017 г., че виновен за пътния инцидент е водача на л.а. „Хюндай
Санта Фе", ДК № СВ5569АН - Топалов, както и че получените травматични
увреждания и развилото се и актуално посттравматично стресово състояние
от ищеца П., са в резултат на произшествието. Не е установено поведение на
ищеца, което да бъде квалифицирано като съпричиняващо такова във
вредоносния резултат. Въззивния състав намира, че събраните в хода на
7
производството доказателства не водят до правни изводи различни от
изложените от първоинстанционния съд.
Спорът по размера на присъденото обезщетение е пренесен пред
въззивната инстанция. Относими към размера на обезщетението за
неимуществени вреди са събраните специални знания и събраните гласни
доказателства, обсъдени по-горе във възприетото за установено по
фактите.
Обезщетението подлежи на определяне от съда по справедливост, по
правилата на чл. 52 от ЗЗД като паричен еквивалент на всички, получени в
резултат на нанесените при едно застрахователно събитие повреди и
свързаните с тях болки и страдания на увреденото лице.
Като се има предвид възрастта на пострадалия и установения по-горе
период на възстановяване от физическите и емоционалните травми,
последните актуални повече от две години след произшествието, и чисто
житейските неудобства свързани с произшествието, следва се приеме, че се
касае за период на възстановяване, който следва да бъде охарактеризиран като
продължителен.
Макар и искът да е заявен за разглеждане като частичен, съдът дължи
произнасяне по размера на дължимото обезщетение в цялост. Така при
съобразяване на търпяните от ищеца болки, страдания, телесни увреждания и
житейски неудобства и при съобразяване от друга страна на лимитите на
застрахователните обезщетения по чл. 492 КЗ, към момента на
произшествието, съставът на въззивния съд намира, че следва да бъде
определено обезщетение в размер на 8000.00 лв. Доколкото спорът за
съпричиняване на вредоносния резултат не е поддържан във въззивната
жалба, то възраженията в тази насока няма да бъдат обсъждани отново и не
стои въпросът за редуциране на определено обезщетение.
По изложените съображения заявения за разглеждане като частичен иск
за сумата 5000.00 лв., следва да бъде уважен изцяло като основателен и
доказан. Постановеното от ВРС, решение като правилно и законосъобразно в
тази му част ще следва да бъде потвърдено.
Ищецът е отправил искане за присъждане на лихва за забава върху
8
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на настъпване на
произшествието, а именно – 27.07.2017 г. Съобразно разрешението по
въпроса, дадено с Решение № 128/04.02.2020 г., по т.д. № 2466/2018 г., на
ВКС, ТК, I-во отд., в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка «Гражданска отговорност» в
застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от
застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от
момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията
от увреденото лице пред застрахователя, но не и от момента на увреждането.
В конкретния случай, по делото е представена застрахователна претенция,
достигнала до ответника на 28.07.2017 г., с която застрахователят е бил
уведомен за настъпване на застрахователното събитие, поради което следва
да бъде прието, че именно това е датата, от която за него настъпва
задължението да заплаща лихва за забава съобразно разпоредбата на чл. 429,
ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 КЗ. Предвид на това лихва за забава върху
горепосоченото обезщетение се дължи от 28.07.2017 г. до датата на
окончателното плащане. От това следва, че предявеният иск за лихва за
забава върху обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен за периода 27.07.2017 г. - 28.07.2017 г. като неоснователен.
Постановеното от първоинстанционния съд решение, с което е присъдено
обезщетение за забава с начална дата на периода 27.07.2017 г., ще следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго с начална дата на
обезщетението за забава – 28.07.2017 г.
При този изход от спора, разноските за първоинстанционното
разглеждане на делото не следва да бъдат ревизирани.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски във въззивното производство се
следват на въззиваемата страна. Съобразно представените доказателства и
списък по чл. 80 ГПК, претендираните възлизат на 700.00 лв., адвокатско
възнаграждение. Доколкото претендирания размер надхвърля минималния
такъв, определен по реда на чл. 7, ал. 2 Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, то на
обсъждане подлежи релевираното възражение от въззивника за неговата
прекомерност. Въззивния съд установи, че минималния размер на
адвокатското възнаграждение възлиза на 580.00 лв., изчислен по посочената
9
разпоредба, и като прецени, че пред въззивната инстанция не са събирани
доказателства и делото не се отличава с фактическа и правна сложност, счита
че претендирания размер от 700.00 лв. се явява прекомерен и следва да бъде
редуциран до минималния такъв.
Мотивиран от изложеното, съставът на ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Решение № 260740/19.10.2020 г., по гр.д. № 16574/2019
г., на ВРС, ХVIII с., в частта с която е присъдено обезщетение за забава с
начална дата на периода 27.07.2017 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията на В. В. П., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, ул. “13-та“, № 20А за осъждане на
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ““ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ст.
Караджа“, № 2, да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва,
за периода 27.07.2017 г. – 28.07.2017 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260740/19.10.2020 г., по гр.д. №
16574/2019 г., на ВРС, ХVIII с., в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„АРМЕЕЦ““ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Ст. Караджа“, № 2 да заплати на В. В. П., ЕГН **********, с
местожителство в гр. Варна, ул. “13-та“, № 20А, сумата 580.00 лв. (петстотин
и осемдесет лева), разноски за въззивна инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11