МОТИВИ
от 15.11.2017 г. по НОХД № 327/2017 г. на
РС-Айтос
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт срещу А.Е.А. е роден на *** ***, обл. Б., български гражданин, женен, основно образование,
безработен,
ЕГН **********, за това, че на 03.07.2016 г., около 11:30
часа, на път BGS
1188, в участъка между с. Д.п., обл. Б. и с. Р., обл. Б.,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген
Голф” с рег. № ***, движейки се с посока от с. Р., към с. Д.п., обл. Б., по
пътно платно с двупосочно движение, без наличието на надлъжна пътна маркировка,
очертаваща пътните ленти, на които то е разделено, навлязъл в лентата за
насрещно движение /§6. от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: По смисъла на този
закон: т.2. „Пътна лента” е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка
и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока
едно след друго./, нарушил правилата за движение, визирани в: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП: - Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне”; чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и допуснал
пътно транспортно произшествие с движещия се в противоположна посока /в
насрещната лента от пътното платно/ лек автомобил „Тойота Корола”, с рег. № ***,
причинявайки по непредпазливост на собственика му И.К., роден на *** г. в
Република Турция, значителни имуществени вреди в размер на 14 298.82 лева -
престъпление по чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.5, ал.1, т.1
и чл.16, ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно:.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Айтос в съдебно заседание поддържа изцяло
обвинението против подсъдимия. Излага подробни аргументи, установяващи
фактическата обстановка при извършване на престъпното деяние от подсъдимите и
доказващи както от обективна, така и от субективна страна последното.
Аргументира изводите си относно правната квалификация на същото. Пледира за
реализация на наказателната отговорност спрямо подсъдимия с налагане на
наказание пробация с двете задължителни мерки и безвъзмезден труд в полза на
обществото, като акцентира върху смекчаващите обстоятелства.
Повереникът на
частния обвинител поддържа становището на прокурора, като развива доводи
относно начина, по който следва да се реализира на наказателната отговорност на
подсъдимия.
Защитникът на
подсъдимия пледира за определяне на наказание на пробация при първите две
мерки, като също подробно анализира смекчаващите обстоятелства, наблягайки
върху личността на дееца и съдействието му за протичане на наказателното
производство както на досъдебната фаза, така и в съдебната фаза.
Подсъдимият, в
производство по чл.370 и следв от НПК, признава при условията на чл.371, т.2 от НПК изцяло вината си и фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изразява съгласие да не се събират нови доказателства за
тези факти, освен събраните такива в хода на досъдебното производство.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Подсъдимият А.Е.А. е роден на *** ***, обл. Б., български
гражданин, женен, основно образование, безработен, ЕГН **********. Видно
от справката за съдимост с влязло в сила определение № 159 от 23.06.2008 г. по
ЧНД № 159/2006 г. по описа на Военен съд София подсъдимият А. е съдебно
реабилитиран за извършените от него престъпления по НОХД № 36/1980 г. на
РС-Айтос, НОХД № 56/1980 г. на РС-Карнобат, НОХД № 247/1983 г. на Военен съд
София и НОХД № 546/1989 г. на РС-Б., поради което последиците от тези осъждания
се явяват заличени. От приложената справка на РУ-Р. се
установява, че подсъдимият притежава свидетелства за управление на МПС, поради
което е правоспособен водач.
Ha
03.07.2016 г. около 11, 30 часа
на общински път BGS № 1188 с. Р. – с. Д.п. на 1 км
+ 700 м от разклона за с. С. се движил лек аввтомобил марка „Фолксваген Голф“ с рег. № *** с посока на движение от с. Р. към с. Д.п.,
управляван от подсъдимия А.Е.А.. Заедно с него като пасажер на предната
дясна седалка е пътувал свидетелят
М. З. М. от с. Д.п.,
обл. Б.. По същото време в
обратна посока свидетелят
И.К., гражданин на
Р. Турция, заедно със съпругата си
Д. И. К. и сина си Й. К.,
са пътували с личния си лек автомобил марка
„Тойота Корола“
с рег. № ****. Автомобилът се
управлявал oт свидетеля И.К.. В района, в който настъпва произшествието между двата леки автомобила,
платното за движение е било с остър десен завой за водача на лекия автомобил „Тойота Корола“ и остър ляв завой за водача на лекия автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ***. Пътното платно е представлявало
глaдкo асвалтово покритие, без зацапвания
и нарушения по същото и без наличието
на осева разделителна линия. Видимостта е била много добра, времето
срлънчево. Водачът К.,
движейки ce в своята условна пътна лента от пътното платно, възприема идващия срещу него лек автомобил „Фолксваген Голф“, кoйтo навлязъл в неговата
лента от пътното платно - лентата от пътнoтo платно,
в която се е движел автомобила на водача К.. B този момент настъпило
съприкосновението между насрещно движещите се л.а. марка
„Фолксваген Голф“
и л.а. марка „Тойота Корола“, като от заключението на автотехническата експертиза на вещото лице Е.П.
се установява, че скоростта в зоната на завоя и в двете посоки е ограничена със
забранителни пътни знаци от 30 км/ч. Подсъдимият А.
се е движил с несъобразена с пътната обстановка и зоната за видимост скорост
около 49 км/ч, а свидетелят К. с около 30 км/ч, която вещото лице преценява
като съобразена с пътната обстановка и зоната за видимост пред автомобила. При
навлизане на подсъдимия А. в левия за него завой, същият навлязъл в лявата част
на платното за движение, като предната лява част на автомобила е била на 1, 6 –
1, 7 метра от десния край на платното за движение в условната лента за насрещно
движение – лентата за движение на лекия автомобил „Тойота Корола“. В този момент свидетелят К. навлязъл в десния за него завой, като
автомобилът му е бил разположен в дясната част на платното за движение и е
заемал около 1, 7 – 1, 8 метра от дясната половина на платното за движение. Поради
навлизането на подсъдимия А. в лентата за насрещно движение двата леки автомобила
се оказали един срещу друг и настъпил удар между предния ляв ръб на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“
и предния ляв ръб на лекия автомобил „Тойота Корола“.
B следствие на удара предните гуми на автомобила,
управляван от свидетеля К., останали на пътнoтo платно,
a задните гуми застанали върху ръба на крайпътната
канавка, изградена oт бетонови елементи.
Механизмът
на настъпилото пътнотранспортно произшествие е изяснен с назначената и изготвена в хода на досъдебното производство автотехническа
експертиза.
Вещото лице е заключило, че причините за възникналото пътнотранспортното
произшествие са субективни – навлизането на А. Ереджебе А. като водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № ***при
управление на автомобила си в условната лента за насрещно движение,
където в този момент се е намирал
насрещно движещ се лек автомобил
„Тойота Корола“, управляван от свидетеля К.. Освен това, скоростта,
избрана от страна на водача
на л.а. марка
„Фолксваген Голф“,
не е била съобразена с пътната обстановка и със зоната на
видимост пред автомобила, за разлика от водача
К., чиято скорост на автомобила е била съобразена с пътната обстановка и зоната нa видимост
пред автомобила. Със заключението на вещото лице стойността на нанесената в резултат на причиненото
пътнотранспортно произшествие
щета по л.а.
марка „Тойота Kopoла“ с per. № **** е определена в размер на 14 298, 82 лева.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които се допълват
и кореспондират със самопризнанието на подсъдимия, дадено по реда на
чл.371, т.2 от НК, а именно:
събраните на досъдебното производство показания на свидетелите
И.К., Д. К., М. М., К.Д.; протокол за оглед на местопроизшествието и фотоалбум към него, протокол за оглед на
веществени доказателства; констативен
протокол за ПТП, съдебно автотехническа и съдебно медицинска експертизи, чиито заключения не са
оспорени и съдът ги възприема изцяло като компентно и безпристрастно изготвени
съответно от вещото лице Е.П. по автотехническата
експертиза и П.П. по медицинската експертиза; справка за съдимост
на подсъдимия; справка за нарушител от РУ-Р.; документи, удостоверяващи собствеността на
леките автомобили, протоколи
за доброволно предаване, полица за застраховка и
плащания към нея.
При така установената фактическа обстановка се установява, че от обективна и субективна страна
подсъдимия е осъществил състав на престъпление
по чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 от НК вр. чл.5, ал.1, т.1 и чл.16,
ал.1, т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно: на 03.07.2016 г., около 11:30 часа,
на път BGS
1188, в участъка между с. Д.п., обл. Б. и с. Р., обл. Б.,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Фолксваген
Голф” с рег. № ***, движейки се с посока от с. Р., към с. Д.п., обл. Б., по
пътно платно с двупосочно движение, без наличието на надлъжна пътна маркировка,
очертаваща пътните ленти, на които то е разделено, навлязъл в лентата за
насрещно движение /§6. от Допълнителните разпоредби на ЗДвП: По смисъла на този
закон: т.2. „Пътна лента” е надлъжна част от пътя, очертана или не с маркировка
и осигуряваща движението на недвуколесни пътни превозни средства в една посока
едно след друго./, нарушил правилата за движение, визирани в: чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП: - Всеки участник в движението по пътищата: 1. с поведението си не трябва
да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.16 ал.1 т.1 от ЗДвП: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно
средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти – да
навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или
заобикаляне”; чл.20 ал.2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, и допуснал
пътно транспортно произшествие с движещия се в противоположна посока /в
насрещната лента от пътното платно/ лек автомобил „Тойота Корола”, с рег. № ***,
причинявайки по непредпазливост на собственика му И.К., роден на *** г. в
Република Турция, значителни имуществени вреди в размер на 14 298.82 лева. При установените по делото обстоятелства
е очевидно, че подсъдимият е управлявал автомобила в платно за движение, което не
е било разделено с разделителна линия, при извършване на остър ляв завой с ограничена видимост към насрещното движение, което го е задължавало
като водач на моторно превозно
средство да прояви нужната внимателност и прецизност, като намали скоростта до разрешената такава по начин, че да може да спре
пред всяко препяствие, което се появи по пътя предвид ограничената видимост и
се разположи изцяло в своята условна лента за движение, за да може да се
размине с всеки насрещно движещ се. Той е
пренебрегнал тези изискванията, свързани с условието да съобразява
поведението си като водач на
МПС с обективните условия за движение на пътя и другите средства за сигнализиране при организиране на движението по
пътищата. Подценил е и не е спазил изискванията
на чл.5, ал.1, т.1 и чл.16, ал.1,
т.1 и чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е действал несъобразено с обективните условия за движение, включително е подценил пътната обстановка,
характера и интензивността на движението и конкретните условия на видимост в
участъка от пътя, представляващ район от платното за движение с остър завой за
насрещно движещите се МПС при ограничена видимост за двете страни. Управлявал е МПС, без да съобрази и обстоятелството,
че не е единственият
участник в пътното движение, навлязъл е в лента за насрещно движение
и е причинил ПТП.
От обективна страна изпълнителното деяние
нa престъплението по чл.343 aл.1 ,,а" oт НК се
осъществява чрез действие, a именно с управление нa моторно
превозно средство, като по време управлението водачът, нарушавайки правилата за движение, допуска пътнотранспортно произшествие, резултата
oт което е причиняването на „значителни имуществени вреди",
какъвто е случая с подсъдимия А.Е.А.. Констатираните нарушения
на правилата за движение по
пътищата от страна на подсъдимия
са в причинно-следствена
връзка с последвалото ПТП и настъпилите вредоносни последици - значителните имуществени щети по
пострадалия автомобил, защото видно от заключението
на вещото лице, разполагалайки с техническа
възможност да намали скоростта и да разположи автомобила си максимално в дясно
на платното за движение, като осигури достатъчно странично разстояние, подсъдимият е можел да предотврати удара, но не го е сторил. Със заключението на вещото лице стойността на нанесената в резултат на причиненото
пътнотранспортно произшествие
щета по л.а.
марка „Тойота Kopoла“ с per. № **** е определена в размер на 14 298, 82 лева. Предвид стойността на щетата, надхвърляща 14 минимални
работни заплати към момента на извършване на деянието, прокурорът е приел наличието на обективния признак
„значителни имуществени вреди“, поради което е
квалифицирал деянието по чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 от НК. Съдът
възприема доводите на прокурора, тъй като същите са съобразени със съдебната
практика, обективирана в Решение No
312 от 27.06.2008 г. на BKC
no н. д. No 273/2008 на съдия
Р.Н., която приема като критерий за наличето на съставомерния
признак „значителни имуществени вреди“ стойността на щетите, надхвърлящи 14 минимални работни
заплати към момента на извършване на деянието.
Следва да се отбележи, че в резултат на настъпилото пътнотранспортно произшествие пострадала е била съпругата на свидетеля К., като съгласно заключението на вещото лице П.П. по съдебно медицинската експертиза № 435/2016 г.
увреждането се изразява в временно разстройство на здравето неопасно за живота,
което се квалифицира като лека телесна повреда и съответно не се отразява на
правната квалификация на обвинението.
От субективна страна
деянието е извършено виновно, според
чл.11,
ал.3 oт
HК, по непредпазливост във формата на небрежност, тъй кaтo подсъдимият не
е целял
и не е предвиждал настьпването нa общественоопасните последици, нo е бил длъжен да ги предвиди и e могъл
дa ги предвиди, като съобрази поведението си на водач на
МПС с обективните условия на движение по
пътя – пътната обстановка и зоната
на видимост.
Подсъдимият не е
взел всички възможни мерки, така че при вземане на левия
завой да не създаде опасност за другите участници в движението. Бил е длъжен да се съобрази с обстоятелството, че няма достатъчно видимост за насрещно движещите се моторни
превозни средства и да предвиди, че е възможно да не е единственият участник в пътното движение, като е
бил длъжен и могъл да вземе мерки за
избягване на произшествието и последвалите щети на пострадалия автомобил, като намали скоростта и се разположи в
изцяло в своята условна лента за движение, но въпреки това не го е сторил, като
е игнорирал обективните условия на движение по пътя.
За престъплението чл.343, ал.1, б. „а“ вр. чл.342, ал.1 от НК, извършено от
подсъдимия А.Е.А., законодателят предвижда наказание лишаване от свобода до
една година или пробация. При определяне на вида на наказанието съдът намира, че адекватно за
обществената опасност на подсъдимия и деянието му се явява наказанието „пробация“. До този извод,
съдът достигна вземайки предвид степента на обществена
опасност на личността на дееца
– напредналата му възраст, оказаното изключително съдействие от страна
на подсъдимия в хода на наказателно
производство, с което улеснява протичането на наказателното производство както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса, както
и проявеното критично отношение относно извършеното от него престъпление. Също така съдът взе
предвид, че вредите, макар и високи като стойност, са обезпечени чрез задължителната застраховка „Гражданска отговорност“,
каквато е имал подсъдимият към момента на извършването на деянието – макар да
не са възстановени към настоящия момент, то е стартирана процедура в тази
посока, в която връзка са изявленията както на защитника, така и на повереника
на частния обвинител в проведеното съдебно заседание. Липсата на възстановяване е пречка за приложението на чл.78а от НК, но
същевременно чрез самата застраховка, чиято валидност не е поставена под
съмнение, е налице обезпечаване на вредите, което следва да се отчете като
смекчаващо обстоятелство. Подсъдимият осъзнава допуснатата от него грешка и проявява искрено
съжаление за стореното. С оглед на
това и като отчете, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, съдът намира, че наказателната отговорност
следва да се реализира при предвидената втора алтернатива чрез налагане на
наказание „пробация“, като определи следните пробационни мерки съгласно чл.42а
ал.2 т.1, т.2 от НК: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес ***,
изразяваща се в явяване и подписване на осъдения пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице за срок от ДЕВЕТ МЕСЕЦА, с периодичност два
пъти седмично. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от ДЕВЕТ МЕСЕЦА. Предложението на прокурора за
наказание пробация с налагане
освен на първите две мерки и на мярката „Безвъзмезден труд в полза на
обществото“ съдът не възприема, тъй
като е видно, че тази мярка не е
целесъобразна с оглед възрастта на подсъдимия, а самата мярка не може да се
наложи за срок по-малък от една година. Същевременно
съдът определи задължителните мерки над минималния размер от шест месеца,
предвиден от законодателя, като съобрази, че с оглед невисоката обществена
опасност на дееца в този си вид и размер същите ще въздействат върху подсъдимия
в насока спазване на установения правов ред в държавата. Едновременно с това са
достатъчни като вид и размер, за да осъществят и своята предупредителна роля по отношение на останалите членове на
обществото. Освен това, на основание чл.343г от НК се налага и кумулативно
предвиденото по-леко наказание лишаване от право да се управлява МПС, като
подсъдимият А. се лишава от право да управлява МПС за срок от ПЕТ МЕСЕЦА,
считано от изземване на свидетелството за правоуправление по настоящото
производство.
Съдът намира, че не са налице условията на чл.55, ал.1 от НК, чието
приложение изисква кумулативното наличие на две предпоставки - изключителни и
или многобройни смекчаващи обстоятелства от една страна и най-лекото предвидено
в закона наказание да е несъразмерно тежко от друга страна. Втората
предпоставка не е налице, тъй като е видно, че освен значителните материални
щети по лекия автомобил е налице и лека телесна повреда, причинена на Д. К.,
т.е. увредено е здравословното състояние на един от пътниците в пострадалия
автомобил, което макар да не се явява състовомерно обстоятелство следва да се
отчете от съда като отегчаващо вината обстоятелство и съответно да се вземе
предвид при определяне вида и размера на наказанието. Противното би довело до неоправдан
толеранс при определяне на вида и размер на наказанието, което е в разрез с целите
на индивидуалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
В обобщение на изложеното, съдът намира, че така
определените наказания по вид и размер
в тяхната съвкупност – описаните по-горе пробация и
лишаване от право да се управлява МПС, се явяват адекватни
на степента на обществена опасност
на извършеното престъпление като деяние, степента на обществена опасност
на подсъдимия като личност и напълно достатъчно по размер да
съдейства в максимална степен за постигане
целите на специалната и генералната превенция, залегнали в разпоредбата на чл.36 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК разноските са в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от
горното, съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: